Текст книги "Игра на часове"
Автор книги: Дейвид Балдачи
Жанр:
Триллеры
сообщить о нарушении
Текущая страница: 24 (всего у книги 29 страниц)
82
Кинг вече бе потеглил с взета под наем кола, когато Тод Уилямс съобщи на Мишел по телефона за смъртта на Джийн Робинсън. Докато стигне до дома на жертвата, наоколо вече гъмжеше от полицейски коли и линейки. Изплашени съседи зяпаха от прозорците и верандите. Бащата бе отвел трите деца при роднини.
Мишел откри Уилямс, Силвия и Бейли в спалнята на родителите. Тримата гледаха потресени окървавения труп.
Мишел тихо ахна, когато видя какво са сторили на жената.
Силвия се озърна към нея и кимна с разбиране.
– Стигма.
В дланите и ходилата на Джийн Робинсън зееха рани, напомнящи тези на разпнатия Исус, а тялото й бе положено на пода с разперени ръце.
– Боби Джо Лукас – уморено изрече Бейли. – Направил е точно същото с четиринайсет жени от Канзас и Мисури в началото на седемдесетте години. Преди това ги изнасилвал.
– Сигурна съм, че тук не е имало изнасилване – каза Силвия.
– Нямах предвид това. Лукас умря от сърдечен удар в затвора през 1987 година. А според съпруга нощницата й е изчезнала. Точно според стила на нашия убиец.
– Къде е Шон? – попита Уилямс.
– Замина да проучи нещо.
Бейли я изгледа недоверчиво.
– Къде?
– Не знам точно.
– А аз си мислех, че Батман не ходи никъде без Робин – подхвърли насмешливо агентът.
Мишел не успя да му отговори, защото Уилямс отново се намеси:
– Не можеш ли да му позвъниш? Той би държал да узнае за станалото.
– Мобилният му телефон се счупи при надбягването с Роджър Кани. Още не си е купил нов.
– Сигурна съм, че скоро ще узнае – каза Силвия. – Лошите новини винаги се разнасят по-бързо от добрите.
– Къде е съпругът?
– При децата – отговори Уилямс. – Бил на път, когато се случило нещастието. Той е търговски пътник към една фирма за високи технологии. Казва, че около един след полунощ получил обаждане от телефона на съпругата си. Непознат глас му съобщил, че тя е мъртва. Опитал се да се свърже с нея, но нямало отговор – нито на мобилния, нито на домашния телефон. По-късно разбрахме, че кабелите са прерязани. Тогава позвънил на 911.
– Кога пристигна Робинсън?
– Около час след моите хора. Отивал на търговска конференция във Вашингтон.
– Явно обича да пътува нощем.
– Каза, че искал да сложи децата да спят и да постои при жена си, преди да потегли – обясни Бейли.
– Има ли причини да го подозираме? – попита Мишел.
– Никакви, освен че липсват следи от влизане с взлом – отговори Уилямс.
– И никой нищо не е видял? – попита тя.
– Тук са били само трите деца. Бебето, разбира се, не може да ни помогне. По-голямото момче…
В стаята нахълта жена с полицейска униформа.
– Шефе, току-що разговарях със средния син Томи. Твърди, че снощи се събудил и баща му бил тук. Не знае точния час. Баща му казал, че е забравил нещо, и го пратил да си ляга.
В този момент дотича още един помощник-шериф.
– Открихме нещо в мазето.
Сложиха на кухненската маса торбичката, извадена от отходната тръба, и огледаха съдържанието й през прозрачния найлон.
– Медальон с лика на свети Кристофър, халка за пъп, златна гривничка, катарама и аметистов пръстен – изброи Уилямс.
– Нещата, взети от първите пет жертви – каза Бейли.
Уилямс незабавно се завъртя към един от помощниците си.
– Искам Харолд Робинсън да бъде арестуван веднага.
