Текст книги "Игра на часове"
Автор книги: Дейвид Балдачи
Жанр:
Триллеры
сообщить о нарушении
Текущая страница: 9 (всего у книги 29 страниц)
30
Пощата имаше строги инструкции незабавно да предава на полицията всяко съмнително писмо, адресирано до „Газет“. Посланието за Хинсън пристигна в деня след убийството на Боби Батъл. Текстът бе съвсем кратък и ясен.
Един адвокат по-малко, на кого му пука? Вярвам, че този път знаете кой не съм. До скоро.
Междувременно Силвия Диас се бе надигнала от леглото и най-сетне извърши аутопсията на Робърт Батъл.
В момента тя седеше с Кинг и Мишел в кабинета си. Каза им, че Уилямс и Чип Бейли са присъствали на аутопсията.
– И тъй, как е убит Боби? – попита Кинг.
– Няма да знам със сигурност, преди да дойдат резултатите от токсикологията, а това ще е след около седмица, но изглежда, че някой е инжектирал в торбичката за венозно вливане голямо количество калиев хлорид. За по-малко от десет минути той е минал по тръбичките и е навлязъл в тялото. В такъв случай веднага след това настъпва сърдечна дефибрилация. При неговото състояние краят е бил бърз и за щастие безболезнен.
– Всичко това подсказва известни медицински познания – предположи Кинг.
Силвия се позамисли.
– Вярно е, че калиевият хлорид рядко се използва за убийства. Но ако човекът е имал медицински познания, значи действа доста немарливо.
– Какво имаш предвид?
– На Батъл бяха сложени обичайните венозни системи: хепарин против съсирване на кръвта, физиологичен серум, антибиотик срещу белодробната инфекция от дългото интубиране и допамин за контрол на кръвното налягане.
– Добре, и какво ни говори това? – попита Кинг.
– Ако човекът беше инжектирал калиевия хлорид направо в тръбичката вместо в найлоновия плик, щеше да постигне същия смъртоносен резултат, но без възможност това да бъде открито. Трябва да знаете, че физиологичният серум съдържа калиев хлорид. Така беше и във венозната система на Батъл. Успях да установя, че някой е добавил калиев хлорид, едва след като сравних концентрацията му с тази на стандартна система. Дозата трикратно надхвърляше нормалното ниво – предостатъчно, за да го убие.
– Тоест казваш, че ако калиевият хлорид беше влязъл направо в тръбичката, изобщо нямаше да забележиш?
– Да. Остатъкът в тръбичките би бил недостатъчен, за да предизвика подозрения. Всъщност по-скоро бих заподозряла нещо необичайно, ако нямаше следи от калиев хлорид. А както вече казах, в организма на Батъл се съдържаха значителни дози от това вещество. То се абсорбира по естествен път, тъй че аутопсията не би констатирала превишена доза.
– Тогава излиза, че човекът има известни медицински познания, но не е специалист? – каза Кинг.
– Или пък – вметна Мишел – иска да открием, че Батъл е бил убит. Сякаш нямаше да забележим часовника и перото.
– Малко остана да не ги забележим – напомни й Кинг. – Перото бе паднало на пода, а венозните системи и болничните табелки закриваха часовника.
– И все пак ми се струва нелогично – каза Силвия. – Нали първото правило на всеки убиец е да извърши идеалното убийство? А ако е така, нима не се стремят към съвършеното внушение, че изобщо няма убийство?
Мишел и Кинг поклатиха глави едновременно. Не им хрумваше теория, която да обясни поведението на убиеца.
Силвия въздъхна.
– Не че има значение, но Батъл проявяваше симптоми на атеросклероза. Забелязах необичайно набръчкване по повърхността на аортата. Освен това на десния бял дроб имаше малък тумор, вероятно ранен стадий на рак. Нищо чудно при пушач на неговата възраст.
– А причината за смъртта на Даян Хинсън? – попита Кинг и бързо добави: – Макар че тя изглежда очевидна.
– Умряла е от тежък вътрешен кръвоизлив, причинен от многобройните рани. Срязана е аортата, пробити са сърдечната камера и левият бял дроб. При нея също всичко е свършило за минути. – Силвия помълча и добави: – Макар и не толкова безболезнено като смъртта на Батъл.
– Имало ли е изнасилване или друго сексуално посегателство? – попита Кинг.
