Текст книги "Тайната на Торинската плащаница"

Автор книги: Сам Крайстър

сообщить о нарушении

Текущая страница: 18 (всего у книги 28 страниц)

109

Черният метален водосток е добра стълба. Монтиран е по времето, когато собствениците са се бояли повече от проливните дъждове, отколкото от обирджии, и се намира достатъчно близо до отворения прозорец, за да позволи на Гория да се качи и да стъпи на каменния перваз.

Той предпазливо се промъква по перваза и вижда, че в леглото има мъж и жена. За секунда си помисля, че спят, но после забелязва червената река, която ги разделя. Завърта се странично, опира се на рамката и застава на коляно. Като притиска длани в стъклото, леко повдига прозореца, провира крак през процепа и се прехвърля в стаята.

Мъжът е откъм по-близката страна. Проснат по гръб. С извита наляво глава. Ръцете му са вързани за рамката на леглото, а гърлото – прерязано. Жената е от дясната му страна. Свита. Ръцете и краката ѝ са вързани зад гърба. Дългата черна коса едва скрива смъртоносната рана на врата ѝ.

Гория се прекръства. Прекрачва купчината завивки на пода и се вглежда по-внимателно в трупа на Марио Сакони. Цялото му лице е в кръв. Изглежда, че носът му е счупен, но има една по-странна рана – дълбоко пробождане през лявата буза. Бившият карабинер има достатъчно опит, за да прецени, че е оставено от тънка кама – стилет. Гърлото е прерязано със същото оръжие. Разрезът е съвършен. С хирургическа точност. Професионално изпълнение.

Краката на Сакони са свити настрани и между коленете и гърдите му има огромно кърваво петно. Гория премества крайниците и се навежда над тялото. Всичко е в кръв, но той е почти сигурен, че ученият е бил прободен в сърцето. Изправя се, заобикаля леглото и поглежда жената. Тя е млада – максимум на двайсет и пет – и красива. Или по-скоро е била красива.

Има само две рани: една през гърлото и една в сърцето. Гория се опитва да си представи как е била убита. Убиецът е трябвало да дръпне дългата ѝ коса назад и да я погледне право в очите, докато прерязва гръкляна ѝ. После, докато се е задушавала, е затиснал гърчещото се тяло, за да прободе сърцето.

Мисълта за тази жестокост кара детектива да въздъхне. Той поглежда между бедрата на жената и под гърдите ѝ. Не изглежда да е била сексуално насилена. Професионални убийства. Нито повече. Нито по-малко. Той слиза на долния етаж и отваря вратата.

Ник го поглежда изнервено:

– Защо се забави толкова?

– Сакони е мъртъв. Също и жената, с която е бил през нощта. Закъсняхме.

Ник пристъпва напред.

– Не. Не може да влизаш.

– Какво?

– Ще се обадя в полицията. Не можем да оставим труповете така и не можем да замърсяваме местопрестъплението повече, отколкото вече го направих.

– Обади им се тогава. Обаче аз ще вляза. Убиецът на тези хора може да е убил и Тамара Джейкъбс.

Гория неохотно го пуска да мине. Ник изтичва горе, вземайки по две стъпала наведнъж. Когато влиза, момичето сякаш го гледа. Долният чаршаф е наквасен с кръв. Той спира, изважда блекберито си и включва камерата. Бързо и професионално обикаля стаята и прави колкото може повече снимки. Качва се на един стол и заснема всичко отгоре. После се приближава и фотографира раните в близък план.

Чува Гория да говори по телефона на долния етаж и предполага, че полицията скоро ще дойде. Прибира блекберито в джоба си, влиза в банята и взема рулото тоалетна хартия от подставката.

Телата са близо едно до друго в леглото – убиецът сигурно е влязъл в пряк контакт, може би е опрял дрехите или кожата си в тях. На въжетата, стягащи китките на Сакони, намира два черни косъма, вероятно оставени от ръцете на убиеца, когато е връзвал възлите. Ник откъсва няколко парчета тоалетна хартия и с тях внимателно взема пробата.

Премества се при мъртвото момиче. Тиксото. Има макар и малка вероятност убиецът да е оставил отпечатъци върху тиксото, с което е залепил устата ѝ. Ник знае, че ако го махне, патологът ще разбере. Знае, че карабинерите ще побеснеят, ако бърника по телата.

