Текст книги "Зъл мрак, угаснали звезди"

Автор книги: Стивън Кинг

сообщить о нарушении

Текущая страница: 16 (всего у книги 28 страниц)

26.

Тя провери дали експедишънът ще потегли, след което даде на таксиджията не десетачка, а двайсетачка. Той сърдечно ѝ благодари и подкара към магистрала 84. Тес го последва, но не преди да включи Том в буксата на запалката и да го зареди.

– Привет, Тес – обади се Том. – Виждам, че поемаме на път.

– Само до вкъщи, Томи – отвърна тя и излезе от паркинга, като съзнаваше, че шофира с гума, сменена от човека, който едва не я беше убил. Ал – нещо полско. Камионджия и превозвач. – С една спирка по пътя.

– Не зная какви ги мислиш, Тес, обаче бъди внимателна.

Ако си беше вкъщи вместо в колата, Фрици щеше да направи този коментар и тя пак нямаше да е изненадана. От малка си измисляше гласове и диалози, въпреки че като осем-деветгодишна престана да го прави пред други хора, освен ако не беше на майтап.

– И аз не знам какви ги мисля – отвърна, ала не беше съвсем вярно.

Нагоре се намираше пресечката с шосе 47 и „Гас и Даш“. Тес сигнализира, зави и паркира експедишъна между двата телефонни автомата. Видя номера на „Роял Лимузин“, изписан на прашната стена между тях. Цифрите бяха наклонени, разлети, изписани от пръст, който не е можел да се спре. Полазиха я тръпки и тя притисна ръце до гърдите си. После излезе и отиде до телефона, който още работеше.

Табелката с упътването беше издраскана – може би с ключ за кола от някой пияница, – но важната информация още се четеше: спешните повиквания са безплатни, просто вдигнете слушалката и наберете 911. Фасулско.

Тя натисна деветката, поколеба се, натисна единица и пак се поколеба. Живо си представи пинята1616
  Пинята е била глинена делва с лика на езическо божество, която древните ацтеки ритуално чупели с тояги и пръчки. Съдържанието, което се изливало на земята, символизирало изобилие и дарове от божествата. – Б.пр.


[Закрыть] и жена, която се кани да я удари с пръчка. В скоро време всичко, скрито вътре, щеше да се изсипе на показ. Нейните приятели и познати щяха да научат, че е била изнасилена. Патси Маклейн щеше да узнае, че спъването във Фрици в тъмното е лъжа, породена от срама… и че Тес не ѝ е вярвала достатъчно, за да сподели истината. Но всъщност това не беше главното. Колко му е да изтърпи малко обществено внимание, ако така ще попречи на мъжа, наречен от Бетси Нийл Големия шофьор, да изнасили и да убие друга жена. Тес си даваше сметка, че дори може да я изкарат героиня – това ѝ се струваше невъзможно снощи, когато така я болеше при уриниране, че ѝ идваше да закрещи, а откраднатите гащички, стърчащи от джоба на великана, не ѝ излизаха от ума.

Само че…

– Мен какво ме грее? – запита отново. Изрече думите много тихо, взирайки се в телефонния номер, изписан на прашната стена. – Мен какво ме грее?

После ѝ дойде наум: „Имам револвер и умея да стрелям.“

Затвори телефона и се върна в колата. Погледна екрана на Том, който показваше пресечката на шосе 47 и Еленовия път.

– Трябва да го обмисля допълнително – каза Тес.

– Какво има да му мислиш? – попита Том. – Ако го убиеш и те хванат, ще отидеш в затвора. Нищо, че си била изнасилена.

– Точно това трябва да обмисля – рече тя и излезе на шосе 47, което щеше да я отведе до магистрала 84.

В събота сутрин движението на голямата магистрала не беше натоварено и Тес се чувстваше добре зад волана. Облекчена. Нормално. Том мълчеше, докато не подминаха табелата ИЗХОД 9 СТОУК ВИЛИДЖ 4 КМ.

– Сигурна ли си, че е било случайно?