– Не, предварителният ми преглед не установи признаци за подобно деяние. Между другото, чух за връзката с Флорънс Найтингейл. Вероятно ще получим писмо на тази тема.
– Писмото за Хинсън подсказваше, че скоро пак ще го видим, и стана точно така – каза Мишел. – Ако не друго, поне си държи на думата.
– Първо екзотична танцьорка, после двама гимназисти, след това адвокатка, а сега Боби Батъл – обобщи Кинг.
– Изглежда, с всяка следваща жертва убиецът поема все по-голям риск – отбеляза Силвия.
– Не виждам каква логика го е подтикнала да започне от екзотична танцьорка, която е подбрал в някой бар, а сетне застрелял и захвърлил в гората, и да стигне до отравянето на извънредно богат бизнесмен, проснат в кома на болничното легло – каза Кинг. – Не искам да прозвучи грубо, но как си избира жертвите този тип: по случайни вечерни срещи или от социалния регистър?
Силвия разтри зачервените си очи.
– Както казах преди, убиецът действа извън установените рамки.
Кинг я погледна втренчено.
– Изглеждаш ужасно – каза той с обезоръжаваща усмивка. – Би трябвало да си в леглото.
– Благодаря, че го забеляза. След някоя и друга седмица може и да те послушам.
– Къде е Кайл? – попита Мишел. – Не може ли да те отмени?
– Той не е патолог, няма да се справи с аутопсиите. И в отговор на въпроса ти: обади се, че е болен. Да можех и аз така. Цяла нощ съм прегръщала тоалетната, а ме чакат куп пациенти. Слава богу, че има антибиотици.
– Какво мислиш за идеята на убиеца да използва стила на Мери Мартин Спек? – попита Мишел.
– В смисъл, че този път е избрал жена? – уточни Силвия. Мишел кимна. – Е, не съм сигурна какво да мисля. Убийството на Батъл може да е извършено и от жена. Очевидно не се изисква кой знае каква сила, за да инжектираш разтвор в найлонова торбичка. Аз обаче бих заложила репутацията си, че убийствата на Ронда Тайлър и Даян Хинсън са дело на мъж. Жена не би могла да пренесе Тайлър толкова навътре в гората, а прободните рани на Хинсън са твърде дълбоки. Или е бил мъж, или имаме работа с толкова силна жена, че не бих искала да я срещна на някоя тъмна уличка.
– И тъй – бавно започна Мишел – възможно е да имаме работа с двама убийци, мъж и жена.
– Не е задължително – възрази Кинг. – Единственото доказателство в тази насока е споменатото от Бейли относно Спек и птичето перо. Докато не получим писмото, няма да знаем дали убиецът е имитирал Спек. Перото може да символизира нещо друго, свързано единствено със самия убиец.
– Вярно – призна Мишел.
Силвия кимна.
Кинг погледна двете жени.
– Искате ли да чуете една наистина смахната хипотеза?
– Не възразявам – бързо каза Мишел.
– Боби Батъл беше много богат. Питам се в чия полза е завещанието му.
– Да не би да намекваш, че някой от семейството го е убил и се е опитал да маскира престъплението като едно от серийните убийства? – попита Силвия.
– Не би могъл да е Еди – каза Мишел. – Той беше с нас в „Мъдрия джентълмен“ до единайсет и нещо.
– Вярно – съгласи се Кинг. – Но Доротея и Савана са били в болницата преди това. Не може да са инжектирали отровата тогава, защото Боби щеше да издъхне много преди идването на Реми. Но да речем, че една от тях е скрила калиевия хлорид в стаята при предишното си посещение, после се е върнала тайно след излизането на Реми, изпълнила е замисленото и си е плюла на петите.
– Еди каза, че Доротея била на някаква сбирка – напомни Мишел.
– Ще трябва да проверим.
– Е, много убийства са извършвани заради финансова изгода – каза Силвия. – Може да си на прав път, Шон.
– И като сме почнали, ето ви още една тема за размисъл: Реми е била в стаята с Батъл часове наред. Какво гарантира, че не е инжектирала калиевия хлорид в системата, преди да си тръгне?
– Какъв мотив може да има? – попита Силвия. – Тя е богата.