Въпреки това го прави. Пресяга се над момичето, хваща края на тиксото и го отлепва. Кожата ѝ се вдига, бяла и гладка, и въпреки че е мъртва, той потреперва. Тиксото виси от ръката му като леплива лента против мухи. Не му се иска да залепва двата му края един за друг – може да заличи отпечатъците. Затова бързо, но внимателно го залепва върху огледало на тоалетката в стаята, и го заглажда.

– Ник, идвай!

Ник вдига столчето пред тоалетката и удря с него огледалото. Когато се навежда, чува стъпки по стълбите и бързо прибира парчето със залепеното тиксо.

Гория се показва на вратата с телефон в лявата ръка.

– Какво правиш?

– Няма значение. Дай ми ключовете от колата.

110

САНТА МОНИКА, ЛОС АНДЖЕЛИС

Все още обхваната от мисли за зомбирания компютър, Ейми Чан завършва сутрешния си крос по белия калифорнийски пясък.

Кой проникна в машината и провали работата ѝ? Часове усилен труд. Десетки файлове. Тя се моли на Господ поне някои от документите ѝ да бъдат спасени.

Взема си душ, после слага дънки и розово горнище на анцуг. Очертава се хубав ден и с чаша портокалов сок в ръка, тя отваря остъклената врата и сяда на огряната от слънцето тераса. Някой е вкарал вирус в компютъра ѝ, а последният човек, който ѝ изпрати нещо, беше британският професор Хейстинг-Смит. Не се връзва. Университетът в Кеймбридж не би допуснал изпращане на заразени файлове. Защитните им системи би трябвало да засекат подобно нещо. Но фактът си е факт – програмите ѝ се изтриха, след като той ѝ изпрати докладите си. В понеделник ще го сподели с охраната, за да провери дали не могат да направят нещо.

Ейми изпива сока и си спомня, че е обещала на Мици да ѝ даде професионално мнение за плащаницата. Влиза вътре и включва личния си лаптоп. Един час ѝ трябва, за да си спомни всичко, което бе написала в службата, преди компютърът да изгърми. После резюмира информацията за движението на плащаницата през последните няколко века – като най-достоверна е тази от тринайсети век до наши дни.

Тринайсети век

Рей сюр Сон, Франция. Съхранявана в замъка.

Русийон, Франция, 1287 г. Тамплиерите излагали на показ дълго ленено платно с отпечатан на него мъжки лик.

Четиринайсети век

Антон, Крюзей, Рюмийи и Морне, (Франция), Женева, 1358-1389 г. Плащаницата се съхранява в различни имения.

Петнайсети век

Монфор, Франция, 1418 г. За кратко престоява в замъка Монбар край Монфор.

Сен Иполит сюр Ду, Франция, между 1418 и 1453 г.

Шестнайсети век

Торино, Италия. От 1578 г. почти постоянно се съхранява в Торино (освен през Втората световна война, когато прекарва седем години в абатството Монтеверджине в Авелино).

Ейми преглежда списъка. Ако използваме полицейския термин, последователността на съхранение е, меко казано, нарушена. Вещественото доказателство – самата плащаница – би могло да бъде фалшифицирано и замърсено хиляди пъти. Най-голямо съмнение буди липсата на по-подробни сведения за времето преди тринайсети век. Никой съд в света – освен може би във Ватикана – не би я присъдил на Исус Христос.

Ейми изважда кафяв бележник „Молескин“ от чантата си. Вътре има залепена малка снимка на плащаницата. Отдолу са записките, които е направила въз основа на предположението, че отпечатъците върху плата са от кръв:

• Множество „кървави следи“ на главата, където според легендата е била надяната короната от тръни.

Забележка: От задната страна на главата също има следи, отговарящи на прободни рани от дълги бодли и съответстващите им линии от кървави струйки.

• Трудно е да се обясни от какво друго биха могли да са оставени тези прободни рани, освен от корона/венец от тръни.

• Вероятна фрактура на носа и увреждане на носния хрущял.

• Десетки белези по тялото и ръцете, вероятно нанесени от жестоко бичуване. Белезите са достатъчно големи, за да са от разкъсвания на кожата.

• Изразени „кървави следи“ на лявата китка, отговарящи на прободна рана от гвоздей през точката на Десто.

