Текст книги "Другата кралица"
Автор книги: Филипа Грегъри
Жанр:
Современная проза
сообщить о нарушении
Текущая страница: 10 (всего у книги 33 страниц)
– Пер на кралството? Сигурен ли сте, че тя ще го направи пер?
– Тя му плаща цяло състояние. Трябва да го спрем, преди да е станал твърде влиятелен.
– Знам това – казвам с мъка. – Но пер на кралството!
Кралицата вече е минала през портата. Ще трябва някой друг да й помогне да слезе от седлото: не мога да побързам и да стигна там навреме, за да бъда онзи, който да я повдигне и да я задържи.
– Ще вечеряте ли с нас? – питам. Не мога да видя кой държи коня й и кой я сваля от седлото. – Бес ще се радва да ви види.
– Сесил ще разбере, че сме били тук – казва той. – Внимавайте.
– Нима не мога да поканя гост в собствената си къща? – възкликвам аз. – Кралицата ще се храни отделно от нас в собствените си покои. Няма опасност. Какво влиза това в работата на Сесил?
– Днес всичко в Англия му влиза в работата – отговаря той. – Преди да са изтекли и четири дни, той ще узнае, че сме били тук; и всичко, което кажем на вечеря, ще му бъде докладвано, дума по дума. Ние сме затворници точно в толкова голяма степен като нея, когато той ни шпионира на собствената ни трапеза. Знаете ли името на неговия шпионин във вашето домакинство? Той със сигурност има такъв, поне един: а вероятно има двама или трима.
Помислям си за собствената си съпруга й нейната привързаност към Сесил.
– Бес му има доверие – казвам. – Той не би накарал някой да я шпионира. Никога не би внедрил шпионин в домакинството на Бес.
– Сесил шпионира всички – настоява той. – Вас и Бес, както и нас. Той трябва да падне. Трябва да го свалим от власт. Съгласен ли сте? С нас ли сте?
– Да – казвам бавно. – Да. Нека да направим така, че кралицата на Англия отново да бъде съветвана от своите перове, а не от човек, роден да бъде слуга, подкрепян от шпиони.
Пърси бавно ми подава ръка.
– На наша страна ли сте? – пита той. – Заклевате ли се?
– С вас съм – казвам. – Той не може да бъде пер на кралството. Не мога да позволя той да бъде удостоен с благородническа титла: това е погрешно. Това е против самото устройство на държавата. Ще ви помогна да свалите Сесил от власт. Ние, благородниците, ще го свалим заедно. Отново ще бъдем лордове на кралството, заедно.
Май 1569, имението Уингфийлд: Бес
– Не могат да се хранят тук – казвам категорично.
Моят съпруг, графът, ме поглежда, повдигайки вежди, и аз осъзнавам, че от нервността следите от дербишърски акцент отново са се върнали в гласа ми.
– Съжалявам, милорд – казвам бързо. – Но не могат да се хранят тук. Не биваше да яздите с тях. Трябваше да им кажете да си продължат по пътя. Трябваше да я доведете направо у дома, когато ги видяхте.
Той ме поглежда, както аз бих погледнала някоя непокорна прислужница.
– Те са мои приятели – казва полека той. – Също като мен те са лордове на Англия. Разбира се, че вратата ми е отворена за тях. Бих си навлякъл позор, ако не ги посрещна в дома си. Вратата ми е винаги отворена за тях.
– Не мисля, че Сесил…
Лицето му потъмнява.
– Сесил не е господар в къщата ми, в която и да е от къщите ми – казва той. – Ще посрещам приятелите си, както желая, и съпругата ми ще показва своята благосклонност към тях.
– Това не е въпрос на благосклонност – казвам. – Дори не става дума за покорство от моя страна. Става дума за безопасността на кралицата на шотландците. Какво ще им попречи да й предадат някакви сведения? Какво ще им попречи да заговорничат с нея? Какво ще ги спре да избягат с нея?
– Това, че са мои гости – казва той внимателно, сякаш съм твърде глупава да възприема нормалния говор. – Това е въпрос на чест. Ако не можеш да разбереш това, значи не разбираш нищо за мен и за моя свят. Бес, твоят трети съпруг Сейнт Лоу е бил благородник, дори и ако другите не са били такива. Трябва да знаеш, че никой благородник не би кроил заговор срещу друг, докато се храни с хляба му!