– Кое? – Тя се сепна и подскочи. Беше чула думите на Том да излизат от нейната уста, изговорени с гърления глас, който винаги използваше въображаемото си „аз“ от въображаемите си диалози (този глас нямаше нищо общо с робогласа на Том Томтом), но мисълта сякаш не бе нейна.

– Да не казваш, че копелето случайно ме е изнасилило?

– Не – отвърна Том. – Казвам, че ако зависеше от теб, щеше да се върнеш по пътя, по който си дошла. По този път Магистрала 84. Но нали някой много знаеше? Някой знаеше пряк път.

– Да – съгласи се тя. – Рамона Норвил. – Обмисли възможността и поклати глава. – От девет кладенеца вода носиш, друже мой.

На това Том не отговори.

27.

Планът ѝ беше, след като напусне „Гас и Даш“, да влезе в интернет и да издири компания за превози, вероятно малка и независима, със седалище в Коулич или някое от съседните градчета. Компания с име на птица, може би ястреб или орел, Детективките от Клуба по плетиво щяха да постъпят точно така; те обожаваха компютрите си и си разменяха съобщения като пристрастени тийнейджърки. Като се изключат другите съображения, би било интересно да види дали нейната версия на аматьорско разследване ще проработи в истинския живот.

Докато караше по изходната рампа от магистрала 84, на два километра от къщата си Тес реши, че първо ще се позанимае с Рамона Норвил. Кой знае, току-виж станало ясно, че освен „Букс & Браун Бегърс“ тя председателства някое гражданско сдружение за превенция на изнасилванията в Чикопи. Даже беше правдоподобно. Отдалеч си личеше, че домакинята на Тес е не просто лесбийка, а активна лесбийка. Жени с подобни убеждения често недолюбваха хора, които смятат, че мъжете поначало не са изнасилвачи.

– Много подпалвачи членуват в местните доброволчески отряди за борба с пожарите – отбеляза Том, когато тя завиваше на своята улица.

– Това пък какво ще рече?

– Че не бива да елиминираш никого заради публично афишираните му убеждения. Госпожите от Клуба по плетиво никога не биха го сторили. Обаче непременно я провери в интернет. – Том говореше с бащински тон, който малко я изненада. И леко я подразни.

– Колко мило, че ми разрешаваш, Томас – процеди тя.

28.

Ала когато седна в кабинета си пред включения компютър, през първите пет минути само се взираше в екрана с логото на „Епъл“ и се чудеше дали наистина смята да открие великана и да стреля с оръжието си, или това е само фантазиране, на каквото се отдават професионалните лъжци като нея. В случая – фантазия за отмъщение. Тя отбягваше подобни филми, но знаеше, че ги има: не можеш да отбягваш културата на своя народ, освен ако не си пълен саможивец, а Тес не беше. Във филмите за отмъщение завидно мускулести мъжаги като Чарлс Бронсън и Силвестър Сталоун не се обръщаха към полицията, а се саморазправяха с лошите. Вземаха закона в свои ръце: „Ще ти върна тъпкано, копеле!“ Ако не се лъжеше, дори Джоди Фостър, една от най-известните възпитанички на Йейл, беше играла в подобен филм. Тес не си спомняше заглавието. Може би „Храбрата жена“? Все едно.

Компютърът превключи на скрийнсейвър с думата за деня. Днешната дума беше корморан, което по една случайност беше птица.

– Когато изпращате безценните си стоки с логистично дружество „Корморан“, ще имате чувството, че те летят – с плътен глас изрече Тес, уж бе Том. Натисна един клавиш и скрийнсейвърът изчезна. Тя влезе в интернет, но като за начало не в някоя търсачка. Първо влезе в YouTube и написа РИЧАРД УИДМАРК, без да има представа защо постъпва така. Без да има съзнателна представа.

