Текст книги "Другата кралица"
Автор книги: Филипа Грегъри
Жанр:
Современная проза
сообщить о нарушении
Текущая страница: 16 (всего у книги 33 страниц)
Ноември 1569, Ковънтри: Джордж
Най-сетне новини от Дърам: но те не са добри за нас. Армията на Севера марширува на юг. Изслушали са католическата литургия в катедралата на Дърам и са отпразнували триумфа си с благодарствено богослужение Te Deum, а сега многочислената им армия е потеглила със знамената си по големия път на север. Трябва да предполагаме, че идват да освободят кралицата. Видели са ги на пътя за Рипън и се говори, че имат четири хиляди пеши войници: но най-голямата им сила е тяхната конница. Имат близо две хиляди войници на коне, това са блестящите млади благородници от аристократичните родове на Севера, закоравели от години на погранични набези, опитни в двубоите, жадуващи за битка, пламенно пазещи вярата си, и всички до един – влюбени в шотландската кралица. Предвождат ги Уестморланд и Нортъмбърланд, дори графиня Нортъмбърланд придружава армията, и те се кълнат, че по-скоро ще избият всички ни, отколкото да пропуснат този огромен шанс да възстановят истинската вяра.
Когато чувам това, наистина трепвам. Усещам как сърцето ми за миг подскача при мисълта за разветите знамена и за армията, тръгнала на поход в името на истинската църква. Само ако можех да бъда с тях, с моите приятели, само ако можех да имам тяхната убеденост. Само ако можех да освободя кралицата и да потегля заедно с нея да се присъединя към тях. Какъв ден би бил този! Да потегля заедно с кралицата, за да посрещна нейната армия! Но когато си представям това, се налага да сведа глава и да си спомня, че моят дълг е към кралица Елизабет. Дал съм клетва като представител на рода Талбот. Не съм способен на безчестие. По-скоро бих избрал смъртта пред безчестието. Трябва да бъде така.
Междувременно Хейстингс продължава да ме уверява, че армията на Елизабет е поела на север, но никой не може да каже защо придвижването им отнема толкова време, нито къде се намират. Собствените ми хора са неспокойни, не им харесва мръсният малък град Ковънтри: бях принуден да им изплатя само половината от надниците им, тъй като ни измъчва отчаян недостиг на пари. Бес прави най-доброто, което може, но хранителните запаси са оскъдни, и половината от хората тъгуват за домовете си, а другата половина жадуват да се присъединят към враговете ни. Някои вече се измъкват и бягат.
Лорд Хънсдън – предан родственик на кралицата – е хванат натясно от поддръжниците на кралица Мери в Нюкасъл: не може да стигне на запад, за да отведе подкрепления в Йорк, който е на ръба на отчаянието. Целият североизток се е обявил в подкрепа на Мери. Хънсдън се движи предпазливо надолу по крайбрежието, надявайки се да се добере поне до Хъл. Носят се обаче ужасни слухове, че испанците може да слязат на суша в Хъл, а градът със сигурност ще се обяви на тяхна страна. Графът на Есекс е хванат като в капан в Йорк, не смее да тръгне в поход. Цял Йоркшир се е обявил в подкрепа на армията на Севера. Единствен сър Джордж Боус продължава да е против тях и сега е обсаден в малкото пазарно градче Барнард Касъл. Това е единственият град, обявил се в подкрепа на Елизабет, единственият град в Северна Англия, предпочел нейните претенции за трона пред тези на шотландската кралица: но дори при това положение всеки ден негови хора се измъкват тайно през портите на замъка и бягат да се присъединят към папистите.
С всеки ден, в който армията на Елизабет бавно и неохотно идва към нас, армията на Севера става все по-многочислена и уверена и напредва все по-бързо и по-бързо, и войниците й са посрещани като герои-освободители. Всеки ден, в който армията на Елизабет се забавя, армията на Севера се приближава до нас, и с всеки изминал ден расте шансът армията на Севера да стигне тук първа и да отведе шотландската кралица, и тогава войната ще приключи без сражение, а Елизабет ще бъде победена в собствената си страна от собствената си братовчедка, без да прозвънне дори един меч в нейна защита. Прекрасен край на едно кратко царуване! Бърз завършек на кратък и неуспешен експеримент с една кралица-стара мома от протестантската вяра! Това ще бъде третата дъщеря на Хенри, не успяла да се задържи на престола. Защо да не опитаме с внучката на сестра му? Това ще бъде втората провалила се протестантска представителка на Тюдорите: защо да не се върнем към старите ритуали?
