Текст книги "Кинг и Максуел"

Автор книги: Дейвид Балдачи

сообщить о нарушении

Текущая страница: 26 (всего у книги 27 страниц)

80.

Шон и Мишел приеха благодарностите на страната си за спасяването на нейния лидер от сигурна смърт на скромна церемония в Белия дом. По щастливо стечение на обстоятелствата нападението срещу президента Джон Коул се оказа фактор за сплотяване на хората около него. Дори най-непримиримите му политически противници престанаха да настояват за разследване и импийчмънт.

След церемонията Коул отиде да стисне ръката на Шон, поздравявайки го за бързата реакция и ценните съвети, които беше дал на Мишел. После, нарушавайки протокола, той пристъпи към младата жена и я прегърна сърдечно. Госпожа Коул прегърна и нея, и Шон.

– Благодаря – едновременно промълвиха президентът и Първата дама.

На церемонията присъстваха Литълфийлд и Маккини. Двамата агенти получиха официална похвала за работата си по разкриването на заговора за убийството на държавния глава и евентуалното въвличане на Съединените щати в нова война.

От друга страна обаче, арестуваните похитители продължаваха да мълчат. А бригадата, наета за разчистване на старата радиостанция, изобщо нямаше представа какво изнася. Или поне такава беше позицията им. Милиардът евро, или това, което беше останало от него, все още липсваше. И най-важното – Алън Грант продължаваше да е на свобода.

След приключването на церемонията Шон и Мишел се насочиха към лендкрузъра.

– С костюм изглеждаш много добре – подхвърли тя. – Би трябвало по-често да се обличаш така.

– Достатъчно ми беше в Сикрет Сървис – поклати глава той и се усмихна. – Бойната ми униформа беше костюм конфекция от "Брукс Брадърс", вратовръзка и тъмни очила. Но през останалата част от живота си ще се нося по-лежерно.

– Освен когато получаваш това, надявам се – каза Мишел и вдигна медала, с който ги бяха наградили.

– Освен тогава – кимна той. – Как се чувстваш след инжекциите?

Мишел и президентът бяха подложени на интензивно лечение с антибиотици, част от които под формата на инжекции. Това беше задължително, тъй като и двамата бяха погълнали известно количество речна вода: Сега Потомак беше доста по-чиста в сравнение с преди двайсетина години, когато беше едва ли не радиоактивна, но все пак не беше препоръчително човек да пие от нея.

– Задникът ми е малко по-добре, ако това имаш предвид – направи гримаса тя. – Но нека спрем дотук.

Качиха се в джипа.

– Исках да те попитам нещо… – започна тя.

– Казвай.

– Откъде ти дойде идеята да взривим кислородните бутилки, за да се измъкнем? Не вярвам ти и колегите ти от президентската охрана да сте тренирали такъв вариант...

– Не сме, разбира се – отвърна Шон, докато си слагаше колана. – Еър Форс Едно разполага със система за кацане на вода, но не и Звяра.

– Откъде тогава?

– Защо не приемем, че всичко е било дело на проницателния ми мозък, който е в състояние да намери светкавично решение на всяка критична ситуация?

Мишел щракна колана си и запали двигателя.

– Не ме карай да използвам физическа сила, Шон.

– Добре, ще ти кажа – отстъпи той. – Но не бива да го споделяш с никого. – Малка пауза, после: – Заимствах идеята от "Челюсти"...

– От "Челюсти"?! – възкликна тя и се облегна на кормилото.

– Да, от филма. Рой Шайдър играе шериф на малко градче, който се оказва сам в океана и срещу него връхлита акула… Но тя е захапала една кислородна бутилка, която се е намирала в потънала лодка на гмуркачи, а пък Шайдър има пистолет. Той стреля, улучва бутилката – и бум, няма акула.

– Тоест, вместо да съм в моргата, аз съм тук и разговарям с теб благодарение на фантазията на Спилбърг?

