Текст книги "Игра на часове"
Автор книги: Дейвид Балдачи
Жанр:
Триллеры
сообщить о нарушении
Текущая страница: 16 (всего у книги 29 страниц)
54
Докато Мишел беше на представлението, Силвия Диас позвъни по телефона на Кинг в плаващото му жилище.
– Липсваше ни на погребението – каза той.
– Е, аз не познавам семейство Батъл и явно не бях поканена. А да се изтърсиш на подобно събитие без покана не ми се вижда добра идея.
– Пропусна интересни събития.
И Кинг й разказа за Реми и Лулу Оксли, но не спомена, че е видял Сали Уейнрайт на гроба на Джуниър. Засега колкото по-малко хора знаят за това, толкова по-добре, помисли си той.
– Трябва да поговорим. Свободен ли си довечера? – попита тя.
– Струваш ми се разтревожена. Станало ли е нещо?
– Шон, мисля, че имам големи неприятности.
Вечерта Кинг потегли с колата си към един ресторант в покрайнините на Шарлотсвил. Силвия не искаше да се срещат в Райтсбърг. Тайнственият й отговор бе разпалил любопитството му. Когато се настаниха на една уединена масичка в дъното, той не чака дълго.
– Добре, какво става?
Силвия описа как е открила, че Кайл краде от лекарствата и как е видяла загадъчната жена в „Афродизиак“.
Озадачен, Кинг се облегна назад.
– Не я ли позна по гласа?
– Не, вратата го заглушаваше. Явно и Кайл не знае коя е. А тя беше въоръжена, тъй че не исках да поемам рискове.
– Да, правилно си постъпила. Хиляда долара за хапчета; това би трябвало да ограничи кръга на заподозрените.
– Без съмнение е богата или има достъп до пари.
– Мислех, че само танцьорките ползват онези стаи.
– Е, не мога да бъда сигурна, че не е била някоя от танцьорките – отвърна Силвия. – Доколкото разбрах, тя му беше сервирала нещо като стриптийз, макар че той се ядоса, защото очакваше повече. Спомням си как й крещеше, че „си вири голия задник“ пред него, а после „не пуска“. Слава богу, на работа никога не го бях виждала в тази светлина.
– За какви лекарства става дума?
– Предимно обезболяващи, но много силни. Взети в голяма доза или по неправилен начин, могат да разтърсят целия организъм, понякога с риск за живота.
– И ти я видя да си тръгва?
– Мисля, че беше тя, но не съм сто процента уверена. Ако наистина съм я видяла, караше открит спортен мерцедес-бенц – нали знаеш, от стария модел. Не видях номера, а за цвета не съм сигурна, но беше тъмен, може би зелен или тъмносин. В такъв случай едва ли е от танцьорките. Иначе просто щеше да си остане в клуба.
– Би трябвало да можем да открием колата.
– А с Кайл какво да правя?
– Според мен това е работа за полицията. Видяла си всичко с очите си, имаш и доказателства.
– Смяташ ли, че трябва да поговоря открито с него?
– Не! Не се знае как може да постъпи. Утре ще се посъветвам с Тод. Но ти препоръчвам още отсега да си търсиш нов асистент.
Тя бавно кимна.
– Сигурно трябваше да очаквам нещо подобно. Кайл не се и криеше много. Онзи ден го хванах на компютъра в канцеларията и той ми разправи някаква тъпа история за купуване на консумативи. Вероятно е подправял списъка с лекарствата едва ли не под носа ми.
– Очевидно умее да лъже и макар че изглежда кротък, точно от такива трябва да се пазиш. Утре сутрин ще се заема с въпроса.
Силвия се усмихна.
– Приятно е поне веднъж и за мен да се погрижи някой.
Той отвърна на усмивката и се огледа.
– Тук имат превъзходна винарска изба. Ще разрешиш ли да поръчам нещо по-особено?
– Както вече казах, приятно е да се грижат за мен.
– Ако не ме лъже паметта, имат „Шато Дюкрю – Бокайу“ от 1982 година.
– „Дюкрю – Бокайу“? Малко съм зле с френския.
– Означава „хубави камъчета“ – поясни той, като я гледаше в очите. – Струва ми се подходящо.
Следващите два часа минаха много бързо, а разговорът се прехвърли от Кайл към по-лични теми.
