Текст книги "Първото семейство"

50

Шон Кинг, който беше работил в охраната на президента, когато беше в Сикрет Сървис, имаше разрешение за достъп до Ситуационната зала на Белия дом и беше влизал там. Никога обаче не беше влизал в апартамента на първото семейство. Този пропуск сега беше коригиран. След като се изкачиха с асансьора и от малката клетка ги освободи истински оператор на асансьор, двамата с Мишел попаднаха в луксозно обзаведена стая с тежки фризове и красиви цветя. После вниманието им привлече жената, седнала на канапе в единия край с чаша чай в ръка. В камината гореше огън, излъчващ приятна топлина. От отсрещната страна на улицата, където беше Лафайет Парк, се чуваха скандирания на демонстранти.

Очевидно и Джейн ги чуваше.

– Биха могли да го отложат след всичко, което се случи – отбеляза тя.

– За такова нещо се иска специално разрешение – каза Мишел. – Трябва да го използват, когато го получат, иначе го губят.

– Така е, разбира се.

Личи си, че уморена, помисли си Шон. И очевидно не само от кампанията. Малките бръчици по лицето й сега изглеждаха по-дълбоки, торбичките под очите бяха по-ясно изразени, прическата не беше безупречна както преди. Дрехите й стояха някак по-небрежно.

Мишел наблюдаваше Тък. Братът седна до сестра си и започна да оглежда неспокойно стаята. Персоналът на Белия дом му донесе коктейл. Той стисна чашата толкова силно, че пръстите му побеляха. Вероятно му се пушеше, но в Белия дом това бе забранено за голямо съжаление на немалкото стресирани хора, които работеха там.

– Как са Джон и Колийн? – попита Джейн.

– Не са кой знае колко добре.

– Можем да ги оставим тук, Тък.

– Това е без значение, Джейн. Проблемът не е в мястото.

– Знам.

Тък огледа просторното помещение.

– А и мястото не е приспособено за деца.

– Ще се изненадаш – каза Джейн. – Помниш ли как Дан-младши празнува рождения си ден в голямата зала за приеми, когато навърши шестнайсет? А тук и друг път са живели малки деца. Семейството на Теодор Рузвелт, на Кенеди…

– Всичко е наред, Джейн, наистина.

Тя се обърна към Шон.

– Благодаря ви, че дойдохте на погребението.

– Казах ти, че ще дойда.

– Последния път, когато говорихме, оставихме нещата доста объркани.

– Мислех, че съм се изразил достатъчно ясно – каза той.

Джейн се намръщи.

– Шон, опитвам се да действам колкото мога по-професионално.

Той се наклони напред, а Мишел и Тък впериха в него изнервени погледи.

– А ние се опитваме да открием Уила. Пет пари не давам дали ще стане професионално, или не. Надявам се, не е проблем за теб. – Погледна Тък и добави: – И за двамата.

– Просто искам да намеря дъщеря си – побърза да каже Тък.

– Разбира се – рече Джейн. – Всички това искаме.

– Добре, радвам се, че по този пункт сме единодушни.

Шон кимна окуражително на Тък.

Той отвори уста.

– Ами… Дан тук ли е?

Шон се облегна назад и се взря в тавана, а Мишел така погледна Тък, сякаш не беше виждала по-голям глупак от него.

– Работи в кабинета си. По-късно тази вечер ще излети за Западното крайбрежие. Аз трябва да отида при него утре, но в момента плановете ми са объркани, както можете да си представите, така че се съмнявам дали ще отида.

Погледна Шон и попита:

– Имаш ли нещо да ми кажеш?

– Не, но мисля, че брат ти има. Всъщност заради това дойдохме.

Тя се обърна към Тък.

– Какво е то?

Тък изля остатъка от коктейла в гърлото си толкова бързо, че едва не се задави. След малко се овладя, но продължи да мълчи.

Мишел изгуби търпение и заговори:

– Тък е видял агент Бетак да се среща с Пам месец, преди тя да бъде убита. Агент Бетак отрича да е имало такава среща. Искахме да го извикаме тук пред всички и да решим въпроса веднъж завинаги. Знаем, че е в Белия дом. Всъщност проследихме го дотук.

Тък заби очи в обувките си, а сестра му гледаше ту Шон, ту Мишел.

– Няма да е нужно – каза Джейн.

– Защо? – попита Шон.

– Защото агент Бетак наистина се е срещнал с Пам.

– Откъде знаеш?

– Знам, защото аз го помолих.

В продължение на неловка минута се чуваше само пукането на огъня и виковете на протестиращите.

Тък Дътън изненадващо заговори пръв.

– Какво, по дяволите, става, Джейн?

Тя остави чая си. Изгледа ги един по един, с поглед, който се стори на Шон най-странният, който някога е виждал.

Комбинация между власт и отчаяние. И не беше съвсем сигурен как успя да го постигне, но беше факт.

– Не бъди глупав, Тък.

Тонът, реши Шон, беше една идея по-грозен, отколкото заслужаваше брат, току-що загубил съпругата си.

– И кое точно е глупавото?