– Те вероятно са заслепени от любов към нея – казвам, с раздразнен тон. – Като половината глупаци в Англия.
– Тя ще се омъжи за херцога на Норфолк – казва той: гласът му е много спокоен и овладян в контраст с моя остър тон. – Тя ще се омъжи за него и ще се върне в кралството си като кралица. Нейното бъдеще е осигурено, не е нужно да крои заговори за бягство.
– Може би – казвам със съмнение.
– Тя ще бъде върната на престола. Лично Пърси ми каза. Постигнато е споразумение с лордовете протестанти в Шотландия. Тя трябва да гарантира тяхната безопасност и тази на протестантската вяра. На свой ред тя ще слуша насаме католическата литургия. Лордовете протестанти в Шотландия са готови да я приемат обратно, ако е омъжена, като кралица с консорт от тяхната вяра, с безспорно благороден произход, богатство и влияние. Те вярват, че Томас Хауърд ще донесе сигурен съюз с Англия и е прекрасен кандидат за консорт на шотландския престол. Планирали са това с Хауърд миналата година в Йорк. И смятат, че той ще се погрижи добре за нея и ще я дари с още един син.
Мълча и мисля бързо.
– А нашата кралица съгласи ли се на всичко това?
Колебанието му ми казва всичко.
Знаех си! Знаех, че никой не се е осмелил да й каже. Тя мрази венчавките и женитбите, и всичко, което й отнема придворните. Честно казано, тя мрази да не бъде център на вниманието, а една невеста в сватбения си ден може да си съперничи дори с кралицата на Англия. И съм готова да се закълна в живота си, че тя никога няма да се съгласи да види собствения си братовчед Томас Хауърд внезапно издигнал се до положението на съперничещ й крал! Хауърд винаги й е създавал трудности, тя никога не го е обичала като сродник, винаги му е завиждала за гордостта и за земите му. Тя никога няма да иска да го види как се издига толкова високо. Ще му завижда за трона. Готова съм да се обзаложа – тя по-скоро би предпочела да го види мъртъв в краката си, отколкото да позволи негов син да наследи престола й. Тази кралица е ревнива, тя за нищо на света не иска друг да се сдобие с богатство или власт. Тя трябва да бъде пълновластен монарх. Никога не би позволила нейният братовчед, нейният млад братовчед, да я надмине. От мига, в който видях писмото на Хауърд с предложението за брак, знаех, че тя ще забрани този брак веднага щом научи за него.
– Тя никога няма да го допусне – казвам категорично. – А Сесил никога няма да подкрепи нещо, чрез което Хауърд ще стане крал на Шотландия. Сесил и Хауърд си съперничат за власт от години. Нито Сесил, нито Елизабет ще позволят Хауърд да направи този скок към величието. Никой от тях не би могъл да преглътне възкачването му на кралския престол.
– Сесил няма да управлява вечно това кралство – казва съпругът ми, изненадвайки ме с авторитетния си тон. – Дните на кралския управител в господарското кресло са преброени.
– Не можеш да кажеш това.
– Да, Бес, мога.
– Сесил е много повече от някакъв управител. Той е планирал всяка част от царуването на Елизабет, направлявал е всичките й постъпки. Той е повече от слуга. Той направи Англия такава, каквато е днес. Той е неин наставник. Половината от това, което тя мисли, е научила от него.
– Не, не е. И скоро той няма да бъде дори и това.
Май 1569, имението Уингфийлд: Мери
Лорд Уестморланд ми предаде връзка писма от Лондон, докато излизахме заедно на езда, и ми съобщи шепнешком новините, докато се прибирахме.
