Текст книги "Кинг и Максуел"

Автор книги: Дейвид Балдачи

сообщить о нарушении

Текущая страница: 21 (всего у книги 27 страниц)

62.

– Теб човек трудно може да те открие – подхвърли Шон.

– Ето ме, тук съм – направи крачка напред Уинго.

– Виждам. Но как стана така, че си именно тук?

– Проследих ви. Но бъдете спокойни, нямате друга опашка.

– След като не сме те забелязали, значи си добър – кимна Шон. – Откъде ни проследи?

– От болницата. Тайлър ми каза за приятелката ти и аз организирах малката си засада именно там. Сикрет Сървис ли ви докараха?

– Да.

– Къде бяхте?

– Това е поверително.

Мишел огледа пространството зад Уинго.

– Къде е Тайлър?

– На сигурно място. Трябваше да проверя още някои неща, преди да го изведа от там.

– Тоест да се довериш на нас, нали?

– Нуждая се от помощ – призна Уинго. – Не ми се случва често, но Тайлър е на мнение, че вие сте чисти. По тази причина и аз мисля така.

– А как ще реагираш, ако ти кажа, че все още не знаем дали да ти вярваме? – попита Шон.

– Предполагам, че ще ви разбера.

– Проверихме записите на охранителните камери на летището – обади се Мишел. – Видяхме те да тръгваш след един служител на "Херон Еър Сървис", който те отведе в седалището на "Виста Трейдинг".

Шон се огледа нервно.

– Чувствам се гол тук – промърмори той. – Защо не се преместим на друго място, за предпочитане с четири стени и врата, която се заключва?

Мишел разклати връзката с ключовете си и се усмихна на Уинго:

– Надявам се да не изоставаш.

Насочиха се към мотела, където бяха отседнали двамата партньори. Влязоха в стаята на Шон, който се настани на близкия стол, а Мишел – на леглото. Уинго остана прав до вратата.

– Слушаме те – обади се Шон.

– Повечето вече ви е известно.

– Но не и най-интересното – отвърна Мишел.

– Гледах новините, в които се споменава за Иран.

– Ти беше ли наясно, че това е част от мисията?

Уинго кимна.

– И как се чувстваше? – попита Мишел.

– Никак – сви рамене Уинго. – В работата на войника няма място за чувства. Освен това пожелах доброволно да се включа в нея и единствената ми грижа беше да я завърша успешно.

– Но не успя – констатира с равен глас Шон.

– Не е нужно да ми го напомняш! – враждебно го изгледа Уинго.

– "Виста"? – подхвърли Шон.

– Не знам много за тях. Тайлър намери някакъв сайт в Гугъл, но в него няма нищо.

– Може би все пак имат някаква връзка с "Херон Еър Сървис" – отбеляза Мишел.

– Връзката е човекът, когото проследих от "Херон" до "Виста" – кимна Уинго.

– А с какво привлече вниманието ти той?

– Беше в групата, която ме нападна в Афганистан. Помислих си, че една частна компания за товарни превози е много удобна за пренасяне на пари, особено ако теглото им надхвърля два тона. Освен това получих информация от един приятел в чужбина, според която "Херон" е участник в операцията. В общи линии това ме накара да им обърна внимание.

– Президентът на "Виста Трейдинг" се казва Алън Грант. Познаваш ли го?

– Не. Какъв е интересът му към всичко това?

– Вероятно личен, пробуден преди няколко десетилетия – отвърна Мишел.

На лицето на Уинго се изписа объркване.

– Това е дълга история – поясни Шон. – Но Грант може би търси лично отмъщение, което да осъществи, като използва този милиард.

– Ясно – бавно кимна Уинго. – Имате ли доказателства?

– Никакви – отвърна Мишел.

– А знаете ли каква е крайната му цел?

– Не – отвърна Шон. – Но ако тази цел изисква кражбата на един милиард евро и открити обвинения срещу САЩ, които могат да доведат до война или нови терористични атаки с много човешки жертви, човек не бива да я приема леко...

– Но как да ги спрем, каквото и да са намислили? – попита Уинго.

