Текст книги "Обикновен гений"
Автор книги: Дейвид Балдачи
Жанр:
Триллеры
сообщить о нарушении
Текущая страница: 24 (всего у книги 28 страниц)
83
Товарът на камиона беше прехвърлен в малкия самолет, чиито седалки бяха свалени, за да се отвори повече място. Чамп Полиън влезе в кабината и се приготви за отлитане. Беше спокоен, че ще спази графика въпреки вятъра и усилващия се дъжд. Мъжете приключиха с товаренето, но няколко от балите останаха в каросерията на камиона, скрити от погледа на Чамп. Моторът изрева и камионът изчезна в нощта.
Чамп отмести списъка с необходимите проверки преди полета и щракна прекъсвача над главата си. Моторът се включи, витлото се завъртя. В същия момент главата на Мишел надникна през отворената врата на кабината.
– Хей, Чамп, ще ти се намери ли едно свободно място?
Главата му се извъртя, в очите му се появи дълбоко недоумение. После ръката му се плъзна към колана, но Мишел беше по-бърза. Силният удар изхвърли учения от пилотското място, от носа му рукна кръв. В следващия миг се осъзна, прескочи съседната седалка и се втурна навън. Мишел се стрелна след него.
Чамп се претърколи на бетона, а Мишел се стовари отгоре му с цялата тежест. В следващия миг кракът й го улучи в слепоочието със зашеметяваща сила, тялото му отлетя встрани. Понесена от инерцията, Мишел се препъна в крака му и тежко се блъсна във вибриращия корпус на чесната.
Възползвайки се от паузата, Чамп успя да измъкне пистолета си, но тя го изби с нов светкавичен ритник. Юмрукът му потъна в ребрата й, агонизираща болка прониза цялото й тяло. Атаката продължи с добре премерен ритник и тя най-после си даде сметка, че насреща й стои човек, който владее бойните изкуства не по-зле от нея. Падна на земята, претърколи и моментално скочи на крака.
– Какво търсиш тук, да те вземат дяволите? – изкрещя извън себе си Чамп.
– Възнамерявам да извърша официален арест – процеди тя, докато търсеше слабо място в бойната му стойка.
– Имаш ли представа какво правиш?
– Имам и още как! Но продължавам да се питам как един световноизвестен физик се е превърнал в наркотрафикант на ЦРУ!
– Мишел, ти изобщо нямаш представа какво става!
– Защо не ме осведомиш?
– Не мога. Не искам да те нараня.
– Не искаш да ме нараниш ли? А какво ще кажеш за Мънк Тюринг и Лен Райвест?
– Върша си работата, нищо повече. Трябва да ми повярваш.
– Съжалявам, Чамп, но доверието ми току-що се изчерпи. – Докато си разменяха тези реплики, тя бавно скъсяваше разстоянието помежду им. После кракът й се стрелна към главата му. Макар и улучен тежко, той се съвзе с изненадваща лекота и премина в контраатака. Мишел получи силен удар в рамото и падна по гръб. Извъртя се като котка в мига, в който той връхлетя върху нея, и успя да контрира с ритник в бъбреците. Но за нейно огромно учудване мъжът срещу нея не падна, а само политна назад. Дишаше тежко, но стойката му остана непроменена.
– Добър си! – изкрещя тя, опитвайки се да надвика грохота на самолетния двигател.
– Но не колкото теб – поклати глава той, огледа се за миг и добави: – Трябва да изчезваш оттук, Мишел!
– За да излетиш с дрогата, така ли?
– Не върша нищо незаконно, повярвай ми.
– Вече ти казах, че доверието ми се изчерпи.
Едновременно с тези думи тялото й се стрелна напред, кракът й се заби в гърдите на Чамп. Той рухна по гръб на бетона, но за нещастие на сантиметри от пистолета си. Грабна го с едно светкавично движение, прицели се и…
С дълъг, почти акробатичен скок Мишел се хвърли обратно в кабината и затръшна вратичката след себе си. В следващия миг куршумът проби кръгла дупка в дебелото стъкло. Тя седна на пилотското място и трескаво огледа контролните уреди. По време на първата въздушна разходка бе наблюдавала действията на учения зад щурвала и вече познаваше част от стартовите процедури. Освободи крачната спирачка, бутна лоста в предно положение и чесната се стрелна напред.
