Текст книги "Игра на часове"
Автор книги: Дейвид Балдачи
Жанр:
Триллеры
сообщить о нарушении
Текущая страница: 20 (всего у книги 29 страниц)
70
Кинг си легна в малката гостна стая на Мишел. Докато небето навън просветляваше, той чу как Мишел дрънчи с кухнята с чинии и прибори и потръпна, като си помисли какъв ли непоносим буламач му готви този път. Тя вечно го караше да пие енергизиращи напитки и да яде шоколадови блокчета с ниско съдържание на въглехидрати, без въглехидрати или с „точно отмерено“ количество въглехидрати, като обещаваше, че тялото му ще усети чудодейна промяна още на другия ден.
– Всъщност не съм гладен – безсилно подвикна той. – Приготви за себе си нещо, да речем, варен картон с малко соево сирене.
Тенджерите продължиха да дрънкат, откъм кухнята долетя шум на течаща вода, после Кинг ясно различи пукот на яйчени черупки и бръмчене на миксер.
– О, господи – изстена той и се отпусна на възглавниците. Сурови яйца и кой знае още какво в миксера. За да прогони предчувствието за надвисналия кулинарен кошмар, той се опита да насочи мислите си към разследването.
Седем смъртни случая, започнали с Ронда Тайлър и завършващи, поне засега, с Кайл Монтгомъри. За петима смяташе, че са жертви на един и същ убиец. Според него Боби Батъл и Кайл излизаха от схемата. Засега не знаеше дали и двамата са убити от един и същ човек. А ето че тази нощ той и Мишел едва не загубиха живота си. Имаше изобилие от потенциални заподозрени и сериозен недостиг на улики. На всеки етап убиецът сякаш ги изпреварваше поне с една крачка. Бяха отишли да се срещнат с Джуниър, но убиецът ги изпревари. Силвия им каза за Кайл, кражбите на лекарства и жената в „Афродизиак“. Докато започнат да разследват, Кайл вече също бе мъртъв. Сали дойде да им признае за сексуалната си връзка с Джуниър и скоро след това някой се опита да го отстрани.
Кинг рязко се надигна и седна.
Сали!
– Мишел! – извика той.
Съдовете продължаваха да дрънчат. Тя явно не го чуваше. Кинг стана и залитайки, се отправи към кухнята. Все още не си бе възстановил чувството за равновесие. Застанала до мивката, Мишел режеше лук и го слагаше в миксера, пълен с жълто-зеленикава слуз.
– Защо си станал? – строго попита тя.
– Трябва да проверим Сали.
– Сали? Защо?
– Снощи тя дойде да сподели с мен важни сведения. Скоро след това си легнах да спя. Точно тогава някой е запушил отоплението.
И той разказа на Мишел, че Сали е била с Джуниър в нощта на обира.
– Е, това се казва поразително разкритие. И се боиш, че човекът, който се опита да те убие, може да е видял Сали?
– С тоя тип вече нищо не би ме изненадало. Той сякаш знае всичко предварително.
Мишел избърса ръце, взе мобилния телефон и се свърза с Тод Уилямс. Предаде му кратко съобщение, после изключи.
– Веднага ще тръгне с хората си натам.
– Може би трябва да отидем и ние.
– Никъде няма да ходиш, връщай се в леглото.
– Ами ти? Я се виж, раниха те, а продължаваш да се бориш с яйца и да кълцаш лук.
– Иди да си легнеш. Сигурна съм, че на Сали нищо й няма. Тод обеща да ни позвъни.
Кинг неохотно се подчини. В крайна сметка едва ли имаше вероятност нещо да се е случило със Сали толкова скоро.
Савана блъскаше по вратата на сградата за карета с такава сила, че ръцете й почнаха да се подуват. Най-сетне Доротея отвори по пеньоар. Савана едва не падна върху нея.
Доротея видя ужасеното й изражение и възкликна:
– Боже мой, Савана, какво е станало?
Тя посочи към близката конюшня.
– Намерих… намерих Сали. В конюшнята. Мъртва. С разбита глава. О, боже мой, мъртва е! – изпищя тя.
Доротея трескаво се озърна, сякаш убиецът можеше да се спотайва във фоайето. После изтича по стъпалата нагоре към спалнята, където спеше Еди.
– Еди! Савана е намерила Сали мъртва в конюшнята. Еди!