– Ако източникът на информацията за изчезналите пари и заговора за сваляне на иранското правителство е Грант или негов колега, това ни дава право да се обърнем към официалните власти. А те вече ще решат как и кога да нанесат решителния удар.

– Но откъде Грант може да е разбрал за парите?

– Току-що научихме, че Дан Маршал му е тъст.

– Заместник-министър Маршал? – възкликна Уинго.

– Същият.

– Знам със сигурност, че той е сред посветените в тайната мисия – каза Уинго. – Мислите, че работи с Грант, така ли?

– Нямам представа – рече Шон.

– А какво ще правим междувременно? Ще седим и ще чакаме да се случи нещо?

– Лично аз не обичам да чакам – промърмори Мишел.

– Тя е от момичетата, които първо сритват задници, а после мислят как да поемат отговорността – поясни Шон, с което си навлече отровен поглед от страна на партньорката си.

– Точно такива хора харесвам – одобрително се усмихна Уинго.

– Благодаря, че ми спаси живота в деня, когато се запознахме – усмихна му се в отговор тя. – Изобщо не бях забелязала онзи тип на дървото...

– Ръцете ти бяха заети – каза Уинго. – А според мен и ти спаси моя.

– Да оставим за по-късно взаимното потупване по раменете – нетърпеливо се намеси Шон. – Добре е да помислим за план, с който да извадим на светло Грант и да разберем намеренията му.

Телефонът на Уинго изпиука.

– Есемес от Тайлър – каза той и сведе очи към дисплея. – По дяволите!

– Какво има?

Вместо отговор Уинго набра кратко съобщение и натисна бутона за изпращане.

– Хайде! – изръмжа той. – Вдигни проклетия телефон!

Няколко секунди по-късно апаратът премина в режим гласова поща.

– Не мърдай от там, тръгваме! – каза в скоропоговорка Уинго. – Чакай ни да се появим, без да правиш нищо, ясно?

Остави телефона и вдигна глава.

– Какво става? – попита Шон.

– Обадила му се Кати Бърнет с молба веднага да се видят в мола "Тайсънс".

– Защо? – попита Мишел.

– Била посетена от агенти на ЦРУ, които настоявали да разговарят с мен.

– Защо са се обърнали към Кати?

– Не знам.

– Може би не са били агенти на ЦРУ – подхвърли Шон.

– Вероятно.

– Но ти казваш, че тя е разговаряла с Тайлър. Как му се е сторила? Притеснена? Уплашена?

– В есемеса му не се споменава нищо подобно.

– Мислиш ли, че вече е тръгнал за срещата с нея? – попита Шон.

– Страхувам се, че да – отвърна Уинго, очевидно успял да се овладее. После очите му се сведоха към дисплея. – По дяволите! Все още не е получил проклетото съобщение! Скапана машинка!

– И ние имаме проблеми с покритието в този район – рече Мишел.

– Но ти му остави съобщение и на гласовата поща. Нали? – попита Шон.

– Тайлър не обича да си включва звука – въздъхна Уинго. – Може би изобщо не е разбрал, че съм го търсил.

Юмрукът му гневно се стовари върху стената.

– Защо хлапетата престанаха да търсят родителите си? Защо не си вдигат телефоните, а предпочитат шибаните есемеси?

– Къде точно е срещата им в "Тайсънс"? – попита Мишел.

– В "Старбъкс", срещу книжарница "Барнс и Ноубъл".

– Да вървим.

Тримата бързо напуснаха мотелската стая.

63.

По-рано през деня Кати Бърнет бе излязла от дома си с ракета за тенис под мишницата и кутийка топки в ръка. Възнамеряваше да потренира на стената в парка, който се намираше на три преки от дома ѝ.

По пътя се замисли за Тайлър, който не се беше появил в училище. Тя го бе потърсила вкъщи, но не ѝ отвори никой, макар че пикапът беше паркиран на алеята.

Зави зад ъгъла и тръгна покрай дърветата, които обточваха улицата до следващата пресечка. Беше толкова вглъбена в себе си, че изобщо не чу плъзгането на страничната врата на микробуса, който спря до нея.

