Текст книги "Кинг и Максуел"

Автор книги: Дейвид Балдачи

сообщить о нарушении

Текущая страница: 9 (всего у книги 27 страниц)

24.

Шон използва всичките си познания за оказване на първа помощ, които беше усвоил в Сикрет Сървис. Но раната продължаваше да кърви обилно. В един момент Дейна престана да диша и той ѝ приложи сърдечен масаж и изкуствено дишане. В крайна сметка дробовете ѝ се отвориха и сърцето ѝ заработи. Парамедиците пристигнаха, поеха нещата в свои ръце и я стабилизираха. Шон се качи в линейката, а Мишел ги последва с лендкрузъра.

В момента двамата седяха в чакалнята на болницата. Вече бяха разпитани от местната полиция и федералните власти. Казаха им доста неща, но съвсем не всичко. За късмет, очевидците на инцидента единодушно потвърдиха, че нападателите са тримата убити мъже, а Шон и Мишел са действали в условията на неизбежна самоотбрана и са спасили живота на втория полицай.

Но всичко това се оказа недостатъчно, най-вече за агентите на ФБР.

При отварянето на вратата Мишел унило вдигна глава. Надяваше се да получат добри новини от болничния персонал, но когато видя кой влиза, чертите ѝ се изопнаха още повече.

Беше агент Маккини от МВС.

– Коя част от предупреждението ми не успяхте да схванете? – изръмжа той.

– Просто си пиехме кафето в мола – уморено отвърна Шон. – Не съм чувал това да е забранено със закон.

Маккини се тръшна на стола срещу тях.

– Отлично знаеш какво имам предвид. А простреляната жена? По една чиста случайност тя се оказва съпруга на армейски генерал и твоя бивша жена, така ли?

– Имах среща с нея – сковано призна Шон. – Помага ни за някои неща.

– Свързани със Сам Уинго? – изстреля гневно Маккини. – Въпреки забраната ми да се забърквате!

– Не си спомням някой да те е назначил да ни казваш кои случаи да поемаме и кои не – рязко отвърна Шон.

– Напротив, това ми е работата. Значи си поискал помощта ѝ, така ли? За какво? Да измъкне информация от мъжа си, нали? Толкова ниско ли си паднал? Да я изложиш на смъртна опасност!

Шон замълча, защото Маккини беше прав. Дейна можеше и да не оживее. Онова, което доскоро му се струваше невинен начин за сдобиване с полезна информация, изведнъж се превърна в най-безумната идея, която би могла да му хрумне. И най-егоистичната.

В следващия момент чуха шум и се обърнаха към вратата. На прага стоеше генерал Къртис Браун. Беше със зачервени очи и помръкнало лице. Явно беше чул последните реплики.

– Шон Кинг?

– Да? – изправи се Шон, напрегнат и пребледнял. – Как е Дейна?

Вместо отговор Браун се стрелна напред и заби юмрук в лицето му. Едрото тяло на Шон политна назад, преобърна един стол и се стовари на пода.

Мишел светкавично се изправи между двамата.

– Назад! – процеди тя.

– Ще те убия! – изрева генералът, опитвайки се да я заобиколи и да докопа Шон.

Тя го хвана за китката и рязко я извъртя. Тялото му се прегъна на две. Той изпъшка, наведе се и успя да освободи ръката си. В следващия миг замахна към нея, но тя приклекна светкавично и го ритна в крака. Генералът изгуби равновесие и се просна на пода. Мишел направи крачка напред и стъпи върху гърба му.

– Не ставай! – изкомандва тя.

Браун направи опит да се надигне и получи бърз ритник.

– Спри, Мишел! Веднага спри!

Шон беше успял да се изправи. Лицето му беше ожулено и натъртено и бързо се подуваше. Генералът също се изправи.

– Ако искаш пак да ме удариш, давай. Заслужавам го! – рече Шон, пристъпи към него, грабна ръката му и я сви в юмрук. – Хайде, удари ме! – извика той.

Но Браун отстъпи крачка назад, очевидно объркан от реакцията му. След това се отпусна на близкия стол, скри лице в дланите си и беззвучно заплака.

Маккини стана и извади служебната си карта, въпреки че генералът нямаше как да я види.

– Аз съм от МВС, господин генерал. Много съжалявам за това, което се е случило със съпругата ви. Уверявам ви, че ще направя всичко възможно виновните за този ужасен инцидент да бъдат наказани. – Той изрече последните думи, втренчен в Шон.

