Текст книги "Шестият"
Автор книги: Дейвид Балдачи
Жанр:
Триллеры
сообщить о нарушении
Текущая страница: 24 (всего у книги 28 страниц)
73
Елън Фостър седеше в подземния бункер, предназначен за много дискретни срещи. Тук не се водеха записки, липсваха записващи устройства и други средства за наблюдение.
Мъжът срещу нея я гледаше, без да отмества поглед.
– Никога няма да разбереш колко ме вбеси всичко това! – каза тя.
Мейсън Куонтрел не отговори. Пръстите му нервно почукваха по масата, а очите му не слизаха от лицето й.
– Това беше най-доброто, на което съм способна – продължи тя. – А ти просто трябваше да си свършиш работата. Но какво стана? – Дланта й се стовари върху масата. – Какво стана, Мейсън?!
Лицето на Куонтрел потъмня от приток на кръв.
– Всички бяхме прецакани, Елън – отвърна той. – По всичко личи, че става въпрос за шпионин, който е успял да проникне в твоята операция още от самото начало. Аз нямам вина, защото изпълних абсолютно всичко, което зависеше от мен.
– Не ставай смешен! Изиграха именно теб! Надхитриха те!
– Надхитриха ни! – натъртено отвърна Куонтрел. – Теб и мен!
Гневът напусна Фостър, но изражението й остана мрачно.
– Не харесвам нито тона, нито думите ти, Мейсън! – остро каза тя.
– Сега не е време да се караме, Елън – опита се да я успокои той. – Загубихме един рунд, нищо повече. В замяна спечелихме всички останали.
– Те отмъкнаха Рой и така спечелиха решителния рунд! Има опасност да бъдем нокаутирани още в следващия!
Дискретно прокашляне им напомни за третия човек, който присъстваше в бункера.
– Според мен мистър Куонтрел е прав, госпожо министър – обади се Джеймс Харкс.
Фостър се обърна и заби мрачен поглед в лицето му. Още не можеше да преглътне унижението от предишната нощ. Ако не беше провалът, със сигурност нямаше да го покани на тази среща.
– Как стигна до това заключение? – попита с леден тон тя.
– Според първоначалния план трябваше да отмъкнем Рой и да хвърлим вината върху Бънтинг и хората му. И на практика стана именно така. В този смисъл не е нужно да фабрикуваме вината му, защото тя е факт.
– Точно така – кимна Куонтрел.
Фостър вече клатеше глава.
– Пропускаш един много важен детайл, по-точно фалшивия екип на ФБР, който измъкна Едгар Рой от „Кътърс“. Те бяха хора на Куонтрел и се проявиха като пълни идиоти!
– Това е без значение – спокойно отвърна Харкс. – Фалшив или не, екипът на мистър Куонтрел се появи на сцената петнайсет минути след нападението срещу конвоя. Не бяха в състояние да си върнат Рой, но разчистиха терена преди появата на когото и да било друг. Следователно обществеността ще научи един-единствен факт, а именно, че някакъв фалшив екип на ФБР е извел Рой от „Кътърс“. В момента Рой е в ръцете на Бънтинг, тоест именно Питър Бънтинг стои зад цялата операция – обобщи Харкс.
– Ами Кел и Пол? – рязко попита Фостър. – Няма как да не е замесена, защото става въпрос за брат й!
– Вече знаем, че Бънтинг изобщо не е бил в болницата при съпругата си – обади се Куонтрел. – Всичко е било постановка за отвличане на вниманието ни.
– След което семейството му минава в нелегалност – добави Харкс. – Планът е наистина добър.
– Добър ли? – намръщено го изгледа тя. – Защо тогава не ръкопляскаш, Харкс?
– Подценяването на противника е сериозна грешка, министър Фостър. Те са добри и ние трябва да го признаем. А после да се опитаме да бъдем по-добри от тях.
– Добре, успяха да отмъкнат Рой – тръсна глава Куонтрел. – Но какво ще го правят? Той не знае нищо, което би могло да ни компрометира.
– На всичкото отгоре има статут на избягал затворник и аз не виждам по какъв начин би могъл да го използва Бънтинг – добави Харкс. – Няма как да го върне в Е-програмата.
– Което ни дава добър шанс да го приберем обратно – бавно се проясни лицето на Фостър.
