Текст книги "Американски психар"

Автор книги: Брет Елис

сообщить о нарушении

Текущая страница: 12 (всего у книги 27 страниц)

Пожълтели корици на списание "Тайм" с лика на Доналд Тръмп са налепени по витрините на друг изоставен ресторант, който се казваше "Палаце", и това ме изпълва с нова увереност. Пристигам пред "Д'Агостино", стоя по пред входа и съм вперил очи в магазина, изгарящ от непреодолимо желание да се втурна между рафтовете, да напълня количката с оцет и морска сол, да преровя сектора за зеленчуци, да огледам взискателно червените чушки, жълтитe чушки, зелените чушки, а в същото време да се питам какъв сладкиш и с каква форма да си взема, но все още ми се ще преди това да направя нещо по-дълбоко, по-неопределено. Затова тръгвам на лов по тъмните студени улици отвъд Сентрал Парк Уест, съзирам отражението на лицето си в матираните прозорци на една лимузина, паркирана пред "Кафе дез артист", устата ми неволно се отворя и затваря, езикът ми е по-влажен от всякога, клепачите ми премигват бясно и нищо не може да ги спре. На светлината на  уличната лампа ясно виждам сянката си на тротоара, виждам как се движат дланите ми в ръкавици, как опъвам и свивам пръсти в юмруци. По средата на Шейсет и седма улица се налага да спра, за да се посъвзема, опитвам се да се отдам на успокояващи мисли – предстоящото пазаруване  в "Д'Агостино", запазена маса в "Дорсия", новия компактдиск на "Майк енд дъ Меканикс", и с огромно усилие на волята се сдържам да не се нашляпам сам.

Към мен бавно се приближава стар педал, облечен в кашмирен пуловер с висока яка, шарено вълнено сако и филцова шапка, излязъл е да разходи своя шарпей на кафяви и бели петна, чиято тъпа муцуна души по земята. Двамата минават покрай една улична лампа, покрай втора, идват към мен, а аз се съвземам достатъчно бързо, за да мога да сваля слушалките на уокмена и незабелязано да отключа куфарчето. Застанал съм на средата на тесния тротоар до едно бяло БМВ 320, а педито с шарпея е вече на няколко крачки от мен и мога да го разгледам по-добре. Някъде към петдесетте е, с неприлично розова и здрава кожа, без бръчки, със смешни мустачки, които подчертават още повече женствения му вид. Хвърли бегъл поглед със загадъчна усмивка, докато кучето души едно дърво и торба с отпадъци, хвърлена до БМВ-то.

– Хубаво животинче – усмихвам се и се навеждам.

Шарпеят ме поглежда изпитателно и изръмжава.

– Ричард! – Мъжът го стрелва със строги очи, после се обръща към мен с извинителен поглед.

Усещам, че е поласкан не само от това, че съм забелязал кучето му, но и защото го спрях да поговорим за него, да пукна, ако вече не се е изпразнил от кеф в мазните си кадифени панталони от "Ралф Лоран".

– Няма нищо – казвам му и погалвам нежно шарпея докато оставям куфарчето на земята. – Шарпей е, нали?

– Не. Шарпей – поправя ме той, произнасяйки породата по начин, който не съм чувал преди.

– Шарпей? – опитвам се да го произнеса като него и продължавам да галя гърба и врата на песа.

– Не, не – разсмива се той закачливо. – Ударението е на последната сричка.

Педераст смотан!

– Добре де, няма значение – съгласявам се и се изправям с момчешка усмивка. – Красиво животно.

– О, благодаря ви – отвръща той и добавя загрижено. – Но ми струва цяло състояние.

– Така ли? Защо? – питам го и пак се навеждам да погаля кучето. – Ей, здравей, Ричард. Здравей, малчуган.

– Сигурно няма да повярвате, ама ще ви кажа. На всеки две години трябва с операция да му се премахват торбичкте около очите. Водя го чак в Ки Уест – там е единствената ветеринарна лечебница, в която имам доверие. Пощипнат го оттук-оттам, и Ричард пак може да вижда, нали, чеденце?

Педалът кима одобрително, докато ръката ми продължава подкупващо да чеше гърба на песа.

– Изглежда страхотно – отбелязвам.

Настъпва мълчание. Аз не отделям очи от кучето, докато собственикът му гледа мен, накрая не може да се сдържи и проговаря:

– Не е  удобно да ви питам, ама...

