Текст книги "Тайната на Торинската плащаница"

Автор книги: Сам Крайстър

сообщить о нарушении

Текущая страница: 24 (всего у книги 28 страниц)

154

ЖЕНЕВСКОТО ЛЕТИЩЕ, ШВЕЙЦАРИЯ

Значката на Ник е достатъчна, за да им осигури превоз с кола на швейцарската полиция до летището, а на Урсула – с друга до дома на приятелката ѝ дипломатка в Женева.

След като купуват билети от гишето на „Луфтханза“, детективът отива директно в тоалетните. Заключва се в една кабинка, вдига капака на казанчето и неохотно пуска вътре празната берета. Колкото и да му се иска да запази оръжието, няма как да го прекара през скенерите. Наглася поплавъка, проверява дали казанчето функционира добре и се връща в чакалнята.

Двамата с Брусар едва успяват да разменят няколко думи в бързането да минат през регистрацията на багажа, митницата и паспортната проверка. После заедно със стотици пътници вземат тринайсетчасовия полет за Лос Анджелис с прекачване на летище „Кенеди“ в Ню Йорк. Скоро самолетът Боинг 747 се засилва по пистата и се издига във вечерното небе.

След като машината набере височина и всички могат да разкопчаят коланите, Ник ще намери главния стюард и ще поиска копие от списъка на пътниците. Смята да обиколи самолета и да провери всеки поименно. Едва след това ще се успокои и ще си позволи да се зарадва на прибирането у дома и на новия живот, който му предстои. Първо ще отплава на север, до Сан Франциско, после покрай Форт Браг и гористите брегове на Кресънт Сити, Голд Бийч и Флорънс. Може би ще продължи през Ниа Бей и ще се разходи до Виктория, Ричмънд и Ванкувър. По пътя ще си търси работа. Ще се запилее. Може би отново ще открие себе си. Кой знае?

Брусар докосва ръката му и го връща в настоящето:

– Мислите ли, че ще хванете човека, който е убил вашата писателка и се опита да убие нас?

При други обстоятелства Ник би отговорил оптимистично и положително. Би повторил стандартните полицейски уверения, че злосторникът ще си получи заслуженото. Но дните му в полицията са вече почти минало.

– Вероятно не – отговаря той. – Той убива в Щатите и в Европа, значи е професионалист. Тези хора умеят да изчезват безследно, както никой друг престъпник. Преминеш ли границата, полицията губи следите ти, преминеш ли на друг континент, самата ти следа изчезва.

– Но нали имате улики, проби за изследване, дати, маршрут на движение. Тези неща не помагат ли?

– Помагат, но много по-важно е да имаме добро описание на човека. А ние нямаме. Той е призрак.

155

ЛОС АНДЖЕЛИС

Мици взема шофьорската книжка от Анди – пътния полицай, намерил колата на заподозрения – и се връща в участъка, знаейки, че това е пробив в разследването.

През главата ѝ като електрически заряди минават идеи, осветяват всякакви възможности, осъществяват връзки. В същото време съзнава, че трябва да запази спокойствие, да не прибързва. Човек трябва да цени шанса си, да го използва правилно, да надгражда внимателно. Ако не го направиш, възможността се изплъзва между пръстите ти.

– Имаме нещо – обявява тя, като отваря кабинета на Тайлър Картър, и поставя шофьорската книжка на бюрото. – Нашият човек се казва Джон Джеймс и ако не греша, е началник на Джени Харисън и бивш шеф на Ким Бас.

Картър премества поглед от разхвърляните по бюрото документи от разследването към шофьорската книжка.

– Джон Джеймс. Може да е всеки.

– Знам, но нещо ми просветна, когато видях книжката. – Мици отваря бележника си. – Когато я разпитвах, Джени каза, че управителят на фабриката бил някой си Джеймс. Цитирам: „Мислех го за идиот, но през последните няколко дни се държи добре. Помолих го да звънне на вашите колеги, за да пита дали Ким не е загазила, дали не чака някой да ѝ плати гаранцията.“ – Затваря бележника. – Какво мислиш?

– Интересно... Може да се е опитвал да залъже Харисън, за да не се обажда в кварталния участък, а може наистина да е искал да помогне.

– Така е.

– Накарай някого да намери домашния и мобилния му номер и да провери дали наистина е звънял в някой участък.

Мици кимва.

– Харисън идва насам, нали? – добавя Картър.

– Не успяхме да я открием. Пратих униформени да претърсят квартала. Сигурно скоро ще я намерят.

