Текст книги "Маршрут 666"

40

Отпусната върху крехка табуретка, Марго уморено разтриваше слепоочията си. Малко след като Фрок си тръгна, съвещанието се превърна в обикновена разправия. Хорлокър излезе, за да проведе поверителен разговор с кмета, а когато се върна, го придружаваше един от инженерите на общината на име Хаусман. После по телефона се обади Джак Мастърс, командир на отряда за тактическо реагиране към градската полиция на Ню Йорк. Но до момента нямаше решение как да се проведе операцията.

– Вижте какво – прозвуча странно изкривеният от репродукторите глас на Мастърс. – Повече от половин час хората ми търсиха доказателства за съществуването на тези прословути тунели „Астор“, а вие искате незабавно да насочим натам цяла оперативна група!

– Ако трябва, изпратете няколко! – остро отвърна Хорлокър. – Опитайте се да проникнете от няколко места едновременно, така поне един екип ще се добере до мястото, за което говорим!

– Чакайте малко, сър – възрази Мастърс. – Вие не сте в състояние да ми кажете количеството и състоянието на… както и да му викате там. Обстановката е съвършено непозната, а мрежата от тунели под Манхатън е изключително сложна. Хората ми положително ще изпаднат в доста трудна ситуация, като вземем предвид опасността от засади и всичко останало.

– Всичко опира до Гърловината – намеси се инженер Хаусман, нервно стиснал със зъби химикалката си.

– До какво? – погледна го неразбиращо Хорлокър.

– Гърловината – повтори човекът от кметството. – Цялата канализация в района се събира в една изпускателна тръба на около сто метра под земята. Тунелите „Астор“ се намират точно под нея.

– Значи отивате там! – отсече в микрофона Хорлокър. – Отцепвате района около тази тръба и започваме операцията оттам! Ясно?

– Слушам, сър – отвърна след кратко колебание Мастърс.

– Така ще ги хванем в капан.

– Може би. – Съмнението в гласа на командоса си пролича дори в репродуктора. – А после какво? Не можем да ги обсадим, не можем и да ги изтикаме оттам. Ще изпаднем в безизходица, а и за подобна операция е нужно време…

Марго стрелна с очи Дагоста, върху чието лице се беше изписало отвращение. Още от самото начало той предлагаше точно това.

– Нямаме време, по дяволите! – извика Хорлокър и стовари юмрук върху масата. – Кметът и губернаторът ще ме разкъсат! Упълномощен съм да предприема всички мерки за спиране на убийствата и точно това мисля да направя!

Нетърпеливата решителност на Хорлокър пролича по-ясно в момента, в който решението беше взето. Какво ли му е казал кметът по време на поверителния телефонен разговор? – зачуди се Марго.

Инженер Хаусман извади химикалката от устата си и поклати глава:

– Откъде да знаем, че тези същества живеят именно в тунелите „Астор“? Напомням ви, че манхатънските подземия са изключително обширни.

Хорлокър се извърна към Марго и тя прочисти гърлото си, разбрала, че е на ход.

– Доколкото ми е известно, в тунелите живеят много бездомници. И те няма как да не забележат, ако някъде долу са се появили неизвестните „същества“, както ги нарече господин Хаусман. Пък и нямаме причини да се отнасяме с недоверие към думите на онзи Мефисто. Ако споменатите същества притежават част от характерните особености на звяра Мбвун, те със сигурност ще избягват светлината. Колкото по-надълбоко е леговището им, толкова по-добре за тях. – Замълча за миг, после бързо добави: – Разбира се, по-точни сведения в това отношение ще предостави докладът на Пендъргаст…

– Благодаря, достатъчно – прекъсна я началникът на полицията и се наведе над репродуктора: – Надявам се, че всичко е ясно, Мастърс! Действайте!

В този момент вратата рязко се отвори и тихото поскърцване на гума върху плочките оповести завръщането на Фрок. Марго бавно вдигна глава, сякаш се страхуваше от изражението на възрастния учен.

– Моля да бъда извинен от всички присъстващи – простичко рече той и приближи количката си към масата. – Докато се разхождах из коридорите на музея, направих опит да погледна на нещата максимално обективно. В резултат стигнах до извода, че е много вероятно да съм сбъркал. Трудно е да призная това, включително и пред самия себе си. Но теорията на Марго безспорно обяснява фактите, които са ни известни. – Обърна се към младата жена и добави: – Моля те да ми простиш, драга. Аз съм само едно уморено старче, което упорито и сляпо се придържа към собствените си незначителни теории, особено когато нещата опират до еволюцията…

– Много благородно! – цъкна с език Хорлокър. – Но да оставим настрана душевните терзания, ако обичате…

– Трябват ни по-подробни карти – разнесе се гласът на Мастърс. – И повече информация за начина на действие на противника.