Вторият куршум проби илюминатора и този път Мишел не успя да го избегне. Оловото парна ръката й, оставяйки кървава следа, и излетя през страничното прозорче. Тя натисна газта докрай и самолетът с грохот се насочи към пистата за излитане. Чамп хукна след нея с пистолет в ръка. Този път стреля по опашката, но не улучи.
– Спри! – изкрещя извън себе си той. – Не можеш да го направиш! Спри!
Но Мишел нямаше намерение да излита. Изчака моторът да достигне максимални обороти и рязко натисна десния педал. Чесната се завъртя на сто и осемдесет градуса и се насочи право към вцепенения от изненада учен, който отново вдигна пистолета, но в следващия миг се обърна и побягна. Тичаше изненадващо бързо, но самолетът го настигна и Мишел върна газта, за да не го прегази. Чамп изкрещя от ужас и се хвърли в дълбоката канавка край пистата. Тялото му се претърколи няколко пъти и тежко се приземи в купчина варели.
Мишел закова машината на място, остави двигателя на празен ход и скочи на пистата. С няколко скока преодоля разстоянието до канавката и се стовари върху учения, който правеше отчаяни опити да се изправи. Лакътят й потъна в тила му, той глухо простена и изгуби съзнание.
– Няма да умреш от моята ръка, Чамп! – задъхано изсъска тя, докато го обръщаше по гръб и проверяваше пулса му. – Мястото на откачени гении като теб е в затвора!
Чамп дишаше нормално, пулсът му беше силен и равномерен. Скоро щеше да дойде в съзнание, с ужасно главоболие и силно желание да се свърже с адвоката си. Мишел вдигна глава и се огледа. Под близкия навес висеше навит на руло електрически кабел, който щеше да й свърши работа. Изтича да го вземе и здраво завърза ръцете на жертвата си.
Следващата й работа беше да претърси джобовете му, откъдето извади мобилен телефон и ключовете от колата му. Върна се при чесната, изключи мотора и заби един от ключовете в най-близката бала. Беше почти сигурна, че вътре има хероин. Пресипа част от субстанцията в торбичката, която намери в кабината. В момента, в който се обърна към вратата, от дъното долетя някакъв шум и една от балите се разклати.
Колебанието й продължи само миг, после размести товара и се насочи натам. В ъгъла до стената видя нещо продълговато, увито в одеяло. Наведе се и бързо започна да го разопакова. Пред очите й се появи бледото лице на Виджи с лепенка на устата.
Мишел бързо я махна, развърза ръцете и краката й и я повлече след себе си.
– Мик, аз…
– Не сега! – прекъсна я тя. – После ще ми разкажеш всичко! Сега трябва да бягаме!
Минута по-късно стигнаха до мерцедеса на Чамп и скочиха вътре. Мишел набра номера на Мъркъл Хейс, който очевидно още спеше. Обясни с няколко думи за какво става въпрос и настоятелно добави:
– Събирай хората си и тръгвай към Бабидж Таун! Веднага!
– Боже господи! – едва успя да изрече смаяният шериф.
Мишел завъртя стартерния ключ и натисна газта докрай.
Мерцедесът се понесе с остро свистене на гумите. Виджи се беше хванала за седалката и гледаше напред с разширени от смайване очи. Зад гърба им остана един гений в несвяст, готов за дългогодишна присъда, плюс чесната, пълна с хероина на ЦРУ. Колата излезе на прав участък от пътя и Мишел натисна педала на газта. Стрелката на километража бързо стигна сто и шейсет и продължи нагоре.
84
Шон приклекна зад някакви храсти и напрегна взор. Това, което видя, моментално стопи надеждите му за оцеляване. Неколцина мъже с черни бронежилетки и карабини МР5 в ръце – стандартното армейско оръжие, очевидно използвано в секретната база, бяха заобиколили двама от охранителите, останали на пост в Бабидж Таун.