– Успеем ли, нищо няма да попречи на първоначалните ни планове – добави Куонтрел. – Рой ще умре, а вината за смъртта му ще бъде хвърлена върху Бънтинг. Това означава окончателен край на Е-програмата.
Фостър стана и закрачи напред–назад.
– Тази сутрин получих нещо, което значително ще ни улесни – подхвърли тя.
– Какво? – втренчи се в нея Куонтрел.
– Недвусмислено разрешение на президента да използваме всички средства за отстраняването на проблема.
– Всички средства? – остро попита Харкс. – Лично от президента?
– Именно – кимна Фостър. – Мисля, че то значително улеснява задачата ти, Харкс.
Той погледна Куонтрел, после отново насочи вниманието си към Фостър.
– Това означавали, че имам свобода на действие?
– Защо питаш? Може би не се чувстваш готов?
– Не. Просто искам потвърждение, че нещата ще станат така, както реша аз.
– Аз нямам нищо против – обади се Куонтрел. – Наясно съм, че моите хора се провалиха, но съм готов да се доверя на високата ти репутация, Харкс.
– А вие, госпожо министър? – попита Харкс.
– Искам да се погрижиш за всичко. Не ме интересуват средствата, които ще използваш.
– Кого да оставя жив?
– Не съм сигурна, че искам някой от тях да остане жив – изненадано го погледна Фостър. – Защо да го правя?
– Пак ще повторя, че настоявам за пълна яснота по всички въпроси.
– Ще я получиш, Харкс – наведе се над него тя. – Искам смърт за Едгар Рой. Искам смърт за Питър Бънтинг, Кели Пол, Мишел Максуел и Шон Кинг. Достатъчно ясно ли се изразих?
– Да.
Тя се изправи и погледна Куонтрел.
– Ако сме приключили, бих искала няколко минути насаме с Харкс. Трябва да уточним някои неща по един друг въпрос.
Елън Фостър изчака оттеглянето на Куонтрел и седна на ръба на масата.
– Снощи останах недоволна от теб. Поведението ти беше повече от странно.
– Виждам, че наистина мислите така.
– Какво би трябвало да означават тези думи?
– Бих казал, че вашето поведение беше странно, но това едва ли ще ви направи впечатление.
– Не съм свикнала да получавам откази.
– Виждам.
– Мога да превърна живота ти в ад.
– Наистина можете – кимна Харкс.
– Но мога да го превърна и в точно обратното.
– Аз не съм проститутка, госпожо министър.
– Ти си онова, което аз искам да бъдеш – отсече Фостър. – И така, как мислиш да се справиш със ситуацията?
– Имам задача, която трябва да изпълня.
– А след това?
– След какво?
Дългият й маникюр се плъзна по ръката му.
– Искам те, Харкс. А когато искам нещо, аз винаги го получавам. Просто и ясно.
– Защо? – вдигна глава и я погледна той.
– Какво защо?
– Вие можете да бъдете близка с посланици, сенатори или с някой от онези задници на Уолстрийт. На практика с всеки, с когото пожелаете. Защо аз? Какво изобщо означавам за вас?
– Имала съм мъже от всички тези категории, които изброи. Но то е като при сладоледа. Винаги ти се иска да опиташ нещо различно. – Помълча за момент, приведе се към него и добави: – След изпълнението на задачата ще продължиш да работиш за мен така, както аз искам. Ясно ли е?
– Да.
– Много добре – погали го по бузата тя. – А сега върви да си вършиш работата.
– Слушам.
74
– Той е на телефона, сър!
Мейсън Куонтрел вдигна очи от документите пред себе си и учудено погледна секретарката, която се беше втурнала в кабинета му, без дори да почука.
– Кой?
– Питър Бънтинг!
– Какво?! – стресна се той, моментално забравил текущата си работа. – Бънтинг ме търси по телефона?!
– Да, сър. На първа линия.
– Свържи се с охраната! Моментално да проследят номера!
Жената кимна и забързано напусна кабинета.
Куонтрел се втренчи в мигащата светлина на апарата пред себе си, изчака за миг и грабна слушалката.
– Ало?
– Здравей, Мейсън – любезно го поздрави Бънтинг. – Знам, че твоите експерти се опитват да засекат откъде се обаждам. Нямам нищо против това, защото боклуците, които продаваш на Пентагона на петдесеторна цена, просто няма как да пробият защитата ми. Но въпреки това ще бъда кратък.