– Казвайте, казвайте.

– О толкова е глупаво...

Той се разсмива. Аз също се смея.

– Кое?

– Не сте ли фотомодел? – пита ме той, вече сериозен. – Сигурен съм, че съм виждал снимката ви по списания.

– Не, не съм – решавам да бъда откровен с него. – Но съм поласкан от думите ви.

– Ами приличате досущ на кинозвезда. – Той превзето върти китката на свободната си ръка. – Не знам. – И накрая добавя, вече за себе си: – О, престани, глупчо, само се излагаш.

Навеждам се уж да вдигна куфарчето си, но от сянката, в която попадам, той не вижда как измъквам ножа, най-острия, с назъбеното острие, и го питам – нарочно, но с напълно естествен тон на гласа – колко е платил за Ричард, без дори да се огледам дали не се задават други хора по улицата. Със светкавична бързина сграбчвам кучето за врата с лявата си ръка и го вдигам на светлината на уличната лампа, то гърчи тялото си и се опитва да ме ухапе през ръкавицата, но челюстите му щракат напразно и дори не може да излае, тъй като съм го стиснал здраво и дори усещам как трахеята му поддава под натиска на пръстите ми. Забивам ножа в голия му стомах и с бързо движение го разпарям, от него бликва тъмнокафява кръв и синьо-червени черва провисват във въздуха, то рита с крака срещу мен, но е твърде късно – пускам го на земята. Всичко това става за миг и педерастът стои потресен, с каишката в ръка, и само ужасено повтаря: "Божичко, божичко ", като гледа как песът се влачи в кръг, скимти, души и лиже   собствените си вътрешности, разпилени по паважа, и докато все още бере душа, се обръщам към господаря му, блъсвам го назад с окървавена ръкавица и започвам безразборно да дупча с ножа лицето и главата му, накрая с два резки замаха разпорвам гърлото му и силна струя червенокафява кръв бликва, опръсква бялото БМВ до бордюра и задейства алармената му сирена. Кръвта клокочи под брадата на оня, той се срива на земята, треперещ, от него все още изтича кръв на слаби тласъци. Избърсвам ножа си в якето му, пускам го в куфарчето и понечвам да си тръгна, ала преди това, за да съм сигурен, че е мъртъв и не се преструва (понякога се изхитряват да го правят), пускам два изстрела в главата му през заглушителя. Едва не падам, защото кракът ми се подхлъзва в локвата кръв около него, изчезвам в тъмнината и изведнъж, като смяна на филмов кадър, се озовавам пред "Д'Агостино" и двама от служителите на вратата ме канят да вляза. Плащам кутия овесени ядки с просрочен купон, но касиерката –  чернокожа повлекана – не усеща номера, не забелязва, че крайният срок на купона отдавна е изтекъл, и когато излизам навън, това ме развеселява, отварям кутията и тъпча устата си с ядки, като в същото време се опитвам да cвиря Hip to be square^[21], после отварям чадъра си и хуквам надолу по Бродуей, сетне в обратна посока, и пак надолу като зъл дух, а вятърът развява зад мен разкопчаното ми палто, сякаш е някаква мантия.

Момичета

– Направо съм бесен от вечерята днес в "Космос" с Кортни, леко къркана, която непрекъснато ми задава въпроси за храната в санаториумите, за Джордж Буш и за сладоледите "Тофути" – все глупости, каквито могат да се появят само в кошмари. Изобщо не ѝ обръщам внимание и точно насред едно от нейните предълги изречения махвам с ръка на един келнер да се приближи и поръчвам студена задушена риба с лимон, фъстъци и копър, салата "Цезар" от  аругула и филе от риба меч с горчица, въпреки че вече съм направил същата поръчка и келнерът надлежно ме уведомява  за това. Поглеждам го, без дори да се опитвам да се правя на учуден, само се усмихвам сконфузено.

– А, така ли?

Кулинарните специалитети от Флорида имат впечатляващ външен вид, но порциите са малки и скъпи, особено пък в ресторант, където на всяка маса има подносче с цветни моливи за рисуване. (На своята хартиена подложка за сервиране Кортни рисува десен на Лора Ашли, а аз –  вътрешността на стомаха и гръдния кош на Моника Лустгардън, и когато Кортни, очарована от рисунката ми, пита какво представлява, отговарям: "Ммм... диня.") Сметката, която плащам с платинената си карта "Американ Експрес", е малко над триста долара. Кортни изглежда добре с вълненото сако "Дона Каран", копринена блуза и пола от кашмир. Аз съм със смокинг, без да има някаква специална причина за това. "Шоуто на Пати Уинтърс" сутринта се занимаваше с някакъв нов спорт, наречен " Хвърляне на джуджета".

