Текст книги "Шестият"

33

На следващата сутрин Шон, Мишел и Меган напуснаха „Мартас Ин“ и отидоха да закусят в едно ресторантче на осемстотин метра надолу по пътя. След като хапнаха бъркани яйца с препечени филийки, поливайки ги с големи количества кафе, Шон се облегна назад и подхвърли:

– Според мен Карла Дюкс е временно внедрена на това място.

– Защо мислиш така? – попита Меган.

– Кабинетът й е абсолютно празен. Никакви лични вещи. Очевидно няма намерение да остане дълго. Нещо като Марк Твен и Халеевата комета. Появила се е с Едгар Рой и ще изчезне заедно с него.

– По всичко личи, че много хора са обвързани с Едгар Рой – обади се Меган.

– Въпросът е защо – кимна Шон. – Ти спомена, че Бърджин ти е говорил за него.

– Да, така е. Но това беше по второстепенен въпрос. Трябваше да извърша конкретно проучване. Но вие сте разговаряли със сестрата на Рой. Каква е нейната история?

– Има желание да помогне на брат си и е упълномощила Бърджин да поеме защитата му. Той й е бил кръстник.

Меган довърши кафето си.

– И така, разполагаме с клиент, който отказва да говори, ФБР ни държи на тъмно, а мистър Бърджин и Хилари са мъртви – мрачно обобщи тя.

– Единственият ни шанс е да открием с какво се е занимавал Рой – рече Шон.

– Какво имаш предвид?

– Федералните власти обръщат прекалено голямо внимание на някакъв данъчен чиновник, който изведнъж се оказва сериен убиец – поясни Мишел. – Срещнахме се с началника му в данъчното, който категорично отказа да ни даде сведения за него. А това е един доста многозначителен факт.

– Имал е приятелка сред колежките си – добави Шон. Тя каза, че Рой е напуснал службата три месеца преди да го арестуват. Веднъж й се обадил и казал, че работи върху нещо много „чувствително“, но не уточнил за какво става въпрос.

– Значи подозирате, че се е занимавал с нещо друго, вероятно незаконно?

– Не. По-скоро с нещо, което е свързано с разузнаването.

– Очаквах да стигнете до това заключение – обади се един глас до тях.

Шон трепна и се обърна. Как е възможно тази жена да се движи толкова безшумно, озадачено се запита той.

Кели Пол свали големите слънчеви очила и попита:

– Мога ли да седна при вас?

Беше облечена с черни джинси, вълнена жилетка и дебело кадифено яке. И бе обута със солидни ботуши с кожена подплата. Приличаше на човек, който възнамерява да изкара цялата зима по крайбрежието на Мейн.

Шон се отмести и й направи място до себе си.

– Това е Меган Райли – каза той. – А това е Кели Пол, нашата клиентка.

Жените си стиснаха ръцете.

– Чух, че федералните са ви попритиснали – подхвърли Кели. – Надявам се, че не сте пострадали.

Шон изпревари отговора на Меган:

– Какво търсите тук?

– Абсолютно логичен въпрос – спокойно кимна Пол.

– Мога ли да получа отговор? – настоя Шон, макар да му беше ясно, че жената няма подобни намерения.

– Реших, че не е зле лично да поогледам това място.

– Но това ще ви лиши от анонимността, на която разчитахте досега – обади се Мишел.

Пол привлече вниманието на сервитьорката и си поръча чаша чай. Остана мълчалива, докато донесоха поръчката й, после отпи една глътка, остави чашата на масата и попи устните си със салфетката.

– Страхувам се, че моята анонимност умря в момента, в който вие двамата ме посетихте – отвърна тя.

– Гарантирам ви, че никой не ни проследи до там – увери я Мишел.

– Никой, който сте могли да забележите – поправи я Пол и отпи още една глътка чай.

– Какво по-точно искате да ни кажете? – внимателно я погледна Шон.

– Не тук – каза Пол, след като бегло огледа помещението. – Нека поговорим някъде другаде.

Платиха сметката и се качиха в джипа на Мишел. Пол огледа вътрешността на купето.

– Проверихте ли колата си за евентуални подслушвателни устройства? – попита тя.

– Не – поклати глава Мишел.

Пол извади от чантата си някакво апаратче, раздвижи го във всички посоки и погледна електронния дисплей.

– Добре, можем да тръгваме – кимна тя и се настани на една от седалките. После вдигна глава и видя, че другите я гледат, без да помръднат.

– Направете си труда за някакви обяснения – намръщено рече Шон.

– Нима не е ясно? – сви рамене тя.

– Какво да е ясно?

– Онова, срещу което сме се изправили тук.

– По-точно? – подхвърли Мишел.

– Всичко.

– Хайде да започнем отначало – предложи Шон. – Мисля, че всички се нуждаем от това.

– Брат ми не е просто един чиновник от данъчното, в чийто хамбар са открити шест трупа.

– И ние стигнахме до същото заключение – кимна Мишел.

– А какъв всъщност е брат ви? – попита Шон.

– Не съм сигурна, че сте готови за отговора.

– Напротив, готови сме – възрази Шон. – Толкова готови, че няма да ви пуснем да излезете от този автомобил, преди да ни обясните всичко.

С едно-единствено мълниеносно движение Пол измъкна нож и го опря в сънната артерия на Меган. Никой не успя дори да помръдне.

– Това би било много погрешен ход от ваша страна, мистър Кинг.

– Приберете ножа – бързо отвърна Шон. – Няма смисъл да стигаме до крайности.

Пол се подчини и потупа Меган по ръката.