Слава на Бога, спасена съм, бъдещето ми никога не е изглеждало по-светло. Бракът ми с Томас Хауърд ще се състои. Посланикът ми, епископ Лесли, изготвя споразумението. Шотландските лордове ще приемат Томас Хауърд за свой крал и ще ме върнат на трона ми редом с него. А той е плодовит мъж на едва трийсет години, вече има деца. Не се съмнявам, че ще създадем деца заедно – още един син за трона на Шотландия, дъщеря, която да обичам. Хауърд се съгласи да ми изпрати пари от испанците. Те ще му изпратят тайно златни монети, и той ще ги препрати на мен. Радвам се за това, то е добър начин да го изпитам. Ако е в състояние да ми осигури испанско злато, тогава това доказва способностите му, доказва любовта му към мен. Освен това, щом получи шифровани писма от Испания и се погрижи да ми бъде изпратено злато, той вече е направил първата си стъпка за моята кауза, и ще открие, че една стъпка води до друга. Той не е глупак, трябва да се е сетил за това. Трябва да е решен да бъде мой съпруг, крал на Шотландия, и аз съм щастлива от това.
Жена, която е била омъжена за Ботуел, никога не би могла да търпи малодушен мъж. Всъщност, жена, която е била омъжена за Ботуел, би се похабила при всеки друг. Бог е свидетел, че обичам амбицията му. Обичам умението му да съзира предоставилите се възможности. Обичам способността му да се насочва като стрела право към сърцето на всеки въпрос. Никога не съм познавала толкова смел мъж: той би рискувал всичко, за да постигне целта си. Спомням си нощта, когато избягах от Единбург, след като Рицио беше убит. Дарнли беше с мен, приличаше по-скоро на изплашено дете, отколкото на съпруг, и ние яздехме през мрака, отчаяно опитващи се да избягаме от шотландските лордове, които бяха убили Рицио и щяха да убият и мен. Помня внезапно връхлетелия ужас, който изпитах, когато свърнахме зад един ъгъл и видях четирима конници, препречващи пътя ни, огромни на фона на предутринното небе.
Дарнли изкрещя: „Спасявайте се!“, пришпори коня си и се изгуби в пустошта. Но аз потеглих напред и тогава познах Ботуел, който ме чакаше: осигурил безопасен замък с резервен кон до себе си, той се задаваше надолу по пътя да ме посрещне, готов да се пребори с всеки, за да ме отведе на сигурно място.
Той, който никога не проявяваше внимание, ме повдигна внимателно от коня ми и като ме взе на ръце, ме внесе в замъка, нагоре по стълбите до една спалня, и ме положи на леглото. Той, който никога не беше нежен, изми лицето и ръцете ми и смъкна ботушите ми за езда. Той, който беше известен убиец, развърза предницата на роклята ми и допря ухо до закръгления ми корем, за да чуе сърцето на бебето, усмихна ми се и каза: „Всичко е наред, кълна се. Той е невредим, чувам го. Усещам го как се движи. Той е жив: един силен малък крал за Шотландия.“ И аз, която никога не съм го обичала, отпуснах ръка да докосна гъстите черни къдрици на косата му и казах: „Благодаря на Бога за вашата преданост.“
– Благодаря на Бога, че дойдохте при мен – отвърна той.
По-добре е за мен, че не мисля за него. По-добре е за мен изобщо никога да не мисля за него.
Но е хубаво, че Хауърд също е амбициозен.
Докато яздим, Уестморланд има да ми прошепне и други новини. Филип Испански продължава да бъде мой приятел: заявил е, че не трябва повече да бъда държана в плен. Моят посланик поддържа връзка с испанския посланик, който е организирал мрежа от заговорници в Англия, готови да ме освободят, ако не замина за Шотландия този месец. Ще си върна трона в Шотландия по споразумение: но Елизабет трябва да внимава. Имам влиятелни приятели и половин Англия ще се вдигне в моя защита, ако я призова, а Испания строи армада от кораби. Елизабет не смее да отлага повече. Испанците ще настояват за справедливо отношение към мен. Намерението на испанците е аз да стана кралица на Англия, а еретичката Елизабет да бъде изцяло съборена от власт.