– Къде е Едгар Рой, Бънтинг?
– Задаваш ми смешен въпрос, Мейсън. Особено на фона на онова, което се случи с твоите момчета.
– Нямам представа за какво говориш, по дяволите!
– Добре, добре, няма да спорим. Вероятно си представяш, че се намирам в Хувър Билдинг и този разговор се записва.
– Съмнявам се, че изобщо ще посмееш да се доближиш до Хувър Билдинг, освен ако не бъдеш арестуван! Положението ти е доста сериозно, приятелю.
– Мислиш ли? Аз пък съм на мнение, че твоето е направо отчайващо.
– Никога не те е бивало в лъжите, Пит.
– Беше огромен провал, да знаеш.
– Кое?
– Акцията на хората ти да измъкнат Рой. Нима е възможно да забравиш охранителните камери в „Кътърс“?
Коремните мускули на Куонтрел леко се стегнаха.
– Нямам представа за какво говориш.
– За охранителните камери, Мейсън. Нали си спомняш какво е предназначението им? Да виждат и снимат.
– Аз… От новините разбрах, че електрическото захранване е било изключено като част от плана за бягството… – Преглътна и тежко добави: – Твоят план!
– Но „Кътърс“ е федерален обект със специално предназначение, а Мейн е един много зелен щат.
– Това пък какво означава, по дяволите?
– Нима не си забелязал слънчевите панели, Мейсън?
Куонтрел не отговори.
– Май не си си направил труда да отскочиш лично до там, Мейсън. Предпочел си да се довериш на лакеите си. Да, в „Кътърс“ действително разполагат с авариен генератор за ток, но освен него разчитат и на слънчевата енергия. Тя не е достатъчна да захрани обекта, нито дори електрическата ограда. Но в замяна на това захранва камерите, и то в продължение на цели двайсет и четири часа.
– Слънчево захранване? – объркано повтори Куонтрел.
– Точно така, Мейсън. Благодарение на него камерите са направили отлични снимки на хората ти. Въпреки фалшивите униформи и оборудване на ФБР лицата им се виждат съвсем ясно.
– Не можеш да използваш това, Бънтинг! – отсече Куонтрел, но гласът му издайнически потрепна.
– На практика се опитвам да ти посоча начин за измъкване, Мейсън.
– Не ми трябва никакъв начин за измъкване, но защо, по дяволите, ще ми предлагаш подобно нещо? – засмя се пресилено Куонтрел.
– Камерите са заснели двама души, които са бивши твои служители, Мейсън. Напуснали са съвсем наскоро. Нима си толкова затруднен, че не можеш да си позволиш външна помощ? Знам, че държиш директора в джоба си, но малките камъчета преобръщат каруцата. А ти си допуснал цели две фатални грешки: забравил си за камерите и си използвал проследими изпълнители.
– Не вярвам нито дума от онова, което казваш!
– Всъщност не те обвинявам.
Куонтрел вдигна глава към мъжа, който се беше изправил на прага. Беше началникът на охраната, който мрачно поклати глава.
Шефът на фирмата го отпрати с гневен жест.
– Още ли си там, Мейсън? – развеселено подхвърли Бънтинг. – Май горилите току-що ти докладваха, че няма как да ме засекат, а?
Куонтрел скочи с такава сила, че столът му отлетя назад. Главата му се въртеше във всички посоки, напразно търсейки електронните или човешки очи, които явно наблюдаваха действията му.
– Успокой се, Мейсън. Няма нищо страшно. Не те виждам, но просто те познавам добре. Ти си предвидим човек.
– Каква игра играеш, Бънтинг? – изрева извън себе си Куонтрел.
– Не е игра, Мейсън. Но ти явно не проявяваш интерес към онова, което исках да ти кажа. Имам един последен въпрос: как ще реагираш, когато хората на Фостър дойдат да те арестуват?
Този път коремът на Куонтрел болезнено се сви и той неволно се прегъна надве.
– Фостър?
– Нима си въобразяваш, че ще се отървеш с лекотата, с която ще го направи тя? Няма да стане, приятелю. Тази жена е твърде умна, за да го допусне.