83
Първата спирка на Кинг бе при един негов познат от Линчбърг – лекар и уважаван патолог. Обсъдиха много внимателно резултатите от аутопсията на Батъл. Силвия бе изготвила по-подробен доклад, който включваше данните от токсикологията и микроскопското изследване на мозъчните тъкани.
– Ако се съди по данните за необичайно набръчкване на аортата и микроскопичните увреждания на мозъка, определено не мога да отхвърля подобен вариант, Шон – заяви ученият му приятел. – Това несъмнено са характерни признаци на болестта.
– Още един въпрос – каза Кинг. – Може ли да бъде засегнат зародишът?
– Питаш дали причинителят минава през плацентата? Категорично да.
Следващата спирка бе във Вирджинския университет, където Кинг посети един професор от факултета по фармация. Точно тогава всичко започна да се подрежда в главата му.
Той бързо откри потвърждение на подозренията си.
Професорът му обясни, че „човек, който злоупотребява със силни наркотици, развива устойчивост към тях. С времето търсеният ефект отслабва и са необходими по-големи дози за постигане на желания ефект“.
Кинг благодари и се върна в колата. Е, определено имам позната, която взема силни наркотици – Доротея.
Следващата му цел бе един антикварен магазин в централната търговска зона на Шарлотсвил, където беше ходил няколко пъти. С помощта на собственика той откри търсения предмет.
– Това е диск за шифроване – обясни човекът и посочи кръглото парче метал, съставено от външен и вътрешен пръстен с букви. – Можете да разчетете шифровани съобщения по следния начин: въртите пръстените, докато изравните предварително уговорените букви – например „а“ означава „е“, „с“ означава „ч“ и тъй нататък.
– А ако човек сбърка и отмести едно деление встрани, целият смисъл на посланието се променя, нали? Само едно деление.
– Добре казано. Едно деление встрани и всичко става различно.
– Просто нямате представа колко задоволително звучи.
Кинг купи диска и си тръгна, изпроводен от любопитния поглед на собственика.
Малко по-късно се срещна с личния лекар на Боби Батъл – човек с отлична професионална репутация в областта и негов добър познат.
Обсъдиха резултатите от аутопсията. Лекарят проучи доклада много внимателно, после свали очилата си и предпазливо каза:
– Знаеш, че е мой пациент едва от двайсет години.
– Но си забелязал промени.
– Да, струва ми се. Промени в характера. Но той вече беше на възраст. Половината ми пациенти страдат от подобни промени, когато им натежат годините.
– Но в случая с Боби Батъл не допусна ли, че има друга причина?
– Не е задължително. Обикновено става дума за умерена старческа деменция или начален стадий на алцхаймер. Разбира се, не разполагах с данни като тези в доклада.
– Не му ли направи изследвания, докато те посещаваше?
– Симптомите не ми се сториха много тревожни, а нали го знаеш какъв беше. Щом каже, че не иска изследвания, въпросът е приключен. Резултатите от аутопсията обаче навярно подсказват, че е бил в напреднал стадий. Пак подчертавам: навярно.
– Споменавал ли си го някога пред Реми?
– Не е моя работа, а и нямах сигурни доказателства. Струваше ми се, че тя подозира нещо нередно – бързо добави лекарят.
– Но са родили Савана.
– Пеницилинът е много ефективен срещу болестта. А няма съмнение, че Савана е напълно здрава.
– Ако Боби е бил болен, откога би могъл да носи причинителя в себе си?
– От десетилетия. Това е хронична болест. Остане ли без лечение, тя постепенно се развива в тялото.
– Значи може да се е заразил след раждането на Савана?
– Или преди това. В последния стадий болестта не се предава по полов път, тъй че дори да е бил болен при зачеването на Савана, не би имало заплаха за зародиша.
– Реми обаче може да се е заразила.
– Не познавам нейния лекар, но тя със сигурност би потърсила лечение.
Кинг поговори с лекаря още няколко минути, после му благодари и си тръгна.