На фона на всичко това, Бес ми съобщава дребна клюка, научена от нейния управител в Чатсуърт, която ме кара да съзра мъничка надежда в тези безнадеждни времена. Той й съобщава, че половин дузина от фермерите-арендатори, избягали, когато се вдигна знамето на Севера, са се върнали у дома, с подбити крака, но горди, и твърдели, че бунтът е свършил. Казват, че са марширували под знамето с петте Христови рани, че са видели вдигането на нафората в катедралата на Дърам, че катедралата е била осветена повторно и всичките им грехове са били опростени, че добрите времена са настъпили, и надниците ще бъдат вдигнати, а шотландската кралица ще се възкачи на престола на Англия. Били посрещнати като герои в селата си, а сега всички вярват, че битката е приключила и кралицата на шотландците е спечелила.
За миг това ми дава надежда, че може би тези обикновени, доверчиви хора ще се задоволят със завземането на Дърам и установяването на старото кралство на Севера, и ще разпуснат армията си. Тогава можем да преговаряме. Но знам – само се преструвам, че не ме е страх. От все сърце и душа ми се иска да имах някакви обнадеждаващи новини. Иска ми се да можех да бъда сигурен, че ще успея да я опазя.
Хейстингс предрича, че лордовете от Севера ще създадат Северно кралство, и ще чакат армията на Елизабет на избран от самите тях терен. Те разполагат с предимството на числеността, те ще изберат и бойното поле. Те разполагат с конница, а армията на Елизабет няма почти никакви коне. Младите конници от Севера ще насекат чираците от Лондон на парчета. Хейстингс е мрачен при мисълта за това: но всичко, което забавя битката, е добра новина за мен. Поне няма да ми се наложи днес или утре да се изправя в битка срещу собствените си сънародници, срещу моите приятели Уестморланд и Пърси. Ужасявам се от момента, в който трябва да наредя на мъже от Дербишър да наострят сърповете си срещу хората на Уестморланд и Нортъмбърланд. Ужасявам се от деня, в който ще трябва да заповядвам на мъже да стрелят срещу родствениците си. Сигурен съм, че моите хора ще откажат.
Отвращавам се при мисълта за тази война. Мислех, че Бог ме е призовал да браня дома си от испанците или французите; но никога не съм и сънувал, че ще се озова в битка срещу сънародници англичани. Да застраша свой сънародник, воден от човек, когото цял живот съм познавал като приятел, ще разбие сърцето ми. Мили Боже, Уестморланд и Нортъмбърланд са били мои другари, съветници и сродници през целия ми живот. Ние сме трети братовчеди и роднини по сватовство и заварени братовчеди един на друг в течение вече на пет поколения. Ако тези двама мъже и техните родственици са потеглили на поход под знамето с петте Христови рани, то е просто невероятно, че не съм редом до тях. Аз съм техен брат, редно е да бъда до тях.
Битката ще дойде, и тогава аз ще трябва да погледна над ушите на коня си към техните знамена, към техните обичани, познати знамена, и да видя в тяхно лице неприятеля. Ще дойде денят, в който ще видя честните английски лица от другата страна, и въпреки това ще трябва да кажа на хората си да се подготвят да устоят на смъртоносно нападение; но този ден няма да е днес. Слава на Бога, няма да е днес. Но единствената причина да не е днес, е техният избор. Те си избират подходящия момент. Вече сме победени.
Бъдни вечер, 1569, Ковънтри: Мери
Моят капелан заключва вратата на обитаваното от мен жилище, и в тази необикновена нощ аз слушам католическата литургия, сякаш сме християни, укриващи се в катакомбите на Рим, обкръжени от безбожниците. И подобно на тях ние знаем, и сме твърдо убедени, че макар и да изглеждат толкова силни, макар че сякаш господстват над света, ще възтържествуват именно нашата далновидност, и нашата вяра, която ще се разраства, докато стане единствената.
