Текст книги "Игра на часове"
Автор книги: Дейвид Балдачи
Жанр:
Триллеры
сообщить о нарушении
Текущая страница: 14 (всего у книги 29 страниц)
49
Денят за погребението на Робърт Е. Лий Батъл започна с ясно небе, което скоро се заоблачи. Когато шествието наближи гробището, вече ръмеше топъл дъждец. Траурното множество насяда около пресния гроб под огромна бяла шатра.
Кинг оглеждаше редица познати лица; мяркаха се и непознати. Разправяха, че областните летища в Шарлотсвил и Линчбърг били претъпкани с частните самолети на семейни приятели, дошли да поднесат последна почит. А мнозина присъстващи навярно идваха просто от нездраво любопитство.
Мишел седеше до Кинг. Невероятно, но факт – беше облякла рокля! Кинг благоразумно се въздържа от коментар. Ръката все още го болеше от последното му остроумие.
Най-отпред седеше опечаленото семейство – Еди и Савана от двете страни на майка си. Чип Бейли беше до Еди. Доротея седеше в края на реда с ръце в скута. Мейсън стоеше отстрани и гледаше гъстия воал, закриващ лицето на Реми. Верен слуга докрай, помисли си Кинг.
От другата страна на Кинг седеше Хари Карик. Беше облечен спретнато както винаги и косата му изглеждаше още по-бяла на фона на черния костюм. Преди да седне, той набързо целуна Мишел по бузата и енергично стисна ръката на Кинг.
– Голяма навалица – прошепна му Кинг. Мишел се приведе да чуе какво ще си кажат.
– Боби и Реми имаха много приятели и делови съдружници. Ако махнем любопитните посетители и онези, които са дошли да злорадстват, остава извънредно подбрана публика.
– Предполагам, че случаят с Джуниър Дийвър е приключен.
– На практика да – отвърна Карик. – Не можеш да преследваш мъртвец за кражба. Къде е смисълът?
– На практика да, само че… – проточи Кинг, гледайки втренчено приятеля си.
– Само че ако съм бил прав да вярвам в невинността на Джуниър, все още бих искал да хвана крадеца.
– Искаш да продължим разследването?
– Да, Шон. Трябва да мисля за неговото семейство. Защо децата му да растат с мисълта, че баща им е бил крадец, ако не е вярно?
– Всъщност и ние имаме мотив да продължим.
– Да, разбирам, след като знам как беше убит Джуниър.
– Именно. Какво ще правиш след погребението?
– Поканен съм в дома на семейството – отговори Хари.
– Ние също. Може би ще намерим някое спокойно ъгълче, за да обсъдим тактиката си.
– Чакам с нетърпение.
Тримата се облегнаха назад и заслушаха как свещеникът започва своето слово за покойника, възкресението и вечния живот. Неспирният дъжд правеше мрачния следобед още по-потискащ.
Когато дългата проповед най-сетне приключи, свещеникът мина напред да утеши семейството. Кинг откъсна очи от групата край гроба и започна да оглежда терена сектор по сектор. Същият подход бе използвал като телохранител в тайните служби. Тогава търсеше потенциални убийци; сега търсеше човек, който вече е извършил убийство.
Забеляза я, когато се появи иззад полегатата могилка отдясно.
Лулу Оксли беше облечена изцяло в черно, но за разлика от Реми Батъл не носеше воал. После Кинг изведнъж се сети: днес бе и погребението на Джуниър. А в околностите имаше само едно гробище. Докато Лулу вървеше към тях, зад нея се появиха Присила Оксли и трите деца на Джуниър.
– По дяволите – прошепна Кинг на Хари и Мишел.
Мишел вече ги бе забелязала. Хари разбра какво става едва когато Кинг му посочи натам.
Адвокатът отметна глава и възкликна:
– Мили боже!