– С Джордж редовно идвахме тук да празнуваме годишнината от сватбата – каза Силвия и се загледа през прозореца към увисналата в небето пълна луна.
– Хубаво място за празненство – отбеляза Кинг. – И аз доведох Мишел тук, когато открихме кантората.
– Лежах в болницата и бях толкова замаяна от лекарства, че узнах за смъртта му едва след два дни.
– За какво беше в болницата?
– Разкъсан дивертикул на дебелото черво. Джордж пое операцията. След като той се включи, работата стана малко по-сложна, реагирах зле на упойката и кръвното ми падна. Всъщност не е тема за маса, извинявай.
– Навярно е голямо натоварване за един лекар да оперира съпругата си.
– Тия операции бяха неговата стихия. Мисля, че той инстинктивно очакваше да е малко по-сложно, отколкото показваха изследванията, и излезе прав. Джордж беше най-добрият хирург в областта, дори сред най-добрите в национален мащаб. Не можех да се надявам на по-добър лекар.
Тя млъкна и попи сълзите си със салфетката.
Кинг се пресегна и стисна ръката й.
– Знам, че всичко това е било много мъчително за теб, Силвия. Искрено съжалявам, че е трябвало да го преживееш.
Тя въздъхна дълбоко и избърса очи.
– Все си мислех, че с времето ще го преодолея. Непрекъснато си повтарях, че такъв е животът. Всъщност казвам си го и всеки път, когато започвам аутопсия на убит човек. Смъртта, понякога дори незаслужената, жестока смърт, е част от живота. Не знам как бих изпълнявала задълженията си без тази мисъл.
Кинг вдигна чашата си към нея.
– Задължения, които изпълняваш извънредно добре.
– Благодаря. Приятно е, че някой оценява труда ми.
Тя го изгледа плахо.
– Какво? – попита той.
– Просто се чудех защо престанахме да се срещаме.
– И аз почвам да си задавам този въпрос.
Тя леко докосна ръката му.
– Може би трябва да поработим по въпроса.
– Може би – съгласи се Кинг.
55
Кайл кипеше от ярост. Беше пристигнал в мотела точно навреме, но когато почука, никой не му отговори. Изчака навън още трийсет минути да види дали жената ще дойде. Напразно. Тогава реши да почука отново. Може да беше заспала. Натисна дръжката на вратата. Заключено! Огледа се. Освен неговата на паркинга имаше само още две коли, при това далеч от тази част на мотела. Докато се качваше в джипа, наблизо спря нова кола. Кайл видя как отвътре излязоха едър, шишкав мъж и дребничка жена с къса поличка, която едва се крепеше на фантастично високи токчета. Без да го поглеждат, двамата се отправиха към една от стаите. Е, поне на някого щеше да му се отвори парашутът тази вечер. Кайл подкара обратно.
На връщане към апартамента си той обмисли няколко начина да открие жената и жестоко да я накаже за последната подигравка. Най-много го ядосваше, че се е разминал с петте хиляди долара.
Той спря на паркинга, затръшна вратата на джипа и изтича нагоре по стъпалата. Минаваше един след полунощ, а не бе получил нищо в замяна на загубения сън. Но щеше да й го върне тъпкано. Имаше онова, което й трябваше – още лекарства. Знаеше как да вземе надмощие. Щеше да иде в „Афродизиак“. Ако онази работеше там, щеше да разбере коя е. Ако ли не, щеше да иде в стаята, да й се развика, после да отстъпи привидно и да изчака кога ще напусне клуба. После можеше да я проследи и да узнае името й. С тези сведения в ръцете щеше да я притисне. Щом можеше да си позволи хиляда долара за лекарства, които струваха едва петдесет, значи можеше и да му плати за мълчанието.
Докато отвори вратата на апартамента си, планът му бе разработен почти напълно. Още утре щеше да пристъпи към изпълнението.
Той влезе в спалнята и щракна бутона на лампата. Но тя не светна. Пак проклетата крушка. После Кайл зърна раздвижване върху леглото. Тя! Тук, в апартамента му. Лежеше, завита само с чаршаф. Дори и в тъмното той различи шала и очилата, които винаги носеше.
– Какво правиш тук, по дяволите? Чаках в мотела почти цял час.
Изобщо не се сети да я попита откъде знае адреса му.