В лимузината пред входа на "При Нел", където се разбрахме да пийнем по нещо с Мередит Тейлър, Луис Самюелсън и Пиърс Тауърс, казвам на Кортни, че трябва да отскоча до едно друго място за малко дрога, и ѝ обещавам, че ще се върна преди полунощ.

– А, и поздрави Нел от мен – подхвърлям накрая.

– Дрога има и долу в бара, защо ще ходиш другаде? – хленчи тя.

– Защото обещах, че ще се обадя. Параноя. Paзбираш ли?

– Не разбирам. Кой е параноик? – премигва тя бързо-бързо.

– Сладурче, дрогата долу е по-слаба и от "Нутрасуийт". Знаеш го добре.

– Не ме замесвай в тия работи – предупреждава ме тя.

– Добре де, хайде отивай и ми поръчай едно питие.

– Къде всъщност ще ходиш? – пита тя вече подозрително.

– Ммм... при Нодж – казвам. – От него взимам дрога.

– Ама Нодж е главен готвач в "Шезлонгите" – сеща се тя, докато я избутвам навън от колата. – Не е пласьор на дрога. Той си е главен готвач!

– Само не изпадай в истерия, моля те – въздъхвам с ръце, опрени на гърба ѝ.

– Добре, но ти не ми разправяй лъжи за Нодж – цупи се тя и не ще да слиза от лимузината. – Нодж е главния готвач в "Шезлонгите". Чу ли ме добре?

Гледам я известно време мълчаливо, по лицето ми играе светлината от неоновите надписи над входа на "При Нел".

– Имах предвид Фидлър – признавам си накрая смирено. – Отивам да ги взема от Фидлър.

– Невъзможен си – промърморва тя, излиза навън и тръгва към бара. – Съвсем си откачил.

– Ще се върна – извиквам след нея и затръшвам вратата, после запалвам пура и весело се подсмихвам. – Надявай се, като си нямаш работа.

Казвам на шофьора да поеме към пиацата за крехка женска плът малко по на запад от "При Нел", около бистрото "Флоран", за да огледам проститутките, и след като правим  два тура напред и назад – всъщност от месеци проучвам района в търсене на подходящото маце, най-накрая я забелязвам на ъгъла на Уошингтън и Тринайсета улица. Руса, стройна, млада, малко одърпана, но си личи, че е от класа, и най-важното – бяла е, което е направо късмет в този квартал. Облечена е в тесни и къси раирани панталонки, бяла тениска и евтино кожено яке; с изключение на драскотина над лявото коляно, кожата ѝ е бледа, включително и лицето, на което изпъкват силно начервените  ѝ устни. Зад нея на тухлената стена на някаква изоставена сграда с трийсетсантиметрови печатни букви е написано МЕСО – начинът, по който са разположени буквите, събужда нещо у мен, а над сградата небето е тъмно, без луна, следобед се бяха струпали облаци, но сега ги няма.

Колата минава бавно покрай нея. През тъмните стъкла и съвсем  отблизо кожата ѝ изглежда още по-бяла, косата ѝ е изкуствено изрусена, а чертите на лицето ѝ показват, че е дори по-млада, отколкото предполагах. Изглежда ми особено чиста, може би защото е единственото бяло момиче, което забелязах тази вечер в района; спокойно можеш да я вземеш за студентка от Нюйоркския университет, прибираща се от сладкарница "Марс" у дома. Пила е цяла вечер "морски бриз"^[22], танцувала е на новото парче на Мадона, скарала се е с гаджето си Ангъс, Ник или... Вирипишко и сега отива към "Флоран" да поклюкарства с приятели, да изпие още един "морски бриз" или едно капучино, или чаша "Евиан". Та за разлика от останалите проститутки тук, тя почти не обръща внимание на лимузината, когато спира точно пред нея. Прави се, че не разбира за какво става въпрос.