Лулу се обърна и направи на децата и майка си знак да спрат. Те мигновено се подчиниха, после Лулу продължи напред. Кинг, Мишел и Хари се изправиха едновременно, за да я задържат. Други от тълпата също я бяха забелязали, защото гласовете наоколо се засилиха.
Когато я пресрещнаха на десет – петнайсет метра от семейство Батъл, Кинг се опита да я спре:
– Лулу, недей да вършиш глупости.
– Пръждосвай се от пътя ми! – каза Лулу и Кинг разбра по гласа й, че е пила.
Хари я хвана за ръката.
– Лулу, чуй ме. Чуй какво ще ти кажа!
– Защо да те слушам, по дяволите? Веднъж те послушах и Джуниър е мъртъв!
Кинг имаше чувството, че е готова всеки момент да припадне или да извади пистолет и да почне да стреля напосоки.
– Нищо добро няма да излезе от идването ти – продължаваше Хари. – Нищо добро. Мисис Батъл също скърби.
– Дано да гори в ада заради онова, което направи!
Тя се опита да изтръгне ръката си, но той някак успя да я удържи. Гласът му звучеше отмерено и спокойно.
– Няма и помен от доказателство тя да е свързана със смъртта на Джуниър. Всъщност всичко сочи, че той е станал жертва на същия, който уби останалите, включително и Боби Батъл. Един и същ човек е убил съпрузите и на двете ви.
– Знам ли, тогава може да е поръчала убийството на мъжа си. Така или иначе, тя заплашваше Джуниър и сега той е мъртъв.
Кинг се озърна. Реми Батъл бе вдигнала воала си и ги гледаше втренчено. Сетне се сбъднаха най-големите му опасения. Реми пристъпи до Мейсън, каза му нещо, посочи ги и тръгна към тях, като се пазеше с чадър от дъжда.
– Добре се подредихме… – промърмори тихичко Кинг.
Тълпата застина в очакване на катастрофалния сблъсък между вдовиците.
Реми бързо стигна до тях с дълги, отмерени крачки. Кинг веднага прегради пътя й към Лулу.
– Махай се, Шон. Това не е твоя работа.
Никога не я бе чувал да говори с тъй подчертан южняшки акцент. По всичко личеше, че няма да търпи възражения, и Кинг неохотно се подчини.
Хари бе следващата преграда, но свирепото изражение на Реми накара и него да се отдръпне. Навярно усещайки, че ще е безсмислено, Мишел дори не се опита да я спре.
Сега Реми стоеше лице в лице с Лулу, която едва се държеше на крака, а сълзите се стичаха по лицето й, изкривено в гримаса на ненавист.
Без да поглежда останалите, Реми каза:
– Искам да поговоря насаме с мисис Оксли. Имаме да обсъдим неща, които трябва да си останат между нас.
– Нямам какво да… – започна Лулу.
Реми вдигна ръка, но Кинг, който не виждаше лицето й, предположи, че по-скоро нейното изражение накара неукротимата Лулу да прекъсне тирадата си.
– Моля те, нека да поговорим – каза Реми малко по-спокойно.
Тримата бавно се отдалечиха. Кинг остана наблизо, готов да скочи, ако двете жени се хванат гуша за гуша.
Реми веднага сграбчи здраво ръката на Лулу. Отначало тя се възпротиви, но Реми се наведе към нея и заговори бързо, макар че никой от околните не успя да чуе какво казва. Минаха няколко безкрайни минути и Кинг с изумление видя как лицето на Лулу се успокои. И нещо още по-смайващо – след краткия разговор Лулу посегна и потърси опора от Реми. Двете жени довършиха разговора си и тръгнаха към Кинг.
– Семейство Оксли ще дойде при нас в къщата – каза Реми. – Но първо трябва да се поклоня пред гроба на Джуниър.
Докато двете се отдалечаваха, Кинг видя, че Мейсън вече води Присила и децата към семейната лимузина.