Оставаше му още една спирка. Предварително се обади по телефона, за да е сигурен, че магазинът работи. Два часа по-късно остави колата в един гараж в центъра на Вашингтон. След няколко минути влезе в много специален магазин, където поведе дълъг разговор с един от служителите.
– Ще свърши ли работа? – попита Кинг, разглеждайки прибора, който бе получил в отговор на молбата си.
– Без съмнение.
Широко усмихнат, Кинг потегли обратно към шлепа си. Както знаеше от дългогодишен опит, информацията бе велика сила.
Тъкмо влизаше в каютата, когато чу стъпки отвън. Надникна през прозореца и видя Мишел бързо да крачи към кея.
Излезе навън, а тя изтича насреща му.
– Търсих те навсякъде – каза Мишел.
– Какво има?
– Смятат, че са открили убиеца.
Кинг зяпна от смайване.
– Какво? Кой?
– Ела, имам много да ти разказвам.
Двамата изтичаха към нейната тойота.
84
– И момченцето е сигурно, че е видяло баща си? – попита за трети път Кинг.
Бяха в полицейския участък и обсъждаха снощните събития в дома на семейство Робинсън.
– Така твърди – отвърна Уилямс. – Не виждам защо му е да ни лъже.
– Но то казва, че стояло на най-горното стъпало и гледало надолу към тъмното.
– Баща му отговорил. Знаел неговото име и името на брат му, знаел за бебето горе и дори как се казва плюшеното мече на Томи. Кой друг би могъл да е?
Кинг мълчаливо се облегна и почна да върти химикалката между пръстите си.
Уилямс продължи:
– В неговата къща открихме всички предмети, взети от първите пет жертви.
– Има ли отпечатъци по тях? – бързо попита Кинг.
– Нито един. Но това не ме изненадва. На местопрестъпленията също не намерихме отпечатъци.
– Много хитро от негова страна – да остави в дома си всички улики.
– Не, имахме адски късмет, че случайно се натъкнахме на тях. Моят помощник ги откри само защото капакът на едната от тръбите бил завинтен накриво. Забелязал го, докато оглеждал в мазето откъде може да се е вмъкнал убиецът.
– А какво казва Робинсън?
– Напуснал дома си към полунощ и вече бил на половината път за Вашингтон, когато получил обаждането.
– Никъде ли не е спирал?
– Никъде. Наистина е имал обаждане от мобилния телефон на жена си. Проверихме. Но би могъл и от къщата да регистрира обаждането.
– И все пак пристигна около час след като вие дойдохте на местопрестъплението – упорито възрази Кинг.
– Значи е обикалял в кръг, за да си осигури алиби. И всъщност не изглеждаше чак толкова изненадан, че жена му е мъртва. Взе децата и отиде при роднини.
– А мотивът му да убие толкова много хора?
– Той е сериен убиец, прикрит под маската на грижовен баща. Няма да бъде първият. Избирал е жертвите си и ги е унищожавал.
– А какво ще кажеш за връзката между Дийвър, Кани и Батъл?
– Съвпадение или просто грешка в разсъжденията.
– Имаш ли и теория защо е убил жена си? – не отстъпваше Кинг.
– Може би е почнала да го подозира – предположи Бейли. – Тъй като подозренията ставали твърде опасни, трябвало е да я премахне и да хвърли вината върху тайнствения сериен убиец. Той често пътува сам нощем – идеално за целите му. В момента проучваме къде е бил по времето на всяко убийство. Поел е сериозен риск, извършвайки престъплението в собствения си дом. Но може би е смятал, че няма избор. Ако детето не го беше видяло, изобщо нямаше да се досетим.
– Да, инстинктът ми подсказва, че е онзи, когото търсим – каза Уилямс.
– Не ви ли учудва, че детето е още живо въпреки срещата с него? – попита Кинг.