Усмихва се, когато забелязва, че свалям стъклото на вратата, но обръща глава настрани. За по-малко от минута протича следният разговор:

– Не съм те виждал наоколо.

– Не си търсил достатъчно – отвръща тя със самочувствие.

– Искаш ли да разгледаш апартамента ми?

Запалвам лампата в купето, за да види лицето ми и смокинга. Тя оглежда колата, после мен и пак колата. Бръквам в портфейла си от кожа на газела.

– Не ми разрешават – отвръща тя, забила поглед в тъмното пространство между две сгради на отсрещната страна на на улицата, но когато очите ѝ пак се свеждат към мен, вижда стотачката, която съм извадил и ѝ подавам.

Без да пита какво правя и какво всъщност искам от нея, без дори да попита дали не съм ченге, взема банкнотата и тогава мога да поставя въпроса си по-иначе.

– Искаш ли да дойдеш с мен в апартамента ми, или не? – питам я усмихнат.

– Не е разрешено – повтаря тя, но оглежда още веднъж черната дълга лимузина и банкнотата, която пъхва в задния си джоб, забелязва приближаваща към нас просякиня с канче с дрънкащи монети и добавя: – Ама за теб мога да направя изключение.

– Работиш ли с кредитни карти? – подмятам и изгасвам светлината в купето.

Тя не откъсва очи от тъмното пространство отсреща, сякаш чака някой невидим да ѝ даде знак. Отново поглежда към мен и когато повтарям въпроса си, прави учудена физиономия, но аз се усмихвам и ѝ отварям вратата, за да влезе.

– Майтапя се. Хайде, скачай вътре.

Тя кимва някому отсреща, помагам ѝ да се настани отзад в тъмната лимузина, затръшвам вратата и я заключвам.

У дома, докато Кристи е в банята (не знам истинското ѝ име, не съм и питал как се казва, но се разбрахме, че ще ѝ викам така), набирам номера на фирмата "Кабана – бисексуални придружители" и с номера на кредитната си карта "Американ Експрес" поръчвам руса жена, която обслужва двойки. Повтарям адреса си и още веднъж подчертавам, че държа да е руса. Някакъв явно стар италианец приема поръчката и ме уверява, че руса жена ще позвъни на вратата ми до един час.

Измивам си зъбите и се преобличам в копринени боксерки " Поло" и памучна тениска "Бил Блас" без ръкави. После влизам в банята и заварвам Кристи да лежи по гръб във ваната и да пие бяло вино от тънкостеблена чаша "Стюбен". Присядам на ръба на мраморната вана, сипвам в нея масло "Моник Ван Фрер" с аромат на билки и разглеждам тялото в млечнобялата вода. За известно време в главата  ми нахлуват лоши мисли – само да се протегна, и мога да я хвана за главата, да я разбия; усещам как се надига желанието ми да удрям, да обиждам, да наказвам, но постепенно то заглъхва и тогава проговарям:

– Това шардоне, дето го пиеш, е много хубаво.

След дълга пауза, през която разтривам малката ѝ, почти детинска  гърда, отново се обаждам:

– Искам да си измиеш влагалището.

Тя ме поглежда с израз на ученичка, после свежда очи към тялото си. Свива рамене, оставя чашата на ръба на ваната и спуска ръка надолу към редките, също руси косми под гладкия  като порцелан и плосък стомах, леко разтваря кракатa си.

– Не така – казвам ѝ тихо. – Обърни се обратно и застани на  колене.

Тя пак свива рамене.

– Искам да гледам – обяснявам ѝ. – Имаш прекрасно тяло.

Тя се обръща, застава на колене и ръце, задникът ѝ изскача над водата. Премествам се в другия край на ваната, за да виждам по-добре путката ѝ, която тя разтрива с насапунисана ръка. Загребвам с пръст малко от ароматизираното масло във ваната и намазвам ануса ѝ. Той се свива,а тя  леко изпъшква. Пъхвам пръста си в путката ѝ отдолу, моят и нейният влизат и излизат в синхрон няколко пъти. Топла влага започва да облива пръста ми, тогава го премествам в ануса ѝ и лесно го напъхвам чак до кокалчето. Тя изохква леко и сама се намества на пръста ми, като не спира да масажира путката си. Това продължава известно време, докато се обажда портиерът, за да ми съобщи, че е пристигнала Сабрина. Казвам на Кристи да излезе от ваната и да се подсуши, да си избере хавлия от гардеробчето, но не тази от "Биджан", и да дойде в хола да пийнем по нещо с гостенката ми. Аз пък отивам до кухнята, за да налея чаша вино за Сабрина.