Той завършва с молитвите за душите на благодетелите, а после увива свещените предмети, слага ги в кутия и тихо излиза от стаята. Само прошепнатото от него: „Честито Рождество“ ме сепва и ме откъсва от молитвата ми.
Надигам се от молитвената възглавничка и духвам свещите пред малкия олтар. „Честито Рождество“, казвам на Агнес и Мери и целувам всяка от тях по бузите. Членовете на домакинството ми се изнизват, един по един, като спират, за да ми се поклонят или да ми направят реверанс, и прошепват благословиите си. Усмихвам се, докато ги изпращам, а после стаята остава тиха, и топла.
– Отворете прозореца – казвам на Агнес, и се навеждам навън. Звездите блестят ярко като диаманти на фона на черното небе. Потърсвам с поглед Полярната звезда и си помислям, че моята армия сигурно спи под нея, на път към мен. Идва ми на ум една история, която Ботуел ми разказа веднъж, аз вдишвам глътка леденостуден въздух, а когато го изпускам, се чува продължителен, студен свирещ звук, като воя на буен вятър навън в нощта.
– Какво правите? – пита Мери, като намята раменете ми с шал.
– Свиря, за да призова буря – казвам, усмихвайки се при мисълта за Ботуел, който сам призова буря в нощта преди битката на Карбъри Хил. – Призовавам буря, която да ме отвее чак до престола ми.
Декември 1569, Ковънтри: Бес
Сезонът е студен и тази година моето домакинство не може да се надява на много радост по Коледа. За втори път тази друга кралица проваля с присъствието си нашата Коледа – моята и на съпруга ми. От все сърце и душа искам никога да не бях чувала за нея, независимо от мисълта, че мога да извлека полза, като й служа. Далеч от дома, разделени от децата си, без новини за майка ми, сестра ми или дома ми, ние тревожно очакваме пристигането на армията на Севера. Хейстингс изпраща съгледвачи по три пъти на ден, за да добием поне някаква представа къде е армията сега, и кога ще ни настигне, но през половината време те яздят наслуки в мъглата и дъжда, та могат да се озоват на няколко фута от армията на Севера и пак да не я видят.
Градът е укрепен възможно най-добре, но никой не се съмнява, че не можем да издържим на обсадата от близо шестхилядна армия. Имаме шепа мъже, на чиято вярност не можем да се осланяме, а гражданите на Ковънтри също няма да ни защитят. Те също искат да видят кралицата освободена. Не сме твърде обичани тук: ние сме окупационна армия.
Непрестанно се боя за майка ми и сестра ми в Чатсуърт. Дъщерите ми са в безопасност на юг, на служба при приятели, учат се как да управляват големи домакинства и създават приятелствата, които ще им послужат по-късно в живота, а синът ми Чарлс е в училище. Но северната армия може да мине през Чатсуърт и макар че майка ми притежава нужната решителност и кураж, за да им нареди да напуснат земята ми, какво ще стане, ако войниците се разгневят? Тревожа се също и за Хенри, моя син, и за Гилбърт, заварения си син: и двамата са в двора. Не мога да престана да мисля, че може да си наумят да тръгнат като доброволци с армията на кралицата и да потеглят на север срещу нейните врагове. Ако моят Хенри влезе в битка със северната армия, кълна се, че ще обезглавя кралицата на шотландците със собствените си ръце. Сигурна съм, че Робърт Дъдли няма да го пусне да отиде. Сигурна съм, че кралицата ще забрани това. Но отново и отново се стряскам през нощта, сигурна, че моето момче доброволно се е изложило на опасност и дори в този миг марширува на север, за да се срещне с неудържима армия от изменници.
