Текст книги "Затворник по рождение"

Автор книги: Джефри Арчър

сообщить о нарушении

Текущая страница: 32 (всего у книги 32 страниц)

– Предадохте ли някакви снимки на главния инспектор, за да потвърдите думите си?

– Може да съм му дал.

– Вероятно, ако ги видите, ще освежите паметта си? – предположи сър Матю и ги сложи пред него. Това бе най-големият риск.

– Няма нужда – отвърна Крейг.

– Бих искал да ги видя – обади се съдията. – Предполагам, съдебните заседатели – също, сър Матю.

Алекс видя, че неколцина заседатели кимнаха в знак на съгласие.

– Разбира се, милорд – отзова се сър Матю.

Алекс подаде тесте снимки на пристава, който връчи две на съдията и останалите разпредели между съдебните заседатели и Пиърсън, като остави две и за свидетеля.

Крейг не можеше да повярва на очите си. Това не бяха снимките, които бе направил Джералд Пейн на Картрайт по време на следобедния му джогинг. Ако не беше признал, че знае за белега, тезата на защитата падаше и заседателите нищо нямаше да разберат. Даде си сметка, че сър Матю му е нанесъл тежък удар, но той все още беше на крака и нямаше да се остави да бъде ударен повторно.

– Ще се уверите, милорд – обади се сър Матю, – че белегът, за който говори свидетелят, е на лявото бедро на Картрайт, точно над коляното. Избледнял е с течение на времето, но се вижда и с просто око. – След това насочи вниманието си отново към свидетеля. – Ще си спомните, господин Крейг, че главен инспектор Фулър заяви под клетва, че тъкмо на това доказателство се позовал, за да вземе решение да арестува моя клиент.

Крейг не понечи да възрази.

Сър Матю не го притисна да отговори, тъй като фактът вече бе изяснен. Предпочете да изчака заседателите да разгледат добре снимките. Важно беше те да запомнят много добре този белег, преди да зададе на Крейг въпроса, който беше сигурен, че не очаква.

– Кога телефонирахте на главен инспектор Фулър?

Поредно мълчание. Крейг, както и всички останали в залата, с изключение на Алекс, се мъчеха да разберат какво стои зад този въпрос.

– Не съм сигурен, че разбрах въпроса – промълви най-сетне свидетелят.

– Нека ви помогна да си припомните, господин Крейг. Телефонирали сте на главен инспектор Фулър на двайсет и трети октомври миналата година, в деня, преди да се срещнете с него на неразкрито пред съда място, за да му предадете снимките, на които се вижда белегът на крака на Дани Картрайт. Но кога за първи път се запознахте с него?

Крейг се опита да измисли начин да избегне отговора. Погледна към съдията с надеждата той да му подскаже нещо, но не получи помощ.

– Той бе полицаят, който се яви в „Дънлоп Армс“, когато позвъних на телефон 999, след като станах свидетел как Дани Картрайт нанесе смъртоносен удар с нож на своя приятел – най-сетне промълви той.

– Своя приятел – повтори бързо сър Матю, за да може да бъде записано в протокола, преди съдията да се намеси.

Алекс не успя да сдържи усмивката си от бързата реакция на своя баща.

Съдия Хакет смръщи чело. Разбра, че вече нищо не може да спре сър Матю да продължи да задава въпроси, свързани с първоначалното дело, особено след като Крейг сам бе споменал за него.

– Неговият приятел – повтори сър Матю с поглед, отправен към заседателите. Очакваше Пиърсън да скочи и да го прекъсне, но от страна на обвинението нямаше никакво раздвижване.

– Така Бърнард Уилсън е описан в протоколите на делото – уверено потвърди Крейг.

– Напълно сте прав – отбеляза сър Матю. – Ще се върна към тези протоколи по-късно, сега искам да продължа с въпросите относно главен инспектор Фулър. При първата си среща с него сте дали показания.

– Така беше.

– Всъщност, господин Крейг, във връзка с този случай сте дали показания на три пъти. Първия път – трийсет и седем минути след смъртоносното пробождане, втория – когато не сте могли да заспите същата нощ, и третия път – седем месеца по-късно, по време на процеса, като свидетел по делото на Дани Картрайт. Разполагам и с трите и признавам, че сте били възхитително последователен в изявленията си.

Крейг мълчеше и чакаше ужилването.