– Накъде биеш? – прошушна Куонтрел и безсилно се отпусна на стола.
– Твоите горили свършиха и другата мръсна работа, нали? Имам предвид шестте трупа, заровени в хамбара на Рой, а по-късно и убийствата на Мърдок, Дюкс и…
– Хей, чакай малко!
– Изиграла те е, Мейсън. А сегашните събития са толкова обезпокояващи, че вероятно вече е активирала спасителния си план. Ще избърше пода с теб, приятелю. Наивната и лековерна министърка и коварният търговец на оръжие. Класика в жанра, която не би трябвало да те изненадва. По същия начин и ти постъпи с мен. Но аз поне проявих достатъчно разум да си плюя на петите. А ти си седиш в луксозния офис въпреки мишената, която е изписана на челото ти.
– Ти… Нямаш никакви доказателства… Аз мога да… Имам много приятели…
– И аз мислех, че имам – въздъхна Бънтинг. – Но Фостър успя да ги настрои срещу мен. В момента прави същото и с твоите приятели, а ти добре знаеш, че тя може да бъде безкрайно убедителна. Питам се дали вече е успяла да поиска извънредна среща с президента, за да го информира за предателството ти.
– Какво предателство?! – процеди Куонтрел.
– О, не ти ли казах? Днес сутринта госпожата е получила пълен набор от памет картите от камерите, придружен от подробен доклад за тяхното съдържание. Знам го от своя резервен информатор в „Кътърс“, когото предвидливо оставих в сянка до последния момент. Наречи го един добър подарък от мен. Като цяло ще бъде предостатъчно за една сурова присъда. Компанията ти ще бъде изхвърлена от списъка с държавните поръчки, което автоматично означава крах на целия ти бизнес, защото не се занимаваш с нищо друго. На теб обаче ще ти е все едно, защото ще се намираш в някоя голяма федерална клетка, чиито обитатели с удоволствие ще те приемат.
– Но аз мога да проваля тази кучка! – изкрещя Куонтрел. – Знам много неща за нея!
– Няма как да стане, Мейсън. Тя просто е по-умна от теб. Няма значение какво знаеш, защото тя е министър в действащото правителство, а твоята репутация не е от най-безупречните. Защо мислиш, че е избрала именно теб за подобна операция, глупако?
Осъзнал какво го чака, Куонтрел усети как кръвта се опича от лицето му. Облиза пресъхналите си устни и тихо промълви:
– Спомена за някакъв изход…
– Да, така е. Искаш ли да го чуеш?
Куонтрел се закашля, усетил сухота в гърлото си.
– Да – прошепна той едва чуто.
– Много добре. Не мърдай никъде и чакай да ти се обадя.
Куонтрел понечи да изкрещи в слушалката, но Бънтинг вече беше затворил.
75
Благотворителният галаконцерт в Линкълн Сентър беше в разгара си. Участваха звезди и от двете крайбрежия. Като член на управителния съвет, съпругата на Питър Бънтинг беше хвърлила много усилия за организацията, но здравословното състояние не й позволи да присъства. Затова поканата й използваше друга дама.
Висока и царствена, облечена в дълга рокля и с прибрана коса, от която се спускаха няколко немирни кичура, Кели Пол крачеше по коридора с чаша бордо в ръка. Макар да беше непозната за гостите, повечето от тях я оглеждаха с интерес.
Имаше една-единствена причина за присъствието й тук и тя скоро я откри.
Елън Фостър не се чувстваше особено добре. Не само поради проблемите с Едгар Рой, но и защото присъстваше на събитие, на което нямаше как да бъде център на вниманието. Тук нейната популярност беше ограничена, въпреки че едва ли някой друг в огромната сграда разполагаше с повече публична власт от нея. Разделени на групички, възбудените гости просто я заобикаляха, устремени към поредната холивудска или рок звезда.
Фостър се разхождаше с чаша шампанско в ръце и крадешком оглеждаше лицата на хората, очаквайки някой от тях да я разпознае и евентуално да я заговори, за да изрази почитта си. Не намери такъв и след кратко колебание реши да се насочи към дамската тоалетна.
Изправи се пред едно от огромните огледала с намерението да си сложи още малко червило.
– Здравей, Елън – разнесе се един глас.
Тя трепна и за миг се вцепени. В огледалото не се виждаше никой.
