Текст книги "Шестият"
Автор книги: Дейвид Балдачи
Жанр:
Триллеры
сообщить о нарушении
Текущая страница: 27 (всего у книги 28 страниц)
83
Кели Пол погледна нагоре към монумента на Уошингтън. Той беше най-добрата наблюдателна точка в околността.
Търпението й скоро беше възнаградено.
Джеймс Харкс се появи откъм вътрешното стълбище, зави наляво и се насочи към кота нула. Тя го проследи до мига, в който изчезна в тълпата.
Пол направи доста крачки, преди да погледне мъжа до себе си.
Питър Бънтинг беше облечен с избелели джинси и колежански суичър. На главата му имаше бейзболна шапка, а в ръцете си държеше плакат с надпис „Правете деца, а не война!“
– Много добре, Питър – похвали го тя. – Отлично се вписваш в митинг за мир, особено предвид факта, че получаваш поръчки от Министерството на отбраната.
Бънтинг не се усмихна на ироничната й шега.
– Според теб колко души са разположили тук? – попита той.
– Повече, отколкото е необходимо. Численото превъзходство в жива сила не е приоритет единствено на правителството.
– Мислиш ли, че Фостър или Куонтрел също са тук?
– Абсурд. Командирите винаги вървят след армията.
– Дали ще се стигне до насилие?
– Не мога да кажа. Надявам се, че това няма да стане, макар че нещата са извън моя контрол.
– Не ми изглеждаш нервна – с уважение я погледна той.
– Напротив, нервна съм.
– Не ти личи.
– Така е. И ти трябва да опиташ.
Докато говореше, очите й продължаваха да шарят из тълпата.
– Какво ли са направили с тялото на Ейвъри?
– Не знам.
– Бих желал да му организирам достойно погребение.
– Много добре, Питър. Но сега нека се фокусираме върху живите.
Тя погледна часовника си.
Още един час.
Меган Райли беше притисната между двама едри мъже с пистолети под дрехите. Косата й беше сплъстена и мръсна, лицето изцапано. Лявата й скула беше подута и посиняла от юмручен удар, китките й кървяха от наскоро свалените белезници. По блузата под якето й личаха кървави петна. Беше отслабнала, очите й блуждаеха. Влачеше се бавно, с безсилно клюмнала глава.
В далечината пред тях се появи сградата на Музея по аеронавтика и космонавтика. Меган с нищо не показа, че я е разпознала.
Оставаха само десет минути.
Джеймс Харкс се придвижваше с умерена крачка сред тълпата. Знаеше точното разположение на хората си. Сега най-важното бяха синхронизираните действия. Всичко трябваше да се случи точно на минутата. Вдигна глава и веднага засече Меган Райли, която се придвижваше към музея в компанията на охранителите си. Бяха я предупредили, че ще бъде убита при първия опит да издаде дори звук.
Той се обърна в обратната посока.
Високата жена беше облечена в тъмен шлифер, който й стигаше почти до глезените. Мъжът с нея беше още по-висок, облечен с протъркани джинси и суичър и плакат в ръце.
И двамата си пробиваха път към кота нула.
В северния край на площада Харкс зърна мъж в инвалидна количка, бутана от друг. До тях крачеше тъмнокоса жена. По всичко личеше, че и тяхната цел е кота нула.
Харкс ускори крачка и бръкна в джоба си. Беше длъжен да предположи, че всички са въоръжени. Обратното би означавало, че са глупаци. Каза няколко думи в микрофона на китката си. Отговорът дойде в миниатюрната слушалка в ухото му.
Погледна часовника си. Оставаха две минути.
Шон и Мишел почти стигнаха. Той протегна ръка и потупа Рой по рамото.
– Една минута.
Рой кимна, опря длани на коленете си и напрегна мускули.
– Виждаш ли някого? – попита Мишел.
– Още не. Но със сигурност са тук.
Без да забавя крачка, тя го дръпна за ръкава.