– Пам подозираше, че имаш любовница. Дойде при мен за съвет. Както обикновено, се опитах да изгладя нещата в твоя полза.

– Ти си знаела, че имам любовница?

– Да, след като помолих агент Бетак да се заеме. Той накара да те следят и ми докладваше всеки път, когато наистина кръшкаш. – Погледна към Шон и Мишел. – Не е за пръв път, разбира се. Брат ми, изглежда, е неспособен да държи ципа на панталона си затворен, освен ако жена му не е наблизо. Не само брат ми е такъв. Мисля, че от това страдат всички женени мъже. Веднага щом сключат брак, хромозомите им започват да им нашепват, че е време да изневерят.

Тък доби вид на човек, който току-що е отнесъл удар по физиономията от много едър мъж.

– Не мога да повярвам, че си могла да…

– Млъкни, Тък. Това вече е минало.

Хммм, досега не съм я виждал в такава светлина, помисли си Шон. Не ми харесва.

– Значи Бетак е споделил с Пам какво е установил? – попита Мишел.

– Не точно.

– А за какво са говорили?

– Накарах агент Бетак да информира Пам, че Тък не й изневерява.

Дори Тък доби отвратен вид, когато чу това, макар че лъжата очевидно беше прикрила него самия. Може би си мислеше за мъртвата съпруга, останала съвсем сама във влажната пръст.

– Значи, с други думи, накарали сте го да я излъже – отбеляза Мишел.

– Преизбирането на мъжа ми е сигурно, ако не се случи някаква катастрофа, включително и лична.

– Значи си се притеснявала, че ако похожденията на Тък излязат наяве, ще провалят преизбирането на мъжа ти? Затова ли накара Бетак да излъже Пам? – попита Шон, който вече не се опитваше да крие гнева си.

– Вие не сте отговорна за постъпките на брат си, нито пък президентът – отбеляза Мишел. – Тък е голямо момче. Може и да има скандал, но той няма да засегне първото семейство.

– Понякога е трудно да се определи кой точно е част от първото семейство и кой не е – каза Джейн. – Във всеки случай бях решена да не проверявам на практика как ще се промени общественото мнение за съпруга ми при подобна новина. Ако не друго, най-малкото щеше да даде повод на опозицията да се заяде.

Имаше и друга причина, но първата дама не смяташе да я спомене.

– Във всеки случай Пам не е повярвала на Бетак – каза Шон.

– Защо?

– Защото в нощта, в която беше убита, отивахме да се срещнем с нея по нейна молба. Не е знаела, че Тък ще се прибере същата вечер, по-рано от очакваното. Каза, че искала да проучим нещо. Познай до три пъти какво е то.

– На партито в Кемп Дейвид си личеше, че все още е притеснена – призна Джейн.

Тък погледна Шон.

– Когато се прибрах у дома онази вечер, ми се стори, че Пам се смути.

Шон кимна.

– Може дори да е искала да отложим срещата, но имаше само телефона в кантората ни, а не мобилния. Когато Тък се е появил, вече сме били на път.

– Е, сега знаете всичко – каза Джейн.

– Не, не е всичко.

Обърнаха се по посока на гласа и видяха агент Бетак до вратата.

– Какво? – попита Шон.

Бетак пристъпи напред.

– Не си спомням да съм те канила, агент Бетак – каза Джейн изненадано.

– Така е, госпожо… дойдох на своя отговорност.

– Не съм сигурна, че разбирам как си се осмелил – каза тя троснато.

Бетак погледна смутено останалите и каза:

– Имаше и писмо, изпратено до една от жените, които работят тук. Шърли Майърс.

Джейн стана.

– Напусни веднага, агент Бетак! Незабавно!

Шон също стана.

– Какво, по дяволите, става тук?

– Напусни веднага! – просъска Джейн.

– Арън, какво писмо? – попита Мишел.

Преди Бетак да успее да отговори, Джейн грабна телефона.

– Достатъчно е да се обадя, Бетак. Или си тръгваш, или с кариерата ти е свършено!

– Може би с кариерата ми и бездруго е свършено – възрази той. – Само че една кариера не може да се сравнява с живота на едно дете. Замисляли ли сте се за това?

– Как се осмеляваш да ми говориш така!?

Тък стана.

– Аз се осмелявам. Ако всичко това има нещо общо с живота на дъщеря ми…

Джейн го погледна, после останалите, един по един. Увереността й сякаш се стопи под втренчените им погледи. Шон реши, че прилича на животно, притиснато в ъгъла, което отчаяно търси начин да се измъкне.

– Джейн – каза той, – ако писмото има нещо общо с Уила, трябва да знаем. ФБР също трябва да знае.

– Не е възможно.

Тък я сграбчи за лакътя.

– Разбира се, че е.

Бетак инстинктивно се спусна напред, за да защити първата дама, но Мишел вече беше успяла да освободи лакътя й. Бутна Тък да седне на канапето.

– Успокой се, Тък. Така не ни помагаш особено. Тя все пак е първата дама.

