Текст книги "Другата кралица"
Автор книги: Филипа Грегъри
Жанр:
Современная проза
сообщить о нарушении
Текущая страница: 21 (всего у книги 33 страниц)
Февруари 1570, замъкът Тътбъри: Мери
Ботуел, ще се смееш, когато прочетеш това, както се смея и аз, докато пиша. Моят полубрат Мъри е мъртъв, и шотландците ме искат отново за кралица. Това лято ще се върна на трона си и още на другия ден ще наредя да те освободят. Винаги съм имала късмет, а още не е построена онази тъмница, която може да задържи теб.
Мари
Април 1570, замъкът Тътбъри: Джордж
Пряко волята си, аз се превърнах в съветник на кралица Мери. Налага се: това е задължение, което честта ми изисква. Тя не може да бъде оставена без някой, с когото да разговаря.
Няма си никого, комуто може да се довери. Годеникът й, херцогът на Норфолк, е хвърлен в тъмница и може само да й пише тайно, посланикът й, епископ Джон Лесли, е потънал в мълчание след арестите, а през цялото време Сесил я притиска да сключи споразумение за връщането си в Шотландия, при условия, за които дори аз виждам, че са безмилостни.
– Твърде припряна сте – упреквам я. – Твърде нетърпелива. Не можете да се съгласите на тези условия.
Те искат да й наложат стария, изготвен от Сесил, Единбургски договор, който превръща Шотландия в нация от поданици, подчинена на Англия, неспособна да сключва собствени съюзи, нация, изцяло лишена от възможността да води външна политика. Искат от нея да се съгласи да превърне Шотландия в протестантска страна, където може да отдава почит на своя Бог само насаме, почти скришно. Дори искат от нея да се откаже от претенциите си за английския трон, настояват тя да се откаже от наследството си. И като истинска кралица тя е готова да приеме това унижение, това мъченичество, за да си спечели отново трона на Шотландия и да се върне при сина си.
– Тези искания са невъзможни, те са лукави и злонамерени – казвам й аз. – Родната ви майка ги е отхвърлила заради вас, докато е умирала. Сесил искаше да й ги наложи със сила, би трябвало да се срамува, задето иска да ги наложи на вас.
– Трябва да се съглася – казва тя. – Знам, че са тежки. Но ще се съглася.
– Не бива.
– Ще го сторя, защото върна ли се веднъж там… – Тя свива рамене: жест, толкова изцяло френски, че дори да видя само движението на раменете й сред тълпа други жени, ще я позная веднага. – Върна ли се отново на трона си, мога да правя каквото ми е угодно.
– Вие се шегувате. Невъзможно е да смятате да подпишете съглашение, а след това да не удържите на обещанието си?
Искрено съм потресен.
– Не, non, jamais 1212
Не, никога (фр.). – Б.пр.
[Закрыть]не. Разбира се, че не. Но кой би ме обвинил, ако го сторя? Вие сам казвате, че тези условия са злонамерено несправедливи.
– Ако смятат, че ще се отметнете от думите си, те изобщо няма да подпишат споразумение с вас – изтъквам. – Ще разберат, че не може да ви се има доверие. И вие ще сте лишили своята дума, думата на една кралица, от всякаква стойност.
Тя ми хвърля бърза усмивка като палаво дете.
– Нямам какво да предложа като залог – казва тя простичко. – Нямам какво да предложа в замяна, освен думата си. Трябва да ги накарам да я приемат.
– Те ще ви накарат да удържите на думата си – предупреждавам я.
– О, ами! – засмива се тя. – Как биха могли? След като се върна на трона си?
– Заради последното условие – казвам, като й го посочвам. Документът е написан на английски: страхувам се, че не го е разбрала напълно.
– Пишат, че синът ми Джеймс ще бъде възпитан като протестант? – пита тя. – Това е неблагоприятно: но той ще бъде при мен: аз мога да го наставлявам насаме. Той ще се научи да мисли едно, а да казва друго, както трябва да правят всички умни крале и кралици. Ние не сме като обикновените хора, скъпи ми Шюзбюи. Ние научаваме в съвсем млада възраст, че трябва да играем роля. Дори моето малко момче Джеймс ще трябва да се научи да мами. Под короните си всички ние сме лъжци.
