Текст книги "Тайната на Торинската плащаница"

Автор книги: Сам Крайстър

сообщить о нарушении

Текущая страница: 14 (всего у книги 28 страниц)

81

ЛОС АНДЖЕЛИС

Да те извикат в кабинета на Матюс, никога не е добра новина.

Особено в петък следобед. Мици премисля твърдите факти, докато върви по коридора. В седмицата има два дни, в които е най-вероятно шефът ти да те уволни или да те смъмри. Ако е свестен човек, ще го направи в понеделник сутринта. Така си прекарал уикенда в блажено неведение и има голяма вероятност да прибереш още една седмична заплата, ако е решил да те изрита. Ако е гадняр – или просто имаш лош късмет – ще го направи в петък следобед. Така му олеква и си прекарва чудесно почивните дни – за разлика от теб.

Тя почуква по стъклото на вратата му, завърта потъмнялата месингова топка на бравата и наднича вътре:

– Викали сте ме, началник.

– Да. – Той седи зад бюрото си, облечен в синя карирана риза с навити до лактите ръкави. Краката му са вдигнати върху един стол и върху дебелото му шкембе, пристегнато с черни тиранти, се мъдри купчина финансови документи. – Седни и възприеми поведение на трепетно очакване и стоически професионализъм.

Тя сяда срещу него от другата страна на бюрото.

– Бих се опитала, ако знаех какво е „стоически“.

Той сваля краката си от стола, завърта се и стоварва месестите си ръце върху бюрото.

– Стоик – съществително име. Човек, способен да издържа болка и несгоди, без да показва чувствата си и да се оплаква.

– Сега разбирам. Не е много в мой стил, капитане.

Матюс се усмихва:

– Най-изстрадалият черен дроб в района на Лос Анджелис току-що бе приет в болница заедно с прилежащия към него детектив Джордан Линч от отдел „Убийства“.

Мици го поглежда въпросително.

– Това означава – добавя Матюс, – че Тайлър Картър има нужда от втори човек за разследването на серийните убийства.

– Шефе, пратих Ник Каракандес в Италия за убийството на Тамара Джейкъбс, а само след седмица той ще отплава кой знае къде. Освен това...

Тя замълчава. Не. Няма да му каже за личните си проблеми, пък и той сигурно вече знае.

– Освен това какво?

По изражението му личи, че не знае. Дори Матюс не е такъв гадняр, че да се подиграва с нещастието ѝ.

– Нищо, капитане. Просто не ми е лесно да се пренастроя от кисело и основателно агресивно настроение в професионално стоическо.

Той удря с длани по бюрото и се усмихва:

– Няма проблем. Добре се справи. Иди при Картър да ти даде хора и почвай да действаш по случая на Картър, докато не го разнищите или не стигнете до задънена улица. Другата седмица ще видим какво сте свършили. Така ще можеш да работиш и по двата случая, става ли?

Лицето ѝ казва не, но устата ѝ се е научила да се подчинява.

– Да, шефе.

– Свободна си. – Той отново качва крака на допълнителния стол и взема финансовите документи, с които се занимава при влизането ѝ. – Стоицизмът много ти отива, Фалън.

– Благодаря, шефе. Как предпочитате затръшването на вратата – да излезе от пантите или само да счупя стъклото?

82

ТОРИНО

Фабио Гория пуши цигара след цигара, докато шофира.

– Не е далеч – обяснява той. – Минаваме реката и после около шест километра на югоизток, в гората. Кракси и жена му имат вила и там се крият. Регистрирана е на моминското ѝ име.

Дъждът се е усилил. През прозореца Ник вижда едва до мантинелата на магистралата.

– Казахте, че се крие. От какво?

Гория го поглежда за момент:

– Надявах се вие да знаете.

– От карабинерите?

