Текст книги "Другата кралица"
Автор книги: Филипа Грегъри
Жанр:
Современная проза
сообщить о нарушении
Текущая страница: 15 (всего у книги 33 страниц)
Ноември 1569, замъкът Ашби-де-ла-Зуш: Бес
Невъзможно е да получим надеждни новини, из околността се носят слухове и цари ужас, в селата вече ги няма мъжете, които са избягали, за да се присъединят към армията на Севера. Изоставените жени, с грейнали от надежда глупави лица, се кълнат, че добрите времена ще настъпят отново. Тези въображаеми хубави дни ще бъдат моят край и унищожението на моето богатство. Ако тази друга кралица, Мери Стюарт, победи и стане единствената кралица, няма да гледа благосклонно на мен. А първото, което ще направи, ще бъде да възстанови старата църква. Ще си поискат обратно сградите, ще поискат богатствата им да бъдат възстановени. Ще поискат да им върна техните златни свещници, които сега са на масата ми, техните съдове от венецианско стъкло, техните вилици, тяхната златна кана и златния черпак. Ще поискат земите ми, моите мини, моите каменни кариери и моите овчи стада. Когато шотландската кралица се възкачи на престола, тя ще ме помни много добре като жената, която се преструваше на нейна приятелка, но изплю ревниви думи срещу нея през една фатална нощ. Обещанията ми да бъда нейна спасителка няма да са от особено значение, когато цяла Англия е нейна най-добра приятелка. Ако тази северна армия превземе Англия и сложи своята кралица на престола, аз ще загубя къщите и богатството си, мястото си в света и всичко, за което съм се борила.
Съпругът ми не може да ми помогне: той също ще преживее падение. Приятелите ми няма да ме защитят: всички сме протестанти, всички сме новобогаташи, всички строим върху земя на абатствата, храним се от принадлежащи на църквата сребърни съдове; всички ще бъдем принудени да върнем вещите си, и ще бъдем повалени заедно. Клетите ми деца ще бъдат просяци и няма да наследят нищо освен дългове. Старата църква и тяхната нова кралица ще ми отнемат всичко и аз ще бъда по-бедна от майка си: а аз се заклех никога да не изпадна толкова ниско.
Движа се покрай каруците с вещите и провизиите колкото мога по-бързо, чувствайки се повече като бедна селянка, която бяга от настъпваща армия, отколкото като графиня, местеща се от един красив замък в друг.
И през цялото време се тревожа за дома и за децата си. Майка ми и сестра ми са в Чатсуърт, точно на пътя на северната армия. Никоя армия, водена от благородници като Уестморланд или Нортъмбърланд няма да стори зло на жени; но със сигурност ще ми вземат говедата и овцете, ще минат през пшеничените ми ниви и ще си устроят лагер в гората ми. А синът ми Хенри и доведеният ми син Гилбърт са в двора с кралицата, и нямат търпение да се впуснат в приключения. Моля се Робърт Дъдли категорично да им забрани да потеглят. Особено Хенри е наистина луда глава, копнее за всякакви вълнуващи преживявания: ще предложи да стане съгледвач на кралицата, или ще се присъедини към гражданите на Лондон, за да я отбранява. Робърт ми е истински приятел, знам, че ще пази момчетата ми. Моля се на Бог той да опази момчетата ми. Те са мое наследство толкова, колкото и къщите ми, а тази вечер всички те са в опасност.
Как искам да можех да бъда с моя съпруг, графа, с моя Джордж. Глупак или не, в тази криза той ужасно ми липсва. Преданата му вяра и решимостта му да изпълни дълга си към своята кралица ме успокоява, когато ми идва да се разкрещя от паника при внезапната промяна в съдбините ни. Той не прави планове и не предвижда, не се гърчи и мята от ужас като мен. На него не му се налага да опазва цели каруци, натоварени с крадени вещи. На съвестта му не тежат лъжливи обещания, а в торбата си не крие нож. Не той е този, който е обещал на кралицата безопасност, и въпреки това има заповед да я убие. Той знае дълга си и го изпълнява, дори не му се налага да мисли как е редно да постъпи. Той не е умен като мен, не е лъжлив и вероломен като мен.