Той не помръдваше. Доротея пристъпи по-близо.
– Еди! – Тя сграбчи раменете му и го разтърси с всичка сила. – Еди, събуди се.
Отвърна й само тих стон. Тя провери пулса му. Беше ужасяващо слаб, както и дишането. Доротея грабна чаша вода от нощното шкафче и я плисна върху лицето му. Това не помогна. Тя повдигна десния му клепач. Зеницата бе свита като дупчица от игла. Доротея имаше опит с наркотиците и веднага разбра какво означава това. Тя взе телефона и набра 911, после изтича по стъпалата обратно към фоайето, където Савана бе клекнала до вратата и ридаеше. Доротея забеляза, че е облечена с костюм за езда, а ботушите й са оставили кални следи навсякъде.
Тод Уилямс се изправи и кимна. Силвия пристъпи напред да огледа трупа на Сали, докато криминалистите търсеха наоколо улики. Чип Бейли стоеше до двойната врата на конюшнята и наблюдаваше работата. Уилямс се приближи към него.
– Как е Еди? – попита Бейли.
– Все още в безсъзнание. Не знам дали е отрова или нещо друго. Вече изобщо не знам какво става, дявол да го вземе. Така де, кой би искал да убие Сали и Еди?
– Не смятах, че момичето има нещо общо.
След няколко минути Силвия стана и дойде при тях.
– Гърлото й е прерязано от ухо до ухо. Ужасен кръвоизлив. Смъртта е настъпила за около минута. А лицето й е буквално на пихтия.
– Сигурна ли си, че най-напред е прерязано гърлото? – попита Бейли.
– Да. В момента на ударите вече е била мъртва.
– Кога е станало?
– Преди не повече от четири часа. Проверих ректалната температура, а и степента на вкочаняване го потвърждава.
Уилямс погледна часовника си.
– Значи около пет и половина тази сутрин.
– Така изглежда. Няма признаци за сексуално насилие. Убиецът е нанесъл удара отзад, с дясната ръка. Ножът е срязал тъканите от ляво на дясно.
– И Савана я е намерила? – попита Бейли.
– Отивала да язди и се натъкнала на трупа – обясни Уилямс. – Поне така разбрах. Плачеше толкова силно, че не съм съвсем сигурен какво каза.
– И после отишла в сградата за карети да търси помощ? – отново попита Бейли.
– Тя е по-близо до конюшнята, отколкото голямата къща или сградата за прислугата – изтъкна Уилямс.
– А Доротея й отворила, опитала се да събуди Еди и после потърсила помощ по телефона.
– Точно така.
Бейли се замисли.
– Значи Доротея и Еди са спали заедно. На Доротея й няма нищо, но Еди е отровен по някакъв начин.
– Все още не съм взел показания от Доротея – каза Уилямс.
– Мисля, че е най-добре да побързаш.
– Аз пък мисля, че ще е най-добре да повикам Шон и Мишел – заяви Уилямс. – Те ми телефонираха тази сутрин за Сали, още преди Доротея да се обади. Явно знаят нещо повече от нас.
71
Докато Кинг чакаше Уилямс да се обади, Мишел влезе, крепейки поднос със здравата си ръка.
Той я изгледа навъсено.
– Би трябвало аз да се грижа за теб.
– Заповядай, това ще ти се отрази добре. – Тя остави подноса и посочи съдържанието. – Знаменитият ми свръх-енергизиращ шейк, мюсли със сушени банани и за десерт нискокалоричен хляб със сладко от авокадо.
– Какво има в шейка? Не, остави, не желая да знам. – Той предпазливо отпи и бързо остави чашата. – Мисля, че трябва малко да подиша.
– Това не е вино, Шон.
– Да, определено не е – твърдо отсече той и избърса устата си със салфетка. – Така и не успях да те попитам какво те доведе при мен толкова късно снощи.
– О, по дяволите, съвсем бях забравила. От Лос Анжелис се обади Били Едуардс, бившият механик на Батъл.
Кинг рязко надигна глава.
– Какво каза той?
Мишел му предаде разговора за повредите на ролс-ройса. Преди да довърши, Кинг скочи от леглото и грабна дрехите си.
– Какво правиш? – попита тя изумена.
– Незабавно отиваме да се видим с един човек.
– С кого?