– Възможно е, но едва ли. – Частният детектив дръпва за последно от цигарата и изстрелва фаса през пролуката на прозореца. В мрака зад колата се разхвърчават червени светулки. – Ако аз бягах от карабинерите, нямаше да се скрия в къща, която е моя собственост и може лесно да бъде открита.

– Тогава нямам представа. В момента нищо не ми е ясно. Но имам предчувствие, че Кракси е свързан с убийството, което разследвам.

– А пък то според вас е свързано със свещената плащаница, така ли? Около нея също има доста тайнственост. Научихте ли нещо за нея?

– Да, някои неща. Главно от лъжливия уредник. Затова не знам на какво да вярвам.

– Недоверието в непознати рядко вкарва в беда.

– Това някаква италианска мъдрост ли е?

– На баща ми.

– Мъдър старец.

Гория се засмива:

– Не съвсем. Умря на четиридесет от цироза, но е оставил отпечатъка си върху мен, както правят повечето родители.

Ник отново поглежда към равното поле, през което минават. Светлините на града вече не се виждат. Колата се носи по двулентово шосе, навлизащо между нивите.

– Имайки предвид онова, което току-що казахте за Кракси и професионалната му дейност, разумно ли е да го изненадваме така посред нощ?

– Не сме толкова глупави. Прав сте – въпреки че наближава шейсетте, Кракси може да ви пречупи врата и да ви зарови в двора си като куче кокал. Затова няма да сме сами и няма да му дадем тази възможност.

– Радвам се да го чуя.

Пет минути по-късно фиатът отбива от главното шосе и продължава по тесен, виещ се път към селцето Валпиана. Гория изключва фаровете и спира в началото на неравен каменист път от дясната страна.

– Ще спрем тук и ще продължим пеша.

Ник разкопчава колана си, слиза в ситния дъждец и затваря вратата възможно най-тихо.

Докато вървят през гората, италианецът изважда мобилния си телефон и изпраща предварително написан есемес на някого от хората си. След минута телефонът започва да вибрира в ръката му. Гория спира и се обръща към Ник:

– Сега ще набера този номер и човекът, който евентуално ще се обади, ще бъде Кракси.

Ник го поглежда изненадано.

– Един от хората ми е пуснал телефона през един отдушник в къщата на Кракси по-рано тази вечер, докато той беше излязъл. Когато го намери, няма да го докосне. Ще вдигне едва след като се увери, че не е експлозив.

Гория натиска копчето за набиране.

Както очакват, чува се само сигнал от звънене, но никой не вдига.

– Мелодията на звънене е особена – обяснява игриво частният детектив, когато отново набира. – Знаете ли „Розовата пантера“?

– Разбира се. Хенри Манчини – той е италиански композитор, затова ли го избрахте?

– Не. – Отново никой не вдига и Гория набира за трети път. – Не е италианец. Манчини е американец. Обаче семейството му е от Абруцо, като моето. – Изведнъж дръпва телефона от ухото си и го подава на Ник. – Той е.

Ник хваща апарата.

– Господин Кракси, моля ви, не затваряйте, аз съм...

Връзката прекъсва.

– Затвори.

– Пробвайте пак. Натиснете копчето за повторно набиране.

Ник опитва пак и чува, че от другата страна някой вдига.

Той започва да говори бързо, за да каже възможно най-много неща, които биха накарали Кракси да го изслуша.

– Господин Кракси, казвам се Ник Каракандес от полицията в Лос Анджелис и трябва да говоря с вас.

Този път не му затварят. Той чува, че връзката още е отворена – зловеща тишина, прекъсвана от леко пращене.

– Имам нужда от помощта ви. Трябва да говоря с вас за Тамара Джейкъбс и отношенията ви с нея.

Никой не отговаря. Ник продължава:

– Моля ви. Знам, че сте там. Знам, че ме чувате. Идвам чак от Лос Анджелис, за да говоря с вас. Искам да ви задам няколко въпроса.

Все още нищо.

– Господин Кракси, signore, ще ме приемете ли? Можем ли да се видим някъде?