– Той ще бъде възпитан като протестант в Англия. – Посочвам думите. – En Angleterre. – Обикновено тя се смее на опитите ми да говоря нейния език: но този път, когато ме разбира, пребледнява и усмивката изчезва от лицето й.
– Мислят си, че могат да ми вземат сина? – прошепва тя. – Моето момче? Моето малко момче? Искат да ме накарат да избирам между трона и детето си?
Кимвам.
– Елизабет иска да ми го вземе?
Не казвам нищо.
– Къде ще живее? – настойчиво пита тя. – Кой ще се грижи за него?
Разбира се, документът, изготвен от Сесил по указания на Елизабет, не се занимава с този въпрос, който е съвсем естествено да зададе една млада майка.
– Не споменават – казвам й. – Но може би кралицата ще му приготви детска стая в двореца Хатфийлд. Това е обичайното…
– Тя ме мрази – казва категорично шотландската кралица. – Тя ми взе перлите, а сега иска да ми вземе и сина.
– Вашите перли?
Тя прави малък, пренебрежителен жест с ръка.
– Изключително ценни. Имах голям наниз черни перли, а моят полубрат ги продаде на Елизабет в мига, щом тя ме принуди да сляза от трона си. Тя ги купи. На наддаването предложи по-висока цена от свекърва ми. Виждате ли от какви лешояди съм заобиколена? Собствената ми свекърва наддаваше за отнетите ми насила перли, докато бях затворена в тъмница: но братовчедка ми предложи по-висока цена. Елизабет ми писа колко скърби за несправедливостта, която ми се причинява, и въпреки това купи моите перли. Сега иска да вземе и сина ми? Родния ми син?
– Сигурен съм, че ще можете да го виждате…
– Тя няма собствено дете, тя не може да има дете. Скоро ще премине детеродната възраст, ако месечните й неразположения не са секнали вече. И затова иска да отмъкне сина ми от люлката. Иска да ми отнеме моя син и наследник и да го направи свой. Иска да ми открадне сърцето, да ми отнеме всичко, заради което си струва да живея!
– Трябва да помислите за това от нейната гледна точка. Тя иска да го държи като заложник. Иска да го задържи, за да е сигурна, че ще се придържате към договора. Ето защо, трябва да си давате сметка, че когато се съгласите на този договор, ще трябва да се придържате към него.
Тя не чува нищо от това:
– Заложник? Нима тя иска да го задържи в Тауър като клетите малки принцове? Нима той няма да излезе никога оттам? Нима ще изчезне, както изчезнаха те? Да го убие ли смята?
Гласът й се прекършва при мисълта за това, и не мога да понеса страданието й. Надигам се от мястото си до масата и отивам да погледна през прозореца. В стаите ни на отсрещния край на вътрешния двор виждам как Бес върви надолу по галерията, пъхнала под мишница сметководни книги. Сега имам чувството, че тя е много далече от мен, тревогите й за рентите и за разноските й са толкова тривиални в сравнение със случващата се в момента трагедия на шотландската кралица. Бес винаги е била прозаична: но сега самото сърце на поезията бие буйно в собствения ми дом.
Обръщам се отново към кралицата. Тя седи съвсем неподвижно, засенчила очите си с ръка.
– Простете ми – казва тя. – Простете възбудата ми. Сигурно ви се иска да си имахте работа с една кралица със студено сърце, като вашето собствено. Простете ми и за глупостта. Не бях прочела документа правилно. Мислех, че искат само да надзирават образованието на Джеймс, да го превърнат в добър наследник на английския престол. Не разбрах, че искат да ми го отнемат изцяло. Мислех, че говорим за договор – а не за моето унищожаване. Не за отмъкването на детето ми. Не за неговото похищаване.
