Текст книги "Другата кралица"
Автор книги: Филипа Грегъри
Жанр:
Современная проза
сообщить о нарушении
Текущая страница: 25 (всего у книги 33 страниц)
Март 1571, замъкът Шефилд: Джордж
Кралицата и аз яздим към къщи в ярката слънчева светлина на пролетното пладне: зад нас се движи каруца с две убити сърни за месните запаси на Бес. Кралицата е във весело настроение: тя обича ездата и язди по-добре от всяка жена, която съм срещал: може да надмине в ездата повечето мъже.
Когато минаваме през голямата порта към конюшнята, сърцето ми се свива, като виждам Бес да ни чака, с ръце на хълбоците, истинско олицетворение на оскърбена съпруга. Кралицата надава лек изненадан смях и извръща глава, за да не може Бес да види колко й е забавно.
Слизам от коня си и повдигам кралицата, за да я сваля от седлото, а после двамата се обръщаме към Бес като деца, които очакват да им се скарат.
Тя прави неохотно реверанс.
– Трябва да отидем в Тътбъри – казва тя без предисловие.
– Тътбъри? – повтаря кралицата. – Мислех, че трябва да останем тук, а след това да заминем за Шотландия?
– Дойде писмо от двора – казва Бес. – Започнах отново да опаковам багажа.
Тя подава запечатаното писмо на кралицата, кимва ми студено и се отдалечава с едри крачки към мястото, където подготвят пътническите коли за ново пътуване.
Цялата радост е изчезнала от лицето на кралицата, когато ми подава писмото.
– Кажете ми вие – казва тя. – За мен е непоносимо да го чета.
Разчупвам печата и отварям писмото. От Сесил е.
– Не разбирам напълно – казвам аз. – Пише, че трябва да се върнете в Тътбъри за по-голяма безопасност. Казва, че в Лондон е имало инциденти.
– Инциденти ли? Какво има предвид той?
– Не казва. Не казва нищо повече от това, че следи положението и ще бъде по-спокоен за безопасността ви, ако сте в Тътбъри.
– Ще бъда в по-голяма безопасност, ако съм в Шотландия – троснато казва тя. – Казва ли кога трябва да отидем?
– Не – казвам. Подавам й писмото. – Ще трябва да отидем, след като ни го нарежда той. Но ми се иска да знаех какво е наумил.
Тя ми хвърля кос поглед:
– Мислите ли, че Бес ще знае? Възможно ли е той да й е писал отделно? Възможно ли е да й е казал от какво се опасява?
– Може и да го е направил.
Тя изхлузва червената си кожена ръкавица и слага длан върху китката ми. Питам се дали може да усети как пулсът ми се ускорява при допира на пръстите й.
– Питайте я – прошепва тя. – Разберете от Бес какво мисли Сесил, и ми кажете.
Март 1571, по пътя от замъка Шефилд към Тътбъри: Бес
Както винаги, те яздят начело, а аз се тътря мъчително отзад с каруците, натоварени със скъпите й вещи. Но щом те пристигат в замъка и милорд я отвежда безпрепятствено в обичайните й покои, той я оставя и тръгва обратно, за да ме посрещне. Забелязвам как се изненадва, когато вижда колко много са каруците – по време на това пътуване те са четирийсет – и колко съм изморена и прашна, докато яздя начело на кервана.
– Бес – каза той неловко. – Какъв голям брой, аз не…
– Да ми помогнете в разтоварването ли сте дошъл? – питам злъчно. – Мен ли търсехте, милорд?
– Питах се дали имаш вести от Гилбърт или Хенри, или от някой друг в двора – казва той колебливо. – Знаеш ли защо ни изпратиха обратно тук?
– Тя не ви ли казва? – питам саркастично. – Бих си помислила, че тя сигурно знае.
Той поклаща глава:
– Тя се страхува, че ще престъпят обещанието си да я изпратят обратно в Шотландия.
Завиваме нагоре по алеята към замъка. Кално е, както обикновено. Започнах да мразя този малък замък. Той стана както нейна тъмница, така и моя. Ще му кажа всичко, което знам: не ми се нрави да измъчвам нито него, нито кралицата.