След размяната на няколко реплики те се разгънаха във верига и бавно се насочиха към него. Той се обърна и хукна надясно, надявайки се да излезе от обсега на претърсването. Няколко секунди по-късно изскочи на малка полянка, непосредствено зад дома на покойния Лен Райвест. Отвъд асфалтираната алея тъмнееше Барака № 3 и той предпазливо се насочи към нея, използвайки дърветата за прикритие. Зад гърба му се чуваха резки команди и тропот на бягащи крака.
Разби с камък ключалката на пералното помещение и бързо се вмъкна вътре. В ноздрите го удари миризма на препарати и белина, очите му пробягаха по редицата перални машини и бързо откриха това, което му трябваше. Грабна дрехите от закачалката и се измъкна навън.
На двайсетина метра по-нататък тъмнееше къщата на Алиша. Шон предпазливо се промъкна до задния вход и натисна бравата. Вратата се оказа отключена. Влезе и се ослуша. Всичко изглеждаше спокойно. По улицата се разнесе тропот от бягащи крака и той инстинктивно се сниши.
Минута по-късно вече се изкачваше по стълбите. Целта му беше мобилният телефон, който неблагоразумно беше оставил в стаята си преди началото на операцията. Един поглед му беше достатъчен, за да установи, че стаята е претърсвана и вещите му ги няма. Обърна се и тръгна към спалнята на Алиша с намерението да използва нейния телефон, без да я буди.
В момента, в който отвори вратата, получи силен удар в рамото и един глас нервно изкрещя:
– Да не си ме докоснал! Махай се оттук!
Обърна се и видя Алиша зад вратата, стиснала с две ръце протезата си.
– Чакай, спри! – напрегнато прошепна той. – Аз съм Шон!
– Шон?! – смаяно промълви жената.
Той направи крачка напред и я прегърна, усетил, че тя с усилие се крепи на един крак.
– Какво правиш тук? Не се ли евакуира?
– Мислех, че сте си тръгнали, и реших да проверя дали Виджи няма да се появи. После чух как някой се промъква в къщата.
– Трябва да изчезваме, Алиша. Веднага!
– Защо? Какво се е случило?
– Нямам време за обяснения. Става въпрос за нелегален трафик на наркотици, а вероятно и за убийства. Агентите на ЦРУ претърсват района, но аз имам план.
Алиша ловко си постави протезата.
– Къде е Мишел?
– Много ми се иска да ти отговоря, но не знам. Тръгна след наркотиците. Надявам се… Надявам се, че е добре. Имаш ли мобилен телефон? Трябва да се свържа с полицията.
– Оставих го в колата.
– А обикновен?
– Не, ползвам само мобилен.
– Жалко – въздъхна той и се огледа. – А сега ме слушай внимателно. Излез и тръгни към колата си. Предполагам, че е паркирана отпред, нали?
– Да.
Той разгърна дрехите, които беше взел от пералнята. Оказа се, че е униформа на охранителната фирма. Шон започна да се преоблича.
– Господи, ти си ранен! – ахна Алиша, забелязала дълбоката рана на бедрото му.
– Забрави! – кратко отвърна той. – Ако не се измъкнем оттук, това ще ми се стори само драскотина. Ако някой те спре, ще кажеш, че си уплашена и искаш да се махнеш от това проклето място. Аз ще бъда наблизо.
– С тази униформа можеш да минеш за човек от охраната, който ме придружава – подхвърли Алиша.
– Ако ме видят отблизо, пазачите ще ме познаят – поклати глава той. – Но отдалеч ще видят само униформата. Изкарай колата извън портала и ме чакай там.
– Ами ако не ме пуснат, Шон? – тревожно го погледна тя. – Ако си помислят, че знам нещо?
– Прави се на обзета от ужас, Алиша. Нищо повече.