Шон остана неподвижен. Лицето му беше разкървавено и подпухнало. Очевидно не виждаше никой друг освен Браун.

Вратата се отвори и в чакалнята се появи мъж с хирургически дрехи.

– Генерал Браун? – каза той и бавно огледа присъстващите.

Браун вдигна глава. Лицето му беше мокро от сълзи.

– Ето ме – обади се със задавен глас той.

Хирургът пристъпи към него.

– Операцията на съпругата ви приключи – съобщи приглушено той, но Шон и Мишел го чуваха много добре. – Тя се справи отлично. Разбира се, куршумът е причинил доста вътрешни поражения и животът ѝ все още е в опасност, но аз вярвам, че ще се възстанови. – Той замълча за миг и добави: – Истинско чудо е, че не е умряла от кръвозагуба. Този, който ѝ е оказал първа помощ и е спрял кръвоизлива, е спасил живота ѝ.

Мишел хвърли окуражаващ поглед към Шон, но той гледаше в краката си.

– Искате ли да я видите? – Хирургът продължаваше да говори само на Браун. – Разбира се, тя все още не е в съзнание, но все пак...

– Да, моля ви! – бързо отвърна Браун и напусна помещението заедно с лекаря, без да поглежда останалите.

Шон се отпусна на близкия стол, а Мишел издърпа няколко салфетки от кутията на масата, намокри ги на мивката и се зае да почиства лицето му от кръвта. Той изобщо не реагира.

Маккини седна насреща им.

– Здравата ти размести циферблата, мамка му – промърмори той. – Но лично аз не го обвинявам. Добре, че беше партньорката ти, иначе и ти щеше да останеш на лечение тук.

– Ако не си забелязал, Шон изобщо не се предпази – остро подхвърли Мишел. – Освен това именно той ѝ оказа първа помощ.

– Ако не беше той, нямаше да я прострелят – враждебно я изгледа Маккини.

– Всъщност Шон я изпрати да предупреди полицаите и ѝ нареди веднага след това да потегли към Пентагона. Ако го беше послушала, сега щеше да е жива и здрава.

– Не – каза Маккини. – Щеше да е жива и здрава, ако вие двамата не бяхте я замесили.

– Той е прав, Мишел – промълви Шон, отмести ръката ѝ от лицето си и стана. Погледна към Маккини и добави: – Ти си прав.

– Радвам се, че поне по този въпрос сме на едно мнение – рече Маккини. – А сега да се залавяме за работа.

– Каква работа? – попита Мишел, след като Шон не реагира.

– Искам да знам в какво точно сте се забъркали.

– Вече знаеш в какво, агент Маккини – каза с раздразнение Мишел. – Всичко започна с изчезването на Сам Уинго и неочакваното му завръщане от отвъдното.

– От отвъдното? – учудено я изгледа Маккини.

– Я ми кажи кой те повика тук? – дойде на себе си Шон. – Кой ти се обади?

– Няма да отговоря на този въпрос.

– Отговори на себе си. Открихте ли някакви документи за самоличност у убитите?

– Това не е твоя работа. Следствена тайна е.

– Приличаха на военни, но нямаха документи.

– Военни като Уинго? – погледна го с любопитство Маккини.

– Между другото, той никога не е преминавал в резерва.

– Откъде знаеш?

– Това е поверителна информация. И тъй, който те насъска да ни преследваш? Някоя важна клечка в Пентагона, нали?

– Това не е твоя работа – повтори агентът.

– Напротив, моя е. Тези хора искаха да ни ликвидират, Маккини. За съжаление, едва не убиха човек, на когото държа. Винаги приемам много лично подобни случаи.

– Ако продължавате в този дух, ще се наложи да ви арестувам! – изръмжа Маккини и сграбчи ръката му.

Шон се отскубна с рязко движение.

– А ако ти продължаваш да нарушаваш конституционните ми права, с теб и МВС ще направим голямо шоу в съда, както и пред медиите – каза той и тръгна към вратата.

– Ама и теб си те бива – промърмори Мишел в лицето на агента.

Маккини не ѝ обърна внимание.

– Хей, Кинг! – подвикна той. – Каква е следващата ти стъпка? Може би да докараш и момчето в състоянието на бившата ти жена?

Шон продължаваше да крачи към изхода.

Мишел го последва и затръшна вратата след себе си.

