Текст книги "Американски психар"

Автор книги: Брет Елис

сообщить о нарушении

Текущая страница: 2 (всего у книги 27 страниц)

Всички на масата са ме зяпнали от неудобство, дори и Сташ, но вече съм подкарал здравата и не мога да спра.

– В икономическо отношение обаче сме гола вода. Трябва да намерим начин за удържане на инфлацията и за намаляване на бюджетния дефицит. Освен това сме длъжни да осигурим преквалификация и работа за безработните, както и да защитим съществуващите в Америка работни места от нечестния внос от чужбина. Трябва да изведем Америка начело в новите технологии. Едновременно с това ни е необходимо съживяване на икономическия растеж и разрастване на производството. Да задържим ниски данъците върху доходите и лихвените проценти, създавайки по-добри възможности за дребния бизнес, да контролираме сливанията на големи корпорации и тяхното поглъщане.

Прайс едва не изплюва шведската си водка след този коментар, но аз се опитвам да хвана погледа на всеки един от присъстващите, най-вече на Вандън, която, ако махне зеления кичур и кожените изгъзици по тялото си и се поосвежи с малко аеробика и с блуза от "Лора Ашли", може да стане и красива. Защо обаче се чука със Сташ? Толкова е тромав и безличен, подстриган е грозно и има поне пет килограма в излишък; под черната тениска няма дори грам мускулче.

– Но не можем да пренебрегнем и социалните си нужди. Стига са се подигравали хората със социално-осигурителната ни система. Трябва да дадем храна и подслон на бездомните, да оказваме отпор на расовата дискриминация и да разширяваме гражданските права, като настояваме за равни права на жените, но да поизменим закона за абортите така, че да бъде защитено правото на живот, а и жената да има право на избор. Трябва още да наложим по-строг контрол върху притока на нелегални имигранти. Да насърчаваме връщането към традиционните нравствени ценности, да премахнем секса и насилието по телевизията, в киното, в поп музиката, навсякъде. Най-важното е да и възпитаваме младите хора в дух на социална загриженост към всички и на по-малко материализъм.

Допивам си уискито. Всички ме гледат смълчани. Кортни се усмихва и изглежда доволна. Тимъти само клати глава. Сякаш не може да повярва на ушите си. Ивлин е тотално озадачена от посоката, в която е тръгнал разговорът, и изправя се малко несигурно и пита иска ли някой десерт.

– Имам... сорбе – предлага тя сякаш в транс. – С вкус на киви, карамбола, черимоя, кактусов плод и уф... как му викаха... – Спира за миг тъпашкото монотонно изреждане и се мъчи да се сети за последния плод. – Ох, да бе, японска круша.

Никой не продумва. Тим бързо ми хвърля един поглед. Поглеждам Кортни, после Тим, накрая Ивлин. Ивлин улавя погледа ми и загрижено се взира в Тим. Аз също се обръщам към него, после поглеждам Кортни и пак се втренчвам в Тим, който още веднъж ме стрелва с очи, преди да отговори бавно и несигурно:

– Кактусова круша.

– Кактусов плод – поправя го Ивлин.

Поглеждам подозрително Кортни и след като тя си избира черимоя, казвам:

– Киви.

Тогава Вандън също си поръчва киви, а Сташ бавно и с отчетливо натъртване на всяка сричка изръсва:

–  Шоколадови пръчици.

За миг Ивлин се стъписва, щом чува това, но бързо надява на лицето си маска на учтивост и добронамереност, отвръщайки:

– О, знаеш ли, Сташ, нямам шоколадови пръчици, въпреки че без съмнение би било много екзотично да се прави с тях сорбе. Вече казах, че имам черимоя, кактусова круша, карамбола... Ох, да му се не види, исках да кажа кактусов плод...

– Знам, чух те. Чух много добре – прекъсва я той. – Изненадай ме.

– Е, добре – отговаря Ивлин. – Кортни? Ще ми помогнеш ли?

– Разбира се.

Кортни става, а аз проследявам как токчетата ѝ чаткат в посока към кухнята.

– Никакви пури, момчета! – провиква се Ивлин оттам.

– Не съм си помислял дори – процежда Прайс и прибира пурата в джоба на сакото си.

Сташ продължава да гледа сушито втренчено, с внимание, което ме плаши, и надявайки се да усети сарказма, го питам:

– Пак ли мръдна или що?