– Няма да ми е много трудно, защото наистина съм ужасена – плахо се усмихна тя. Замълча за момент, очите й се напълниха със сълзи. – Това са хората, които отвлякоха Виджи, нали?
Той се поколеба, после кимна.
– Да, те са.
Огледа стаята, взе едно тежко преспапие от нощната масичка и го тикна в ръцете й.
– Ще трябва да се задоволиш с това оръжие, защото друго няма.
Отвън отново долетя тропот на бягащи крака.
– Карай по главната алея, мини покрай Барака номер три и басейна и се насочи към портала – инструктира я за последен път Шон, после я сграбчи за раменете и силно я разтърси. – Ще се справиш, Алиша! Сигурен съм, че можеш!
Тя въздъхна, кимна и го последва надолу по стълбите.
Първата част от плана протече безупречно. Двама от Униформените охранители минаха покрай Алиша, но не й обърнаха внимание. После започнаха неприятностите. Иззад завоя изскочиха неколцина мъже с бронежилетки. Първият от тях предупредително вдигна ръка.
– Мамка му! – полугласно изруга Шон, заел позиция сред храстите. Очите му механично потърсиха нещо, което би им помогнало да се измъкнат. И го откриха. Пръстите му нервно разтвориха раницата и измъкнаха една от гранатите, които беше взел от един от охранителите на Кемп Пиъри. Издърпа щифта и я запрати през оградата на Барака № 2. Тя звучно издрънча в стената на водния резервоар. Без да губи време, той хукна към близкото дърво и се покатери на долните клони.
Пет секунди по-късно гранатата експлодира, пробивайки дупка в дъното на огромния резервоар. Стотици хиляди литри вода плиснаха навън и се разляха по алеите като придошла река. Разнесоха се уплашени викове и Шон разтвори клонките пред себе си. Тъкмо навреме, за да види как водната стена помита Алиша и въоръжените мъже, които я бяха заобиколили.
Алиша беше отнесена отвъд басейна, тялото й спря в пластмасовите столове, пръснати около него. Тримата мъже от охраната нямаха този късмет. Телата им се блъснаха в каменната стена на огромното огнище и останаха там, напълно неподвижни.
Резервоарът се изпразни. Шон скочи от дървото и бързо се насочи към Алиша, газейки до колене в бързо оттичащата се вода.
– Извинявай за цунамито, но нямаше какво друго да направя – извика той, после изведнъж се закова на място.
Нещо не беше наред. Стиснала с две ръце протезата си, Алиша се гърчеше от болка.
– Хей, какво има? – хукна към нея той.
– Нещо се заби в бедрото ми в момента, в който ме удари вълната – отвърна на пресекулки тя. – Не мога да помръдна!
– По дяволите! – изруга Шон и се наведе над крака й. В следващия момент полетя в басейна с главата надолу с чувството, че в черепа му се отваря огромна дупка. За щастие беше паднал в плитката част, краката му бързо опряха в дъното и го оттласнаха нагоре. В мига, в който главата му изскочи на повърхността, около шията му се стегна примка. Инстинктивно посегна да я разхлаби, но пръстите му не успяха да влязат под нея. Направи рязко движение и се обърна.
Свободният край на примката беше в ръцете на Алиша, която я дърпаше с всичка сила.
Притокът на въздух в гърдите му спря, очите му започнаха да изскачат от орбитите. Направи отчаян опит да се освободи, но Алиша уви здравия си крак около кръста му, продължавайки да стяга примката. Обзет от паника, той замахна назад, но не я улучи. Направи опит да се освободи от крака й, но получи силен удар в гърба и се просна по очи във водата, повличайки и нея. За разлика от него Алиша можеше да диша. Шон изпита чувството, че мозъкът му всеки момент ще експлодира. Липсата на кислород беше фатална, тялото му започна да омеква.
Помогни ми, Мишел! Умирам!
Но Мишел я нямаше.
После сякаш по чудо примката около шията му се разхлаби, а тежестта на Алиша върху гърба му изведнъж изчезна. Шон изскочи на повърхността и загълта въздуха с широко отворена уста. Закашля се от водата, примигна и отвори очи.