– Вече над седемдесет години съм на този свят, но за пръв път виждам нещо тъй странно и необяснимо – промърмори смаяно Хари.
Когато дете жени изчезнаха зад могилката, Кинг каза на спътниците си:
– Стойте тук.
И той изтича подир жените.
Край гроба на Джуниър нямаше шатра и във всяко едно отношение церемонията беше далеч по-скромна. Тази разлика обаче не можеше да прикрие простия факт, че и двамата са еднакво мъртви.
Наоколо нямаше никого освен двамата мъже, чиято задача бе да спуснат в земята грубия дървен ковчег и да го затрупат с два метра пръст. Прикрит зад един голям паметник на майка с дете, Кинг гледаше как Реми говори нещо на гробарите, които кимнаха почтително и се отдръпнаха. Двете жени коленичиха на килима от изкуствена трева пред ковчега и събраха ръце за молитва. Останаха така няколко минути. Когато се изправиха, Реми отиде до ковчега и сложи отгоре една червена роза. Лулу кимна на мъжете, които отново пристъпиха напред, а жените се отдалечиха хванати за ръка.
Докато минаваха край скривалището му, Кинг се отдръпна назад и ги проследи с поглед как изчезват зад могилката. Гробарите се бяха върнали към паркирания наблизо камион, навярно за да си вземат лопатите. Кинг се запита дали и той да не се поклони пред ковчега на Джуниър. Не познаваше човека много добре, но личеше, че съпругата и децата му го обичат от все сърце; всеки мъж би трябвало да оставя зад себе си подобно наследство. Кинг не бе видял много сълзи на погребението на Боби Батъл въпреки целия му разкош.
Канеше се да тръгне към множеството, но изведнъж спря и пак се прикри зад статуята. Някой бе излязъл от близката групичка дървета. Човекът бързо тръгна към гроба, като се озърташе нервно. Плахите му движения сякаш излъчваха чувството за вина. Кинг не успя да различи кой е, дори не бе сигурен дали е мъж или жена, тъй като облеклото се състоеше от панталони, яке и ниско нахлупена каубойска шапка.
Когато фигурата коленичи пред гроба, Кинг се прокрадна напред, за да вижда по-добре. Посетителят свали шапката и сведе глава за молитва. Дългата коса, събрана на опашка, подсказваше че е жена. Но от този ъгъл Кинг не можеше да види лицето. Дали да мине отпред? Но така щеше да се издаде. Той помисли още малко, после пак клекна зад голямата статуя, взе едно камъче, прицели се и го метна към друг голям паметник, разположен на пет-шест метра вдясно от него и по-близо до гроба на Джуниър. Резултатът оправда надеждите му.
Тракането на камъчето по надгробната плоча накара жената бързо да вдигне глава и Кинг ясно видя лицето й. Сетне тя отново нахлупи шапката и изтича да се скрие между дърветата.
Кинг нямаше причина да я последва. Вече знаеше коя е. Но защо Сали Уейнрайт от конюшнята на Батъл идваше да се моли на гроба на Джуниър Дийвър?
50
Макар и огромна, къщата на семейство Батъл беше препълнена. На партера имаше дълги маси с ленени покривки, отрупани с храна и напитки. След като напълниха чашите и чиниите си, Хари отведе Кинг и Мишел да обсъдят положението в един кабинет на втория етаж.
– Не вярвам да ни попречат на разговора – обясни той. – Тук сме далеч от храната, и което е по-важно, от напитките. Както съм открил от опит, на погребение хората ожадняват.
Кинг погледна античното бюро до една от стените. На него имаше изискани пособия за писане, скъпа гербова хартия с инициалите РЕБ, кожено преспапие и няколко старомодни мастилници.
– Реми е от старата школа, дори и аз не мога да се меря с нея в това отношение – каза Хари, като го видя накъде гледа. – Не вярва нито в електронната поща, нито дори в пишещите машини. И държи да получава отговори в същия стил.