– Ами как да ти кажа… Когато гледах филма за пръв път, тази сцена доста ме впечатли.

– И слава богу – потупа го по рамото тя.

Пътуваха мълчаливо чак до покрайнините на града.

– А какво ще стане със Сам Уинго? – попита тя.

– Нищо. Те знаят, че е невинен, защото са го натопили. Знаят, че синът му е бил отвлечен, за да си държи устата затворена. Този човек заслужава медал, по дяволите! И военните са наясно с това! Всичко около него ще бъде наред, а Тайлър просто получи баща си обратно.

– Аз мисля, че Коул е много щастлив от своето оцеляване, още повече че скандалът около липсващите евро затихна, поне засега...

– Такива неща се случват постоянно. Достатъчно е да се появи по-важната новина. Помниш ли случая с Чандра Леви и конгресмена, когото обвиняваха за нейното убийство?

– Не го помня.

– Както и повечето хора – кимна Шон. – Това беше най-големият скандал, докато малко след това не настъпи Единайсети септември.

– Значи липсващото късче от мозайката е...

– Алън Грант, разбира се – отвърна той. – Вече са разпитали жена му, но по думите на Литълфийлд тя била толкова смаяна, колкото всички останали. За наша радост, вината му е категорично доказана.

– А Дан Маршал, който вероятно е бил негов партньор и го е снабдявал с поверителна информация?

– Той също е дал показания. Но за разлика от дъщеря му на него му предстоят още доста разпити.

– От ченгетата?

– Да. Но и от нас.

– Какво?!

– Бяхме наети да свършим конкретна работа, Мишел. А по мое мнение все още не сме я свършили.

– Аз пък си мислех, че този случай изобщо не ти беше по вкуса.

– Постепенно ме завладя – призна Шон. – Освен това никога не оставам безучастен, когато някой се опитва да убие президента… – Обърна се, погледна я в очите и добави: – Или теб...

– Значи отиваме при Маршал?

– Да. Но първо искам да поговоря с Едгар.

– Той успя да разкрие начина, по който Грант е хакнал спътника, управляващ Звяра.

– Знам. В онази стара радиостанция са открили супермодерно оборудване. Готов съм да се обзаложа, че част от еврото са били похарчени именно за него. И за наемането на спътника, разбира се. Наемодателят е разпознал Грант по снимка. Разбира се, той не е имал никаква представа защо го наема.

– Значи трябва да проверява клиентите си по-добре.

– Бас държа, че Грант не е бил сам. Задължително е използвал хора със сериозни компютърни умения. В момента ФБР проверява всички хакери, които могат да направят подобно нещо.

– Най-вероятно отдавна са изчезнали – каза Мишел.

– Права си – призна Шон. – Но се надявам да открият Грант. Именно той е прострелял Кати. Тя също го разпозна по снимка. А това означава, че изобщо не е имал намерение да освобождава децата.

– А какво стана със старата ни дружка Тревър Дженкинс?

– Разтворил се е във въздуха като призрак. Броени минути преди появата на Отряда за бързо реагиране в онази радиостанция.

– Възможно ли е двамата с Грант да бягат заедно?

– Не го изключвам. Но ще им бъде адски трудно да напуснат страната. Търсят ги под дърво и камък.

Мишел включи на скорост и натисна газта.

– Боже, колко е хубаво отново да съм на твърда земя! – каза тя.

81.

– Много се радвам, че оцеля, госпожице Максуел – изрече Едгар с цялата емоция, която беше способен да изрази.

– Аз също, Едгар, благодаря. И знаеш ли какво? Кога най-после ще започнеш да ме наричаш Мишел?

Седяха около кухненската маса във фермата.

– Ти пръв разкри цялата схема – каза Шон. – Президентът го научи от нас, затова не се учудвай, ако те потърси.

– Вече ме потърси – отвърна Едгар. – Искаше да отида в Белия дом, но му казах, че трябва да храня пилетата.

Кръвта се оттече от лицето на Шон.