– С Роджър Кани.
В дома на Кани не завариха никого. Надникнаха през тъмните прозорци и опитаха всички врати, но навсякъде беше заключено. Кинг забеляза сутрешния вестник на стъпалата отпред. Стояха на алеята, когато наблизо мина мъж с бейзболна шапка, повел на разходка два едри псета – или по-скоро те водеха него.
– Не е тук – подвикна човекът. – Видях го да тръгва… някъде преди два часа. Тъкмо бях излязъл да потичам.
Кинг погледна часовника си.
– Доста рано е било.
– Носеше и багаж. Сигурно е тръгнал на почивка.
– С коя кола беше? – попита Мишел. – С беемвето или рейндж роувъра?
– С роувъра.
– Не каза ли къде отива?
– Не. Подкара толкова бързо, че без малко да ме прегази.
Благодариха на човека, качиха се в тойотата на Мишел и потеглиха.
– Ще се обадя по телефона на Тод да пусне заповед за издирване на Кани – каза Кинг.
– Шон, какво става?
– Спомняш ли си как е умряла мисис Кани?
– Била пияна и загинала при автомобилна злополука. Но ти намекна, че може да е била убита.
– Точно така – убита, когато колата й е била изблъскана в пропастта от тежкия ролс-ройс на Боби Батъл. И двете събития са се случили преди около три години и половина.
– Казваш, че Боби Батъл е убил мисис Кани. Защо?
– Ами ако изнудването на Батъл не е започнало по идея на Роджър Кани? Може би мисис Кани е заплашвала да разобличи Батъл като баща на сина си, но Батъл не е реагирал според очакванията й или пък му е омръзнало да плаща.
После Роджър Кани се заема да изнудва Батъл за смъртта на жена си.
– Но как би разбрал Роджър Кани, че Батъл има пръст в нейната смърт?
– Може да е знаел за намеренията й да изнудва Батъл. Впрочем не изключвам и варианта все пак той да е дал идеята, а жена му да е помагала в притискането на Батъл. А сетне тя най-изненадващо била отстранена. Той не е глупав. Въпреки липсата на доказателства за убийство веднага е разбрал как стоят нещата.
– Значи отива при Батъл, казва му, че знае за убийството и за бащинството, и иска пари, за да си мълчи.
Кинг кимна.
– Опитвайки се да се отърве от изнудване за незаконно бащинство, като отстрани мисис Кани, Батъл по ирония на съдбата може сам да си е изпросил изнудване за убийство.
– Но не би ли осъзнал, че Кани ще трябва да разкрие собственото си участие в изнудването, ако отиде да заяви в полицията, че Батъл е убил жена му? Все трябва да обяви някакъв правдоподобен мотив за престъплението.
– Би могъл просто да използва незаконното бащинство. Може да твърди, че не е знаел нито за изнудването, нито за източника на допълнителни приходи, и да прехвърли цялата вина върху мъртвата си съпруга.
– Симпатяга.
– Аха.
– Май сме го подплашили.
– Да се надяваме, че не е избягал много далеч. Нуждаем се от него, за да запълним празнотите в хипотезата.
Кинг се канеше да позвъни на Уилямс, но полицейският шеф го изпревари. Кинг му разказа какво е научил от Сали предната вечер, както и за подозренията си към избягалия Роджър Кани. Уилямс веднага разпореди да започне издирване, после ги покани да се срещнат в имението Батъл. Не пожела да каже защо и не отговори на въпросите им относно Сали.
Кинг се облегна и лицето му посърна. Мъртва е.
72
Когато пристигнаха в имението, Уилямс и Чип Бейли отведоха Кинг и Мишел до конюшнята. По пътя Уилямс им съобщи новината за Сали и за отравянето на Еди. Кинг пребледня и се подпря на оградата. Мишел го подхвана със здравата си ръка.
– По-спокойно. Само това оставаше – и ти да излезеш от строя.
– Ножът, използван за убийството на Сали, е бил взет от таблото с инструменти в конюшнята, а после захвърлен на местопрестъплението – каза Бейли. – Същото се отнася и до греблото. Силвия си тръгна преди малко, но според нея смъртта е настъпила почти мигновено.
– Може ли да видим трупа? – попита Кинг.
– Не е красива гледка, Шон – отвърна Уилямс. – На твое място бих се въздържал.