– Добре. Кажи ми, след като говориш с нея и тя разпознае Джеймс.

– Разбрано.

– Междувременно ще пратя Либович да претърси дома му.

– Имаш ли заповед?

Картър я поглежда многозначително – намек да не пита. Тя се обръща към вратата и добавя:

– Трябва да изляза за около час. Ще се върна възможно най-скоро и ще разпитам Харисън.

Той кимва.

– Ако ти трябвам, звънни ми на мобилния.

156

БЕВЪРЛИ ХИЛС, ЛОС АНДЖЕЛИС

Матиас Свенсон изтичва надолу по стълбите на взетата под наем луксозна къща. Някой кретен вече пет минути не спира да звъни и той е готов да му откъсне главата. Свенсон завързва колана на белия си хавлиен халат, който не закрива особено голяма част от загорялото му тяло и дръпва рязко вратата.

– Детектив Фалън? – Шведът се ококорва изненадано.

Мици удря окончателния вариант на „Плащаницата“ в гърдите на режисьора.

– Влизам. Трябва да поговорим.

– Не знам какво...

– О, много добре знаете.

Мици влиза в прохладния вестибюл с под от ослепително бял мрамор със сивкави жилки. В просторния салон отдясно прониква ярка слънчева светлина. Полицайката прави няколко крачки навътре и се оглежда:

– Хубаво местенце. Много по-уютно от килията, която съм ви резервирала.

– Какво говорите, лейтенант? Казах ви всичко, което знам.

– Разберете, че нямам нито време, нито търпение да слушам лъжите ви. – Тя сяда на белия плюшен диван и потупва с ръка меките възглавнички. – Трябва да си взема една такава. Но май струват повече от месечната ми заплата.

Свенсон посяга към телефона на една стъклена масичка.

– Ще извикам адвоката си.

– Това е ваше право. Ако го направите обаче, ще трябва да се срещнем в участъка. Кажете му, че сте арестуван за възпрепятстване на разследване за убийство.

Режисьорът оставя телефона и сяда на едно кресло срещу нея.

– Правилно решение – хвали го Мици. – И така, сценарият, който ви дадох току-що, показва, че сте скрили информация от мен. Миналия път премълчахте за ДНК пробите, взети от плащаницата, за мюсюлманската следа, за Саладин и за монасите маронити. Кажете защо забравихте всички тези неща, господин Свенсон.

– Какво значение имат за вас тези неща?

– Голямо, защото точно сценарият е причината Тамара да бъде убита. Но вие знаехте това през цялото време, нали?

Той навежда глава, кръстосва пръсти и придобива умислен вид.

– Вижте, много ми е тъжно за Тами. Всички скърбим за нея. Какво точно искате от мен?

– Разкажете ми края на филма. – Тя посочва сценария върху страничната облегалка на креслото. – Тук липсва последната сцена.

– Тамара беше забележителен писател – отбелязва Свенсон, като взема сценария. – Любовта ѝ към писменото и говоримото слово отстъпваше единствено пред любовта ѝ към историята и нейните мистерии. Преди да напише „Плащаницата“, тя правеше проучване за древна група монаси воини – кръстоносци, които се борели срещу мюсюлманите в Светите земи.

– Чакайте, става сложно. Трябва да си водя записки. – Мици изважда бележник и химикалка от чантата си. – Добре, разказвайте нататък.

– Чували ли сте за рицарите тамплиери?

– Разбира се. Орден на монаси воини, нали?

– Точно така. Е, планинските рицари са същите, но още по-потайни и безмилостни. Орденът е създаден през пети век в Ливан от последователи на свети Марон, отшелника основател на маронитската църква.

Мици си спомня доклада на Хикс и твърдението му, че убиецът на Тамара е бил в Ливан.

– Каква е тази маронитска църква?

– Една от католическите секти. Признават върховенството на папата. Планинските рицари са нейни закрилници. Воини самоубийци. Отлично обучени войници, водили тайни кръстоносни битки.

– Тайни агенти и убийци по време на религиозните войни?

– Може и така да се каже. Но в същото време били монаси, отдадени на вярата. Когато не убивали, живеели в строг пост и молитва.

– Значи това са рицарите от „Плащаницата“, виновниците за убийството на Саладин?

– Точно така. – Свенсон поставя ръка върху сценария. – Отпечатахме всичко до потулването на смъртта на Саладин. В следващата сцена убиецът – един монах на име Ефрем – пада от коня си, докато бяга през планината, и умира. Така години наред маронитите не узнават, че опитът за убийство е бил успешен.