– Не знам нищо за това – казвам. – Това, което знам от Хенри, е че изглежда вероятно кралицата да приеме брак с френския принц. Сесил я съветва да го приеме. Предполагам, Сесил е сметнал, че при тези обстоятелства е най-добре шотландската кралица да бъде някъде, където може да й се попречи да убеди семейството си да не приема тази женитба, което тя със сигурност ще направи, или да предизвика други неприятности.
– Неприятности ли? – пита съпругът ми. – Какви неприятности може да предизвика?
– Не знам – казвам аз. – Но пък и никога не ме е бивало особено да предричам бедите, които тя може да предизвика. Ако бях прозряла бедите, които може да причини, нямаше да бъда тук сега: да пътувам пред керван от четирийсет каруци към къща, която мразя. Знам само, че Сесил ме предупреди, че се опасявал за съществуването на заговор, но не успял да открие доказателства.
– Няма заговор – казва искрено той. – А Сесил не може да намери доказателства, защото такива не съществуват. Тя даде думата си, не помниш ли? Тя даде пред лорд Мортън своята дума като кралица, че няма да има никакви заговори и никакви писма. Тя ще бъде върната в Шотландия. Тя се закле в честта си, че няма да крои заговори.
– Тогава защо сме тук? – питам го аз. – Ако тя е толкова невинна и почтена, както казваш?
Април 1571, замъкът Тътбъри: Джордж
– Това е просто чудовищно, а съм сигурен, че е и напълно незаконно. Проклета, коварна и безчестна постъпка. Несправедлива, противоречаща на всички обичаи и практики, поредното нововъведение, и поредното беззаконие.
Опомням се и откривам, че си мърморя полугласно, докато вървя по външната стена на замъка Тътбъри, загледан навън, но всъщност без да виждам свежата зеленина на пролетния пейзаж. Мисля, че никога вече няма да се загледам на север, без да изпитам страх, че може да видя армия, която идва да ни обсади.
– Със сигурност незаконно, и във всеки случай – нередно.
– Какво става сега? – пита Бес, като идва до мен. Наметнала е главата и раменете си с шал и прилича на фермерска съпруга, изтичала навън да нахрани кокошките. – Тъкмо бях в градината и те видях да крачиш насам-натам и да си мърмориш като обезумял. Нещо с кралицата ли? Какво е направила сега?
– Не – казвам. – Става дума за големия ти приятел, Сесил.
– Бърли.
Знам, че ме поправя, само за да ме подразни. Това нищожество сега е барон, и всички трябва да го наричаме „милорд“. И за какво? Задето подложи на гонения и тормоз една кралица по кръв, докато накрая успя да я тласне по пътя към държавната измяна?
– Бърли – казвам меко. – Разбира се, милорд Сесил. Милорд Сесил баронът. Колко ли се радваш заради него. Твоят добър приятел. С какво величие се сдоби той, какво удоволствие за всички, които го познават и му се възхищават. А той все още строи великолепната си къща, нали? И получава съществени парични суми от кралицата, постове и повишения? Той става все по-богат с всеки изминал ден, нали?
– Каква е новината? Защо си толкова ядосан?
– Успял е да принуди парламента да приеме указ за обезнаследяването на шотландската кралица. Да я лиши от наследство. Сега разбираме защо ни нареди да дойдем тук, където тя може да бъде така внимателно охранявана. Ако някога страната е готова да се вдигне на бунт в нейна защита, ясно е, че това може да стане сега. Да обяви, че тя не е законна наследница! Сякаш парламентът може да решава кой е престолонаследник. Сякаш тронът не се предава по кръв. Сякаш една сбирщина от обикновени хора без капка благородническа кръв може да определи кой е кралски син! Напълно безсмислено е, освен всичко друго.
– Бърли е постигнал това?
– Тя ще приеме това като нечестно отношение към нея. В същия месец, когато е определено тя да се върне в Шотландия като кралица, Сесил ни изпраща тук, и със сила прокарва указ, който гласи, че никой, принадлежащ към римокатолическата вяра, за нищо на света не може да бъде монарх на Англия. Тяхната вяра ще ги лиши от права, също толкова, колкото ако бяха… – За миг оставам безмълвен, не ми хрумва пример. В Англия никога преди не е било така.
– … Евреи – успявам да кажа. – Ако човек изобщо може да си представи един Тюдор или Стюарт с еврейско вероизповедание. Или претендент за престола мюсюлманин или индус. Те се отнасят с нея така, сякаш е от мохамеданската вяра. Тя принадлежи към родословието на Тюдорите – Сесил твърди, че тя е чужденка за нас.