Вместо отговор тя седна и остави чаршафа да се отпусне леко от голите й рамене. От тази гледка кръвта му заигра и той бързо забрави гнева си. После жената изкусително придърпа чаршафа нагоре по бедрата си, които също бяха голи. Кайл усети как възбудата му нараства, когато тя му направи знак да се приближи.
– Този път без пистолети, нали? – едва избъбри той.
Тя кимна, после посочи писалището до стената. Кайл пристъпи натам и видя разпръснатите отгоре пари.
Когато я погледна отново, тя се беше изправила и стоеше пред него, едва закрита от чаршафа. Помами го с пръст към леглото.
Кайл се подчини с усмивка. Жената мина зад него. Той я погледна, завъртя се с гръб към леглото.
Чаршафът падна.
Ръката й се вдигна нагоре и Кайл застина. Предметът, който държеше, приличаше на пистолет. Когато тя стреля, Кайл протегна ръце, сякаш искаше да отблъсне куршума.
Двете стрелички от въздушния пистолет, съединени с пет метра проводник, излетяха напред и пронизаха тънката му риза. Петдесетте хиляди волта го удариха право в гърдите с чудовищна сила, способна да повали дори тежкоатлет, камо ли един мършав служител от моргата. Зарядът мигновено претовари централната му нервна система, той рухна по гръб на леглото и мускулният гърч сви тялото му на топка.
Макар че жертвата щеше още дълго да остане безпомощна, жената трескаво се хвърли напред и издърпа стреличките. Прибра електрическия пистолет в чантата си, която лежеше на пода, и надяна гумени ръкавици. После извади спринцовка.
Кайл изплашено гледаше как тя извъртя парализираната му ръка, нави ръкава, стегна ръката с гумен маркуч, за да изпъкнат вените, избра подходящото място и инжектира цялото съдържание на спринцовката. След това бързо свали маркуча и заедно със спринцовката го остави на нощното шкафче до леглото.
Докато Кайл се гърчеше върху леглото, тя стоеше и го гледаше. Инжекцията вече даваше резултат. Гърчовете започваха да се засилват, но това не бе достатъчно. Жената взе възглавницата, сложи я върху лицето му и натисна. Две минути по-късно всичко свърши. Тя дръпна възглавницата и го погледна отново. Опипа китката му, но не откри пулс. Кайл беше мъртъв.
Макар че на пръв поглед изглеждаше гола, тя всъщност носеше сутиен и бикини. Извади от чантата си анцуг, облече го бързо, грабна парите, прерови джобовете на Кайл и откри бележката, която му бе изпратила. Пъхна я в чантата заедно с използвания чаршаф. Провери дали не е оставила нещо друго освен спринцовката и гумения маркуч, после напусна сградата.
Докато колата й се отдалечаваше от жилището на мъртвеца, тя се утеши с мисълта, че вече има един проблем по-малко.
56
На следващата сутрин Кинг и Мишел трябваше да се срещнат с Реми.
По пътя Кинг разказа на Мишел за разговора си със Силвия.
– Рано тази сутрин разговарях с Тод. Днес ще отиде да прибере Кайл.
– Имаш ли представа коя е тайнствената жена?
– Според мен най-простото е да отидем в клуба и да попитаме. Ако е редовна клиентка или работи там, все някой ще знае.
Мишел на свой ред му разказа за възстановка.
– Беше изумително, участваха стотици хора, видях невероятни неща. Разбираш ли, цареше пълен хаос, сякаш гледах истинска битка. Еди смята, че може да пуснат по местната телевизия част от филма, който заснеха.
– Аз всъщност съм посещавал две-три подобни представления. Още докато работех в тайните служби, имах приятелка, чийто брат страшно си падаше по тях. Имаше цял музей с вещи от времето на Гражданската война. Мускети, униформи, саби, дори комплект хирургически инструменти за ампутиране.
– Еди се представи страхотно. Този човек има невероятни способности и въпреки това няма грам самочувствие.
– Какво да се прави, не е лесно да растеш в сянката на подобен баща.
– Да, но и той е постигнал немалко в живота. И макар да изглежда грубоват, би трябвало да го чуеш как говори за брат си. Всъщност в някои отношения той може да се окаже най-изключителният от цялото семейство.
Кинг я изгледа въпросително.
– И казваш, че те е откарал до вкъщи? Само двамата?