Сабрина обаче не е руса. Известно време я гледам изненадано на прага, но накрая я поканвам да влезе. Косата  ѝ е тъмноруса, а не светла, каквато исках, но въпреки че това ме вбесява, не казвам нищо, защото тя е доста красива.  Не е толкова млада, колкото Кристи, но не е и изхабена. Накратко, изглежда, че парите, които ще платя за нея няма да отидат на вятъра. Гневът ми съвсем преминава, когато съблича палтото си и виждам стройното ѝ тяло стегнато в тесни черни къси панталони, блуза на цвета с презрамки и черни островърхи обувки на висок ток. Завеждам я в хола, поставям я да седне на белия диван и без да я питам дали иска нещо за пиене, ѝ донасям чаша бяло вино върху поднос от "Мауна Кий Хотел" на Хаваите. От стереото се носи мелодия от "Клетниците" в изпълнение на трупата от Бродуей. Появява се Кристи с хавлия "Ралф Лоран", със сресана назад руса коса, която след банята изглежда почти бяла. Правя ѝ знак да седне до Сабрина (двете си кимват за поздрав), а аз се настанявам в креслото от хром и тиково дърво срещу тях. Решавам, че ще е по-добре да се поопознаем, преди да идем в спалнята,та затуй нарушавам продължителното, но не неприятни мълчание с няколко въпроса.

– Е – започвам и кръстосвам крака, – не искате ли  да разберете какво работя?

Двете ме гледат втренчено дълго време. После си разменят по една усмивка и накрая Кристи свива рамене и отговаря:

– Не.

Сабрина ми се усмихва и се солидаризира с нея.

– Не е задължително.

Млъквам за минута, леко засегнат, гледам ги изпитателно, кръстосвам крака и с въздишка обявявам:

– Ами работя на Уолстрийт. В "Пиърс енд Пиърс".

 Предълго мълчание.

– Чували ли сте го?

Пак мълчание. Накрая Сабрина се престрашава и проговаря:

– Не е ли нещо, свързано с "Мейс"... или с "Мейси"?

Изчаквам малко, преди да попитам.

– С"Мейс" ли?

Тя се замисля.

– Ами да. Магазин за обувки, нали? "Пи енд Пи" е магазин  за обувки, познах ли?

Втренчвам се в нея. Сепва ме Кристи, която става и отива до стереоуредбата.

– Добре си се обзавел... Пол – отбелязва тя, впечатлена от машината.

Разглежда компактдисковете, които са стотици, подредени по азбучен ред на рафтовете в етажерката от бял дъб.

– Колко се изръси за нея?

Изправям се, за да си налея още една чаша "Акация".

– Кристи, това всъщност не ти влиза в работата, но и да те уверя, че хич не е евтина.

От кухнята забелязвам, че Сабрина е извадила от чантичката си пакет цигари, и се връщам в хола, преди да е успяла да запали.

– Съжалявам, но тук не се пуши – предупреждавам я.

Тя се усмихва, изчаква малко и с кимване на глава прибира цигарата в пакета. Донесъл съм поднос с шоколадови сладкиши и предлагам на Кристи да си вземе.

– Шоколадово еклерче "Варда"?

Тя оглежда подноса и учтиво отказва, като завърта глава. Приближавам до Сабрина. Тя с усмивка си взема един сладкиш, а аз забелязвам, че чашата ѝ с вино е непокътната.

– Не че искам да те напия, но това шардоне е много хубаво, грешиш, че не го пиеш.

Оставям подноса с еклерите върху стъкления плот на  масичката за кафе "Палацети" и си сядам пак в креслото. Правя знак на Кристи да се върне на дивана и тя се  подчинява. Седим мълчаливо и слушаме "Клетниците" от компактдиска. Сабрина изяжда замислено еклера си и взема още един.

Налага се пак аз да наруша мълчанието.

– Някоя от вас била ли е в чужбина? – питам ги и веднага се сещам, че няма да разберат въпроса ми правилно, та добавям. – В Европа де?

Двете се споглеждат, сякаш си дават някакъв таен сигнал, преди Сабрина да поклати отрицателно глава. Кристи прави същото.