Хейстингс има писмо от Лондон, което обещава подкрепа и изразява престорен оптимизъм, но то съобщава съкрушителната вест, че Барнард Касъл е паднал в ръцете на армията на Севера. Сър Джордж Боус държал страната на кралицата, но неговите хора рискували живота си и скочили от стените на замъка, за да се присъединят към бунтовниците. Един от тях дори си счупил крака в решимостта си да премине на другата страна, а жителите на града сами разтворили широко портите и призовали бунтовниците да влязат, пеейки старите химни, докато напредвали. Отслужили католическа литургия в енорийската църква, изнесли скритите съдове за светена вода, златото, среброто, дори картините и прозорците от рисувано стъкло. При кръста на пазарния площад обявили завръщането на вярата, а съпругите на всички фермери завели децата си най-сетне да бъдат подобаващо кръстени.
Ще бъде както преди, зная го: църквата като център на живота, манастирите и абатствата – пълни със своите богатства, вярата – възстановена. Сякаш светът се съшива отново, както опитен тъкач оправя обърканите конци на парче плат. Трудно ми е да повярвам, че няма и аз самата да се върна назад, обратно покрай третия си добър съпруг, Уилям Сейнт Лоу, обратно покрай втория си почтен съпруг, Уилям Кавъндиш, който ми даде Чатсуърт и отмъкна заради мен златните свещници от абатството, покрай първото си имение, чак назад до детството ми, когато се омъжих за първия си съпруг, за да избягам от живота на бедно момиче без никакви перспективи в Хардуик, а майка ми не притежаваше дори дома, в който живеехме.
На вечеря отбелязвам пред кралицата, че през всяка нощ в това ужасно време на очакване сънувам, че се връщам назад към детството си, и лицето й грейва, сякаш това е прекрасна перспектива:
– Ако можех да си пожелая нещо, то щеше да е да бъда отново във Франция – казва тя. – Иска ми се отново да бях малка принцеса във Франция.
Усмихвам се слабо, сякаш в знак на съгласие. Бог е свидетел, че и на мен ми се иска тя да беше там.
Декември 1569, Ковънтри: Джордж
Кралицата е подслонена в най-хубавата къща в града, и дори тя не е достатъчно добра за нея. Бес и аз сме настанени в съседство, в стаите са струпани купчини от вещи, слугите спят по пейките. Конярите спят в конюшните при конете, хората на Хейстингс са наблъскани в къщите на бедняците из целия град. На пазара вече не може да се намери храна, а вонята от улиците и канавките е непоносима. Ще трябва да продължим, независимо от опасността, иначе в тези тесни жилища ще плъзнат болести. Хейстингс е писал на Сесил, но отговорът идва при мен в жалкото ни жилище, донесен от поредния от неговите млади безименни пратеници. Фактът, че сега той предпочита да кореспондира с мен, а Хейстингс е пренебрегнат, ми казва всичко наведнъж. Сесил трябва да е отчаян. Той докара своята кралица до ръба на поражението и сега се нуждае от мен, за да преговарям с другата кралица.
Вашето приятелство с шотландската кралица може да ни послужи сега. Имам сигурни сведения, че бунтовниците са превзели пристанището Хартълпул, за да послужи то като брегово укрепление за слизането на испанците на суша. Флотата на испанците ще дойде от Нидерландия и ще стовари на суша армията им, за да подкрепи армията на Севера. Не разполагаме с войска, която може да се мери с тях, нито можем да съберем такава.
В такъв случай вие ще трябва да защитите кралицата на шотландците на всяка цена и да започнете с нея преговори за постигане на споразумение. Кажете на Бес, Деверьо и Хейстингс, че трябва да я опазят невредима на всяка цена. Всичките ни предишни планове сега спешно са променени – погрижете се те непременно да разберат това. Сега тя не само не представлява опасност за нас, а е единствената ни надежда за примирие. Тя трябва да бъде опазена невредима и, ако е възможно, превърната в наша приятелка и бъдеща съюзница.
Разберете какво е съгласна да приеме. Съгласни сме да подкрепим завръщането й на трона на Шотландия и, ако трябва, да я утвърдим като наследница на трона на Англия. Тя ще трябва да гарантира свободата на вероизповеданията, но може да изповядва собствената си вяра като кралица. Ще трябва да избере бъдещия си съпруг по съвет на членовете на своя Частен Съвет. Може да се омъжи за Норфолк, ако все още го иска.