„Може би искам разбера дали този актьор действително е достоен за вниманието на феновете – помисли си тя. – Рамона определено е на това мнение.“

Имаше много клипове. С най-висок рейтинг се ползваше една шестминутна компилация, кръстена ТОЙ Е ЛОШ, СТРАШНО ЛОШ. Бяха я гледали неколкостотин хиляди души. Съдържаше сцени от три филма, но Тес остана като прикована от първата сцена. Черно-бялата лента изглеждаше да е от някоя халтура… но определено бе от онези филми. Даже заглавието го подсказваше: „Целувката на смъртта“.

Изгледа целия клип и два пъти се върна на „Целувката на смъртта“. Уидмарк играеше ухилен гангстер, който заплашваше възрастна жена в инвалидна количка. Търсеше информация: „Къде се е дянало синчето ти, дето много дрънка?“ Възрастната жена отказваше да му каже и той продължаваше: „Знаеш ли какво ги правя тия, дето пропяват? Гръмвам ги в корема, за да овършеят хубаво земята и да им дойде акълът.“

Той обаче не застреля старата жена в корема. Завърза я за количката с шнура на лампата и я засили по стълбите.

Тес излезе от YouTube, провери Ричард Уидмарк и откри каквото очакваше предвид въздействието на краткия откъс. Въпреки че след това бе играл в много филми, повечето пъти добрия герой, той беше запомнен с „Целувката на смъртта“ като кискащия се психопат Томи Удо.

– Голяма работа – каза Тес. – Понякога пурата е просто пура.

– Което какво ще рече? – поинтересува се Фрици от перваза, където се бе изтегнал на припек.

– Ще рече, че Рамона вероятно се е влюбила в него, след като го е гледала в ролята на героичен шериф или смел капитан на боен кораб, или нещо от този род.

– Сигурно – съгласи се Фрици, – защото ако си права по отношение на сексуалната ѝ ориентация, тя вероятно не си прави кумири от мъже, които убиват старици в инвалидни колички.

Разбира се, че това бе вярно. Право в десетката, Фрици.

Котаракът скептично погледна Тес:

– Но може би тук грешиш.

– И така да е, лошите психопати си нямат мажоретки.

Думите не бяха излезли от устата ѝ, а Тес осъзна каква велика глупост е изрекла. Щом лошите психопати си нямаха мажоретки, нямаше още да се произвеждат филми за извратеняка с хокейната маска и жертвата на изгаряне с ножици вместо пръсти. Но Фрици спази добрия тон и не започна да ѝ се смее.

– Само това липсваше – промърмори Тес. – Ако много се изкушаваш, спомни си кой ти пълни купичката.

Провери Рамона Норвил в търсачката на Гугъл, излязоха четирийсет и четири хиляди резултата; добави Чикопи и резултатите намаляха до по-поносимите хиляда и двеста (макар Тес да си знаеше, че и от тях повечето ще се окажат ненужен пълнеж). Първата смислена находка се появи от вестник „Уикли Римайндър“ и се отнасяше до самата Тес: БИБЛИОТЕКАРКАТА РАМОНА НОРВИЛ СЪОБЩАВА: „ПЕТЪК ЩЕ Е ДЕН ЗА ДЕТЕКТИВКИТЕ ОТ УИЛОУ ГРОУВ.“

– Ето ме и мен, звездата – изкоментира Тес. – Ура за Теса Джийн. Дай да видим моята поддържаща актриса. – Само че когато плъзна стрелката нагоре по страницата, откри единствено своя снимка. Онази фотография с официална рокля с голи рамене, която нейната асистентка обичайно изпращаше. Сбърчи нос и се върна пак на Гугъл, без да е сигурна защо толкова държи отново да види Рамона – просто държеше и толкова. Когато най-сетне откри снимка на библиотекарката, видя това, което подсъзнанието ѝ вече е подозирало, ако се съди по коментарите на Том на път за вкъщи.