Ще изчакам да остана сама в стаята си, и тогава ще отворя писмата си. Онова от епископ Лесли е шифровано: ще работя по него на сутринта; но има бележка от Томас Хауърд, написана на френски, и пръстен. Такъв мил човек, човек с толкова нежно сърце! Той ми е изпратил пръстен за годежа ни, и аз го поставям на ръката си и му се възхищавам. Това е диамант, прекрасен камък, изсечен в квадратна форма, и блести като нажежен до бяло огън. Достатъчно добър е за една кралица, достатъчно добър е за мен. Поднасям го към устните си и го целувам заради Хауърд. Този мъж ще ме спаси, този мъж ще ме върне в кралството ми, този мъж ще ме обича и за първи път през живота си ще имам любим, който има силата на мъж и възпитанието на мой равен. Не невръстен принц, не наполовина дявол като Ботуел. Ще бъда обичана от съпруг, който е прекарал живота си в кралските дворове, който е родственик на монарсите на Англия, и който ме желае и ме обича както като кралица, така и като жена.
Радвам се, че всичко това е било направено за мен, без ни най-малка помощ от Елизабет. Тя е глупачка. Ако се беше застъпила за мен, когато най-напред пристигнах в Англия, можеше да подпомогне тази женитба и да ме върне на трона ми и аз щях да й бъда задължена завинаги. Щях да я обичам като двукратна родственица. Щяхме да бъдем приятелки до живот. При сегашното положение, аз никога няма да й простя. Когато отново заема трона си, тя ще разбере, че има неприятел на границата си, и че моите приятели са испанците, които ме подкрепят и французите, които са мои родственици, лордовете от Севера, които ми останаха верни, и католиците от Англия, които чакат аз да наследя престола и добрите времена да настъпят отново. Новият ми съпруг ще започне да гледа на нея като на опърничава приятелка и ненадеждна братовчедка. Ще го убедя да забрави лоялността си към нея и да мисли единствено за себе си и мен. Ние ще станем могъща кралска двойка и заедно ще освободим Шотландия и ще сключим съюзи с великите католически сили. Тогава тя ще съжалява, че се е отнасяла подозрително с мен, тогава ще съжали, че не се е отнесла с мен като със сестра. Тогава ще седи сама в някой от студените си дворци и ще знае, че всички са я напуснали, за да отидат в двора на наследницата й.
Отивам до писалището си и написвам писмо на годеника си, за да му благодаря за пръстена и да му обещая любовта и верността си. Това ще бъде ухажване от разстояние, писмата ми ще трябва да задържат вниманието му, докато успее да се срещне с мен. Аз му обещавам сърцето си, богатството си. Уверявам го в любовта си към него. Искам да го накарам чрез писмата си да се влюби страстно в мен. Трябва да го прелъстявам с всяка дума. Ще пиша писма, които да го забавляват и събуждат интереса му, ще го разсмивам и ще подбуждам желанието му. Ще се почувствам наистина в безопасност едва когато знам, че се е влюбил в мен и ме желае, воден колкото от амбиция, толкова и от страст.
Лягам си рано. Честно казано, въпреки писмата и въпреки диамантения пръстен, изгарям от тайно негодувание. Чувствам се изключена и нежелана от вечерята тази вечер, и съм дълбоко обидена на Бес, тази издигнала се от нищото графиня, седнала на господарската маса с моите приятели Нортъмбърланд и Уестморланд, там, където се носи музика и се поднася хубаво вино, когато аз съм тук, на практика сама с Мери и Агнес и само дузина придворни. Свикнала съм да бъда най-високопоставената дама в стаята. През целия си живот винаги съм била център на всяко събитие, никога преди не съм била пренебрегвана. Преди да си легна в полунощ, се измъквам от покоите си и отивам до подножието на стълбите. В голямата зала отдолу свещите още горят, и всички все още се веселят. Оскърбление е, че не съм поканена, нелепо е да има танци, а аз да не съм там. Няма да забравя това пренебрежение, няма да го простя. Бес може и да си мисли, че това е нейният триумф, но това е преобръщане на установения ред и тя ще съжалява за него.
Юни 1569, имението Уингфийлд: Бес
Кралицата на шотландците, очакваща стражата, която ще я придружи до Единбург, успява да ме убеди да се разходя с нея в градините на имението Уингфийлд. Тя не разбира нищо от градинарство, но много обича цветята и аз й казвам имената им на английски, докато се разхождаме по чакълените пътеки между ниските живи плетове. Разбирам защо я обичат слугите и придворните й: тя е не просто обаятелна, тя е мила и умее да печели симпатии. Понякога дори ми напомня за дъщеря ми Франсес, която омъжих за сър Хенри Пиърпойнт и която сега е майка на моята внучка, малката Беси. Кралицата ме пита за моето момиче и за тримата ми сина и другите две дъщери.