– Радвам се, че има време да общува по този начин. Сигурно богатите могат да си го позволят – каза Кинг и добави: – Като дойдохме, видях Реми и Лулу да отиват нанякъде.
– Реми си има лична стая близо до спалнята на третия етаж – отговори Хари. – Много бих искал да кацна там на стената като мушица.
– Не мога да си представя какво каза Реми на Лулу, та тъй бързо настана мир – отбеляза Мишел. – Същинско чудо. Имам чувството, че съм зърнала Дева Мария.
Кинг отпи глътка вино и се усмихна одобрително.
– „Валандро дьо Сен-Емилион“; Реми не се е поскъпила да поднесе от най-доброто. – Той погледна адвоката. – Мога да предложа една догадка за Реми и Лулу. А ти, Хари?
Хари намести папийонката и приглади косата си, после изпробва виното и бисквитка с раци от чинийката върху коленете си.
– Смятам, че можем да приемем думите на Мишел съвсем буквално – Реми прекрачи границата и сключи мир.
– И какво точно означава това? – попита Мишел.
– Казала е на Лулу, че не вярва Джуниър да е извършил обира и затова няма да води дело за връщане на откраднатото. След като разследването се прекратява поради смъртта на Джуниър, въпросът е официално приключен.
– Според мен е добавила, че няма нищо общо със смъртта на Джуниър и дълбоко скърби, че и Лулу е загубила своя съпруг – подметна Кинг.
– Освен това Реми вероятно е предложила да направи вноски за бъдещото образование на децата – добави Хари.
– А може би и да подпомогне Лулу за довършването на къщата и тъй нататък – каза Кинг. – Тя вече е направила подобно предложение на Джуниър, смятайки, че той стои зад обира. Вероятно се чувства виновна за всички беди, които им причини.
Мишел ги гледаше слисана.
– Наистина ли смятате, че е изложила всичко това само за няколко минути на гробището?
Хари тържествено вдигна чашата си.
– Реми няма навика да губи време. Може невинаги да взема най-правилните решения, но реши ли да действа, веднага си проличава! Също като една моя позната от детективския занаят.
Мишел се усмихна на забележката, но веднага стана отново сериозна.
– И на какво се дължи тази коренна промяна у Реми?
– Както казахме, тя знае, или поне вярва, че Джуниър е невинен за обира каза Кинг. – Освен това няма начин Джуниър да е убил Боби. Дори да имаше необходимите медицински познания, каквито в действителност не притежаваше, би било твърде трудно да остане незабелязан в болницата. Проверих: той има алиби за времето на убийството.
– Значи Реми навярно смята, че убийството на нейния съпруг и кражбата на вещи от дома са свързани – каза Мишел. – Ако Джуниър не е извършил едното, няма нищо общо и с другото.
– Именно – каза Хари. – Което доказва, че са го натопили.
Кинг се озърна към библиотечните рафтове по стените, после хвърли поглед към следобедния сумрак зад прозореца. Дъждът се засилваше. Едри капки се разбиваха по покривите на колите, паркирани на широката площадка пред къщата.
– Когато последвах Реми и Лулу до гроба на Джуниър, видях там още една опечалена душа – каза Кинг. – Голяма изненада.
– Кой беше? – възкликнаха едновременно двамата.
– Сали Уейнрайт.
– Онази от конюшнята? – озадачи се Хари.
Мишел щракна с пръсти.
– Шон, помниш ли онзи ден, когато за пръв път разговаряхме със Сали? Ти я попита дали познава Джуниър. Тя каза, че го е виждала, но изглеждаше нервна и разтревожена.
– Точно така – кимна Кинг.
– Значи отива да отдаде последна почит на човек, когото само е виждала? – промърмори Хари.
– Ще трябва пак да си поговоря с мис Сали – каза Кинг.
Хари им кимна да седнат на канапето срещу камината, а самият той застана пред тях.