– Как са разбрали в крайна сметка? – заинтригувана пита Мици.

– Сред редиците на мюсюлманите плъзват слухове. Забелязват, че главатарят им се държи странно. Става по-нерешителен. Изглежда променен. Необичайно колеблив. Това не убягва на шпионите, а някои пленени мюсюлмани доброволно потвърждават информацията, за да умилостивят християните.

– Значи само слухове.

– Нима повечето исторически знания не се крепят на това? Помислете например какви други доказателства имаме за чудесата на Исус Христос освен описаните в Библията?

– Не съм историк, но разбирам какво искате да кажете. Добре, какво общо има всичко това с плащаницата на Христос?

– Плащаницата на Саладин. – Свенсон замълчава, за да ѝ даде време да осмисли чутото. – Ликът върху платното е на най-свирепия враг на християнството.

157

ПОЛИЦЕЙСКИЯТ УЧАСТЪК НА 77-А УЛИЦА, ЛОС АНДЖЕЛИС

Прессекретарят на полицията Адам Жажа седи до празното бюро на Мици Фалън и ѝ пише учтива бележка с молба да му се обади, щом има възможност.

Знае, че тя няма да му обърне внимание, повечето полицаи правят така. Жажа разсеяно се завърта със стола наляво-надясно, после решава да се възползва от факта, че на отсрещното бюро няма никой. Отваря първо долните чекмеджета и започва да рови. Няма нищо интересно. Изпратен по факса договор, по силата на който лейтенантът упълномощава някаква адвокатска кантора да се занимава с развода ѝ. Много им здраве – голямо потене ще падне с клиент като Фалън. Има снимки на дъщерите ѝ, скрит запас от бонбони, крем за ръце, резервни тампони, клюкарско списание, пластмасова чашка с монети и две купчини стари бележници.

Интересните неща са в горното чекмедже. Копие от сценария на „Плащаницата“ и бележник с нови записки. Жажа отваря на последната попълнена страница. Има списък с веществени доказателства:

• Възможни отпечатъци от неизвестния посетител в хотелската стая на Ник.

• ДНК проба от медальона.

• ДНК проба от котката на Тамара.

• Косми от леглото на Сакони.

• Тиксо от устата на мъртвото момиче – вероятно с отпечатъци.

• Доклад за плащаницата (Ейми).

Пулсът на Жажа се ускорява. Той се оглежда. От коридора се чуват гласове. Няма време да запише всичко, което е видял. Той се втренчва в страницата и се опитва да запомни всичко. После затваря чекмеджето и се изправя точно когато двама сержанти влизат в помещението. Поглеждат го подозрително, докато бърза да се измъкне в коридора. Изтичва по стълбите, вземайки по две стъпала наведнъж, и след няколко секунди се заключва в кабинета си.

Изважда непроследимия мобилен телефон, който използва в такива моменти. С треперещи пръсти набира номера на свръзката си. Казаха му, че монахът бил много способен. Най-добрият. Непогрешим. Е, на Жажа изобщо не му изглежда така.

158

БЕВЪРЛИ ХИЛС, ЛОС АНДЖЕЛИС

Мици седи в просторния салон, втренчена в лицето на режисьора милионер, и разсъждава върху онова, което току-що чу от него.

– Искате да кажете, че отпечатъкът върху Торинската плащаница е на мюсюлманския главатар Саладин, а не на Исус Христос?

– Това трябваше да е една от сензациите във филма. Наред с факта, че католическата и маронитската църква се опитват да скрият истината от векове.

– Звучи абсурдно.

Свенсон се засмива:

– Теорията на Тамара със сигурност звучи по-убедително от твърденията на католиците.

– Защо?

– Ами първо, ако последователите на Христос са открили плащаницата в празната му гробница, щяха да показват чудотворния му лик по целия древен свят, за да привличат нови вярващи и да разпространяват словото му, не мислите ли? – Свенсон започва да изброява проблемните въпроси на пръстите си. – Защо още тогава откритието не е документирано от независими източници? Защо плащаницата изчезва за няколко века и после изведнъж се появява в ръцете на богата западна династия като Савойската?

– Добре, достатъчно. Въпросите ви са уместни, но още не мога да разбера как католиците са започнали да почитат мюсюлманска плащаница.

– Откраднали са я.

– Какво?

– Много просто. През Средновековието и християнските, и мюсюлманските армии са разграбвали взаимно градовете и храмовете си. Когато открили заключено ковчеже, съдържащо плащаница с лика на брадат мъж, в надменността си приели, че е на Христос. Взели я, като мислели, че си връщат един от собствените си свещени предмети.

