Текст книги "Игра на часове"
Автор книги: Дейвид Балдачи
Жанр:
Триллеры
сообщить о нарушении
Текущая страница: 18 (всего у книги 29 страниц)
62
Кинг спря лексуса на един страничен път и излезе.
– Оттук ще трябва да продължим пеш. Ако е възможно, предпочитам да останем незабелязани.
– Къде отиваме?
– Имай търпение. Скоро ще видиш.
Прескочиха една невзрачна порта и продължиха по чакълест път, ограден от висок жив плет. През една пролука в храстите Мишел зърна далечната къща и отбеляза:
– Това е имението на Батъл. – И тъй като Кинг вървеше в противоположна посока, тя добави: – Шон, къщата е натам.
– Не отивам към къщата.
– А къде?
Кинг посочи напред.
– Към гаража.
Стигнаха до голямата сграда, без никой да ги забележи. Кинг успя да отключи една странична врата и двамата се вмъкнаха вътре. Той обиколи една по една всички коли на партера, като надничаше под платнените им покривала. След като свърши, изкачиха се по стъпалата към горния етаж.
Там също имаше покрити коли и Кинг се зае да ги проверява. Когато стигнана до третата, той дръпна покривалото и го пусна на земята. Погледна марката на автомобила.
– Точно така, 300 SL.
Коленичи, огледа гумите и плъзна ръка по грайфера. После вдигна пръст към Мишел.
– Кал – каза тя. – Но как може някой да вземе тази кола, без да го усетят?
– Много лесно. Сали каза, че тази сграда вече не се използва. А онази чакълеста алея, по която дойдохме, води право към страничния път. Ако жената е карала само нощем, едва ли някой би забелязал.
– Жената. Значи май стана ясно коя е нашата изкусителка наркоманка.
Кинг се изправи.
– Да, ясно е. И мисля, че ще е най-добре да идем да си поговорим с нея.
– Няма да бъде приятен разговор.
– Повярвай ми: да не знаем истината ще е още по-неприятно.
Тръгнаха към голямата къща. Преди да стигнат обаче, Кинг свърна настрани, заобиколи конюшнята и мина през портата между дома на семейство Батъл и сградата за карета.
– Шон, къде отиваш? Савана трябва да е в голямата къща.
Без да й обръща внимание, Кинг продължи напред. Видя паркираната отпред кола, изтича по стъпалата и заблъска по вратата на сградата за карета. След малко чуха стъпки и вратата се отвори.
– Какво искате? – раздаде се женски глас.
– Може ли да влезем, Доротея? – попита Кинг.
Побърза да пъхне крак в процепа, в случай, че отговорът не го задоволи.
– Защо? – попита Доротея.
– Кайл Монтгомъри е мъртъв.
Доротея вдигна ръка към гърдите си и залитна назад като от удар.
– Аз… аз не познавам такъв човек.
– Знаем всичко, Доротея. Проследихме колата.
– Коя кола?
– Мерцедесът от гаража, с който си пътувала до „Афродизиак“.
Тя ги изгледа предизвикателно.
– Нещо бъркате.
– Губим време – каза нетърпеливо Кинг. – Видели са те да напускаш клуба, Доротея. Имаме свидетелка, която наскоро те е видяла да се качваш в колата и да потегляш около пет сутринта.
Предизвикателната гримаса на Доротея започна да се топи.
– Същата свидетелка те е чула да се караш с Кайл. Ти си извадила пистолет. Заплашила си го…
– Не съм заплашвала онзи дребен…
Доротея млъкна и пребледня, сякаш всеки момент можеше да припадне.
Кинг тихо каза:
– Сметнах, че би предпочела да поговориш с нас, преди да викнем полиция. Ако не, ще се обадим още сега.
– О, боже мой – прошепна тя.
За броени секунди маската на твърда жена рухна напълно и от очите й бликнаха сълзи. Кинг бутна вратата навътре и двамата влязоха.
63
– Не съм го убила аз, Шон. Не съм.
– Но купуваше лекарства от него?
Тримата седяха в хола – Кинг и Мишел на старинни кресла, Доротея на малкото канапе срещу тях. Пръстите й се впиваха в подлакътника с такава сила, сякаш ако ги разтвореше, щеше да падне на пода.
– Напоследък бях подложена на ужасно напрежение – бавно започна тя. – Имах… имах финансови затруднения.
– Едва ли най-добрият начин за борба с финансовите проблеми е да харчиш по хиляда долара на вечер за наркотици.