В следващия миг краката ѝ се озоваха във въздуха, а лицето ѝ беше покрито с мокра кърпа. Опита се да си поеме дъх, но припадна. Вратата се затвори и микробусът потегли. Ракетата и кутийката с топки останаха на тротоара.

Пътуваха повече от час по второстепенни пътища в слабо населени райони. Крайната им цел беше малка хижа в гората, съвсем близо до мястото, където беше заровена Джийн Шепърд. Хижата беше тъмна, но пред нея беше паркирана кола.

Микробусът спря. От него слезе мъж, който дръпна страничната врата, взе на ръце все още упоената Кати и я внесе вътре.

Завързаха я за един стол и сложиха превръзка на очите ѝ. Спестиха ѝ лепенката на устата, защото искаха да говори. А дори и да се развикаше, нямаше кой да я чуе.

Шофьорът на микробуса отстъпи крачка назад и се облегна на вратата. Алън Грант придърпа един стол и го постави на педя от все още безжизнената Кати. Огледа внимателно лицето ѝ и започна да подготвя въпросите, които да ѝ зададе. Издирването на Уинго все още не беше приоритет, но времето течеше. Надяваше се, че Кати Бърнет ще улесни процеса.

Изчака я търпеливо да дойде в съзнание. Отначало главата ѝ се люшна на едната и на другата страна, после се задържа изправена и очите ѝ се отвориха. Но единственото, което видяха, беше превръзката.

Грант докосна ръката ѝ. Тя подскочи и изпищя.

Това беше направено нарочно. Той не искаше момичето да превърти от страх, но предпочиташе да е стреснато, уплашено и отчаяно.

– Кой си ти? – попита с треперещ глас Кати.

– Човек, който просто иска да си поговори с теб.

– Не ме наранявай, моля те!

– Никой няма подобни намерения, Кати. Ще си поговорим, а после ще ти поискам една услуга.

– Каква услуга?

– Тайлър Уинго ти е приятел, нали?

Тя кимна. Краката ѝ трепереха толкова силно, че столът се движеше.

– Аз искам да му помогна – добави Грант.

– Едва ли – поклати глава тя. – Ако искаше да му помогнеш, нямаше да ме отвлечеш по този начин.

Грант се усмихна. Духът ѝ се възвръщаше, но страхът скоро щеше да я скове отново. Винаги ставаше така.

– Сложно е, Кати – рече на глас той. – Много сложно. Нали знаеш в какво е обвинен Сам Уинго?

– Знам, но това е лъжа! – разпалено отвърна момичето. – Той е честен човек и никога не би откраднал онези пари. Все пак е бил в армията!

– Всъщност и аз съм на същото мнение, Кати. Други са откраднали парите. А това са хора, които могат да причинят зло както на него, така и на Тайлър. Но аз съм тук, за да им попреча.

– Не си! – отсече Кати. – Ти също им мислиш злото!

– Сега ще сваля превръзката от очите ги и ще ти покажа нещо. Става ли?

Грант кимна на мъжа до вратата, който се обърна и излезе.

– Не искам да си обръщаш главата, Кати – добави той и се изправи зад гърба ѝ. – Гледай право пред себе си. Надявам се, че това, което ще видиш, ще те убеди в добрите ми намерения.

Едната му ръка се вдигна пред лицето ѝ, а другата свали превръзката. Кати примигна няколко пъти и фокусира погледа си върху това, което беше пред нея.

– Ти си от ЦРУ?! – възкликна тя, вперила очи в значката и служебната карта.

– Точно така – отвърна Грант. – Работя под прикритие и затова не бива да виждаш лицето ми. Сам Уинго се е забъркал в нещо много сериозно. Ние вярваме, че са го натопили, но все още не разполагаме с доказателства. А Уинго не се доверява на никого, включително и на нас. Надеждата ни е, че ти ще го убедиш да установим връзка и да работим съвместно.

– Защо аз?

– Опитахме се да го открием, но, както вече ти казах, той не вярва на никого. На теб обаче ще повярва, Кати.

– Какво искате да направя?

– Да се свържеш с Тайлър и да поискаш среща на място по твой избор. Най-добре е да бъде обществено място, за да се чувствате сигурни.

– Но какво да му кажа?