– Може би дори подобен звяр си има задръжки – отговори Бейли. – Или пък е смятал, че съненото дете ще забрави, а и да проговори, никой няма да му повярва. Ти си адвокат. Знаеш, че един защитник с лекота ще се справи в съда с толкова малко хлапе.
Обезсърчен, Кинг се облегна, а Бейли го изгледа внимателно.
– Твоята партньорка каза, че си тръгнал на самостоятелно разследване. Откри ли нещо?
Подигравката във въпроса бе тъй неприкрита, че на Кинг му се прииска да го стисне за гърлото. Мишел навярно се досети, защото сложи ръка на рамото му.
– Не се поддавай – прошепна тихичко тя.
– Сега ли е моментът да кажа „Майната ти, Мишел“? – промърмори в отговор Кинг.
Но вместо това стана и заяви:
– Е, щом сте го хванали, моите поздравления. – Той свали значката си на помощник-шериф. – Искаш ли си я, шефе?
– Не. Разследването не е приключено официално, докато нямаме самопризнание или неопровержими доказателства.
– Добре, защото в момента ми харесва да бъда помощник. Дори го намирам за много удобно.
И Кинг излезе.
– Кисело е гроздето – подхвърли Бейли.
Мишел веднага скочи да защити партньора си.
– Още не знаем със сигурност, че Робинсън е убиецът.
– Е, и дотам скоро ще стигнем – отвърна Бейли.
Мишел се обърна към вратата.
– О, Мишел – каза Бейли, – не пропускайте да ни държите в течение на всеки ваш нов напредък по следствието. Сигурен съм, че помощта ви ще бъде неоценима.
– Чип, по-умно нещо не си казвал, откакто се познаваме.
С тези думи Мишел тръгна да догони Кинг.
– Как ти се струва? – попита тя, след като го настигна.
– Нека ги оставим да държат Робинсън зад решетките. Вероятно там ще е в безопасност.
– Но не смяташ, че е бил той?
– Знам, че не е бил той.
– А знаеш ли кой е убиецът?
– Близо съм до истината. Ти успя ли да поговориш със семейство Батъл?
– Нямах възможност след тази нова трагедия. Още ли държиш да говоря с тях?
Кинг се замисли, потропвайки с пръсти по покрива на нейната кола.
– Не, тръгваме по главната линия. Времето ни привършва.
– Смяташ ли, че пак ще убие някого?
– Той накара полицията да смята, че убиецът лежи в затвора. Единственият начин да си осигури свобода на действие. Въпреки всичко обаче Робинсън трябва да има алиби поне за едно от убийствата. Но колкото по-дълго изчакваме, толкова повече намаляват шансовете да хванем истинския убиец.
– Ако той не планира нов удар, защо да държим Робинсън в затвора?
– Защото, ако излезе навън, сигурен съм, че скоро ще го намерят на някоя тъмна уличка с куршум в главата, а изстиналите му пръсти ще стискат листче с надпис „Аз бях“.
– Какво ще правим сега?
Кинг отвори вратата на автомобила.
– Време е да нанесем най-мощния си удар. И дано с Божията помощ постигнем нокаут.
85
Беше стигнал до средата на списъка, взет от фургона на Джуниър Дийвър. Останалите щяха да му отнемат време, но бе успял да си спечели отсрочка. Полицията задържа Харолд Робинсън. Всъщност беше голям късмет, че Томи се събуди през нощта и сега твърдеше, че е разпознал баща си, както пишеше във вестниците. Показанията на детето, както и намерените вещи на петте жертви, уличаваха Робинсън в масовите убийства. Именно такова бе намерението на мъжа от самото начало. Не знаеше дали обвинението ще издържи. Ако Робинсън имаше алиби поне за едно от убийствата, целият замисъл можеше да се провали, но междувременно той разполагаше със свобода за действие. А жената на Робинсън беше мъртва и не можеше да потвърди къде се е намирал съпругът й. Това допълнително щеше да затрудни полицаите в проверката на неговото алиби. Оставаше още едно убийство, но мъжът не се тревожеше, че полицаите ще го свържат с предишните и ще пуснат Робинсън. Никога нямаше да открият трупа на следващата му жертва. Просто нямаше да има какво да открият.