– Меган между две горили, назад, малко вдясно.
– Изглежда ужасно – отбеляза Шон.
– Знаеш, че нещата са сериозни.
– Винаги са били такива. Виждаш ли Пол и Бънтинг?
– Пред нас, вляво – кимна тя.
Шон извърна очи в указаната посока.
– Мислиш ли, че Пол е видяла Меган? – попита той.
– Мисля, че тя не пропуска нищо.
– Спомни си Сикрет Сървис, Мишел. Очаквай заплаха от всички посоки.
– Правя го от мига, в който кракът ми стъпи на площада.
– Трийсет секунди! – обяви Кели Пол и хвана Бънтинг за лакътя.
– Знам – кимна той. – Виждаш ли Райли?
– От четири минути насам. Охраняват я двама от горилите на Куонтрел.
– Още колко има наоколо?
– Най-малко десет, а може би и повече.
Бънтинг изведнъж се вцепени. Срещу него си пробиваше път един мъж. Движеше се плавно и без усилия и сякаш не забелязваше тълпата. Този път не носеше обичайния костюм и бяла риза. Очите му бяха скрити зад слънчеви очила, но Бънтинг беше сигурен, че не пропускат нищо.
– Харкс е тук!
– Естествено – кимна Пол. – Къде другаде очакваш да бъде?
– Само като го видя, и се разтрепервам!
– Такава му е работата. Разполагаме с десет секунди.
Бънтинг изведнъж усети, че не му достига въздух.
– Кажи ми, че всичко ще свърши добре, Кели! – прошепна на пресекулки той.
Пръстите й се забиха в лакътя му.
– Дръж се, Питър. Почти стигнахме. Ти само се дръж!
След тези думи Пол погледна часовника си и ускори крачка.
Всичко наоколо изчезна. Това беше нейният свят. Нейната версия на Стената.
Пет… Четири… Три… Две…
84
Изправиха се един срещу друг. Делеше ги шейсетсантиметрова тревна ивица, която в момента изглеждаше като Атлантическия океан.
Очите на Джеймс Харкс се забиха в лицето на Кели Пол. Нейните го гледаха, без да мигат.
Притисната между двамата охранители, Меган Райли гледаше равнодушно в краката си. Шон и Мишел стояха на крачка от Пол и Бънтинг, от двете страни на инвалидната количка.
Рой изправи гръб и качулката падна от главата му.
Меган вдигна глава, видя Шон и Мишел и по лицето й се изписа дълбоко облекчение.
– Нека го направим лесно и просто – тихо се обади Харкс. – Изпратете Бънтинг и Рой насам и си приберете Райли.
– Струва ми се, че не е честно – поклати глава Пол. – Вие получавате двама, а ние само един.
– Такава е сделката – отвърна Харкс.
– Не, такова беше предложението.
– Наистина ли искаш да променяш условията? – погледна я с интерес Харкс. – Тук и сега? Хората ми имат десет предварително уточнени мишени и чакат сигнала ми. Сама ще решиш дали искаш да загинат невинни хора. Но аз те съветвам да не го правиш.
– Разбирам логиката ти, Харкс. Наистина я разбирам.
– Но все още не си съгласна, така ли?
– Не е задължително.
– Слушай, времето ни е ограничено. Искам отговор.
– Предлагам да ти дадем Бънтинг – рече Пол и избута напред мъжа до себе си.
– Значи аз съм жертвеният агнец, а? – намръщено процеди Бънтинг и рязко се дръпна. – Кръвта вода не става, нали?
– Искаме пълния пакет – поклати глава Харкс.
– Той ми е брат.
– Само наполовина.
– Въпреки това – спокойно отвърна Пол.
– Май искаш доказателство за намеренията ми! – извика Харкс и посочи едно момченце, което държеше в ръце чаша с горещ шоколад. – Само да вдигна ръка, и хлапето ще се сдобие с трето око!