Снимката бе поместена в репортаж от третия августовски брой на „Уикли Римайндър“. Заглавието гласеше КОИ ПИСАТЕЛИ ЩЕ ГОСТУВАТ НА БРАУН БЕГЪРС ПРЕЗ ЕСЕНТА. Рамона Норвил стоеше на стъпалата пред библиотеката, усмихваше се и примижаваше заради слънцето. Лоша снимка, направена от работещ на парче фотограф без кой знае какъв талант, и лош (но вероятно типичен) избор на дрехи от страна на Норвил. Сакото с мъжка кройка я правеше широка в раменете като професионален бейзболист. Ниските ѝ кафяви обувки бяха много грозни. Твърде впитите сиви панталони подчертаваха онова, което Тес и приятелките от прогимназията наричаха „тлъсти кълки“.

– Триста дяволи, Фрици! – Гласът ѝ пресекваше от ужас. – Виж това.

Фрици не дойде да погледне, нито отговори – и как, при положение че беше прекалено разстроена, за да преправи гласа му?

„Провери какво виждаш – посъветва се тя. – Преживя ужасен шок, Теса Джийн, може би най-големия шок, който може да се стовари върху една жена, с изключение на фатална диагноза в лекарския кабинет. Затова провери.“

Затвори очи и извика образа на мъжа от стария пикап „Форд“. Отначало беше изглеждал толкова дружелюбен. Отде да знаеш, че ще се натресеш на Веселия зелен великан?

Само дето не беше зелен; беше почернял от слънцето здравеняк, който не кара пикапа си, а го носи.

Рамона Норвил, неголям шофьор, но откъдето и да го погледнеш голяма библиотекарка, беше твърде възрастна, за да му е сестра. А ако сега беше лесбийка, невинаги е била такава, защото приликата бе неоспорима.

Освен ако жестоко не се лъжа, гледам снимка на майката на моя изнасилвач.

29.

Тя отиде в кухнята да пийне вода, но само с вода нямаше да стане. Преполовена бутилка текила се мъдреше в дъното на кухненския шкаф незнайно откога. Тес я извади, помисли да вземе чаша, но направо надигна шишето. Текилата опари устата и гърлото ѝ, но иначе ѝ подейства добре. Отново отпи, този път по-малко, и прибра текилата. Не смяташе да се напива. Точно днес имаше нужда да е с трезва глава.

Гняв – най-големият, най-истински гняв, откакто беше зрял човек – я завладя като треска, но тази треска нямаше нищо общо с изкараните досега. Тя циркулираше в тялото ѝ като странен серум – първо студено отдясно, после горещо отляво, където е сърцето. Сякаш не засягаше главата ѝ, която беше бистра. И то по-бистра, след като си пийна текила.

Направи няколко бързи кръгчета из кухнята, навела глава, масажирайки с ръка пръстена от синини по шията си. Не ѝ хрумна, че обикаля кухнята, както обикаляше изоставения магазин, след като изпълзя от канала, който Големия шофьор бе нарекъл за нейна гробница. Действително ли смяташе, че Рамона Норвил я е изпратила – нея, Тес – при сина си психопат като един вид жертвоприношение? Имаше ли такава вероятност? Нямаше. Всъщност откъде да е сигурна, че двамата са майка и син, съдейки по една лоша снимка и по памет?

Обаче имам слонска памет. И съм добра физиономистка.

Е, тя така мислеше, но вероятно същото се отнасяше за всички хора. Нали?

Да, а идеята е шантава. Не си криви душата.

Не си кривеше душата, но беше виждала по-шантави неща по програмите за истински престъпления (които редовно следеше). Жените от кооперацията в Сан Франциско, които години наред убивали своите възрастни наематели, за да присвояват пенсиите им, и ги заравяли в задния двор. Пилотът, който изпратил в отвъдното съпругата си и замразил трупа във фризера, за да го прекара през дърворезачката зад гаража. Мъжът, който упоил децата си с газолин и ги сготвил като бройлери, за да е сигурен, че жена му никога няма да упражнява родителските права, които ѝ били присъдени. Майка да изпраща жертви на сина си беше потресаващо и невероятно… обаче не и невъзможно. Щом нещата опираха до двусмислената (без)образност на човешкото сърце, границите май не важаха.

– И таз добра! – Ужас и гняв се преплитаха в гласа ѝ. – И таз добра, и таз добра, и таз добра!

