Текст книги "Тайната на Торинската плащаница"

Автор книги: Сам Крайстър

сообщить о нарушении

Текущая страница: 23 (всего у книги 28 страниц)

147

ЛОС АНДЖЕЛИС

Картър събира набързо мобилизирания си екип в оперативната стая. За да облекчи недоволството от работата в неделя сутрин, той е помолил секретарката Алис Хупър да вземе кафе и понички по пътя.

Докато лейтенантът разказва за последните събития, на Мици ѝ става ясно, че Крис Либович и Дан Еймис са ветерани в разследванията. Изглеждат в свои води. И двамата са около четиридесетте и с онзи вид на доволни мечоци, който се получава от консумирането на твърде много бързи закуски по време на твърде много дежурства за наблюдение. Голямата разлика между двамата е, че Либович има прошарена, много късо подстригана коса, а Еймис е с катраненочерни ситни къдрици, наследени от майка му, афро-американка. И двамата са опитни полицаи, които са видели всичко в работата си, правили са всичко.

Том Хикс влиза и се усмихва на Мици – малко по-ентусиазирано, отколкото на нея ѝ харесва. Картър ѝ спестява неудобството, като дава на Хикс чаршафа, за да вземе проби за ДНК. След като ученият се залавя за работа, полицаите насочват вниманието си към записа от охранителната камера, който провали уикенда им.

– Тоя чаршаф. – Либович посочва екрана. – Защо се е увил с него? Защо тоя глупак се появява омотан в чаршаф?

– Емоционална привързаност – предполага Еймис. – Като Лайнъс.

– Кой Лайнъс?

– От комиксите за Чарли Браун. Сещаш ли се, онова момченце, което не може да се раздели с одеялото си.

– В тия глупости, които говорите, може и да има нещо вярно – отбелязва Картър, като си взема още едно кафе от масата. – Взел е чаршафа вместо палто. Трябва да има някаква причина. Подигравайте се колкото искате, но може би забравяте, че Лайнъс ван Пелт е слабак, но много хитър. В комиксите си Чарлз Шулц го представя като философа и теолога на компанията – дори поставя в устата му цитати от Евангелието.

Либович разчупва една поничка на две и измърморва:

– Предполагам, че „Не убивай“ не е бил сред цитатите му.

– Какво държи нашия Избавител? – намесва се Мици, като посочва екрана. – Това в лявата му ръка? Гледайте, има нещо, което виси от палеца му.

Всички се вглеждат в монитора. Картър вижда предмета.

– Ключове. По дяволите! Ключове от кола. Как не сме ги видели досега? – Той знае отговора: всички са адски уморени, а в такова състояние човек пропуска много неща. – Мици, обади се на Джими Бърг, дежурния на пропуска. Сигурно още са при него. Събери униформени и ги прати да проверят всички коли на улицата. В неделя сутрин едва ли са много.

Мици грабва чашата с недопитото си кафе и излиза. На слизане към пропуска включва звука на телефона си и пуска съобщението от гласовата поща, което получи, докато бе на инструктажа:

– Мамо, Джейд е! Извинявай, че се развиках. Обичам те! Чао!

– И аз те обичам – извиква Амбър в силния шум, който се чува като фон. – И двете си прекарваме страхотно. Обичаме те!

Само толкова. Но повече не ѝ е нужно. Завладяна от емоции, Мици спира на стълбите. Слава богу, че е насред разследване за убийство – две разследвания за убийство – иначе може да се разчувства и наистина да се разплаче.

148

СЕН ЖУЛИЕН АН ЖЕНЕВОА

В мрака Ник усеща, че нещо покрива устата му. Задушава го.

Обхванат от паника, той отваря очи. Един парамедик от Бърза помощ се е навел над него и притиска кислородна маска на устата му. Младежът се обръща и разменя със свой колега няколко думи на френски със странен акцент. После пак поглежда към Ник и казва на английски:

– Добре сте. Не мърдайте и всичко ще е наред.

Детективът осъзнава, че вече не е в колата. Навън е. Лежи на мократа, посивяла трева отстрани на пътя. С периферното си зрение вижда мигащи светлини, чува гласове, но не и бръмчене на коли. Или катастрофата е блокирала движението, или полицията е затворила магистралата. Той се опитва да се помести, но гърдите му са сякаш затиснати с наковалня.