– Че баща му трябва да се свърже с нас и да дойде в Лангли. Знаеш какво е Лангли, нали?

– Вашата главна квартира.

– Точно така, Кати. Там има хора, които са загрижени за съдбата на Сам Уинго и искат да оправят нещата. Но това няма как да стане, докато той се крие. И положението му ще става все по-тежко. Разбираш какво ти казвам, нали?

Кати бавно кимна, продължавайки да гледа значката на ЦРУ пред лицето си. Това беше едно добре обмислено действие от страна на Грант. Тя трябваше да повярва, че той е от ЦРУ и всъщност е от добрите.

– Ще го направиш ли, Кати? Ще звъннеш ли на Тайлър?

– Мога да му звънна, но не гарантирам, че той ще се съгласи на среща.

– Знам това. Но се надявам да приеме, защото те харесва и ти има доверие. Същевременно иска да помогне на баща си, точно както и ние. А аз съм сигурен, че баща му ще му повярва.

След тези думи Грант извади телефона, който предварително ѝ бяха прибрали.

– Сега ще набера Тайлър.

– Мога да му изпратя есемес – предложи тя.

– Не, по-добре да те чуе, защото няма как да е сигурен, че есемесът е от теб.

– О, да, забравих. Но къде да се срещнем?

– Какво ще кажеш за мол "Тайсънс"? Там има "Старбъкс", нали? Не е много близо до вашия квартал, но в замяна на това е на централно място и се посещава от много хора.

– Знам го – кимна Кати. – Ходили сме там.

– Ние ще те закараме. Предаваш му посланието и се прибираш у дома. Останалото е наша работа. Какво ще кажеш?

– Ами добре – кимна тя. В гласа ѝ се долови облекчение.

– Браво на теб – усмихна се Грант. – Родината със сигурност ще оцени помощта ти.

След това той натисна бутона за бързо набиране.

Наложи се да го направи още веднъж, преди Тайлър да вдигне.

– Кати?

Тя му предложи къде да се срещнат с възможно най-голямо спокойствие.

– Добре, ще се видим там – отвърна Тайлър и прекъсна връзката.

Кати погледна Грант.

– Постъпи правилно – рече той. За мен.

64.

Тайлър забързано влезе в мола и се огледа. Обаждането на Кати го хвана абсолютно неподготвен. Все още не можеше да повярва, че ЦРУ иска да говори с баща му! Кати добави, че според тях Сам Уинго е бил натопен и ако се появи в централата, има всички шансове да бъде оневинен.

"Старбъкс" беше точно пред него. Огледа се за пореден път. Имаше пълно доверие на Кати, но след всички откачени неща, които се случваха около него, искаше да бъде крайно предпазлив. Молът беше доста пълен и това му даваше допълнителна сигурност.

Една ръка легна на рамото му и той светкавично се обърна. Пред него стоеше униформен полицай.

– Тайлър Уинго? – попита той.

– Аз… Аз съм – заекна Тайлър.

– Трябва да дойдеш с мен, синко.

– Защо?

Зад него се появи мъж в цивилен костюм, който тикна картата си под носа му.

– ФБР. Специален агент Мартин. Налага се да дойдете с нас, господин Уинго. Ще ви разпитаме във Вашингтонското оперативно бюро.

– За какво?

– Разбира се, че за баща ви, господин Уинго – изгледа го с лека изненада цивилният. – За какво друго? Да не би да ръководите някоя мрежа за разпространение на дрога?

– Не. Но имам среща пред "Старбъкс"...

– Ние знаем за госпожица Бърнет. Вече сме я прибрали на сигурно място. Тя има големи неприятности, господин Уинго. Знаете ли какво означава съучастник в престъпление постфактум?

Тайлър изпита чувството, че всеки миг ще повърне.

– Н-не… Лошо ли е?

– Зависи. Може да стане много лошо. А сега да вървим.

Пред мола ги чакаше черен джип със затъмнени стъкла, който потегли в момента, в който тримата се качиха.

Телефонът на Тайлър започна да вибрира в джоба му. Есемесът на баща му най-после си беше пробил път във виртуалното пространство, но той нямаше как да му отговори. Същото се отнасяше и за гласовата поща, до която беше прибягнал Сам Уинго.