– Нима ще го направиш? На едно дете?
– Ако предпочиташ, ще убия някоя бабичка – отвърна с каменно лице Харкс. – Все ми е едно.
– Знаеш ли, че си голям мръсник?
– Подобни констатации не променят нещата. Да вдигна ли ръка?
– Ти ще убиеш брат ми!
Харкс премести поглед към Рой, който продължаваше да седи в количката.
– Ще повярваш ли, ако ти кажа, че замисълът е друг?
– Защо трябва да вярвам на човек като теб?
– Мозъкът му е златна мина. Кой е луд да хвърля златото на боклука?
– Искаш да кажеш, че ще работи за друга държава?
– Това не би трябвало да е проблем.
– Аз не съм предател – обади се Рой.
– Твоя работа – сви рамене Харкс. – Това е начинът да останеш жив.
– Дори да ти го предадем, ти пак няма да ни пуснеш да си тръгнем живи – подхвърли Пол.
– Давам ти думата си, че нищо подобно няма да се случи.
– Не ти вярвам.
– Не те обвинявам. И аз не ти вярвам.
– Сигурно са ти платили добре за подобно предателство.
– Ти го казваш, не аз.
– Кога се продаде, Харкс? Или вече си забравил?
Чертите на Харкс се втвърдиха за миг.
– Ако Едгар Рой не стане от количката и не дойде при мен заедно с мистър Бънтинг, вдигам ръка! – сухо обяви той. – Искаш ли да видиш как хлапето няма да довърши шоколада си?
Шон и Мишел се обърнаха към момченцето. Тялото на младата жена се стегна за скок.
Рой се надигна от инвалидната количка.
– Еди, не! – изкрещя сестра му.
– Достатъчно хора умряха заради мен, Кел – отвърна той. – Стига толкова, край! Не и това невръстно хлапе!
– Чувал съм, че имаш страхотен ум, Рой – подхвърли Харкс. – Хайде, ела при мен. Вие също, мистър Бънтинг!
Всички гледаха как двамата мъже направиха крачка напред. Харкс леко кимна и горилите му пуснаха Меган, която се запрепъва към Шон и Мишел.
Шон не спираше да оглежда тълпата, разделяйки я на отделни сектори. Бавно и последователно, като рибар, който е хвърлил стръвта и внимателно навива кордата. Изпита чувството, че никога не е напускал Сикрет Сървис. Беше давал безброй дежурства точно тук, сред националните паметници. В мозъка му се беше запечатало всичко, което трябваше да направи. По инстинкт, без изобщо да се замисля.
Забеляза онова, което търсеше, в мига, в който Меган се присъедини към тях. Един мъж ги следеше твърде напрегнато, въпреки че се стараеше да не го показва. Ръката му се плъзна към джоба. За миг проблесна оптически мерник.
Шон се стрелна напред.
Екна изстрел.
Куршумът го улучи в гърдите. Той изпъшка, просна се на тревата и се плъзна по нея.
– Шон! – изкрещя Мишел.
Горилите от двете страни на Райли рухнаха на земята, преди да успеят да извадят оръжията си. Телата им се загърчиха от болка. Върху тях скочиха други мъже. Пистолетите им хвърляха синкави отблясъци.
– Къде е стрелецът? – изкрещя един от тях.
Събралата се тълпа реагира на изстрелите като морска вълна, набираща внезапна сила. Настъпи страхотна бъркотия. Хората се разбягаха във всички посоки.
Джеймс Харкс реагира светкавично. Точните му изстрели повалиха двама от нападателите, които рухнаха на тревата. Той се придвижваше напред, очите му не пропускаха нищо. Нямаше представа кой е стрелял пръв, но това провали плановете му. От прецизно подбраните тактически позиции не остана нито следа.
Оставаше му единствено да върви напред и да си пробива път с всички възможни средства.
Мишел коленичи до партньора си.
– Шон!