• Палците са извити навътре като при увреждане на срединния нерв.

• Ясно различима рана в гърдите между петото и шестото ребро – съответства на пробождане с копие.

Ейми пак преглежда отделните точки. За нея вече няма съмнение какво означават отпечатъците. Жертвата е била безмилостно бичувана, върху главата ѝ е бил нахлузен обръч с множество остри краища и е била разпъната на кръст. Но нищо не дава отговор на най-важния въпрос.

Кой е бил този човек?

111

БОЙЛ ХАЙТС, ЛОС АНДЖЕЛИС

Джени Харисън се събужда със страшно главоболие. Едва когато отваря очи и поглежда напукания и покрит с паяжини таван, споменът за събитията от изминалата нощ бавно се възстановява в главата ѝ. Това не е нейната квартира. И не е сама в леглото. До нея лежи гол мъж. Тя се извърта на една страна и разпознава в косматото туловище един тип, с когото беше пила в бара. Дръпнаха два джойнта, той плати сметката и в крайна сметка отидоха у тях да си допият с долнокачествено бяло вино и да пушат кокаин.

Сега Джени се пита каква цена е платила за неговата щедрост и компания. Един поглед към пода ѝ е достатъчен. Дрехите ѝ са разхвърляни навсякъде. Тя се надига от увисналия матрак и се довлича до банята точно преди да повърне. От опръскания с драйфано умивалник си личи, че странният ѝ креватен партньор все още е извън строя. Пуска водата и се замисля за душ. Много ѝ се иска, но така рискува да събуди онзи кит, а няма да понесе, ако трябва да говори с него. Затова поднася устни към крана и оплаква устата си от чудати остатъци храна, наплисква лицето си и изтрива следите от грима с кърпата на домакина.

Пет минути по-късно е пред блока и се чуди къде, по дяволите, се намира. Отначало не разпознава мястото, но после си спомня. Беше дошла пак да тропа по вратата на Ким. Потисната и раздразнена, мина през един бар близо до парка „Холенбек“, тя и момичетата често ходеха там, ако нямат много работа и имат нужда да заработят малко.

Джени тръгва пеша. Минава по друг маршрут, така че да мине пак покрай Ким като последен опит да я намери. Когато се качва по стълбите до етажа на приятелката си, вече се чувства изтощена. Решава, че няма смисъл да тропа, затова вдига капака на процепа за писма и изкрещява с все сила през него. После опира гръб до стената и се свлича на пода. През главата ѝ минават всякакви неща. Ким може да е предозирала. Може да е повърнала и да се е задушила в собствената си гадост. Да е паднала и да си е разбила главата. Може да се е случило всичко.

Тя се обръща и отново изкрещява през процепа. Две от трите врати на етажа се отварят.

– Стига си крещяла! – изревава Холи Каниф, яка съседка, която се показва по комбинезон.

Джени отново се свлича на земята.

– Тя е вътре, знам, че е там и се е случило нещо.

– Тая курва сигурно пак се е надрусала и кърти – изръмжава Каниф. – Я се омитай и ни остави да почиваме. Цяла нощ съм работила.

– Да го духаш! – наругава я Джени и ѝ показва среден пръст.

Мъжът на Каниф, Кийган, също се показва на вратата, по мръсносив потник и боксерки.

– Какво става?

– Ким ми е приятелка. Тревожа се за нея.

– И к’во?

– Мисля, че е вътре, и е пострадала.

– Дръпни се. – Кийган Каниф оглежда вратата. – Направи място.

Джени се измъква настрани. Кийган се прицелва в ключалката и я изритва със засилка. Тя удържа и той почти се пльосва по задник.

– Мамка му.

– Откажи се, мечо. Сигурно се е запила някъде. – Холи Каниф махва към Джени. – Тая смахната кучка само си въобразява.

Кийган обаче не смята да се отказва. Гордостта му е наранена, пък и не се случва всеки ден да разбиеш нечия врата, без ченгетата да те окошарят. Този път той се засилва по-отдалеч и с по-голяма скорост. Блъска вратата с рамо и тя се отваря. Кийган се сгромолясва в стаята. Пльосва се по очи върху мръсния килим. Жена му влиза след него, следвана от Джени и стария Добс, който също е излязъл да види каква е тази гюрултия.