– Едгар! – възкликна той. – Моля те, кажи ми, че не си казал тези думи на президента на Съединените щати!

– Е, не му ги казах – призна гигантът.

– Слава богу!

– Казах ги на началника на канцеларията му, който вероятно му ги е предал.

Шон мрачно поклати глава, а Мишел с мъка се сдържа да не се разсмее.

– Пилетата изискват постоянни грижи, Шон – рече Едгар. – Важно е да разпределиш правилно времето си. В даден момент ще стигна и до Белия дом.

– Как успя да разкриеш всичко, което е направил Грант? – смени темата Шон.

– Стана случайно. Ти ме помоли да открия колата му чрез монтирания в нея джипиес и това ме накара да погледна на нещата от този ъгъл. Съвременните автомобили са оборудвани с прекалено много хардуер и софтуер, за да функционират според желанията на собствениците си. В по-скъпите модели има много компютърни модули. Това обаче предлага доста голям избор на хакерите, които могат да проникнат в тях откъдето си пожелаят. Телематика, блутут, безключов достъп, а дори и безжични чипове за измерване на налягането в гумите. Могат да те хакнат дори през сидито или дивидито, монтирани в арматурното табло. Повечето хакери обаче предпочитат да атакуват даден автомобил през порта за диагностика. Той обикновено се използва от сервизите, които включват в него своите компютри и по този начин ги карат да си "говорят" с този, който е монтиран на колата.

– Това ми звучи повече като посещение при доктор, отколкото в сервиз – промърмори Шон.

– Явно сме изминали дълъг път от мустанга модел шейсет и шеста – добави Мишел. – Карах старата кола на брат ми в колежа. Помня, че в нея имаше тъй нареченият осемпистов касетофон.

– В такива моменти осъзнавам колко по-възрастен съм от теб – втренчено я погледна Шон.

– Е, не изглеждаш чак толкова зле за мъж на твоите години – усмихна му се мило тя.

Той поклати глава и отново насочи вниманието си към Едгар.

– В момента специалистите от ФБР разглобяват Звяра на части, надявайки се да разберат откъде е дошла атаката.

– Тя е започнала от търговски спътник, използван преди време от правителството – отвърна Едгар. – Той би трябвало да е тотално прочистен от поверителни материали, но Грант очевидно е попаднал на такива и умело ги е използвал, за да стигне до джипиеса, който управлява навигацията и контролира останалите важни функции на президентската лимузина. Готов съм да се обзаложа, че експертите от ФБР ще открият в нея купища допълнителен софтуер, чрез който Грант я е командвал дистанционно.

– Присъединявам се към твоето мнение – кимна Мишел. – В един момент лимузината просто започна да се управлява сама. Агентът зад кормилото не беше в състояние да направи нищо. Тя просто смени посоката, ускори ход и ние се озовахме във водата. А по-късно се оказа, че не работи и системата за подаване на кислород.

– Допълнителният софтуер – кимна Едгар.

– Няма сигурни коли, след като успяха да хакнат дори Звяра – въздъхна Мишел.

– Абсолютно вярно – невъзмутимо отвърна Едгар. – Това за пореден път доказва, че като разчитаме изцяло на технологиите, вървим към гибел.

– Все още не сме разбрали кой е снасял поверителната информация – подхвърли Мишел. – Грант е знаел за секретната мисия на Уинго в Афганистан, а това означава, че някой му е подал детайлите.

– А какво ще кажеш за маршрута на президента? – изгледа я Едгар. – Грант е бил наясно кога колата му ще стъпи на моста с точност до секунда.

– Информацията за присъствието на президента на официално събитие във Вирджиния я имаше в медиите – каза Шон. – Но Грант не е могъл да знае кога кортежът му ще напусне града. Освен ако не е използвал цяла мрежа съгледвачи.

– Но без вътрешна информация той би научил за събитието в самия ден, не по-рано – възрази Мишел. – Пътуването на президента не беше чак толкова широко отразено, най-малко пък маршрутът, който ще избере. В същото време Грант със сигурност е разполагал с няколко опции, избирайки за нападението най-добрата от тях.