***

Трийсет минути по-късно Шон, Мишел и Уинго се втурнаха в мола.

– Чакайте! – вдигна ръка Мишел. – да го направим като хората! Може би са използвали Тайлър като примамка за теб, Сам. И сега ни дебнат отнякъде.

– В претъпкан с хора мол? – възрази Уинго.

– Веднъж вече го направиха с нас – каза Шон. – На тези типове изобщо не им пука къде стрелят по теб и кой може да пострада.

Разпръснаха се и поеха към входа на "Старбъкс" – заведението, споменато в есемеса. Само няколко секунди им бяха достатъчни да се уверят, че никой от тийнейджърите не е там.

– Вече са ги пипнали – мрачно промълви Уинго.

– Все още не сме сигурни – каза Мишел.

– Сигурни сме и още как! – Уинго се опря на близката стена и похлупи с длан очите си. – Хванаха детето ми, да ги вземат мътните!

– Ще си го върнем, Сам – рече Шон и сложи ръка на рамото му. – Просто трябва да запазим спокойствие и да решим как.

– Не мога да мисля! Не и когато Тайлър е...

– Те точно това очакват от нас – прекъсна го Мишел.

– Нека продължим дискусията по-далече от това място – предложи Шон.

Върнаха се на паркинга и се качиха в джипа на Мишел. Шон зае пасажерската седалка и се обърна към Уинго, който седна отзад.

– Ако наистина са прибрали Тайлър, всеки момент ще потърсят контакт с теб и ще ти предложат сделка – каза той.

– Естествено – кимна Уинго. – Мен срещу Тайлър.

– И аз мисля, че офертата ще бъде такава.

– А ние ще я удовлетворим. Няма спор, че Тайлър ще бъде освободен, но ще поискаме да пуснат и Кати, ако все още я държат.

– Може би няма да се съгласят. Може би ви искат и двамата.

– Тайлър не знае нищо.

– Но те нямат гаранция. Вероятно се опасяват, че си споделил нещо с него.

– Виж какво, аз съм просто жертвеният агнец. Намеренията им са да изсипят цялата мръсотия на моята глава.

– Но не могат да бъдат сигурни какво ще се случи – поклати глава Шон. – Тайлър е застраховката им.

– Всъщност какво видя там, в Афганистан? – попита Мишел.

– Цял отряд въоръжени мъже, които размахваха карти на ЦРУ. Лидерът им се казва Тим Саймънс. Поне така пишеше на неговата карта. Обявиха, че има промяна в плановете и аз трябва да им предам товара.

– А как успя да се измъкнеш?

– Камионът беше зареден с експлозиви, а аз държах детонатора с натиснат бутон. Ако ме бяха застреляли, пръстът ми щеше да го освободи.

– И всичко да се взриви – кимна Шон. – Викат му "идиотското копче".

– Значи можеш да го разпознаеш? – попита Мишел. – Имам предвид Саймънс.

– Мога – кимна Уинго. – Но уведомих за това и прекия си командир.

– Полковник Леон Саут? – попита Шон.

– Да.

– Друго?

– Там имах един познат, който ми помогна да напусна Близкия изток и да се върна тук. Той ми каза, че може би има връзка между изчезналите пари и "Херон Еър Сървис". – Уинго замълча и изведнъж се плесна по бедрото. – Господи, как можах да забравя!

– Какво си забравил? – попита Мишел.

– Вече ви казах, че проследих онзи тип от "Херон" до Вашингтон, където той влезе в офисите на "Виста Трейдинг". Изчаках го навън и продължих да го следя. Но в един момент и за мен се лепна опашка. Едва успях да се измъкна, но онзи вече беше изчезнал.

– Тоест те знаят, че ги подозираш и си разкрил връзката между "Виста" и "Херон" – заключи Шон. – Това е напълно достатъчно да влезеш в черния им списък, Сам.

– Май е така – мрачно се съгласи Уинго.

Шон се извърна към Мишел.

– Не трябва ли да се обърнем към федералните? Може би хлапетата са отвлечени!