– Хайде, по-бързо! – разнесе се глас над него.
Мозъкът му с мъка разчете посланието. Мишел! Тя е жива! Беше чула молбата му и беше дошла да го спаси!
– Хайде, тръгвай! – повтори гласът и една ръка грубо разтърси рамото му.
Погледът му най-сетне се проясни. Над него се беше надвесил Иън Уитфийлд, а зад гърба се виждаше неподвижното тяло на Алиша.
– Трябва да изчезваме! – настоя шефът на Кемп Пиъри, докато му помагаше да се изправи.
– Какво, по дяволите, правиш тук? – хлъцна Шон, закашля се и изплю поредната порция вода.
– Мърдай, нямаме време за приказки! – сряза го Уитфийлд. – Наоколо гъмжи от хора.
– Твоите хора, мръснико!
– Не и този път. Това са командоси от специалните части, които не са под мое командване да вървим!
Уитфийлд се обърна и закуцука по пътеката между Барака № 3 и гаражите.
Шон се поколеба за миг, поглеждайки към Алиша. Преспапието, с което го беше ударила лежеше на крачка от нея. Защо се беше опитала да го убие? В далечината се разнесоха викове, той се обърна и Хукна към Уитфийлд, който беше заел позиция зад едно дърво наблизо.
– Ще ми кажеш ли най-после какво става? – дрезгаво попита Шон.
– Не сега! – отсече Иън, свали пистолета от колана си и му го подаде. После разрови храстите и измъкна скритата там карабина МР5. – Ако се наложи да го използваш, цели се в главата. Бронежилетките ще издържат на всички видове пистолети.
– Накъде ще бягаме?
– Към лодката, която съм закотвил на двеста метра от пристана.
– Не патрулират ли по реката?
– Патрулират, разбира се. Но мен няма да закачат, а теб ще скрия под платнището.
– В такъв случай да вървим.
– Не бива да бързаме – вдигна ръка Уитфийлд. – Те претърсват района сектор по сектор. Ще изчакаме да свършат с този, който опира в реката, и тогава ще тръгнем натам.
– Къде е Мишел?
– Нямам представа.
– Тя се измъкна с онзи камион, който напусна Кемп Пиъри.
Уитфийлд учудено го погледна и мрачно поклати глава.
– Дяволите да ви вземат!
– Хероин ли докараха с онзи самолет? – попита Шон. – И какви бяха онези араби?
– Слушай какво ще ти кажа, Кинг! – заплашително размаха оръжието си Уитфийлд. – Не дължа обяснения на никого и за нищо! Тук съм, за да те спася и да оправя още някои неща. Не ме карай да си променям решението!
85
Мишел заряза мерцедеса малко преди портала на Бабидж Таун и двете с Виджи потънаха в близката гора. По пътя малката й разказа как някакви хора се появили в стаята й, притиснали кърпа към лицето й и тя се събудила чак на борда на самолета.
По пътя профучаха няколко черни джипа начело със служебната кола на Мъркъл Хейс. Слава богу, че поне полицията ще се намеси, въздъхна с облекчение Мишел.
Излязоха на брега на Йорк, но веднага се шмугнаха в храстите, тъй като движението по реката беше доста оживено. Земята беше влажна и хлъзгава от скорошния дъжд. Над главите им с грохот прелетя самолет и Мишел го проследи с поглед. После отново насочи вниманието си към враговете долу, на земята. Вече беше направила един безуспешен опит да звънне на Шон, след което се досети, че той беше оставил телефона си в Бабидж Таун. Изведнъж й хрумна да позвъни на Хорейшо, който вдигна още след първия сигнал. Разказа му накратко за последните събития, както и че е намерила Виджи.
За негова чест Хорейшо й зададе само един въпрос, при това съвсем конкретен:
– Къде да дойда да ви взема?
Върнаха се на брега на реката и не след дълго Хорейшо се появи с моторницата.
– Бях пуснал котва в една пещера наблизо и чаках някой да се обади – поясни той. – Къде е Шон?
