Текст книги "Игра на часове"
Автор книги: Дейвид Балдачи
Жанр:
Триллеры
сообщить о нарушении
Текущая страница: 17 (всего у книги 29 страниц)
58
Ателието на Еди се намираше в двуетажен бивш хамбар зад сградата за карета. Мишел спря до страничната врата и подвикна:
– Еди!
Отвътре сградата беше коренно преустроена. Имаше прозорци по цялата дължина на втория етаж, както и остъклени капандури, за да осигурят на художника необходимата светлина; работните маси, стативите, кофите с четки и другите инструменти бяха спретнато подредени. По стените висяха големи и малки платна, някои от тях недовършени. Из въздуха се носеше тежък мирис на маслени бои и терпентин. На втория етаж имаше стаичка без прозорци, към която водеше стълбище.
– Еди! – подвикна отново тя, докато разглеждаше картините по стените.
Портретите и пейзажите бяха изрисувани с педантично внимание към детайла. Имаше една почти завършена бойна сцена от Гражданската война, която според неизкушената преценка на Мишел би трябвало да виси в музей.
На друга стена висяха множество грижливо подредени предмети, обозначени с етикетчета. Изглеждаха свързани с актьорското хоби на Еди.
Тя се обърна, когато чу стъпки по стълбището. Еди носеше художническа престилка, зацапана отпред със синя боя, а косата му беше чаровно разрошена. Под мишница стискаше някакъв правоъгълен предмет, закрит с парче плат – може би малка картина.
– Хей, тъкмо привършвах нещо – каза той.
Мишел посочи картините по стените.
– Не съм специалист, но не очаквах да видя творби на подобно ниво.
Той отхвърли комплимента с небрежен жест, но усмивката му издаваше колко е поласкан.
– Мисля, че техниката ми е добра. Но истинските велики художници притежават нещо – едва ли някой може точно да го определи, – което ми липсва. Това обаче не ме вълнува. Радвам се и на малкото, което имам. Клиентите ми също.
Той сложи картината, която носеше, на един празен статив, но не махна плата.
– Е, имахте ли късмет с мама?
– Когато майка ти не желае да направи нещо, по-лесно е да преместиш планина, отколкото да я принудиш. Но ние не се предаваме. Какво е това там?
Еди се обърна към нея с широка усмивка.
– Сега затвори очи.
– Какво?
– Хайде, затвори ги.
След кратко колебание Мишел се подчини.
– Добре, вече може да гледаш.
Когато отвори очи, тя зърна върху платното себе си, облечена в балната рокля от представлението. Пристъпи до картината и дълго я гледа, после смаяно се обърна към Еди.
– Затова поисках да ти направя снимка – обясни той.
– Прекрасна е. Как успя да я нарисуваш толкова бързо?
– Работих цяла нощ. С добра мотивация всичко се постига. Но портретът далеч не е толкова хубав, колкото си в действителност, наистина. – Той опакова платното в амбалажна хартия. – Можеш да го вземеш.
– Но защо изобщо ме нарисува?
– Това беше най-малкото, което можех да направя, след като отдели цял ден да ме гледаш как си играя на войник.
– Не е кой знае каква заслуга от моя страна; беше ми много приятно.
– Въпреки всичко съм ти благодарен.
Тя докосна опакования портрет.
– А аз ти благодаря за това.
Прегърна го и се изненада от силата на неговата прегръдка. Какви яки мускули! Тя също стисна по-здраво. За един дълъг миг телата им прилепнаха едно до друго. От него лъхаше на боя, пот и още нещо – нещо извънредно мъжествено. Ръцете й леко се плъзнаха по твърдите мускули на гърба и раменете му. Не искаше да го пуска, но най-сетне се отдръпна от него с наведени очи.
Той повдигна брадичката й.
– Виж, съзнавам, че те поставям в неловко положение. Не те атакувам. Няма опасност утре да се събудиш и да видиш пред вратата си нова кола. Но…
– Еди… – започна тя, но той вдигна ръка.
– Но е хубаво да имаш приятел – само това искам да кажа.