– Стойте неподвижно.

Парамедикът притиска маската с една ръка, а с другата държи китката на Ник. Американецът се напряга да седне и блъсва другия мъж встрани. Силна болка пронизва гърдите му. Може би има счупено ребро. Той маха маската от лицето си.

– Какво стана с другите пътници? Добре ли са?

Медикът се опитва да го накара отново да легне.

– В момента ги преглеждат, както трябва да прегледаме и вас. Моля ви, не се движете.

Ник се опитва да се изправи.

– Хей, седнете! Не съм свършил.

– Напротив, свършихте.

Този път Ник успява да стане. Довлича се до семейство Брусар, които са седнали на задната стълбичка на една линейка. Едуар се опитва да се усмихне:

– Повече никога няма да ви давам да карате, mon ami¹⁸.

– Едва ли пак ще поискам. Спирачките съвсем отказаха. Натисках, натисках, и нищо не ставаше.

Урсула се държи за рамото, натъртено от предпазния колан.

– Голям късмет е, че оцеляхме – казва тя.

– Съжалявам – измърморва Ник, който се чувства виновен, защото в момента на катастрофата е бил зад волана. – Надявам се, че не сте пострадали тежко.

– Добре сме – уверява го Едуар. – Само натъртвания и синини. Хубаво е, че хората спряха да ни помогнат и линейката пристигна толкова бързо.

– Мисля, че онзи шофьор ги извика – добавя Урсула, като предпазливо завърта ръката си.

– Кой шофьор?

– Един човек ни помогна да излезем от колата. Каза, че трябва да се махаме по-бързо, в случай че се запали.

– Дори извади багажа ни. – Едуар кимва към банкета, където са наредени малките им дизайнерски куфари „Луи Вюитон“.

Ник вижда, че само неговият не е сред тях. Куфарът с ДНК профила и документите, които му даде ученият. Изчезнал е.

¹⁸ Приятелю (фр.) – б. пр.

149

ЛОС АНДЖЕЛИС

Във всяко разследване настъпва момент, когато не можеш да направиш нищо друго, освен да чакаш. Момент на затишие между усилената дейност и очакваните резултати.

Чакането обаче не се удава на Тайлър Картър. Той барабани нервно с пръсти по бюрото и още веднъж премисля всичко, което е направил. Мици изпрати униформени полицаи на улицата да намерят на коя кола ще паснат ключовете, намерени у заподозряния. Том Хикс взе проби от Избавителя и чаршафа му и сега провежда кръвни изследвания. Либович анализира пръстовите отпечатъци, въпреки че никой не очаква да открият съвпадение в полицейската база данни. Еймис проверява снимки на заподозряния от записите на охранителните камери със софтуер за лицево разпознаване, за да види дали не е регистриран за друго нарушение. Един от патрулите е изпратен да доведе приятелката на Ким Бас, Джени Харисън, за да проверят дали ще разпознае арестанта, а Дженкинс току-що завърши втория си преглед и трябва да изготви официален доклад за състоянието на пациента.

Мици е не по-малко нетърпелива от Картър. Вече мина обяд, а тя се чувства така, сякаш тъпчат на едно място. Ако зависеше от нея, този откачен вече щеше да преживява истински ад. Типично в стила на Картър е да изпипва нещата според закона до последната запетайка. Тя се опитва да овладее нетърпението си, сяда на бюрото и включва компютъра. В електронната ѝ кутия има десетина нови писма, едно от които е обещаният имейл от Сара Кени.

Облак! Кой би помислил, че съществува такова нещо?

Мици копира линка в браузъра и въвежда потребителското име и парола, изпратени от Кени. В дистанционната база данни няма много неща: икони за „Музика“, „Видео“, „Снимки“ и „Документи“. Тя щраква с мишката на последната и на екрана се появява списък с папки, една от които е озаглавена „Сценарии“.

Мици отваря тази папка. На екрана се появява списък с три файла: „Епохата Ротшилд“, „Херцогът и танцьорката“ и „Плащаницата (Окончателен вариант)“.