– Това, което ме смущава обаче, е белегът на левия крак на Дани Картрайт, защото в първото си показание твърдите, че…

Алекс подаде на баща си лист, от който той прочете на глас:

– „Видях Картрайт да взима нож от бара и да тръгва след жената и другия мъж по посока на тясната задна уличка. Няколко минути по-късно чух писък. Когато изтичах навън, видях как Картрайт забива ножа в гърдите на Уилсън отново и отново. Върнах се в бара и незабавно позвъних в полицията.“ – Сър Матю вдигна очи. – Искате ли да направите корекции в текста?

– Не – отвърна Крейг категорично. – Точно това се случи.

– Вероятно не точно това, защото според доклада на полицията сте позвънили в единайсет и двайсет три, така че логично възниква въпросът, какво сте правили между…

– Сър Матю – прекъсна го съдията, изненадан от факта, че Пиърсън не реагира и седи със скръстени ръце на пейката. – Ще можете ли да покажете, че посоката на вашите въпроси е свързана единствено със закононарушението, извършено от вашия клиент, а именно бягството от затвора?

Сър Матю изчака малко любопитството на заседателите да нарасне и едва тогава отговори:

– Не, милорд, няма да мога. Но поредицата от въпроси, които възнамерявам да задам, е свързана с това дело – по-точно с белега на левия крак на подсъдимия. – Той отново потърси погледа на Крейг. – Може ли да потвърдите, господин Крейг, че не сте видели как Дани Картрайт е получил раната в крака, в резултат на което е останал този белег, така видим на снимките, които сте предали на главния инспектор и на които той се е позовал, за да арестува моя клиент?

– Така е, не съм видял.

– В такъв случай позволете ми да представя три сценария, опирайки се на вашите показания. Когато ги чуете, ще можете да кажете на съдебните заседатели, опирайки се на богатия си опит с престъпното мислене, кой от тях ви се вижда най-вероятен.

– Щом смятате, че една салонна игра ще помогне на заседателите, сър Матю – въздъхна Крейг, – заповядайте.

– Ще видите, че дори това понякога върши работа – отвърна сър Матю.

Известно време двамата не откъсваха поглед един от друг, докато накрая сър Матю започна:

– Ето и първия сценарий: Дани Картрайт грабва ножа от бара, точно както вие твърдите, тръгва след годеницата си и излизат на малката уличка отзад, промушва крака си, изважда ножа и после нанася с него смъртоносен удар на най-добрия си приятел.

В съдебната зала избухна смях. Крейг изчака той да затихне и едва тогава отбеляза:

– Предположението ви е нелепо, сър Матю, и вие го знаете.

– Радвам се, че най-сетне има нещо, за което да сме на едно мнение. Да минем към следващия сценарий. Този път Бърни Уилсън взима ножа от бара, двамата с Картрайт излизат навън. Уилсън промушва крака на Картрайт, след което си нанася сам смъртоносния удар в гърдите.

Този път дори заседателите се разсмяха.

– Този вариант е още по-нелеп – рече Крейг. – Трудно ми е да си представя какво искате да докажете с тази игра.

– Тази игра доказва – рече сър Матю, – че мъжът, който е пронизал крака на Дани Картрайт е същият, който е нанесъл и смъртоносната рана на Бърни Уилсън, защото ножът е бил един и същ – взет от бара. Ето защо съм напълно съгласен с вас, господин Крейг, че първите два сценария са нелепи, но нека ви задам и един последен въпрос.

Всички погледи бяха вперени в сър Матю.

– Щом не сте видели как Картрайт е получил раната си, откъде знаехте, че той има такъв белег?

Погледите се преместиха на Крейг. Той вече бе всичко друго, но не и спокоен. Потните му длани се бяха впили в перилата на преградата пред него.

– Сигурно съм го прочел в протоколите по делото – отвърна той, като явно правеше голямо усилие да звучи спокоен.

– Знаете ли, един от проблемите, пред които се изправя такъв стар боен кон като мен, когато се пенсионира, е, че не знае какво да прави със свободното си време. Ето защо през изминалите шест месеца четивото ми преди сън бе този протокол. – Той вдигна голяма папка, дебела близо петнайсет сантиметра, и допълни: – От кора до кора. Неведнъж, а два пъти. Това, което научих от дългите години работа в адвокатурата, е, че много често онова, което има значение, е не записаното в протоколите, а останалото извън тях. Уверявам ви, господин Крейг, че никъде в този документ, от първата до последната страница, не се споменава нищо за рана на левия крак на Картрайт. Така стигаме до последния ми сценарий, господин Крейг. Вие сте този, който е взел ножа от бара и сте го забили в крака на Картрайт. Вие сте нанесли и смъртоносния удар в гърдите на Бърни Уилсън и сте го оставили да издъхне в ръцете на приятеля му. И пак вие сте този, който ще прекара остатъка от живота си зад решетките.