Вандън е направила ухилено лице от калифорнийската питка, която си беше сложила в чинията, обръща я към Сташ да я види и пита:

– Царю?

– Готино е – сумти Сташ.

Ивлин се връща за маргарита със сорбе в чаши "Одеон" и с неотворена бутилка "Гленфидич", която си остава непокътната, докато ядем десерта.

Кортни трябва да си тръгва по-рано, за да вземе Луис от служебен банкет в "Бедлъм", новия клуб, открит в центъра на града. Сташ и Вандън ни напускат малко след това – трябвало да "маркират" нещо си някъде в Сохо. Само аз забелязвам как Сташ взима парчето суши от чинията си и го пъхва в джоба на тъмнозеленото си кожено яке. Споменавам това пред Ивлин, докато тя реди чиниите в съдомиялната машина, и тя ме поглежда с неприязън, от която разбирам, че тази вечер чукането май ще се отмени. Въпреки това не си тръгвам. Както и Прайс между впрочем. Изтегнал се е на пода върху килим от края на осемнайсети век и пие еспресо от чашка "Сералийн" в спалнята на Ивлин. Примъквам си чаша "Абсолют" с боровинков сок и се изтягам на леглото на Ивлин с бродирана възглавница "Джени Б. Гууд". Ивлин е седнала пред тоалетката и разресва косите си, копринена рокля от "Ралф Лоран" на бели и зелени райета обгръща красивото ѝ тяло, очите ѝ съзерцават отражението в огледалото.

– Аз май съм единственият, който разбра, че Сташ помисли парчето суши за... – леко се покашлям и продължавам –  ...домашен любимец.

– Моля те, престани да каниш артистичните си приятели на вечеря – обажда се уморено Тим. – Писна ми все да  съм единственият, който не е разговарял с извънземни.

– Е де , веднъж е станало така, голяма работа – отбелязва Ивлин, докато оглежда по-отблизо едната си устна.

– Ааа, ами в "Одеон"? – мърмори Прайс.

Разсеяно се питам защо ли не съм бил поканен на вечерята с художниците в "Одеон". Да не би Ивлин да е започнала да си подбира компанията? Вероятно е така. Представям  си как Ивлин се усмихва, без да издава, че е гузна, на цяла маса приятели на Сташ, които се забавляват, като строят къщички от пържените картофи или се преструват, че печената сьомга е жива, и разхождат порциите си по масата, рибките си приказват една с друга за "артистичния живот", за нови галерии или пък онези се опитват да ги вкарат в картофените къщички...

– Ако си спомняш добре, и аз не съм срещала извънземни – заявява Ивлин.

– Да, но Бейтмън ти е гадже, така че трябва да го броиш за такъв – кикоти се Прайс и аз хвърлям по него възглавницата. Той я улавя и я мята обратно по мен.

– Остави Патрик намира. Той ми е комшийче – отвръща Ивлин, като разтрива някакъв крем по лицето си. – Нали не си извънземен, скъпи?

– Трябва ли изобщо да удостоявам такъв въпрос с отговор? – въздъхвам.

– О, миличък – цупи се тя срещу отражението ми в огледалото. – Знам си аз, че не си извънземен.

– Това страшно ме успокоява – промърморвам на себе си.

– Да, обаче Сташ беше онази вечер в "Одеон" – продължава Прайс и поглежда към мен. – В "Одеон", слушаш ли ме, Бейтмън?

– Не, нямаше го – казва Ивлин.

– Ами, там беше, само че тогава не се казваше Сташ. Името му бе Подкова, или Магнит, или Лего, или нещо почти толкова пълнолетно – хили се Прайс. – Вече започвам да забравям.

– Тимъти, какво всъщност целиш с това? – пита Ивлин уморено. – Дори не те слушам.

Тя навлажнява топчица памук и започва да търка с нея челото си.

– Не, не, бяхме с него в "Одеон" – изправя се Прайс с известно усилие и остава седнал на пода. – Не мога да ти кажа защо, но много добре си спомням, че той поръча онази риба-капучино.

– Карпачо – поправя го Ивлин.

– Не, скъпа Ивлин, любов на живота ми. Съвсем точно си спомням, че той поръча риба-капучино – упорства Прайс с поглед, забит в тавана.

– Каза карпачо – не отстъпва тя и почиства с памучето клепачите на очите си.

– Ами! Направо си го каза капучино. Та нали ти го поправи.