Пак след дълго мълчание задавам още един въпрос.

– Завършили ли сте колеж и ако сте, кой колеж?

Отговорът на този въпрос са два презрителни и гневни погледа, които ми напомнят, че е време да преминем в спалнята. Там казвам на Сабрина да потанцува, докато се съблича пред мен и Кристи на светлината на всички халогенни лампи в стаята. Подавам ѝ една дантелена наметка "Кристиан Диор" и се събличам чисто гол с изключение на маратонките "Найк". Накрая и Кристи сваля хавлията "Ралф Лоран" и остава само по едно шалче "Анджела Къмингс" от изкуствена коприна и велурени ръкавици "Глория Хосе", които купих на разпродажба в "Бергдорф Гудмън".

И тримата се качваме на леглото. Кристи застава на колене и лакти с лице към таблата над главата, задникът ѝ се е вирнал нагоре, а аз съм я яхнал, но обърнат назад, на колене и с полувъзбуден член, с лице съм към Caбрина, която е забила решителен поглед право в разтворения анус на Кристи. Усмихва се малко пресилено, разтрива с пръст собствената си путка и после с влажен пръст намазва устните си, сякаш си слага блясък. С двете си ръце държа разтворени путката и ануса на Кристи и нареждам на Сабрина да се приближи и да ги подуши. Тя свежда глава наравно с двата отвора, в които леко си играят пръстите ми. Правя ѝ знак да се приближи още, за да усети мириса  на пръстите ми, които пъхвам в устата ѝ, и тя ги засмуква настървено. С другата си ръка продължавам да масажирам стегнатата путка на Кристи, потънала в сокове от възбудата под разтворения ѝ анус.

– Подуши го! – нареждам на Сабрина и тя съвсем доближава лице до задния вход на Кристи.

Членът ми е вече навирен и с ръка го разтривам, за да остане твърд.

– Удари ѝ първо един език на путката – казвам на Сабрина и тя сама я разтваря, започва да я лиже като куче, а с пръст масажира клитора.

После се прехвърля към ануса и го обработва по същия начин. Стенанията на Кристи стават неконтролируеми, тя все по-силно притиска задника си към лицето на

Сабрина, към езика ѝ, който бавно влиза и излиза от ануса ѝ. Наблюдавам това мълчаливо известно време, после започвам да разтривам бързо клитора на Кристи, която вече навярно блъска задника си в лицето на Сабрина и пищи:

– Празня  се, празня се!

Опъвайки силно с ръка зърната на гърдите си, тя изпада в  продължителен оргазъм. И въпреки че е възможно да се  преструва, не я нашляпвам, защото го прави много добре.

Уморен от стоенето на колене, слизам от Кристи, лягам по  гръб и придърпвам лицето на Сабрина над огромния си  твърд член, напъхвам го в устата ѝ и го държа с ръка докато тя смуче главата му. Дръпвам Кристи към себе си, свалям ръкавиците ѝ и започвам да я целувам силно в устата, езикът ми се върти навсякъде, сблъсква се с нейния, подминава го в стремежа си да стигне възможно най-дълбоко в гърлото ѝ. Тя разтрива с пръсти путката си, която е толкова влажна, че от вътрешната страна бедрата ѝ са плувнали в мазен сок. Избутвам главата ѝ надолу, за да помогне на Сабрина, и след като правят две-три смени – едната смуче главата, другата – ствола на члена ми, Кристи се прехвърля на ташаците ми, които са подути и ме болят от възбуда, пошляпва ги леко, преди да ги глътне в устата си, масажира с език торбичките и ги всмуква една по една. После се връща при Сабрина, която не изпуска члена ми от устата си, двете започват да се целуват здраво над него и да го поливат с лигите си. През цялото време Кристи не престава да мастурбира. Пъхнала пръста във влагалището си, тя стиска с тях клитора си и тежко пъшка. Това ме възбужда здраво, сграбчвам я през кръста и я извъртам така, че путката ѝ да дойде над лицето ми, на което тя с готовност се намества. Чиста, рошава, влажна, с подут от насъбралата се кръв клитор, путката ѝ увисва над устата ми и забивам в нея език, а в ануса пъхвам пръст. Сабрина все още работи върху члена ми, разтрива основата му с ръка, останалата част е в уста ѝ.  Тя сяда върху ми с лице към Кристи, разкъсвам бикините ѝ, навеждам главата на Кристи напред и ѝ казвам да "сдъвче този клитор", което тя прави с удоволствие.