Цялата зала избухна.

Сър Матю се обърна към Арнолд Пиърсън, който все така не помръдваше, за да помогне на своя колега на свидетелското място, а стоеше свит на пейката със скръстени на гърдите ръце.

Съдията изчака приставът да въдвори ред и когато най-сетне залата притихна, рече:

– Мисля, че трябва да дадем възможност на господин Крейг да отговори на обвинението на сър Матю, за да не остане висящо.

– С най-голяма радост ще го направя, милорд – със сравнително равен глас отговори Крейг, – но преди това бих искал да предложа на сър Матю четвърти сценарии, който поне има нещо общо с реалността.

– Горя от нетърпение да го чуя – облегна се назад сър Матю.

– Имайки предвид произхода на вашия клиент, не е ли възможно да е получил раната на крака си при предишно сбиване, а не във въпросната вечер?

– Това все още не обяснява откъде сте знаели за този белег.

– И не съм длъжен да обяснявам – предизвикателно отвърна Крейг, – защото на заседателите е ясно, че клиентът ви не може да го докаже – самодоволно завърши той.

– На ваше място не бих бил толкова сигурен – рече сър Матю и се обърна към сина си, който му подаде картонена кутия. Сложи я на ниската дървена катедра и, без да бърза, извади от нея чифт джинси, които разгъна пред съдебните заседатели. – Пред вас са панталоните, които затворническата управа е върнала на Елизабет Уилсън, когато се е смятало, че Дани Картрайт се е самоубил. Убеден съм, че заседателите с интерес ще разгледат кървавите петна около разкъсаното място в долната част на левия крачол, което напълно съвпада с…

Сякаш взрив избухна в залата и заглуши последните думи на сър Матю. Погледите на всички бяха устремени към Крейг в очакване да чуят отговора му, но той така и не получи възможност за това. Пиърсън най-сетне се беше изправил.

– Налага се да напомня на сър Матю, милорд, че не господин Крейг е подсъдим по делото – заяви Пиърсън, надвиквайки се със залата. – И това доказателство – посочи той панталоните, които сър Матю продължаваше да държи във въздуха – няма никаква връзка с бягството от затвора.

Съдия Хакет вече не правеше опити да сдържа гнева си. Ведрата му усмивка бе заменена от мрачно изражение. Най-сетне в залата бе въведен относителен ред и съдията успя да каже:

– Напълно съм съгласен с вас, господин Пиърсън. Окървавеният разрез в панталоните на подсъдимия няма нищо общо с разглежданото тук дело. – Той замълча и изгледа свидетеля с презрение. – Само че нямам избор и ще прекратя този процес, което значи, че и заседателите са свободни, за да могат протоколите от това и предишното дело да бъдат разгледани от главния прокурор, тъй като по мое мнение в делото „Короната срещу Картрайт“ е допусната сериозна съдебна грешка.

За пореден път залата избухна във възгласи и този път съдията дори не направи опит да усмири публиката. И последните репортери вече тичаха навън, включвайки мобилните си телефони още в крачка.

Алекс се обърна да поздрави баща си и видя, че се е отпуснал на пейката със затворени очи. По едно време старецът отвори едното си око, взря се в сина си и промълви:

– Далеч не всичко е приключило, момчето ми.

Книга шеста
Съдебно решение

78.

Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом…1010
  Този и останалите цитати по-долу, дадени в курсив, са от Първо послание на св. апостол Павел до Коринтяни 13:1-13. – Б.пр.


[Закрыть]

Отец Майкъл бе благословил младоженците господин и госпожа Картрайт и се присъедини към енориашите си, заобиколили вече гроба на Дани Картрайт.

Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да премествам…

Желанието на младоженката бе да почетат Ник по този начин и отец Майкъл се бе съгласил да изнесе кратка служба в памет на мъжа, чиято смърт бе дала шанс на Дани да докаже своята невинност.

И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, щом…

Освен Дани, само още двама от присъстващите познаваха мъжа, погребан на чуждо за него място. Единият от тях стоеше в края на гроба, облечен с дълго черно сако и с черна копринена връзка. Фрейзър Мънро бе изминал целия път от Дънброут до Ийст Енд в Лондон, за да отдаде почит на последната издънка на рода Монкрийф, чиито интереси бе бранил ревностно в продължение на толкова години. Дани се опита да му благодари за издръжливостта и проявената мъдрост през всичкото това време, но единственото, което бе казал Мънро, един от старейшините на Шотландската църква1111
  Протестантска църква, основана през 1560 година, с широка социална дейност. – Б.пр.