– Ами ако Боби си е възвърнал старите навици да тича по жени и на Реми просто й е дошло до гуша? Понякога всичките пари на света не могат да усмирят подобна ярост.
– Това е друга история, разбира се. Имаш ли някакви доказателства?
Кинг се замисли за тайното чекмедже на Батъл и за приумицата на Реми да не носи брачната си халка, но реши да не го споменава пред Силвия.
– Не казвам, че имаме доказателства. Просто подхвърлям хипотези. А женският гняв е може би по-стар мотив за убийство дори и от парите. И тъй, Реми излиза с желязно алиби, а перото и часовника оставя за заблуда. Серийният убиец е гвоздей на новините, тъй че тя знае необходимите подробности.
– Но фактът, че е била там, хвърля подозрение върху нея, особено при забавена смърт чрез отрова – възрази Силвия. – Логично би било, ако замисля нещо подобно, да се вмъкне по друго време, да извърши убийството и да изчезне, преди да я забележат. При сегашното положение тя на практика няма алиби.
– Е – каза Мишел, – ако аз бях убила Батъл, прехвърляйки вината върху местния сериен убиец, щях да си отварям очите на четири.
– Какво искаш да кажеш? – попита Силвия.
– На мястото на истинския убиец много бих се раздразнила.
– Все още не те разбирам – каза Силвия.
– Погледни го от този ъгъл. Поредицата убийства са подготвени и извършени най-педантично. Получаваме от убиеца писма с подигравки към полицията. Ако някой друг е убил Боби Батъл и се опитва да прехвърли вината върху серийния убиец, нашият маниак на тема контрол би сметнал това за опетняване на шедьовъра му. И навярно би пожелал да си отмъсти на човека, убил Батъл.
– Значи може да се получи така, че един убиец да гони друг – каза Кинг.
– Именно – отвърна Мишел.
31
– Назначавам и двама ви за помощник-шерифи – заяви Уилямс на другия ден, докато седеше зад бюрото в кабинета си и гледаше втренчено Кинг и Мишел.
Смаяни, двамата също се вторачиха в него.
– Моля? – възкликна Кинг. – Веднъж вече бях твой помощник. Не държа да се повтори, Тод.
– Не ти давам избор. Необходим си ми!
– Робството е отменено отдавна – възрази Кинг.
– Какво става, Тод? – попита Мишел.
– Федералните ме притискат, това става.
– Но нали искаше да ти помогнат – изненада се Кинг.
– Само че не съм искал да ме избутат встрани от разследването в собствения ми град. Не искам хората да ме смятат за некадърник. Разбира се, готов съм да работя с федералните, дори да ги включа в съвместно разследване. Но да пукна, ако им разреша да ме изхвърлят от работата по престъпление на моята територия.
Кинг изумено поклати глава.
– Тод, май си прекалил с ходенето по аутопсии. Защо не ги оставиш да поемат нещата в свои ръце? Разполагат с необходимия персонал и опит. Нека си блъскат главите.
– Има и нещо, наречено гордост, Шон – възрази обидено Уилямс. – А вие двамата вече вложихте в тази история доста сили и време. Имате теории и идеи. Какво ни пречи с общи усилия да разгадаем случая по-бързо от всемогъщото ФБР? Дявол да го вземе, Чип Бейли вече се разкарва наперен като петел. Само чакам кога ще ми нареди да му приготвя кафе. Тогава ще ми падне пердето. Гръмвам го като нищо, негодника. – Той ги изгледа умолително. – Хайде де, вие двамата имате не по-малко опит от тях. Знам, че заедно ще се справим. И не забравяйте, ние живеем тук, а те не. От нас зависи отново да превърнем Райтсбърг в спокойно място. Той е нашият дом. Всички разчитат на нас.
Мишел и Кинг се спогледаха.
Мишел заговори първа.
– Е, в предложението ти има предизвикателство.
– Както и в полета с делтаплан – отсече Кинг. – Това не означава, че трябва да го приемем.
– Я стига, Шон, случаят те интересува, не можеш да отречеш – изтъкна тя. – Ще си мислиш за него, независимо дали го разследваш или не. Ако сме помощници на шерифа, поне ще можем да работим като официални лица. Така има шанс да напреднем.
– Ами нашата детективска фирма?