– Не, Шон! – ужасено го погледна Уинго. – Ако го направиш, те просто ще ги убият! Това не е обикновено отвличане. Залогът е много по-висок. Тези типове не се интересуват от пари за откуп. Те искат мен. Ти сам каза, че косвените жертви не означават нищо за тях.

– В такъв случай възниква въпросът какво правим, след като чуем исканията им.

– Трябва да сме сигурни, че когато се предам, Тайлър и Кати вече ще са свободни.

– Лесно е да се каже – поклати глава Мишел.

– Все пак има начин – рече Шон. – Най-добрият вариант е да ви измъкнем и тримата.

– Кога мислиш, че ще се обадят? – попита Уинго.

– Не веднага. Ще те накарат да се поизпотиш и хубаво да си помислиш за последиците от евентуалния си отказ.

– Това ще ни даде известно време да се подготвим – добави Мишел.

– Така е – кимна Шон. – Затова трябва да го използваме по най-добрия начин.

– Имате ли някакъв опит в ситуации на отвличане? – попита Уинго.

Шон и Мишел се спогледаха.

– Да речем, че няма да ни е за пръв път – уклончиво отвърна той.

После Мишел включи на скорост и потегли.

65.

– Не знам кои сте, но не сте от ФБР! – изкрещя Тайлър.

Двамата с Кати бяха завързани за столовете и с превръзки на очите, а срещу тях седеше Алън Грант.

– Нещата са доста по-сложни – отвърна той.

– Гадове! – продължаваше да се гневи Тайлър. – Вие натопихте баща ми!

– Но той се върна при теб, нали? Това е добра новина.

– Искате да го убиете!

– Грешиш.

– Глупости!

Грант вдигна глава и погледна към един от хората си в дъното, който направи крачка напред и сграбчи момчето за раменете. Тайлър извика от болка.

– Достатъчно – рече Грант и мъжът се отдръпна.

– Защо мислиш, че искаме да причиним нещо лошо на баща ти?

– Защото вече направихте опит да го убиете.

– Откъде знаеш, че сме били ние?

– Просто знам. Кой друг би пожелал смъртта му?

– Може би собственото му правителство. А ние, както ти правилно отбеляза, не сме част от него.

– Кои сте тогава?

Въпросът беше зададен от Кати.

Грант насочи вниманието си към нея.

– Добър въпрос – кимна той. – Кои сме ние наистина, след като не сме част от правителството?

– Шпиони, терористи! – възкликна Тайлър. – С една дума, гадове!

– Има случаи, при които шпионите са на страната на добрите – отбеляза Грант. – И понякога са принудени да отвличат деца просто защото нямат друг избор.

– Глупости! – повтори Тайлър.

– И ти си инат като баща си.

– Не познаваш баща ми!

– Напротив, познавам го много добре. Също като жената, която се преструваше на негова съпруга.

– Преструвала се е? – рече недоумяващо Кати.

– Тя обаче изчезна – заяви Тайлър.

– Знам това. Имаш ли представа къде е отишла?

– Не. А ти?

– Доста си смел, Тайлър – промърмори Грант и леко докосна ръката му. – Въпреки че в момента си уплашен.

Момчето рязко се дръпна.

– Не знам докъде ще стигнем, но съм сигурен, че на даден етап ти ще видиш баща си – добави Грант. – Това мога да ти го гарантирам.

– Защо?

– Защото искам да поговоря с него, както вече ти казах. А след това вие двамата отново ще бъдете заедно.

– Просто ей така? – сбърчи чело момчето.

– Той ще се обади и ще поиска да разговаря с теб.

– В такъв случай аз ще го предупредя да стои много далече от вас!

– Сигурен ли си?

– Не се страхувам от теб!

Ръката на Грант легна върху главата на Кати и леко я стисна.

– Твоята приятелка обаче се страхува от мен, Тайлър. Не забравяй, че трябва да помислиш и за нея.

Храбростта на Тайлър започна да се топи.

Грант пусна Кати, стана и излезе от стаята. Другият мъж го последва и заключи след себе си.

Тайлър се вслуша в отдалечаващите се стъпки и въздъхна:

– Много съжалявам, Кати. Не исках да те забърквам.

Тя успя някак да преглътне сълзите си.