От телефона се чува само пращене.

Ник поглежда разтревожено Гория:

– Не съм сигурен, че е там.

– Не затваряйте. Ще стигнем след няколко минути. Ще видите къщата му и моите хора.

Ник продължава да говори, докато се примъкват през гората, слизайки по хлъзгав склон от мека, мокра почва и гнили листа. Между дърветата се появяват светли жълти правоъгълници. Прозорци. Гория взема от колана си стандартно военно уоки-токи – от онези, които кодират сигнала и позволяват да говориш с хора в радиус до седем километра.

Частният детектив прошепва нещо на италиански. Повтаря същите думи и изчаква малко. Постепенно изражението му се променя.

– Нещо не е наред – казва след няколко секунди. – Случило се е нещо.

83

ЛОС АНДЖЕЛИС

Тайлър Картър или е гений, или абсолютен задник. В отдел „Убийства“ няма общо мнение по въпроса. Най-високият процент на разкриваемост, постигнат от един детектив в щата, означава, че можеш спокойно да заложиш парите си, че до няколко години този детектив ще бъде повишен в капитан. Трийсет и три годишният мъж обаче е арогантен и самовлюбен, не уважава нищо и никого и често докарва хората си до пълно изтощение.

Картър идва от банкерско семейство и няма как да не се откроява сред колегите си. Очаквало се да наследи занаята от баща си и дядо си, но той решил друго. Предпочел значката и пистолета пред куфарчето и пакета акции. Дори таткото и неговите милиони не успели да го разколебаят. „Уолстрийт“ може да е изгубила, но пък лосанджелиската полиция със сигурност е спечелила. Прицелил се е в майорския чин, преди да навърши четиридесет, и сигурно се надява да стане комисар достатъчно скоро, за да влезе в политиката, преди да удари петдесетака. Всичко върви по план. Или поне вървеше – допреди осем месеца.

Допреди Привидението.

„Привидението“ е името на серийния убиец, когото преследва – прякор, за който полицаите се молят на Бога да не стигне до знанието на пресата. Досега извършителят има десет трупа в актива си и никой не би се изненадал, ако бъдат открити още десет.

Мици Фалън седи пред бюрото на Картър, който ѝ разказва в какво се е забъркала:

– Прякорът идва от факта, че никой никога не го е виждал...

– Никога ли?

Картър я поглежда строго:

– Не обичам да ме прекъсват. Ако нещо не ти е ясно, изчакай и питай, след като свърша.

– Моля?

– Изчакай да чуеш всичко и няма да задаваш безсмислени въпроси. Досега никой не е виждал извършителя. Промъква се незабелязано в домовете на самотни жени и ги убива, докато спят.

Мици се кани да попита как, но решава да изчака до края.

– Винаги един и същи метод на действие. Увива ги плътно с чаршаф или одеяло, за да не могат да се съпротивляват. После ги затиска с колене и ги удушава с ръка. – Тайлър предусеща въпроса ѝ. – С лявата, винаги с една ръка. Патологът казва, че в някои случаи е запушвал устата на жертвата с дясната.

Мици се питва дали някоя не го е ухапала, дали не е оставил следи от ДНК.

– Направихме генетичен анализ на първата и третата жертва – тоест първата и третата, които са ни известни. Ще ти дам документацията. При първата намерихме косми и слюнка. Също мъх от вълнен чорап – от страната на леглото, от която се е качил. При третата намерихме парченца тъкан и кръв от ухапване, когато е запушил устата ѝ с дясната си ръка. Преди да попиташ, да, пуснахме търсене в архивите. Няма го нито в полицейския архив, нито в този на ФБР. Проверихме дори при канадската полиция. Сега можеш да питаш, ако имаш въпроси.

Тя го оглежда изпитателно: гладко избръснатото лице с отсечени черти, ясните сини очи, късоподстриганата тъмна коса без нито един бял косъм, красивия черен костюм и добре изгладената бяла риза.