– А в същото време мюсюлманите не са искали да признаят, че Саладин е бил убит и няколко поколения са били залъгвани от самозванец.

– Именно. Историците дори описват Саладин като двама души. Едни го представят като кръвожаден злодей. Други твърдят, че бил велик държавник.

Телефонът на Мици избръмчава. Тя поглежда текстовото съобщение от Картър: „Хикс е готов. Харисън е тук. Къде си?“. Полицайката става от дивана.

– Трябва да тръгвам, но още не съм свършила с вас.

Свенсон става и я изпраща до вратата.

– Готов съм да ви сътруднича с каквото кажете. Само не ме забърквайте с адвокати и репортери.

– Ще се опитам – отвръща тя, като излиза на алеята. Поглежда халата му. – Между другото, или си купете по-дълъг халат, или се научете да седите така, че да не ви се виждат всички подробности.

159

ПОЛИЦЕЙСКИЯТ УЧАСТЪК НА 77-А УЛИЦА, ЛОС АНДЖЕЛИС

Криминалистът Том Хикс живее за моменти като този. Моментите, в които науката излиза на сцената и твърдите факти вземат връх над полицейската интуиция и свидетелските показания.

Щом вижда Мици да отива към бюрото си, Хикс се втурва през оперативната зала към нея.

– Хей! Имам резултати...

– Боже, Том! Почакай поне да си оставя чантата. – Тя взема бележката, оставена от Жажа. – Дребен негодник.

Смачква я и я хвърля в кошчето.

Хикс я поглежда обидено.

– Не говоря за теб – обяснява Мици. – За проклетия ни прессекретар. Кажи сега какво откри?

– Приключих с пробите по случая с Привидението – казва той, като оставя една папка на бюрото ѝ. – Но мисля, че това ще те заинтересува.

Тя отваря папката.

– Какво е това? – После си спомня за какво му се беше обадила. – Случаят с Тамара Джейкъбс?

– Дай да ти обясня. – Той изважда две прозрачни плаки и ги поставя една до друга на бюрото. – Имам съвпадащ ДНК профил.

– Откъде са тези проби?

– Първата е косъм, взет от облегалката на лексуса, който сте проследили до фирма за коли под наем на летището. Втората е от частиците кожа под ноктите на котката в дома на Тамара Джейкъбс.

– Отмъщението на котака. – Мици поставя плаките една върху друга. – Един и същ профил. Прав си, имаме съвпадение. Намери ли име, което да свържеш с профилите?

По лицето на Хикс проличава, че няма.

– Пуснах ги в „Профайлър“, но няма съвпадения. Не съм и очаквал. Вече ти казах, че нашият човек е от друго място.

– От доста далечно място. Ливан, нали така каза?

– Планината Ливан, за да бъдем по-точни.

Мици поглежда снимката на Тамара Джейкъбс, закачена на дъската с уликите – снимката, която отпечатваха всеки път, когато във „Варайъти“ или „Холивуд рипортър“ излезеше статия за нея.

– В сценария ѝ има сцени от Близкия изток. Исторически, а не съвременни. Свенсон ми разказа за маронитите...

В този момент телефонът на бюрото ѝ иззвънява. Тя вдига.

– Фалън. – След кратка пауза добавя: – Добре слизам веднага. – Оставя телефона, недоволна от разсейването. – Извинявай. Трябва да действам по другото разследване. Джени Харисън е направила сцена долу. Заплашила, че ако не си завлека веднага задника при нея, щяла да си тръгне.

– Разбирам. – Хикс пъха плаките обратно в папката. – Когато искаш пак да говорим за това, знаеш къде да ме намериш.

160

ЖЕНЕВА – НЮ ЙОРК

Час след излитането от Женева лампичките за коланите все още светят. От Атлантическия океан и Бискайския залив духат ураганни ветрове. Франция и Испания са подложени на цялата ярост на стихията и турбуленциите подмятат самолета във въздуха.

– Мразя да летя. – Брусар спуска щората на прозореца, сякаш така ще облекчи неприятното преживяване. – На млади години имах фобия. Сега търпя, но пак не ми харесва.

– Неестествено е, нали? – съгласява се Ник. – Такава тежка метална машина с толкова много хора, която лети във въздуха напук на научните закони. Но нали знаете, че статистически...

