Текст книги "Обикновен гений"

36

Барака № 1 се оказа значително по-просторна от владенията на Алиша. За да влезе, Чамп трябваше да пъхне картата си в магнитния четец и да опре пръст в специалното устройство за проверка на пръстови отпечатъци. Вътрешността се състоеше от просторно общо помещение в средата, около което бяха наредени отделните кабинети. През отворените врати се виждаха някакви сложни апарати, около които се суетяха хора. На една от стените висеше плакат, върху който беше изписано П=НП.

– Какво означава това? – посочи го Шон.

Преди да отговори, Чамп видимо се поколеба.

– Уравнение, в което недетерминистичното полиномиално време (НП) е равно на полиномиалното време (П). Когато бъде усвоено и използвано както трябва, прословутата формула Е равно на МС на квадрат ще изглежда като проект за детски конструктор.

– Как така?

– Задачите, свързани с полиномиалното време, могат да бъдат решени лесно. Или сравнително лесно. Но с недетерминистичното полиномиално време са свързани най-трудните проблеми на вселената.

– Например лечението на рака?

– Още е рано да се каже. Но никой не знае какви приложения може да намери. Тук имаме биологичен отдел, чиято единствена задача е да открие по какъв начин новосъздадените протеини се групират в точната комбинация, определяща функцията им в организма. Те могат да се групират по милиарди начини, но винаги избират правилната комбинация. Представи си много шахматни партии, които се играят едновременно, и многообразието от възможни ходове.

Шон забеляза, че когато говори за работата си, Чамп става изключително словоохотлив. Трябва да се възползвам, рече си той и побърза да зададе следващия въпрос:

– Добре, протеините обикновено се групират правилно. Но защо е толкова важно да разберем как го правят?

– Защото невинаги се групират правилно. И тогава настъпва истинска катастрофа. Болестта на Алцхаймер е пример за неправилно групиране на протеините. На практика това, за което говоря, може да се сравни с най-добрия начин за производството на един автомобил или с най-ефективното управление на световния въздушен трафик, обединяващо и отчитащо абсолютно всички фактори, свързани с него. Как да пренесем дадено количество енергия от точка А до всяка друга точка максимално ефективно или как да изчислим оптималния маршрут на прословутия търговски пътник. Вероятно ще ти бъде интересно да узнаеш, че ако този маршрут включва само петнайсет населени места, пред горкия човечец се разкриват 650 милиарда възможности! Знаеш ли, че никъде по света не дават гаранции за неуязвимост срещу вируси? Но ако овладеем тайните на НП, ще бъдем в състояние да създадем наистина съвършен софтуер. Тук обаче се крие и най-голямото предизвикателство, защото вселената е устроена така, че ако решим дори един проблем на НП, автоматично решаваме всичките! Това ще бъде най-великото откритие в историята на човечеството, което ще заслужава много повече от Нобеловата награда.

– А защо компютрите все още не са свършили тази работа?

– Компютрите са детерминистични същества, докато посочените по-горе проблеми – както личи от името им – са недетерминистични. Следователно за тяхното решаване е нужна недетерминистична технология.

– Върху нея ли работите тук?

– Както и над възможностите за бързо разлагане на много големи числа.

– Алиша вече ми обясни за тях – кимна Шон. – Тя търси шорткът, след който нищо на този свят няма да бъде сигурно и той вероятно ще спре да функционира. Това също заслужава Нобелова награда, нали?

– Не знам – сви рамене ученият. – С тези проблеми се занимават политиците, а не скромни учени като нас. Но разработките на Алиша са, меко казано, дръзки. Не твърдя, че не си струва да се правят подобни опити, но съм убеден, че ключът не е в тях. Той е тук, в тази зала. Трябва само да го открием. – Чамп замълча, после тръсна глава. – Погледни!

Обърна се и нетърпеливо тръгна към една овална маса, покрита със стъкло. Под него се виждаше малък, странно изглеждащ апарат.

– Какво е това? – попита Шон.

– Машината „Тюринг“ – почтително обясни Полиън.

– Нещо общо с Мънк Тюринг?

– Не, става въпроса за Алън Тюринг. Мисля, че Мънк е негов далечен роднина, което е сигурно доказателство, че гените все пак имат значение. Алън Тюринг е гений, спасил живота на милиони хора по време на Втората световна война.

– Лекар ли е бил?