От това виждате, че аз преценявам положението, в което се намираме, като тежко, крайно тежко. Предусещам поражението, което ще претърпим от армията на Севера, и трябва да убедим кралица Мери да не сваля от власт кралица Елизабет. Разчитаме на вас да сключите с нея споразумение, което оставя кралица Елизабет на трона. Когато испанската армада доплава в наше пристанище и стовари армията си на сушата, ние сме загубени. Не можем да се защитим срещу такава сила. Не можем да съберем войска и да се защитим дори срещу армията на Севера. Всичко ще зависи от споразумението, което ще постигнете с кралица Мери. Моля ви, положете най-големи усилия, Шрусбъри. Може и да сме имали разногласия в миналото, но моля ви, изхвърлете ги от ума си сега.
Целта на това е да спаси живота на кралица Елизабет и трона й, и всичко, което сторихме в нейното и в Божието име.
Това не би трябвало да ме изненадва. В края на краищата, аз вече от дни съм нащрек и гледам на него като на изключителен враг, но дори при това положение съм потресен, толкова потресен, че едва успявам да задържа писмото в ръцете си. Пръстите ми треперят.
Ще трябва да направя каквото ми нарежда. Веднага щом испанците стъпят на суша, ще трябва да започна да говоря с кралица Мери така, както молителят говори с победител. Ще трябва да я моля за живота и свободата на кралица Елизабет. Ще трябва да опитам да я убедя да бъде великодушна. Но, честно казано, не виждам защо тя би проявила милост, след като към нея никога не е била проявявана такава.
Когато кралица Мери командва сплотените армии на Севера и на испанците, то тогава все едно, че господства над Англия. Не виждам причина да не може просто да заеме трона си. И тогава тя ще бъде Мери, кралица на Англия и Шотландия, а Елизабет ще стане другата кралица и отново ще бъде затворничка.
Декември 1569, Ковънтри: Мери
Треперя от вълнение и не мога да го скрия. Не мога да придам ведрост на изражението си, нито спокойствие – на гласа си. Аз съм френска принцеса, редно е да мога да си придам пълно самообладание, но ми идва да затанцувам из стаята и да запищя от удоволствие. Изглежда, че бурята, която призовах, се разрази над Англия като голяма вълна, разбиваща се в морето. Моята армия е завоювала целия Север, а днес е завзела пристанището Хартълпул, за да го предостави на испанската армада, която ще слезе на суша тук. Папата ще се обяви на моя страна и ще нареди на всеки римокатолик в Англия да вдигне оръжие в моя защита. Не мога да скрия радостта и вълнението си, затова казвам на Мери Сетън да съобщи, че съм болна и че трябва да остана в стаята си. Не смея да позволя на никого да ме види.
Хартълпул е дълбоководно пристанище, а испанската флота трябва да измине само краткия път от Нидерландия. Могат да плават през нощта, и утре ще са тук. Може дори сега да са в открито море. Когато стъпи на суша, испанската армия трябва само да прекоси страната и да дойде при мен. Сега отброявам оставащото време от пленничеството си в дни.
Чувам потропване по външната врата на покоите си и тих глас отвън. Това е Шрусбъри: бих познала свенливия тон на гласа му навсякъде. Мери Сетън ми съобщава, че е дошъл да попита за здравето ми.
– Пуснете го да влезе – казвам, надигам се от стола си и оправям полите си. Хвърлям поглед в огледалото. Пламнала съм, а очите ми блестят. Той ще си помисли по-скоро, че съм трескава, а не развълнувана.
– Ваша светлост – казва той, влиза и се покланя.
Подавам му ръката си за целувка.
– Скъпи мой Шрусбъри.
Той се усмихва на начина, по който произнасям името му, и се вглежда внимателно в лицето ми:
– Научих, че не сте добре. Разтревожих се за вас. Но виждам, че сте по-красива от всякога.
– Имам лека треска – казвам. – Но не мисля, че е нещо сериозно.
Мери Сетън отива до прозореца, за да не пречи на разговора ни.