– А пък ти дори не го позна, когато го видя тази вечер.

– Да, ама го помня. – Прайс се обръща към мен. – Ивлин го нарече "добродушния ваятел на тела". Да-да, точно така ни го представи. Да пукна, ако лъжа.

– О, млъкни, моля те – отвръща тя отегчено, но поглежда към Тимъти в огледалото със закачлива усмивка.

– Исках само да кажа, че не вярвам името на Сташ да се появявало в светските хроники на W^[2], което мислех, че е критерият, по който избираш приятелите си.

Прайс отвръща на погледа ѝ с лакома, похотлива усмивка. Разсейвам се и зяпам втренчено водката с боровинков сок в чашата си; прилича на разредена кръв с кубче лед и резен лимон в нея.

– Какво става между Кортни и Луис? – питам с надежда да прекъсна флирта им.

– Уф!– изпъшква Ивлин и пак насочва вниманието си към своето отражение в огледалото. – Най-ужасното е не че Кортни вече не харесва Луис, а това, че...

– Да не би да са ѝ отнели картата за покупки с намаление в "Бергдорф"? – пита нетърпеливо Прайс.

Избухвам в смях. Двамата плясваме длани високо във въздуха.

– Не, не – продължава Ивлин, също развеселена. – Проблемът  е в това, че тя е влюбена истински в един посредник за недвижими имоти. Някакъв мръсник от "Топло гнездо".

– Да, Кортни здраво го е закъсала – казва Тим и си оглежда маникюра. – Обаче какво ще кажете за... Вандън, а?

– О, само това не – простенва Ивлин и се захваща с косата си.

– Вандън е нещо средно между... "Лимитид" и избелял "Бенетон" – казва Прайс със затворени очи и вдигнати нагоре ръце.

– Неее – усмихвам се и се опитвам да се включа в раз– опора. – Износен "Фиоручи".

– Да – съгласява се Тим. – Точно така – добавя той вече с отворени очи, обгръщащи Ивлин отвсякъде.

– Престани, Тимъти – възмущава се Ивлин. – Тя си е просто момиче от Камдън. Какво очакваш?

– Майко мила! – възкликва Тимъти. – Писна ми да слушам за проблемите на момиченца от "Камдън". Ох, този мой приятел, аз го обичам, ама той обича друга и, ох, как копнеех за него, а той не ми обръщаше никакво внимание и дъра-дъра, дъра-дъра... чак да ти се придрайфа. Колежански пикли. Обаче това показва нещо, знаеш ли. И то много тъжно нещо, нали, Бейтмън?

– Да, показва. Много е тъжно.

– Виждаш ли? И Бейтмън е съгласен с мен – самодоволно ѝ заявява Прайс.

– Ами! – С хартиена салфетка "Клийнекс" Ивлин започва да изтрива от лицето си всичко, с което го бе наплескала. – Патрик не е циник, да знаеш, Тимъти. Той си ми е добро момче комшийче, нали, скъпи?

– Не съм – прошепвам на себе си. – Аз съм гаден, шибан психар.

– И какво толкова? – въздъхва тя. – да не би тя да е най-голямата красавица на света?

– Ха така! Подценяването на века! – възкликва Прайс.

– Обаче и Сташ не е най-големият красавец на света. Те са си лика-прилика, идеална двойка. Да не са се запознали случайно в "Любовна връзка"^[3] или нещо от този род?

– Хайде, стига сме ги одумвали! – предлага Ивлин.

– Сташ наистина е талантлив и аз съм сигурна, че подценяваме Вандън.

– Това девойче... – Прайс се обръща към мен. – Слушаш ли, Бейтмън, това девойче – Ивлин ми го каза, – това девойче взело под наем касета с филма "Точно по пладне"^[4], защото мислела, че в него се разказва за... хлъц! ... производители на марихуана.

– А, сега ми идва наум – обаждам се. – Не можахме да разберем от какво живее този Сташ, който, предполагам, има и второ име, но не желая да ми го казваш, Ивлин.

– Първо на първо, той е много свестен и възпитан – отбранява се тя.

– Абе човекът си поиска сорбе с шоколадови пръчици, ехеей! – провиква се Тимъти с престорено учудване. – Къде отиваш ти?

Ивлин не обръща внимание на подигравката и сваля обеците си в стил Тайна Чоу.

– Той е скулптор – отсича тя.