25.

Шон седна зад волана на лендкрузъра, а Мишел се настани до него. За известно време останаха на паркинга.

– Дишай дълбоко – каза тя. – Трябва да намерим малко лед, иначе лицето ти съвсем ще се подуе.

– Знаеш, че вината е моя – промърмори той, гледайки право пред себе си.

– Нищо подобно. Вината е на онзи задник, който я простреля.

– Аз я забърках във всичко това, Мишел!

– Кой те накара да ѝ се обадиш? Ако търсиш виновник, това съм аз. Но с тези приказки няма да стигнем доникъде. Историята трябва да бъде разнищена докрай, защото само така можем да изкупим вината си пред Дейна.

Шон завъртя ключа и двигателят забоботи.

– Логиката ти е желязна, но този път няма да ни свърши работа – каза той. – Ако искаме да постигнем нещо, трябва да атакуваме. Но не с главата напред.

– Защо?

Той подкара към изхода на паркинга.

– Тримата в мола не бяха федерални, а по-скоро бивши военни. Това си личеше по всичко – стойка, прически, оръжие, властно поведение.

– Бивши военни, значи. Но по каква причина се замесват в подобни неща?

– Сам Уинго не е бил в резерва. Водил се е на редовна военна служба, а Министерството на отбраната изгражда легенда и го изпраща на тайна мисия. Но тя се прецаква и Уинго изчезва безследно. Някъде по това време влиза в контакт със сина си и му казва, че съжалява. Въпросът е каква е била превозваната от него стока и кой я държи в момента.

– Допускаш ли, че я държи самият той?

– Не знам. Когато възлагаш подобна мисия на някого, трябва да си сигурен в неговата лоялност.

– Може би мисията е била обречена още от самото начало, а Уинго е бил изкупителната жертва. Това обяснява съдържанието на имейла, който е изпратил на сина си.

– Права си – кимна Шон. – Човекът, който ни описа Тайлър, съвсем не прилича на предател. Но ако мисията се провали, какво би съобщила армията на момчето? Че баща му е загинал в бойна акция.

– Вероятно плановете им са били такива – отвърна Мишел. – Но съм готова да се обзаложа, че добър баща като Сам Уинго е пожелал някой да бъде до момчето му. Те нямат друга роднини, така че...

– Така че на сцената се появява Джийн Уинго в ролята на втора майка.

– Това обяснява странната женитба, на която Тайлър дори не е поканен да присъства. Просто са сложили подписите си пред съдия и толкоз.

– А може би изобщо не са женени, по дяволите! – изръмжа Шон.

– Може би. Аз дори се съмнявам, че истинското ѝ име е Джийн.

– При толкова много лъжи със сигурност става въпрос за нещо важно.

– А сега на сцената се появяват и бивши военни – добави тя. – Защо?

– Допускаш, че някой е откраднал товара?

– Възможно е – каза Мишел. – В такъв случай дали държат в плен Сам Уинго?

– Фактът, че изпраща имейл на Тайлър, говори, че не. Може би е успял да се измъкне и в момента бяга нанякъде.

– Ако е така, военните и всички останали положително са по петите му.

– Не му завиждам – каза Шон, погледна навън и добави: – Но днес и ние бяхме на косъм. Можеха да ни видят сметката.

– Като нищо.

– Което означава, че тези типове си ги бива.

– Дори много.

– Е, все пак успяхме да се справим.

– Само временно – каза тя. – В бъдеще всичко ще зависи от числеността им. А лично аз нямам чувството, че ще мога да им противодействам ефикасно.

– След днешния инцидент ще разполагат с трима души по-малко, които да изпратят срещу нас. – Шон опипа подутата си челюст.

– Когато научи всички подробности, генерал Браун със сигурност ще съжалява, че те е ударил.

– Съмнявам се – рече той. – По-скоро би ме гръмнал.

– Въпросът е как ще действаме оттук нататък, след като директният подход вече е напълно изключен.

– Момчето е уязвимо, Мишел. След като погнаха нас, ще погнат и него.

– Искаш да кажеш да стоим по-далече от Тайлър?

– Напротив. Според мен трябва да станем негова лична охрана.

– Няма как да го държим под око двайсет и четири часа в денонощието седем дни в седмицата – каза тя.

– Но въпреки това трябва да дадем всичко от себе си.

– За да разрешим случая?

– Имам известни идеи – отвърна той.