– Желаете ли да ви види лекар? Мога да изпратя да повикат лекар от Лондон. – Той се поколебава. – Не, не мога да обещавам това. Не съм сигурен, че можем да намерим някой, който да предприеме такова пътуване в тези смутни времена. Разрешавате ли да потърся някой надежден местен човек?
Поклащам глава:
– Сигурна съм, че утре ще бъда добре.
– Времената са трудни – казва той. – Не е изненадващо, че не се чувствате добре. Надявах се да ви отведа в Уингфийлд за дванайсетте коледни дни, там ще се чувствате по-удобно.
– Значи можем да отидем в Уингфийлд? – питам аз, чудейки се дали разполага с нови сведения. Възможно ли е да знае къде е сега моята армия? Възможно ли е наистина да се надява да ме отведе в къща, която не може де се отбранява?
– Надявам се – казва той, и по неуверения му тон разбирам, че те настъпват към нас, че той е наясно с поражението си, и Уингфийлд и Коледа са неговата мечта за мир заедно с мен, а не истински план.
– О, това ще бъде втората ни Коледа заедно! – възкликвам, и виждам как руменината бавно избива под кожата му.
– Тогава не знаех… – подхваща той, а после изведнъж млъква. – Ако ви отведат – казва той, а след това се поправя: – Когато ви отведат от мен…
– Близо ли са? – прошепвам. – Очаквате ли ги?
Той кимва:
– Не мога да кажа.
– Не се съпротивлявайте – казвам настойчиво. – Не бих понесла да пострадате заради мен. Ще бъдете силно превъзхождани по численост, знаете това, а мъжете от Ковънтри няма да вдигнат оръжие в защита на Елизабет. Моля ви, просто се предайте.
Той се усмихва, малко тъжно:
– Трябва да изпълня дълга си към кралицата. Знаете това.
– Аз също не мога да ви кажа някои неща – прошепвам. – Аз също имам тайни. Но наистина знам, че те са войска, силна войска. Искам да обещаете, че когато пристигнат, ще дойдете при мен, ще застанете на моя страна, и аз ще ви защитя.
– Аз съм този, който би трябвало да ви защитава – казва той. – Това е мой дълг, а също и мое… мое…
– Ваше какво? – Мисля си, че ще каже „желание“, и тогава ще бъдем на косъм от признание. Знам, че не бива да вдигам към него очите и лицето си; но го правя; и леко пристъпвам напред, така че заставаме близо един до друг като влюбени.
– Мой навик – простичко казва той. – Свикнал съм да се подчинявам на своята кралица. И съм длъжен. Това е моето задължение към кралица Елизабет. – И той се отдръпва от мен, със сведени очи. – Дойдох само да разбера дали имате нужда от лекар – казва той, с поглед, забит в ботушите. – Радвам се, че ви намирам в добро здраве. – Той се покланя и си тръгва.
Оставям го да си отиде. Непризнатата му любов към мен е гаранция за безопасността ми, той е мой, дори и да не го знае. Моето спасение е в армията, която се приближава все повече. Моето бъдеще марширува към мен, стъпка по стъпка, а младите мъже от Севера, яхнали бързите си красиви коне, идват да ме спасят от Елизабет. Най-добрата армия в Европа пристига с големите си кораби. Скоро ще си върна онова, което ми принадлежи.
Ако Ботуел е избягал, той ще е на път към мен: по суша, по море, пеш, на кон, с кораб; ако трябва да пълзи на ръце и колене, той ще го стори. Това ще бъде битка, която той няма да иска да пропусне. Той мрази англичаните, сякаш е обсебен от тази омраза, мрази ги, както подобава на граничен жител, какъвто е той. Неговите съплеменници вършат набези в английските земи и понасят нападения от англичаните вече от столетия насам. Той ще стори всичко, за да застраши англичаните. Да ги победи в открита битка, ще бъде най-голямата радост в живота му.