– Дрън-дрън – отвръща ѝ Тимъти. – Нали говорих с него в "Одеон". – Пак се обръща към мен. – Точно когато си поръча риба-капучино и ако беше сам, сигурни щеше да си поиска и сьомга с мляко. Та той ми каза тогава, че организирал купони и на практика това го превръщало в... не съм сигурен за точната дума, Ивлин, поправи ме ако сбъркам... доставчик на храни. Точно яка, той е доставчик на храни! А не някакъв си шибан  скулптор!

– Уф, я се успокой – съветва го Ивлин и разтрива още крем по лицето си.

– Все едно да кажем, че ти си поетеса.

Тимъти е доста поркан и започвам да се чудя няма ли да се разкара.

– Е – започва Ивлин, – някога бях...

– Ти си една гадна машина за думи! – изтърсва Тим.

Приближава се до нея и леко се привежда, за да види отражението си в огледалото.

– Да не би да си напълнял в последно време, Тим? –  пита тя замечтано. Оглежда главата му в огледалото и добавя: – Лицето ти изглежда по-заоблено.

В отговор Тимъти подушва врата ѝ и пита:

– Какво е това вълшебно... ухание?

– "Обсешън" – усмихва се кокетно Ивлин и леко побутва Тимъти настрани. – Парфюм "Обсешън". Патрик, кажи на приятелчето си да не ми виси на главата.

– Ааа, чакай, чакай. – Тимъти вдишва дълбоко и шумно. Не е "Обсешън". Това е... това е... – той изкривява лице в уж ужасена гримаса... – та това е, майчице, това е "К. Т. Инстатан"! Крем за бързо почерняване!

Ивлин мълчи и преценява какво да каже. Още веднъж оглежда главата на Прайс.

– Ти да не оплешивяваш?

– Ивлин, не сменяй темата, ами... – Изведнъж Тимъти замлъква и истински разтревожен, прокарва ръка по косата си. – Като спомена това, та се сетих да те питам: не съм ли попрекалил с гела, а?

– Може би – отвръща тя. – А сега намери си нещо за занимание и седни някъде.

– Е, нищо, поне не е зелена и не съм я подстригвал с ножчето за масло – успокоява се Тим, намеквайки явно за боядисания кичур на Вандън и за евтината, грозна подстрижка на Сташ. Грозна, защото е евтина.

– Абе ти май наистина си напълнял – вече по-сериозно казва Ивлин.

– Стига бе, Ивлин, не съм.

Тим е пообиден, почти готов да се отдръпне от нея.

– Лицето ти определено изглежда по-заоблено. Не е така... изваяно.

– Не може да бъде.

Той се взира в огледалото. Тя продължава да реши косата си, но някак разсеяно, защото гледа Тим. Той забелязва това, подушва врата ѝ, струва ми се дори, че я близва с език, и се ухилва.

– Ама това наистина е "Инстатан", нали? Хайде, пред мен можеш да си признаеш. Нали го усещам.

– Не – отговаря Ивлин сериозно. – По "Инстатан" си падаш ти.

– Ами, нищо подобно. Поддържам си тена с нагревки в един салон. Честно ти казвам. А пък ти използваш "Инстатан".

– А пък ти си фантазираш – мънка тя неубедително.

– Не се майтапя, казвам ти. Ходя в един салон за тен. Е, скъпичко излиза, но пък... – Прайс леко пребледнява.

– "Инстатан" е все пак, нали?

– Ау, каква смелост: да признаеш, че посещаваш салон за тен.

– Значи "Инстатан" – злорадства Тим.

– Не слушам какво ми говориш – отвръща Ивлин и пак започва да разресва косата си. – Патрик, би ли съпроводил приятелчето си до изхода?

Обаче Прайс пада на колене до нея и започва да души голите  ѝ крака, а тя се смее. Нещо в мен се стяга.

– Ох, стига де – стене тя високо. – Махай се оттам.

– Ти си портокалче – смее се той, все още на колене, с глава  в скута ѝ. – Приличаш на портокалче.

– Не се занасяй. – Гласът ѝ става нисък и дрезгав от болезнен екстаз. – Нахал такъв.

Наблюдавам ги, изтегнат на леглото. Тимъти се е заврял в  скута ѝ и се опитва да пъхне главата си под роклята от "Ралф Лоран". От удоволствие Ивлин е отметнала назад глава и се опитва да го отблъсне, ама някак игриво, като леко го потупва по гърба с четката от "Ян Хове". Почти съм сигурен, че Тимъти и Ивлин се свалят. Тимъти е единственият интересен човек сред познатите ми.