– И тъй, изглежда съвсем ясно, че Джуниър е натопен от човек с познания за методите на разследване.
– В такъв случай какво ще предприемем? – попита Мишел.
Без да отговаря на въпроса й, Хари погледна старинния си джобен часовник, закачен на златна верижка.
– Хубава вещ, Хари – каза Мишел.
– Принадлежал е на прадядо ми. Тъй като нямам син, пазя го за най-големия си племенник. – Адвокатът с обич плъзна пръсти по тежката антика. – В днешния забързан свят е утеха да знаеш, че все още можеш да провериш часа точно както преди сто години. – Той щракна капачето, рязко вдигна очи към тях и се върна към въпроса на Мишел. – Добре. Всички долу трябва да са пийнали по една – две чашки. Затова предлагам да се присъединим към опиянените маси, да наблюдаваме и да слушаме. Не е изключено точно в този момент убиецът да се намира в къщата. Ако не друго, може да се сдобием със сведения, които да сложат край на бъдещите убийства.
Прекратиха разговора и слязоха на долния етаж.
51
Долу ги чакаха няколко странни групички събеседници. На остъклената задна веранда видяха Савана с двете по-малки деца на Оксли. Тя явно ги бе увлякла в някаква игра, която се състоеше в подръпване на ухото и пантомима. По-голямата дъщеря на Оксли стоеше навъсена в ъгъла и наблюдаваше.
– Гатанки – определи Мишел. – Не подозирах, че Савана е способна да забавлява малки деца.
– Мисля, че в някои отношения тя е далеч по-млада, отколкото смятат хората – каза Кинг.
Чип Бейли и Доротея разговаряха тихичко в отсрещния ъгъл на хола. Наблизо Еди изглеждаше увлечен в разговор с Тод Уилямс, който не бе присъствал на погребението, но очевидно не искаше да изпусне и почерпката.
В това време Реми и Лулу слязоха по стълбището, хванати за ръце. Всички погледи се извърнаха към тях.
– Защо ли се сещам за Лий и Грант пред Апоматокс? – прошепна Хари.
Чип Бейли веднага изостави Доротея и тръгна към стълбището да посрещне Реми. Мейсън, който обслужваше гостите, побърза да го последва.
– Едва погребаха бившия господар на дома, а хищниците вече се събират – отбеляза Хари.
– И Чип Бейли ли? – изненада се Мишел. – Не бих го допуснала. Според Еди майка му не го харесвала.
– Да станеш съпруг на невероятно богата жена е сериозен успех – сухо подметна Кинг. – Струва си поне да опиташ да промениш мнението й.
Реми обаче явно имаше друго наум. Тя стремително мина покрай двамата и се насочи към групичката на Кинг. Когато ги наближи, кимна на Хари.
– Знам, че с Лулу се познавате, Хари, тъй че ще си спестя представянето.
При тези думи Кинг сякаш зърна весели искрици в очите й.
– Радвам се, че ти също я опозна, Реми – отвърна Хари. – И то, струва ми се, в най-добра светлина.
– Да кажем просто, че се оказахме сродни души. – Реми погледна Лулу и стисна ръката й. – Бях глупава, заслепена и непочтена и заразих Лулу със същото. – Тя погледна спътничката си право в очите. – Не можем да върнем съпрузите си, но обещавам, че докато ме има, ти и хубавите ти деца няма да останете в нищета.
– Благодаря, мисис Батъл, наистина съм ви благодарна.
Сега Лулу изглеждаше напълно възстановена от нервната криза.
– Знам това. И, моля те, нека си говорим на „ти“. – Тя се обърна към Кинг и Мишел. – Надявам се, че напредвате с разследването.
– Всеки ден – отвърна Кинг.
Реми го изгледа с любопитство, но премълча.
– Бихме искали по някое време да поговорим с теб – каза Кинг.
– Да, Еди ми спомена. Е, няма да избягам.