– Случва ли се понякога да се смееш, да се напиваш, да се самозадоволяваш или да се забавляваш по някакъв начин?

– Не. – Гласът му е хладен като очите му.

– Добре. Така няма да съжалявам, че имаш нещо човешко в себе си.

Тя се изправя.

– Къде отиваш? Не съм свършил.

– В тоалетната. Менструацията ми е особено силна този месец и спешно трябва да си сменя тампона. Използвам такива с голям капацитет – максимална защита, както пише на кутията. Попиват възможно най-много течност за възможно най-дълъг период, но пак трябва да се следят и да се сменят.

Съвършената му долна челюст започва да се увисва, но той се окопитва за части от секундата.

Мици се обръща и се усмихва любезно, когато отваря вратата:

– Ще донеса две кафета. После може да ми обясниш какво точно очакваш от мен, а пък аз ще ти кажа как точно искам да се отнасяш към мен, за да ти свърша работата.

84

ТОРИНО

Двамата мъже изтичват до подножието на стръмния склон. Ник инстинктивно изостава няколко крачки, когато вижда Фабио Гория да измъква черния си пистолет от колана.

Пред тях на покритата с гниещи листа мека земя е проснато мъжко тяло. Неподвижно.

След секунда се размърдва бавно. Жив значи – но сигурно е ранен. Гория коленичи до него. Насочва пистолета към бледата светлина, струяща от къщата на двайсетина метра пред тях. После осветява лицето на ранения с фенерче и му помага да седне.

– Добре ли си?

– Някой ме удари. – Другият мъж опипва с пръст тила си. – Съжалявам.

Изправя се несигурно и се обляга на рамото на Гория. Изглежда замаян.

Частният детектив го подкрепя, изчаква да се свести, преди да му зададе други въпроси за нападението. През това време Ник се приближава към дървената вила. Изведнъж чува шум. Отвън, някъде отстрани на сградата. Като от животно, което се мята в храстите, опитвайки се да се освободи. Ник прави още няколко крачки, спира на около пет метра от мястото.

– Фабио – прошепва.

Частният детектив го поглежда, отдръпва се от ранения си колега.

Ник посочва към храсталака:

– Там.

Гория си поема въздух и насочва фенерчето и пистолета натам. На светлината двамата виждат надрано и разкървавено лице. Човешко лице. Лице на жена.

85

ЛОС АНДЖЕЛИС

Мици оставя две чаши с кафе на бюрото на Тайлър Картър.

– Предположих, че го пиеш без захар.

– Правилно си предположила. – Той взема по-близката чаша. – Матюс ми каза добри неща за теб.

Това като че ли е опит за разчупване на леда.

– Радвам се да го чуя. Спомена ли също нещо за по-висока заплата, повишение или ранно пенсиониране?

Картър за малко да се усмихне.

– Не и пред мен. – Обляга се на бюрото и се навежда към нея. – Джордан се разболя в неподходящ момент.

– За него или за теб?

– И за двамата. Не съм толкова коравосърдечен, колкото изглеждам. Той може да е пияница, но е по-добър от много други полицаи. Джей полагаше стопроцентови усилия и даваше сто процента от времето си. Другият проблем е, че убиецът вече закъснява. Даже много.

– Нали знаеш, че още разследвам убийството на Тамара Джейкъбс?

– Матюс ми каза. Изглежда, извършителят не е от града. Помогни ми с този случай – ама истински ми помогни – и аз ще ти дам работна ръка и мозъци, за да оправиш своя.

– Съгласна.

Картър се пресяга назад и награбва купчина папки.

– Криминалистика, психологичен профил и анализ на методите на Привидението. Чети и се просвещавай.

– Каза, че убиецът закъснява.

– Честотата на извършване на престъпленията намаля от девет месеца на шест, после на три. После две убийства за дванайсет седмици, миналия месец – още едно, а последното извърши преди дванайсет дни.