– Време е да се махаш – задъхано казва тя накрая.

Вече се е отказала да се бори с него.

Той вдига очи към нея и с ослепителна усмивка заявява:

– Как то заповяда дамата.

– Благодаря – отговаря тя с глас, в който сякаш долавям леко разочарование.

Тимъти се изправя.

– Ще вечеряме ли заедно? Какво ще кажеш за утре?

– Трябва да питам приятеля си – отбелязва тя и ми се усмихва   от огледалото.

– Облечи си онази сексапилна черна рокля от "Ан Клайн", чу ли? – шепне той в ухото на Ивлин, подпрял

ръце на раменете ѝ. – Бейтмън не е поканен.

Разсмивам се незлобиво и ставам от леглото, за да го изпратя.

– Ей, чакай бе! Забравих си еспресото!

Ивлин се залива от смях и плясва с ръце, доволна от това, че на Тимъти не му се тръгва.

– Хайде, приятелю – избутвам го грубичко през вратата.–  Раздаваме пижамите.

Той обаче успява да ѝ изпрати въздушна целувка, преди да го отмъкна извън спалнята. Не обелва дума, докато го изпращам до външната врата.

После си наливам бренди и отпивам от голямата италианска чаша на квадрати. Когато се връщам в спалнята, заварвам Ивлин в леглото да гледа по телевизията програмата "Хоумшопинг Клъб". Изтягам се до нея и разхлабвам възела на вратовръзката "Армани". Накрая я питам, без да я поглеждам:

– Защо не се хванеш с Прайс?

– За бога, Патрик – отвръща тя. – Откъде накъде Прайс? Хм, Прайс?

Казва го така, сякаш вече е спала с него.

– Той е богат.

– Всеки е богат.

Опитва се да се съсредоточи върху телевизионния екран.

– И лови окото.

– Всеки лови окото, Патрик.

– Има страхотно тяло.

– Всеки има страхотно тяло днес.

Оставям чашата на нощното шкафче и се претъркулвам върху нея. Целувам и лижа врата ѝ, а тя зяпа безучастно големия екран на "Панасоник"-а и само намалява звука с дистанционното. Запретвам нагоре ризата си "Армани" и поставям ръката ѝ върху тялото си, за да усети колко железни са стомашните ми мускули, даже ги раздвижвам, зарадван от светлината в стаята, която ще ѝ покаже бронзовия тен и стегнатата ми диафрагма.

– Знаеш ли – казва тя отчетливо, – Сташ е серопозитивен. И... – Нещо на екрана привлича вниманието ѝ, тя усилва за малко звука, после пак го намалява. – И... мисля, че тази вечер ще спи с Вандън.

– Хубаво – отвръщам и захапвам леко кожата на врата ѝ, а ръката ми лежи върху твърдата ѝ студена гърда.

– Голяма напаст си.

Леко възбудена, тя шари с ръце по широките ми здрави рамене.

– Не е  вярно – въздъхвам. – Аз съм просто твоят годеник.

Петнайсетина минути се опитвам да правя секс с нея, накрая се отказвам.

– Нищо, друг път ще си в по-добра форма – утешава ме тя.

Пресягам се за чашата с бренди. Допивам я. Ивлин е пристрастена към антидепресанта парнат. Лежа до нея и гледам  "Хоумшопинг Клъб" с изключен звук – появяват се стъклени кукли, бродирани възглавници, лампа с формата на футболна топка. Ивлин започва да се унася.

– Използваш ли миноксидил? – пита ме тя след известно време.

– Не – отвръщам. – За какво ми е?

– Отпред косата ти май оредява – промърморва тя.

– А, няма такова нещо.

Трудно е да се каже. Косата ми е много гъста и не мога да преценя дали оредява. Всъщност едва ли.

Прибирам се пешком у дома, пожелавам "лека нощ" на някакъв портиер, когото не познавам, и се отпускам в хола си високо над града, а в ъгъла от стереошкафа "Вурлицер 1015"  (който не е толкова добър, колкото рядко срещаният  модел "Вурлицер 850") се носи песента The lion sleeps tonight в изпълнение на Тоукънс. Онанирам, като си представям първо Ивлин, после Кортни, след туй Вандън и пак Ивлин, точно преди да получа слаб оргазъм с мисълта за полуголата манекенка в оскъден бански костюм, която видях днес на реклама за модна къща "Калвин Клайн".