– Все пак би могъл да се сдобие с маршрута от някого. Но този човек няма как да е същият, който му е подал информация за мисията в Афганистан.

– Аз продължавам да мисля, че това е бил Дан Маршал – заяви Мишел. – Той все пак е тъст на Грант Не твърдя, че го е направил умишлено. Може би Грант е използвал и други източници. А след като е толкова добър, че е успял да хакне президентския спътник, нищо не му е коствало да хакне и компютъра на Маршал в Пентагона.

– Само ако е бил предварително убеден, че ще получи нещо – възрази Едгар. – И друг път се е случвало някой да хакне Пентагона, но специалистите там бързо разбират това.

– Добре, да приемем, че си прав – колебливо кимна Мишел. – В такъв случай какво правим сега? Върху кого ще се концентрираме? Дали пак да не отскочим до къщата на Тревър Дженкинс?

– ФБР вече я е преровило от пода до тавана – поклати глава Шон. – А аз силно се съмнявам, че той ще се върне у дома за чифт чисто бельо. Вероятно вече е във Венецуела, на път окончателно да изчезне. Не е проблем с неговия дял от един милиард евро.

– Все пак едно такова посещение няма да ни навреди – каза Мишел. – Освен ако нямаш по-добра идея...

– Знаех, че ще го кажеш – усмихна се Шон.

– В такъв случай да вървим на лов – скочи на крака тя и бръкна в джоба си за ключовете на колата.

82.

Насочиха се към къщата на Дженкинс. Навън вече беше тъмно, а вятърът се усилваше. Небето обещаваше нов проливен дъжд съвсем скоро. Мишел леко потръпна и се извърна към Шон.

– Така и не ти благодарих както трябва – каза тя.

– За какво? – попита той заинтригувано.

– Ох, не знам вече. Може би защото ми спаси живота?

– Ти сама си спаси живота, Мишел. Аз само ти предложих как да го направиш.

– Човек като теб трудно приема комплименти.

– Добре че този път не те наръгаха с нож. Удавянето беше единствената ти заплаха.

– Пак ли ще ми се цупиш?

Шон въздъхна и направи несполучлив опит да се усмихне.

– Вече сме водили този разговор – каза тя.

– И никога не сме стигали до някакво решение.

– Защото няма решение, ако продължаваме да се занимаваме с тази работа. Между другото, спокойно можеш да забравиш предложението си ти да продължиш сам, а аз да пека курабийки.

– Не съм ти предлагал да печеш курабийки.

– И слава богу, защото не ме бива. Ти обичаш да се въртиш в кухнята.

Той понечи да отговори, но погледна през страничното стъкло и стреснато промърмори:

– По дяволите!

– Какво има? – попита Мишел.

– Помниш ли, че когато наблюдавахме къщата на Саут, имах чувството, че вече сме били там?

– Да, само че не помнеше защо и кога.

– Е, сега си спомних. Искрено се надявам да съм сбъркал.

– Нещо свързано с Грант?

– Не, става въпрос за изтичането на информация.

При тези думи Шон измъкна телефона си и набра някакъв номер.

– Едгар, обажда се Шон. Ще можеш ли да направиш още едно последно хакване тази вечер? – Изчака отговора и кимна. – В Пентагона. Сега чуй какво ми трябва...

***

Изтекоха два часа, преди Едгар да се обади с отговорите, които очакваше Шон. Като бонус беше успял да събере и малко допълнителна информация за въпросния човек.

– Хората трябва да крият далеч по-старателно следите си в мрежата – промърмори Едгар. – Просто вече не са достатъчни два прокси сървъра, три фиктивни айпи адреса, изфабрикувано дигитално сливане в Хонконг и програма за битово разпръскване на информацията, произволно движеща се по информационните потоци с реасемблация на платформа в Дубай.