Може би е влюбен в кралицата на шотландците. Навярно се е наслаждавал на хубостта й, и кой би го винил? Самата аз признавам, че никога не съм виждала такава красива жена. Навярно се е наслаждавал на компанията й. Защо не? Тя е чаровна като всяка французойка, израснала в суета и безделие. Навярно като мъж, като глупав мъж, той я е желаел. Е, няма да е първият, допуснал тази грешка.
Но чувството не е влязло дълбоко в сърцето му, Бог да го благослови. Когато кралица Елизабет му изпрати заповед, той веднага направи каквото му бе наредено. Каза, че ще завърже другата кралица за коня й, ако трябва. Обичам го дори само заради това. Той е верен и предан. Той притежава постоянство и последователност; докато всичко, което аз имам, е жажда за богатство и ужас да не обеднея отново. Той е благородник с чест, а аз съм новоиздигнала се алчна жена. Знам това.
А пък и, разбира се, за него е по-лесно: как би могъл той да бъде така преследван от страхове като мен? Той не изпитва този ламтеж за земи и страха от загуба, които изпитвам аз. Той не е бил отгледан от разорена вдовица, не му се е налагало да се унижава и да слугува, за да попадне на добро място. Никога не му се е налагало да избира приятелите си според това какво могат да направят за него, никога не му се е налагало да се продава на онзи, който предложи най-висока цена, да, и освен това да ръководи търга. Той дори не знае, че на масата му са златните свещници на абатствата, а в земите му – техните овчи стада. Неговата чистота е основана върху моята алчност и пресметливост и защитена от нея. Аз върша тежката и мръсна работа в този брак и поне тази вечер искам да бъда чиста колкото него.
Спираме да прекараме първата нощ в замъка в Ашби-де-ла-Зуш, едно от именията на Хейстингс, и макар че кралица Мери е тук само за една нощ, тя трябва да бъде обслужена както се полага на кралска особа, и моята задача е да се погрижа да стане така. Повече отвсякога искам тя да види, че правим за нея най-доброто, което можем. Трябва да изпратя ездачи, съпровождащи екипажа, пред нейните стражи, за да се уверят, че къщата е подготвена за пристигането й: Хейстингс я е бил затворил изцяло, докато е бил в двора, и затова моите слуги трябва да я отворят, да проветрят стаите и да запалят огньовете. После трябва да ги настигна колкото може по-бързо, така че да мога да наредя каруцата със специалните й вещи да бъде разтоварена, а стаята й – готова за нейната вечеря. Трябва да направя спалнята й подобаваща за една кралица, преди изобщо да мога да помисля за ядене. На пода под леглото й трябва да е постлан специалният й килим от Турция, леглото й трябва да е застлано със собствените й чаршафи, ароматизирани с лавандула, тя трябва да има кат дрехи за смяна за другия ден, два ката бельо, колосано и изгладено, а кученцето й трябва да бъде изкъпано и разходено.
И все пак, през цялото време, докато се тревожа за изчезналите й носни кърпички от белгийска дантела, аз очаквам новината, че армията е по петите ни и ни настига бързо. Керванът ми от каруци се тътри бавно отзад, като засяда непрекъснато в гъстата кал или се налага да заобикаля реки, придошли от зимния дъжд, и аз трябва да го следвам, докато се движим бавно и мъчително към Ковънтри. Незащитена съм, всички стражи са заобиколили нея, с два часа преднина пред мен. Ако войниците на Севера се натъкнат на нас утре, те ще намерят първо именно мен, с цяла каруца папистки съкровища, напълно незащитена. Всеки момент могат да се зададат към нас, и всичко, с което ще разполагам, за да се защитя, са един турски килим, дузина ленени чаршафи и глупавото малко кученце на кралицата.
Ноември 1569, замъкът Ашби-де-ла-Зуш: Джордж
Те превземат един по един градовете на Север, събират войските си и оставят във всеки град обсадни отряди. Кралството на Севера се разгъва пред тях като рогозка пред вратата, те сякаш са неудържими. Това не е кампания, а триумфален поход. Навсякъде, където мине, армията на Севера е обсипвана с приветствия. Дъждовното време не ги забавя, приветстват ги, сякаш са въплъщение на самата пролет. Кратка бележка от Сесил до Хейстингс (защото на мен, изглежда, не бива да ми се доверяват новини) ни предупреждава, че са завзели големия град Дърам без нито един изстрел. Наредили в катедралата да се отслужва католическа литургия, отхвърлили протестантския молитвеник и върнали олтара на полагащото му се място. Хората се стичали на тълпи, за да получат благословия, а свещениците греели в пищните си одежди. Статуите отново се появяват в параклисите, свещите са запалени, добрите времена настъпиха отново, страната ще бъде свободна. Върнаха старата вяра в земята на принцовете-епископи, и под сводовете на катедралите отново отеква истинското Божие слово на латински. Стотици идвали да слушат католическата литургия, още хиляди научили за това и били изпълнени с радост, стичали се в църквите на собствените си енории да ударят камбаните отзад напред, за да покажат, че новият ред отново е преобърнат, тичали да вземат сърповете и вилите си, изпълнени с отчаяно желание да воюват на страната на ангелите. Свещениците, които под страх от смъртно наказание бяха принудени да изложат Библията на показ там, където всеки може да я види, сякаш е обикновена книга, но да крият Светото причастие, сега могат отново да следват църковните канони и да пазят отново Библията при себе си, но да показват нафората на всички, които идват да се поклонят. Каменните олтари са отново тук, каменните съдове за светена вода отново са пълни, църквите отново са топли, и из тях се носи приглушеният звук на молитви. Отново можеш да поръчаш литургия за душата на любим човек, отново можеш да потърсиш свещено убежище. Старата религия се е завърнала и хората могат да живеят спокойно. Мирът на Елизабет и нейната религия рухват заедно около нея, и Бес и аз ще се строполим надолу в руините.
Сесил пише с неуверена дързост, че кралица Елизабет изпраща армия на север, войниците са събрани и се придвижват възможно най-бързо. Но аз знам, че те ще бъдат прекалено малобройни и ще закъснеят твърде много. Това сигурно ще бъдат хора от Кент, хора от Уилтшър, докато пристигнат тук, вече ще са уморени, и ще са далече от дома. Те няма да са склонни да се бият с мъжете от Север, които ще воюват на своя земя, горди със своята религия. Южняците ще са изплашени. Ние от Севера сме известни като сурови мъже, мъже, които не вземат пленници. Когато Северът се надигне, никой не може да ни се възпротиви. Онези, които помнят историите за тежките години на войната на Йорк срещу Ланкастър, ще предпочетат да си останат у дома и да оставят тези съперничещи си кралици да разрешат въпроса помежду си. Никой не иска да се включва в нова война между Севера и Юга. Само северняците се жадни за битка, защото знаят, че Бог е на тяхна страна, а те нямат какво да губят и със сигурност ще спечелят.
Мнозина – както южняци, така и северняци – ще повярват, че кралица Мери има пълно право да получи свободата си и би трябвало да се бори за нея. Някои, знам това, ще смятат, че тя има право на английския престол и няма да пожелаят да се присъединят към войска, вдигнала се срещу нея. Няма да тръгнат в поход срещу законна наследница на трона: та кой би вдигнал меч срещу сродница на добрия крал Хенри? Срещу внучката на обичната му сестра? Такава истинска представителка на Тюдорите трябва да получи закрилата на всеки англичанин. Следователно стотици, може би хиляди, ще дойдат на север да се бият за нея и за старата религия, и за ритуалите и порядките, които обичат. По-голямата част от хората в страната биха се върнали към старите ритуали, ако можеха, и това е най-големият им шанс. Графовете издигнаха знамето с петте свещени рани на Христос. Хората ще се стекат под него.
Сесил няма новини за Хауърд; а мълчанието му спрямо нас показва колко силен е страхът му. Когато изведе войниците си на бойното поле, херцогът ще превишава по численост всяка армия, която Елизабет може да въоръжи. Той ще поведе със себе си половин Англия. Фамилията Хауърд господства над по-голямата част от изтока на страната от поколения, като принцове със собствено право да се разпореждат. Когато Хауърдови се обявят в подкрепа на краля или на престола, половината страна се присъединява към тях, така безусловно и без замисляне, както хрътките при зова на ловджийския рог. Когато фамилията Хауърд отхвърли един крал, то е за да оповести възкачването на узурпатор на престола. Когато Хауърд издигне знамето си за кралица Мери, с Елизабет ще е свършено.
Сесил се страхува: готов съм да заложа честта си на това. Не го признава, но пише от Уиндзор, което означава, че са предали Лондон, за да въоръжат единствения замък, който могат да се надяват да защитят. Това е по-лошо от всичко, случвало се в наше време. Крал Хенри никога не е изоставял Лондон. Нито пък баща му. Дори кралица Мери, изправена пред Уайът 1111
Сър Томас Уайът организира бунтове в Южна и Средна Англия с надеждата да постави принцеса Елизабет на престола. – Б.пр.
[Закрыть]и мощен протестантски бунт, никога не изостави Лондон. Малката кралица Джейн се скри в Тауър. Но кралица Елизабет изостави своята столица и се готви за обсада, без никаква надежда за подкрепления от чужбина. Нещо по-лошо: срещу нея се събират чуждестранни армии. Никой крал в християнския свят не желае да се притече на помощ на Елизабет, ще я оставят да падне от власт и ще се радват да я видят как умира. Това е жътвата, която Сесил прибира от своята политика на подозрения. Той и неговата кралица превърнаха в свои врагове французите, мразят испанците, отделени са от собствения си народ, те са чужденци в собственото си кралство. Тя се събра с пирати, с търговци, с пуритани и с техните платени доносници, а сега обявява война на благородниците на своето кралство, които би трябвало да бъдат нейни съветници.
Би трябвало да бъда там, в замъка Уиндзор, би трябвало да съм там с равните на мен, с моята кралица. Редно е тя да бъде съветвана от своите перове, мъже, които служат на престола от поколения насам, мъже, които от столетия вдигат оръжие, за да опазят английския монарх. Тя не би трябвало да е зависима от онзи писар Сесил, който идва от нищото и до вчера беше никой. Как може той да препоръчва предпазливост и благоразумие, когато сам той е изпълнен с ужас? Как може той да сплоти народа, когато именно неговите страхове и неговите шпиони ни тласнаха към разделение и ни превърнаха във врагове едни на други? Как могат лордовете да я съветват, когато тя обвини повечето от тях в държавна измяна? Най-достойните мъже на Англия са в Тауър или под домашен арест.
Бог знае, че искам да й служа сега, в това време, когато изживява такъв ужас. Бог знае, че бих й казал да не въоръжава армия, да не събира войска, бих й казал да изпрати приятелски пратеници при шотландската кралица и да преговаря с нея, да й обещае да я върне в Шотландия, да се държи с нея като с добра родственица, а не като с враг. Повече от всичко друго, бих я посъветвал да не слуша повече Сесил, който вижда врагове навсякъде и чрез този възглед си създава врагове навсякъде.
Е, не мога да служа на обсадената кралица в замъка Уиндзор, но ще й служа тук. Това е моята задача, и тя не е лека. Ще й служа тук, като охранявам жената, която ще заеме престола й, като избегна, ако мога, армията, която иска да я освободи, като се моля на моя Бог по моя собствен начин – тъй като, честно казано, вече не знам дали съм папист или протестант и не знам как човек би могъл да разбере, и не ме е грижа – тази война да може, по някакво чудо, да бъде предотвратена и родственик да не воюва отново с родственик в Англия. А след като съчинявам тази молитва, прошепвам и друга, към благата съименница на кралицата: „Света Дево, Майко Божия, пази я. Опази своята дъщеря. Опази своя ангел. Опази моята любима. Опази я.“
Ноември 1569, Ковънтри: Мери
Малкият Антъни Бабингтън стиска здраво в кафявото си юмруче смачкана на топка бележка от моя посланик епископ Лесли, която пуска в скута ми във временното ни жилище в Ковънтри: най-хубавата къща в града, а всъщност – мизерно, мръсно място.
Пиша набързо с големи новини. Нашата кампания е в ход: Роберто Ридолфи се върна от Испанска Нидерландия, и е видял армадата. Тя вече е готова да потегли, за да ви подкрепи. Ще слязат на суша в Хартълпул или Хъл, всеки от тези два града ще се обяви във ваша защита, и след това испанските войски ще потеглят да ви освободят. Елизабет с мъка е събрала армия от търговците и чираците на Лондон, но те напредват бавно, и губят войници на всяка крачка: не са жадни за битка.
Вашата армия триумфира, всички големи градове и малки градчета на Север един след друг разтварят широко портите си. Хванали сме членовете на Северния Съвет на Елизабет натясно в Йорк, те не могат да се измъкнат от града, обкръжени са от нашата армия. Водачът им, графът на Съсекс, остава верен на Елизабет, но не разполага с нужните хора да пробие обсадата и да напусне града, и цялата околност е на ваша страна. Сега вашата армия владее всички градове и села източно от Пенините. Истинската религия е възвърната във всяка енорийска църква на Север, кралството на Севера е на вашите заповеди, и след броени дни ще бъдете освободена и върната на трона си в Шотландия.
Чета припряно. Не мога да сдържа усмивката си. Той ми пише, че графовете от Севера са изиграли хитър ход. Заявили са, че няма да се вдигнат на бунт срещу Елизабет, не може изобщо да става дума за предателство, това категорично не е бунт. Битката се води срещу нейните коварни съветници и тяхната политика. Те настояват единствено за възстановяването на църквата и за това римокатолическата религия отново да бъде свободно изповядвана в Англия, а аз да бъда върната на шотландския трон и призната за престолонаследница в Англия. Умереността на тези искания привлича подкрепа толкова, колкото и тяхната справедливост. Ние триумфираме. Никой в Англия не би изразил несъгласие с такава програма. Липсва ни единствено вестоносецът на Елизабет, яздещ под бяло знаме, идващ с искане за преговори.
Епископ Лесли ме призовава да бъда търпелива, да не правя нищо, което може да наведе Елизабет и шпионите й на мисълта, че поддържам връзка с армията на Севера. Да бъда като скъпоценен камък, пренасян безмълвно от едно на друго място, докато най-сетне намери мястото си.
„Deus vobiscum“ – завършва той писмото си. „Бог да е с вас. Вече едва ли остава много време.“
Прошепвам: „Et avec vous, et avec vous“ – „Също и с вас, също и с вас“ – и хвърлям писмото му в огъня, който гори в малкото огнище.
Ще трябва да почакам, макар че копнея да яздя начело на армията на Севера. Ще трябва да ме спасят, макар че копнея сама да се освободя. Ще намеря в себе си търпение и ще чакам тук, докато бедният Шрусбъри крачи покрай градските стени и неспирно се взира на север дали не идват да ме спасят. Ще бъда търпелива и ще знам, че тази жестока игра на чакане и страх, която Елизабет играеше с мен, внезапно се е обърнала в моя полза и след броени дни, след не повече от седмица, ще вляза отново в Единбург начело на армията на Севера и отново ще предявя претенциите си за трона и за правата си. И сега тя е тази, която трябва да чака и да се бои; а аз – тази, която ще отсъди дали да прояви добрина към нея. Аз съм като скъп кораб, който чака отдавна пред пристанището, и сега чувствам, че приливът е обърнал посоката си и корабът леко подръпва котвите, течението се носи бързо в моя полза, и аз си отивам у дома.
Ноември 1569, Ковънтри: Бес
Само защото сме далече от собствените си земи, това не означава, че някой яде по-малко, но сега всичко трябва да се купува на пазарни цени и количеството на златото, което донесох със себе си, опасно намалява. Поради зимния сезон не може да се намерят никакви пресни зеленчуци, и никакви плодове, но дори цените на сушените плодове и зимните зеленчуци надвишават средствата, с които разполагаме.
Пиша на Сесил с молба да ми изпрати пари, за да снабдявам със запаси домакинството на кралицата, да ми изпрати новини за армията на Севера, и да ми изпрати потвърждение, че знае колко сме предани. Пиша на Хенри да го попитам за вести от двора и да му наредя да не се дели от Робърт Дъдли. Като негова майка му нареждам дори да не помисля да вдига оръжие в защита на кралицата и да не идва при мен. Само ако знаеше в какъв ужас съм изпаднала, колко малко е съкровището ми от монети, колко се е изчерпала смелостта ми, Сесил щеше да ме съжали и да ми пише веднага.
Ако моят съпруг, графът, бъде заподозрян, както са заподозрени половината лордове на Англия, тогава участта ми виси на косъм заедно с него, с армията на Севера, с участта на шотландската кралица. Ако северната армия скоро стигне до нас, не можем да се надяваме на победа. Не можем дори да удържим този малък град срещу тях. Ще трябва да ги оставим да вземат кралицата, и независимо дали ще я отведат и ще я поставят на престола на Шотландия, или ще я отведат, за да я поставят на престола на Англия, и двамата с Джордж сме загубени. Но също така, ако английските войници стигнат до нас първи, те ще отведат шотландската кралица от нас, тъй като не ни се доверяват да бъдем нейни пазачи, и Джордж и аз ще бъдем загубени, обезчестени и обвинени.
Онова, за което съжалявам най-много, за което съжалявам изключително дълбоко в тези тревожни дни, е че изобщо се съгласихме да приемем шотландската кралица, че си мислех, че можем да се справим с нея, че си мислех, че мога да се справя със съпруга си, докато тя е в къщата. Второто, за което скърбя, е това, че когато той заплаши да предаде отново под мое разпореждане всичките ми земи, за да ме накаже, задето съм се усъмнила в него, не се съгласих бързо и не го накарах да уреди и подпише всичко още тогава. Защото ако – пази Боже – ако Джордж бъде отвлечен от шотландците, или обвинен от англичаните, или загине в битка, или избяга с шотландската кралица от любов към нея, тогава, във всички случаи, ще загубя Чатсуърт, дома си в Чатсуърт, любимата си къща Чатсуърт. А почти съм готова по-скоро сама да умра, отколкото да загубя Чатсуърт.
Трудно ми е да повярвам, че след като през целия си живот се омъжвах изгодно, събирах малки парцели земя, и кътах малки съкровища, накрая, след като имам една от най-прекрасните къщи в Англия, ще я рискувам заради благоволението на Елизабет и доброто поведение на нейната братовчедка, другата кралица. Кога изобщо Елизабет е показвала благоволение и доброжелателство спрямо друга жена? Кога изобщо Мери се е държала добре? Богатството ми зависи от две жени, а аз нямам доверие на нито една от тях. Богатството ми е поверено на грижите на мъж, който служи на едната, а обича другата, и на всичкото отгоре е глупак. А аз трябва да съм най-голямата глупачка от всички, задето потънах в създаденото от тях тресавище.