Чувствам се прекалено едър и прекалено тромав за тази стая. Внимателно заставам зад гърба й, слагам ръка на рамото й и тя се отпуска назад с въздишка, така че главата й се обляга на тялото ми. Този малък жест и топлината на главата й върху корема ми ме изпълват с нежност, и с неизбежно надигащо се желание. Налага се да се отдръпна от нея, с бясно биещо сърце.
– Разделиха ме от майка ми, когато бях още малко момиче – казва печално тя. – Знам какво е да тъгуваш за дома, и да усещаш липсата на майка си. Не бих причинила това на сина си, дори не и заради трона на Франция, камо ли пък за този на Шотландия.
– За него ще се грижат добре.
– Аз бях нежно обичана във Франция – казва тя. – А най-скъпият ми свекър, крал Анри, ме обичаше повече от родните си дъщери. Беше неизказано мил и нежен към мен. Но аз копнеех за майка си, а никога не успях да отида при нея. Тя ме посети веднъж, само веднъж, и имах усещането, че отново съм цяла, сякаш си бях върнала нещо отдавна изгубено: сърцето си може би. После тя трябваше да се върне в Шотландия, за да защити престола ми заради мен, и вашият Сесил, вашият велик Уилям Сесил, видя колко е слаба, самотна и болна, и й наложи със сила договора, който сега налага и на мен. Тя умря, докато се опитваше да защити трона ми от Елизабет и Сесил. Сега аз трябва да водя същата битка. А този път те искат да ми отнемат детето и да разбият сърцето ми. Елизабет и Сесил заедно унищожиха майка ми, а сега искат да унищожат мен, а също и сина ми.
– Навярно ще можем да преговаряме – казвам аз, а след това се поправям. – Навярно вие ще можете да преговаряте. Можете да настоявате принцът да остане в Шотландия, може би с английски настойник и възпитател?
– Той трябва да бъде при мен – казва тя простичко. – Той е моят син, моето малко момче. Той трябва да бъде при майка си. Дори Елизабет не може да бъде толкова коравосърдечна, че да ми открадне правото на трона, а след това – и родния ми син.
Май 1570, замъкът Тътбъри: Мери
Опитвам се да не губя кураж, но в някои дни съм изтощена от тъга. Тъгувам за детето си и ужасно се боя кой се грижи за него, кой му дава образование, и кой бди над него. Имам доверие на неговия настойник, граф Мар, че ще го наставлява и образова, а дядо му – граф Ленъкс – би трябвало да се грижи за безопасността му, та дори да е само заради Дарнли, неговия мъртъв син, бащата на сина ми. Но Ленъкс е небрежен човек, мръсен и груб, който не храни топли чувства към мен, и ме обвинява за смъртта на сина си. Какво разбира той от грижи за малко момче? Какво знае за нежното сърце на едно малко момче?
По-топлото време настъпва и вече се развиделява в шест сутринта, и всеки ден ме будят птичи песни. Това е третата ми пролет в Англия, третата ми пролет! Трудно ми е да повярвам, че съм тук от толкова отдавна. Елизабет обещава, че до лятото ще ме върнат в Шотландия, и нареди на Шрусбъри да ми позволява да излизам свободно на езда и да приемам посетители. Трябва да се отнасят с мен като с кралица, а не като с обикновена престъпница. Някога духът ми винаги се повдигаше по това време на годината, толкова дълго бях възпитавана във Франция, че съм свикнала с топлината на тези дълги прекрасни лета. Но тази година не се усмихвам, когато виждам игликите край живия плет, летящите птици, понесли слама и клончета за гнездата си. Тази година съм изгубила оптимизма си. Изгубила съм радостта си. Студенината и суровостта, които моята братовчедка Елизабет въплъщава в старомоминското си управление, сякаш са изцедили светлината и топлината от моя свят. Не мога да повярвам, че една жена може да бъде толкова жестока към мен, и че трябва да понасям това. Не мога да повярвам, че тя може да бъде толкова студена, толкова равнодушна спрямо молбите ми към нея. Аз съм била обичана от всички, които ме познават, не мога да приема, че е възможно тя да остане толкова безразлична. Не мога да разбера злобата. Аз съм глупачка, зная това. Но не мога да разбера нейната коравосърдечност…
Пиша на писалището си, когато на вратата се почуква и в стаята влетява Мери Сетън, с почти смъкната шапчица.