Утрин

Осветен от майската зора, холът на апартамента ми изглежда така: над газовата камина от бял мрамор и гранит виси оригинална картина на Дейвид Оника. Платното е с размери два на метър и половина и представлява портрет на гола жена, издържан предимно в убити сиви и масленозелени тонове. Жената седи на шезлонг и гледа Ем Ти Ви на фона на марсиански пейзаж – бляскава морава пустиня, из която са пръснати мъртви, изкормени риби и парчета от строшени сребърни чинии, образуващи полукръга на изгряващо слънце над жълтата глава на жената, и всичко това – в черна алуминиева рамка. Насреща има дълъг бял диван и телевизор "Тошиба" с осемдесетсантиметров екран, с висока контраста и разделителна способност, с отделен шкаф за видеото, снабден със свръхмодерна електронна система НЕК за наслагване на образи; озвучаването става с вградени говорители и петватов лицев усилвател за всеки канал. В стъклената кутия под телевизора се мъдри видео "Тошиба" – суперкачествена машина от типа "Бета" с вградено устройство за смесване, включващо и възможност за надписи с осемстранична памет, широколентови глави за запис и за възпроизвеждане и настройка за автоматичен запис на осем предавания за три седмици напред. Във всеки един от ъглите на хола стои по една ветроупорна халогенна лампа. Тънки бели венециански щори покриват и осемте прозореца, опиращи в пода и в тавана. Пред дивана има масичка за кафе от "Търчън" със стъклен плот и дъбови крака. Въпреки че не пуша, върху нея са поставени кристални пепелници от "Фортуноф", около които са подредени стъклени фигурки на животни от "Стюбен". До музикалния шкаф "Вурлицер" е концертният роял "Болдуин" от черен абанос. Подът на целия апартамент е покрит с бял дъбов паркет, полиран с безцветен лак. В другия край на стаята до писалището и плетената кошница за вестници и списания от "Джио Понти" има цялостна стереоуредба "Сансуи" (компактдиск, дек, тунер и усилвател с високи два метра тонколони "Дънтек Совърейн 2001" в кутии от бразилско палисандрово дърво. Ниско легло от матраци върху дъбова каса заема средата на спалнята. До стената стои телевизор "Панасоник" с осемдесет и пет сантиметров плосък екран и стереозвук, а в стъклената витрина под него има видео "Тошиба". Не съм сигурен дали електронният будилник "Сони" е точен и затова се надигам и се взирам в мигащите цифри на лицевия панел на видеото, после взимам безжичния телефон "Еторе Сотсас" от стъклено-металното нощно шкафче до леглото и набирам номера на телефонна служба "Точно време". В единия ъгъл има стоманено-дървен стол с кремава кожена тапицерия, създаден по проект на Ерик Маркъс, а в другия – стол от специално огънат шперплат. Килим от "Мод Сиена" в бежово и бяло с черни точки покрива по-голямата част от пода. Едната стена е изцяло заета от четирикрилен, необикновено лъскав гардероб от махагон. В леглото съм с копринена пижама "Ралф Лоран", а като ставам, навличам отколешен червен халат от индийска  вълна и отивам в банята. Докато пикая, правя опит да видя подпухналото си отражение в стъклената рамка на бейзболния плакат, закачен над тоалетната. След това навличам боксьорски шорти от "Ралф Лоран" с монограм и пуловер "Феър Айл" и нахлузвам копринени чехли "Енрико  Идолин" на точици, връзвам си найлонова торбичка с лед на  лицето и започвам сутрешните упражнения за разпускане. После заставам в банята пред хромоакрилния умивалник "Уошмобил", снабден с поставка за сапуна, халка за чаша и хоризонтални пръчки за кърпите – купих го от "Хейстингс Тайл", за да го ползвам, докато се шлифоват с пясък мраморните умивалници, които поръчах от Финлндия, – и се взирам в огледалото, откъдето наднича отражението на лицето ми, все още с найлоновата торбичка с лед на него. В метална неръждаема чаша отливам малко дезинфекциращ препарат "Плакс" и около половин минута плакна с него устата си. Изстисквам паста "Рембранд" върху четката с дръжка, имитация на костенуркова черупка, и започвам да търкам зъбите си (с твърде лош вкус от снощи, за да лъснат идеално, а може и да съм ги мил, преди да си легна) и да ги плакна с "Листерин". След това проверявам ръцете си и поизтърквам ноктите с пиличка. Свалям торбичката с лед от лицето си и го почиствам с лосион, преди да го намажа с билкова маска за лице, която държа десет минути, докато проверявам ноктите на краката си. Тогава използвам лъскачката за зъби "Пробрайт", а после и другата – "Интерплак", която върти четките с 4200 оборота в минута и сменя посоката на въртене четирийсет и шест пъти в секунда; по-дългата четка почиства между зъбите и масажира венците, а по-късата лъсва емайла на зъбите. Още веднъж изплаквам устата си – този път със "Сепакол". Измивам маската на лицето с ментов разтвор. Душът е с универсална, въртяща се във всички посоки цедка и с възможност да се нагласява на желаната височина. Изработен е от златночерен австралийски месинг и е покрит с бял емайл. Под душа първо използвам почистващ гел, който се разпенва от водата, после измивам тялото си с меденобадемов разтвор, а лицето – с парещ гел. Шампоанът "Видал Сасун" е особено добър за премахване на засъхналата пот, солите, мазнините и прахоляка, който сплесква косата върху темето и придава старчески вид. Сешоарът също е добър – силициевата технология позволява изсушаване, без струята въздух да притиска косата надолу, което предизвиква същия ефект. В празнични дни или преди среща предпочитам да ползвам "Зелен натурален съживяващ" шампоан, сешоара и "Нутриънт Комплекс". Това е препарат, съдържащ Д-пантенол – съставка на витамин Б-комплекс, полисорбат осемдесет с почистващо действие върху темето и билки. В събота и в неделя обикновено ходя в "Блумингдейл" или в "Бергдорф" и по съвета на Ивлин си взимам "Европейска хранителна добавка" и шампоан "Фолтен" за изтъняваща коса, съдържащ комплекс от въглехидрати, които проникват в  короните на косъма, заздравяват го и му придават блясък. Ползвам и "Виваген" – нов продукт на "Редкен", който предотвратява отлагането на минерали и удължава жизнения цикъл на косата. Луис Карутърс пък ми препоръчва "Арамис Нутриплекс" – подхранваща смес, която стимулира и кръвообращението. Щом излизам изпод душа и се изтривам  с хавлията, навличам пак боксьорските шорти "Ралф Лоран", но преди да нанеса пяната за бръснене "Мус-А" от "Пур Ом", около две минути държа върху лицето си нагорещен пешкир, за да омекнат и най-твърдите косъмчета от брадата. После задължително се намазвам с накисващ препарат (предпочитам "Клиник") и го оставям за  около минута да попие. Може да се изплакне, и може да се остави и върху него да се нанесе кремът за бръснене (за предпочитане с четка, омекотяваща косъма), което  както установих, улеснява бръсненето. Това не позволява на пяната да засъхне и намалява триенето между кожата и  ножчето. Преди да започне бръсненето, самбръсначката  трябва да се накисне в гореща вода, а след това – да се движи по посока на косъма с лек натиск върху кожата. Край ушите и около брадичката се оставя за най-накрая, защото там космите са по-твърди и им трябва повече време да омекнат. Самобръсначката се изплаква и изтръсква добре, за да няма по нея вода. Когато свърши  бръсненето, лицето се наплисква обилно със студена вода, за да не  остане по него пяна. За предпочитане е да се използва лосион за след бръснене с ниско съдържание на спирт.В никакъв случай одеколон, защото високият му спиртен градус изсушава кожата и я състарява. Добре е лицето да се почисти с памуче, напоено с препарат за унищожаване на бактериите без спирт. Най-накрая се нанася омекотител за кожа. Лицето се наплисква с вода, преди да се намаже с омекотяващ лосион, който задържа влагата.