Ще се срещнем отново така, както се разделихме – на бойно поле. Той ме остави след ужасния дълъг ден на Карбъри Хил, и в последния момент ми каза всичко. Той предрече, че бунтовните шотландски лордове ще дадат думата си да осигурят безопасност на мен и на него, но ще изменят на думата си в мига, щом той се изгуби от поглед. Каза, че ще го обявят извън закона, а мен ще арестуват. Умоляваше ме да му позволя да влезе в бой, за да можем да се измъкнем, да избягаме заедно. Но аз мислех, че знам по-добре. Казах, че не могат да ми навредят, че съм с кралска кръв. Нямаше да посмеят да ми сторят зло. Бях убедена, че съм в безопасност. Никой не можеше да ме докосва, моята особа беше свещена, а той беше мой съпруг: те никога нямаше да дръзнат да го докоснат.
Той хвърли шапката си и ме наруга: проклет да бъдел, но знаел, че те ще ми навредят – моето име и моята корона нямало да ме защитят. Каза, че съм глупачка: нима не съм била извлякла никаква поука от това, че самият той ме бил отвлякъл? Нима не съм виждала? Нима не съм знаела? Магията на кралската титла била илюзия, която можела да бъде разрушена от един безсъвестен мъж. Изкрещя ми: нима съм мислела, че той е единственият насилник и похитител в Шотландия? Дали бих се лишила от неговата закрила сега?
В отговор самата аз изпаднах в ярост. Заклех се, че той греши, че дори най-коварните шотландски лордове познават своя монарх. Казах, че те никога не биха сторили зло на човек с кралска кръв, че може и да са разгневени, но не са безумци – те не биха могли да вдигнат ръка срещу мен.
И тогава той ми го каза. Каза ми в лицето истината, която се бях заклела да открия, но се опасявах да чуя. Каза ми, че той и бунтовните лордове сключили съюз и се договорили да убият Дарнли, който имаше кралска кръв, точно както и аз. Съюзили се и подписали съглашение да убият Дарнли, който бе консорт на кралица, баща на принц, и сам от кралско потекло. Ботуел положи тежките си длани на раменете ми и каза: „Мари, слушай, твоето тяло не е свещено. Дори някога да е било – то вече не е свещено. Аз съм го обладавал. Те всички знаят, че съм те имал, и то без твоето съгласие. Всички знаят, че си смъртна жена. Можеш да бъдеш насилвана, можеш да бъдеш прелъстявана. Можеш да бъдеш убита. Можеш да бъдеш хвърлена в тъмница, можеш да бъдеш отведена на ешафода и главата ти може да бъде положена на дръвника. Аз ги научих на това. Да ми прости Господ, не си дадох сметка, че това ще бъде урокът, който ще научат. Мислех си, че ще ти осигуря безопасност, като те направя своя, но единственото, което направих, е да разруша магията ти. Аз им показах какво може да бъде сторено. Аз им показах, че един мъж може да прави с теб каквото поиска, със или без твоето съгласие.“
Аз дори не го чух. В онзи миг той ми каза истината, така, както никога не беше говорил преди, а аз не го слушах. Казах само: „Кой? Кажи ми имената. Кажи ми имената на кралеубийците, които убиха Дарнли. Свършено е с тях.“
В отговор той пъхна ръка в жакета си и извади самия клетвен документ, който бяха подписали, внимателно сгънат и пазен за този момент. Каза: „Това е за теб. Това може да е последното нещо, което ще успея да сторя за теб. Това е за теб. То доказва пълната ти невинност по отношение на убийството му и нашата вина. Това е прощалният ми подарък за теб.“
А после си тръгна от мен, без да се сбогува. Без нито дума повече.
Документът съдържаше споразумението, а върху него бяха имената на почти всички велики лордове в моя двор, коварните, бунтовни убийци: сред тях беше и името на моя полубрат Джеймс. Бяха се заклели да се съюзят, за да убият съпруга ми, Дарнли.
И – voila – името на Ботуел беше най-отгоре. Той беше по-виновен от всички тях. Ето това се бе опитвал да ми каже, в деня, когато ме остави. Че всички те могат да съберат сили да убият една свещена кралска особа, точно като мен, особа със свещена кралска кръв, като мен. Всеки безсъвестен мъж би могъл да го стори. Също и Ботуел.