– Трябва – твърдо отсече Кинг.
Уилямс неохотно ги въведе при трупа на Сали.
– Боже мой – ахна Мишел.
– Сякаш с нещо е вбесила убиеца – каза Уилямс. – Удрял е, без да спира. – Той погледна Кинг. – Може би Сали е знаела повече, отколкото предполагаш.
– Може би – бавно отвърна Кинг и извърна очи.
Докато изнасяха тялото на Сали в черен чувал, той мрачно стоеше до входа на конюшнята. Когато вратата на линейката се затръшна, Кинг се обърна към Уилямс.
– Вината е моя. Аз я принудих да ми каже истината и дори не помислих, че заради това може да попадне под удар.
– Ти се бореше за живота си, Шон – възрази полицаят. – Нямаше възможност да мислиш за друго.
– Как е Еди? – попита Мишел.
– Току-що позвъних в болницата – отговори Бейли. – Казаха, че още лежи в безсъзнание, но е извън опасност.
– Знаят ли вече какво му е?
– Не. Канех се да отскоча до болницата. Ако искате, елате и вие. В момента обаче смятам отново да поговоря с Доротея. А след това със Савана, макар да чух, че не е на себе си.
Докато вървяха, Уилямс се обърна към Кинг.
– Ако излезе, че убиецът е Кани, ще съм ти задължен. Никога не би ми хрумнало да го заподозра.
– Това е само късче от мозайката, Тод – отвърна Кинг.
Доротея ги посрещна в къщата си. Изглеждаше бледа и изтощена. Уилямс, Кинг и Мишел й изказаха съчувствието си, но Чип Бейли се въздържа от подобни нежности. Гледаше я с изражение на гняв и решителност. Заобиколиха калните петна из фоайето и влязоха в хола.
– По кое време си легнахте с Еди? – попита Уилямс.
– Около дванайсет и половина. Преди това той работеше в ателието. Но не заспахме веднага. Останахме будни още около час. – Тя се усмихна смутено. – Не съм подозирала, че да бъдеш замесен в разследване на убийство може толкова силно да се отрази на сексуалния ти живот. Но Еди се справи великолепно с всички изпитания.
– Трудно се намира достоен човек в смутни времена – каза сдържано Мишел.
– Започвам да го осъзнавам – отвърна Доротея с удивителна откровеност.
– Той е бил упоен, Доротея – намеси се Бейли. – Според лекарите от болницата все още е под влиянието на някакъв мощен наркотик.
По лицето й изведнъж се изписа страх.
– Точно това не мога да разбера. Аз… аз трябва да ви кажа, че когато Савана заблъска по вратата, бях като в мъгла. Все още не съм се опомнила съвсем.
Бейли я изгледа подозрително.
– Когато дойдохме тази сутрин, ти не спомена нищо подобно.
Доротея бързо заговори:
– Всичко ставаше толкова внезапно. Савана изглеждаше като призрак, Сали бе мъртва и не можех да събудя Еди. Господи, чувствах се в някакъв кошмар.
– По кое време дойде Савана? – попита Бейли.
– Малко след осем. Спомням си, че погледнах часовника във фоайето.
– Какво яде и пи снощи Еди?
– Вечеряхме както обикновено. След вечерята пихме по чаша вино, после той отиде да рисува в ателието, а аз седнах в кабинета да свърша малко работа с документите.
– Може ли да видим остатъците от вечерята и бутилката вино? – попита Бейли.
– Нямаше остатъци. Мисля, че бутилката е тук някъде.
– Ще ти бъда признателен, ако ми я посочиш, преди да си тръгна – каза Бейли.
Лицето й стана предизвикателно.
– Какво точно се мъчиш да докажеш?
Той я изгледа хладно.
– Снощи Еди е поел някакво вещество, което го е зашеметило тъй силно, че още не може да се възстанови. Все някак трябва да е станало.
– Нямам представа как – разпалено заяви Доротея.
– Не се тревожи, аз ще разбера. Това ми е работата – каза Бейли. – Имаш ли още от лекарствата, които ти продаде Кайл?
– Аз… не съм сигурна. Мога да проверя.
– Не, ето какво ще направим: ще наредя да претърсят дома ти. Имаш ли възражения?
Доротея се изправи, залитайки.
– Мисля, че първо трябва да поговоря с адвоката си.