– Не позволявай на вестниците да те вкарат в депресия, Реми – каза Кинг.
– Вестници ли? Ако искам да знам какво ми е, не питам чужди хора, а себе си.
В този момент Присила Оксли се зададе, крепейки голяма препълнена чиния и чаша вино.
– Скъпа – заяви тя на Реми, – толкова ти благодаря за всичко. Та аз винаги съм казвала на Лулу, че си светица. Нали си спомняш, мила, онзи ден ти казах, че светът щеше да е много по-хубав, ако имаше повече хора като Реми Батъл.
– Мамо, моля те… – започна Лулу, но Присила не млъкваше.
– А ето че сега двете с Лулу станахте приятелки, ти ни доведе в прекрасния си дом и обеща да се погрижиш за децата. Ами че когато нашият клет Джуниър си отиде, не знаех какво ще прави дъщеря ми.
Едрите й гърди заподскачаха и дрезгавият й глас пресекна дълбоко в гърлото. Великолепно представление, помисли си Кинг.
– Мамо, имам си работа, и то добра. Децата нямаше да умрат от глад.
Присила обаче бе твърде разгорещена, за да обръща внимание на възраженията.
– И сега, като остана да помагам на Лулу, скоро ще завършим новата къща и знам, че с твоя помощ всичко ще бъде наред. – По провисналите бузи бликнаха два реда сълзи. – Като майка на майка мога да ти кажа какво облекчение е това.
И тя приключи тирадата, като изгълта на един дъх цялата чаша.
Кинг се отврати от наглото лицемерие, но неволно се възхити от безспорния актьорски талант.
– Радвам се, че мога да помогна, Присила – отвърна любезно Реми.
Присила я погледна плахо.
– Сигурно не помниш, но аз те обслужвах, когато посещаваше курорта „Грийнбрайър“ в Западна Вирджиния.
– Напротив, Присила, помня те много добре.
Присила застина.
– Сериозно? Е, още веднъж ти благодаря.
Сетне тя изчезна също тъй скоростно, както се бе появила.
Приближиха се Еди и Бейли.
– Погребалната служба беше чудесна, Реми – каза Бейли.
– Отец Кели си върши добре работата – отговори тя. – А и разполагаше с добър материал. Боби беше човек с изключителен живот.
– В събота отивам да видя едно от представленията на Еди – каза Бейли.
– Какво ще разигравате? – попита Мишел.
– Битката при Сидър Крийк близо до Мидълтън – отговори Еди. – Армията на Фил Шеридан от Шенандоа Вали срещу войската на Конфедерацията, водена от Джубал Ърли. Обикновено я провеждаме през октомври, но тази година преместиха датата.
Той наведе очи, после погледна Мишел. Сякаш се канеше да каже още нещо, но премълча.
– Джубал не беше ли единственият генерал от Конфедерацията, който не е капитулирал официално? – обади се Хари.
– Точно така – потвърди Еди. – Накрая станал съдия в Роки Маунт, Вирджиния.
– Е, поне е избрал почтена професия след войната – каза Хари.
– Мисля, че в бъдеще двамата с Еди ще се срещаме много по-често – каза Бейли.
Кинг си помисли, че намекът е очебиен.
– Ще чакам с нетърпение – отвърна Еди. Изглеждаше искрен.
Бива си те да лъжеш, Еди, помисли си Кинг.
Реми посегна и докосна ръката на сина си.
– Как се чувстваш?
– Просто се надявам на по-добри времена, мамо.
– Може би двамата с Доротея трябва да заминете някъде, просто да се махнете оттук.
– Да, може и да го направим – отвърна Еди без ни най-малък признак на интерес.
Кинг забеляза, че децата на Оксли бяха влезли вътре, когато видяха майка си. Лулу отиде при тях, а Кинг се извини, отскочи до бара за две чаши вино и тръгна към задната веранда да поговори със Савана, докато е сама.