– Математик, макар че определението е твърде бледо за него. Бил изпратен на работа в прочутия Блечли Парк в околностите на Лондон. Ние наричаме нашите сгради бараки в знак на уважение към гениалните дешифровчици в Блечли, които са наричали така своите работни помещения. Казано накратко, именно Тюринг създал системата, която разгадала „Енигма“ – основната шифровъчна машина на хитлеристка Германия. Благодарение на нея войната в Европа приключи най-малко две години по-рано. Алън Тюринг бил хомосексуалист, но за щастие правителството късно го разбрало. Ако бе станало по-рано, той щял да бъде незабавно отстранен и съюзниците най-вероятно щели да загубят войната. И така, кариерата му била съсипана. В крайна сметка нещастникът сложил край на живота си, поглъщайки напръскана с цианид ябълка. Човечеството загубило един гениален талант само защото харесвал момчета, а не момичета!

– И нарекохте машината на Тюринг, така ли? – попита Шон.

– Да, защото той пръв предлага идеята за универсална мислеща машина. Наричам я така поради липса на поточна дефиниция. Макар че изглежда съвсем обикновена, уверявам те, че ако е захранена с правилните инструкции, тя наистина може да реши всеки проблем. Съвременните компютри работят на същия принцип, нека го наречем много ранен софтуер. Днес никой не може да направи по-добър и по-мощен класически компютър от машината на Тюринг. Единственото, което е по силите ни, е да го направим по-бърз.

– Отново използваш определението класически.

Чамп пристъпи към бюрото си и вдигна една тънка и дълга стъклена тръбичка.

– Това е единственото устройство в света, което потенциално е по-мощно от машината на Тюринг.

– Ти ми го показа, когато се запознахме, но не обясни за какво служи.

– Едва ли ще ме разбереш.

– Хайде, казвай, не съм чак такъв глупак! – раздразнено възрази Шон.

– Не става въпрос за това! – сопна се ученият. – Няма да ме разбереш, защото и самият аз не съм съвсем наясно. Човешкият ум не е устроен да функционира в субатомен свят. Всеки физик, който твърди, че разбира квантовия свят, лъже. В него не действат нормалните и общовалидни закони.

– Квантов свят? За това ли става въпрос тук?

– Да. Става въпрос за субатомни частици, които притежават огромна и необхватна за човешкия ум изчислителна мощ.

– Няма такъв вид – вметна Шон и погледна недоверчиво стъклената тръбичка.

– В областта на компютрите размерът има значение – усмихна се Чамп и погали с пръст тръбичката. – В националната лаборатория „Лос Аламос“ действа суперкомпютър, наречен „Синя планина“, който действително заслужава името си. Сигурно знаеш, че всеки персонален компютър в света е оборудван със съответния чип. Той е мозъкът на компютъра, съдържащ милиони микроскопични ключове, които генерират езика, съставен от единици и нули. „Синя планина“ има 6000 чипа и може да извършва три трилиона операции в секунда. С негова помощ се симулират ядрени взривове, каквито, слава богу, Америка престана да извършва в действителност. Тук трябва да добавя, че въпреки тази мощност „Синя планина“ работи цели четири месеца, за да анализира ядрена експлозия с продължителност една милионна от секундата!

– Едва ли може да се нарече шеметна скорост – отбеляза Шон.

– В момента се разработва нов суперкомпютър, който моментално ще изпрати в пенсия „Синя планина“ – продължи Полиън. – Кодовото му название е „Кю“. Той ще извършва трийсет трилиона операции в секунда и ще заема площ от около четири декара. За да получиш представа за мощността му, ще посоча, че за една минута ще прави толкова изчисления, колкото обикновеният калкулатор ще направи за един милиард години! Има планове за изграждането и на още по-мощни компютри. Но и те не са по-добри от машината на Тюринг. Просто ще бъдат много по-скъпи и ще заемат огромна площ. Върхът на човешките възможности. – Пръстите му отново погалиха тръбичката. – Докато не открихме това.

– Твърдите, че е компютър? – присви очи Шон.