– Пет пари не давам каква е. Може да е и президент! Ако знае нещо, което може да помогне да намерим Уила, трябва да го каже!

Джейн гледаше Бетак изпитателно.

– Ти откъде знаеш за писмото?

– В тази сграда не може да се случи нищо без знанието на Сикрет Сървис.

– Писмото от похитителите ли беше? – попита Шон.

Джейн се обърна към него.

– Може би. Не мога да кажа. Никой не може да каже.

– Провериха ли го за отпечатъци?

– Тъй като не беше изпратено тук и е минало през много ръце, преди да попадне при мен, отговорът е „не“ – каза тя хладно.

– Къде е? – попита Шон.

– Унищожих го.

Той доби объркан вид.

– Джейн, занимаваме се с федерално разследване. Ако се докаже, че съзнателно си укрила и унищожила веществено доказателство…

– Ето това вече наистина може да провали преизбирането на мъжа ви – добави Мишел.

– А защо си го скрила? – учуди се Шон.

Джейн избягваше погледа му.

– Стъписах се, когато го получих по този начин. Опитах се да преценя положението, преди да реша какво да правя с него.

Сега вече е в стихията си, помисли си Шон.

– Според мен – намеси се Бетак – трябва да преценяват специалистите. – Мисис Кокс, трябва да сте наясно какво правите. Трябва да им кажете какво е пишело в това писмо.

– Добре, ще ви кажа. Пишеше, че ще изпратят друго писмо до пощенска кутия. Беше даден адресът на кутията и имаше ключ за нея.

Шон, Мишел и Бетак се спогледаха.

Джейн го забеляза, защото каза:

– И пишеше, че ако до тази кутия дори само се приближи някой, който прилича на полицай или федерален агент, никога повече няма да видим Уила.

– Затова ли не каза на никого за писмото? – попита Тък.

– Разбира се. Наистина ли мислиш, че не ме интересува какво ще стане с нея? Та аз я обичам като свое дете!

Начинът, по който го каза, се стори на Шон малко странен.

– Кога пишеше да очакваш следващото писмо?

– Не пишеше кога. Пишеше, че трябва да проверявам редовно. Днес там нямаше нищо.

– Трябва да информираме ФБР – каза Бетак.

Шон и Мишел кимнаха в знак на съгласие, но Джейн поклати глава.

– Ако го направите, никога повече няма да видим Уила.

– Джейн, федералните се справят много добре с подобни ситуации.

– Да, досега се справиха прекрасно! Откриха всичко и няма никакви проблеми! Как да объркат нещата точно сега?

– Иронията едва ли е справедлива… – започна Мишел.

Джейн Кокс повиши глас.

– Какво разбираш ти от справедливост!

– Когато получите писмото, ще трябва да ни го покажете.

Джейн Кокс погледна Шон.

– Трябва?

– Извика ни да разследваме случая, Джейн. Вече успя да ни излъжеш и да скриеш жизненоважна информация, заради което загубихме време, каквото и бездруго нямаме. Да, трябва да покажеш писмото и на нас, и на ФБР веднага щом пристигне. Иначе излизаме от играта още сега.

– За бога, Джейн! – извика Тък. – Става дума за Уила! Трябва да им помогнеш!

– Ще помисля.

Тък се стъписа от репликата й, но Шон кимна и каза:

– Добре, Джейн, помисли, а после ни информирай за решението си.

Стана и кимна на Тък и Мишел да го последват.

– Тък, защо не останете тук с децата? – попита Джейн.

Той дори не я погледна.

– Не, благодаря.

Излезе от стаята. Шон и Мишел го последваха.

Бетак понечи да тръгне с тях, но Джейн го спря:

– Никога няма да забравя предателството ти, агент Бетак. Никога.

Той отвори уста, за да отговори, но размисли. Просто се обърна и излезе.

Докато излизаха от Белия дом, Шон дръпна Бетак настрана.

– Арън, още нещо.

– Имаш нужда от детективи на свободна практика ли? Защото виждам как скоро ще си търся работа.

– Наистина имам нужда от малко детективска работа от твоя страна.

– Тоест?

– Писмото, което е получила Джейн Кокс.

– Каза, че го е унищожила.

– Като вземем предвид, че почти всичко, което тя каза досега, е лъжа, има голяма вероятност да не го е унищожила.

– И искаш от мен да го намеря?

– Бих опитал сам, но си мисля, че някой ще види. Охраната тук е доста сериозна.

– Даваш ли си сметка какво искаш от мен?

– Да. Искам да помогнеш да намерим едно отвлечено малко момиче.

– Откога започна да използваш чувството за вина като инструмент в работата си?

– Би ли го направил, ако не го използвах?

Бетак се замисли за момент. После поклати глава и каза:

– Ще видя какво мога да направя.

След като оставиха Тък в Блеър Хаус, телефонът на Шон иззвъня. Той се обади, чу каквото му казаха, усмихна се и прекъсна връзката.

– Май най-после ще извадим късмет.

– Защо? Кой беше? – попита Мишел.

– Приятелят ми от университета. Изглежда, са разбрали какво означават надписите по ръцете на Пам.