– Би ли престанал с намеците? Между нас няма нищо и няма да има.
– Радвам се да го чуя, защото в момента само това ни липсва – Доротея или, пази боже, Реми Батъл да ни погне със заредена пушка.
Еди ги чакаше пред главния вход на голямата къща.
– От един час се мъча да изкопча от нея какво е имало в онова тайно чекмедже, но не постигнах абсолютно нищо – докладва той.
– Е, щом не иска да каже на теб, едва ли ще сподели с нас – въздъхна Кинг.
– Може пък да е поомекнала след моя разпит. Сега ви чака на задната тераса. Кафето е топло, Мейсън го донесе преди малко заедно със солени бисквити.
Еди ги придружи до терасата. Реми пишеше нещо, но когато се приближиха, затвори бележника – изящна старинна вещ с метална закопчалка и катинарче – и го прибра в джоба на жакета си.
Докато Кинг поздравяваше Реми, Еди кимна на Мишел да се приближи и прошепна в ухото й:
– Когато приключите тук, ела в ателието ми; то е точно зад сградата за карети. Имам да ти покажа нещо.
Той се отдалечи, а Мишел се обърна и срещна проницателния поглед на домакинята.
– Чух, че си ходила да гледаш как Еди си играе на войник – бавно изрече Реми.
Мишел седна до нея. Кинг наля кафе на тримата.
– Определено е много добър – отбеляза Мишел. – Нямах представа, че тия представления изискват такава всеотдайност.
– Еди се включи, защото баща му проявяваше интерес към тях. В действителност не вярвам да го вълнуват чак толкова много.
– Е, на мен пък ми се стори, че беше направо щастлив.
– Външността понякога лъже, нали?
Двете жени кръстосаха погледи. Настана дълга, тягостна пауза.
Най-сетне Кинг наруши мълчанието.
– Ти извърши истинско чудо, Реми.
– В смисъл?
– В смисъл, че превърна омразата на Лулу в приятелство.
Реми небрежно махна с ръка.
– Просто бях сбъркала и си признах. Недей да го представяш като някаква велика проява на благородство.
– И какво те насочи към извода, че си сбъркала? – попита Мишел, докато посягаше да си вземе солена бисквита.
Реми взе чашката си и отпи глътка кафе, преди да отговори.
– Направих на Джуниър предложение, което не можеше да отхвърли. Но той отказа. А после го убиха. Близко е до ума, че нещата са много по-сложни, отколкото предполагах.
– Но въпреки всичко Джуниър може да е бил замесен – каза Кинг. – Нещо повече, може тъкмо затова да са го убили.
Реми го изгледа строго.
– Нали точно ти положи големи усилия да ме убедиш, че той е невинен? Или тогава съм разговаряла с някой друг Шон Кинг?
– Просто си играя на адвокат на дявола.
– Вярно, бях забравила, че си адвокат. Сам виждаш защо мразя цялата ви порода.
– В такъв случай много се радвам, че зарязах професията. Не бих искал да си ми враг.
– Не ти го препоръчвам – грубо отсече Реми.
– Доколкото разбрах, ти много държиш да си върнеш още нещо освен бижутата и парите.
– Еди вече ме разпита, Шон – отвърна Реми. – А щом не казах на него, сто на сто няма да кажа и на теб.
– И няма да отстъпиш? – попита Кинг с много сериозен глас. – Нима би рискувала да загинат още хора?
– Имам си причини.
– Дано да са страшно вкусни, но мисля, че си не само егоистична, а и късогледа.
– Не съм свикнала да ми говорят така – повиши тон Реми.
– Често губя доброто си възпитание, когато разследвам убийство – отговори твърдо Кинг. – И мисля, че правилно оценявам кое е по-важно.
– Съдържанието на гардероба ми не може да има нищо общо с убийството на когото и да било.
– Съпругът ти и Джуниър може да са убити от един и същ човек. Ако е тъй, не виждам друга връзка, освен обира.
– Не може да бъде, не може – възрази упорито Реми.
– И няма да ни оставиш да преценим сами?
– Не, няма – заяви категорично тя.
– Добре тогава, да се върнем на въпроса, заради който дойдохме. Еди казва, че злите езици ти приписват вината за убийствата на Боби и Джуниър. Казва още, че това те съсипва.