– Не знам – отвърна Мишел, после очите й се спряха на фигурата, изскочила от близките храсти. – Шон! – извика с облекчение тя, но после изведнъж спря, зърнала фигурата на Иън Уитфийлд с карабина в ръце. Пистолетът й моментално се насочи в гърдите му. – Пусни го! Веднага го пусни!
– Всичко е наред, Мишел – извика Шон. – Той ми помага.
– Глупости! – изкрещя извън себе си партньорката му и се прицели в главата на Уитфийлд.
– Той ми спаси живота – добави Шон.
– Чух, че си страхотен стрелец, Максуел – небрежно каза Уитфийлд, направи крачка напред и й подаде карабината. – По-добре вземи това.
Мишел пое оръжието, но пистолетът й остана насочен в главата му. После подозрението в очите й бавно изчезна и тя се обърна към Шон.
– Какво става, за бога?
– Бабидж Таун гъмжи от въоръжени до зъби мъже от Кемп Пиъри, а Алиша се опита да ме убие – кратко отвърна той.
– Аз повиках полицията, която вече е тук – съобщи му тя.
– Виджи? – учудено попита той и се усмихна на момиченцето, което срамежливо му махна иззад гърба на Мишел.
– Хей, какво е това? – обади се Уитфийлд, оглеждайки моторницата с Хорейшо на кърмата.
– Той ни е приятел, хайде да се качваме – отвърна Шон.
– Не! – отсече Уитфийлд. – Тази лодка няма да стигне до мястото. Последвайте ме.
Тръгнаха покрай брега и скоро се озоваха до лодката на Уитфийлд. Той ги накара да легнат на дъното и ги покри с дебело платнище.
Шон надникна от единия край и размаха пистолета.
– Ако се опиташ да ни прецакаш, със сигурност ще ти пробия дупка в главата.
Бурята бушуваше с пълна сила. По реката се появиха високи вълни, от потъмнялото небе рукна пороен дъжд. Мишел надникна изпод платнището, откачи една спасителна жилетка и я нахлузи през раменете на Виджи.
Една лодка ги пресрещна малко след като се отдалечиха от брега. Уитфийлд тихо изруга, а Шон здраво стисна пистолета.
Лодката беше много по-голяма от тяхната. На борда й имаше десет въоръжени мъже, плюс още някой.
– Къде беше, Иън? – попита гласът на Валъри Месълайн и Шон направи неволна гримаса.
– В Бабидж Таун – отвърна Уитфийлд. – Изглежда, някой е повикал ченгетата.
– Кой би могъл да го стори? – хладно попита жената.
– Най-вероятно онзи, който е проникнал в Кемп Пиъри. Но това вече няма значение, защото котката избяга от чувала. Веднага трябва да се изтеглите.
– Аз не мисля така – отвърна Валъри. – По-добре вземи няколко души и претърсете реката надолу по течението. Нарушителите най-вероятно са се изтеглили натам.
– Според мен трябва да отведеш хората си в Бабидж Таун. Нашите момчета ще имат нужда от помощ. А аз се връщам в Кемп Пиъри, защото ме чакат неотложни задачи.
Докато го слушаше, Валъри внимателно оглеждаше лодката му.
– Лодката ти гази доста дълбоко за сам човек, Иън – отбеляза тържествуващо тя.
Вместо отговор Уитфийлд завъртя лоста за газта и лодката се стрелна към голямата моторница. Ударът беше страничен, но достатъчно силен. Двама от мъжете паднаха във водата, а Валъри загуби равновесие.
Уитфийлд включи на заден, витлата за миг изскочиха от водата и лодката политна назад. После Уитфийлд включи на преден и се понесоха с пълна скорост. Отзад затрещяха изстрели. Един-два куршума пробиха корпуса.
– Имам нужда от помощ! – извика Уитфийлд.
Шон и Мишел отметнаха платнището и се присъединиха към него, а Хорейшо остана на дъното, притиснал Виджи до себе си. Моторницата се носеше след тях, нова серия куршуми засвириха покрай ушите им. Шон и Мишел отвърнаха на огъня. Още с първите изстрели с карабината Мишел успя да улучи носа на моторницата.