– По този начин Елизабет няма да бъде застрашена от папистки наемен убиец – казва остро Бес. – Безсмислено е някой все още верен на обетите си свещеник да превърне себе си в мъченик, като я убие, ако това няма да помогне на една папистка да седне на трона.
– Да, но не затова го е направил – възкликвам. – Ако беше толкова загрижен да предпази кралицата, щеше да побърза да прокара указа миналата година, когато папата отлъчи Елизабет от църквата и даде право на всички папистки престъпници в страната да я убият. Не. Целта на това е само да нападне кралицата на шотландците още в мига, щом постигнем пълно споразумение. Това цели да я тласне към бунт. А аз ще трябва да бъда човекът, който да й съобщи какво е направил. Това трябваше да бъде акт на взаимно доверие между двете кралици, а аз съм онзи, който трябва да й каже, че е била лишена чрез измама от наследството си.
– Можеш да й кажеш, че в такъв случай всичките й кроежи са били напразни. – В гласа на съпругата ми потрепва нотка на отмъстителна наслада. – Каквото и да е писала на Норфолк или на приятелите си в чужбина, ако й бъде попречено да заеме трона, тя може да обещава каквото си иска, но те ще разберат, че е лъжкиня без приятели в Англия.
– Не е лъжкиня. Тя е наследницата – казвам упорито. – Каквото и да казва някой, каквото и да казва Сесил в парламента. В жилите й тече кръвта на Тюдорите, тя е най-близката наследница на трона, независимо дали това им харесва или не. Тя е следващата наследница на престола на Англия. Какво друго да кажем? Че сме придирчиви и избираме следващия крал или кралица в зависимост от предпочитанията си? Нима монарсите не са богоизбрани? Нима не произхождат един от друг? Освен това всички монарси на Англия преди тази кралица са били паписти. Нима религията на бащите на английските крале трябва сега да им пречи да бъдат крале? Нима Бог се е променил? Нима кралят се е променил? Нима и миналото се е променило? Притежава ли Сесил – моля да ме извиниш, барон Бърли – властта да лиши от наследство Ричард I? Или Хенри V?
– Защо трябва да си толкова разстроен? – пита неприязнено тя. – Да не ти е обещала, че когато стане кралица на Англия, за отплата ще те направи херцог?
Ахвам от възмущение при тази обида, която ми отправя собствената ми съпруга, на крепостната стена на собствения ми замък. Но така стоят нещата сега. Един поземлен управител е станал барон, Камарата на Общините лишава от наследство една кралица, а една съпруга може да говори на мъжа си като на глупак.
– Аз служа на кралицата на Англия – казвам сковано. – Както знаеш, Бес. На собствени разноски.
– Също и на мои.
– Аз служа на кралицата на Англия и на никой друг – казвам. – Дори когато тя е зле съветвана. Печално зле съветвана от твоя приятел.
– Е, радвам се, че твоята лоялност е непроменена и всичко е наред – казва тя саркастично, тъй като на всички трябва да е ясно, че днес нищо в Англия не е наред. Тя се обръща, за да слезе по каменните стъпала обратно до окаяната малка билкова градина в двора на замъка. – И когато й кажеш, постарай се да разбере, че това е краят на амбицията й. Тя ще бъде отново кралица на Шотландия, както е според споразумението, но никога няма да управлява Англия.
– Аз служа на кралицата на Англия – повтарям.
– По-добре ще направиш да служиш на Англия – казва тя. – Сесил знае, че Англия е нещо повече от краля или кралицата. Единственото, от което се интересуваш ти, е кой е на трона. Сесил притежава по-голяма далновидност. Сесил знае, че важни са лордовете, а също и общините. Важен е народът. А народът никога вече няма да се съгласи на трона да седне коварна кралица-папистка, която изгаря и преследва противниците си. Дори и да е десет пъти истинска наследница. Погрижи се да й кажеш това.
Август 1571, замъкът Тътбъри: Мери
Аз съм като лисица в капан в този окаян замък, и подобно на лисица, ми идва да прегриза собствения си крак от гняв и безсилно раздразнение. Елизабет обещава да ме върне на трона ми в Шотландия, но в същото време прави всичко, каквото може, за да се погрижи никога да не наследя по-скъпоценната награда – Англия.