– Всичко е наред, Тайлър. Ти нямаш нищо общо с това.

Тайлър направи опит да я докосне, но въжетата не му позволяваха.

– Трябва да се махнем от тук, защото тези хора никога няма да ни пуснат – пошушна той.

– Но как?

– Ще измислим нещо. Родителите ни са военни и са ни научили на разни неща. Баща ми, твоята майка...

– Тя настояваше да тренирам таекуондо – каза Кати. – Научи ме как да оцелявам в гората без храна и вода. Но в момента това не ни върши никаква работа.

Отвън избоботи автомобилен двигател, който бързо се отдалечи и затихна.

– Усещам, че си съвсем близо до мен – прошепна Тайлър. – Дали ще можеш да свалиш със зъби превръзката от очите ми, ако се наведа към теб?

– Мога да се опитам.

Пет минути по-късно зъбите на Кати успяха да докопат възела на тила на Тайлър.

– Усещам, че се разхлабва – обяви след известно време тя.

Минута по-късно превръзката падна в скута на Тайлър.

– Браво на теб – рече той, примигна няколко пъти и се огледа.

Стаята беше малка. Единствените мебели в нея бяха столовете, за които бяха завързани. Имаше и един прозорец, плътно покрит с черен плат.

– А сега аз ще сваля твоята превръзка. Ще стане по-лесно, защото те виждам. Наклони глава към мен.

След по-малко от минута падна и превръзката на Кати.

Двамата се спогледаха, окуражени от тази малка победа.

– Сега трябва да се справим с въжетата – промърмори Тайлър.

– Трябва да опрем гръб в гръб – рече тя. – Имам силни пръсти и ще се опитам да развържа възела.

– Добре, но бавно. Страхувам се да не чуят стърженето на столовете по пода.

В крайна сметка успяха да обърнат столовете си така, че да бъдат гръб в гръб. Тайлър усети пръстите ѝ, които се вкопчиха във въжето.

– Възелът е доста стегнат, но мисля, че ще се справя – каза тя.

Така изтекоха трийсетина минути. Тайлър чуваше напрегнатото дишане на Кати, но в крайна сметка тя успя и ръцете му бяха свободни. Той се наведе и бързо развърза краката си, а след това се погрижи и за нея.

– А сега какво? – прошепна тя.

– Ще излезем оттам – махна към прозореца Тайлър. – Успеем ли, ще изчезнем в гората.

– Ами ако някой пази отвън?

Той запретна единия крачол на широките си панталони. Към глезена му беше закрепен малък флакон.

– Лютив спрей – поясни той. – Една параноична идея на баща ми, която може би ще ни свърши работа.

Поеха предпазливо към прозореца, тъй като дъските на пода бяха стари и проскърцваха издайнически.

Тайлър повдигна черния плат и надникна навън.

– Слава богу, че е тъмно – прошепна той.

Заключването беше съвсем елементарно. Отне му по-малко от минута да отвори прозореца, като внимаваше да не изскърца.

Прескочи перваза и се обърна да помогне на Кати.

За миг спряха на място и се огледаха. Пред къщата беше паркиран черен джип – същият, който беше взел Тайлър от паркинга на мола. Беше го запомнил, тъй като това беше последното, което видя, преди да бъде упоен.

– По всичко личи, че наоколо е гора – каза той.

– А сега някъде? – попита Кати.

– Хей!

Обърнаха се едновременно и видяха един мъж, застанал на верандата.

– Бягай, Кати! – изкрещя Тайлър.

Тя не чака втора покана и изчезна в мрака. Мъжът затрополи след нея, но Тайлър му препречи пътя и насочи флакона с лютив спрей в лицето му. Мъжът изкрещя, блъсна се в него и двамата се търколиха на земята, преплели ръце и крака. После Тайлър видя нещо и изведнъж престана да блъска и рита в опит да се освободи.

Кати не беше избягала.

До нея стоеше мъж, опрял пистолет в главата ѝ.

Тайлър моментално спря да се съпротивлява.

– Голяма грешка, момче – изръмжа Алън Грант. – Непростима грешка!

– Не я наранявай, моля те! – извика Тайлър.

Пистолетът гръмна.