– Едното не пречи на другото – бързо отвърна Уилямс. – Не ви карам да посветите цялото си време на следствието. Но ще ви осигуря достъп до всичко. Под закрилата на значката можете да разговаряте с хората и да проучвате съвсем самостоятелно. Аз имам власт. Мога да привлека за помощник когото си искам, по дяволите.
– И Бейли няма да възрази? – подхвърли скептично Кинг. – Я стига, Тод, не ставай наивен.
– И да се нацупи, какво толкова? Не може да възрази срещу правомощията ви. Оставете го на мен. Няма да му се дам, та ако ще и до губернатора да стигна.
– Не знам – промърмори Кинг. – Може да се окажем въвлечени във война за престиж и влияние, а такива съм виждал неведнъж, докато бях в службите. Същински кошмар.
Мишел шеговито го щипна по ръката.
– Стига де, какво толкова може да ни се случи?
– Например онзи смахнат да ни убие! Обзалагам се, че няма да ти хареса.
Мишел погледна Уилямс и намигна.
– Приемам.
Полицейският шеф нервно се озърна към Кинг.
– Шон?
Дълго мълчание.
– Добре де – промърмори най-сетне Кинг.
– Чудесно – възкликна с облекчение Уилямс. С няколко официални изречения обяви двамата за свои помощници, извади от джоба си две сребърни значки и им ги връчи. – Е, вече сте пълноправни служители на закона. А сега вижте това.
Той измъкна отнякъде лист хартия и им го подаде. Двамата зачетоха едновременно.
– Писмото от убиеца на Боби, имитатора на Мери Мартин Спек, който държи да знаем, че не е имитатор – каза Мишел, като надигна за миг глава.
Кинг четеше на глас:
– Още един си отиде. Стават петима. Този път беше едра риба, но идват и други. И да знаете, не съм Мери, не чакайте да откриете Флорънс Найтингейл. Перото си беше най-обикновено, просто символ за това с каква категория противници си имам работа! До скоро. Подпис: Не съм ММС.
Той замислено вдигна очи.
– Имаше ли емблема на „Зодиак“ върху плика с писмото?
– Не, беше чист. Също като писмата за Кани – Пембрук и Хинсън. Вече го проверихме за отпечатъци и други следи. Нищо.
– Писмото казва, че Батъл е жертва номер пет – промърмори Кинг.
– Е, той наистина е пети, Шон – отговори Уилямс.
– Но в писмото за Пембрук – Кани се споменаваше смъртта само на едно хлапе. Ако го приемем буквално, би означавало, че Батъл е жертва номер четири. Несъответствие, което засега си остава необяснимо.
Уилямс се плесна с длан по бедрото.
– Виждаш ли защо ви искам на моя страна? Вие имате нюх и интуиция.
– Всичките ни предположения може да се окажат напълно погрешни – възрази Кинг.
– Или съвсем точни – отвърна Уилямс. – И още нещо, което трябва да знаете. Хинсън имаше златна гривничка на крака. Не я открихме нито на трупа, нито в къщата.
– Може би онзи тип събира сувенири – каза Мишел. – Трофеи от жертвите.
– Може би. Липсваше ли нещо от Боби Батъл?
– Нищо, доколкото знаем. – Уилямс се втренчи в Кинг. – И тъй, какъв ще е следващият ви ход?
Кинг се замисли. Накрая каза:
– Време е да изясним веднъж завинаги дали има връзка между убийствата.
– Вече знаем, че всички са жертви на един и същ убиец – каза Уилямс.
– Не, не знаем – рязко отвърна Кинг. – Така или иначе, не това имах предвид. Трябва да открием дали съществува нещо общо между жертвите, дали не са някак свързани помежду си.
– Но при серийните убийства няма подобна връзка – възрази Уилямс.
– Този случай може да се окаже изключение от правилото – каза Кинг. – И докато разследваме, ще трябва да се върнем в леговището на лъва.
– Леговището на лъва – повтори Мишел. – Какво имаш предвид?
– Ще трябва пак да се срещнем със семейство Батъл – отговори Кинг.
– Бих предпочела да застана отново срещу Присила Оксли. И да знаеш, че ако тая жена още веднъж ме нарече фльорца или маце, играта ще загрубее.
След като Уилямс излезе, Мишел попита Кинг:
– И какво всъщност очакваме да открием при посещението си у семейство Батъл?