– Давай! – надигна се на колене той. – Действай според плана! Аз съм добре.
Очите й се спряха на скъсаната му бронежилетка.
– Сигурен ли си?
Той докосна гърдите си и се намръщи.
– Изведи ги оттук, Мишел! Веднага!
Тя стисна ръката му, скочи и сграбчи Рой и Меган за китките.
– След мен!
Тримата хукнаха да бягат, пробивайки си път сред обезумялата тълпа.
Харкс най-сетне я засече и се насочи към нея.
Кели Пол беше с гръб към него. Делеше ги по-малко от метър.
– Пол!
Тя светкавично се завъртя, видя го и стреля.
Мъжът зад Харкс изпъшка от попадението на гумения куршум и политна напред. Насоченият в гърба на Харкс пистолет изтрака на паважа миг преди да гръмне.
Пол се приближи. Харкс сведе поглед към поваления мъж, светкавично окован в белезници от появилите се изневиделица агенти на ФБР.
– Благодаря – каза Харкс.
– За нищо. Според мен е видял как елиминираш хората на Куонтрел и е разбрал какво става. – Тя посочи наляво. – Аз свалих още двама. Вече са в ръцете на ФБР.
– Двама и от мен, плюс онези, които държаха Райли – кимна Харкс и вдигна електрошоковия си пистолет. – Следователно остават още петима. Няма как да се измъкнат, защото районът е отцепен.
– Откъде дойде първият изстрел? – попита тя.
– Нямам представа. Но никак не ни помогна. Брат ти? Райли?
– Всичко е наред. Вече са извън опасност. Къде е Бънтинг?
Харкс махна към далечния тротоар. Бизнесменът се отдалечаваше в компанията на двама федерални агенти.
– Добра работа – кимна тя.
– От доста време следя тези типове. Нещата бяха на косъм.
– Но сега всичко е наред.
– Беше ми приятно отново да работим заедно.
– Нямаше да се справя без теб, Джим.
Мишел умело си пробиваше път. Меган и Рой вървяха плътно зад нея. На няколко крачки от тях най-после се появи празно място.
– Внимавай! – изкрещя Рой.
Предупреждението беше излишно, защото тя вече беше съзряла опасността. Пусна ръката му, стрелна се напред и се завъртя във въздуха. Нападателят се просна по гръб, повален от страхотен ритник. От счупената му челюст бликна кръв.
– Мили боже! – прошепна Рой, заковал невярващ поглед в тежащия над сто килограма мъж. – Как го направи?!
– На мен мозъкът ми е в краката! – извика тя. – Хайде, мърдай, мърдай!
Няколко секунди по-късно те се добраха до вана. Мишел запали двигателя и включи на скорост.
Едгар Рой се обърна към хаоса, останал зад тях.
– Нещата не се развиха точно по план – отбеляза той.
– Това никога не става – отвърна Мишел и стъпи на газта. – Важното е, че сме живи. – Очите й потърсиха младата жена в огледалото. – Добре ли си, Меган?
Меган се облегна назад и отметна сплъстените кичури от челото си.
– Вече да. По едно време си мислех, че всичко е свършено. – Потърка разранените си китки и глухо добави: – Тези мръсници ме пребиха!
– Знам. Открихме окървавения ти пуловер.
– Нож – каза лаконично Меган и докосна рамото си.
– Но си добре, нали?
– Пуснаха ми малко кръв, за да разберете, че не се шегуват. Мисля, че станах доста по-твърда през последните няколко дни… – Тя замълча за момент, после глухо добави: – Съжалявам за полицай Добкин… Беше ужасно. Разбиха вратата и го застреляха. Нямаше шанс дори да посегне към пистолета си.
– Важното е, че ти оцеля – каза Мишел.
Меган се обърна към Рой и протегна ръка.
– Приятно ми е, че най-после се запознахме. Радвам се, че се отървахте.
