Текст книги "Затворник по рождение"

61.

Спенсър Крейг напусна офиса си към пет часа. Тази вечер бе негов ред да приеме в дома си Мускетарите. Продължаваха да се събират четири пъти в годината, независимо от това, че Тоби Мортимър вече не беше сред тях. Четвъртата среща беше в негова памет.

Обикновено Крейг ползваше услуги на кетърингова фирма, за да не трябва да мисли за приготовления на храна и да разчиства след това. Държеше обаче да подбере сам виното и да опита храната, преди гостите да пристигнат.

Джералд му бе позвънил през деня, за да го предупреди, че ще им съобщи нещо вълнуващо тази вечер, и че то може да промени живота им напълно.

Крейг никога нямаше да забрави вечерта, в която срещата на Мускетарите наистина бе променила живота им. Но след като научиха, че Дани Картрайт се е обесил, вече никой не повдигаше този въпрос.

Докато шофираше към дома си, Крейг се замисли за приятелите си. Джералд Пейн напредваше неумолимо във фирмата и дори бе спечелил кандидатура за място в парламента от страна на консерваторите от Съсекс. Сигурен беше, че при следващите избори той ще стане депутат. Напоследък Лари Девънпорт му се виждаше по-спокоен и дори му беше върнал десетте хиляди паунда, с който отдавна се беше простил. Нищо чудно и той да имаше с какво да се похвали. Спенсър също имаше новина. Е, не беше онова, което му се искаше, но пък беше приятно като преживяване.

Откакто започна отново да печели дела, ангажиментите се увеличиха, а споменът за явяването му в делото на Дани Картрайт бе започнал да избледнява в съзнанието на колегите му, с изключение на един. Личният му живот бе все още някак неустановен: само от време на време се случваше да прекара по една нощ с някоя жена, но с никоя от тях нямаше желание да се види повторно. Изключение правеше единствено Сара, сестрата на Лари. Но тя му бе дала ясно да се разбере, че няма никакъв интерес към него. Той обаче не губеше надежда.

Когато се прибра в дома си на „Хамбълдън Терас“, провери запасите си от вино, но не намери нищо достатъчно изискано за вечерята на Мускетарите. Отиде до магазина на Кингс Роуд и избра три бутилки мерло – три от австралийски лозя и литър и половина „Лорен перие“. Имаха повод за празнуване.

По пътя обратно, натоварен с двете торби, чу сирена на полицейска кола в далечината и това отново върна спомена. Очевидно нямаше да избледнее така лесно. В онази нощ, след като повика инспектор Фулър, той хукна с всички сили към дома си. Взе си светкавично душ, като внимаваше да не мокри косата си, облече костюм, риза и връзка, подобни на свалените, и седемнайсет минути по-късно отново седеше в бара.

Ако Редмейн си беше направил труда да измери разстоянието между „Дънлоп Армс“ и дома му преди началото на процеса, може би щеше да успее да посади семето на съмнението у съдебните заседатели. Добре че това бе второто му дело като водещ адвокат и беше подценил Арнолд Пиърсън, известен със своята педантичност. На негово място Крейг щеше да изчисли всичко до секундата.

Не се изненада, че Фулър се позабави, защото знаеше, че инспекторът има да се справи с много по-важни дела в задната улица – умиращ човек и един заподозрян, целият в кръв. Нямаше и никакви основания да подозира, че съвършено непознат може да е участник в сбиването, пък и имаше трима свидетели, които потвърдиха версията му. Барманът си държеше езика зад зъбите, но и преди бе имал неприятности с полицията, така че не можеше да бъде надежден свидетел, все едно на чия страна щеше да се яви. Крейг бе продължил да купува виното си от „Дънлоп Армс“, а когато сметките, които пристигаха в края на месеца, не бяха особено точни, си мълчеше.

Вече вкъщи, той остави виното на масата в кухнята и сложи шампанското в хладилника. Качи се на горния етаж, за да си вземе душ и да облече нещо по-неангажиращо. Точно започна да отваря бутилките в кухнята, когато на вратата се позвъни.

Не помнеше кога за последен път е виждал Джералд така бодър и в толкова добро настроение. Предположи, че причината се крие в новината, която се готвеше да им съобщи.