– Няма да ни безпокоят, защото заключих вратата – обади се отново гласът.
Фостър бавно се обърна.
– Въоръжена съм! – обяви тя.
– Не, не си.
От сянката се появи високата фигура на Кели Пол. Дори на седемсантиметровите си токчета Фостър изглеждаше като джудже пред нея.
– Кели Пол? – втренчи се в нея тя и поклати глава. – Трябва да си луда, за да правиш това!
– Какво да правя? Да се изпишкам ли? Нима това вече е забранено в Линкълн Сентър?
Фостър се облегна на гранитния плот и скръсти ръце пред гърдите си.
– Мога да заповядам да те арестуват.
– За какво?
– За куп неща.
– Бъди по-конкретна, ако обичаш.
– Къде е брат ти?
– И аз исках да ти задам същия въпрос.
– Виж какво, нямам време за подобни игри.
– Питър Бънтинг? – подхвърли Пол.
– Какво за него?
– Разбрах, че си го натопила здравата.
– Напротив. Той сам си изкопа гроба.
Пол вдигна ръце.
– Ако желаеш, можеш да ме провериш за микрофони, но искам да бъдеш откровена.
Фостър я изгледа така, сякаш си беше изгубила ума.
– Трябва да се връщам на партито. Имай предвид, че хората ми охраняват всички изходи, ако случайно решиш да си тръгнеш. С интерес очаквам да разбера колко обвинения ще бъдат повдигнати срещу теб.
След тези думи тя се обърна и тръгна към вратата.
– Събитията около Мейсън Куонтрел стават все по-интересни, не мислиш ли?
Фостър спря с ръка върху топката на бравата.
– Кой? – преднамерено небрежно попита тя.
– Президентът на Мъркюри Груп, съучастник в престъпленията ти.
– Ужасно съм разочарована от падението ти. Преди време беше наистина добра, но сегашното ти представление е жалко и, извинявай, абсолютно аматьорско.
– Бънтинг е умен мъж и никак не му беше трудно да надхитри Куонтрел – спокойно добави Пол. – Направи връзката и откри нужните доказателства. Куонтрел е наясно, че с него е свършено и отчаяно търси сделка с ФБР. Вероятно ще отгатнеш какво ще му поискат в замяна.
Фостър просто стоеше и я гледаше.
– И това ли е аматьорско представление, Елън?
– Слушам те само защото се забавлявам – отвърна Фостър, но цялостното й поведение говореше друго.
– Нещата много бързо ще излязат наяве – добави с равен глас Пол. – Куонтрел се готви да те предаде.
– За какво по-точно? – успя да пусне една крива усмивка Фостър.
Пол вдигна ръка и започна да изброява на пръсти:
– Първо, за шестте трупа в хамбара. Второ, за убийството на адвоката и секретарката му. Трето, за смъртта на директора на затвора „Кътърс“. Четвърто, за ликвидирането на един полицай в Мейн. И накрая най-важното – за ликвидирането на един агент на ФБР. Момчетата в Хувър Билдинг наистина побесняват, когато убият някой от колегите им. Това не биваше да го правиш, Елън. Много важно, че е разбрал за Е-програмата. Защо ти трябваше да го ликвидираш? Човекът имаше три деца.
– Отдавна не бях чувала толкова глупости накуп! – отсече Фостър.
– Но въпреки това си още тук.
– Защо ми разказваш тия неща?
– Защото искам брат си обратно. Жив и здрав. Но за да стане, ми трябва твоята помощ.
В очите на Фостър за пръв път проблесна несигурност.
– Брат ти беше отвлечен от „Кътърс Рок“ от хора, които са се представили за агенти на ФБР – сухо рече тя. – Казано иначе – от теб!
– Отлично знаеш, че са били хора на Куонтрел.
– Но…
– Какво „но“? Нима ти е пробутал някакви глупости от сорта, че планът се е провалил? Или че е изгубил брат ми? – Кели Пол направи крачка напред. – Искам си го, Елън. Искам си Еди жив и здрав! Уверявам те, че ще си го получа, по един или друг начин. – Тя замълча и се втренчи във Фостър, която беше запазила безизразното си изражение. – Куонтрел те е изиграл, нали? Казал е, че ще отвлече Рой и ще го ликвидира, а после ще накисне Бънтинг. Но Бънтинг вече е изпържен тотално. Любимата му Е-програма е прекратена, а това означава, че Еди вече не ти трябва. Можеше да го оставиш да гние в затвора и да забравиш за него. Защото вече си спечелила. Нима това не ти е минало през ума?