– Прекрасно е да имате голямо семейство – поздравява ме тя.
Кимвам. Дори не се опитвам да скрия гордостта си.
– И всички те ще сключат добри бракове – казвам уверено. – Най-големият ми син Хенри вече е женен за заварената ми дъщеря Грейс Талбот, дъщерята на съпруга ми, а дъщеря ми Мери е омъжена за заварения ми син Гилбърт Талбот.
Кралицата се засмива:
– О, Бес! Колко добре измислено от ваша страна, за да запазите всички пари в семейството!
– Такъв беше планът ни – признавам. – Но Гилбърт е чудесно момче, не бих могла да се надявам на по-добър съпруг за дъщеря си, и е толкова добър приятел със сина ми Хенри: те служат заедно в двора. Когато милорд си отиде, Гилбърт ще стане граф Шрусбъри, и е хубаво, като си помисля, че дъщеря ми ще наследи моята титла, ще бъде графиня и ще живее тук, като мен.
– Толкова бих искала да имам дъщеря – казва тя. – Мисля, че би трябвало да я кръстя на майка ми. Последния път загубих бебетата си. Бях заченала близнаци, трябваше да родя две момчета. Но след последната битка, когато ме заловиха, изгубих моите момчета.
Потресена съм:
– Децата на Ботуел?
– Синовете на Ботуел – казва тя. – Помислете си какви мъже щяха да излязат от тях! Близнаци, синове на Ботуел и на Мери Стюарт. Англия повече никога нямаше да спи спокойно!
Тя се засмива, но смехът засяда на гърлото й.
– Затова ли признахте брака си с него? – питам я много тихо. – Защото знаехте, че чакате дете?
Тя кимва:
– Единственият начин да запазя репутацията и короната си беше да приема смело случилото се, да оставя Ботуел да ми наложи този брак, и да откажа дори да обсъждам това с някого.
– Той би трябвало да умре заради това – казвам ожесточено. – В Англия за насилие се увисва на бесилото.
– Само ако жената се осмели да назове насилника си – казва тя сухо. – Само ако може да докаже, че не е дала съгласието си. Само ако един състав от съдебни заседатели повярва на думата на една глупава жена, противопоставена на думата на един здравомислещ мъж. Само ако съдебните заседатели не са убедени в сърцата си, че всички жени се поддават лесно на съблазняване и казват „не“, но имат предвид „да“. Дори в Англия думата на един мъж се зачита повече от тази на една жена. Кого го е грижа какво казва една жена?
Подавам й ръка. Не мога да се сдържа. Родена съм като бедно момиче, знам колко опасен може да бъде светът за една незащитена жена.
– Сигурна ли сте, че можете да спасите репутацията си и да предявите претенциите си за връщане на трона? Възможно ли е този път, когато се върнете в Шотландия, да бъдете в безопасност? Няма ли да използват този позор срещу вас?
– Аз съм кралица – казва решително тя. – Ще анулирам брака с Ботуел и ще се откажа от него. Няма да го спомена никога повече, нито пък някой друг ще стори това. Ще бъде, сякаш никога не се е случвало. Ще се върна в Шотландия като миропомазана кралица, омъжена за велик благородник. Това ще ми гарантира безопасност и сигурност и останалите скандали ще бъдат забравени.
– Нима можете да решавате какво ще кажат хората за вас?
– Аз съм кралица – казва тя. – Една от дарбите на една кралица е да караш хората да мислят хубави неща за теб. Ако съм наистина надарена и имам късмет, ще направя така, че историческите летописи също да мислят хубави неща за мен.