– И аз се радвам за вас – срамежливо отвърна Рой и стисна ръката й. – Извинявам се за първата ни среща. Но тогава нямаше как да общувам с вас.
– Забравете – махна с ръка Меган. – Единственото нещо, от което се нуждая в момента, са един горещ душ и чисти дрехи.
– Знам място, където ще получиш и двете – обади се Мишел. – След пет минути сме там.
Меган машинално се обърна и погледна назад.
– Мишел, преследват ни! – стреснато извика тя.
– Спокойно, така трябва да бъде. ФБР ще ни охранява през целия път до тайната квартира. А когато всичко свърши, ще отскочим и до оперативното им бюро. Налага се да дадеш подробни показания, Меган.
– С удоволствие ще им помогна – кимна Меган, после с усмивка добави: – Но нали може първо да се изкъпя?
– Дадено.
Продължиха напред. Черният джип зад тях бавно скъсяваше дистанцията.
85
Дванайсетте наемници на Куонтрел бяха обезоръжени, оковани с белезници и натоварени във вановете на ФБР. Многобройните участници в митинга останаха с впечатлението, че стрелбата е дело на някакъв луд, който не споделя ентусиазма им за свят с по-малко насилие. Тълпата беше избутана максимално далеч от размириците.
Шон, Кели Пол, Бънтинг и Джеймс Харкс се срещнаха някъде по средата. Шон крачеше леко приведен на една страна.
– Сериозно ли е? – попита Кели Пол и огледа дупката в бронежилетката му.
– Натъртено ребро – намръщи се той. – Но е по-добре, отколкото да съм мъртъв.
– Ти спаси живота на Еди.
– Очевидно не ме бяха запознали с целия план – обади се Харкс. – Нямах представа, че ще прибегнат до този вариант.
– Може би някой от тях просто е решил да получи допълнителен бонус – успокои го Пол.
– Как успя да засечеш стрелеца преди другите? – попита Харкс и погледна с уважение Шон.
– Едно време с това си вадех хляба.
– Как са останалите? – попита Пол.
– Току-що се чух с Мишел – отвърна Шон. – Вече са на безопасно място. Меган е доста зле, но след като си почине, изкъпе и облече чисти дрехи, ще се оправи. Има рана на рамото, но Мишел вече я е почистила. Ще я прегледат по-подробно, когато отиде да даде показания във ВОБ.
– Ясно – кимна Пол и погледна към Харкс. – Следващият ни ход?
– Трябва да посетя двама от най-любимите си хора и да им обясня, че се налага да променят живота си, и то по начин, който едва ли са очаквали.
– Предай най-добрите ми пожелания на Елън Фостър и Мейсън Куонтрел – усмихна се Пол.
– Бяха убедени, че използват Меган Райли, за да се доберат до Бънтинг и Рой. Лично аз нямах нищо против младата адвокатка, но тя ми беше нужна, за да настроя моите приятели един срещу друг.
– Нямаше друг начин – кимна Пол.
– Сигурни ли сте, че разполагате с достатъчно доказателства, за да ги отстраните? – нервно се обади Бънтинг. – И двамата са много добри, когато става въпрос да прехвърлят своята вина върху други. Казвам ви го от личен опит.
– Знам, че е така, мистър Бънтинг. Но тази операция я планираме доста отдавна. Прокуратурата е убедена, че разполага с достатъчно доказателства. Главният свидетел ще бъда аз. Можех да арестувам Фостър много по-рано, но ме възпряха юридически увъртания от сорта на „той каза – тя каза“. За съжаление платихме висока цена за това. Много хора умряха. Убийството на агент Мърдок ще ми тежи, докато съм жив.
– Брат ми твърди, че той е разбрал за Е-програмата.
– Подслушваха килията му – кимна Харкс. – Превъртяха в мига, в който разбраха това, и заповядаха убийството, без изобщо да говорят с мен. Научих за смъртта на Мърдок едновременно с всички останали… – Той замълча за момент, после мрачно тръсна глава. – Но сега тези мръсници няма да се измъкнат!