Мици щраква с мишката върху последната иконка, като се пита дали наистина това е крайният вариант. При други условия би изгаряла от любопитство да разбере. Отваря файла.

ПЛАЩАНИЦАТА

Тамара Джейкъбс

ОКОНЧАТЕЛЕН ВАРИАНТ

Поверително! Забранено фотокопирането! Подписани копия да се раздадат само на упълномощения персонал.

Мици преглежда първите страници. Всичко прилича на онова, което вече е прочела. Досадно. Това определено не е нейният тип филм. Тя активира прозореца за търсене и въвежда думата „Ливан“. На екрана излиза нова страница – нещо, на което не е попадала досега.

ЛИВАН, БЕЙРУТ, 1176 Г.

ЕКСТЕРИОР. Нощ.

Зима. Снежни планински върхове, гъсти гори от ливански кедър. (Докато камерата навлиза сред дърветата, денят постепенно преминава в нощ.)

В далечината се чува мъжки хор, който пее религиозни химни.

Камерата се приближава към таен маронитски манастир. Прозорците са осветени от трептящия пламък на факли.

ИНТЕРИОР

Когато кадърът влиза в манастира, песнопенията замлъкват и се чува шепот на мъжки гласове. Двама маронитски монаси стоят един до друг. Единственият отличителен белег върху еднообразните им кафяви раса е голям кървавочервен кръст, пришит над сърцето. Те са колкото божи люде, толкова и воини.

Единият се казва ЮСУФ. Той е висш член на ордена и е едър мъж на около трийсет и пет. Вторият, ХАЛИЛ, е с петнайсетина години по-млад, по-висок и по-слаб.

ЮСУФ

Нашият свещен водач даде заповед. Време е ревностно да се молим и да подготвим храбрите си рицари за техните задачи. Сатаната е работил неуморно. Изпратил е най-черния от зловредните си дарове на най-гнусното от своите презрени копелета – чудовището Саладин.

ХАЛИЛ

Най-гнусният и най-жестокият, добри ми братко. Целият мюсюлмански свят се обединява зад кървавия му меч.

Проехтява камбанен звън – призив за вечерната молитва. ЮСУФ и ХАЛИЛ навлизат в тъмните дебри на манастира. По стените около тях горят факли. Сенките им се издължават зловещо върху каменния плочник на коридорите.

ЮСУФ

Неверният мюсюлманин се подиграва на нашия Бог, Исус Христос. Надменно се представя за миротворец сред ордите на безбожниците.

ХАЛИЛ

Моля се на Бог да го погуби. Ден и нощ се моля с цялото си сърце великата армия на франките, начело с гордите тамплиери и хоспиталиери, да изпепели стана му и да се погрижи сянката на истинския Кръст да се стовари върху грешната му душа.

ЮСУФ

Боя се, че не е писано да се сбъдне. Ако съдя по нарежданията, които ни бяха изпратени, така смята и Светият отец.

Двамата минават през вътрешен двор, по средата на който има фонтан със статуята на св. Марон. Във водата са посипани цветни листенца, а наоколо са запалени високи свещи. ЮСУФ се спира, за да потопи ръка във водата и да се прекръсти пред статуята на светеца основател на ордена.

ЮСУФ

Не се страхувай, млади Халиле, ние няма да тръгнем сами. Духът на Марон ще е с нас постоянно. Той ще напътства очите и мечовете ни. (Махва към отсрещната стена, зад статуята, където има огромно разпятие и няколко молитвени ниши, изсечени в камъка.)

Време е да пуснем Рицарите на мрака. Време е да раздадат Божия гняв.

От другата страна на фонтана двамата отново се прекръстват. Коленичат един до друг и плъзват настрани два малки черни железни капака, закрепени в стената. Миризмата от вътрешността на тесните килии кара двамата монаси да сбърчат носове.

ЮСУФ

Братко, Светият отец те призова.

Камерата бавно се фокусира над рамото на ЮСУФ към тъмната килия. За секунда се вижда само мрак. После се появяват втренчени кръвясали очи; стават по-големи и по-големи, докато изпълват целия кадър.