– Извинявай, миличка, но трябваше да го направя.

Младата жена изглеждаше така, сякаш всеки момент ще повърне закуската си.

– Дишай дълбоко и ще ти мине – посъветва я Пол.

– Защо го направихте? – мрачно я изгледа Шон.

– Трябва да установим основните правила. Не съм длъжна да засвидетелствам лоялност към никой от вас. Поне не напълно…

– А към кого бихте я засвидетелствали? – подхвърли Мишел.

– Преди всичко към бедния ми брат, който гние в „Кътърс Рок“.

– Преди всичко? – изгледа я Шон. – Значи има и друго нещо. Или друг човек.

– В моята работа винаги има и още нещо, мистър Кинг.

– А каква е вашата работа? Нещо, свързано с разузнаването?

Пол замълча и извърна глава към страничното стъкло.

– Добре – въздъхна Шон. – Край на опитите ми да работя с вас. Слезте от колата. Ще продължим сами. Нека оставим нещата да следват естествения си ход, дори и ако открием нещо, което вреди на брат ви…

– Всъщност в много отношения брат ми олицетворява онова, което се нарича американско разузнаване – внезапно подхвърли Пол.

– Невъзможно – поклати глава Шон. – Мащабите на тази дейност са огромни.

– Интуицията ви е трогателна. Но истината е, че системата на американското разузнаване се пропука. Както когато в кухнята има прекалено много готвачи, които на практика не могат да сготвят нищо. Единственият лек срещу този недостатък се оказа Е-програмата.

– Е-програмата? – вдигна вежди Мишел. – Може би това „Е“ означава Едос?

– Не – усмихна се Пол. – Буквата обозначава Еклесиаст.

– Като в Библията? – подхвърли Шон.

– Да, като в една от книгите на еврейската Библия.

– Каква е връзката? – попита Мишел.

– Една от основните тези във философията на Еклесиаст гласи, че индивидът може да стигне до истината с помощта на наблюдението и размисъла, а не чрез сляпо следване на традициите. Всеки от нас придобива мъдрост, чрез която оформя възгледите си за света. По онова време това е изключително радикална концепция, но днес тя е много подходяща за програмата, обозначена с буквата „Е“.

– Значи брат ви е този човек, така ли? – попита Шон. – Анализаторът.

– В Съединените щати те са шестима, всички класифицирани като „свръх потребители“. Федералните закони им дават свободата да знаят всичко. Не притежават никаква специална дарба, но умеят да изстискват информация. Например вкарват в една стая някой адмирал в оставка, връчват му лист и молив и го засипват с класифицирана информация в неговата област. Държат го там осем часа без прекъсване, докато припадне или се подмокри. Това им е разрешено от закона, в който е записано, че свръх потребителите трябва да бъдат информирани за всичко.

– А защо е толкова важно това?

– Нашето общество е преситено от информация. Благодарение на своите смартфони милиони хора получават за седмица повече информация, отколкото техните баби и дядовци са получавали за цял живот. Но на държавно, а най-вече на военно равнище нещата са доста по-сложни. Като се започне от специалисти анализатори, които следят показанията на стотици монитори в свръхсекретни обекти и се стигне до генералите с четири звезди в Пентагона. Става въпрос и за новаците анализатори в Лангли, които наблюдават милиарди сателитни изображения, и за съветника по националната сигурност, който се опитва да осмисли докладите от високата до тавана купчина. Всички те правят неистови опити да работят на границата на възможностите си. Знаете ли защо бойните пилоти от Военновъздушните сили наричат мониторите си с данни „кофа с лиги“? Информацията е толкова много и толкова противоречива, че буквално ги зомбира. Хората могат да бъдат обучени да използват оптимално технологиите, но неврологичният им капацитет няма как да бъде разширен.

– И тук идва на помощ Е-програмата? – попита Мишел.

– Брат ми е последният от малкото абсолютни гении, които могат да изпълняват подобна роля по рождение. Той не само умее да обработва безкраен брой задачи едновременно, но е способен и да запазва вниманието си към детайлите. Неговият неврологичен капацитет е безграничен. Той има поглед върху общата картина на нещата и намира смисъла в нея.

– А кой стои зад тази Е-програма? – попита Шон. – Правителството?

– Донякъде.

– Това ли е всичко, което ще ни кажете?

– Засега.

– А за кого работите вие?

– За никого. Работя с определени хора по мой избор.

– Не е ли съвпадение, че и брат ви има връзка с разузнаването?

– Тук няма никакво съвпадение. Аз насърчавах Еди да се насочи към тази област. Бях сигурна, че това ще бъде предизвикателство за него, а самият той ще се превърне в безценна придобивка за цялата страна.

След тези думи Пол отвори вратата на джипа и понечи да слезе.

– Чакайте – възкликна Шон. – Не можете да си тръгнете просто ей така!

– Ще поддържаме връзка. Засега гледайте просто да останете живи. Но ви предупреждавам, че с течение на времето това ще става все по-трудно.

– Един последен въпрос – настоя Шон.

Пол спря на крачка от джипа.

– Брат ви наистина ли е невинен, както заявихте в предишния ни разговор? Или все пак е убил онези хора?

В първия момент беше сигурен, че жената няма да отговори, но се получи друго.

– Поддържам онова, което ви казах – обърна се да го погледне Пол. – Но в крайна сметка само Еди може да отговори на този въпрос.

– Но ако е убил онези хора, с живота му е свършено. Никога няма да се завърне при своята Е-програма.

– В известен смисъл животът на брат ми отдавна е приключил, мистър Кинг.