Тя го изгледа смаяно.
– Значи сте разговаряли с онзи дребен мръсник!
– Внимавай, за мъртвите или добро, или нищо. Разкажи ми за онази вечер.
– Какво знаеш?
– Достатъчно, за да разбера, ако почнеш да лъжеш, а това няма да ми хареса.
– Не знам какво ми стана. Наистина не знам. Усещах, че Кайл иска да спи с мен. Беше очебийно. Мъжете са толкова прозрачни.
– Само че ти не искаше да спиш с него?
– Не, разбира се. Но бях пила много. И твърдо бях решила, че онази вечер ще е последна. Както казваш, наркотиците нямаше да ми решат затрудненията. Не ставаше дума само за парични проблеми. Имах трудности със семейството… Да влезеш в клана Батъл е свързано с непрестанен натиск и стрес.
– Да имаш за свекърва Реми не е градинско увеселеше – сухо отбеляза Мишел.
– Беше същински кошмар. Всичко се гледаше под лупа – какво върша, как се обличам, какво ям, пия, говоря. А упреците им не бяха твърде тактични. Боби беше далеч по-лош от Реми. Истински тиранин. А най-ужасни бяха смените на настроенията му. Както се усмихва доволно, изведнъж почва да крещи като грубиян. Всеки можеше да попадне под ударите му, дори Реми. Започнах да посещавам психотерапевт, опитвах се да се справя с трудностите по конструктивен начин.
– Това е добре – каза Кинг. – Но бяхме започнали да говорим за Кайл.
– Да. Е, когато Кайл дойде с лекарствата, бях пийнала и реших да се изчукам с него. Затова аз… – Тя млъкна и се изчерви. – Беше идиотска постъпка. Знам.
– Знаем за стриптийза. Не е нужно да навлизаш в подробности. Но ти си извадила пистолет.
– Той се канеше да ме нападне! Трябваше да се защитя.
– И си поиска парите обратно.
– Бях му платила предостатъчно. Той крадеше лекарствата. Печалбата му беше сто процента. Просто исках да по-снижа цената.
– Значи си взе парите?
– Да. Престорих се, че ще го застрелям, и той избяга. Повече не го видях, кълна се.
– Как изобщо се свърза с него?
– Знаех, че работи в кабинета на Силвия, макар че не се познавахме лично. Веднъж ходих там след контузия на гръбнака. Силвия ми предписа болкоуспокояващи и те постепенно се превърнаха в необходимост, но когато лечението приключи, тя спря рецептите. Аз обаче вече бях пристрастена. Знаех, че Силвия държи в кабинета си такива лекарства. Усещах що за личност е Кайл – готов и способен да извърши всичко за пари. А знаех, че медикаментите от аптека са далеч по-безопасни от всичко, което може да се набави на улицата. Освен това нямах желание да се свързвам с истински наркопласьор. Избрах за срещите, „Афродизиак“, защото бях ходила там да вечерям с позната и знаех, че дават стаи, без много да разпитват.
– А не смяташ ли, че той е разбрал коя си? Сигурно те е виждал в кабинета на Силвия.
– Винаги носех очила и шал, стоях в сянка и говорех колкото се може по-малко. Ако ме беше познал, сигурна съм, че би опитал да ме изнудва.
Докато тя говореше, Кинг я наблюдаваше много внимателно. Доротея забеляза това и пребледня.
– Знам, че не изглежда добре, Шон.
– Положението е много лошо, Доротея. Еди знае ли?
– Не! Моля те, не бива да му казваш. Бракът ни не е от най-добрите, но все пак държа на него, а това ще го убие.
– Нищо не мога да обещая, Доротея. А сега искам да знам къде беше снощи.
– Тук.
– Еди може ли да потвърди? – попита Мишел. – Той се прибра рано от представлението.
– Откъде знаеш? – попита Доротея.
Мишел се смути.
– Двамата с Чип Бейли отскочихме до Мидълтън да гледаме сражението. Чип трябваше да си тръгне по-рано и Еди ме докара обратно. Каза, че няма да остане за втория ден от битката.
Доротея я изгледа с подозрение, после каза:
– Е, снощи не беше тук. Сигурно е бил в ателието. Понякога спи там.
Мишел отвори уста да каже нещо, но се сдържа.