ЮСУФ

Братко, дойде време да свалим камъните и да те освободим. Време е да вдигнеш Божия меч и да убиеш най-големия от враговете му.

150

СЕН ЖУЛИЕН АН ЖЕНЕВОА

На три километра след катастрофата монахът отбива встрани и пуска аварийните светлини на наетата кола. Слиза по стръмния склон покрай пътя и когато стига горичката отдолу, отваря евтиния куфар на Ник. Върху намачканите дрехи вижда онова, което му трябва.

Онова, заради което прекоси континенти.

Онова, заради което уби толкова хора.

Взема лъскавата черно-бяла плака с ДНК профила и я поглежда с възхищение. Десет колони от разположени една над друга тъмни и светли ивици, десетки магически черти, най-неоспоримото историческо доказателство – едно уникално съкровище.

Той набира номера, който от много време знае наизуст и на който рядко звъни. През няколко държави телефонът на Набил Хаяк иззвънява. Ливанският духовник вдига на второто позвъняване.

– Ефрем е. Взех профила на мъжа от плащаницата, оригиналната плака и папката с цялата документация.

Хаяк въздъхва с облекчение:

– Сигурен ли си?

– Да. Току-що ги взех от учения, който е направил изследванията, и американеца, който се опитваше да го пази.

Хаяк не пита дали са живи. Не иска истинско знание, иска да може да говори честно с Андреас Патикос, който на свой ред да говори открито с папата.

– Отлична работа, братко.

– Искаш ли да ги унищожа?

Хаяк се подвоумява. Въпреки всичко е трудно да наредиш унищожаването на нещо с толкова голямо историческо значение.

– Да. – Той преглъща тежко. – Всички ще спим по-спокойно, ако знаем, че това не се е случвало никога – ако знаем, че такова нещо никога повече не би могло да се повтори и никой повече няма да говори за него.

– Разбирам, отче.

Ефрем наистина разбира. Отлично разбира какво се очаква да направи. Мисията му още не е завършила.

151

ЛОС АНДЖЕЛИС

Мици преглежда още една страница от сценария. Търси във всяка сцена, във всяко изречение улики, които биха хвърлили яснота върху случая с Тамара Джейкъбс.

Действието се е преместило в Дамаск, древния град в подножието на Ливанските планини. Годината е 1187, броени месеци след като Саладин е завзел за втори път Ерусалим.

ДАМАСК. ДВОРЕЦЪТ НА САЛАДИН (САЛАХ АД ДИН)

ЕКСТЕРИОР, късна вечер

Двама стражи с алени наметала патрулират около двореца, яхнали черни коне. По-близо до високите стени стоят пехотинци, разположени на малко повече от една ръка разстояние един от друг.

ИНТЕРИОР

В голямата зала звучи силна музика, хората празнуват. САЛАДИН дава обилен пир и забавления за най-верните си хора. Отбелязват голямата победа при Хатин. Мъжете пият вино и пушат наргиле; екзотични жени танцуват съблазнително близо пред войниците.

ВОЙНИК I (взема мундщука на наргилето от свой приятел)

Отмъщението е толкова сладко. Свещеният град Ерусалим – мястото, където християните са клали нашите предци – се окъпа с тяхната кръв. Той отново е наш, както и се полага, и ще остане наш до края на света.

ВОЙНИК II (изкрещява въодушевено)

Слава тебе, Саладине! Най-велики предводителю наш!

Викът му предизвиква спонтанен, заразителен хор сред другите войници.

МЪЖЕ

Саладин! Саладин! Саладин!

САЛАДИН скромно отвръща на възгласите, като вдига ръка. От дясната му страна седи Нуредин, един от най-уважаваните му пълководци. Той е по-възрастен и по-дребен от господаря си. На лицето си има грозен червен белег, все още незараснал от последната битка, който преминава от лявото ухо през бузата и мястото, където някога се е намирал върхът на носа му.

НУРЕДИН

Гледай, господарю, това са твоите воини, мъже, готови да умрат хиляди пъти за теб. Превзехме Египет, Сирия, Арабия, а сега – Ерусалим. Скоро целият свят ще бъде наш.