– Не мисля, че те разбрах, Едгар – потърка слепоочията си Шон. – Всъщност изобщо не схващам за какво говориш, но имам един въпрос: възможно ли е да стигнат до теб?

– Аз съм окей – отвърна Едгар. – Нали знаеш, че националната сигурност...

– … е над всичко – довърши вместо него Шон, прекъсна връзката и се извърна към Мишел.

– От намръщената ти физиономия разбирам, че желанието ти не е било изпълнено – отбеляза тя. – Но по принцип беше прав...

– Ще те упътвам към мястото, на което отиваме.

– Шон? – настоятелно го изгледа тя.

– Не сега, Мишел – строго каза той. – За бога, недей сега!

***

Тръгнаха нагоре по алеята, свършваща пред вратата на масивната ъглова къща. Шон натисна звънеца. Отвътре се чуха стъпки. Миг по-късно на прага застана Къртис Браун, съпругът на Дейна. В очите му трепна изненада.

– Виж ти! – възкликна той. – Мислех си, че вече гостувате на някоя от големите телевизии. Нали станахте национални герои.

– Ще ни поканиш ли да влезем, Къртис? – мрачно попита Шон.

– Разбира се – отвърна домакинът и направи крачка встрани. Какво се е случило?

– Знам, че е късно, но искам да ти задам няколко въпроса, свързани с Дейна.

– Окей. Тя вече е много по-добре. Според лекарите най-късно след седмица ще бъде преместена в отделението за рехабилитация.

– Чудесна новина.

Браун затвори след тях и ги покани в хола.

Шон се огледа. Просторното помещение беше обзаведено с удобни ѝ елегантни мебели.

– Личи си вкусът на Дейна – каза той.

– Прав си. – Аз умея да водя сражения, но не разбирам нищо от вътрешен дизайн и съчетаване на цветове. Там съм пълен невежа.

След тези думи Браун ги покани с жест да седнат и се отпусна на едно кресло.

– Какво мога да направя за вас?

– Не ни каза, че напускаш армията – рече Шон.

– А ти как разбра? – изненадано го погледна генералът.

– Вярно ли е?

– Да. Две звезди са ми напълно достатъчни. Ако бях решил да се боря за още една или две, със сигурност щяха да ми изгорят бушоните. Просто ми писна.

– И се местиш в Малайзия, така ли?

Браун скочи на крака и се втренчи в лицето му.

– Ти си ме шпионирал! Вероятно си хакнал личните ми файлове!

– Не съм аз, защото не знам как – поклати глава Шон. – Но имам един приятел, който е факир в тази област. Бих допълнил, че крайната ти дестинация не е Малайзия, защото ще останеш там само няколко седмици. Причината е, че си купил имот на един индонезийски остров – разбира се, чрез подставена фирма… Голям имот на брега на океана. Той струва много повече, отколкото би могъл да си позволи един генерал от армията, въпреки че ти притежаваш и попечителски фонд.

– А по една случайност Индонезия и Съединените щати нямат споразумение за екстрадиране – добави Мишел.

Браун се облегна назад, но не каза нищо.

Шон стана и огледа просторния хол.

– Докато следяхме Леон Саут, минахме през този квартал. Направи ми впечатление, че го познавам, но не успях да се сетя откъде. Сега обаче си спомних – минах оттук веднъж преди години.

– Защо?

– Чух, че Дейна се е омъжила повторно. Поразрових се малко и открих адреса. Просто исках да се уверя, че нещата са наред.

Шон изведнъж млъкна, сякаш се чудеше на собствените си думи. Мишел внимателно го наблюдаваше.

– Добре ли си? – попита след известно време тя.

– О, да, нищо ми няма – изпъна гръб той. – Но както и да е… Минах оттук с колата. Хубав квартал, още по-хубава къща. Ти имаш солидна репутация. По всичко личеше, че е направила сполучлив избор.

– Аз също.