– Значи нямаш алиби – констатира Кинг. – Разговарях по телефона с хотел „Джефърсън“ в Ричмънд. Не си отсядала там вечерта, когато убиха Боби. Вероятно и ФБР вече е наясно с този факт. В „Афродизиак“ ли беше?
– Да. Кайл ми донесе лекарствата около десет вечерта.
– Каква ирония на съдбата.
– Защо?
– Той беше твоето алиби за убийството на свекъра ти, но сега е мъртъв. Тъй че ако не те е видял още някой в клуба, вече си заподозряна за две убийства.
Доротея се хвана за главата и зарида. Накрая Мишел стана, отиде в кухнята и се върна с мокра кърпа.
– По-спокойно, Доротея – каза Кинг. – Смъртта на Кайл още не е обявена за убийство. Може да е просто свръхдоза. Или дори самоубийство.
– Не си представям човек като него да посегне на живота си. Макар да не го познавам много добре, по всичко личеше, че твърде силно държи на житейските удоволствия. – Доротея избърса лицето си с кърпата и погледна Кинг. – А сега какво ще правим?
– Не можем да запазим в тайна постъпките ти.
Устните на Доротея затрепериха.
– Друго не съм и очаквала.
– До каква степен да ги разкрием обаче, това тепърва ще се определи.
– Не съм убила нито Кайл Монтгомъри, нито свекър си!
– И като стана дума за него, защо го посети в болницата през онзи ден?
– Има ли значение сега?
– Може да има.
Тя въздъхна дълбоко.
– Боби ми обеща пари, голяма част от наследството си. Затова трябваше да промени завещанието. Каза, че ще го направи, но всичко си остана само на думи.
– Значи отиде да разбереш дали е променил завещанието?
– Чух, че се е свестил и говори. Не знаех дали ще имам друг шанс. Ако Боби си беше изпълнил обещанието, финансовите ми проблеми щяха автоматично да се решат.
– Не, искаш да кажеш, че щяха да се решат, когато той умре и наистина получиш парите – поправи я Мишел.
– Да – тихо призна Доротея и наведе глава.
– Еди знаеше ли за очакваната промяна на завещанието? – попита Кинг.
– Не. Еди смята, че сме добре във финансово отношение. Той живее в друг свят. Не се тревожи за нищо.
– Мисля, че грешиш – каза Мишел.
– Защо му е на Боби да променя завещанието си в полза на теб и Еди, ощетявайки Реми? Доколкото чух, той вече ви е осигурил.
Доротея се усмихна измъчено.
– На кого му стигат парите? Във всеки случай не и на мен. А Боби имаше адски много пари.
Кинг я изгледа втренчено.
– Боби умееше да се пазари. Какво е получил в замяна, Доротея?
– По-добре да не казвам – отвърна тя след дълго мълчание. – Не се гордея особено с тази уговорка.
– Всъщност мисля, че мога да се досетя. Малкият стриптийз пред Кайл вероятно бледнее в сравнение с онова, което е ставало. Между другото, защо пътуваше до „Афродизиак“ с автомобил от колекцията на Боби?
Тя го изгледа с победоносна усмивка.
– Смятах, че ми дължи поне това. А и той вече изобщо не ги караше.
– Знаеш ли защо?
– Вероятно му бяха омръзнат. Великият Боби Батъл се славеше с това. Хареса нещо, после се отегчи и го забрави.
Тя изхлипа задавено.
Кинг стана и я погледна без съчувствие.
– Ако се окаже, че Кайл е убит, от полицията вероятно ще искат да те разпитат.
– Вече едва ли има значение. По-лошо не може да стане.
– О, не, Доротея, може да стане много по-лошо.
Докато напускаха къщата, Мишел каза:
– Как разбра, че е тя? Аз бях нарочила Савана за ролята на наркоманка съблазнителка.
– Не, не можеше да е тя.
– Защо? Помниш ли как се перчеше на басейна?
– Именно. Там е цялата работа. Силвия каза, че когато била в, „Афродизиак“, чула Кайл да упреква жената, задето си вирела голия задник пред него.
– Да, и какво от това?
– Е, на задника на Савана е татуирано името й. Дори да съвпада всичко останало, едва ли би го показала пред Кайл, ако иска да остане анонимна. В Райтсбърг няма друга Савана с такива задни части.
64
По-късно същия ден получиха от Силвия вест, че е привършили аутопсията на Кайл Монтгомъри. Уредиха си среща в кантората на Кинг. Когато пристигна, Силвия водеше и Тод Уилямс. Минута по-късно на паркинга спря колата на Чип Бейли.