– Как ти се вижда работата за обществото? – попита Крейг, докато закачаше палтото му.

– Забавлявам се и с нетърпение чакам изборите, за да се настаня в Камарата на общините.

Крейг му наля чаша вино и го попита дали се е виждал скоро с Лари.

– Миналата седмица се отбих у тях една вечер, но той не ме пусна вътре, което ми се видя малко странно.

– Когато за последен път бях в дома му, вътре беше наистина кошмарно. Но едва ли не те е пуснал, защото всичко е занемарено, по-скоро е имал гости, някое от неговите момчета, и не е искал да го видиш.

– Трябва да се е захванал с нещо, защото ми изпрати чек с парите, които му бях заел преди много време.

– И на теб ли? – изненада се Крейг и се запъти да отвори на следващо позвъняване.

Скоро Девънпорт се появи на прага на стаята, изпълнен с предишното самочувствие и увереност. Целуна Джералд по двете бузи, сякаш бе френски генерал, дошъл да инспектира войските. Крейг му предложи чаша шампанско и си помисли, че приятелят му изглежда поне с десет години по-млад в сравнение с последния път. Сигурно и той бе приготвил някаква добра новина.

– Да вдигнем тост – предложи домакинът. – За приятеля, който не е сред нас.

И тримата вдигнаха чаши.

– Тоби Мортимър – произнесоха в един глас.

– За кого ще е следващият тост? – попита Девънпорт.

– За сър Никълъс Монкрийф – без колебание заяви Пейн.

– Кой е пък този? – попита Крейг.

– Мъжът, който ще промени съдбата на всички ни.

– И как ще стане това? – попита вяло Девънпорт, който предпочете да премълчи факта, че тъкмо Монкрийф е причина да върне дълга си към тях, а и не само към тях.

– Ще ви разкажа подробностите на масата – рече Пейн. – Този път обаче държа аз да съм последен, защото съм сигурен, че моята новина е истинска бомба.

– Не бъди толкова сигурен – самодоволно отбеляза Девънпорт.

На прага на стаята се появи млада жена.

– Готови сме, господин Крейг, ако и вие сте готови…

Тримата се отправиха към трапезарията, припомняйки си весели истории от студентските години. С течение на времето те все повече се отдалечаваха от истината и ставаха все по-цветисти.

Крейг тъкмо заемаше мястото си начело на масата, когато порциите пушена сьомга се появиха пред гостите му. Той опита виното, кимна в знак на одобрение и се обърна към Девънпорт.

– Нямам търпение, Лари. Нека чуем първо теб. По всичко личи, че си намерил торба с пари.

Девънпорт се облегна назад и изчака да получи пълното им внимание.

– Преди няколко дни ме потърсиха от Би Би Си и ме поканиха на разговор. Обикновено това означава, че ще ти предложат някаква малка роля в радиопиеса, а хонорарът покрива цената на таксито от Редклиф Скуеър до Портланд Плейс. Този път обаче един от старшите продуценти ме заведе на обяд и между другото стана дума, че търсят човек за нов герой в „Холби Сити“. Аз съм първи в списъка. Очевидно образът на доктор Бересфорд е поизбледнял в съзнанието на хората.

– Благословена забрава – вдигна чашата си Пейн.

– Искат да направя проба следващата седмица.

– Браво. – Крейг вдигна чашата си.

– Според агента ми нямат предвид друг за тази роля. Той се надява да сключим тригодишен договор с включени права и възможност за продължаване.

– Добре звучи, но трябва да призная, че моята новина ще ви удари в земята – отбеляза Пейн. – Ти с какво ще се похвалиш, Крейг?

Домакинът доля чашата си и отпи, преди да започне.

– Лорд канцлерът иска да се срещнем следващата седмица. – Замълча и отпи поредната глътка, за да се наслади на ефекта от новината.

– Да не би да ти предложи мястото си? – ухили се Девънпорт.

– Всяко нещо с времето си – подхвърли Крейг. – Единствената причина да иска да се срещне с някой в моето скромно положение е да му отправи покана да стане кралски адвокат.

– Напълно заслужено – рече Девънпорт и двамата с Пейн се изправиха, за да го поздравят.