– Ще ги споделиш ли?

– Щом Сам Уинго е пратил съобщение на сина си...

Тя моментално схвана какво има предвид той и довърши:

– Тайлър може също да му прати съобщение, като натисне "Отговори".

– Точно така. С единствената подробност, че ние ще сме тези, които ще задават въпросите.

– Според теб за какво е всичко това?

– Дейна вече ни го каза. Армията провежда някаква свръхсекретна мисия, която се проваля с гръм и трясък. И товарът на Уинго попада в чужди ръце.

– Какъв може да е бил той? Ядрено или биологично оръжие?

– Нямам представа, Мишел. Но ако действително се окаже ядрено оръжие или някаква супервирулентна разновидност на чумата, двамата с теб ще научим това доста по-рано, отколкото бихме желали.

– Защо ние, хората, винаги усложняваме нещата? – въздъхна Мишел.

– Защото се страхуваме да не се окажат прекалено прости. И неинтересни.

– Голям философ си. Как обаче ще ангажираме Тайлър, без да го превърнем в мишена?

– Няма начин. Затова трябва да го пазим, докато ни помага тайно.

– Той живее с мащехата си.

– Не съм казал, че ще бъде лесно.

Ситуацията беше изключително сложна. Почти толкова, колкото онази, в която той безпомощно гледаше как Мишел си бори за живота си, прикована към болничното легло. Тогава вината също беше негова. Ако беше мислил по-бързо, тя изобщо нямаше да пострада.

– Защо не изпратиш есемес на Тайлър с предложение за среща? – каза той. – Оттук нататък трябва да бъдем много предпазливи.

Мишел мълчаливо набра съобщението и го изпрати.

Отговорът дойде пет минути по-късно.

Тя го прочете два пъти, сякаш не можеше да повярва на очите си.

– Шон?

– Какво?

– Според мен достъпът ни до Тайлър ще се окаже много по-лесен, отколкото предполагахме.

– Защо?

– Защото фалшивата му майка е изчезнала.

26.

Не се срещнаха нито в "Панера", нито край плувния басейн.

Мястото беше някакъв черен път на около петнайсет километра от дома на Тайлър. Когато пикапът на баща му се появи там, Шон вече го чакаше.

Момчето слезе и надникна в лексъса.

– Къде е Мишел?

– Точно зад теб – махна с ръка Шон, изчака лендкрузърът да спре и попита: – Някакви проблеми?

– Никой не го проследи – отвърна тя.

– А аз защо не забелязах, че караш след мен? – остро попита Тайлър.

– Това беше целта на занятието – отвърна тя и приближи към тях.

Небето беше покрито с ниско надвиснали облаци, а въздухът беше влажен и студен. Тримата потръпнаха почти едновременно.

– Да влезем в някоя от колите – предложи Мишел.

– Само не в твоята – размаха ръце Шон, обърна се към Тайлър и обясни: – Аз съм твърд противник на срещите в контейнери за смет. Предлагам да използваме моя седан.

Мишел му хвърли убийствен поглед, но мълчаливо ги последва към лексъса. Настани се отзад и пое грижата за външното наблюдение. Шон и Тайлър се качиха отпред.

– Разкажи ни за Джийн – започна Шон. – Защо мислиш, че е изчезнала?

– Винаги ме чака да се прибера след тренировка. Прави вечеря и ми напомня за домашните. Винаги!

– Но тази вечер я нямаше, така ли? – попита Мишел. – Никаква вечеря, никакви напомняния?

– Не само това – отвърна Тайлър. – Колата и дрехите ѝ също ги няма.

– Не е ли оставила някаква бележка? – попита Шон. – Или пък есемес?

Момчето поклати глава.

– Съседката отсреща я е видяла да излиза с голям куфар, който е сложила в багажника си.

– Мислиш ли, че е имала причина да замине спешно някъде? – отново се обади Мишел. – При болен роднина или нещо подобно? Да не сте се скарали?

– Не знам за никакви болни роднини. Никога не ми е споменавала за такива. Снощи наистина си разменихме някои реплики, но не сме имали скандал. Тя нито се разплака, нито се разгневи.

– Какво точно ти каза?

– Че и на нея ѝ е мъчно за баща ми. Че сме останали само двамата. Това ме ядоса и ѝ отвърнах, че предпочитам да бъда кръгъл сирак… – Момчето притеснено се размърда и добави: – Не трябваше да го казвам. Беше глупаво от моя страна.