– Как смърди! – възкликва Холи Каниф, закривайки нос с ръка, докато помага на мъжа си да се изправи.

Джени минава покрай тях и влиза в дневната. Ким я няма. Проверява в малката кухня и къта за хранене. Тъпата кучка може да е заспала пияна на пода. Нищо. Джени започва да се чувства неловко. Тая крава Холи май е права. Ким е отишла да купонясва с някой тип.

Отваря спалнята. На пода има тяло. Труп. Увит от глава до пети с белия чаршаф от леглото на Ким.

112

ТОРИНО

Двама карабинери вкарват Фабио Гория в стаята за разпити и го оставят да се поти вътре.

Не е арестуван, но той знае, че това лесно би могло да се промени. Влизане с взлом, незаконно притежание на оръжие, укриване на улики, замърсяване на местопрестъплението – всеки дилетант може да намери основание за задържането му.

След близо трийсет минути тягостната тишина е нарушена от изщракването на металната ключалка. Карлота Капелини влиза и го поглежда със смразяващ поглед. Мълчаливо се настанява на черния пластмасов стол срещу него и поставя бележник и химикалка върху закованата за пода маса.

– Къде е Ник Каракандес?

Гория се опира с лакти на масата и се вглежда в лицето ѝ, докато разсъждава над въпроса. Странно, че започва точно с това. Не с Какво правехте в къщата на Марио Сакони? Не дори с Какво знаете за двата трупа на горния етаж?.

Ник.

Острието на карабинерите се интересува най-много от местонахождението на американското ченге.

Защо? Какво се опасяват, че ще направи или каже?

Гория се обляга назад.

– Не знам. Поиска ключовете от колата ми, аз му ги дадох и той тръгна нанякъде.

– Защо?

– Какво защо?

Тя го поглежда раздразнено:

– Защо му дадохте ключовете и защо тръгна толкова бързо?

– Дадох му ги, защото е приятел на един мой приятел. А тръгна, предполагам, защото не е искал да остане.

– Ако продължавате така, ще ме принудите да...

– Какво? – Той я поглежда насмешливо. – Да ми повдигнете обвинения? – Свива рамене. – И двамата знаем, че вече сте решили дали да го направите. Нищо от това, което ще кажа, няма да промени този факт.

От вратата се чува гласът на капитан Фуско:

– Ами ако отнемем разрешителното ти за частен детектив, Фабио?

Гория запазва спокойно изражение:

– Хората, които използват услугите ми, не се интересуват дали имам разрешително или не, Джорджо. – Усмихва се. – Дори може би ще ми плащат повече, ако научат, че съм запазил професионална тайна пред карабинерите.

– Имаш право – с усмивка признава Фуско. Сяда на ръба на масата и поглежда частния детектив. – Но ако те обвиня в убийство, в двойно убийство, това би било съвсем друга работа.

– Така е. Но ще е грешка. Знаеш много добре, че не съм убил Сакони и момичето. Криминалистиката ще го докаже. Двете тела вече се бяха вкочанили, а мога да докажа, че съм бил вкъщи в часа на смъртта им.

– Как? – Фуско свива рамене. – По записите от охранителната система в дома ти, на които се вижда в колко часа влизаш и излизаш? Едва ли. Те вече са иззети.

Гория се усмихва. Напомня си, че не бива да подценява тези хора. Това е едно от най-добрите полицейски подразделения в света, а Фуско не е спечелил капитанския си ранг на конкурс по красота.

– И какво? Как мислите да действате сега?

– Имам предложение. – Фуско става, отива зад частния детектив и поставя ръка на рамото му. – Американецът ще ти се обади, сигурен съм. Когато го направи, ние ще подслушваме телефона ти.

– Той го очаква.

– Да, може би. Дори можеш да го предупредиш. Но от този момент ще изпълняваш нашите нареждания. Ще го изпращаш където и когато ние искаме да отиде. Има вероятност, ако спазваш точно указанията ни, да забравим, че си бил в къщата на Марио Сакони.

113

БОЙЛ ХАЙТС, ЛОС АНДЖЕЛИС

Мимолетната топлина на ноемврийския ден вече отминава, когато Ейми Чан се присъединява към растящия по численост полицейски екип в апартамента на Ким Бас.