Брусар вдига ръка:

– Не противоречи на научните закони. Именно благодарение на тях успява да лети. – Гласът му звучи дръпнато заради напрежението. – И знам статистическите данни, мерси. По-безопасно е от пресичане на улицата, пушенето на цигара и така нататък. Въпреки това не ми харесва.

– Бурята ще мине. Когато това стане, ще обиколя самолета. Рутинна проверка. Искам само да се уверя, че спътниците ни на борда са приятели.

– Нали не мислите, че човекът, който ни нападна, е в самолета?

– Длъжен съм да го допусна, въпреки че е много малко вероятно. Но трябва да проверя. Не се безпокойте. Върша си работата. Всичко ще е наред.

Брусар се опитва да се разсее, като взема едно от скучните бордови списания от джоба на предната седалка. Иска му се нищо от това да не се беше случвало, изобщо да не беше срещал Роберто Кракси и да не беше оставял жена си на хиляди мили разстояние.

Най-накрая турбуленциите спират. Ник се пресяга над главата си и натиска копчето за извикване на стюардесата. Приближава се брюнетка с пълни бедра. Представя се като Гленда и го пита какво ще желае. Съзнавайки, че околните пътници го гледат, той отваря служебната си карта в скута си и казва тихо:

– Госпожице, аз съм полицай от Лос Анджелис и искам да говоря с главния стюард и охраната. Ще ми съдействате ли?

Гленда е достатъчно опитна, за да реагира адекватно. През десетгодишната си кариера в междуконтиненталните полети е виждала всичко, от инфаркти до терористични заплахи.

– Разбира се, полицай. Елате, ако обичате, до мястото ми и ще им се обадя.

Той тръгва след нея към завесите, като поглежда учения, преди да се скрие отзад. Брусар се е зачел в някаква статия и изглежда спокоен. Ник изчаква в бордовата кухня, докато стюардесата се свързва със стюарда, а после прави съобщение по уредбата, което само цивилният бордови охранител би разбрал:

– Пътниците, които са забравили да посетят безмитния магазин в Женева, могат да се обадят на член от бордовия екип. Тук имаме бутилка много хубаво уиски, което все още няма собственик. Благодаря.

Стюардът, мъж на средна възраст с боядисана в черно коса, влиза през завесите и се обръща разтревожено към Гленда:

– Какво е станало?

Тя кимва към Ник:

– Това е лейтенант Каракандес от лосанджелиската полиция. Иска да говори с вас и охраната.

Стюардът пристяга вратовръзката си и се обръща към детектива:

– Казвам се Брайън. Може ли да видя служебната ви карта?

– Разбира се.

Ник я изважда от задния си джоб и му я показва. Докато Брайън я разглежда, при тях влиза едър русокос мъж с рижава брадичка. Изглежда около трийсетте и носи широк сив пуловер, черни дънки „Левис“ и ако Ник не греши, стандартен електрошоков пистолет отдолу.

Стюардът му подава полицейската карта:

– Това е полицай Каракандес.

Охранителят я поглежда, после я връща на Ник, като се представя:

– Джери Брукс. Какво става?

– Работя по разследване, заради което бях в Европа. – Ник кимва към салона. – Мъжът на място 48А е важен свидетел във връзка с убийство. Искам да обиколя самолета и да се уверя, че няма никой, който може да е заплаха за него. Бихте ли го наглеждали, докато проверя пътниците?

– Разбира се. Как се казва?

– Едуар Брусар.

– Кога искате да направите проверката?

– Предпочитам веднага. – Ник се обръща към главния стюард. – Имате ли копие от списъка на пътниците? Ще се опитам да свържа лицата с имената.

– Да, разбира се. – Стюардът сваля лист, закачен с щипка на едно табло. – Тук са всички.

– Има ли начин да разбера кои от пътниците са взели билети в последния момент?

Брайън поклаща глава:

– От този списък, не. Можехме да го направим на изхода за качване. – Поглежда Гленда. – Имаш ли предварителния списък?

По изражението ѝ личи, че няма.

– Съжалявам – казва Брайън.

– Има още нещо – добавя Гленда. – Дори преди приземяване винаги намираме празни седалки. Някой се бави в тоалетната, други са се преместили на свободните места, за да им е по-широко. Искате ли да кажем на всички да се върнат по местата си?

Ник се замисля за секунда. Не иска да плаши пътниците след бурята – или, ако убиецът все пак е на борда, да го изнерви и да му издаде, че някой го търси.

– Не, засега няма нужда. Нека да обиколя и да видя колко хора липсват. Ако е необходимо, ще ви кажа да съберете всички.