– Тогава защо си купил еднопосочен билет, Къртис? – рязко се обърна Шон. – И защо само един? Къде е билетът на Дейна? Заминаваш след два дни, но според това, което току-що ни каза, тя няма да излезе от болницата толкова скоро...

Браун мълчеше.

– Онази вечер видяхме, че Дженкинс мина покрай къщата на Саут, но не се отби – продължи Шон. – И знаеш ли защо, Къртис? Защото е идвал от твоята къща след среща с теб. Ти си информаторът на Грант от Пентагона, а не Дан Маршал. Пред нас спомена, че го познаваш бегло от някакви заседания. Но пропусна да кажеш, че си бил посветен в предстоящата тайна мисия на Сам Уинго. И не става дума за слуховете, които Дейна измъкна от теб.

– А Грант ти се е отплатил с нов живот на онзи индонезийски остров – добави Мишел. – Но живот за сам човек.

– Финансиран с петдесет милиона в офшорна сметка непосредствено след нападението срещу Сам Уинго. Трансферът е бил осъществен от подставена фирма, която ние успяхме да свържем с теб. Те са от откраднатия милиард евро, нали? Случайно да имаш представа къде са останалите?

Браун просто мълчеше и ги гледаше.

Шон направи една крачка към него.

– Когато Дейна започна да рови по моя молба, ти реши, че късметът ти е изневерил, нали? Бившият мъж на жена ти се появява от нищото и започва да задава въпроси за схемата, в която си затънал до гуша! Вероятно си се побъркал от страх, а? Ти организира удара срещу нас в мола, нали? Премахваш ни и тримата наведнъж и след това си волна птичка. А после, когато седеше край болничното ѝ легло, вероятно си се молил да не прескочи трапа...

– Аз обичам Дейна – тръсна глава Браун. – Заминавам за чужбина, за да подготвя нещата. След това ще се върна да я взема. Не съм искал някой да стреля по нея. А когато ти ми каза, че е била проследена до мола… – Тук млъкна, а по лицето му се затъркаляха сълзи.

– Прецакал те е партньорът ти – отгатна Мишел.

– Вероятно е бил много разстроен, като е разбрал, че си споделял с Дейна за ситуацията около Уинго – добави Шон.

– Не знаех, че тя разпитва заради теб – отвърна Браун. – Не знаех дори, че сте се срещали, но...

– Беше уведомен от партньора си. Който по-късно е изпратил убийците в мола.

– Защо Дженкинс се появи в дома ти онази вечер, генерале? – попита Шон. – За да те скастри? Или просто за да се увери, че само привидно ни помагаш, за да разсееш подозренията ни?

– Аз… Аз не...

– Знаеше ли какво се готви да направи Грант с информацията, която си му предал? – рязко го прекъсна Мишел. – Знаеше ли, че иска да убие президента? Това е държавна измяна, за която се предвижда смъртно наказание!

При тези думи Браун се сепна и очевидно стигна до заключението, че трябва да си затваря устата.

– Не знам за какво говорите! – отсече той и се изправи. – А сега ще ви помоля да си вървите!

– Полетът ти до Малайзия няма да се състои – предупреди го Шон.

– Защо? Вие нямате никакви доказателства срещу мен. Какво от това, че съм купил някакъв имот? Петдесет милиона в офшорна сметка? Нямам идея за какво говорите. Просто съм направил добра инвестиция, закупувайки известно количество земя.

– Удари ме, защото съм изложил Дейна на опасност – каза Шон.

– И какво от това?

Юмрукът на детектива се стрелна напред и Браун рухна върху близкия стол.

– Просто ти връщам любезния жест – процеди Шон, разтривайки кокалчетата си.

Браун скочи на крака и той моментално зае позиция за блокиране на атаката.

– Достатъчно! – обади се един глас зад тях.

Обърнаха се едновременно. В рамката на вратата стоеше Алън Грант.

В ръката си държеше малка кутийка с бутон, здраво притиснат от пръста му. Другата му ръка рязко разтвори палтото. Към тялото му бяха прикрепени три пресовки С4.