Тя пристъпи още крачка напред и закова очи в лицето на далеч по-дребната Фостър.
– Еди е невинен! Изобщо не ми пука за Е-програмата, но проклета да бъда, ако позволя брат ми да изгуби живота си заради безполезната ти победа над Питър Бънтинг! Вече трябва да си разбрала, че този човек те прати за зелен хайвер с фалшивия опит за самоубийство на съпругата си. А в момента със сигурност е някъде далеч, откъдето няма да го екстрадират обратно.
– Истината е, че не знам къде се намира брат ти – бавно и отчетливо каза Фостър.
– Значи напразно съм си губила времето с теб – въздъхна Пол и направи крачка назад.
– Не разбирам какво искаш да кажеш – приглушено отвърна Фостър.
– Ти си министър на вътрешната сигурност, за бога! Длъжна си да отчиташ някои неща! Но вместо това се забъркваш с Куонтрел. Кой ти даде тази блестяща идея? Знаеш, че Бънтинг направо го разори със своята Е-програма. От това би следвало да заключиш, че той е далеч от умствения капацитет на Бънтинг. Нима си допускала, че този човек ще клекне и ще се предаде? Та той може да схруска за закуска човек като Куонтрел. Зле си избрала съюзник, Елън. Много зле! Кой, по дяволите, ти даде този съвет?
Фостър премина в тотално отстъпление.
– Аз не бях… В смисъл… Винаги можем да открием Бънтинг…
– Господи, нима не слушаш какво ти говоря? – прекъсна я Пол. – Твоите хора изпуснаха Бънтинг! Нямат представа къде е, разбираш ли? Просто е изчезнал!
Фостър направи опит да каже нещо, но от устните й не излезе нито звук.
– Успяла си да го притиснеш в ъгъла, но хора като него винаги имат резервен вариант. А Куонтрел е проявил глупостта да му го предложи. В същото време е бил достатъчно умен, за да забележи нещо, което е убягнало на теб.
– Какво искаш да…
– Едгар Рой. Истинска Е-шестица, единствен в света. Имаш ли представа за цената, която враговете на тази страна биха платили за него? Знаеш ли за колко би го продал Куонтрел?
– Той никога няма да работи за друга държава.
– Кой? Брат ми или Куонтрел?
– И двамата.
– А случайно да ти е известно, че в началото на бизнеса си Куонтрел за малко не е бил лишен от лиценз за държавни поръчки, защото е продал на Китай голямо количество забранени за износ оръжейни части? Измъкнал се е благодарение на отличните си адвокати, които са хвърлили вината върху негов подчинен. По принцип този човек е готов да продаде и майка си на Ким Чен Втори, стига да има печалба. От друга страна, брат ми наистина не би работил съзнателно за чужда държава, но нима допускаш, че руснаци, севернокорейци или сирийци не разполагат с начини да го принудят? Техните методи за изтезание са първобитни, но това съвсем не намалява ефикасността им. Повярвай ми, изпитвала съм ги на собствения си гръб.
– Искаш да кажеш, че Куонтрел…
– Разбира се, че играе двойна игра и те мами. Това е в кръвта му. А сега, след като Бънтинг му разказа играта, можеш да бъдеш сигурна, че ще те бутне под автобуса, за да се отърве. На това му викат „домино за възрастни“. За съжаление брат ми няма полезен ход в тази игра. Превърнал се е в пречка, а такива хора рядко остаряват.
Фостър леко се олюляваше на седемсантиметровите си токчета.
Пол отмести ръката й от топката и отключи вратата.
– Съжалявам, но явно си проявила глупава недалновидност и това те прави безполезна за мен – хладно подхвърли тя. – Ще се наложи да потърся други варианти. А и какво можеш да направиш от затворническата килия?
Посочи с пръст ъгълчето на устата й и добави:
– Тук малко си прекалила. Може би ще коригираш линията, за да ти е удобно да отпиваш от чашата, която държиш в ръката си.
След тези думи тя излезе и затвори вратата след себе си.