На скоро се бе натъкнал на едно много интригуващо сведение. Докато проверяваше записите от телефона в детективската кантора, той чу разговора на Мишел с Били Едуардс. Преди три години и половина великият Боби Батъл и властната му съпруга се бяха скарали в гаража. А по ролс-ройса имало повреди. Три години и половина. Само ден преди уволнението на Едуардс.
Седеше и размишляваше над разкритието. Имаше нещо особено… Само да можеше да си спомни. Накрая той отново се наведе над списъка на хората, при които бе работил Джуниър Дийвър в последно време. Ако някой бе набедил Джуниър за обира, трябваше да има достъп до фургона и личните му вещи. Можеше да се предположи, че навярно авторът на грабежа е извършил и убийството на Боби Батъл. По този начин натрапникът не само си бе присвоил чужда слава, но и съсипа целия замисъл на истинския убиец. За този грях заслужаваше само едно наказание – смърт.
Мишел и Кинг се бяха усамотили в кантората.
– Добре, Шон, край на остроумията и уклончивите отговори. Омръзна ми да стоя в неведение. Ти каза, че трябва да нанесем най-мощния си удар и да се надяваме на нокаут. Искам да знам всичко, което знаеш ти. И то още сега.
– Мишел…
– Всичко и още сега, Шон, иначе си търси нов партньор!
Кинг се облегна и тежко въздъхна.
– Добре, знам кой е убил Боби Батъл. Разговарях с цял куп доктори, посетих антикварен магазин, разпитах тук-там, сглобих няколко късчета от мозайката и всичко съвпада.
– Кой е?
– Позволи ми най-напред да ти кажа, че няма да повярваш.
– Добре, няма да повярвам.
Кинг завъртя с пръст един кламер върху бюрото си.
– Хари Карик е убил Боби Батъл.
– Луд ли си? Какъв мотив би могъл…
– Най-старият на света – прекъсна я Кинг. – Влюбен е в Реми. От десетилетия.
– Да не би да твърдиш, че и обирът е негово дело?
– Да. Нали си спомняш, че той е стар семеен приятел. Би било сравнително лесно да си осигури ключ за къщата и да научи кода на алармената система. После само разбива прозореца и инсценира нахлуване отвън. Хари каза, че Джуниър е работил за него. Виждала си пикапа на Джуниър. Пълен е с инструменти, дрехи. Хари би могъл да вземе каквото му трябва, за да припише вината на Джуниър. Отгоре на всичко той е бил прокурор и областен съдия години наред, тъй че отлично знае как се работи с отпечатъци. Лесно може да вземе тези на Джуниър и да ги прехвърли на местопрестъплението.
– Но защо му е трябвало да ограбва семейство Батъл?
– Мисля, че Боби е държал в тайното си чекмедже доказателство за тяхната връзка. Ако е тъй, Хари би представил чекмеджето на Реми за главна цел на обира, докато всъщност е искал да се добере до скривалището на Боби.
– Какво доказателство може да е имал Боби?
Вместо отговор Кинг отвори чекмеджето на бюрото си и извади отвътре снимка. Обърна я откъм гърба и посочи с пръст.
– Ха – Кс? Ха – Ко? Защо да не опитаме с Хартия Кодак?
Мишел бавно посегна и взе снимката. Плъзна пръсти по думите „Хартия Кодак“, отпечатани от обратната страна.
– И част от надписа се е отпечатала върху дървото на чекмеджето? – попита тя. Кинг кимна. – Значи Боби е разполагал с компрометираща снимка на Реми и Хари?