[Закрыть] (още нещо, което Дани не знаеше за него), бе:

– Бих искал да имах привилегията да служа и на двама ви, но не била такава Божията воля.

Когато всички се събраха в „Уилсън Хаус“ преди церемонията по бракосъчетанието, Мънро отдели малко време да се порадва на картините на Дани.

– Нямах представа, че си любител на Мактагарт, Пепло и Лаудер.

– Знаете, че Лорънс Девънпорт е колекционерът. Аз просто се сдобих с тях. Но ми харесват и смятам да допълня сбирката с още работи от Шотландската школа.

– Какъвто дядото, такъв и внукът – заключи Мънро.

Дани реши да не уточнява, че никога не се е срещал със сър Алегзандър.

– Между другото – малко срамежливо подхвана Мънро, – трябва да призная, че докато ти беше в „Белмарш“, нанесох удар под кръста на един от твоите неприятели.

– На кого от всички?

– Сър Хюго Монкрийф. Най-лошото е, че го направих, без да поискам съгласието ти – твърде непрофесионална постъпка. Отдавна исках да си призная, че да ми олекне.

– Сега ви е паднало, господин Мънро – рече Дани и се опита да запази сериозна физиономия. – Какво успяхте да свършите в мое отсъствие?

– Изпратих всички документи, свързани с невалидността на второто завещание на сър Алегзандър, до службата на юрисконсулта на съдебния изпълнител, като насочих вниманието им към факта, че може би е извършена фалшификация.

Дани мълчеше и чакаше, защото от опит знаеше, че не бива да прекъсва Мънро.

– Седем месеца нищо не се случи и реших, че Галбрайт е намерил някоя вратичка и е натикал всичко „под килима“. До тази сутрин, когато в самолета за Лондон прочетох в „Скотсман“ следното. – Той отвори вездесъщото си куфарче и извади вестник, който подаде на Дани.

„Сър Хюго Монкрийф, арестуван за фалшификация и опит за измама“, гласеше заглавието на първа страница. Имаше и голяма снимка на сър Никълъс Монкрийф, която според Дани не го показваше в най-добрата му светлина. След като прочете материала, той се усмихна:

– Казахте, че ако се опита да ми създава проблеми, „всички залози се вдигат“.

– Наистина ли казах така? – с погнуса попита Мънро.

Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме.

Очите на Дани се спряха на единствения друг човек, който бе познавал Ник отблизо и може би най-добре от всички. Големия Ал стоеше мирно между Рей Паско и Алън Дженкинс. Директорът на затвора му бе дал разрешение да присъства на погребението на своя приятел. Щом погледите им се срещнаха, Дани му се усмихна и Големия Ал бързо сведе лице. Не искаше да го видят, че плаче.

Но кога дойде съвършеното знание, тогава това донейде ще изчезне.

Дани насочи вниманието си към Алекс Редмейн, който не можа да прикрие удоволствието си от поканата на Бет да стане кръстник на техния син, брата на Кристи. Алекс стоеше до баща си, благодарение на когото Дани сега беше свободен човек.

Когато няколко дни след като процесът бе прекратен, се срещнаха в кабинета на Алекс, Дани бе попитал сър Матю какво е искал да каже с думите: „Далеч не всичко е приключило“. Старият съдия отведе Дани настрани, за да не може Бет да чуе, и обясни, че макар да са арестувани за убийството на Бърни Уилсън, Крейг, Пейн и Девънпорт продължават да твърдят, че са невинни, и очевидно смятат да са единни в показанията си. Предупреди го също така, че вероятно ще се наложи двамата с Бет да минат отново през изпитанието да дадат показния в съдебна зала. Освен ако…

Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице в лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.

Дани неволно извърна поглед към новата табела с надпис „Автосервиз «Картрайт» с ново управление“, поставена съвсем наскоро. След като приключи преговорите с Монти Хюс и прие цената му, Мънро изготви договора, който щеше да даде възможност на Дани да поеме бизнеса и да стига на работното си място само като прекоси улицата.

Швейцарските банкери не скриха разочарованието си от високата цена. Но Дани не си направи труда да обяснява на Сегат разликата между цена и стойност, тъй като се съмняваше, че и той, и Бресон са прекарали достатъчно време с Оскар Уайлд.

А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.