Бейли също стана.
– Добре, обади му се. Междувременно аз ще издействам заповед за обиск. Оставям един от нашите агенти пред входа в случай, че някоя важна улика реши да се изпари. Освен това можем да проверим каналите, а тук сте на септична яма, тъй че ако нещо бъде изхвърлено в тоалетната, няма къде да изчезне.
– Намеците ти са нелепи – извика тя. – Не съм убила Сали и не съм упоила съпруга си.
– Жалко, че още не разполагаме с точна причина за смъртта на Кайл Монтгомъри. Иначе щеше да си в затвора, което би ти осигурило чудесно алиби.
Бейли излезе, а Доротея жално се озърна към Кинг.
– Шон, какво става?
Той се втурна напред и я подхвана миг преди да падне. Настани я на канапето и се обърна към Мишел.
– Донеси вода.
Мишел изтича навън, а Кинг отново погледна Доротея. Тя се вкопчи в ръката му.
– Господи, толкова ми е зле. Главата ми се цепи от болка, а стомахът ми подскача нагоре – надолу.
– Ще повикам Мейсън да те наглежда.
Тя стисна ръката му още по-силно.
– Нищо не съм направила, Шон. Трябва да ми повярваш.
Мишел се върна с чаша вода и Доротея бавно я изпи.
– Вярваш ми, нали? – изрече умолително тя.
– Нека го кажа по друг начин: вярвам ти дотолкова, доколкото мога да вярвам в момента на когото и да било.
На излизане Кинг, Мишел и Уилямс забелязаха Бейли да разговаря с един от своите хора, сочейки къщата.
– Не се държа много ласкаво с Доротея, Чип – каза Уилямс.
– Не смятах, че го заслужава – отсече агентът от ФБР.
– Сутринта, а всъщност и последните няколко дни бяха много мъчителни за нея.
– Защо да я съжалявам, ако всичко това е нейно дело?
– Смяташ, че тя е упоила съпруга си и после се е измъкнала навън да убие Сали? – попита Кинг.
– Смятам за напълно възможно да е упоила Еди, а в това време някой друг да е убил Сали. Конюшнята не е много далеч. При евентуална борба Сали би извикала и Еди би изтичал да й помогне. Но след упояването му този риск отпада.
– И с кого смяташ, че се е съюзила Доротея?
– Ако знаех, можехме спокойно да се приберем по домовете.
– А мотивът й да убие Сали?
– Сали знаеше повече, отколкото каза на когото и да било, включително и на теб. Твърдеше, че можела да осигури алиби на Джуниър. Но за това разполагаме само с нейната дума, защото се обади едва след смъртта му. Джуниър вече няма как да потвърди. Ами ако тя не е била с него в нощта на обира? Ако е помагала някому да се вмъкне в къщата или сама е извършила кражбата?
– В такъв случай защо й трябваше да измисля историята, че е била с Джуниър? – попита Уилямс.
– Защото така тя си осигурява алиби за момента на обира – отговори Кинг.
– Именно – потвърди Бейли и изгледа победоносно Уилямс.
– Всъщност теорията ти не е лоша, Чип – каза Кинг.
– Благодаря. Понякога имам проблясъци на интелигентност.
Бейли седна в колата си и потегли.
73
Около три следобед Еди най-сетне започна да се опомня.
Уилямс, Бейли, Кинг и Мишел се бяха събрали в болничната му стая. Той ги гледаше от леглото – пребледнял, разтреперан и измъчен. Седнала до сина си, Реми здраво го стискаше за ръката и бършеше челото му с влажна кърпа.
– Божичко, Еди, никога вече недей да ме плашиш така.
– Не беше точно по мое желание – каза той с немощен глас.
– Какво си спомняш от снощи? – попита Кинг.
– С Доротея вечеряхме и си поговорихме… нали разбираш, за последните събития. Преди това бях посетил адвоката ни.
– Защо не дойде и тя? – рязко попита Мишел.
– Поканих я, но не пожела. Колкото и безумно да звучи, според мен тя вярва, че ако си крие главата в пясъка, всичко ще отмине. Както и да е, след вечеря отидох в ателието да прогоня мрачните мисли. – Той стрелна поглед настрани към Мишел, после продължи: – Някъде около полунощ се прибрах и отидох горе да си легна. Доротея още не спеше. Дори беше съвсем будна, ако ме разбирате – добави той с нескрито смущение.