– В сегашния си вид е само едно елементарно устройство, което извършва изчисления. Но не това е същественото. Компютърът използва език, състоящ се от единици и нули. При класическия компютър вие сте или единица, или нула, но никога двете едновременно. В квантовия свят обаче ограничението отпада. Атомът може да бъде единица и нула едновременно. Именно тук се крие красотата на цялата концепция. За да стигне до крайното решение, класическият компютър разнищва проблема по линеен път. При квантовия всеки отделен атом търси верния отговор паралелно с останалите. Например ако искаш да получиш корен квадратен от всички числа между едно и сто хиляди, представяш ги като редица от атоми и ги манипулираш, тоест бомбардираш с енергия. Правим го много внимателно, защото има опасност цялата система да рухне като къщичка от карти. И получаваме правилните отговори едновременно, в рамките на няколко милисекунди.

– Не разбирам как става на практика – поклати глава Шон.

– Естествено, че не разбираш – помръкна Чамп. – Защото не си гений. Предлагам да се върнем на нещата, които можеш да разбереш. Суперкомпютър като „Кю“ получава информацията под формата на отделни шейсет и четири битови сегмента. Нека си представим низ от шейсет и четири атома, което е нещо микроскопично в сравнение с „Кю“, който заема площ от четири декара. На теория шейсет и четири атомният квантов компютър може да извършва осемнайсет квинтилиона изчисления едновременно.

– Осемнайсет квинтилиона? – зяпна Шон. – Що за цифра е това?

– Ще се опитам да ти обясня с един пример. За да има мощността на шейсет и четирите микроскопични частици енергия, суперкомпютърът „Кю“ се нуждае от площта на петстотин слънца, за да вмести необходимите компютърни чипове. – На лицето на Чамп изплува широка усмивка. – Разбира се, ако открием начин да решим проблема с високата температура! Естествено, използването на молекули също е възможно. И те заемат твърде малко пространство. Ето защо преди малко споменах, че при компютрите размерът има значение. Само че в обратен смисъл: колкото по-малък е той, толкова по-добре.

– Всичко това е било известно на Мънк Тюринг, така ли? – присви очи Шон.

– Разбира се. Той беше един от най-надарените физици в екипа ми.

– Би ли могъл да продаде информацията, с която е разполагал?

– Допускам, че биха се намерили купувачи за информацията, с която разполагаше Мънк.

– Някой споменавал ли е пред теб, че в Бабидж Таун действат шпиони?

Шон зададе този въпрос импулсивно, за да види реакцията на събеседника си.

– Кой ти каза?

– Значи си чувал за подобни подозрения?

– Не съм, но мисля, че не е изключено – отвърна на пресекулки Чамп. Лицето му пребледня още повече.

– Добре, успокой се и ми кажи истината.

– Истината е, че не знам дали тук няма шпиони – на един дъх изрече ученият.

– А какво биха търсили, ако приемем, че има?

– Много неща. Дългогодишни изследвания, огромно количество резултати, проби и грешки, напредък и възможности. Всичко ни доближава до окончателния отговор.

– Който струва пари?

– Да. Струва страшно много пари.

– Толкова много, че си заслужава заради него да започне война?

– Моля се на бога да не е така, но…

– Преди осем-девет месеца Мънк Тюринг е пътувал в чужбина, което трябва да е станало с твое разрешение. Имаш ли представа къде е бил?

– Не. Каза, че било свързано със семейни проблеми. А ти откъде разбра?

– Няма значение. Значи наистина е напускал страната?

– Да – кимна Чамп, помълча малко и вдигна глава. – Нима го подозираш в шпионаж?

Шон не отговори и проследи с очи една от служителките, която се насочи към изхода. В момента, в който отвори външната врата, малката плочка до нея примигна няколко пъти. На влизане беше пропуснал да я забележи.

– Какво е това? – посочи я с пръст той.

– Скенер – отвърна ученият. – Регистрира автоматично всеки, който минава през вратата.

– Да, разбира се. Лен Райвест ми спомена за електронния контрол, благодарение на който е било проследено движението на Мънк Тюринг. Ще попитаме компютъра кога си дошъл тук снощи и кога си си тръгнал.

Чамп понечи да отговори, но в този момент някой блъсна входната врата. В помещението влетя шериф Хейс, следван по петите от униформен полицай с мрачно изражение.

– Търсих те навсякъде! – задъхано заяви Хейс, обръщайки се към Шон. – Отиваме на спешно съвещание с Иън Уитфийлд. Всъщност той покани само мен, но аз предпочитам да присъстваш и ти.

– Кой, по дяволите, е Иън Уитфийлд?

– Той управлява Кемп Пиъри, затова не е зле да побързаме. – Шерифът заби подозрителен поглед в лицето му. – Идваш ли, или не?

– Идвам.