– А бе, ти не чу ли какво ти казах? – кресна извън себе си началникът на полицията. – Нямаме време за геоложки проучвания! – завъртя се рязко и заплашително изръмжа към безмълвния до този момент капитан: – Нещо да кажеш, Уокси?

Отговори му мълчание.

Извърнал глава към широкия прозорец, Уокси беше забил поглед в тревата на Сентрал Парк сякаш очакваше там да се изпише така нужният отговор.

Фрок изчака малко и подхвърли:

– По всяка вероятност първите две жертви са били отнесени от пороя…

– По тази причина ги извадихме от канала готини и запазени – мрачно изръмжа Хорлокър. – Но какво от това?

– Следите от зъби по тях сочат, че са били обработвани на спокойствие, без излишна припряност. – От което следва, че неизвестните същества са разполагали с достатъчно време, тоест телата са били близо до тяхното леговище или вътре в него. В природата съществуват купища аналогични примери.

– Е, и?

– Ако пороят може да отнесе жертвите от това леговище, какво му пречи да стори същото и с цялото леговище?

– Точно така! – тържествуващо извика Уокси и рязко загърби прозореца. – Ще ги издавим мръсниците!

– Това е пълна лудост – поклати глава Дагоста.

– Не, не е! – продължи Уокси и възбудено махна към прозореца. – Главният резервоар се източва през канализацията, нали? А когато тя се препълни, както става по време на буря, излишната вода се насочва към тунелите „Астор“! Сам казваш, че това е причината да бъдат изоставени!

Последва кратка тишина. Хорлокър хвърли въпросителен поглед към инженера, който потвърди:

– Така е. Резервоарът се източва в канализацията.

– Значи е осъществимо?

Хаусман помисли малко.

– Трябва да се консултирам с Дъфи, за да бъда съвсем сигурен. Но в резервоара има около три милиона кубически метра вода. Ако изпуснем в канализацията дори част от това количество – да речем тридесет процента, тя без съмнение ще прелее. От нея, доколкото разбирам, водата ще залее тунелите „Астор“, а оттам ще се насочи към Хъдзън.

– Точно така! – доволно кимна Уокси.

– Това би бил един драстичен акт! – възрази Дагоста.

– Драстичен акт ли? – смаяно го изгледа Хорлокър. – А как да наречем снощния акт в метрото, където бяха изклани пътниците на цял влак? Тези същества искат кръв, лейтенант! Ти какво предлагаш? Да идем долу и да им връчим призовки? Няма да стане! Градската управа ме натиска за незабавни действия. А по този начин – ръката му нервно се стрелна към прозореца – ще ги докопаме там, където живеят!

– Но как ще разберем къде точно ще отиде всичката тази вода? – настоя Дагоста.

– Бъдете спокоен, имаме съвсем точна представа – успокои го Хаусман. – Гърловината работи по такъв начин, че водата ще се насочи към най-ниските нива на зоната под Сентрал Парк, а оттам, през аварийните тръби на канализацията, ще залее тунелите „Астор“, след което ще нахлуе в страничните канали под Уест Сайд и ще изтече в Хъдзън.

– Според Пендъргаст тунелите на юг и север от парка са запечатани преди много години – промърмори сякаш на себе си Дагоста.

Хорлокър тържествуващо огледа присъстващите, на лицето му се появи нещо като усмивка. Май рядко използва точно тези мускули, помисли си Марго.

– Ще се издавят като плъхове под шибаната Гърловина, а след това ще бъдат отнесени в реката! – обяви шефът на полицията. – Някакви възражения?

– Преди да източите резервоара, трябва да сте сигурни, че всички създания са долу – подхвърли Марго.

Доволната усмивка на Хорлокър помръкна.

– По дяволите! А как да стане това?

– Открихме, че убийствата секват по време на пълнолуние – сви рамене Дагоста.

– Логично – обади се Марго. – Ако приличат на Мбвун, тези създания би трябвало да мразят светлината. И по пълнолуние със сигурност ще си останат в леговищата.

– Ами бездомниците под парка? – тревожно попита Дагоста.