– Ваша светлост, никога няма да повярвате…
– Какво?
– Елизабет е отлъчена от църквата! Лично Светият Отец е публикувал папска була срещу нея. Заявява, че тя е узурпаторка, която няма право на трона, и че никой християнин не е длъжен да й се подчинява. Той казва, че е свещен дълг да я свалим от взетата й назаем власт. Призовава всички християни на света да се опълчат срещу нея. Призовава всички римокатолици да се вдигнат на бунт! Призовава всяка римокатолическа сила да тръгне на поход! Призовава всички християни да я унищожат. Това е като кръстоносен поход!
Едва дишам.
– Най-сетне – казвам. – Това ми беше обещано. Лордовете от Севера ми казаха, че Роберто Ридолфи е получил думата на Светия Отец, че това ще бъде сторено. Но когато не чух нищо, си помислих, че всичко се е объркало. Дори се усъмних в Ридолфи.
– Не! Той ви е останал верен. Булата е била обнародвана миналата година – прошепва Мери, задъхана. – Навреме за бунта. Но тя пристигна едва сега. О! Само да беше пристигнала преди! Ако беше пристигнала по време на бунта! Цяла Англия щеше да се обърне срещу Елизабет.
– И сега не е твърде късно – казвам бързо. – Всички от истинската вяра ще разберат, че е техен дълг да свалят Елизабет от власт и че Светият Отец е назовал мен за кралица на Англия. И освен всичко, това ще принуди близките ми във Франция, както и Филип Испански, да действат. Сега е не само въпрос на справедливост, а и техен свещен дълг да ме поставят на полагащия ми се по право трон на Шотландия, а също и на Англия.
Очите на Мери блестят.
– Ще ви видя отново да носите короната си – заявява тя.
– Ще ме видите да нося короната на Англия – обещавам й аз. – Това не просто означава, че ще получа свободата си: то означава, че папата ме признава за истинска наследница на Англия. Ако Светият Отец каже, че съм кралица на Англия, кой може да се изправи против мен? А вярата на всички католици по света ги задължава да ме подкрепят. Мери, аз ще бъда кралица на Англия и Шотландия. И ще коронясам сина си като Уелски принц.
– Благодаря на Бога, че Светият Отец е отсъдил във ваша полза!
– Благодаря на Бога за Ридолфи, който изложи моя случай пред него – казвам тихо. – Той е мой голям приятел. Да го пази Господ, където и да е. А когато отново си върна онова, което ми принадлежи, той ще бъде сред хората, които могат да поискат отплатата си за това, че са ми служили.
Май 1570, Чатсуърт: Бес
Чувам как бият камбаните в църквата в Чатсуърт, докато поръчвам спалното бельо за леглото на шотландската кралица. Тя трябва да пристигне тук след няколко дни, и изведнъж сърцето ми се изпълва с ужас. Не може да е нов бунт. Моля те, Господи, дано това да не е слизането на суша на испанската армада. Изпращам един от пажовете да изтича и да открие какво не е наред сега. Той се връща и ме намира в пералното помещение, със списък с бельо в ръка, и ми казва, че кралица Мери Стюарт е обявена за истинската кралица на Англия, а папата е призовал всички от старата вяра да унищожат незаконородената Елизабет и да поставят истинската кралица, Мери, на нейното място, а в Норич има въстание в нейна защита и казват, че цяла източна Англия ще застане на страната на истинската кралица и истинската вяра.