Август 1569, имението Уингфийлд: Мери
Обичам това лято. То е първото ми в Англия, също и последното, защото следващото лято ще бъда отново в Шотландия: моят ескорт ще пристигне всеки момент. Засмивам се при мисълта, че тогава ще копнея за тази горещина, и когато се връщам мислено назад, ще мисля за тези дни като за златен период на безгрижие. Това ми напомня за детството ми във Франция, когато бях френска принцеса и наследница на трите трона на Франция, Англия и Шотландия, и не се съмнявах, че ще наследя и трите. Ние, децата с кралска кръв на привилегирования френски двор, прекарвахме лятото в провинцията и на мен ми позволяваха да яздя, да ходя на пикници и да плувам в реката, да танцувам в полята и да ловувам под голямата жълта лятна луна. Често излизахме с гребни лодки по реката и ловяхме риба от лодките. Устройвахме си състезания по стрелба с лък в прохладните утрини, а после празнувахме със закуска за победители. Бъдещият ми съпруг, малкият принц Франсоа, беше мой другар в игрите, мой приятел; а баща му, красивият френски крал Анри Втори, беше героят на дните ни, най-красивият мъж, най-очарователният крал, чаровник, който превъзхождаше всички други. А аз бях негова любимка. Наричаха ме „mignonette“ 88
Умалително от mignonne (фр.) – мила, приятна, нежна, миловидна. – Б.ред.
[Закрыть]. Красивата принцеса, най-красивото момиче във Франция.
Всички бяхме разглезени, на всички ни се позволяваше да правим всичко, каквото поискаме, но дори сред тази пищност и свобода кралят ме избра като по-различна. Той ме научи да го забавлявам, научи ме да го радвам, научи ме – навярно без да си дава сметка – че най-важното умение, което една жена може да усвои, е как да омагьоса един мъж, как да му завърти главата, как да го накара да й служи безусловно, без той изобщо да разбере, че е го е омагьосала. Той вярваше в силата на жените, описвани от трубадурите, и напук на възпитателите ми, и безспорно напук на сприхавата си съпруга, Катерина де Медичи, той ме научи, че една жена може да се превърне в най-възвишения обект на желанието на един мъж. Една жена може да командва дори армия, ако е пътеводен лик за своите войници, тяхна мечта: вечно желана и винаги непостижима.
Когато той вече беше мъртъв, и синът му беше мъртъв, и майка ми беше мъртва, и аз дойдох в Шотландия, съвсем сама, и отчаяно нуждаеща се от съвети как да се справя в тази непозната и свирепа страна, именно неговите поучения ме напътстваха. Мислех си, че трябва да бъда кралица, която мъжете да могат да обожават. Мислех си, че ако мога да бъда кралица, която те могат да уважават, тогава ще се намери и начин да мога да ги управлявам, и че те може с радост да се подчинят.
В този момент в Уингфийлд, знаейки, че бъдещето ми се разкрива пред мен, знаейки, че ще се върна в Шотландия като призната кралица, се чувствам, сякаш отново съм онова момиче, което няма равна по очарование, красота или остроумие, уверена, че моето кралство ще ми принадлежи, че всичко трябва винаги да бъде съвършено за мен. И точно както и във Франция, ми се възхищават и ме ухажват. Слугите на Шрусбъри се чудят какво още да направят за мен. Никой разкош не е прекалено екстравагантен за мен. И всеки ден, когато идва да язди с мен, той ми носи някакъв малък знак на привързаност: едно лястовиче гнездо – малка чашка от кал, с две големи перли вътре вместо яйца, букет рози с увита около стъблата златна верижка, връзка сребристи панделки, книга със стихове на френски, ароматизирани кожени ръкавици, диамантена брошка.
Условията за завръщането ми в Шотландия са окончателно и напълно уговорени. Уилям Сесил, някога мой заклет врат, промени мнението си – кой знае защо! – и застана на моя страна. Той е водил преговори за мен с моя полубрат, лорд Мъри, и с лорд Мейтланд, и е изготвил изгодно споразумение, в чиято трайност е убеден. Аз ще се върна в Шотландия като истинска и призната кралица. Ще бъда свободна да изповядвам вярата си. Страната ще бъде протестантска, както народът твърди, че предпочита, но няма да има гонения нито на католици, нито на пуритани. Синът ми ще бъде възпитан като протестант.