– Еди говори твърде много. А уж съм го учила, че две от най-важните човешки черти са сдържаността и търпението.
– Но не са по-важни от обичта – каза Мишел. – А той те обича.
– Знам! – отсече Реми.
– Ако се тревожи за теб, трябва да има причина – настоя Мишел.
– Еди все се тревожи за дреболии.
– Реми, не можем да ти помогнем, ако не си откровена с нас – настоя Кинг.
– Не съм казвала, че ми трябва вашата помощ.
– Добре. Между другото, къде беше, когато убиха Джуниър?
– Все още никой не ми е казал кога точно са го убили.
След като Кинг й обясни за времето на убийството, тя се позамисли.
– Бях тук, по-точно в стаята си. Четях.
– Някой може ли да потвърди?
– Да, аз.
На прага стоеше Мейсън.
– Онази вечер бях в къщата до десет вечерта. През това време мисис Батъл не е излизала от стаята си.
Кинг се вгледа в него.
– Благодаря ти, Мейсън. – Докато икономът излизаше, той отново се обърна към Реми. – Хубаво е да имаш толкова добри и верни служители, нали? Последен въпрос: защо венчалната халка беше в чекмеджето, а не на пръста ти?
Реми не отговори веднага. Кинг я гледаше втренчено и чакаше отговор. Най-сетне тя каза:
– Пръстенът е символ на обич и вярност.
– Да – насърчи я Кинг.
– Ти каза, че това е последният ти въпрос. Надявам се да намериш изхода.
Когато излязоха, Мишел каза:
– Шон, знаеш, че Реми не е убила Джуниър.
– Да, знам. Но видях Мейсън да излиза на терасата. Исках да чуя от него къде е бил той по това време.
– Хитър ход.
– Дори по-хитър, отколкото се надявах, защото той каза, че Реми не е излизала от стаята си.
– В смисъл?
– В смисъл, че Мейсън няма алиби за времето, когато е убит Джуниър.
– Наистина ли го смяташ за заподозрян?
– Естествено, Мишел. Той е на възраст, но е все още едър и силен, тъй че би могъл да нападне Джуниър. А ти навярно забеляза, че убиецът не изрече нито дума пред нас. Използваше само лазерния прицел, за да дава нареждания.
– Защото, ако бе заговорил, щяхме да разпознаем гласа му?
– Именно. Освен това той излъга за причината Реми да не носи халката си.
– И като стана дума, опечалената мисис Батъл беше много откровена в отговора си. Няма ли обич и вярност, няма халка. Но въпреки всичко е останала негова съпруга.
– За жалост много бракове са точно такива. Е, поне вече се отърва от него.
Стигнаха до колата на Кинг.
– Ще отскоча до ателието на Еди – каза Мишел.
– Аз отивам да видя дали Сали ще се окаже по-словоохотлива от работодателката си. Като свърша с нея, ще дойда при Еди.
– Какво очакваш да ти каже Сали?
– Омръзна ми от мълчание по този случай – отвърна отсечено Кинг. – Тъй че дано да има адски добро обяснение защо се навърташе около гроба на Джуниър.
– Шон Кинг, знаеш ли, че си много секси, когато се ядосаш?
– Така разправят – каза Кинг и се отправи да търси Сали.
57
Кинг видя насреща да се задава ездачка. Но не беше Сали, а Савана, яхнала едър кон с бели петна на предните крака.
Тя спря до него и скочи от седлото. Беше с джинси, ботуши и кадифен жакет.
– Хубав ден за езда – каза той.
– Мога да ти оседлая кон, ако искаш.
– Отдавна не съм яздил.
– Стига де, това е като да караш велосипед.
Той посочи сакото и панталона си.
– Не съм подходящо облечен. Нека да го отложим за друг път.
– Добре – кимна тя, но явно не му вярваше.
– Сериозно, Савана. Някой път наистина ще пояздим.
– Дадено. При майка ми ли идваш?
– Вече се видяхме. За жалост разговорът бе кратък.
Савана неволно се усмихна.
– И това те учудва?
– Не, аз съм оптимист. – Той се огледа. – Да си виждала Сали?
– Хей там, в конюшнята – посочи Савана наляво зад Кинг. – Защо?
– Просто се питах.
Тя го изгледа недоверчиво, но после сви рамене.
– Благодаря, че дойде да си поговорим след погребението.