Толкова съм потресена, че под предлог, че имам нужда от чист въздух, излизам в галерията и се отпускам върху една пейка сред всички нарисувани на нея светци. Просто не мога да повярвам, че този кошмар продължава толкова безкрайно дълго, и никога не постигаме победа, и никога не постигаме мир. Гледам изрисуваните ликове на моите светци, сякаш те могат да ми подскажат изхода от мъчителните времена, които преживяваме. Бог знае, че сме малка страна и че твърде малко от нас имат представа каква трябва да бъде тази страна. Сега старата покварена блудница Рим призова върху нас гнева на останалия християнски свят: Филип Испански, мадам Серпант 1313
Прозвище на кралица Катерина Медичи от serpent (фр.) – змия. – Б.ред.
[Закрыть]във Франция – те сигурно гледат на битката срещу нас като на кръстоносен поход, свещена война. Сигурно се смятат за призовани от Бога да ни унищожат. Те ще тръгнат срещу нас, с обединени сили ще ни надвият.
– Ние сме толкова малко – прошепвам полугласно. Истина е. Ние сме малък остров, съседите ни, ирландците, са наши врагове, а Франция и Испанска Нидерландия са само на половин ден път с кораб. Толкова малко са онези сред нас, които наистина разбират каква участ ни е отредил Бог. Малцина са онези сред нас, които сме готови да служим, както са служили Неговите светци, за да донесем чистотата на Неговата църква в Англия, избраната от Него страна. Ние сме обкръжени от врагове, изкушавани сме от Сатаната, обсадени сме от суеверията и лъжите на старата вяра: те ще ни унищожат, ако могат.
Казвам на момчето да изтича и да нареди на викария да им каже да спрат да бият камбаните. Да му каже, че това е моя заповед. Ако бият, за да ни предупредят, то никой от нас няма нужда да му се напомня, че сме на ръба на катастрофата. Старица на трона, никакъв наследник в детската стая, вяра, изложена на постоянна заплаха, една едва зараждаща се нация, която може да бъде заличена в един миг. От друга страна, ако бият камбаните, както сториха в Дърам и Йорк, в Рипън и дори накрая в Барнард Касъл, за да дадат да се разбере, че старата вяра ще възтържествува, тогава могат да оставят камбаните да замлъкнат и да вървят в пъкъла, докато моята дума все още има някаква тежест в Дербишър.
Аз съм протестантка. Ще живея и ще умра като протестантка. Враговете ми сигурно мислят, че това е, защото тази религия ми е донесла облаги, циниците ще посочат моите златни свещници и моите оловни и въглищни мини, и каменните ми кариери, и дори откраднатите образи на светци в моята галерия. Но циниците не разбират, че това е имуществото, което Бог ми е въздал като награда за чистотата на вярата ми. Аз съм протестантка до мозъка на костите. Аз не признавам кралицата-папистка от династията на Стюартите, отхвърлям мъдростта на римския свещеник, отричам светостта на хляба и виното. Това е само хляб, това е просто вино. Не е Тялото и Кръвта Христови. Дева Мария е била жена като всяка от нас, Иисус е бил дърводелец, занаятчия, гордеещ се с изработените от него маси, както аз съм работеща жена, горда със своите къщи и земи. Царството на светците ще дойде, когато светът си е спечелил чистота, не когато в дискоса на църквата са изсипани достатъчно пари. Аз вярвам в Бог – не в някакъв чародей, чието тяло се разпродава парче по парче от свещениците на старата църква. Вярвам в Библията, която мога да чета сама на английски. А повече от всичко друго вярвам в себе си, в своя светоглед. Вярвам, че сама нося отговорност за съдбата си, вина за греховете си, заслуга за добрите си дела, вярвам в правото си сама да вземам решения за живота си, и вярвам в сметководните си книги, които ми показват колко добре или колко зле се справям. Не вярвам в чудеса, вярвам в упорития труд. И не вярвам, че сега кралица Мери е кралица на Англия само защото някакъв стар глупак в Рим е решил да твърди така.