След това се нанася омекотяващ гел, също производство на "Пур Ом", който много добре успокоява кожата. Ако лицето е сухо и по него останат бели люспи (което придава състарен вид), трябва да се използва почистващ лосион, който измива люспите и прави кожата по-нежна, пък и потъмнява цвета ѝ. За подмладяване на кожата използвам балсам "Бом Дезиьо" и още един "защитен" лосион. След като изтрия косата си с хавлиена кърпа, сипвам отгоре и малко лосион за почистване на кожата под нея. Леко я подсушавам със сешоара, за да я пооформя, и сипвам още малко от лосиона, като я разресвам с четка "Кент" с естествен косъм и накрая я приглаждам назад с едър гребен. Намъквам отново пуловера "Феър Айл" и чехлите на точици, отивам в хола и пускам новия компактдиск на "Токинг Хедс", но апаратът започва да прескача, та се налага да извадя диска и да поставя друг – за почистване на лазерните лещи. Те са много чувствителни и лесно се замърсяват от прах, дим или влага. Замърсените лещи не могат да разчитат правилно цифровата информация на диска и машината започва да заглъхва, прескача пасажи, променя оборотите и изкривява звука. Почистващият диск има четка, която автоматично се настройва към лещите, след което дискът се завърта, премахвайки и най-дребните частици. Когато отново пускам записа на "Токинг Хедс", компактдискът работи нормално. Прибирам си вестника "Ю Ес Ей Тудей", който лежи пред входната врата на пода в коридора, и го взимам с мен в кухнята, където глътвам две хапчета адвил, съдържащи комплекс от витамини и калий, с цяло шише минерална вода "Евиан", защото прислужницата – възрастна китайка, е забравила да включи съдомиялната машина вчера, преди да си тръгне, и трябва да си сипвам сока от лимон и грейпфрут в една от чашите за вино "Сен Реми", които купих от "Бакара". Поглеждам към неоновия часовник над хладилника, за да се уверя, че имам достатъчно време да закуся, без да бързам. Застанал прав до плота – остров насред кухнята, изяждам едно киви и нарязана на филийки японска круша (струват по четири долара в "Гристид"), пакетирани в алуминиеви кутийки, западногерманско производство. Взимам една кифла, торбичка билков чай без танин и кутия с овесени ядки от един от шкафовете с големи стъклени витрини отпред, които покриват почти цяла стена в кухнята; рафтовете вътре са от неръждаема стомана, отвън рамката е боядисана в тъмносиво-син металически цвят. Изяждам половин кифла, затоплена в  микровълновата фурна и намазана с масло.