– Аз го повиках – обясни Уилямс. – Реших, че трябва да го държим в течение, макар че смъртта на Кайл не е свързана със серийните убийства.
– Сигурен ли си, че не е? – възрази Кинг.
Уилямс го изгледа строго.
– И ти ли се мъчиш да ме побъркаш?
След като се настаниха в заседателната зала, Силвия разгърна папката си.
– Както казах, няма да узнаем точната причина за смъртта, докато не получим резултатите от токсикологията – започна тя. – Но при външния оглед открих нещо необичайно, което ме кара да смятам, че смъртта му е подозрителна.
– Тоест че имаме работа със самоубийство? – попита Кинг.
– Не, с убийство. – Тя помълча, после заговори бързо, но категорично: – Няма сведения Кайл да е бил наркоман. Не открихме в апартамента му нито други наркотици, нито свързани с тях предмети, а по тялото му нямаше други следи от инжекция.
– Но сте намерили използвана спринцовка и белег от игла върху ръката му – напомни Бейли.
– Веществото в спринцовката се оказа хероин. Добре, да кажем, че Кайл е искал да се самоубие. Хероинът е улична дрога, тъй че човек никога не може да бъде сигурен каква доза си инжектира. А и остава въпросът откъде го е взел. Аз, естествено, не държа хероин в кабинета.
– Но все пак той знае повече от хората без медицинско образование – каза Уилямс. – А печалната истина е, че навсякъде има нелегални канали за доставка на наркотици.
– Но ако иска да се самоубие, човек държи да успее от първия път. Извод: хероинът не е подходящ за самоубийство. И което е по-важно, открих две плитки следи от убождания върху гърдите на Кайл. Не бях ги забелязала на местопрестъплението заради слабата светлина.
– Какви убождания? – попита Бейли.
– Като от малки игли, забити само на два-три сантиметра една от друга.
– Дали не са следи от спринцовка? – попита Мишел.
– Не. А и никой не би използвал спринцовка върху гърдите си. Ръцете и краката са най-подходящи за инжекция.
– Според теб какво е тогава? – попита Кинг.
– Виждала съм подобен случай в Ричмънд след масови размирици. Един човек получи сърдечна криза и умря, след като полицай го беше обезвредил с електрически пистолет.
Тия пистолети оставят два белега от иглички също като тези, които видях върху гърдите на Кайл.
– Значи някой го прострелва с електрически пистолет и после му инжектира свръхдоза – каза Бейли. – Затова нямаше следи от борба.
– Не мога да бъда категорична за електрическия пистолет, но има и още нещо. Открих малки кръвонасядания и кръвоизливи в устата и очите.
– Това са признаци за насилствено задушаване – каза Мишел.
– Точно така. Кръвоизливите се получават, докато жертвата се бори за въздух. При аутопсията обаче не забелязах следи от примка или пръсти, затова смятам, че може да е бил удушен с предмет, който не оставя следи, например възглавница. А хероинът потиска дихателната дейност; той вече едва е дишал и това облекчава задачата на убиеца.
– Добре, ако е бил убит и престъпникът се е опитал да представи смъртта му като самоубийство, кой би имал мотив да го премахне? – попита Бейли.
– Преди всичко жената, на която е продавал лекарства в „Афродизиак“ – каза Уилямс.
Бейли го изгледа въпросително и полицейският шеф набързо информира колегата си.
– Значи тя си е взела парите – каза Бейли. – Защо да го убива?
– Ами ако Кайл я е познал и се е опитал да я изнудва? – подсказа Силвия. – Страхът от разгласяване е много солиден мотив за убийство.
– Значи трябва час по-скоро да открием тази жена – каза Уилямс.
Мишел и Кинг се спогледаха.
– Знаем коя е – каза Кинг.
Другите трима го погледнаха изненадано.
– Коя е, по дяволите? – попита Уилямс.
– Доротея Батъл. И няма алиби за времето, когато е убит Кайл.
– Доротея Батъл? – Полицейският шеф скочи от стола. – За какъв дявол мълча досега, Шон?
– И ние узнахме току-що. Тя си призна пред нас.
Уилямс извади мобилния си телефон.
– Е, в такъв случай ще я приберем моментално.
– Тя си е у дома.
– Искаш да кажеш, че се надяваш да е там. Ако е духнала, ще държа теб отговорен.
– Не смятам, че тя е убила Кайл, Тод.