– Едва ли ти липсват приятели, както мъже, така и жени.
– Всъщност съм по-скоро самотник. Рисувам и се сражавам в измислени битки.
– И се представяш великолепно и в двете – каза тя.
– Да, така е – потвърди нечий глас.
Озърнаха се и видяха Кинг да идва към тях.
– Здрасти, Еди – каза той.
Двамата мъже се ръкуваха, а Мишел стоеше отстрани и ги гледаше смутено.
Кинг хвърли поглед към картините по стените.
– Наистина имаш страхотно око.
– Сигурен ли си, че майка ми не ти е платила да го кажеш?
Кинг погледна стената с вещи от времето на Гражданската война.
– Интересна колекция.
– Едно от малкото ми хобита. – Еди се усмихна на Мишел. – Знаеш ли, Шон, трябва да те включим във възстановките. Представям си как препускаш с як жребец право срещу северняшка батарея, спиш с комарите и гризеш сухари, докато ти се пръснат артериите.
Кинг се озърна с усмивка към Мишел.
– Видиш ли ме да върша такива неща, да знаеш, че е дошъл краят на света – отвърна той, перифразирайки отговора на Мишел в „Афродизиак“.
Еди се канеше да каже нещо, когато мобилният телефон на Кинг иззвъня. Той изслуша съобщението и затвори. Изглеждаше много разтревожен.
– Обади се Силвия. Открили са Кайл Монтгомъри мъртъв.
– Кой е Кайл Монтгомъри? – попита с недоумение Еди.
– Асистентът на Силвия Диас – обясни Мишел. – Убит ли е?
– Силвия още се колебае. Казва, че прилича на смърт от свръхдоза, но не е убедена. Иска да се срещнем в апартамента на Кайл. Тод също е там.
Двамата бързо излязоха. Мишел подвикна през рамо:
– Еди, ще ти се обадя. Благодаря.
Докато напускаха сградата, Еди погледна опакованата картина.
– Но ти си забрави портре…
Те вече не го чуваха. Той разочаровано сви рамене и отнесе платното горе.
59
Криминалистите вече бяха приключили, когато влязоха в апартамента на Кайл. Трупът още лежеше върху леглото, впил изцъклен поглед в тавана на малкото невзрачно жилище.
Силвия стоеше до него и го гледаше, когато Кинг я докосна по рамото. Тя се обърна и в очите й блестяха сълзи. Избърса ги с ръка, изпъна рамене и се опита да си придаде малко по-професионален вид.
– Няма нищо, Силвия – каза Кинг. – Не бяхте първи приятели, но знам, че все пак боли.
Тя избърса носа си с хартиена кърпичка и кимна на чакащите криминалисти.
– Можете да го отнесете.
Сложиха Кайл в найлонов чувал и го изнесоха.
Тод Уилямс се приближи до тях.
– Значи наистина става дума за свръхдоза? – попита Мишел. – Не е поредното серийно убийство?
Полицейският шеф поклати глава.
– Няма нито часовник, нито кучешка каишка.
Кинг гледаше втренчено Силвия.
– Но по телефона ти каза, че не си сигурна дали е свръхдоза.
– Открихме несъмнени признаци – бавно отвърна тя.
– Спринцовка, гумен маркуч и белег от игла върху ръката му – добави Уилямс.
– Ще трябва да изследваме остатъците в спринцовката, за да разберем какво е било – каза Силвия. – Това ще отнеме няколко дни. А аз ще направя токсикологичен анализ на телесните течности, но за окончателен резултат трябват поне две седмици.
– Не можеш ли да разбереш при аутопсията с какво е бил инжектиран? – попита Уилямс.
– И да, и не. Ако става дума например за хероин, който потиска дишането, може да има леко свиване на дробовете и пяна в дихателните пътища, но признаците далеч не са категорични. Истината е, че ако имаме работа със смърт от свръхдоза, аутопсията сама по себе си няма да разкрие със сигурност какъв е бил наркотикът. Ще трябва да изчакаме резултатите от токсикологията. Ако е кокаин, токсиколозите ще го засекат. Ако е хероин, в трупа ще открият шестмоноацетилморфин, производно на хероина. Това е категорично доказателство за свръхдоза хероин.