– Така трябва да е. Затова Хари подхвърли теорията за откраднато завещание от гардероба на Боби – за да ни прати по грешна следа. Както го виждам аз, Хари и Реми трябва да са действали заедно. Искали са да вземат снимката, но да представят това като обир, при който изчезват само скъпоценностите на Реми. Според теорията ми Реми е дала на Хари ключа и кода на алармената система. Сигурно не са подозирали, че системата има автоматичен регистър. Проверих го, без Реми да знае. В един и половина през нощта на обира алармената система е изключена от някого чрез кода за достъп. Никой не бе проверил, защото всички си мислеха, че крадецът е влязъл отвън.
– Значи са взели снимката.
– А после им е оставало да извършат още нещо.
– Да убият Батъл – каза Мишел с пресекващ глас. – Не мога да повярвам, Шон, не мога. Не и Хари.
– Опитай се да погледнеш през неговите очи. Жената, която обича, е омъжена за чудовище. Помниш ли, той е бил в болницата сутринта на същия ден, когато убиха Боби. Каза ни, че управата го повикала, защото е техен юридически съветник.
– Не е ли?
– Съветник е, но не са го повикали. Отишъл по свое желание. И нагласил нещата така, че да ни срещне, докато излизаме. Тогава каза, че е стар приятел на Боби. Попита дали сме срещнали Реми. Все за да предотврати евентуалните ни подозрения.
– А вечерта, когато бе убит Боби?
– Реми напуска болницата около десет. Подава сигнал на Хари, който чака на паркинга, вероятно облечен с бяла престилка. Той е юридически съветник на болницата. Знае кога застъпва нощната смяна. Влиза, измества камерата, инжектира отровата, подхвърля фалшивите улики и си тръгва.
– Но присъствието на Реми хвърля подозренията върху нея. Защо са избрали този начин? Защо Реми изобщо е била там?
– Точно затова са подхвърлили улика срещу серийния убиец. Проверих – Реми е била богата и без завещанието на Боби. Значи парите не са мотив. А ако Реми е там, хората ще си помислят, че нарочно е набедена. Може отначало да я подозират, но след време ще почнат да разсъждават като теб: ако беше тя, нямаше и да припари до стаята точно преди да умре Батъл.
– И какво щяха да правят после? Да изчакат малко и да се оженят?
– Не. Подозирам, че след известно време Реми щеше да напусне града. По-късно и Хари щеше да замине. Следваща спирка, да речем, частно островче в Гърция.
Мишел въздъхна дълбоко.
– И какво ще правим сега?
– Ще вечеряме с Реми и Хари.
– Какво! Шегуваш ли се?
– Не, канени сме на вечеря у Хари. – Кинг се приведе напред. – Мишел, те допуснаха грешка, дребна, но пагубна. С помощта на едно малко устройство, което купих във Вашингтон, вече притежавам необходимото доказателство.
– Тод и Бейли знаят ли?
– Не, само ние. Никога няма да одобря извършеното от Хари и Реми, но те заслужават всичко да се уреди колкото е възможно по-дискретно.
– Кога? – попита Мишел.
– Утре вечер в седем. Хари е извън града до утре следобед. Ще бъдем само четиримата. Щом разберат, че знаем истината и разполагаме с доказателства, не се съмнявам, че ще признаят и ще дойдат с нас без съпротива. Тогава ще ги предадем на Тод.
– Имам лошо предчувствие, Шон. Много лошо.
– Мислиш ли, че на мен ми харесва? Хари беше съдия във Върховния съд на Вирджиния, приятели сме от години.
– Знам, но…
– Колкото и да ти харесва Хари, трябва да овладееш чувствата си. В много отношения Боби Батъл беше ужасен човек. Освен това научих, че вероятно е страдал от хронично заболяване, което може да е предал на Реми.
– Боже мой!
– Но въпреки всичко – продължи Кинг – той не заслужаваше да бъде убит. – Погледна я и тихо добави: – Ето, казах ти всичко, което знам. – Кратко мълчание. – С мен ли си, Мишел?
– С теб съм – тихо отвърна тя.