Позата е неудобна и за трима ни, затова оставаме така само две-три минути, но през това кратко време Сабрина се изпразва върху лицето на Кристи, която от своя страна се изпразва върху моето, и се налага да стисна здраво бедрата ѝ, за да успокоя бясното въртене на задника ѝ, с който може да ми размаже носа. Аз все още не съм се изпразнил и тъй като Сабрина не прави нищо по-специално с члена ми, измъквам го от устата ѝ и го изправям за да седне върху него. Той влиза в нея отведнъж – путката ѝ е потънала в собствените си сокове и в слюнките на Кристи и членът ми не усеща триене, та затуй свалям шалчето от врата на Кристи. Изваждам го от Сабрина, разкрачвам я и избърсвам хубаво и путката ѝ, и члена си, след което отново ѝ го вкарвам, като не спирам да смуча клитора на Кристи, която след броени минути получава отново оргазъм. Двете са с лице една към друга върху мен – едната се върти върху члена ми, другата е седнала на лицето ми, и Сабрина се накланя напред, за да хване и засмуче малките твърди цицки на Кристи. Кристи я целува по устата, двете си разменят езици, а соковете на Кристи се стичат на потоци в устата ми, по брадата ми, чак до врата.

Свалям Сабрина от члена си и я слагам да легне по гръб. Нагласям Кристи върху нея в поза "шейсет и девет", задникът ѝ щръква нагоре, разтривам с пръст ануса ѝ, докато се навлажни достатъчно, поставям си презерватив и с малко вазелин успявам да напъхам члена си в него, а в това време Сабрина ближе путката ѝ, всмуква клитора ѝ и от време на време леко стисва ташаците ми и възбужда ануса ми с влажен пръст. Кристи разкрачва Сабрина до предел и вкарва език в путката ѝ, но не се задържа така, защото изправя глава и обръща към мен омазненото си лице, за да ми извика:

– Еби ме, че се празня!

Това ме раздвижва и започвам с бързи движения да я еба в ануса, докато Сабрина не спира да обработва с уста путката ѝ отдолу. Изваждам члена си от ануса на Кристи и казвам на Сабрина да се прехвърли на него, докато еба Кристи в путката. След две-три минути започвам да се празня и точно тогава Сабрина изплюва ташаците ми, разтваря задника ми и вкарва езика си в ануса ми. Това ме влудява и оргазмът ми трае цяла вечност. Сабрина изважда езика си и започва да стене, че също се празни, защото след като свършва, Кристи продължава да смуче путката ѝ. Приведен над Кристи, довършвам последните леки тласъци в нея и наблюдавам как Сабрина повдига ритмично таза си  срещу лицето на Кристи. Не дочаквам края – изтощен, но с все още твърд член, лъщящ и изтръпнал от силата на  изпразването, се отпускам по гръб и затварям очи, коленете ми треперят от преумора и възбуда.

Събуждам се чак когато някоя от тях, без да иска, докосва "Ролекс"-а ми, който не съм свалял през цялото време. Лежат кротко от двете ми страни, от време на време някоя докосва гърдите ми или прокарва ръка по мускулите на корема ми. Половин час по-късно отново получавам ерекция. Ставам и отивам до гардероба-оръжейна, където до пистолета за забиване на пирони лежат метална закачалка за дрехи, ръждив нож за масло, кибрит от "Готъм Бар енд Грил" и наполовина изпушена пура. Обръщам се с лице към тях, гол, с опънат напред, надървен член, показвам им всички тези пособия и с пресипнал глас обяснявам:

– Още не сме свършили...

Час по-късно набързо ги изпращам на вратата, вече облечени,  ридаещи от болките на раните си, но със солиден хонорар в джоба. Утре Сабрина ще куца. Окото на Кристи вероятно ще посинее, а по задника ѝ дълго време ще личат белезите от закачалката. До леглото ми се въргалят смачкана и окървавена хартиена кърпа "Клийнекс" картонена кутия от солена италианска подправка, която взех от "Дийн енд Делука".