Реми изсумтя.
– Невероятно за мен при дадените обстоятелства, но вече от години съм зарязала опитите да разбера съпругата ти.
– Желанието беше и мое, разбра ли? – грубо отвърна Еди. Погледът му обаче си оставаше насочен към Мишел. – Навярно и двамата търсехме илюзията за сигурност. Но признавам, че моментът не бе твърде подходящ.
– Какво стана след това? – подкани го Кинг.
– Заспах. Искам да кажа, че трябва да съм заспал дълбоко. А когато се събудих, вече бях в болницата. Какво е станало, по дяволите?
– Лекарите казват, че си бил упоен с морфинов сулфат – отговори Уилямс. – Гарантира пълна безчувственост за осем-девет часа, понякога и повече.
– Но защо? – попита Еди. – С каква цел?
Кинг погледна Уилямс.
– Не му ли каза?
– Какво да ми каже? – попита Еди.
Уилямс сведе очи към него.
– Сали Уейнрайт е била убита гази сутрин около пет и половина.
Еди се надигна толкова рязко, че едва не изтръгна венозните системи от ръцете си.
– Какво? – изкрещя той. – Сали?
– Еди! – извика майка му и бързо го натисна да легне отново. – Ще се нараниш.
Изведнъж по лицето на Еди се изписа паника и той пак подскочи.
– Боже мой! Доротея! Добре ли е тя?
– Нищо й няма – отговори веднага Уилямс. – Добре е.
– Засега – промърмори Бейли.
Еди се отпусна в леглото, но стисна здраво ръката на майка си.
– Някой е убил Сали, докато е спяла?
– Не, убили са я в конюшнята – поправи го Кинг.
– Но защо Сали? – попита Еди.
Уилямс погледна Кинг, който отговори:
– Тя ни беше съобщила важни сведения, които изключваха възможността Джуниър да е извършил обира в дома на майка ти.
Този път Реми се изненада.
– Аз вече вярвах, че не е той, но как би могла да го докаже Сали?
– Доказа го и засега няма да обсъждаме въпроса – заяви Уилямс.
– Нейното твърдение хвърля ли вината върху някого? – попита Еди.
– Не – призна Кинг.
– Тогава защо е трябвало да я убиват?
– Засега нямам отговор на този въпрос. Както и на много други.
– Но едно знаем със сигурност, Еди – намеси се Бейли. – Знаем, че докато снощи си лежал упоен, някой е убил Сали. Някой, който е познавал навиците й да започва почистването на конюшнята в този ранен час.
Всички замълчаха и настана тягостна тишина, докато най-сетне Еди възкликна:
– Да не би да намеквате, че жена ми…
– Нищо не намеквам – прекъсна го Уилямс. – Просто излагам очевидните факти. Но Доротея наистина е под подозрение.
Еди поклати глава.
– Тя е уважавана делова жена.
– С вкус към наркотиците и заподозряна в убийство – злобно изтъкна Реми.
– Млъквай, мамо! – кресна Еди.
Всички се сепнаха. Реми бавно пусна ръката на сина си.
Еди строго вдигна пръст срещу Уилямс.
– Ако дори само за миг си помислил, че Доротея ме е упоила, а после е убила Сали, само губиш времето на всички ни, докато истинският убиец стои ненаказан.
– Длъжни сме да разследваме всички възможности – каза спокойно Бейли.
– Дори и смехотворните ли?
– Сега си почивай, Еди – каза сърдечно Кинг. – Преживял си тежка нощ.
– Чудесно, тъкмо исках да остана сам.
Еди извърна глава и преметна ръка над очите си.
Реми стана и тръгна към вратата.
– По-късно пак ще те навестя, синко.
– Както искаш – грубо отвърна той.
Реми спря до вратата и се обърна към Уилямс.
– Знаеш ли, струва ми се, че тъпчем на едно място. Толкова хора загинаха, а няма напредък. – Тя хвърли злобен поглед към Бейли. – Това се отнася и до знаменитото ФБР. Почвам да се чудя за какъв дявол плащам данъци.
И тя излезе. Мъжете я последваха.
Мишел спря на прага и се озърна към Еди. Той продължаваше да лежи, покрил очи с ръка. Тя напусна тихичко стаята.