Тя се е отдала на флирта като жена, която знае, че най-сетне е дошъл последният й шанс. Всички казват, че старата глупачка се е влюбила в Анжу, и е твърдо решена да го има. Казват, че тя знае, че това е сетната й възможност да се омъжи, да сподели легло и да роди деца. Най-после, когато аз съм току пред прага й и всичките й лордове подкрепят моята кауза, тя осъзнава, че трябва да им даде син и наследник, за да ми попречи да седна на трона. Най-сетне тя решава да направи онова, което всички казваха, че трябва да се направи: да приеме някой мъж за свой съпруг и господар, и да се моли той да я дари със син.
Това, че моите близки във Франция могат до такава степен да се самозабравят и да забравят честта си, че да предадат мен и моята кауза, ми показва каква голяма неприятелка ми е била винаги Катерина де Медичи. В същия този момент, когато би трябвало да ми осигуряват безпрепятствено завръщане в Шотландия, те пилеят време и усилия в опити да оженят малкия Анри д’Анжу за тази стара мома в Англия. Те са готови да застанат на нейна страна срещу мен и моята кауза. Готови са да се съгласят с нея, че моите нужди могат да бъдат забравени. Елизабет ще ме остави тук, в мизерния Тътбъри, или ще ме захвърли в някоя друга отдалечена крепост, ще ме натика в Кимболтън Хаус като клетата Катерина Арагонска, и аз ще умра от липса на грижи. Тя ще роди син и той ще ми отнеме наследството. Тя ще се омъжи за френски принц и моите роднини, династията Валоа, ще забравят, че някога съм принадлежала към техния род. Този брак ще бъде последният повод някой да се сети за мен и за моите претенции за трона. Трябва да се освободя преди тази сватба.
Сесил е принудил парламента да приеме указ, който гласи, че никой римокатолик не може да наследи английския трон. Това очевидно е насочено към мен, предназначено да ме лиши от правото на наследство, още преди раждането на протестантския наследник. Това е акт на такава двулична лъжовност, че ме оставя без дъх. Моите приятели ми пишат, че той е наумил още по-ужасни неща: има намерение да лиши всички католици от правото да наследяват бащините си земи. Това е открита атака срещу всички от моята вяра. Той планира да превърне всички ни в бедняци върху собствените ни земи. Това не може да бъде търпяно. Трябва да действаме сега. С всеки ден враговете ми се изпълват с все по-голяма решимост срещу мен, с всеки изминал ден Сесил се ожесточава все повече срещу нас, католиците.
Дошъл е нашият миг, това трябва да е нашето време. Не смеем да отлагаме. Великото английско начинание трябва да започне още този месец. Не се осмелявам да отлагам. Сесил ме лиши от правото на наследство със закон, а Елизабет ще ме раздели от семейството ми. Обещаха ми, че ще замина за Шотландия, а въпреки това отново съм в Тътбъри. Трябва да предприемем начинанието сега. Готови сме, нашите съюзници са се заклели да ни служат, времето е уречено.
Освен това аз копнея да действам. Дори ако всичко бе обречено на провал, щях да се наслаждавам на удоволствието да опитам. Понякога си мисля, че дори да знам със сигурност, че ще се проваля, пак ще го направя. Пиша на Ботуел за това чувство на безразсъдно отчаяние и той ми пише в отговор:
Само глупак поема към начинание, което ще се провали. Само глупак доброволно избира да тръгне в полза на изгубена кауза. Виждала си ме да поемам безразсъдни рискове, но никога заради нещо, което смятам за обречено. Не бъди глупачка, Мари. Заеми се с това само ако можеш да победиш. Потеглиш ли към смърт или слава, това носи полза само на твоя враг. Не бъди глупачка, Мари, била си глупачка само веднъж преди.
Б.
Разсмивам се, когато прочитам писмото му. Този Ботуел, който ме съветва да проявя предпазливост, е един нов Ботуел. Освен това начинанието няма да се провали. Най-после имаме съюзниците, от които се нуждаем.