– Да се надяваме – каза Бънтинг.
– За да ви успокоя, ще добавя, че разполагаме с един хубав бонус към вече събраните доказателства – погледна го Харкс.
– Какъв бонус? – трепна Бънтинг.
– Проверихме идеята ви за сателитните квадранти и получихме информация, на каквато дори не се бяхме надявали. Оказа се, че Фостър е подписала заповед за тричасова позиционна промяна на спътника над дома на Едгар Рой. Това се е случило една седмица преди да бъде арестуван.
– Тогава са били заровени труповете в хамбара, така ли? – попита Шон.
– Именно.
– Но защо казваш, че сме получили повече от това, на което си се надявал? – погледна го Пол. – Става въпрос за позиционна промяна на спътника – нещо, което е показателно, но само по себе си не представлява престъпление. Със сигурност съществуват още много причини за подобна промяна и Фостър със сигурност ще се възползва от този факт.
– Напротив, няма да може.
– Защо? – остро попита Бънтинг.
– Защото се оказа, че точно по същото време и Куонтрел е осъществявал непрекъснато наблюдение на хамбара на Рой. Ти беше прав в подозренията си, че този човек ще потърси допълнителна застраховка срещу коварството на Фостър.
– Това означавали, че разполагаме с видео за внасянето на труповете в хамбара? – попита Шон.
– Да. Разполагаме с изключително качествен видеоматериал. От него става ясно, че изпълнителите са бивши сътрудници на Фостър от времето, когато е работила в Далечния изток. Предполагам, че тя е предпочела тях, защото не е била сигурна, че Куонтрел ще свърши работа. Те вече са арестувани и съдействат по всякакъв начин на ФБР за изграждането на солидно обвинение.
– Срещу възможно най-добрите и приятни хора – промълви с видимо облекчение Бънтинг.
– Съжалявам, че бях принуден да ви държа на тъмно – потупа го по ръката Харкс. – Съжалявам и че се държах грубо с вас и заплашвах семейството ви. Но тези хора са умни и изключително опитни. Държаха ме изкъсо, непрекъснато ме наблюдаваха. Бях длъжен да играя по правилата до самия финал, за да спечеля доверието им.
– Стига проповеди, Харкс. Тук трябва да призная, че за пръв път се усъмних в твоята роля, когато остави Ейвъри жив. – Бънтинг замълча за момент, после тихо добави: – Този човек много ще ми липсва…
– Съмнявам се – поклати глава Харкс. – В понеделник сутринта ще ви чака в нюйоркския ви офис.
– Какво?! – зяпна Бънтинг. – Ами онова телефонно обаждане?
– Те наистина искаха да го ликвидират, но аз успях да ги убедя, че могат да го направят и по-късно. Така стигнахме до решението да ви извъртим онзи малък номер. Нямаше да им позволя да убият момчето.
– Слава богу!
– А семейството ви е живо и здраво и е под охраната на федералните власти.
– Знам, вече се чух със съпругата си. – Бънтинг се поколеба за момент, после добави: – Мисля да си взема малко отпуск. Надявам се, че Е-програмата ще може да се справи и без мен, поне за известно време.
– Много добра идея – кимна Пол. – Честно казано, Еди също се нуждае от малко почивка. Отсега нататък той ще прекарва много повече време в компанията на голямата си сестра.
След тези думи Харкс си тръгна, нетърпелив да довърши задачата, която беше поел преди много време.
– Хубаво е да имаш за съюзник човек като него – прошепна Кели Пол.
– Убеден съм, че и той мисли така за теб – подхвърли Бънтинг.
– В такъв случай да кажем, че сме постигнали едно полезно споразумение и за двете страни.
Шон понечи да добави нещо, но телефонът му иззвъня и той погледна дисплея. Изписаното върху него име му беше познато.
Това обаждане щеше да промени живота на Шон Кинг.