Беше се надявала на уикенд без трупове, първия от три месеца, може би дори да довърши доклада за Мици и да мине да провери как се справя приятелката ѝ. Но не ѝ било писано. Тя спира пред занемарената жилищна сграда и облича белите си работни дрехи. Изважда куфарчето с инструменти от багажника, заключва колата и изпускайки облачета пара от устата, се приближава по алеята.

– Ейми Чан. Доктор Чан – представя се, като показва служебната си карта на новобранеца, записващ хората, които влизат и излизат от района на местопрестъплението.

– Добър ден, докторе – поздравява я той нахакано като старо куче и вдига трептящата найлонова лента, за да я пусне. – На втория етаж е. Разследващият детектив е лейтенант Картър и вече е там.

– Благодаря.

Симпатичен младеж. В наши дни добрите маниери са дефицит сред полицаите. Дано не ги изгуби твърде скоро.

Стълбите са пълни с други униформени, които сновят нагоре-надолу. Разпитват съседите и вероятно се мотаят малко повече от необходимото, за да се скатаят от други задачи в съботния следобед. Пред апартамента на Ким един фотограф снима подхода към етажа и стълбите. Двама криминалисти вземат отпечатъци от стените, парапета и ключа на лампата.

Мръсните напукани плочки на входа на апартамента вече са обработени и заснети, свалени са няколко десетки отпечатъци от мъжки и дамски обувки. Още следи са взети от килима и подовете във всички стаи. Както обикновено помещенията са осветени от ярки прожектори, които хвърлят чудовищно големи сенки навсякъде. Тайлър Картър се приближава веднага щом стройният силует на Ейми се присъединява към призрачния спектакъл върху стената на дневната.

– Доктор Чан, много се извинявам, че ви викаме в почивен ден.

– Приемам извинението. Къде е трупът?

– В спалнята. Много е тясно, затова я запечатах, докато дойдете.

– Благодаря.

Повечето полицаи са нетърпеливи да споделят мнението си пред съдебния патолог. От вратата започват да развиват теории как е умряла жертвата, какво е правила, каква е причината за смъртта и колко време е престояла на местопрестъплението. Не и Картър. Тайлър Картър не казва и думичка. Не споделя личното си мнение за случая, освен ако не го попитат.

Един поглед в спалнята е достатъчен на Ейми, за да прецени ситуацията. Вече шест пъти е ставала свидетел на една и съща сцена. Трупът е завит презглава с чаршаф или одеяло. Поредната жертва на Привидението.

114

ТОРИНО

Ник изругава мислено.

Тези два часа сън, които си позволиха двамата с Гория, струваха живота на двама души. Ако бяха отишли при Марио Сакони веднага след като се увериха, че Ерика Кракси е в безопасност, той щеше да е още жив, а случаят с Тамара Джейкъбс можеше да е по-близо до решаване. Сега му остава да потърси само още един човек, едно последно име, което научи от Ерика – най-добрия приятел на Сакони, Едуар Брусар, който в миналото е бил негов шеф, но сега работи на свободна практика. По молба на Сакони Роберто Кракси е превел няколко значителни суми директно по неговата сметка. Сигурно и той е замесен.

Докато шофира, Ник постоянно оглежда за полицейски коли всички ленти на магистралата. Не след дълго ще пуснат заповед за издирването му. Първата му спирка е странна. Със сигурност не е нещо, което човек би очаквал от беглец. През блекберито Ник влиза в интернет и намира куриерска фирма в близост до летището, която приема експресни пратки за Лос Анджелис. Взема опаковъчни материали от тях, увива парчето от огледалото на Сакони във фолио на балончета и отделно – медальона от Ерика. Много добре осъзна значението на този предмет още когато тя му го даваше. Въпреки че не каза нищо на Гория, Ник се досети, че медальонът не е просто образ на свети Христофор за късмет.

Пише кратка бележка, слага плика със снимките, които подозира, че са били пипани в хотелската му стая, запечатва колета и плаща с кредитната си карта. За всеки случай дава на служителя още двайсет евро и получава уверението му, че малката пратка ще отлети с първия самолет.

Преди да си тръгне, влиза в тоалетната и се измива. Предстои му дълго пътуване. Той се поглежда в огледалото, докато бърше лицето си със салфетка. Ако нещата се объркат, това може да е последният път, когато вижда отражението си.