– Но тя не избухна, не се разплака? – каза Мишел.

– Не. А аз просто излязох. О, казах ѝ още, че рано или късно ще стигна до истината. И че за тази цел съм ви наел отново...

– Бинго – рече Мишел.

Шон кимна и се извърна към Тайлър.

– Според мен това е причината да си тръгне.

– Не разбирам – каза момчето. – За какво трябва да се тревожи? Аз просто искам да открия баща си.

– Ще направя едно предположение… – започна Шон.

– Което може да се окаже погрешно – бързо добави Мишел.

– Какво? – подозрително ги изгледа Тайлър.

– Баща ти се е оженил за нея твърде бързо. По всичко личи, че не са имали нищо общо. Дори не са те поканили на подписването. Това не е типично за него, нали?

– Не е – кимна Тайлър, замълча за момент и очите му се разшириха. – Нима искате да кажете, че всичко е било фалшиво?

– Може би – рече Шон. – Но в момента това не е нищо повече от една хипотеза, за която нямаме доказателства.

– Но защо татко би го направил?

– Днес открихме някои неща за баща ти, Тайлър.

– Какви неща?

– Всъщност той изобщо не е напускал армията. През цялото време е бил на редовна военна служба.

– Какво?! – стресна се момчето. – Никога не ми е казвал подобно нещо!

– Вероятно са му забранили. Според нас е изпълнявал секретна мисия в Афганистан.

– Нищо не разбирам! Нима трябва да се жени заради това?

– Направил го е по ред причини, Тайлър. Получава задача зад граница и иска някой да е до теб. На твоите години човек все още не е готов да се грижи сам за себе си. По всяка вероятност не е имал избор. А може и изобщо да не са женени. Ти не си присъствал на подписването, нали? Каза, че в един момент просто са обявили, че са сключили брак.

Тайлър отмести поглед и устните му затрепериха.

– Значи всичко е било лъжа – прошепна. – Той просто ме е излъгал.

Забелязал състоянието му, Шон побърза да добави:

– Това доказва колко много е мислил за теб. Не е искал да те оставя сам.

– Глупости! – изкрещя Тайлър. – Ако наистина е мислил за мен, нямаше да постъпи така. Щеше да ми каже истината. А той се обяви за женен и ме принуди да живея с Джийн цяла година, по дяволите!

– Все още не сме сигурни в това, Тайлър – промълви Мишел. – Шон правилно уточни, че става въпрос само за една хипотеза.

– Бас държа, че е истина! – възкликна момчето. – Отдалече си личеше, че татко изобщо не я обича. Никога не съм ги виждал да се прегръщат и целуват, а дори и да се докосват. Всичко е било лъжа!

Шон погледна Мишел и изпусна една дълбока въздишка.

– Може би мисията му е била много важна, Тайлър – рече той. – За нейната подготовка баща ти е бил принуден фиктивно да напусне армията, а след това и уж да се ожени за Джийн. Вероятно знаеш, че бойците нямат право да казват на никого, включително и на най-близките си къде и каква мисия изпълняват.

– Знам, разбира се. Но това е различно.

– Не е чак толкова различно. По всяка вероятност мисията на баща ти е била свръхсекретна и много рискована. Самият факт, че изборът е паднал на него, показва колко много го ценят. Той е пожертвал всичко, и най-вече теб...

– Без да е в състояние да ти обясни каквото и да било – добави Мишел. – Бас държа, че точно това му е тежало най-много.

Момчето се втренчи в нея.

– Говорите така, за да ми олекне, нали? Но на мен не ми олеква, ясно? Баща ми просто ме е излъгал! – Помълча известно време, после попита: – За каква мисия става въпрос? Приключила ли е вече?

– Не сме много сигурни каква – отвърна Мишел. – Най-вероятно е трябвало да предаде нещо на някого в Афганистан.

– Ще се прибере ли у дома? Наистина ли е жив?

– За съжаление, нямам отговор на тези въпроси, Тайлър – отвърна Шон. – Мога само да ти кажа, че нещо се е объркало. Армията положително го смята за жив, но няма представа къде е.

– Ами ако е бил пленен?

– Едва ли. Тогава нямаше да може да ти изпрати имейл.

– Може да са го пленили, след като го е изпратил – каза Тайлър.

– Може – кимна Мишел.