Без да му обръща внимание, Уилямс бързо нареди по телефона да бъде арестувана Доротея Батъл. Когато приключи, той погледна частния детектив.
– И как стигна до този извод?
– Интуиция.
– Благодаря, ще го имам предвид.
– Ако Доротея е убила Кайл, значи имаме работа с трима отделни престъпници – каза Бейли. – Серийният убиец, убиецът на Боби Батъл, а сега и онзи, който е видял сметката на Монтгомъри.
– Или пък може Доротея да е убила Боби – уточни Уилямс и погледна Кинг. – Тя каза ли защо е отишла да посети Батъл?
– Надявала се Боби да е променил завещанието си в нейна полза. Каза, че отишла в болницата да разбере дали е така. Надеждите й обаче излязоха напразни. Реми получи парите. Следователно Доротея няма ни най-малка изгода от смъртта му.
Мишел се намеси.
– Ами ако при посещението той й е казал, че няма промяна в завещанието, и тя го е отровила от злоба?
– Не вярвам, че Батъл изобщо е бил в състояние да отговаря на въпроси – каза Силвия. – Когато умря, той беше на командно дишане, а това не позволява на болния да говори.
Бейли се озърна към Кинг.
– Докъде стигна с теорията, че между жертвите има нещо общо?
Кинг сви рамене.
– Все още търся връзката.
Когато посетителите си тръгнаха, Кинг взе телефона и набра някакъв номер. Но след малко остави слушалката.
– С кого искаше да се свържеш? – попита Мишел.
– С Хари Карик. Не отговаря. По-късно ще пробвам пак. Щом арестуват Доротея, ще се вдигне шум до небесата. Хари е приятел на Реми, затова искам да го предупредя отрано. Може би ще реши да намине при нея. А и на Доротея ще й трябва адвокат.
– Чудя се дали да не ида да кажа на Еди.
– По-добре да го чуе от някой друг. Сигурно Бейли ще се нагърби с тази задача.
– Защо не каза на Бейли за връзката между Кани и Батъл?
– Все още не знам дали наистина има връзка. Не обичам да говоря, без да съм сигурен.
– Но имаш подозрения, нали?
– Да, имам. Много сериозни.
– Би ли ги споделил?
– Подозирам, че Стив Кани е бил дете на Боби Батъл и мисис Кани. И че след смъртта на жена си Роджър Кани е накарал стареца да си плати. Това би обяснило внезапното му забогатяване и факта, че не държи снимки на невярната си съпруга и на сина, когото не смята за свой.
– Изненадана съм, че е чакал тя да загине при автомобилна злополука, преди да започне с изнудването на Батъл – каза Мишел.
Кинг се втренчи в партньорката си и бавно повтори:
– Автомобилна злополука?
Тя забеляза унесения му поглед.
– Надушил си нещо. Ще ми кажеш ли какво?
Той я погледна.
– Ами ако жената на Кани не е загинала при автомобилна злополука?
– Как да не е? Открили са я в колата на дъното на дълбока пропаст. Казах ти, вече проверих всичко при Тод.
– Вярно. Загинала е при катастрофа. Но не е задължително да става дума за нещастен случай, нали?
65
Най-сетне Кинг се свърза с Хари и му разказа какво е станало.
– Веднага отивам при семейството – заяви адвокатът. – Защо не дойдете и вие с Мишел?
Когато тримата се събраха в голямата къща, вече бе станало време за вечеря.
Реми ги посрещна на прага.
– Мейсън не е тук в момента – обясни тя.
– Чу ли? – попита Кинг.
– Да. Този път вече не вярвам да се измъкне.
Кинг я погледна с изненада.
– Реми, знам, че двете не сте първи приятелки, но тя все пак е съпруга на твоя син.
– Което е единствената причина поне малко да й съчувствам.
– Къде е Еди?
– Отиде в града да разговаря с адвокатите. Има ли вече официално обвинение срещу Доротея?
– Засега дори не са сигурни относно причината за смъртта на Кайл – вметна Мишел. – Докато това не се изясни, не могат да предявят обвинение.
– Ти не вярваш, че го е убила, нали? – обърна се Хари към Реми.
Тя го погледна право в очите.
– Не, но доскоро нямаше да повярвам и че е купувала крадени лекарства.
– От купуване до убийство крачката е твърде голяма – възрази Хари.
Реми им кимна да влязат.
– Защо да не продължим на масата този увлекателен разговор?