САЛАДИН (става, за да се оттегли)

На Аллах, Нуредине. Не е наш, на Аллах е.

НУРЕДИН (не обръща внимание на упрека)

Остани с нас, господарю. Сподели с нас момента, когато свещената светлина на утрото ще изгрее над постоянно разширяващата се империя на исляма.

САЛАДИН (усмихва се)

Забавлявайте се, заслужихте си го. Аз ще се усамотя с писарите си, ще се помоля и ще си почина. Аллах да бъде с вас.

НУРЕДИН

И с теб.

САЛАДИН излиза.

Султанът е придружен от двама телохранители, избрани сред най-високите от войниците му. Вървят с вдигнати напред щитове и извадени мечове. Когато тръгват по виещото се каменно стълбище, единият върви отпред, а другият остава зад владетеля.

По пътя към покоите на военачалника минават покрай големите съкровища, заграбени от покорените земи: грамадни статуи, бронзови и глинени съдове от Сирия и Арабия. На всеки завой на коридора и пред входовете на всяка зала стои двойка стражи.

САЛАДИН спира, когато предният телохранител отваря вратата към покоите му. Вътре чакат друг страж и двама писари.

САЛАДИН

Оставете ме сега. Върнете се на пиршеството и се забавлявайте. Възползвайте се от останалата част на празненството. Аллах да бъде с вас.

ВОЙНИЦИТЕ (в един глас)

И с теб.

Преддверието е просторно и пълно с лични трофеи от битки: знамена, щитове и хоругви от онези, които са дръзнали да се опълчат и да се бият срещу него. Закачено наобратно, събира прах голямо дървено разпятие, направено от така наречения Истински кръст – онзи, на който християните вярват, че е умрял техният Бог Исус. Мюсюлманите са го изтръгнали от ръцете на един убит епископ след битката при Хатин. Кръстът е опръскан с кръв. Напречната му греда е използвана за дръвник при обезглавяването на пленени войници християни, които са отказали да приемат исляма или не си е струвало да бъдат разменени срещу откуп.

САЛАДИН разкопчава златния нагръдник с герб и сваля наметалото си. Влиза в съседната стая, където работят двамата му лични писари. Това са хора, които повече от десетилетие пътуват с него, пишат хрониката на славното му управление, документират философията му. Когато го виждат, писарите вземат писалките и отварят мастилниците си. И двамата изглеждат уморени, но не смеят да се прозяват. Знаят, че господарят им може да диктува с часове.

САЛАДИН

Хайде, ковачи на моите слова, гледайте по-бодро. Имам нужда от майсторството ви, за да отразите въодушевлението на този исторически момент.

Докато САЛАДИН диктува монолога си за предстоящите битки и свещената война, камерата дава близък план на перото, изписващо плавно красивите арабски букви. Линиите се превръщат в пясъчни дюни, очертаващи се на хоризонта в трептящия от горещина въздух.

152

СЕН ЖУЛИЕН АН ЖЕНЕВОА

Никой от двамата съпрузи Брусар не е в състояние да даде точно описание на човека, който е взел куфара на Ник. Бил по-скоро слаб, отколкото дебел. С тъмна кожа, без брада. С къса – много къса, коса. Това е, което детективът успява да научи от тях. На това описание отговарят милиони мъже във Франция и десетки милиони в района на Средиземноморието.

Ученият изглежда сломен:

– Ако е взел куфара ви, и моята работа, и вашето време са отишли по дяволите.

– Не съвсем. Ерика Кракси ми даде един медальон на свети Христофор. Вътре, зад иконата на светеца, има фрагменти от плащаницата. Предполагам, че Кракси ги е запазил, в случай че нещо се провали. Изпратих ги в Лос Анджелис, където нашите учени ще ги изследват.

– Обаче нямате с какво да ги сравните – изтъква проблема Едуар. – Аз няма как да си спомня последователността.

Ник изважда блекберито си.

– Това не е най-добрата камера в света, но мисля, че прави достатъчно хубави записи, за да прочетете ДНК профила от плащаницата. – Американецът пуска заснетия видеофайл. – Записах това, когато бяхме в хотела. Вече го изпратих на личния си AOL акаунт.