На пазар

Колегите, на които трябва да купя подаръци за Коледа, са Виктор Пауъл,  Пол Оуен, Дейвид ван Патън, Крейг Нумг Карутърс, Престън Никълс, Конъли О'Брайън, Скот Монтгомъри, Тед Мадисън, Джеф Дювал, Борис Кънингам, Джейми Конуей, Хю Трънбол, Фредерик Дибъл, Тод Хамлин, Мълдуин Батнър, Рики Хендрикс и ( Джордж Карпентър! Можех да изпратя Джийн да направи тези покупки, но вместо това я помолих да напише и изпрати по пощата триста поздравителни коледни картички с мотив от художника Марк Костаби, а след това да разбере колкото може повече за сметката на "Фишър", поверена  на Пол Оуен. Сега вървя по Мадисън авеню, след като близо час смутен и гладен зяпах със замъглен поглед кашмирени жилетки в магазин "Ралф Лоран" но Седемдесет  и втора улица. Дойдох на себе си чак когато русото маце на щанда отказа да ми даде адреса си и напуснах магазина c възгласа: "Елате, всички вярващи!" Оглеждам навъсено някакъв скитник, свил се до входа на магазин с име "Иър Карма", стиснал в ръка парче картон, на което пише: ГЛАДЕН И БЕЗДОМЕН ПОМОГНЕТЕ МОЛЯ БОГ ДА ВИ   БЛАГОСЛОВИ, и свивам по Пето авеню към "Сакс", като се опитвам да си спомня дали съм сменил касетите във видеото, защото ако не съм, значи записвам трийсет  и кусур минути върху филма "Тесният вход на памела". Глътвам един ксанакс, който не ме успокоява. А "Сакс" усилва паниката ми.

...химикалки и фотоалбуми, , поставки за книги, комплекти куфари и чанти, електрически лъскачки за обувки, самозатоплящи се пръчки за хавлиени кърпи, посребрени гарафи за вода,  миниатюрни цветни телевизорчета, големи колкото човешка длан и със слушалки, кафези за птички, свещници, прибори за излет, кофички за лед, ленени покривки, поръбени с дантела, чадъри, сребърни стикове за голф с монограм, филтри за пречистване от дим, настолни лампи, стъкленици с парфюми, кутии за бижута, пуловери, плетени кошници за вестници и списания, всякакви канцеларски принадлежности: покривки за бюра, ши метални скоби, тефтерчета за адреси, бележници...

Най-важните неща, които трябва да свърша преди Коледа, са: първо, да запазя маса в "Дорсия" за мен Кортни за осем вечерта в петък; второ, да си уредя покана коледното тържество на семейство Тръмп, което ще се състои на яхтата им; трето, по възможно най-човешки и да разбера повече за мистериозната сметка "Фишър" на Пол Оуен; четвърто, да отрежа главата на някое готино маце и да я изпратя по пощата на Робин Баркър, онова тъпо копеле от "Саломон Брадърс"; и пето, да се извиня на Ивлин така, та да не личи, че се извинявам. Тази сутрин "Шоуто на Пати Уинтърс" бе посветено на жени, които  са се омъжили за педерасти и за малко да се изкуша и да се обадя на Кортни по телефона, за да я предупредя така, за майтап, – но после се отказах с известна наслада при мисълта как Луис Карутърс ще ѝ предложи да се оженят, Кортни срамежливо ще се съгласи, а след това ще прекарат един кошмарен меден месец. Хвърлям мрачен поглед на друг скитник, зъзнещ под ръмящия дъжд на ъгъла на Петдесет и седма улица и Пето авеню, приближавам се към него, щипвам го с любов по бузата и се разсмивам с глас. "Очите му искряха, а трапчинките на бузите му ликуваха!"^[23] Хорът на Армията на спасението не е в хармония с Joy to the world^[24]. Махвам c ръка за поздрав на някакъв тип, който адски прилича на Дънкан Макдоналд,и хлътвам в "Бергдорф".

...пъстри вратовръзки, кристални кани за вода, комплекти стъклени чаши, канцеларски часовници, които измерват също температурата, влажността и атмосферното налягане,  електронни бележници за адреси и телефонни номера, гравирани чаши, комплекти чинии за десерт, огледала, кранове за душове, домашни престилки, пуловери, бутилки шампанско, порцеланови съдове за подправки, миникалкулатор за изчисляване на валутните курсове, тефтерчета за адреси с посребрени корици, попивателни, други изящни канцеларски принадлежности, тирбушони, компактдискове, топки за тенис, керамични чаши за  кафе.