– Скъсява срока между убийствата.

– Може би го прави подсъзнателно, може би си мисли, че държи всичко под контрол, и се чувства всемогъщ.

– Ти обаче мислиш, че е умишлено, така ли?

– Работила ли си досега по серийни убийства?

Тя поклаща глава:

– Двойно убийство, но и двете жертви бяха убити по едно и също време. Две серийни изнасилвания. Един случай с над десет нападения.

– Има прилики, но и разлики. Изнасилването обикновено е свързано с желание за власт и полов нагон. Нападателят често стига до крайности, за да упражни контрол: въжета, връзване, заплахи, по тялото на жертвата може да има следи от ярост. При серийните убийства се намесват куп други фактори. Нашият извършител не се води нито от сексуално влечение, нито от ярост.

– Нападението над самотни жени нощем в леглата им не е свързано със сексуално влечение?

Картър кимва към папките, които току-що ѝ е дал:

– Няма смисъл да го обсъждаме сега – все още не си достатъчно запозната със случая. Прочети документацията и тогава ще говорим повече.

– О, я стига – лукаво се усмихва тя. – Нещо премълчаваш. Ако искаш стопроцентово усилие, трябва да ми дадеш стопроцентова информация.

Той я поглежда изпитателно. Май наистина е толкова умна, колкото я описваше Матюс.

– Добре, но тази информация не трябва да изтича. След като убие жертвите си, Привидението ги съблича, поставя ги на пода и ги покрива.

– С какво?

– Взема чаршаф от леглото и ги увива от главата до краката, подпъхва го под тила и петите. Изглеждат като увити в погребална плащаница.

86

ТОРИНО

Ерика Кракси още трепери. Съвсем основателно.

Гория оставя петдесет и пет годишната жена при колегата си Дарио и отива при Ник.

– Мъжът ѝ го няма.

– Когато се обадих, да не би... – разтревожено започва американецът.

– Не, не е това причината. Излязъл, преди да се обадите. Жена му казва, че чул нещо отвън и излязъл с пистолета си да види какво става. Казал ѝ да се измъкне през задната врата и да се крие в гората, докато той се прибере.

Ник кимва към колегата на Гория:

– Него ли е чул Кракси? Вашия човек?

Частният детектив поклаща глава:

– Не, не него. Дарио също чул нещо, но не искал да се показва. Видял Кракси да излиза и тръгнал след него. Някой го фраснал по главата, затиснал врата му с крак и му инжектирал приспивателно. Сега се страхува, че ще го уволня, задето не е внимавал.

– А ще го уволните ли?

– Вероятно, но не сега. Тази нощ имаме много работа за вършене.

– Къде тогава е Кракси?

– Жена му не знае.

– А твоите хора, твоят екип? Видели ли са нещо?

– Явно не. – Гория замълчава. Съзнава, че са го надхитрили. Направили са го на глупак. Сега полицаят от Лос Анджелис и влиятелните му приятели от ФБР ще се усъмнят в способностите му. – Хайде да влезем и да поговорим с госпожата. Може би тя ще ни помогне.

Дарио подхваща Ерика Кракси през кръста и я завежда обратно във вилата. Ник вече се пита кой отговори на обаждането му преди малко; кой го слушаше, докато той си мислеше, че говори на Кракси. Гория се обажда по уоки-токито на останалите хора от екипа си, за да ги извика. Виличката е малка и обзаведена само с най-необходимите неща. Стаята – с голи дървени стени и постлан с черги под, се отоплява от печка на дърва, в която сега тлеят въгленчетата на горелия преди час буен огън. Между двата разположени един срещу друг дивана, застлани с червени одеяла, има талашитена масичка, покрита с клюкарски списания и стари книги.