– Все още нищо не е официално – рече Крейг и им махна с ръка да седнат, – така че на никого нито дума.

Двамата с Девънпорт се облегнаха в столовете си и погледнаха Пейн с очакване.

– Твой ред е, приятелю – подкани го Крейг. – Кажи най-сетне какво ще промени живота ни.

На вратата се почука.

– Влез – рече Дани.

На прага се появи Големия Ал с голям пакет в ръце.

– Току-що донесоха това, шефе. Къде да го оставя?

– На масата – отговори Дани и продължи да чете, сякаш пратката не го интересуваше. Но щом вратата се затвори, той остави Адам Смит и теорията му за икономиката на свободния пазар и отиде до масата. Прочете надписа „Опасно. Да се борави с внимание“, преди да разкъса опаковката. Свали няколкото слоя лепенки и най-сетне вдигна капака.

Отвътре извади чифт гумени ботуши. Премери ги, ставаха му. Следваха чифт гумени ръкавици и голям фенер. Лъчът му освети цялата стая. Имаше още неопренов костюм и маска, която покриваше носа и устата. Бе имал възможност да избира между черен и бял. Избра черен. На дъното на кутията остана само добре опакована пластмасова кутия, върху която имаше надпис „Опасно“. Не я докосна и върна всичко обратно, отново залепи кутията.

– Как смяташ да участваш в това начинание? – попита Крейг.

– С около един милион собствен капитал – отвърна Пейн. – Преведох днес шестстотин хиляди като гаранция за сделката.

– Това не изчерпва ли голяма част от спестяванията ти?

– До степен на фалит – призна Пейн. – Но не вярвам да ми се удаде друга такава възможност. Печалбата ще ми позволи да живея спокойно като депутат и ще мога да се оттегля от съдружието във фирмата.

– Нека уточним какво предлагаш – обади се Девънпорт. – Каквато и сума да вложим, гарантираш, че ще се удвои в рамките на един месец.

– Никой не дава пълна гаранция. Но тук състезанието е между двама кандидати и нашият е очевидният фаворит. С две думи, имам възможността да получа земя за шест милиона, която ще струва петнайсет веднага щом министърката обяви кой терен е определила за колодрум.

– И се предполага, че ще посочи твоя парцел.

– Показах ти протоколите от парламента.

– Така е – съгласи се Крейг, – но въпреки всичко нещо ме смущава. Сделката наистина е страхотна и не разбирам защо този Монкрийф не купи терена сам?

– Не мисля, че някога е разполагал с цялата сума, а и участва с един милион.

– И въпреки това – не се успокояваше Крейг.

– Голям скептик си, Спенсър – въздъхна Пейн. – Трябва ли да ти напомням какъв беше резултатът от онази златна възможност, която предложих на Мускетарите? Лари, Тоби и аз удвоихме парите си от земеделския имот в Глостършир само за две години. Сега ви предлагам още по-сигурно залагане с тази разлика, че ще можем да удвоим парите си за десет дни.

– Добре де, ще участвам с двеста хиляди – рече Крейг. – Но обърка ли се нещо – ще те убия.

Пейн леко пребледня, а Девънпорт като че се вцепени.

– Стига момчета – усмихна се Крейг. – Просто се пошегувах. Ти с колко ще се включиш, Лари?

– И аз като Джералд ще участвам с един милион – отговори Девънпорт, който бързо се бе съвзел от уплахата. – Ще взема парите срещу жилището си, без да се налага да променям начина си на живот.

– Той ще се промени само след десет дни, приятелю – увери го Пейн. – На никой от нас няма да се налага да работи повече.

– Един за всички – всички за един – възкликна Девънпорт и се изправи.

– Един за всички – всички за един – присъединиха се Крейг и Пейн, и вдигнаха чашите си.

– А как ще събереш останалите пари? – попита Крейг. – Ние тримата не можем да съберем и половината.

– Не забравяй милиона на Монкрийф, а и президентът на фирмата ще даде половин милион. Има още няколко души, спечелили с моя помощ през годините, дори Чарли Дънкан смята да инвестира. До края на седмицата ще имам парите. Мой ред е да съм домакин на следващото ни събиране, така че ще резервирам маса в „Харис Бар“.