115

ЛОС АНДЖЕЛИС

Старият зелен училищен автобус потегля и Мици още маха смутена след него и заминаващите момичета, когато ѝ се обажда Картър, за да ѝ каже, че са намерили нов труп.

Този сигурно е екстрасенс. Казва, че Привидението е закъсняло, и хоп, след двайсет и четири часа се оказва, че е бил прав. Нищо чудно, че го смятат за магьосник. Мици се качва в старата си кола и се опитва да не мисли за Алфи и момичетата, докато кара към Бойл Хайтс. Притесненията за Джейд и Амбър и разпаленият скандал в италианския ресторант още я измъчват. Надява се Джейд да забрави всичко поне за известно време, докато кара по снежните писти. Тя винаги е била момичето на татко – винаги ще бъде – и това ще създава трудности на всички.

Мици се пита дали не трябва да я пусне да го посети в затвора. Досега категорично изключваше такава възможност. От самата мисъл да остави дъщеря си да влезе през железните порти, ѝ се повдига Но може би ще се наложи да го преглътне. Ако Джейд иска – и ако Алфи се съгласи, – може би трябва да подкрепи момичето и да разреши срещата.

В крайна сметка лейтенант Фалън прогонва призраците на личните проблеми и успява да се съсредоточи върху работата. Картър не изглежда толкова лош, колкото му се носи славата. Вярно, не е много забавен, но професионализмът му е извън съмнение. Едно е сигурно – Мици се радва, че не тя води разследването срещу Привидението. От това, което прочете в докладите, убиецът е абсолютно луд. Стопроцентов социопат без капка милост.

Извършителят оставя отпечатъци, ДНК, кръв, косми и влакна от дрехи на всяко местопрестъпление. Сякаш не го интересува дали ще го заловят. Или по-скоро е толкова самоуверен, че е убеден, че хладната стомана никога няма да щракне около китките му.

Мици забелязва микробуса на Ейми пред старата кооперация. Радва се, че ще види приятелката си – дори при тези ужасни обстоятелства. Показва служебната си карта и минава. На стълбището навлича работен гащеризон и калцуни.

– Мици Фалън – представя се, когато влиза, и показва значката си. – Някой знае ли къде е детектив Картър?

Млада криминалистка, която събира косми от дивана, вдига глава и я поглежда:

– В спалнята с патоложката.

– Благодаря.

Картър и Ейми са в дъното на стаята, при главата на трупа.

– Взе ли си билет за „Мегамилиони“ тази седмица, детективе? – казва Мици, когато влиза. – Би трябвало – при тези ясновидски способности.

– Жена, трийсет и две годишна, казва се Ким Бас – обявява той, като почти се усмихва на коментара ѝ. Била е под наем, ако съдим по снимките и документите, които намерихме. Живяла е тук близо две години. Мъртва е от два-три дни. Доктор Чан ще ти обясни по-конкретно.

– Здравей, Миц. – Ейми я поглежда с искрена симпатия. – Жената е била удушена. Ела да видиш.

Мици минава покрай леглото и поглежда подутото лице на трупа, към което сочи приятелката ѝ.

– Виж тези белези на врата. Виждат се следи от лента с дебелина под два сантиметра. Мисля, че е удушена с тънък кожен колан за панталон, не с някой от онези, които обикновено се носят с дънки. – Патоложката се обръща и вдига ръце, за да демонстрира следващото си откритие. – Убиецът е стоял зад нея. Увил е колана около врата ѝ и е кръстосал ръце, за да постигне по-силен натиск. И тогава е дръпнал. – Ейми спира да жестикулира. – Сега погледни задната част на врата.

Мици се навежда.

– Виждаш ли допълнителните белези около гръкляна? Те са оставени от пръсти и кокалчета.

– Готов съм да се обзаложа, че я е обърнал по гръб и я е довършил с голи ръце – измърморва Картър. – Пряк контакт.

Мици си представя картинката:

– Искал е да гледа как умира.

– Не само. Искал е да почувства как умира. – Картър се навежда и се вглежда отблизо в белезите. – Отначало не бях сигурен, че е нашият човек, но този финал лице в лице ме убеди.

– Беше ли покрита? – пита Мици.

Картър кимва:

– Завита презглава, както обикновено. Няма съмнение, това е дело на Привидението.