Дани стисна ръката на жена си. На следващия ден летяха за Рим за един малко закъснял меден месец, през който щяха да се опитат да забравят, че щом се върнат, ги очаква доста дълъг процес. Едва след това щяха да могат да си отдъхнат. Синът им, който нямаше още два месеца, избухна в плач – не защото тъгуваше за сър Никълъс Монкрийф, а защото службата бе траяла прекалено дълго, а той беше вече гладен.

– Шшш! – залюля го Бет. – Много скоро ще се приберем у дома. – И вдигна Ник на ръце.

В името на Отца и Сина…

79.

– Да влязат задържаните.

Зала номер четири в „Олд Бейли“ се изпълни до краен предел много преди десет часа сутринта. Но пък и не всеки ден кралски адвокат, член на парламента и популярен актьор биват обвинени в убийство, заплашване и заговор за възпрепятстване на правосъдието.

Скамейката на адвокатите бе събрала цвета на юридическата гилдия и всеки от седналите там проверяваше папки, подреждаше документи, доизпипваше встъпителните си думи, докато чакаше обвиняемите да заемат местата си. И тримата щяха да бъдат защитавани от най-известните адвокати, ето защо в коридорите на „Олд Бейли“ се носеха слухове, че докато подсъдимите са единни в показанията си, заседателите трудно ще стигнат до единодушно решение. Разговорите в залата утихнаха, когато Спенсър Крейг, Джералд Пейн и Лорънс Девънпорт заеха местата си.

Крейг бе облечен така консервативно с тъмносиния си костюм на райе, бяла риза и любимата си бледоморава връзка, че в първия миг някой можеше да реши, че е сбъркал вратата и мястото му е по-скоро на скамейката на адвокатите, за да произнесе встъпителни думи.

Пейн носеше тъмносив костюм, връзката си от колежа и кремава риза, както подобава на член на парламента от селски район. Изглеждаше спокоен.

Девънпорт бе с избелели дънки, отворена на врата риза и блейзър. Беше небръснат и репортерите биха описали този факт като нарочно търсен от стилиста му ефект. Нямаше да пропуснат обаче и това, че имаше вид на човек, който не е спал от няколко дни. Девънпорт изобщо не погледна към местата на журналистите, а насочи поглед към галерията за публиката, докато Крейг и Пейн разговаряха помежду си така, сякаш се намираха в претъпкан с посетители ресторант и чакаха да им сервират обяда. Щом се увери, че тя е на мястото си, Девънпорт отправи празен поглед пред себе си и зачака появата на съдията.

Всички, които по някакъв начин бяха успели да си намерят места в претъпканата зала, се изправиха, когато съдия Армитидж влезе. Размениха се поклони между него и адвокатите, той седна на централното място и разпореди приставът да покани съдебните заседатели. Много скоро приставът се появи отново, следван от дванайсетимата, избрани на случаен принцип да преценят вината на обвиняемите.

Защитникът на Лорънс Девънпорт едва прикри усмивката си на задоволство, когато забеляза, че сред заседателите има седем жени. Даде си сметка, че в най-лошия случай решението на заседателите ще бъде висящо.

Докато те заемаха местата си, Крейг изучаваше лицата им с огромен интерес. Беше инструктирал Лари да гледа жените заседателки в очите, защото им трябваха само трима от дванайсетте, които да не могат да понесат мисълта, че Лорънс Девънпорт ще лежи в затвора. Ако успееше да свърши тази проста задача, скоро и тримата щяха да са свободни. Но с огромно раздразнение установи, че наместо да изпълни заръката му, Девънпорт е отправил празен поглед пред себе си.

Най-сетне съдията прикани секретарят да прочете обвиненията.

– Моля, обвиняемите да станат.

И тримата се изправиха.

– Спенсър Малкълм Крейг, обвинен сте, че в нощта на осемнайсети септември деветдесет и девета сте убили Бърнард Хенри Уилсън. Какво пледирате? Виновен или невинен?

– Невинен – предизвикателно отговори Крейг.

– Джералд Дейвид Пейн, обвинен сте, че в нощта на осемнайсети септември деветдесет и девета сте участвали в сбиване, завършило със смъртта на Бърнард Хенри Уилсън. Какво пледирате? Виновен или невинен?

– Невинен – категоричен бе Пейн.

– Лорънс Андрю Девънпорт, обвинен сте във възпрепятстване на правосъдието за това, че на двайсет и трети март сте дали неверни показания под клетва. Какво пледирате? Виновен или невинен?

Сара се усмихна окуражително на брат си.

Девънпорт наведе глава и сякаш се поколеба за миг, преди да прошепне едва чуто:

– Виновен.

Назад к карточке книги "Затворник по рождение"