Разбери. Разбери със сигурност. Ако можеш.

Тес се завърна при своя благонадежден компютър. Ръцете ѝ силно трепереха и тя на три пъти се опита да въведе ПРЕВОЗВАЧИ КОУЛИЧ в полето на търсачката. Накрая успя, натисна ентър и резултатът се появи отгоре в списъка: АВТОПРЕВОЗИ ЧЕРВЕН ЯСТРЕБ. Оттам влезе в уебсайта на фирмата, където я посрещна лоша анимация на голям камион с червен ястреб отстрани и смахнат, ухилен шофьор зад волана. Камионът прекоси екрана отдясно наляво, обърна се, прекоси отляво надясно, после пак се обърна. Безкрайно пътуване на чомпи. Мотото на фирмата проблясваше в червено, бяло и синьо над рисуваното камионче: УСМИВКИТЕ ИДВАТ С ОБСЛУЖВАНЕТО!

За желаещите да пътешестват отвъд гостоприемния екран имаше четири-пет възможности, в това число телефонни номера, ценоразпис и отзиви на доволни клиенти. Тес ги пропусна и кликна върху последния ред, който гласеше: ВИЖТЕ НАЙ-НОВОТО ПОПЪЛНЕНИЕ В НАШИЯ АВТОПАРК! Щом картинката се появи, и последното парченце се намести.

Снимката беше много по-добра от тази на Рамона Норвил на стъпалата пред библиотеката. Изнасилвачът на Тес седеше зад волана в лъскавата кабинка, на чиито врата с причудливи букви бе написано: АВТОПРЕВОЗИ ЧЕРВЕН ЯСТРЕБ КОУЛИЧ, МАСАЧУЗЕТС. Той не носеше кафявата шапка с пръски от белина, а русата остра къса коса подсилваше едва ли не зловещо приликата с майка му. Неговата жизнерадостна, предразполагаща усмивка бе същата, което Тес помнеше от вчерашния следобед. Същата, с която ѝ каза: Вместо да ти сменям гумата, що да не те изчукам? А?

От взиране в снимката цикълът на странния серум на гнева, който протичаше в системата ѝ, се ускори. В слепоочията ѝ се появи бучене, което не беше точно главоболие. Всъщност бе приятно.

Той носеше пръстена с червеното стъкълце.

Надписът под снимката гласеше: „Ал Стрелке, управител на фирма за автопревози «Червен ястреб», зад волана на последната придобивка на фирмата: Питърбилт 389 от 2008. Могъщият автовоз Пит сега е на разположение на всичките ни клиенти, които са НАЙ-ГОТИНИТЕ В СТРАНАТА. Вижте само! Ал не прилича ли на горд татко?“

Чу го как я обижда, че е кучка – мрънкаща курва и кучка, – и сви ръце в юмруци. Усети как ноктите ѝ се забиват в дланите и стисна още по-здраво, наслаждавайки се на болката.

Горд татко. Очите ѝ неизменно се връщаха на този израз. Горд татко. Гневът все повече се ускоряваше и обикаляше тялото ѝ, както тя беше обикаляла кухнята. Както тя беше обикаляла магазина снощи, ту идвайки на себе си, ту изключвайки напълно – като актриса, която ту изчезва на сцената, ту се мярка под светлината на някой прожектор.

Ще си платиш, Ал. А ченгетата да си гледат работата. Ще се разплащаш с мен.

Налице беше и въпросът с Рамона Норвил. Гордата майка на гордия татко. Въпреки че Тес още не се бе уверила нейното съучастие. Донякъде това се дължеше на нежеланието да повярва, че една жена би допуснала нещо толкова ужасно да се случи на друга жена, но също така имаше по-невинно обяснение.

Чикопи не беше Бог знае колко далеч от Коулич и Рамона сигурно винаги минаваше напряко по Еленовия път.

– За да погостува на сина си – кимна Тес. – За да погостува на гордия татко с лъскавия автовоз Пит. Като нищо може тя да го е снимала зад волана.