– Може да е било някакво лекарство от твоя кабинет.
– Не го изключвам, но ако пробите засекат в кръвта и урината на Кайл шестмоноацетилморфин, а няма следа от аспирин или тиленол, това ще докаже със сигурност, че не е вземал аптечен опиат.
– Тиленол или аспирин? – повтори Уилямс.
– Да, защото аптечните опиати обикновено се комбинират с тези лекарства. Но не е така при хероина, кокаина и другите улични наркотици.
– Кой го откри? – попита Мишел.
– Аз – отговори Уилямс. – След като ми се обадихте тази сутрин, реших лично да се заема със случая. Дойдох заедно с един от помощниците. Почукахме. Никой не ни отговори. Джипът му беше паркиран отпред, затова предположихме, че е тук. Позвънихме на домашния и мобилния му телефон, но той не отговаряше. Нямахме заповед за обиск, но положението ми се стори толкова подозрително, че отидох при домоуправителя и го накарах да отключи. Така го открихме.
– Телесната температура и степента на вкочаняване подсказват, че е умрял преди по-малко от дванайсет часа – прецени Силвия.
Кинг погледна часовника си.
– Значи някъде след полунощ?
– Да.
– И никой не е видял чужд човек да влиза или да излиза от апартамента? – попита Кинг.
– Все още проверяваме – отвърна Уилямс.
– Добре, трябва спешно да открием тайнствената жена от, „Афродизиак“ – каза Кинг.
– Още днес ще отида.
– Бихме искали да те придружим, Тод – каза Кинг. – Можеш ли да изчакаш два часа и да се срещнем там? Ще ти позвъним.
– Нямам нищо против.
– Кога ще се заемеш с аутопсията, Силвия? – попита Мишел.
– Незабавно. Отмених всички прегледи за днес.
– След като Кайл е мъртъв, няма ли да ти трябва помощник? – попита Кинг. – Могат да пратят някого от Ричмънд или Роуноук.
– Няма да успеят за толкова кратко време – каза Силвия.
– Но ако е умрял от свръхдоза, няма за къде да бързаш – намеси се Уилямс. – Сама каза, че потвърждението ще дойде чак след две седмици.
– Може обаче да има и други улики, които постепенно изчезват, докато ние си бъбрим – рязко възрази Силвия. – Тялото говори с нас след смъртта, Тод, но колкото по-дълго чакаме, толкова по-слаб става гласът.
– Е, аз ще ти помогна – каза Уилямс. – Така или иначе, трябва да присъствам на аутопсията. Взе да ми става навик, по дяволите – добави той.
Докато тръгваха към вратата, Кинг спря Силвия.
– Добре ли си?
Тя го погледна измъчено.
– Мисля, че Кайл може да се е самоубил.
– Да се е самоубил! Защо?
– Може би е подозирал, че съм разкрила сделките му с лекарства.
– Но да се самоубие, е малко прекалено. А и той ми се стори малодушен. Плюс това не е оставил бележка.
– Страхливците се самоубиват, Шон. Боят се да понесат последствията от постъпките си.
– И сега какво, себе си ли упрекваш?
– Ако е било самоубийство, не виждам друга причина, освен моите подозрения.
– Не си честна към себе си, Силвия. Не си го молила да краде лекарства.
– Така е, но…
– Защо не направиш аутопсията, преди да се самобичуваш? Колкото и да те бива като специалист, не можеш да предскажеш резултата.
– Но дори и аутопсията няма да ми разкрие дали свръх – дозата е била случайна или преднамерена.
– В крайна сметка Кайл сам е направил своя избор. Ти с нищо не си го подтикнала. А животът и бездруго е пълен с отговорности, тъй че няма смисъл да се товарим с чужда вина.
Силвия намери сили да се усмихне печално.
– Ти си мъдър човек.
– Имам богат опит в това отношение. Като се почне със собствените ми глупави грешки.
– Ще ти се обадя, когато приключа с аутопсията.