– Да, мога да потвърдя, че това е профилът, който получих – казва ученият, като се взира в екранчето.

– Чудесно. – Ник затваря файла. – Не е с качеството на оригиналните плаки, но ако дойдете с мен, ще имате възможност да видите резултатите от тестовете на нашите специалисти и да ги сравните с вашите.

Едуар се замисля за момент.

– Възможно е. Да, готов съм да го направя.

Ник отваря списъка с контактите си на блекберито.

– Сега ще се обадя на лабораторията в Ел Ей и ще задействам нещата.

153

ПЛАЩАНИЦАТА – ТАМАРА ДЖЕЙКЪБС

СЦЕНА 76

ДАМАСК. ДВОРЕЦЪТ НА САЛАДИН, 1187 Г.

ЕКСТЕРИОР. Сутрин.

На другата сутрин. Бледата розова светлина на зората погалва пясъка пред портите на двореца. Облаци прах се вдигат под копитата на конете на бавно патрулиращите около стените стражи.

ИНТЕРИОР

Тържествената зала е пълна с мъже и жени, които спят по масите, на пода, свити на столовете. Останките от голямото пиршество все още са разхвърляни около тях.

Докато широкоъгълната камера проследява виещите се нагоре стълби, започва да се чува думкане с нарастваща честота. Думкане на юмрук върху дърво. Шумът се усилва, докато камерата минава между двойките стражи, застанали на всеки ъгъл по криволичещите коридори, които водят към покоите на САЛАДИН.

Грамадната дъбова врата, подсилена с железни плочки, към стаята му е затворена. ДУЛ ФИКАР, началникът на стражата, крещи името му пред нея. Прииждат още хора. Сред тях си пробива път пълководецът НУРЕДИН. Идва направо от леглото, дрехите му са намачкани и още се облича.

НУРЕДИН

Разбийте вратата! Какво чакат тези глупаци? Нашият господар може да е в беда. Разбийте вратата! Извикайте лекаря!

ФИКАР

Направете, както заповядва!

Оглежда се и посочва една каменна статуя на Изида, открадната от египетска гробница.

ФИКАР

Разбийте вратата с този идол!

Шестима войници с мъка вдигат грамадната гранитна древноегипетска богиня. Надават силен рев и се затичват към двойната врата. С оглушителен трясък тя се разбива. Няколко войници падат от сблъсъка.

НУРЕДИН

Чакайте!

Той властно вдига ръка и спира хората си.

НУРЕДИН

Ще вляза пръв. Сам.

Изважда меча от ножницата на един страж и минава през разбитата врата в преддверието. Отваря вратите към вътрешните стаи.

НУРЕДИН (ужасено поставя ръка на устата си)

Всемогъщи Мохамед! Не е възможно!

Камерата се премества от НУРЕДИН към пода. Преминава над трупа на стража от преддверието – с прерязано гърло и една-единствена рана от нож в сърцето. Фокусира безжизненото му лице, после – към тялото на единия писар, червата му са се изсипали от разпорения с меч корем. Камерата се премества и спира върху мъртвото лице на САЛАДИН. Кадърът се отдалечава, за да покаже тялото на султана, и сега зрителят вижда целия ужас, който е сковал Нуредин.

Саладин е съблечен гол и закован с гвоздеи за плененото разпятие, направено с дърво от Истинския кръст. Кожата на тялото му е нарязана с нож или с меч, в главата му са забити парчета стъкло, които образуват подобие на кървава корона.

НУРЕДИН изтичва до вратата на преддверието, за да попречи на войниците да влязат. Като я държи затворена, вика началника на стражата.

НУРЕДИН

Дул! Дул, ела веднага. Сам! Султанът не е добре, иска да те види.

ДУЛ влиза. НУРЕДИН бързо затваря вратата след него.

НУРЕДИН (видимо потресен)

Саладин е мъртъв!

ФИКАР

Какво?

НУРЕДИН

Убили са го в покоите му.

ФИКАР

Не може да бъде. Закълни се, че не е вярно!

НУРЕДИН

Кълна се в Аллах, че е вярно. Ела.

Пълководецът въвежда началника на стражата в спалнята. За момент двамата мъже застиват като вцепенени.