След това излапвам една купа овесени ядки със соево мляко и пшенични зрънца, поливам я с още една бутилка "Евиан" и с  малко билков чай. До машината за печене на хляб "Панасоник" и кафемашината "Солтън" стои кафеварката за еспресо (странно защо все още топла), която купих от "Хамахер Шлемер" (термоизолиращата чаша към нея от неръждаема стомана заедно с чинийката и лъжичката са оставени до мивката изцапани), и микровълновата фурна "Шарп", модел "Ер-1810 А Карусел II" с въртяща се поставка, която включвам, за да си сгрея останалата половин  кифла. До тостера "Солтън Соната", кухненския комбайн "Кюизинарт Литъл Про", сокоизстисквачката, "Акме" и дестилационния апарат "Сърдечно твой" за домашно производство на алкохол лъщи огромният чайник от неръждаем метал, литър и половина, който изсвирва  мелодията на "Чай за двама", щом водата в него кипне. С него си правя още една неголяма чаша чай. Погледът ми се задържа малко по-дълго върху електрическия нож"Блек енд Декър", който лежи върху шкафа до мивката, включен в контакт на стената; освен че реже, с него може и  да се бели, а има и няколко допълнения – назъбен нож, нож за белене и подвижна дръжка. Костюмът, който обличам днес, е от "Алън Флъсър". Моделът е осъвременен вариант на стила от трийсетте, за предпочитане с удължени рамене и цепка отзад на сакото. Реверите трябва да са широки около десет сантиметра, с върхове, които стигат почти до раменете. Използвани обикновено при двуредните сака, реверите с удължен връх се смятат за по-елегантни от срязаните. Ниско разположените джобове са  с капаци, над които има процеп, поръбен от двете страни с тънка и тясна ивичка плат. Четири копчета долу отпред оформят квадрат, а по-нагоре, където се събират реверите, има още две. Панталоните са с басти, скроени така, че да продължават линията на широкото сако. Удължената талия е малко по-висока отпред. По средата откъм гърба има специални гайки за тиранти. Вратовръзката е копринена, на точици, от "Валентино Кутюр". Обувките, тип мокасини от крокодилска кожа, са от "А. Тестони". Докато се обличам, по телевизията върви "Шоуто на Пати Уинтърс". Този път гости в студиото са жени, страдащи от раздвоение на личността. Камерата показва безлична възрастна жена, доста пълничка, а зад кадър Пати я пита: