Текст книги "Другата кралица"
Автор книги: Филипа Грегъри
Жанр:
Современная проза
сообщить о нарушении
Текущая страница: 24 (всего у книги 33 страниц)
Октомври 1570, Чатсуърт: Бес
– Е, как ви се стори тя? – питам Сесил, след като са се срещали половин дузина пъти да разговарят и най-накрая всички документи са подписани и подпечатани, а конете са на вратата и Сесил е готов да си тръгне.
– Изключително красива – казва той. – Изключително чаровна. Наистина жена, която може да ти открадне сърцето. Не бих ви винил, ако искате да си отиде от дома ви, дори и да не ви струваше прекалено скъпо.
Кимвам.
– Умна е – казва той. – Не образована като нашата кралица; не учена, не владееща различни тактики, но умна и нито за миг не изпуска от поглед интересите си. Хитра, не се и съмнявам, но не и благоразумна.
Той прави пауза и ми се усмихва.
– Елегантна – казва. – Както в начина си на мислене, така и в осанката си. Съвършена, когато е възседнала кон, прекрасна, когато танцува, със сладък като на славей глас, когато пее, красива като картина. Истинска наслада. Живо олицетворение на кралица. Като жена – приятна за окото, а от чара й човек може да се поучи. Хората, които твърдят, че в Европа няма по-красива кралица, говорят чистата истина. Нещо повече, мисля, че тя е най-красивата жена, която съм срещал. Мила, привлекателна. Може би съвършена. И толкова млада, и с такова излъчване – жена, която може направо да преобърне сърцето ти.
Примигвам. После, за свое смущение, усещам как под клепачите ми избиват горещи сълзи, отново примигвам и ги бръсвам с ръка като прах. Видях собствения си съпруг да се влюбва в тази проклета сирена, но мислех, че Сесил, с неговата непоправима омраза към папистите, към французите, към женската суета, ще бъде неуязвим. Но изглежда, че дори и той може да бъде съблазнен от една усмивка и от един вдигнат към него поглед. Начинът, по който тя вдига поглед към някой мъж, би накарал всяка почтена жена да изпита желание да я зашлеви. Но дори в ревността си не мога да отрека, че е красива.
– Наистина е такава – признавам. – Тя е олицетворение на съвършенството. – Давам си сметка, че съм стиснала зъби, разтварям челюстта си и се усмихвам на този нов и изключително неочакван член на огромния кръг от мъже, които са влюбени в Мери, кралицата на шотландците. – Трябва да кажа, че не очаквах тъкмо вие също да хлътнете по нея.
Опитвам се да говоря бодро, но усещам, че сърцето ми е много натежало при мисълта за този нов ухажор.
– О, тя е неустоима – казва Сесил. – Чувствам магията. Дори аз, който имам толкова много основания да не я харесвам, усещам особено силното й очарование. Тя е кралица, по-прекрасна от всички други кралици. Но, не прибързвайте, Бес, попитайте ме какво друго бих казал за нея?
Той ми се усмихва с разбиране:
– Нека да помисля. Какво друго виждам в тази съвършена принцеса? Тя е недостойна за доверие, ненадеждна съюзница, но опасен враг. Убедена папистка и противница на всичко, което направихме и се надяваме да направим в Англия. Тя иска да върне църквата назад и да ни тласне обратно към суеверията. Не се съмнявам, че тя ще гори нас, протестантите, докато цялата съпротива срещу нея стане на пепел. При това лъже като кръчмарка, и мами като блудница. Седи като паяк в центъра на паяжина от интриги, който покварява или улавя в примката си почти всеки мъж в страната. Бих я нарекъл най-опасният враг на кралството, с когото сме се сблъсквали. Тя е враг на мира в Англия, тя е враг на нашата кралица, тя е мой враг. Никога няма да забравя колко опасна е тя, нито да й простя за заплахата, каквато представлява за моята кралица и за моята страна.
– Ще се отървете ли скоро от нея, като я изпратите в Шотландия? – питам настойчиво. – Ще я направите кралица и ще я върнете на трона й?
– Утре – казва той мрачно. – Със същия успех може да бъде и в Шотландия, както и тук. Не се съмнявам, че тя представлява също толкова голяма опасност за нас в Шотландия, колкото и тук. Където и да се намира, тя ще бъде заобиколена от мъже, толкова заслепени от любов, че да бъдат готови да умрат за нея, около нея ще се съсредоточават испански интриги и френско предателство. Независимо дали ще отиде в Шотландия или в ада, аз трябва да направя така, че тя да напусне или страната ни, или този свят, преди да е коствала живота на още невинни мъже, преди интригите й да отнемат живота на кралицата, преди тя да унищожи всички ни.
– Не мисля, че тя би отнела живота на кралицата – отбелязвам. Трудно ми е да бъда справедлива към нея, но трябва да го кажа. – Тя храни голямо уважение към светостта на кралската кръв. Тя не се съмнява, че особата на един миропомазан монарх е свещена. Тя би оказала съпротива на Елизабет: но никога не би поискала тя да бъде убита.
Сесил поклаща глава:
– Мъжете, с които крои заговори, са готови да видят мъртви и двете жени, за да извлекат полза за каузата си. Ето защо тя е толкова опасна. Тя е дейна, енергична глупачка в ръцете на коварни мъже.
Октомври 1570, Чатсуърт: Мери
Опитват се да направят така, че да не ми остане никакво време насаме с епископ Лесли, но на мен ми трябва само един миг, и аз си открадвам този миг, когато той се качва на коня си в двора пред конюшнята, а Бес е потънала в разговор с големия си приятел Уилям Сесил.
– По силата на това споразумение ще ме изпратят обратно в Шотландия с армия, която да ме защитава – казвам му бързо. – Ще следите Сесил и Елизабет да се придържат към него. Това е моето бъдеще. Ще се погрижите те да не ни измамят.
– Доверете ми се – казва той. С мъка се качва на седлото. – Ако не се върнете в Шотландия до следващата пролет, тогава самият Филип Испански ще дойде да ви върне на трона ви. Имам думата му за това.
– Собствената му дума?
– Почти толкова сигурно – казва той. – Ридолфи има неговото обещание. Ридолфи е центърът на Великото начинание и ще уреди всичко. Той няма да ви предаде, нито пък аз.
Зимата на 1570, замъкът Шефилд: Джордж
Места, на които намирам скрити и предателски писма до кралицата на шотландците:
1. Под един камък в градината – донесено ми от помощника на градинаря, който е прекалено глупав да разбере, че шилингът, залепен върху външната страна на писмото, е бил заплащане, за да й го отнесе тайно.
2. Поставено в специално изпечен за нея коледен хляб от собствения ми майстор на сладкиши и хлябове.
3. Зашито в подгъва на копринена рокля, изпратена като подарък от нейни приятели в Париж.
4. Пъхнато в страниците на книга от шпионин в Испанска Нидерландия.
5. Сгънато в топ брокат от Единбург.
6. Донесено от един от собствените й пощенски гълъби Бог знае откъде, но именно от това писмо съм особено разтревожен, защото птицата не беше изтощена от продължителен полет: който и да го е изпратил, трябва да е някъде наблизо.
7. Пъхнато под седлото й, където го намирам, докато я повдигам да се качи на коня си, за да излезем на езда. Тя се изсмя, сякаш това нямаше значение.
8. В нашийника на кученцето й. Тези последни двама приносители трябва да са хора от собственото ми домакинство, които служат като куриери на приятелите й. Тя лично обучи пощенския гълъб, като се преструваше пред мен, че иска питомни гълъби. Аз лично й ги дадох, което ме превръща в още по-голям глупак.
– Това трябва да спре – казвам й. Опитвам се да говоря строго, но тя тъкмо къпе кученцето си и е сложила ленена престилка върху роклята си, диадемата й е оставена настрана и косата й се спуска по гърба, измъкнала се от фуркетите. Тя е прекрасна като млада перачка в приказна история, и се смее на кучето, което пляска във водата на ваната и се извива, докато тя се опитва да го удържи.
– Шюзбюи! – възкликва тя от удоволствие, че ме вижда. – Ето, Мери, отведете малкия Пеш, той е твърде палав и прекалено мокър.
Кученцето се хвърля, успява да се освободи и се разтръсква енергично, като измокря до кости всички ни. Кралицата се разсмива:
– Отведете го! Отведете го! Vite! Vite! 1515
Бързо! Бързо! (фр.) – Б.пр.
[Закрыть]И го изсушете!
Връщам си сериозното изражение.
– Предполагам, че няма да ви хареса, ако ви го отнема завинаги?
– Ни най-малко – отвръща тя. – Но защо би ви хрумнало да извършите подобна жестока постъпка? С какво ви е обидил Пеш?
– Или ако откажа да ви давам книги, или нов плат за рокля, или ако не ви позволявам да се разхождате в градината?
Тя се изправя на крака и смъква ленената си престилка – жест, толкова домашен и обикновен, че едва се сдържам да не уловя ръката й и да я целуна, сякаш сме младоженци в собствената ни малка къща.
– Милорд, обиден ли сте ми за нещо? – пита мило тя. – Защо ме заплашвате така? Нещо не е наред ли? Да не би Бес да се е оплакала от мен?
Поклащам глава:
– Става дума за писмата ви – казвам. – Трябва да дадете списък на хората, които имат право да ви пишат. Намирам писма навсякъде. Стражите ми носят по едно почти всеки ден.
Тя свива рамене: типичен за нея жест, който казва, по нейния френски маниер: „Не знам и не ме е грижа.“
– Пфу! Какво мога да направя? Англия е пълна с хора, които искат да ме видят свободна. Всички те са се зарекли да ми пишат, да питат дали могат да помогнат.
– Това ще ни съсипе – казвам й настоятелно. – Ще съсипе както мен, така и вас. Не мислите ли, че Сесил има шпионин в същия този замък? Не мислите ли, че той знае как пишете всеки ден, и че разни хора ви пишат? Нима не мислите, че той чете това, което сте написали и всички писма, които идват за вас? Той е най-големият шпионин в Англия, вероятно знае далеч повече от мен. А дори аз знам, че поддържате постоянна кореспонденция с французите и с испанците и че мъже, чиито имена не знам, непрекъснато ви пишат шифровано, питайки ви дали сте в безопасност, дали имате нужда от нещо, дали ще бъдете освободена.
– Аз съм кралица – казва тя простичко. – Родена принцеса. Кралят на Испания, кралят на Франция и императорът на Свещената Римска империя са мои родственици. Напълно редно и уместно е кралете на Европа да ми пишат. Доказателство, че срещу мен бе извършено престъпно похищение, е фактът, че всеки от техните агенти смята за по-добре да ми изпраща писмото си тайно. Те би трябвало да имат свободата да ми пишат открито: но тъй като съм затворница без каквато и да е причина, не могат да го правят. А колкото до останалите – не мога да попреча на хората с верни сърца и изпълнени с почит умове да ми пишат. Не мога да ги възпра да ми пишат, нито пък е редно да го сторя. Те искат да изразят любовта и лоялността си, и аз се радвам, че я имам. В това не може да има нищо лошо.
– Помислете – казвам й настойчиво. – Ако Сесил смята, че не мога да ви попреча да кроите заговори, той ще ви отведе от мен, или ще ме замести с друг пазач.
– Дори не би трябвало да съм тук! – възкликва тя с внезапна горчивина. Изправя се в цял ръст, тъмните й очи внезапно се изпълват със сълзи. – Подписах документа по настояване на Сесил, съгласих се на всичко. Съгласих се да предам сина си на Елизабет, вие бяхте там, видяхте ме как го направих. Защо тогава не ме върнаха в Шотландия, каквото беше споразумението? Защо Сесил не спазва своята част от уговорката? Безсмислено е да ми казвате да не пиша на приятелите си. Не би трябвало да ми се налага да им пиша, би трябвало да съм сред тях като свободна жена. Помислете за това!
Гневът й и справедливостта на това, което казва, ме карат да замлъкна.
– Моля ви – казвам немощно. Това е всичко, което мога да кажа. – Моля ви, не се излагайте на опасност. Чел съм някои от тези писма. Те са изпратени от измамници и глупци, някои от най-отчаяните и безразсъдни мъже в Англия, и никой от тях няма и пукната пара, и никой от тях не би могъл да планира бягство, дори и ако собственият му живот зависи от това. Те може и да са ваши приятели, но на тях не може да се разчита. Някои от тях още са почти деца, други са така добре известни на Сесил, че вече са на заплата при него. Той ги е привлякъл на служба при себе си. Шпионите на Сесил са навсякъде, той познава всички. Вероятно всички, които ви пишат, са известни на Сесил, а повечето от тях вероятно са негови хора, които се опитват да ви заложат капан. Не трябва да се доверявате на тези хора.
Трябва да бъдете търпелива. Трябва да чакате. Както казвате, вие имате споразумение със самата кралица. Трябва да чакате тя да го спази.
– Елизабет да спази обещание към мен? – повтаря горчиво тя. – Досега още не е направила такова нещо!
– Ще го направи – казвам дръзко. – Давам ви думата си, че ще го направи.
Февруари 1571, замъкът Шефилд: Бес
Моят добър приятел Уилям Сесил ще бъде барон Бърли, и аз се радвам толкова много на това, сякаш самата аз съм удостоена с благородническа титла. Това не е нищо повече от почестите, които заслужава за годините на вярна служба към кралицата, цял един живот, през който бди над нея и планира бъдещето на Англия. Един Господ знае в какви ли опасности щяхме да се намираме сега, пред какви ли ужасни рискове щяхме да се изправим – дори по-ужасни от онези, които ни преследват сега – ако не бяха мъдрите съвети и трезвото планиране на Сесил, още откакто кралицата се възкачи на престола.
Не може да има съмнение, че опасността е напълно реална. В писмото, с което ми съобщава за удостояването си с благородническа титла, Сесил добавя предупреждение, че е сигурен, че кралицата на шотландците планира нов бунт.
Скъпа Бес, внимавайте. Възможно е да успеете да разкриете заговора, като следите кралицата, макар той да убягна на нас, които следим съучастниците й в Лондон. Знам, че Норфолк, макар и да се кълне в пълна вярност към нейна светлост кралицата, продава златото и сребърните си прибори на възможно най-ниски цени на лондонските златари. За да събере пари, се е разделил дори със скъпоценния Орден на жартиерата, с който е бил удостоен собственият му баща. Не мога да повярвам, че е готов да пожертва най-голямото отличие на баща си заради друго, освен за шанса на живота си. Не ми хрумва нищо, заради което би си струвало да направи такава жертва, освен заради някакъв ужасен бунт. Много се опасявам, че той възнамерява да финансира нова война.
Цялата ми гордост и радост заради новото ми положение е нищо, ако мирът на Англия бъде унищожен. Сега може и да съм барон, а вие може и да сте графиня, но ако кралицата, на която служим, бъде свалена от престола или убита, то ние не сме в по-добро положение, отколкото когато бяхме деца на безимотни бащи. Бъдете бдителна, Бес, и ми съобщавайте всичко, което виждате, както винаги.
Бърли
Усмихвам се, когато виждам новия му подпис, но усмивката се отдръпва от лицето ми, докато късам писмото му на парченца и го хвърлям в огъня в стаята, която използвам за воденето на сметките си. Не мога да повярвам, че разумен човек като Норфолк би рискувал отново всичко – не и отново! – за кралицата на шотландците. Но Сесил – би трябвало да кажа „Бърли“ – рядко греши. Ако той подозира нов заговор, трябва да бъда нащрек. Ще трябва да предупредя моя съпруг, графа, и лично да следя шотландската кралица. Надявах се, че досега вече ще са я отвели обратно в Шотландия. Бог е свидетел, стигнала съм до там, че ми се иска да я отведат някъде, без значение къде.
1571, замъкът Шефилд: Мери
Изпълнена съм с надежда, толкова съм изпълнена с надежда! Мисля, че само след броени седмици и двамата ще бъдем свободни.
Мари
Обличам се особено грижливо в черно и бяло: убити цветове, но нося три диамантени пръстена (единият е годежният ми пръстен от Норфолк) и свързани като верига скъпи гривни само за да покажа, че макар короната да ми беше отнета, а нанизът ми от черни перли – откраднат от Елизабет, аз все още съм кралица, все още мога да изглеждам подобаващо за ролята.
Лорд Мортън идва да ме посети от Шотландия и искам той да се върне с вестта, че съм готова и годна да заема трона си. Очаквам го по пладне, но следобедът вече преваля и започва да става тъмно и студено, когато той влиза на кон във вътрешния двор.
Бабингтън, моят верен паж, се втурва в покоите ми, със зачервен от студа нос и замръзнали ръчички, за да ми съобщи, че благородникът от Шотландия най-сетне е пристигнал и в момента прибират конете му в конюшнята.
Настанявам се на стола си, под бродирания балдахин от брокат, и чакам. И наистина, на вратата се почуква и съобщават за пристигането на Шрусбъри и Мортън. Не се изправям. Изчаквам да ми бъде представен и когато той се покланя ниско, кимвам. Би трябвало да се научи отново да се отнася с мен като с кралица: не забравям, че преди той се държеше с мен също толкова зле, колкото и всички останали. Може да започнем, тъй като възнамерявам да продължим. Сега той ме поздравява като затворница: следващия път ще ме види на трона ми в Единбург. Може да се научи на почтително отношение.
Бес влиза зад двамата мъже и аз й се усмихвам, докато тя прави реверанс. Реверансът е съвсем лек, напоследък между нас не са останали твърде много добри чувства. Все още седя заедно с нея през повечето следобеди, и все още й давам надежди за възможностите, които ще има, когато ме върнат на трона: но тя се е уморила да ме обслужва, и е разорена от разноските по моя двор и пазачите. Зная това, и няма нищо, което мога или искам да направя, за да й помогна. Нека се обръща към Елизабет, за да иска пари за моето държане в плен. Трудно ще склоня да плащам на собствените си тъмничари за това, че ме държат затворена.
Тревогата е издълбала бръчки по лицето й и й е придала мрачно излъчване, което не съществуваше, когато за първи път влязох в къщата й преди повече от две години. Тогава тя беше младоженка, и щастието грееше по лицето й. Гордостта й от нейния съпруг и от положението й беше съвсем нова за нея. Сега тя изгуби състоянието си, за да ме издържа, може да изгуби къщата си, и знае, че вече е изгубила съпруга си.
– Добър ден, графиньо – казвам мило и я гледам как промърморва някакъв отговор. След това семейство Шрусбъри се отдръпват в ъгъла на стаята, аз кимвам на своя свирач на лютня да засвири мелодия, и на Мери Сетън – да се погрижи да поднесат вино и малки сладкиши. Мортън сяда на ниско столче до мен и прошепва новините си в ухото ми.
– Готови сме за завръщането ви, ваша светлост – казва той. – Дори подготвяме старите ви покои в Холируд.
Прехапвам устна. За миг отново виждам мислено тъмночервеното петно от кръвта на Рицио върху пода в трапезарията си. За миг се замислям какво ще означава за мен едно завръщане в Шотландия. Няма да бъде като лято, ухаещо на френски рози. Шотландците бяха неблагоразположени към мен преди, и положението едва ли се е подобрило. Ще трябва да живея с един варварски народ и да се храня в стаята, където на пода има кърваво петно. Ще трябва да ги управлявам с волята си и с всичките си политически умения. Когато дойде Ботуел, можем да ги подчиним заедно, но докато той пристигне, аз ще бъда в постоянна опасност от ново похищение и бунт.
– А в момента подготвят принца за пътуването му – казва той. – Той очаква с нетърпение да отиде в Англия, обяснихме му, че това ще бъде неговият дом за в бъдеще, и че един ден ще стане крал на Англия.
– Добре ли е той?
– Нося ви вести от дойката му и от неговия гувернант – казва той. – Също и от възпитателя му. Той е добре и напредва. Расте силен и си учи уроците.
– Говори ли вече ясно?
В ранните вести за него ми съобщаваха, че се лигави и забравя да си затвори устата, когато се храни и когато говори. Един принц, който ще владее две кралства, а може би и три, трябва да бъде красив. Това може би звучи сурово: но така върви светът.
– Много по-добре, както ще видите.
Вземам пакета с доклади и ги подавам на Мери Сетън, за да ги прочета по-късно.
– Но имам една молба – тихо казва той.
Чакам.
– Английският посланик ни съобщи, че поддържате кореспонденция с краля на Испания.
Повдигам вежди и не казвам нищо. На Мортън определено не му влиза в работата кой ми пише. Освен това не поддържам връзка пряко с краля на Испания. Той се среща с моя пратеник Ридолфи, който пътува до херцог Алва в Нидерландия, до самия папа, а след това и до Филип Испански. Смешното е, че Елизабет му даде документ за безпрепятствено излизане от кралството, без да има представа, че той е мой емисар, който обхожда враговете й, за да организира поход срещу нея.