Ерика Кракси се настанява в един по-хлътнал участък на дивана и Ник се досеща, че това е обичайното ѝ място. Изцапаната с червило чаша с недопито кафе на пода отстрани потвърждава предположението му. Гория сяда до нея. Тя замята одеялото върху коленете си като някаква защита, опитва се да овладее треперенето на ръцете си и заговаря тихо на италиански. Точно в момента изглежда много по-стара от своите петдесет и четири години. Изрусената ѝ коса е разрошена и изцапана с пръст и листа. Очите ѝ са мътни от сълзи и размазан грим. Дарио ѝ донася от кухнята чаша вода и влажна кърпа, за да избърше лицето си.

– Signora Кракси говори добре английски – казва Гория на Ник. – Обясних ѝ кой сте и тя се съгласи да говори с вас.

– Какво е станало тук?

– Роберто бил убеден, че навън има някой и ги дебне. Видял нещо или някого през единия прозорец, взел пистолета си и излязъл да погледне. Казал на жена си да се скрие в гората и да го чака, защото била лесна мишена, ако остане във вилата. След като излязъл обаче, тя се забавила. – Гория се засмива и продължава по-тихо: – Искала първо да отиде до тоалетната. Когато била там, чула телефона. Онзи, който моите хора пуснаха през прозореца. Уплашила се, още повече, когато при второто позвъняване чула стъпки. Телефонът отново иззвънял. Тя стояла тихо и чула неизвестният посетител да идва на мястото, където сме ние сега. Тогава избягала в гората и минути след това сме се появили ние.

– Значи за малко сме изпуснали този, който е бил тук.

– Така излиза.

Ник поглежда съпругата на човека, заради когото е прелетял хиляди километри. Ерика Кракси избърсва напрегнатите си очи. Ник се навежда, за да намали разстоянието между тях.

– Signora, дойдох, защото исках да говоря със съпруга ви за една холивудска сценаристка на име Тамара Джейкъбс. Знаете ли кого имам предвид?

Тя не казва нищо, само го поглежда с уплашени очи и кимва. Това е малък жест, но Ник изпитва облекчение.

– Госпожа Джейкъбс е мъртва – казва той. – Убита.

Ерика Кракси притиска кърпичка пред устата си. С треперещи пръсти стиска медальон с образа на свети Христофор, закачен на верижка около врата ѝ.

– Съпругът ви на няколко пъти е получил значителни суми от госпожа Джейкъбс. Знаете ли за какво са били тези плащания?

Ерика свежда очи и издухва носа си. Когато го поглежда отново, изражението ѝ е коренно променено. Сега на лицето ѝ се чете гняв, подсказващ, че със съпруга ѝ са се карали многократно на тази тема.

– Знам точно за какво му плащаше!

Сърцето на Ник затуптява обнадеждено.

– За какво?

Тя поклаща глава:

– Не пред тези хора. Помолете ги да излязат и ще ви кажа.

Ник кимва на Гория. Частният детектив извежда хората си. Ерика си поема дълбоко въздух и поглежда с доверие американеца.

– Съпругът ми получи специална задача като част от охраната на свещената плащаница при последното ѝ излагане пред обществеността.

– През 2010 година ли?

– Si. – Тя замълчава за момент, за да се успокои. – Един учен, познат на Роберто... – Засмива се мрачно. – ... така наречен приятел, го убеди да изчопли малко кръв и влакна от плата.

Ник вече едва сдържа възбудата си.

Ерика навежда засрамено глава.

– Той го направи – повреди плащаницата и даде пробите за изследване.

Ник изчаква тя да вдигне глава, за да я погледне в очите.

– Трябва да знам кой е този учен, signora, защо е искал да изследва плащаницата и какви резултати е получил.

На лицето ѝ отново се изписва страх. Тя посяга зад врата си, разкопчава верижката, вдига медальона към устата си, затваря очи и го целува. Ник си миси, че казва мълчалива молитва, моли за прошка, може би умолява Бог да върне съпруга ѝ жив и здрав.