– С малко късмет – отговор на твоя въпрос защо Реми не си носи халката. А също и какво е имало в тайното чекмедже на Боби.
– Но тези неща са свързани с обира, не с убийствата.
– Вярно, само че Боби може да е бил убит тъкмо заради съдържанието на чекмеджето. Дори убиецът да е друг, трябва да го открием.
– Но ако го е отровил някой от семейството, когато отидем там, в даден момент ще се изправим срещу самия престъпник.
– И колкото по-скоро го разобличим, толкова по-добре.
– Добре, ако е някой от тях, на кого би заложил? Еди беше с нас, тъй че кого избираш: желязната съпруга, разпуснатата щерка или снахата със змийски език?
– Засега се въздържам от преценка. Но ако смъртта на Батъл се окаже просто имитация със съвсем отделен мотив, това няма да ни доближи до престъпника, който вече е убил четирима и не възнамерява да спре.
– Значи очакваш още жертви?
– Кой знае? – Кинг я потупа по рамото. – Просто бъди предпазлива.
– Знаеш, че умея да се грижа за себе си, Шон.
– Не това имах предвид. Навъртай се наблизо, за да пазиш мен.
32
Убийството на Боби Батъл завладя първите страници на цялата областна преса. Заглавията ставаха още по-сензационни от факта, че смъртта му се приписваше на серийния убиец. За пресата и широката общественост оставаше тайна само кражбата на дребни предмети от жертвите и течното съдържание на писмата.
Гражданите на Райтсбърг се укриваха зад заключени врати, почистваха оръжията си, монтираха аларми и гледаха втренчено всеки непознат. Израженията им говореха красноречиво: щом човек като Боби Батъл може да бъде убит насред болница, пълна с народ, значи никой не е в безопасност.
И бяха напълно прави.
Пещерата се намираше далеч сред заоблените хълмове на изток от Райтсбърг в посока към Шарлотсвил. Входът й бе прикрит от паднали борове и дебели завеси бръшлян; не се виждаше и следа от пътека към нея. Отворът в скалата можеше спокойно да приюти няколко семейства черни мечки, както се бе случвало неведнъж в миналото. Сега обаче имаше само един обитател – двукрак, но не по-малко свиреп хищник.
Той седеше замислен до грубо скованата маса в средата на пещерата. По нея се трупаха запаси за дълъг престой. Единственото осветление идваше от електрически фенер. Мъжът държеше качулката, която бе носил по време на четири убийства. Леко опипа с пръсти материята. Екзекутор – това беше той, ни повече, ни по-малко. Но екзекуторите изпълняват само справедливи присъди.
Сведе очи към вестника. От страницата го гледаше зърнеста снимка на Робърт Батъл, направена преди години. Заглавието гласеше: Милионерът Робърт Е. Лий Батъл, бизнесмен и филантроп, убит в болница. Полицията подозира сериен убиец.
Сериен убиец! Тези две думи кънтяха в главата му, докато накрая мъжът не издържа, смачка вестника и го захвърли. После яростно грабна фенера и го запокити срещу стената. Настана мрак. Той скочи и затича из пещерата, като се блъскаше в разни предмети, падаше, ставаше и удряше с коравите си юмруци по пръста и скалата, докато ръцете му изтръпнаха. Най-сетне рухна изтощен на студения каменен под.
Изведнъж изкрещя с такава сила, че сърцето му сякаш бе готово да се пръсне. След малко го изби пот, дишането му стана по-равномерно и накрая той се успокои. Пропълзя до сандъка, оставен край една от стените, напипа ключалката, отвори и извади отвътре друг фенер – този път газен. Порови из джоба си за кибрит, запали фитила, засили пламъка, озърна се и откри вестника. Отново седна край масата и зачете, като се мъчеше да не гледа неясната фотография на мъртвеца.
Досадна пречка – и то голяма, трябваше да признае, – но животът бе пълен с разочарования. Щеше да постъпи както винаги – да превърне препятствието в свое предимство. Да, великият Боби Батъл бе мъртъв, но имаше още какво да се прави. Имаше хора за убиване… не, за екзекуция, побърза да се поправи той.
Вгледа се в заглавието, по-точно в последната му част. Полицията подозира сериен убиец. Онзи имитатор му бе откраднал големия удар по най-отвратителен начин. Беше го ограбил, а сега хвърляше вината върху него. В известен смисъл мъжът неволно се възхищаваше от професионализма на онзи негодник. Да, възхищаваше се, но никога нямаше да му прости.