От едно съобщение на френския посланик научавам, че той е доставил на любимия ми Норфолк три хиляди крони в златни монети – достатъчно, за да финансира армията ми. Норфолк ще ми ги изпрати по таен куриер на служба при него. Ридолфи съобщава, че е видял испанския командир в Нидерландия, херцог Алва, който е обещал да оглави нападението на испанските войски от Ниските земи над английските пристанища в Ламанша: получил е благословията на папата, който дори е обещал и собствената си финансова подкрепа. Веднага щом испанската войска стъпи на английска земя, ще може да се опре на влиянието и богатствата на Ватикана. Сега Ридолфи е на път към Мадрид, за да се увери, че Испания ще подкрепи замисъла с цялата си мощ. С подкрепата на папата и съветите на херцог Алва, Филип Испански със сигурност ще нареди привеждането на плана в действие.
Пиша на Джон Лесли, епископ на Рос, и на стария ми служител, Чарлс Бейли, който сега е на служба при него, за да разбера последните новини. Никой от тях още не е отговорил, и това е тревожно. Твърде възможно е Бейли да е изпратен от епископа на тайна мисия и да отсъства от жилището си: но моят посланик трябваше да ми е отговорил веднага. Знам, че е в Лондон и очаква новини за „Великото начинание“. Когато не получавам никаква вест от него, пиша на Норфолк да го попитам за новини.
Норфолк отговаря шифровано, и писмото му пристига при мен, скрито в два кухи тока за чифт нови обувки. Казва, че е изпратил писмо на Лесли, а освен това изпратил до дома му и един доверен слуга, но къщата била затворена и Лесли не си бил у дома. Слугите му казват, че гостува на приятел, но не знаят къде е, а той не е взел със себе си никакви дрехи, нито дори личния си прислужник.
Норфолк казва, че това звучи повече като арестуване, и по-малко като гостуване, и се опасява, че епископът е арестуван от някой от шпионите на Сесил. Благодаря на Бога, че поне не могат да го изтезават: той е епископ и акредитиран посланик, те не смеят да го заплашват или да го наранят: но могат да му попречат да пише на мен или на Норфолк, могат да го държат надалече от мрежата за сведения, от която имаме нужда. В този изключително важен момент ние сме лишени от него, а – което е още по-лошо – ако Сесил го е арестувал, значи подозира, че се готви нещо, дори и ако не знае какво е то.
Сесил никога не прави нещо без солидно основание. Ако е заловил епископ Лесли сега, след като можеше да го арестува по всяко време, тогава сигурно знае, че планираме нещо важно. Но после се утешавам с мисълта, че го принудихме да излезе от сенките, където върши делата си. Ботуел винаги казваше: накарай враговете си да излязат на открито, където можеш да видиш числеността им. Сесил сигурно се страхува от нас сега, след като действа толкова открито.
Сякаш това не е достатъчна беда, Норфолк ми пише, че е изпратил трите хиляди крони във френско злато по един манифактурист от Шрусбъри, който в миналото помагал на един негов слуга, като изпълнявал поръчки. Не са му казали какво пренася. Норфолк е сметнал за по-безопасно да му каже, че това са само някои запечатани документи и малко пари, и да го помоли да ги достави пътьом, както му е удобно. Това е риск, това е ужасен риск. Пратеникът, който не знае стойността на онова, което пренася, може да не прояви достатъчно внимание. Ако е любопитен, може просто да отвори кесията. Предполагам, негова светлост смята, че ако пратеникът е наясно със стойността на пакета, може просто да открадне златото – и няма да има как да се оплачем от него или да го арестуваме за кражба. В опасност сме, накъдето и да се обърнем, но все пак ми се иска Норфолк да беше избрал някой – който и да е – от всичките си хиляди слуги, на които можеше да бъде поверена тази огромна, толкова важна тайна. Това са сумите, с които ще заплатя на моята армия за бунта, а Норфолк ги е изпратил по манифактурист от Шрусбъри!
Налага се да сдържа нетърпението си. За Бога! Ботуел щеше да даде пратката на някой от своите крепостни селяни, или на някой, заклел се в доживотна вярност. Норфолк сигурно разполага с такива хора, защо не ги използва? Държи се, сякаш не съзнава опасността, в която се намира самият той, когато се готвим да поведем война срещу една суверенна кралица. Държи се, сякаш сме в безопасност. Но ние не сме в безопасност. Ние се готвим да се изправим срещу върховната власт в Англия, готвим се да предизвикаме кралицата на собствената й земя. Готвим се да нападнем Сесил и неговия обръч от шпиони, и той вече е нащрек и обзет от подозрения. Господ е свидетел, че не сме в безопасност. Никой от нас не е в безопасност.