ФИКАР

Как е възможно?

НУРЕДИН

Единият писар е изчезнал. Сигурно е исмаилитско или християнско куче. Още надушвам смрадта му.

Оглежда стаята, локвите от кръв и обезобразените тела.

НУРЕДИН

Трябва да е ранен. Не може да е отишъл далече.

Погледът му спира върху няколко кървави отпечатъка от пръсти близо до отворения прозорец срещу леглото на султана. Изглежда, че оттам се е измъкнал убиецът.

ФИКАР

Ще изпратя най-добрите си хора да го хванат.

ФИКАР тръгва към вратата.

НУРЕДИН

Чакай. Не го прави!

ФИКАР спира и се обръща.

НУРЕДИН

Има по-сериозен проблем. (Започва да крачи, докато говори.)

Трябва да накараме хората да повярват, че господарят е болен. Не можем да допуснем християните да узнаят, че е мъртъв. Светът не бива да узнава. Доведи лекаря на Саладин – имаме нужда от съдействието му, за да направим измамата достоверна.

ФИКАР излиза. НУРЕДИН взема меч и изважда гвоздеите, с които е разпънат Саладин. Поставя великия султан на пода и покрива тялото му с чаршаф от леглото. После коленичи и започва да се моли.

ФИКАР се връща с лекаря АДАМ БАХИР. След като затваря вратата, изважда кинжал изпод дрехите си и го допира до гърлото на лечителя.

ФИКАР

Ще правиш каквото ти каже НУРЕДИН или ще отрежа всяко неподчинение от жалкото ти тяло. Разбра ли ме?

БАХИР кимва плахо, като внимава да не се набоде на острието.

ФИКАР

Добре.

ДУЛ блъска лекаря към НУРЕДИН, който е коленичил до тялото на султана.

НУРЕДИН

Лечителю, донеси хубаво ленено платно и се погрижи лично за тялото, вземи мерки да получи подобаваща грижа.

Отдръпва се и оставя лекаря да огледа трупа.

НУРЕДИН

Той вече е при Аллах, сигурен съм. Само се моля да имам достатъчно дълъг живот, за да накажа онези, които са организирали това злодеяние.

ДУЛ се приближава да другите два трупа, изплюва се върху тях и изритва главите им. НУРЕДИН го дръпва.

НУРЕДИН

Запази яростта си за друг ден. В момента ми трябваш спокоен. Има много работа да свършим.

Поглежда лекаря.

НУРЕДИН

Какво ще кажеш за нашия султан? Как ще убедим царедворците, че все още е жив, но е толкова болен, че не бива да излиза от стаята?

БАХИР

Преди няколко години господарят получи сърдечни проблеми. Ще кажем, че за съжаление, болестта отново се е проявила. За да се избегнат усложнения, само аз трябва да влизам при него.

НУРЕДИН (със задоволство)

Колко време можем да поддържаме тази заблуда?

БАХИР

Десет дни. Не повече. Саладин е известен с нетърпеливостта си. Не би издържал повече от десет дни, без да се опита да управлява от спалнята си, дори да съм му забранил.

НУРЕДИН

Би трябвало да е достатъчно.

Приближава се до ФИКАР и зашепва на ухото му, като закрива устата си с ръка.

НУРЕДИН

Трябва да отида при жената на Саладин и да говоря с братята му. Те също трябва да участват в измамата.

ФИКАР

Ще изпратя най-верните си хора да те охраняват.

НУРЕДИН кимва.

НУРЕДИН

А недостойната леш на този продажен писар?

БАХИР

Лично ще се погрижа.

НУРЕДИН

Отрежи смърдящата душа от тялото му. Нека да се скита във вечността без нея, да гори в огъня на вечното проклятие.

Телефонът на бюрото иззвънява. Мици отмества поглед от сценария и натиска копчето на микрофона.

– Фалън.

– Детективе, обажда се полицай Фишер, Анди Фишер. Намерих колата на вашия заподозрян наблизо. Вътре има шофьорска книжка с негова снимка. Вече знаем името и адреса му. Да ви ги кажа ли сега?

– Не. Добре си се справил, Анди. Веднага слизам.