– Беше ми приятно. Знам колко трудно ти е било.
– Мисля, че ще стане още по-трудно. Онзи агент от ФБР пак беше тук.
– Чип Бейли? Какво искаше?
– Питаше къде съм била, когато убиха татко.
– Това е стандартен въпрос. А ти какво отговори?
– Че си бях у дома, в стаята. Никой не ме е виждал, или поне така предполагам. Сигурно съм заспала, защото не чух кога се прибра майка ми. Дори за смъртта на татко узнах едва когато тя се върна от болницата.
– Изненадан съм, че не е дошла да те повика, когато са й позвънили.
– Моята спалня е на втория етаж, чак в другия край на къщата. А аз… вечер излизам и понякога се прибирам късно. Сигурно си е помислила, че ме няма, и не си е направила труда да провери.
– Разбирам. Не прекалявай с нощния живот, отразява се зле на тена.
– Предпочитам да се веселя, докато още имам енергия. Тепърва ще ставам досадна и скучна.
– Едва ли някой би те нарекъл такава. Имаш ли вече планове за бъдещето?
– От една голяма нефтохимическа компания получих предложение за ръководител на геоложки проучвания. Работата ще е в чужбина. Мисля да приема.
– Е, без съмнение ще бъдеш най-хубавата изследователка на света.
– Продължавай да смяташ така. Току-виж, си помисля, че имаш тайни намерения.
– Не вярвам да съм на твоето ниво.
– Може и да те изненадам, мистър Кинг.
Докато Савана се отдалечаваше, Кинг я проследи с поглед. Беше забравил образованието й на химик. А тя, също като мнозина други в този загадъчен случай, нямаше алиби за времето, когато бяха убили баща й. И все пак ставаше дума само за една смърт и един убиец. Какво ли правеше в момента другият престъпник? Дали не търсеше начин да удължи списъка на жертвите си?
Завари Сали да чисти отделенията в конюшнята.
Тя се подпря на лопатата и избърса потта от челото си.
– Виждам, че Савана отново е почнала да язди – каза Кинг.
Сали сведе очи към лопатата.
– Но не съм я виждала да прояви интерес и към тази част от работата.
Кинг реши да кара направо.
– Видях те на погребението.
– Мистър Батъл имаше много приятели. Бяха дошли стотици хора.
– Не, имам предвид погребението на Джуниър Дийвър.
Сали застина.
– Джуниър Дийвър ли? – предпазливо повтори тя.
– Видях те да се навърташ тайно около гроба му. Освен ако кажеш, че имаш близначка.
Под изпитателния поглед на Кинг тя отново се захвана да чисти.
– Можеш да споделиш с мен или с ФБР. Както решиш.
– Не знам за какво говориш, Шон. Защо ми е да се навъртам около гроба на Джуниър? Както ти казах, с него почти не се познавахме.
– Точно това дойдох да те питам, защото явно си го познавала.
– Е, тук грешиш.
– Сигурна ли си, че искаш да спрем разговора дотук?
– За днес имам да свърша много работа.
– Чудесно, както кажеш. Познаваш ли някой добър адвокат?
Сали спря да чисти и го изгледа с тревога.
– За какво ми е адвокат? Не съм направила нищо лошо.
Кинг взе лопатата от ръцете на Сали и я остави настрани. После направи крачка напред, като я застави да отстъпи до вратата на едно от отделенията.
– Позволи ми да изясня положението докрай. Ако разполагаш със сведения за убийството на Джуниър Дийвър или за обира и съзнателно си ги укрила от властите, това е престъпление и се наказва със затвор. А обвинят ли те в подобно престъпление, ще ти трябва адвокат. Ако нямаш, мога да ти препоръчам няколко много добри.
Сали изглеждаше готова да се разплаче всеки момент.
– Нищо не знам, Шон, нищо! – изстена тя.
– Тогава няма от какво да се боиш. Но ако ме лъжеш, може да влезеш в затвора. – Кинг й върна лопатата. – А там може да няма коне, но е пълно с боклук. Човешки боклук – добави той.
Извади визитна картичка и я пъхна под панделката на шапката й.
– Когато премислиш нещата и разбереш, че съм прав, обади ми се. Мога да ти помогна.
Докато той се отдалечаваше, Сали взе картичката и я огледа с безпомощно изражение на лицето.