Май 1570, по пътя за Чатсуърт: Мери
Ние сме възможно най-щастливи, колкото и чудата двойка да сме – най-видният благородник на Англия и законната кралица – когато сме заедно на път. Научих, че ме обича, докато яздехме нощем, по пътя за Ковънтри. Сред най-голямата опасност той мислеше само за мен. Но аз се бях научила да го ценя много преди това, по време на първото ни пътуване, когато яздехме от замъка Болтън към Тътбъри и се надявах, че той ще ме придружи обратно до Шотландия само след броени дни. По време на тези пътувания се научих, докато съм в неговата компания, да изпитвам удоволствие, каквото не съм изпитвала никога с друг мъж. Не изпитвам желание към него: тази представа е смехотворна – никоя жена, познавала Ботуел, не може да се задоволи с един безопасен мъж, почтен мъж или дори просто кротък мъж. Но чувствам, че мога да се осланям на него, мога да му имам доверие, че ще ме опази, мога да бъда себе си, когато съм с него. Той ми напомня за моя свекър Анри II, краля на Франция, който винаги се грижеше за мен толкова добре, който ме ценеше, сякаш бях неговата малка перла, който винаги се грижеше да бъда добре обслужвана и почитана като кралица на Шотландия, бъдеща кралица на Франция и кралица на Англия. Кротката постоянна грижа на Шрусбъри ми напомня какво беше да съм силно обичано момиче, любимка на най-богатия и най-влиятелен мъж в Европа. С него се чувствам отново като млада красавица, като девойката, каквато бях: непокварена, спокойна, изпълнена с абсолютна увереност, че за мен всичко винаги ще върви добре, че всички винаги ще ме обичат, че ще наследя един след друг своите тронове и ще стана най-могъщата кралица в целия свят по право и без някой да оспори това.
Яздим редом един до друг и той ми говори за околността и ми посочва особеностите на пейзажа. Той притежава познания за птиците и за дивите животни – не само за дивеча, но и за пойните птици и малките птички по живите плетове. Грижи се за земята, обича я като човек от село, и може да ми каже имената на цветята и се смее, когато се опитвам да произнеса невъзможно звучащите названия като „еньовче“ и „мишовка“.
Напоследък ми е позволено да яздя пред стражите. Отново съм кралица с придружаващата я свита, а не затворница с тъмничари, и поне веднъж яздим на свеж въздух, необезпокоявани от придружители, и незаобиколени от цяла тълпа сред буря от прах. Във всяко село, както винаги, хората от простолюдието излизат да ме видят, и понякога се събират около голямата бесилка на кръстопътя, където, оковано във вериги, се люлее тялото на мъж, загинал за моята кауза. Шрусбъри ме превежда бързо покрай тези ужасни чучела, но аз спирам коня си и оставям хората да видят как се прекръствам и свеждам глава да кажа молитва за душата на някой добър човек, загинал в името на истинската вяра и истинската кралица.
В почти всяко село виждам бързото, почти скрито движение, когато добрите мъже и жени също се прекръстват, а устните им шепнат словата на „Аве Мария“. Това са моите хора, аз съм тяхната кралица. Веднъж бяхме победени от Елизабет и вероломната й армия: но няма да бъдем победени отново. И ще дойдем отново. Ще тръгнем под знамето на папата. Ще бъдем непобедими. Тя може да бъде напълно сигурна в това.
– От Чатсуърт ще продължим към Уингфийлд – казва ми Шрусбъри, когато спираме да обядваме край брега на една река: простичко ядене от печени меса и различни видове хляб и сирене. – Чатсуърт е до такава степен къща на Бес, че на нея й се свиди всяко похарчено пени, ако то не отива за вечните преустройства и обновления, шито прави. Бих предпочел да бъдете под собствения ми покрив, а моето семейство притежава Уингфийлд от поколения насам. А и от Уингфийлд, ако се съгласите с кралицата, аз трябва да ви придружа до Единбург.
– Ще се съглася – казвам аз. – Как мога да й откажа? Тя ме държи като своя пленница, това е най-лошото, което може да направи с мен. И двете сме хванати в капан. Единственият начин, по който мога да бъда свободна, а тя – да се освободи от мен, е да постигнем съгласие. Нямам какво да й възразя. Принудена съм да се съглася.