В трапезарията към тях се присъедини Савана. Беше облечена с дълга пола, бяла блуза, тъмносин пуловер и носеше обувки с нисък ток. Косата й бе старателно оформена в прическа, а гримът умерен.
Кинг не осъзна веднага какво вижда. Сетне изведнъж сякаш прогледна: дъщерята бе облечена също като майката. Озърна се към Мишел. По изненаданото й изражение личеше, че и тя си мисли същото.
Хари седна до Савана и подхвана разговор с нея, а Кинг и Мишел се насочиха към Реми.
– Доротея не печели буквално нищо от смъртта на Боби – каза Кинг. – Следователно липсва мотив.
– Мотивите невинаги са финансови – отвърна Реми, докато мажеше кифлата си с масло.
Например твоят мотив да убиеш съпруга си, помисли Кинг.
– Имаш ли нещо наум? – попита Мишел.
– Не, просто казах това, което смятам за очевидно.
– Значи не си подозирала, че Доротея кара една от колите на Боби и наема стая в, „Афродизиак“? Или че има проблем с опиатите?
Реми поклати глава.
– Но и не ми е работа да наглеждам снаха си, нали?
– Аз знаех, че има проблем с лекарствата.
Всички погледи се завъртяха към Савана.
– Споменавала ли го е пред теб? – попита Кинг.
– Не, но веднъж я видях да се връща, навярно от онова място. Бях станала рано и се готвех да изляза на разходка. Тя идваше откъм хамбара, където стоят колите. Изглеждаше ужасно. Чудех се как изобщо е била в състояние да шофира.
– Не предположи ли, че е пияна? – попита Мишел.
– След четири години в колежа познавам разликата между пиян и надрусан.
– Толкова се радвам, че благодарение на парите ни си получила тъй безценно образование – сряза я Реми.
– Разговаряхте ли за това, Савана? – попита Кинг.
– Не се бъркам в чужди работи.
– И на никого ли не каза, например на Еди?
– Повтарям, не се бъркам в чужди работи. Ако случайно не си забелязал, с Доротея не сме много близки.
След вечерята Реми се оттегли под предлог, че имала да пише писма, а Савана остана да изпрати гостите. Кинг обаче трябваше да отиде до тоалетната и помоли Хари и Мишел да го изчакат. Докато го нямаше, Хари отведе Савана настрани и поведе с нея тих разговор. Когато Кинг се върна, тримата се сбогуваха и излязоха.
Хари каза:
– Не исках да те пренебрегвам, Мишел, но се тревожа за Савана и трябваше да си поговорим на четири очи.
– Забеляза ли, че тя вече се облича като майка си? – попита Кинг.
– Това беше един от признаците, че нещо не е наред – отвърна дипломатично Хари. – Реми е много властна жена и навярно дори независимо момиче като Савана не може да устои на нейната воля.
– А Реми пише много писма, води си дневник и сигурно получава много писма от приятели – подметна Кинг.
Хари го погледна изпитателно.
– Да, предполагам. Както и аз. Важно ли е?
– Докато отивах до тоалетната, случайно минах покрай кабинета. Реми седеше вътре и наистина пишеше писма.
– И какво? – попита Мишел.
– Не ми дава покой мисълта, че все още не знаем какво е било взето от тайните отделения в нейния гардероб и гардероба на Боби. Ами ако са били писма, дневници или нещо подобно?
– Звучи логично – каза Хари. – Жени като Реми често желаят да имат сигурно скривалище за поверителните си писма.
– Писма, които могат да се превърнат в обвинение срещу нея – каза Кинг. – Нямам предвид обвинение пред закона, по-скоро става дума за нещо лично. Така или иначе, струва си да имаме едно наум.
Напуснаха къщата. Мишел бе пристигнала отделно. Тя се сбогува с Хари и Кинг, после потегли. Хари седна в спортната си кола, размаха ръка и подкара след нея.
Кинг тъкмо се готвеше да последва примера им, когато видя бележката на предната седалка.
Текстът беше кратък и делови. „Искам да поговорим. Ще дойда при теб довечера в десет. Сали“
Кинг се огледа, но не видя никого. Погледна часовника си. Беше девет. Запита се дали да не покани по телефона Мишел да дойде на шлепа. После отхвърли идеята. Така можеше да подплаши Сали.
Седна в колата и потегли. След шейсет минути част от загадката можеше да се изясни или поне тайнствеността донякъде да се разсее. Засега щеше да действа сам.