Та защо да не препоръча любимия си маршрут на гостуващата авторка?

Но защо не каза: „Всеки път минавам оттам, когато отивам на гости при сина си.“ Нямаше ли да е естествено?

– Може би не разговаря с непознати за Стрелке-фазата от живота си – предположи. – Фазата, преди да открие късата коса и удобните обувки. – Не беше изключено, но как да обясни гредите с гвоздеи? Капанът. Норвил я изпрати по онзи път, а капанът е бил заложен предварително. Дали му се е обадила? Обадила се е с думите: „Пращам ти едно сочно парче, не я изпускай?“

Това все още не означава, че е била замесена… съзнателно замесена. Колко му е гордият татко редовно да се осведомява за гостуващите автори?

– Нищо работа – изкоментира Фрици, след като скочи върху картотеката. Заблиза едната си лапичка.

– А ако си е харесал снимка… на една сравнително привлекателна писателка… вероятно се е досетил, че майка му ще я изпрати по… – Тес млъкна. – Не, тук нещо не се връзва. Без входяща информация от мамчето как ще е разбрал, че ще се връщам с кола до дома си в Бостън? Или че ще летя със самолет до дома си в Ню Йорк?

– Ти го провери в Гугъл – обади се Фрици. – Може би и той те е проверил там. Както и тя. В последно време всичко го има в интернет; ти сама го каза.

Това вече се връзваше, макар и доста хлабаво.

Тес реши, че има само един начин да узнае със сигурност. Като посети ненадейно Норвил. Като я погледне в очите. Ако в тях не се четеше нищо освен изненада и любопитство какво е провокирало завръщането на създателката на Уилоу Гроув… ще навести Рамона не в библиотеката, а в дома ѝ… това едно на ръка. Но ако прочете в очите ѝ страх, който може би е породен от мисълта защо си тук, а не в ръждясалия канал под Еленовия път… тогава…

– Тогава ще е различно, Фрици. Нали?

Той впери в нея лукавите си зелени очи, като продължаваше да ближе лапичката си. Тази лапичка изглеждаше безобидна, ала в нея се криеха нокти. Тес ги беше виждала, а понякога и усещала.

Разбрала е къде живея; да видим дали ще мога да ѝ върна услугата.

Пак заработи с компютъра, като този път потърси уебсайта на „Букс & Браун Бегърс“. Беше напълно сигурна, че ще го открие – днес куцо и сакато имаше уебсайт, даже затворници с доживотни присъди имаха уебсайтове – и го откри. Веригата книжарници публикуваше интересни бележки за своите членове, рецензии за книги и неофициални резюмета – не точно протоколи – от организираните срещи с автори. Тес избра тях и започна да превърта. Не след дълго откри, че срещата от десети юни се е провела в дома на Рамона Норвил в Брустър. Тес никога не беше ходила в градчето, но знаеше къде е: вчера на път за ангажимента си беше подминала неговата зелена табела на магистралния разклон. То се намираше само на две-три отбивки южно от Чикопи.

След това влезе в данъчните регистри на община Брустър и плъзна курсива надолу, докато не откри името на Рамона. Предишната година тя беше платила 913,06 долара данък недвижими имоти. Адресът на въпросния имот беше Лейсмейкър Лейн, 75.

– Падна ли ми, скъпа – рече Тес.

– Трябва да обмислиш как ще действаш – посъветва я Фрици. – И колко далеч искаш да стигнеш.

– Ако съм права – отговори тя, – може би доста далеч.

Понечи да изключи компютъра, но се сети, че не е зле да провери още нещо, въпреки че сигурно щеше да удари на камък. Отиде на страницата на „Уикли Римайндър“ и кликна върху НЕКРОЛОЗИ. Имаше поле, където да въведеш името, което търсиш, и Тес написа СТРЕЛКЕ. Излезе само едно съвпадение, мъж на име Роскоу Стрелке. Според некролога от 1999 той починал внезапно у дома си на четирийсет и осем годишна възраст. Оставил съпруга Рамона и двама сина: Алвин (23) и Лестър (17). За писателка на криминални романи, пък било и от безкръвния вид, известен като „уютни домашни кримки“, внезапната смърт действаше като червен флаг. Тес потърси в общата база данни на вестника, но не откри нищо повече.