Някои от тези неща ще променя, когато се върна на трона. Нямам намерение да възпитавам едно дете-еретик, обречено да отиде в ада. Лордовете, които сега подписват съгласието си за моята реставрация, едва миналата година бяха мои врагове и аз ще си отмъстя. Имам списък на мъжете, дали заедно клетва да убият съпруга ми, и ще ги изправя на съд: не бива да мислят, че ще се измъкнат. Ботуел ще бъде до мен и ще има собствени сметки за уреждане. Но засега мога да подпиша това споразумение с чиста съвест, тъй като то ме връща на трона. Светият Отец ще ми прости всяко споразумение, което сключа, стига то да послужи на висшата цел за завръщането ми на престола. Всъщност съм готова да подпиша споразумение и със самия дявол, ако то ще ме върне на трона. Нищо не е по-важно за мен, за Светата Църква и за бъдещето на Шотландия, от това да бъда върната на трона.
Веднъж завърнала се на трона, мога да накажа враговете си и да образовам хората си, така че да не се поддават на ереста. Веднъж завърнала се там, мога да си създам влияние сред приятелите и съюзниците си в Англия, така че в мига, когато Елизабет умре, или когато се сблъска с нашествие – а и двете са еднакво неизбежни – да съм готова да потегля, за да заема втория си престол.
Сесил не пише нищо за годежа ми с Хауърд, но не е възможно да не знае за него. Знам, че шотландските лордове никога не биха се съгласили да ме приемат обратно без мъж до мен: вероятно са поставили женитбата ми като предварително условие за завръщането ми. Те толкова се страхуват от жените като цяло и от мен в частност, че никога няма да са спокойни, докато не уредят аз да се омъжа и да споделя легло с някого и да се закълна в съпружеско покорство. Бяха ужасени, че ще им наложа Ботуел като консорт. Те имат такова доверие на Томас Хауърд, каквото никога няма да имат на мен, защото той е протестант, защото е мъж.
Те ще видят. Ще видят грешката си. Ще се омъжа за него и ще го направя консорт, и въпреки това те ще видят, че ще постигна своето, и въпреки всичко ще ги принудя да приемат Ботуел, за да си отмъстя.
Като предана годеница пиша на Томас Хауърд, и писмата ми са възможно най-подканващи и съблазнителни. Слава Богу, зная едно: как да съблазня един мъж. Ненапразно бях френска принцеса. Наистина знам как да накарам един мъж да се влюби, дори на стотици мили разстояние. Знам как да го предизвикам, и как да се отдръпна, как да му предложа услугите си, как да давам обещания, да се отмятам от думата си, да озадачавам, да смущавам, да прелъстявам. Аз съм неустоима на живо, и мога да бъда очарователна на хартия. Пиша му всеки ден и го поощрявам все повече и повече, за да се уверя, че е мой.
Като част от тази кампания за прелъстяване и компромиси, аз му избродирах специална възглавничка, която според мен ще му достави удоволствие. На нея е изобразена безплодна лоза, която подрязват с градинарски сърп, и той ще разбере какво искам да кажа – че престаналият да се плоди род на Тюдорите може да бъде посечен, за да позволи на нови издънки, каквито ще са нашите деца, да заемат престола. Никой не може да ме вини за изображението – макар че то е такава рязка плесница в лицето на старата мома Елизабет! – тъй като то е по цитат от Библията. Какво може да бъде по-изискано и невинно? „Страданието подхранва добродетелта“ е цитатът, който съм избродирала около картината. Норфолк ще види в него едва доловим намек за измяна, и ако има и капчица мъжественост в себе си, ще бъде трогнат от тази предизвикателна дума „страдание“.
Бес го разбра веднага, и беше леко скандализирана, а когато най-напред видя изображението, се закле, че никога не бих се осмелила да го ушия.
Осмелявам се! Осмелявам се на всичко! Нека безплодната лоза бъде посечена. Нека Елизабет, незаконородената, бъде повалена. Аз съм плодовита жена на двайсет и шест години, зачевала съм единствено момчета. Хауърд е мъж, който вече е ставал баща на синове. Кой може да се съмнява, че или малкият ми син Джеймс, или нашите бъдещи синове – наполовина Стюарт и наполовина Хауърд – ще заемат празния трон на Елизабет?