– Искрено се надявам тази да ти е последната за дълго време напред.
Докато Кинг се обръщаше, Силвия каза:
– Снощната вечер ми беше най-забавната от години насам.
– И аз мога да кажа същото.
Когато потеглиха с колата, Мишел погледна Кинг.
– Греша ли, или старите чувства между теб и Силвия пак са припламнали? – Той я изгледа свирепо, но не отговори. – Хайде де, Шон, недей пак да излизаш със старата реплика, че съм ти партньор, а не психоаналитик.
– Защо не? Все още е в сила.
Тя се облегна и въздъхна безсилно.
– Добре. Както искаш.
– И изобщо какво те засяга?
– Засяга ме, защото сме насред едно много сложно разследване на убийство и никак не е желателно най-добрият детектив и гениалната съдебна лекарка да се разсейват с романтични копнежи.
– Ако не те познавах, бих си помислил, че ревнуваш.
– О, моля те!
– Повтарям, ако не те познавах. И не се притеснявай, в момента всичко друго отстъпва по важност пред разследването. – Той помълча и добави: – Видях те да се прегръщаш с Еди.
Тя го изгледа гневно.
– Следил си ни!
– Не, на път към вратата надникнах през прозореца да видя дали сте там. Не знаех, че предприемате опити за премахване на границите между телата.
– Не си честен, Шон. Просто му благодарях, задето ми нарисува портрет.
– О, нарисувал ти е портрет? Това напълно разкрива намеренията му.
– Той е нещастен.
– И не е твоя работа да го ощастливяваш – отсече Кинг. Просто стой настрана, Мишел. Точно в момента най-много се нуждаеш от ясна мисъл.
Мишел изглеждаше готова да възрази, но запази мълчание.
Кинг продължи:
– Той е привлекателен, забавен и мил, преживял е твърде много трагедии и отгоре на всичко има нещастен брак. Не си първата, която желае да помогне на такъв мъж.
– Говориш тъй, сякаш си преживял подобна история.
– Светът е пълен с подобни истории. И никой от нас не е застрахован.
– Добре, добре, схванах поуката. А сега накъде?
– Отиваме да се срещнем с Роджър Кани. Изглежда, че се е сдобил със солидна сума някъде по времето, когато починала съпругата му. Незнайно откъде.
– Интересно.
– Още не си чула най-интересното. Покойната мисис Кани е имала работа.
– Тъй ли? Къде? – попита Мишел.
– В „Батъл Ентърпрайзес“. И познай при кого от шефовете е работила.
– При Боби Батъл?
– Печелиш първа награда.
60
Никой не им отговори, когато почукаха на вратата на Кани.
– Странно – промърмори Кинг. – Обадих му се предварително. Той каза, че ще си е у дома.
– Поне домашната помощница би трябвало да е тук. Мишел отиде да надникне през прозореца на гаража.
– Вътре има две коли, голямо беемве и рейндж роувър.
Едва ли са на домашната помощница, освен ако Кани й плаща изключително щедро.
Кинг докосна входната врата и тя се отвори. Щом видя това, Мишел незабавно извади пистолета си и застана до него.
– Кълна се – прошепна тя, – ако го заварим проснат на пода с кучешка каишка около врата и часовник, нагласен точно на шест, ще пищя цяла седмица.
Тихо се вмъкнаха вътре. Вестибюлът бе пуст. Проверяваха всяка стая, преди да пристъпят към следващата.
Мишел чу първа звука – някакво странно пъхтене, което сякаш долиташе от дъното на къщата. Побързаха натам и се огледаха. Не видяха никого, но звукът се повтори, този път последван от метално дрънчене.
Мишел посочи една врата в края на коридора. Кинг кимна, прекрачи напред и бавно я бутна с крак, докато Мишел го прикриваше. Надникна вътре, напрегна се, след това изведнъж се успокои. Отвори вратата и кимна на Мишел да се приближи.
Кани седеше гърбом към тях със слушалки на ушите и правеше коремни преси в отлично обзаведения си домашен гимнастически салон. Едва след като Кинг заблъска по вратата, той се завъртя и рязко смъкна слушалките.