– Не чу ли какво каза Хаусман? – пренебрежително отвърна Хорлокър. – Водата ще се насочи директно към най-дълбоките подземия – тези, които бездомниците по принцип отбягват, защото се страхуват от Бръчкавите.

– Ще планираме ограничена операция, която да наводни само тунелите „Астор“ – добави Хаусман.

– Ами къртиците, които се окажат на пътя на нахлуващата вода? – отказа да се примири Дагоста.

– Добре де, ще вземем мерки – въздъхна Хорлокър. – Ще заповядам да ги изринат от дупките и да ги настанят временно по разни приюти. – Изправи се и добави: – Всъщност може да стане така, че с един куршум ще убием два заека и най-сетне ще разкараме от главата си тая Уишър… Браво, Уокси – похвали дебелака той. – На това му се вика план!

Онзи поруменя от удоволствие.

– Долу има хиляди тунели – мрачно подхвърли лейтенантът. – А и бездомниците едва ли ще излязат доброволно.

– Достатъчно, Дагоста! – сопна се Хорлокър. – Повече да не съм те чул да хленчиш за всичко, което може да се обърка! Колко, в крайна сметка, са бездомниците в тунелите под Сентрал Парк? Сто? Двеста?

– О, далеч повече от…

– Ако имаш по-добра идея, дай да я чуем! – отсече началникът на полицията. – Ако нямаш, затваряй си устата! – Обърна се към Уокси и добави: – Довечера има пълнолуние, значи действаме! Не можем да чакаме още цял месец. – Наведе се над микрофона: – Мастърс, до полунощ да няма нито един човек в подземията под Сентрал Парк! Искам да провериш всеки проклет тунел между Петдесет и девета и Сто и десета, а също така от западната част на Сентрал Парк до Пето авеню. Една нощ в приют няма да навреди на никого от тези дрипльовци! Поискай съдействие от пристанищните власти, управата на метрото – изобщо от всеки, който ти дойде наум. Искам да ми уредиш среща с кмета, за да го информирам и да получа официални правомощия за операцията!

– Извикайте неколцина от бившите транспортни ченгета – подхвърли Дагоста. – Те познават тунелите и имат опит в прочистването.

– Не съм съгласен! – намеси се Уокси. – Трябват ни истински ченгета, защото къртиците са опасни! Преди два дни за малко да ни видят сметката.

– Истински ченгета, значи! – ядосано промърмори Дагоста, после повиши глас: – Вземете поне сержант Хейуърд.

– Забрави! – махна с ръка дебелият. – Само ще се пречка.

– Толкова ти разбира главата! – сопна се Дагоста. – Нямаш по-ценна находка от нея, но изобщо не използваш потенциала й! Тя знае за хората от подземията повече от всеки друг. Чуваш ли какво ти казвам? Повече от всеки друг! Не можеш да се лишиш от нея при такова мащабно прочистване.

Хорлокър въздъхна и отново се наведе над микрофона:

– Мастърс, погрижи се да включат в екипа и тази сержант Хейуърд. А ти, Уокси, потърси онзи от Управлението на водите, как му беше името… Аха, Дъфи… Искам шлюзовете да бъдат отворени точно в полунощ. – Очите му пробягаха по лицата на присъстващите. – А ние ще се прехвърлим на Полис Плаза. Професор Фрок, с готовност ще се възползваме от услугите ви и в дирекцията…

Марго забеляза как лицето на възрастния учен светна от удоволствие въпреки усилията му да запази невъзмутимостта си.

– Благодаря ви, но ако разрешите, първо бих предпочел да се отбия у дома и да си почина.

След тези думи се усмихна на началника на полицията, намигна на Марго и се отправи към изхода.

Младата жена го изпрати с поглед. Едва ли някой има представа какво му е струвало да признае, че е сбъркал, помисли си тя.

Дагоста понечи да последва Хорлокър и Уокси в коридора, после изведнъж спря и се обърна към нея:

– Някакви резерви?

Марго поклати глава.

– Не знам – въздъхна. – Разбирам, че няма време за губене, но не мога да забравя, какво стана, когато… – Поколеба се за миг, после добави: – Много ми се иска и Пендъргаст да беше тук…

Телефонът звънна и тя отиде да вдигне.

– Марго Грийн. – Послуша известно време, затвори и се обърна към лейтенанта: – Трябва да сляза в лабораторията, асистентката ми има нужда от мен.