Заседя се за момент, барабанейки неспокойно с пръсти по страничните облегалки креслото, както правеше, когато работеше и не можеше да намери дума, фраза или начин да опише нещо. После потърси списък с вестниците в Западен и Южен Масачузетс и попадна на спрингфийлдския „Републиканец“. Написа името на съпруга на Рамона Норвил и заглавието, което се появи беше грубо и рязко: БИЗНЕСМЕН ОТ ЧИКОПИ СЕ САМОУБИВА.

Стрелке бил намерен в гаража си, увиснал от една дъска. Нямало оставена бележка и Рамона не се цитираше, но една съседка споменала, че господин Стрелке бил много разстроен от „някакви неприятности, в които се забъркал големият син“.

– Какви ги е надробил Ал, че така си се разстроил? – запита Тес компютърния екран. – Да не е свързано с момиче? Може би изнасилване? Сексуално посегателство с побой? Още тогава ли е действал мащабно? Ако затова си се обесил, значи си бил пилешка курешка, тате.

– Може би на Роскоу са му помогнали – предположи Фрици. – Знаеш я Рамона. Едра, силна жена. Какво да ти разправям, виждала си я.

Това отново не прозвуча като гласа, с който обикновено си приказваше наужким. Сепнато погледна Фрици. Той също я погледна: зелени очи, питащи кой, аз ли?

Това, което Тес искаше, бе направо да отиде с колата до Лейсмейкър Лейн, с револвера в дамската си чанта. Това, което Тес трябваше да направи, бе да престане да се изживява като детективка и да се обади в полицията. Нека те да се оправят. Старата Тес би постъпила така, само че тя вече не беше онази жена. Онази жена сега ѝ се струваше далечна роднина, на която изпращаш коледна картичка и забравяш за нея до следващата Коледа.

Понеже не можа да реши – и понеже навсякъде я болеше – тя се качи на горния етаж и си легна. Спа четири часа и се събуди така вдървена, че едва се изправи. За подсилване изпи още два тиленола, изчака да подействат и отиде с колата до видеотеката. Носеше Изстисквача на лимони в дамската си чанта. Реши, че винаги ще го носи, докато шофира сама.

Добра се до видеотеката малко преди да затвори и поиска филма с Джоди Фостър „Храбрата жена“. Служителят (който беше със зелена коса, ухото му бе продупчено с безопасна игла и я имаше осемнайсет години, я не) снизходително я уведоми, че филмът всъщност се казва „Смелата“1717
  У нас със заглавие „Другата в мен“. – Б.пр.


[Закрыть]. Господин Ретропънк я светна, че за още петдесет цента може да си тръгне и с торбичка пуканки за микровълнова фурна. Тес се канеше да откаже, но размисли.

– Що пък не? – насочи въпроса си тя към господин Ретропънк. – Нали живеем само веднъж?

Той се сепна, видя я по различен начин и усмихнато се съгласи, че е точно така.

Вкъщи Тес приготви пуканките, пъхна дивидито в устройството и се настани на дивана, като подпъхна една възглавница зад кръста си, където беше охлузеното място. Фрици се намести при нея и двамата изгледаха как Джоди Фостър преследва мъжете (боклуците, както във фразата доволен ли си, боклук такъв), които бяха убили приятеля ѝ. Междувременно Фостър видя сметката и на други боклуци с револвера си. „Смелата“ в значителна степен беше халтура, но въпреки това Тес го хареса. Реши, че е много съдържателен. Освен това реши, че дълги години нещо ѝ е липсвало: простият, но автентичен катарзис, предлаган от такива филми. Щом го изгледа, се обърна към Фрици с думите:

– Ще ми се Ричард Уидмарк да беше заварил Джоди Фостър вместо старата дама в количката, а ти?

Фрици се съгласи на хиляда процента.