– Какво търсите тук, по дяволите?
– Обадих се тази сутрин. Вие казахте да намина към един следобед. Сега часът е точно един. Никой не отговаряше, а вратата се оказа отворена.
Кани стана, остави плейъра и избърса потта от лицето си.
– Извинявайте. Домашната помощница има свободен ден, а аз сигурно съм загубил представа за времето.
– Случва се всекиму – каза Кинг. – Можем да почакаме, ако искате да се изкъпете.
– Не, мисля направо да пристъпим към въпроса. Не вярвам да отнеме много време. Да седнем навън. Приготвил съм домашна лимонада.
Излязоха на широкия заден двор, където имаше басейн, площадка за слънчеви бани и плажно бунгало, както и умело проектиран алпинеум.
– Красиво е – отбеляза Мишел.
– Да. И аз си го харесвам.
– Всичко тук ми се вижда доста ново – каза Кинг. – А вие не живеете много отдавна в тази къща, нали? Някъде към три години, прав ли съм?
Кани отпи глътка лимонада и го изгледа втренчено.
– Откъде знаете?
– Общинските архиви са достъпни за всекиго. Сега сте пенсионер. Счетоводител ли бяхте?
– Двайсет години тревоги за чуждите пари ми дойдоха до гуша.
– Е, сега вече имате свои в изобилие. Явно счетоводителската професия е по-доходна, отколкото съм си мислил.
– През годините направих няколко добри инвестиции.
– А и покойната ви съпруга е работила. В „Батъл Ентърпрайзес“. Била е секретарка на Боби Батъл, нали? Всъщност още е работила там по време на катастрофата, ако не греша.
– Да. Не го крия.
– Не ви видях на погребението на Батъл.
– Защото не отидох.
– Не поддържахте ли връзка със семейството?
– Вижте, жена ми работеше там, но това не означава, че сме били приятели.
– Докато водех проучването, открих снимка на съпругата ви. Била е много красива жена; дори е печелила няколко местни конкурса за красота.
– Да, Меган беше невероятно привлекателна. Има ли смисъл да говорим на тази тема?
– Смисълът е, че се наложи да издирвам снимки на съпругата ви, защото във вашия дом няма. Както впрочем и на сина ви.
– Там, където влизат външни хора, искате да кажете.
– Не. След като никой не ни отговори и открихме вратата отворена, ние решихме, че се е случило нещо, и проверихме стая по стая, включително и вашата спалня. Не видяхме нито една снимка на семейството ви.
Вбесен, Кани се изправи.
– Как смеете!
Кинг остана спокоен.
– Позволете ми да говоря без заобикалки, Родж. Парите ви са дошли преди около три години, скоро след смъртта на съпругата ви. Тогава сте купили тази къща. Преди това сте били най-обикновен счетоводител със скромни доходи и сте живеели горе – долу добре само защото и жена ви е работила. Хора като вас обикновено не се пенсионират след смъртта на брачния партньор и не купуват имот за милион долара.
– Тя имаше застраховка.
– За петдесет хиляди долара. И това проверих.
– Какво всъщност намеквате?
– Не си служа с намеци. Предпочитам истината.
– Разговорът приключи. Вярвам, че знаете пътя към изхода, след като вече сте претърсили къщата ми.
Кинг и Мишел се изправиха.
– Добре, можем да го направим и по трудния начин.
– Това го разправяйте на моя адвокат Джайлс Кини. Той ще ви смаже.
Кинг се усмихна.
– Джайлс не ме плаши. Бия го най-позорно на голф поне веднъж в седмицата.
61
Кинг и Мишел се срещнаха пред „Афродизиак“ с Тод Уилямс и двама от помощниците му. Малко по-късно вече бяха в кабинета на Лулу и я разпитваха за тайнствената наемателка на стаята и посещенията на Кайл при нея. Отначало тя отрече да знае каквото и да било, но накрая призна, че наскоро е виждала Кайл в клуба.
– Но не знам коя е дамата – каза Лулу. – Тя не работи тук. Сигурна съм.