– Има и още нещо, което трябва да знаеш – обади се Шон.

– Каква? – трепна момчето.

– Днес в един от местните молове стреляха срещу моя позната, която ни предостави информация за баща ти. Буквално пред очите ни. Стрелците бяха трима, но за щастие, ние успяхме да ги неутрализираме.

– Убихме ги – хладно уточни Мишел. – Преди те да ни убият.

– Убили сте хора?! – възкликна Тайлър. – В мола?

– Наложи се, за жалост. Загина и един полицай.

– И според вас това е станало заради баща ми?!

– В момента нямаме други активни разследвания – каза Мишел. – А стрелците много приличаха на бивши военни, въпреки че не носеха документи за самоличност.

– Затова ли ти е такова лицето? – попита Тайлър, извръщайки се към Шон. – Последица от инцидента?

– Дреболия, която не бива да ти прави впечатление – бързо отвърна Шон.

– Ще се разбере ли кои са тези мъже?

– Ако фигурират в някоя база данни, да. В противен случай няма гаранции.

– Значи са се появили в мола, за да спипат теб и Мишел?

– Поканиха ни да ги последваме, но ние любезно отказахме – отвърна Мишел.

Тайлър отново се извърна към нея. Лицето му беше тебеширенобяло.

– Съжалявам – промърмори той. – Не съм допускал, че може да се случи подобно нещо.

– Не се безпокой, Тайлър – каза Мишел. – Вината не е твоя. А и не ни е за пръв път.

Момчето хвърли тревожен поглед към Шон.

– Надявам се, че твоята приятелка ще се оправи.

– Благодаря. Аз също.

Мълчаха в продължение на една безкрайна минута.

– Не съм сигурен какво ще правя оттук нататък – рече най-сетне Тайлър.

– Най-неотложният въпрос е какво ще стане с теб, след като Джийн вече я няма – каза Шон. – Ти си само на шестнайсет и не можеш да живееш сам.

– Всъщност едва ли някой знае, че Джийн е заминала – погледна го с надежда Тайлър.

– Много уместна забележка – обади се Мишел и се извърна към Шон. – Той може да живее при някой от нас.

– Все пак трябва да ходя на училище – каза момчето.

– Това може да се уреди – отвърна Шон и погледна партньорката си. – Мисля, че трябва да се съберем всички на едно място, най-добре при мен. Докато Тайлър е на училище, ние ще си вършим нашата работа.

– Това ми звучи разумно – кимна Мишел.

– Как така ще живея при вас? – объркано ги изгледа Тайлър. – Не е ли по-лесно да отида при семейството на Кати?

– И да ги изложиш на опасност? – каза Шон.

– Не помислих за това – помръкна момчето.

– Има и още нещо, Тайлър. Наистина последно.

– Какво?

– Ти направи ли опит да се свържеш с баща си, след като получи имейла му?

Тайлър поклати глава и каза:

– Мислих за това. Много ми се искаше, но… – Гласът му колебливо заглъхна.

– Страхуваше се, че няма да получиш отговор? – попита Мишел.

Тайлър кимна.

– А ако сега направя опит, това може би ще стане известно и на други хора… Вероятно вече следят пощата ми предвид важността на мисията му и всичко останало.

– Сигурно е така – кимна Шон. – Но би могъл да му пишеш от друг телефон. Ако използваш вашия шифър, той ще разбере, че имейлът е от теб.

– Откъде знаеш за нашия шифър? – подскочи Тайлър и в очите му се появи подозрение.

– Не ти ли казахме? – небрежно подхвърли Мишел. – Ние сме царе в разбиването на кодове.

– По-скоро познаваме човек, който наистина е цар в това отношение – поправи я Шон.

– В такъв случай те също могат да разбият кода ни – отбеляза Тайлър.

– Всичко е възможно. Но според нас си струва да рискуваме да се свържем с баща ти и да разберем какво мисли.

– Това няма как да стане, защото не можем да сме сигурни, че именно той е изпратил имейла.

– Така е, но в момента не можем да си позволим разговор с него лице в лице. Хайде да вървим да ти приберем багажа и да те заведем на сигурно място.

– Наистина ли там ще бъда в безопасност? – погледна го Тайлър.

– Да – твърдо отвърна Шон. – След днешния инцидент в мола трябва да вземем всички възможни предпазни мерки. Защото в момента никой от нас не може да се чувства сигурен, Тайлър.