Младата жена седеше на дивана и гледаше огъня, който пламтеше в камината в другия край.
– Дълъг ден беше за теб, Савана – тихо каза Кинг.
Тя трепна, вдигна глава и се усмихна, като видя кой е. Той й подаде едната чаша и седна до нея.
– Чаша „Шато Палмър“ се отразява чудодейно на настроението. Това е отлично френско вино.
– „Палмър“ не ми звучи по френски – каза тя, гледайки чашата си, сякаш виждаше вътре някакви изображения.
– Той е бил английски генерал под командването на Уелингтън, който влязъл в Бордо със своята армия през 1814 година и се заселил там. Закупил имот, който след време станал известен с името Шато Палмър, и почнал да произвежда вино, като по този начин доказал, че не само перото, но и гроздето е по-силно от меча.
– Не разбирам много от вина – каза тя. – Обикновено предпочитам бърбън и кока – кола.
– С бърбън и кока – кола не можеш да сбъркаш, но ако се интересуваш от вина, с удоволствие ще ти помогна, макар че можеш да почнеш обучението си още на място. Родителите ти имат винарска изба за десет хиляди бутилки. Когато я видях за пръв път, едва не припаднах от завист. – Той отпи глътка вино и я погледна. Тя продължаваше да се взира в огъня. – Видях те с децата на Оксли.
– Те са мили хлапета – каза тя тихо, опипвайки перлената си огърлица. – Малката Мери Маргарет плачеше, когато дойде. Много страда за баща си, горкичката. Доведох ги тук. Мама и мисис Оксли искаха да си поговорят.
– Стори ми се, че между тях всичко е изгладено.
– Аз наистина вярвах, че Джуниър го е извършил.
В очите й изведнъж заблестяха сълзи.
– Отначало и аз мислех така.
– Знам, че онзи ден не помогнах много.
– Ти беше още потресена. Когато решиш да си поговорим, аз съм на разположение.
Савана кимна разсеяно и нервните й пръсти продължиха да играят по перлите. Кинг я изчака да заговори, но тя мълчеше и гледаше огъня. Накрая той се изправи.
– Ако ти трябва нещо, каквото и да било, само се обади.
Тя вдигна очи и стисна ръката му.
– Как така още не си се оженил?
Отначало Кинг си помисли, че Савана флиртува с него, но после осъзна, че говори сериозно.
– Беше отдавна и просто нищо не стана – каза той.
– Мисля, че на някои хора просто им е писано да бъдат сами.
– Но не вярваш, че си от тях, нали?
Тя поклати глава.
– Не. Мисля обаче, че баща ми беше такъв.
Озадачен, Кинг седна отново.
– Защо смяташ така?
Преди Савана да отговори, чуха гласа на Реми:
– Сигурна съм, че много хора биха искали да те видят, Савана.
Двамата вдигнаха очи и я видяха да ги гледа втренчено от прага. Савана послушно се изправи.
– Пак ще се видим, Шон.
Кинг се загледа подир излизащите майка и дъщеря, после стана и отиде при Мишел във всекидневната. Хари бе задържал по пътя Реми и Савана и разговаряше с тях в отсрещния ъгъл.
Гледай да изкопчиш колкото можеш, Хари, помисли си Кинг, защото аз определено бия на очи.
– Нещо интересно? – попита Мишел.
– Савана е неспокойна. Знае нещо, но не смее да проговори.
– Използвай чара си, Шон. Тя си пада по теб.
– О, смяташ ли?
– Моля те. Мъжете са толкова слепи, щом опре до това.
– А на твоя фронт стана ли нещо?
– Поканена съм на следващото представление на Еди. Ще пътувам заедно с Чип.
Кинг скръсти ръце и я погледна.
– Наистина ли?
Тя също го изгледа предизвикателно.
– Да, наистина. Защо?
– Жените са толкова слепи, щом опре до това.
– Я стига, та той е женен, Шон!
– Да, женен е.