– Дори на това, тя да задържи сина ви? – пита той.
Обръщам се към него.
– Мислех си за това, и има решение, което бих обмислила, ако сте готов да ми помогнете.
– Каквото пожелаете – казва той веднага. – Знаете, че бих направил всичко за вас.
За миг се наслаждавам на думите му, после минавам към основния въпрос:
– Ще се съгласите ли да изпълнявате ролята на негов настойник? Ако принц Джеймс живее при вас, в къщата ви, ще се грижите ли за него така, както се грижехте за мен?
Той е зашеметен:
– Аз?
– Готова съм да ви се доверя – казвам простичко. – И не бих се доверила на никой друг. Вие бихте се съгласили да станете негов настойник заради мен, нали? Бихте се грижили за моето момче? Не бихте ги оставили да го покварят? Няма да им позволите да го настроят против мен? Ще го опазите в безопасност?
Той се смъква от ниското си столче и коленичи върху килима, който са разстлали на речния бряг под стола ми.
– Бих пожертвал живота си, за да опазя сина ви – казва той. – Ще му посветя живота си.
Подавам му ръката си. Това е последната карта в колодата, която трябва да изиграя, за да постигна връщането си в Шотландия и в същото време да се погрижа синът ми да е в безопасност.
– Можете ли да убедите Сесил, че Джеймс трябва да дойде при вас? – питам. – Да му го предложите като ваша идея?
Той е толкова влюбен в мен, та дори не спира да помисли, че би трябвало първо да пита съпругата си, нито пък че трябва да внимава, когато враг на неговата страна го моли за специална услуга.
– Да – казва той. – Защо да не се съгласи? Той иска споразумение, всички искаме това. А за мен ще бъде чест да се грижа за сина ви. Ще бъде сякаш… да бъда негов настойник от ваше име ще бъде като… – Не може да го изрече. Знам, че си мисли, че да възпита сина ми ще бъде, сякаш сме се оженили и заедно сме създали дете. Не мога да го насърчавам да говори така, трябва внимателно да му покажа къде му е мястото: в неговия брак, в преценката на равните нему, в доверието на неговата кралица, на поста, който заема в Англия. Той не ми е от полза, ако го смятат за нелоялен. Ако си създадат твърде лошо мнение за него, ще ме разделят с него и няма да му поверят сина ми.
– Не го казвайте – прошепвам пламенно и това го кара веднага да замълчи. – Някои неща не трябва никога да бъдат изричани между нас. Това е въпрос на чест.
Това го възпира, както и знаех, че ще стане.
– Това е въпрос на чест и за двама ни – казвам, за да съм сигурна. – Не мога да понеса хората да ви обвинят, че се възползвате от положението си на мой пазач. Само си помислете колко ужасно би било, ако хората кажат, че съм била оставена на вашата милост, а вие сте ме обезчестявали в мислите си.
Той едва не се задавя.
– Не бих го сторил никога! Не съм такъв!
– Знам. Но това ще кажат хората. През целия ми живот хората са казвали ужасни неща за мен. Могат да ме обвинят, че се опитвам да ви прелъстя, за да мога да избягам.
– Никой не би могъл да си помисли подобно нещо!
– Знаете, че всички вече мислят именно това. Няма нещо, което шпионите на Елизабет не са готови да кажат против мен. Те говорят за мен най-лоши неща. Не биха разбрали това, което изпитвам… към вас.
– Бих направил всичко, за да ви защитя от клевети – заявява той.
– Тогава направете това, за което ви моля – казвам аз. – Убедете Сесил, че можете да бъдете настойник на сина ми Джеймс и мога да се върна в Шотландия. Щом се върна на трона си, ще бъда еднакво предпазена от скандал и от шпионите на Сесил. Вие можете да ме спасите. И можете да опазите Джеймс. Пазете го на сигурно място от любов към мен. Това може да бъде нашата тайна. Може да бъде тайната на нашите две скрити сърца.
– Ще го сторя – казва той простичко. – Имайте ми доверие, ще го сторя.