– Пестете патроните! – извика Уитфийлд. – Имам само два резервни пълнителя за автомата и по един за двата пистолета!
Движеха се с над сто километра в час, лодката летеше над еднометровите вълни с главозамайващи скокове и заплашително се люшкаше на вятъра.
Шон внимателно се прицели и в бърза последователност стреля четири пъти. За съжаление пистолетът беше твърде неефективно оръжие в подскачащата като трамплин лодка.
– Мога ли да ти задам един тъп въпрос? – подвикна той към Уитфийлд.
– Давай!
– Защо сладката ти женичка иска да ни види сметката, а заедно с нас и на теб?
Уитфийлд ловка завъртя руля, за да избегне високата вълна.
– Тя не ми е жена, а шеф – извика в отговор той.
– Шеф ли?! – зяпна Шон. – Какви ги дрънкаш, по дяволите? Мислех, че ти си шефът на Кемп Пиъри?
– Мисли каквото искаш! – сряза го Уитфийлд.
– А малкият ви бизнес включва и търговия с наркотици, така ли?
Уитфийлд не отговори.
– Какви бяха арабите, които слязоха от самолета? – продължи да го притиска Шон.
– Не е твоя работа!
– Алиша ли уби Лен Райвест?
Мълчание.
– Ако не беше ти, тя щеше да ликвидира и мен! – остро изрече Шон. – И това е единствената причина, поради която все още не съм ти щракнал белезниците!
– А Чамп? – намеси се Мишел. – И той ли работи за ЦРУ?
– Предлагам да се концентрираме върху един прост, но важен въпрос – сухо отвърна Уитфийлд. – А той е как да оцелеем през следващите десет минути.
– Приближават се! – извика Мишел, хвърлила бързо поглед зад гърба си.
– Двигателите им са два пъти по-мощни от моя – сви рамене Уитфийлд. – Дръжте се здраво!
– А какво си мислиш, че правим досега? – попита Шон, после изведнъж млъкна и стисна зъби. Уитфийлд някак си успя да направи завой под ъгъл от деветдесет градуса, без дори да намали газта. Шон политна и със сигурност щеше да падне зад борда, ако Мишел не го беше сграбчила за рамото. Краката й бяха сключени около тялото на Виджи, в случай че Хорейшо я изпуснеше.
– Мик! – изпищя детето.
– Спокойно, Виджи, държа те здраво!
Успял с невероятната си маневра, Уитфийлд насочи лодката към тесния канал на противоположния бряг, който се врязваше дълбоко в територията на Кемп Пиъри. Прелетяха покрай два светещи надписа, предупреждаващи обикновените граждани за смъртната опасност, грозяща ги при навлизане в тази част от реката. Шон вече знаеше, че опасността е съвсем реална. Две лодки с въоръжени мъже охраняваха входа на канала. При вида на бясно препускащата лодка те светкавично я взеха на мушка, включително и с един гранатомет. После видяха кой стои на руля, оставиха оръжието си и объркано се спогледаха. Уитфийлд невъзмутимо вдигна ръка и им отдаде чест, а после предприе серия от бързи маневри наляво и надясно, очевидно заобикаляйки подводни заграждения. През цялото време не отделяше поглед от осветения пулт пред себе си.
– Продължават да се приближават! – извика Мишел, после лицето й изведнъж побеля. – Готвят се да изстрелят ракета!
Мъжът на носа на моторницата действително ги беше хванал в оптическия си мерник Виджи нададе ужасен писък.
– Гледай да не я изпуснеш, Хорейшо! – дрезгаво извика Мишел.
Уитфийлд заби поглед в някаква точка пред себе си, очевидно изчислявайки нещо. Оказа се, че чака по-голяма вълна.
– Дръжте се здраво! – изкрещя миг по-късно той.
Шон и Мишел се проснаха на палубата, трескаво търсейки за какво да се заловят. В крайна сметка се вкопчиха един в друг.