– Да не си се захванала с благотворителност, та даваш безплатен подслон на богати наркоманки? – попита подигравателно Уилямс.
– Изобщо не подозирах какво става. Тя плати за стаята в брой. Мислех си, че просто иска някъде да отседне.
– Всяка вечер ли беше там?
– Всъщност не съм проверявала. Изискваме документ само от тези клиенти, които идват да гледат момичетата или да пият. Но тук имаме също така ресторанти, кафета и бизнес център. В тия заведения може да влезе всеки. Входът при нас е свободен – добави разпалено тя.
Кинг поклати глава.
– Не се занасяй, Лулу. Нима твърдиш, че изобщо не си разговаряла с тази жена, когато е дошла за пръв път? Как разбра какво иска, по дяволите?
– Тя ми остави пари и бележка, че иска тази стая. Само тази и никоя друга.
– А ти какво направи? Просто й даде стаята, без да разпитваш?
– Та това е само стая, Шон! А парите са си пари. Не личеше тя да върти там някаква престъпна дейност. Идваше само нощем. През деня почиствахме стаята както всички останали. Никога не забелязахме нещо особено. Знам, че звучи малко шантаво, и признавам, че бях любопитна. Всъщност когато онази жена започна да идва, аз си отварях очите на четири. Но тя нито вдигаше шум, нито създаваше неприятности. Освен онзи Кайл никой не я посещаваше.
– Ти виждаше ли я как идва и си отива?
– Понякога. Но тя винаги носеше шал, дълго палто и тъмни очила.
– И това не те накара да се усъмниш? Изобщо ли не се опита да разбереш коя е? Например да изчакаш кога ще си тръгне и да я проследиш.
– Естествено, имах подозрения, но не съм от онези, дето се месят в чуждите работи. Живей и остави другите да живеят – това е моят девиз. Наемаше отделна стая и държеше никой да не узнае коя е, но пък си плащаше доста добре за удоволствието. Толкова знам. Нямам намерение да си прогонвам клиентите – добави предизвикателно тя.
– Само че Кайл Монтгомъри е мъртъв, може би убит, и това поставя нещата в съвсем нова светлина – каза Уилямс.
Лулу го изгледа нервно.
– За пръв път чувам. Определено не е убит тук, тъй че не виждам какво общо има заведението.
– Е, тогава нека да те просветля – каза полицейският шеф. – Имаме свидетелка, която твърди, че тук е протекла много разгорещена свада между Кайл и онази жена. Знаем, че той й е носил медикаменти, откраднати от лекарския кабинет, където работеше.
– Нищо не знам.
Уилямс продължи:
– И тъй, наскоро между двамата избухва караница, а снощи Кайл умира.
– Добре де, аз не съм го убила и не знам коя е дамата.
– Тя беше ли тук снощи?
– Не, доколкото знам. Във всеки случай не съм я виждала.
– Кога я видя за последен път?
Лулу се замисли.
– Не съм сигурна. – Тя настръхна. – Имах си други грижи, включително и да погреба съпруга си.
– Ще трябва да разпитаме всички, които снощи са били тук и може да са я видели.
– Някои от хората ще дойдат на работа доста по-късно.
– Тогава искам още сега да видя стаята и да разпитам онези, които в момента са тук.
Лулу го изгледа нервно.
– Веднага ли?
– Да не би да има проблем?
– Не, просто някои танцьорки от нощната смяна още спят.
– Спят ли? Вече е два и половина следобед!
– Те танцуват до разсъмване.
– Добре, да започнем с другия персонал, но междувременно искам да събудиш онези момичета и да ги поканиш на разговор с нас. Разбра ли, Лулу?
– Разбрах – бързо отговори тя.
Докато излизаха, Мишел се озърна и видя как ръката на Лулу потъва в едно от чекмеджетата на бюрото – също както при предишното им посещение.
Когато се озоваха в коридора, Мишел каза:
– Тод, искаш ли да събереш хората сам и да започнеш разпита? Ние с Шон ще поогледаме наоколо.
– Добра идея. По-късно ще обменим сведения.