– А също и с краля на Франция.
– И? – питам със смразяващ тон. – Et puis? 1616
И после? (фр.) – Б.пр.
[Закрыть]
– Трябва да ви помоля, докато положението е толкова деликатно, да не им пишете – казва той с неудобство в гласа. Шотландският му акцент, винаги твърде груб за слуха ми, става по-неразбираем, когато е смутен. – Сключваме споразумение с барон Бърли от името на английския кралски двор…
– Барон Бърли?
– Лорд Уилям Сесил.
Кимвам: удостояването на моя враг с благородническа титла може само да влоши нещата за мен и за представителите на старата аристокрация – моите приятели.
– Сключваме споразумение, но когато лорд Сесил намира ваши тайни писма до врагове на държавата и от тях до вас, той няма доверие във вас. Той не може да има доверие във вас.
– Французите са мои родственици – изтъквам. – Той едва ли може да ме обвинява, че пиша на семейството си, когато съм далече от дома си и напълно сама.
Мортън се усмихва. Не изглежда твърде загрижен заради самотата ми.
– А Филип Испански? Най-големият неприятел на Англия? Дори в този момент той строи кораби за нашествие. Нарича това армада, която трябва да унищожи Англия.
– Не му пиша – излъгвам с лекота. – И не пиша на семейството си нищо, което Сесил да не може да прочете.
– Всъщност, ваша светлост, вероятно не пишете абсолютно нищо, което той да не чете – изрича натъртено Мортън. – Той вероятно вижда всяко писмо, което получавате и което изпращате, независимо колко хитра смятате, че сте били с тайните си куриери, цифрови кодове и невидимо мастило.
Извръщам глава, за да покажа раздразнението си.
– Аз нямам държавни тайни – казвам категорично. – Трябва да ми бъде позволено да пиша на приятелите и семейството си.
– И на Ридолфи? – пита той внезапно.
Запазвам изражението на лицето си напълно непроменено. Не позволявам то да трепне дори съвсем леко в знак, че съм разпознала името. Той може да се взира в мен като в някакъв портрет, но пак няма да види тайната ми.
– Не знам нищо за никакъв… Ридолфи – казвам, сякаш това име ми е съвсем чуждо. – Не знам нищо за никакви писма.
– Умолявам ви – казва неловко Мортън, цял пламнал от искреност и смущение, задето е принуден да нарича една дама и кралица безогледна лъжкиня. – Няма да споря с вас кого познавате или на кого пишете. Аз не съм шпионин. Не съм тук, за да ви залагам капан, ваша светлост, аз съм ваш истински приятел и съм тук, за да уредя подробностите по завръщането ви в Шотландия и на престола. И затова ви умолявам да не задействате никакви заговори, да не пишете на никакви конспиратори, да не се доверявате на никого освен на мен и на лорд Шрусбъри, и на самата кралица на Англия. Всички ние сме решени да ви видим отново на трона ви. Трябва да бъдете търпелива: но ако бъдете търпелива и почтена, както подобава на велика кралица, каквато сте вие, тогава ще ви видим върната на власт тази година, може би този Великден.
– Този Великден?
– Да.
– Давате ли ми думата си?
– Да – казва той, и аз му вярвам. – Но вие ще ми дадете ли вашата?
– Моята дума? – повтарям ледено.
– Вашата честна дума на кралица, че няма да заговорничите с враговете на Англия.
Замълчавам. Той изглежда изпълнен с надежда, сякаш безпрепятственото ми завръщане в Шотландия и всичките му планове зависят от този момент.
– Много добре. Обещавам – изричам тържествено.
– Давате думата си като кралица?
– Давам ви думата си като кралица – изричам твърдо.
– Няма тайно да получавате или да изпращате писма? Няма да се включвате в никакви заговори срещу мира на Англия?
– Давам ви думата си, че няма.
Мортън въздиша и хвърля поглед към Шрусбъри, сякаш е изпълнен със силно облекчение. Шрусбъри се приближава и ми се усмихва.
– Казах ви, че ще обещае – казва той. – Кралицата е решена да се върне на трона си. Тя ще се отнесе към вас и към всичките ви предани сънародници с безупречна почтеност.