Той извади листче, върху което бе написал шифрован списък на жертвите си – вече мъртвите и онези, които тепърва трябваше да убие. Взе молив и добави под последния ред въпросителен знак. Щеше да открие имитатора преди полицията и да го убие. Така повеляваше справедливостта.
33
– Кайл, какво правиш? – попита Силвия, когато влезе в канцеларията на медицинския си кабинет и го завари седнал пред компютъра.
Той се завъртя на стола.
– А, здрасти, докторе. Не те очаквах толкова рано.
– Виждам. Е, какво правиш?
– Просто се свързвам с интернет.
– Вече съм ти казвала, че не може да ползваш този компютър за лични цели.
– Не беше за лични цели. Канех се да поръчам нови престилки и хирургически маски, които ни трябват както за тук, така и за моргата. Открих в мрежата много по-изгодни условия, отколкото ни предлага местният доставчик.
– Кайл, за нуждите на кабинета не възразявам, но моргата е държавно учреждение. Процедурите за доставка са извънредно строги. Не можеш просто да поръчваш както ти хрумне, а после да чакаш чек от правителството.
– Ама си и ти, докторе! Та аз се мъча да ти спестя някой долар.
– Оценявам твоята инициатива. Просто казвам, че трябва да вървим по каналния ред.
– Понякога се чудя защо изобщо си правя труд. Само бюрокрация.
– Да не мислиш, че на мен ми харесва? Слушай, просто ми пусни един имейл със сравнение на цените и аз ще го вкарам в системата. Ако е чак толкова добра сделка, ще я сключим и за нас, и за съседния кабинет.
Лицето на Кайл засия.
– Разбрано, докторе. Страхотна си.
Тя скръсти ръце и се вгледа в него.
– Виждаш ми се напълно оздравял. Май е бил някой от бързите вируси.
– Точно така. Ами ти? По-добре ли си?
– Не – грубо отвърна Силвия. – Но нямам избор, трябва да идвам.
– Я стига, шефе. И да закъснееш малко, мъртвите няма да се оплачат.
– Моргите из страната са препълнени с трупове и всяка изминала минута влошава тяхното състояние, губят се важни улики и драстично нарастват шансовете престъпниците да се измъкнат. Няма да позволя това да се случи и тук.
– Разбрано, началство. Ти си най-добрата.
– Аха… Хайде свършвай. Трябва да приключим докладите за аутопсиите на Хинсън и Батъл, а за днес имаме записани цял куп пациенти.
– Права си.
След като Силвия излезе, Кайл побърза да довърши онова, което правеше в действителност – тоест да подправи инвентарните списъци за лекарствата, за да прикрие кражбата. Мислено си отбеляза да потърси по интернет подходящо предложение за болнично оборудване, което да представи на Силвия. Едно бе научил твърдо за нея: тя никога не забравяше. Ако сам не й представеше обещаното, щеше да го попита, а ако нямаше отговор, щеше да се усъмни. Не му се полагаше да знае паролата за достъп до тези файлове, но той бе успял да я изкопчи от жената, отговаряща за лекарствата. Тя идваше само три дни седмично, което му оставяше предостатъчно възможности да прикрива следите си всеки път, когато извършваше „теглене“ от аптеката.
Кайл обаче подценяваше Силвия Диас. Тя вече го подозираше. И с времето подозренията й щяха да се задълбочават.
Докато се надигаше, за да отиде при нея, погледът му падна върху вестника на бюрото до компютъра. На челно място стоеше същото голямо заглавие, което бе вбесило човека от пещерата – за убийството на Батъл и подозренията към серийния убиец. Кайл набързо прегледа репортажа. Убийството бе станало същата нощ, когато той отнесе лекарствата на непознатата в „Афродизиак“. Според вестника – дори точно по времето, когато Кайл минаваше покрай болницата на път към заведението. Нищо чудно да се беше разминал с убиеца – мисълта го накара тревожно да се размърда на стола. Докато си припомняше онази нощ, той изведнъж осъзна какво бе видял. И по дълбоко вкоренен навик Кайл веднага започна да разсъждава каква полза може да извлече за себе си от това знание.