– Какво става? – попита Кинг, след като полицейският шеф се отдалечи заедно с помощниците си.
– Ела бързо.
Мишел го изведе навън зад сградата, където видяха стълба, водеща към втория етаж. Прикриха се зад един контейнер за смет и зачакаха. След около минута търпението им бе възнаградено. Неколцина мъже – някои с преметнати на ръка палта, други чорлави, с разкопчани и раздърпани ризи – изскочиха от вратата на втория етаж, спуснаха се по външното стълбище, насядаха в паркираните наблизо коли и бързо потеглиха.
Кинг и Мишел се спогледаха.
– Изглежда, че „Афродизиак“ си оправдава името. Хубава плячка, Мишел.
– А проституцията е начин за докарване на странични доходи – добави Мишел. – Какво ще правим сега?
– Мисля, че се налага още един разговор с Лулу.
– Мъртъв съпруг и три деца. Знам, че е престъпление, Шон, но не ми допада идеята да я пратим в затвора.
– Може би ще успеем да я убедим, че е тръгнала по лош път.
Когато след малко Лулу се върна в кабинета си, Кинг седеше зад бюрото, а Мишел стоеше до него.
– Какво търсите тук? – кресна Лулу.
Вместо отговор Кинг бръкна в чекмеджето и натисна звънеца, който бяха открили.
– Надявам се това второ предупреждение да не обърка момичетата. Всички мераклии вече напуснаха свърталището.
Лулу зяпна смаяно, но бързо се опомни.
– Какво означава това?
– Сядай, Лулу – нареди Кинг с твърд глас. – Дошли сме да ти помогнем. Но ако се опиташ да ни баламосваш, просто ще кажем на Тод да дойде и да поеме нещата в свои ръце. И тогава вече нищо няма да зависи от нас.
Лулу ги изгледа свирепо, но накрая седна и неспокойно отпусна ръце в скута си.
– Ако искаш, можеш да запалиш. Няма да свършим скоро.
Лулу запали цигара, вдъхна дълбоко и издуха дима през ноздрите.
Кинг се облегна назад.
– Добре, обясни ни положението.
– Не е каквото си мислите – каза Лулу.
– Твърде умна си, за да го уредиш по стария начин. Сигурен съм, че си измислила нещо много оригинално. Чакам с нетърпение да узная.
Лулу ги изгледа нервно.
– Години наред се трудих денонощно, за да създам това заведение. Заради работата понякога пренебрегвах децата и Джуниър. Хванах язва, свикнах да пуша по две кутии на ден. Да, притежавам само малка част от клуба, но на практика аз го управлявам. Моите партньори през повечето време са във Флорида. Но непрекъснато ме притискат да вдигам печалбата, та да си купуват по-големи яхти и по-красиви съпруги. Още, още, още – само това чувам.
– И ти измисли как да използваш танцьорките допълнително?
– Всъщност предложението дойде от партньорите ми. Аз не исках, но те настояха. Намекнаха, че ще намерят по-сговорчив управител и ще ме изхвърлят. Но се разбрахме момичетата да го вършат само по свое желание – за това бях категорична. – Тя се поколеба, после добави: – Ако знаехте само…
– Лулу, както каза Шон, дошли сме да ти помогнем – успокои я Мишел.
– Защо? – изкрещя внезапно Лулу. – Какво ви засяга?
Кинг отговори:
– Защото смятаме, че си добра по душа и имаш три малки деца, които се нуждаят от теб. Живяла си под ужасно напрежение, а съвсем наскоро остана вдовица. Даваме ти дума, че каквото кажеш, ще си остане между нас.
Лулу въздъхна дълбоко и започна:
– Нито едно от момичетата не получава пари на ръка. Ние… ние създадохме нещо като клуб. Членовете плащат начална такса, за да се включат, след това месечни вноски въз основа… ами, въз основа на консумацията. Заприходяваме средствата като постъпления от делови срещи.
– Е, определено сте направили оригинален принос в теорията на бизнеса – каза Кинг. – Продължавай.
– Таксата е доста голяма, тъй че клиентелата да бъде ограничена и на определено ниво.
– Превод: богати момчета, търсещи възможности за малко креватна гимнастика – отбеляза Кинг.
– Така или иначе, чрез клуба те имат достъп до момичетата само по предварителна уговорка. Членовете си служат със специални пароли, чрез които уверяват момичетата, че всичко е наред. Всички вземат предпазни мерки, а опасните изпълнения са забранени. Който си позволи грубости с някое момиче, бива изхвърлен веднъж завинаги. Но досега не сме имали проблеми. Танцьорките, които участват, получават допълнително заплащане.
– Много изобретателно, но все пак незаконно, Лулу. Тази история може да сложи точка на клуба и да те прати в затвора.
Лулу запали нова цигара и пребледня, сякаш всеки момент щеше да й призлее.
– Знам – каза тя с треперещ глас. – Господи, още отначало си знаех, че е пълна глупост.
– А звънецът в твоя кабинет е свързан със стаите, та ако има проблем, да предупреждаваш момичетата и техните клиенти да се оттеглят през задната врата.
– Да – призна безпомощно Лулу. – Освен това мои хора държат и предния вход под око.
– В такъв случай как е влязъл Кайл?
– Дамата ми остави негова снимка и бележка, че е наше момче. – Лулу изгаси цигарата. – Но мога да ви кажа едно. Някой следеше Кайл през онази вечер, когато го видях. Един от моите наблюдатели ми каза за това.
– Била е Силвия Диас – лекарката, при която работеше Кайл.
– Името ми звучи познато.
– Тя е местният съдебен лекар. Ползвали сте услугите на един и същ гинеколог, преди да го смениш.
– Не съм си сменяла гинеколога.
– Добре де, важното е, че именно тя видяла Кайл тук и го чула да се кара с жената. – Кинг помълча. – Ще трябва да сложиш край на тази история, Лулу. Още от днес, преди всичко да се е срутило върху теб.
– Ще трябва да върна началните вноски. Това са много пари.
– Не, не трябва. Те съзнателно са участвали в незаконна дейност. Кажи им, че днес са се отървали по чудо. Кажи им, че ако върнеш парите, по-късно полицията ще може да проследи у кого са попаднали сумите. Сигурен съм, че ще зарежат парите, за да избегнат риска. – Той я изгледа втренчено. – Това е единственият ти изход, Лулу.
Тя най-сетне кимна.
– Още днес ще се обадя на всички.
– И разговаряй с партньорите си от Флорида. Обясни им, че дългата ръка на вирджинския закон стига далеч на юг. Ако не искат да загубят яхтите и мацките, нека да те оставят на мира и да печелят кротко от танци и бира. Не се съмнявам, че и от това падат добри пари. – Кинг стана и кимна на Мишел да си тръгват. – А след като Реми обеща да ти помогне за децата и за строежа на къщата, може би ще е най-добре да не се заседаваш толкова тук и да отделиш повече внимание на дома си. Приеми го като приятелски съвет.
Докато излизаха, Лулу подвикна след тях:
– Слушайте, много съм ви задължена. Само кажете какво мога да направя за вас.
Кинг се обърна.
– Просто сметнах, че заслужаваш поне веднъж да ти провърви. Успех.
Двамата пак понечиха да си тръгнат, но спряха, защото Лулу отново подвикна:
– Знам каква кола кара онази жена. Веднъж я видях.
– И ние знаем. Стар открит мерцедес.
– Не просто мерцедес, а истинска класика – роудстър 300 SL от 1959 година.
– Откъде знаеш? – попита Мишел.
– Един от моите партньори е маниак на тема автомобили. Има цял куп разкошни коли, които държи в Неапол. От него научих много. Тази, която кара дамата, е същинска прелест. Струва цяло състояние.
Кинг тихичко промърмори нещо.
– Лулу, смятай дълга си за изцяло платен. Хайде, тръгваме.
Той сграбчи ръката на Мишел и я дръпна към вратата.
– За къде бързаме? – попита тя.
– Мисля, че знам къде да намерим тази кола.
