Текст книги "Обикновен гений"

71

Слънцето изгря малко след като се насочиха към централната сграда, в която спеше Хорейшо. Обадиха се на сънливия пазач на входа и поеха нагоре по стълбите.

Хорейшо им отвори веднага, тъй като Шон прояви съобразителността да го събуди по телефона. Беше напълно облечен, но явно не му беше останало време за обичайната конска опашка. В резултат косата му стърчеше нагоре като пенестия гребен на морска вълна, която всеки момент ще се разбие на брега.

Той отвори уста да каже нещо, но Шон го спря.

– Не тук – рече той. – Ела да се повозим.

Двайсет минути по-късно се облегнаха на джипа на Мишел, паркиран под едно дърво на брега. Докато Хорейшо разглеждаше писмото и снимката, слънцето бавно изплува над реката и спокойните й води заблестяха.

– Адресът на изпращача е във Висбаден, Германия – обади се най-после психоаналитикът. – Слава богу, че е написан на английски, въпреки че почеркът е на възрастен човек, чийто матерен език е друг. Предназначено е за Мънк Тюринг и е написано от… – Хорейшо присви очи зад очилата си за четене и се напрегна да разчете подписа.

– Хенри Фокс – помогна му Мишел.

– Човекът благодари на Мънк, че му е помогнал да се прибере у дома – добави Шон.

– Датата е отпреди близо година – поклати глава Хорейшо и хвърли поглед към горния край на писмото. – Тоест преди Тюринг да предприеме пътешествието си до Германия и Англия.

– По-скоро преди последната му визита там – поправи го Шон. – А сега ще те помоля да обърнеш внимание на последните два реда.

– „Както се договорихме, аз съм готов да ви върна услугата – започна да чете Хорейшо. – Разполагам с това, което искате. Ще го получите в момента, в който дойдете тук.“ – Вдигна глава и объркано добави: – Значи този Фокс е искал да подари нещо на Мънк от благодарност, че му е помогнал да се прибере в родината си?

– По всичко личи, че е така – кимна Мишел. – А той е съчетал пътуването до Германия с малка екскурзия до Англия, за да посети местата, където е живял и работил Алън Тюринг.

– Въпросът е какъв е бил подаръкът на Фокс.

– Все още не знаем – въздъхна Мишел.

– Окей, Мънк му е помогнал да се прибере в Германия – заключи Хорейшо. – Но Хенри Фокс изобщо не ми звучи като немско име.

– Имам известни догадки по този въпрос, но ще изчакам потвърждение – тайнствено рече Шон и вдигна фотографията пред очите си. На нея бяха запечатани трима души, седнали на стъпалата пред голяма сграда. Единият от тях беше Мънк Тюринг, притиснал до себе си малката Виджи. Третият беше дребен възрастен мъж с бяла брада и пронизващи сини очи. На гърба на фотографията имаше дата.

– Направена е преди повече от три години – каза Мишел. – Според Виджи по същото време са живели в Ню Йорк. Нямали приятели, с изключение на един много възрастен човек, който разказвал спомените си на баща й и говорел много странно.

– Може би с немски акцент – предположи Шон.

– Значи старецът на снимката трябва да е Хенри Фокс, така ли? – бавно ги изгледа Хорейшо.

– Точно така – кимна Шон. – Това обяснява много неща, но не и какво е дал той на Мънк.

– Виджи ми разказа, че старецът обичал да пише букви на лист хартия, след което карал Мънк да ги анализира, най-вероятно с цел да ги дешифрира – добави Мишел.

– Чакайте, чакайте! – вдигна ръка Хорейшо. – Според Саут Фрийман една от причините за задържането на немските военнопленници тук била свързана с предположението, че част от тях имат познания по шифъра „Енигма“. След срещата с него си направих труда да прочета някои неща, свързани с историята на Втората световна война. Отделните родове войски на Третия райх са използвали собствени шифри, нещо като варианти на „Енигма“. Най-труден от тях бил шифърът на военноморските сили. Специалистите от Блечли Парк, включително Алън Тюринг, така и не успели да го дешифрират. Много историци са на мнение, че именно този факт обуславя големите успехи на немските подводници в битката за Атлантика. Нещата се променили едва след като съюзниците успели да се доберат до кодовите таблици на пленени немски кораби. Магьосниците от Блечли Парк свършили останалото.

– С какво ни помага всичко това? – вдигна вежди Мишел.

– Саут твърди, че във войната в Атлантика настъпил обрат в полза на съюзниците след появата на немските военнопленници в Кемп Пиъри. Всички те са служили на потопени кораби и подводници и вероятно са разполагали с кодовите таблици на „Енигма“ и с друга полезна информация.

– Мислиш, че Хенри Фокс е бил един от тях? – замислено го погледна Мишел.

– Той е на подходящата възраст, говори с немски акцент, пише шифри на листове хартия и разказва спомени за войната – отвърна Хорейшо. – Да, аз съм на мнение, че истината е някъде там.

– Ето защо исках да се посъветвам с теб – кимна Шон. – Трябва да разберем какво е получил Мънк Тюринг от Фокс. Онова, за което се споменава в писмото.

– Аз ли трябва да отговоря на този въпрос? – учудено го погледна Хорейшо. – Откъде да знам за какво става дума?

– През нощта Виджи се е промъкнала в стаята на Мишел и е оставила този плик. Според мен го е сторила, защото й се доверява.

– Добре де, но какво общо имам аз?

– Може би Тюринг е оставил документите на дъщеря си с препоръката да ги предаде само на човек, на когото вярва.

– Напълно възможно – съгласи се Хорейшо. – Виджи е много интелигентно дете, но може лесно да бъде манипулирана. От време на време дава точно отговорите, които се очакват от нея. Забелязах го по време на разговорите ни.

– Но категорично отрича, че е оставила плика в стаята на Мишел. Дори не признава, че е ходила там. Защо го прави?

Хорейшо дълго мълча. Когато най-сетне проговори, думите му прозвучаха бавно и някак несигурно.

– Може би ще ви изглежда смешно, но според мен Мънк Тюринг не е манипулирал дъщеря си, а по-скоро я е програмирал.

– Програмирал ли?! – подскочи от изненада Мишел.

– Подозирах го още от самото начало, но след чутото от вас вече съм почти сигурен. Според мен гениалният баща е предал на своята гениална, но все още наивна дъщеря определен вид информация, която тя да сподели само при точно определени обстоятелства. Виджи свири своята песен на Мишел, защото тя се отнася добре с нея и печели доверието й. По-късно Мишел рискува живота си за нея и тя прави още една стъпка… – Хорейшо замълча и впери любопитен поглед в лицето на Мишел. – Все пак е странно, че е го е сторила въпреки инцидента с джипа ти.

– Какъв инцидент? – наостри уши Шон.

– Малко спречкване с детето, нищо повече – отвърна Мишел, отбягвайки погледа му, и добави: – Съмнявам се, че ще я спасявам втори път, надявам се никога да не се наложи. Но какво трябва да направя, за да предизвикам следващата й стъпка?

– Нямам отговор на този въпрос – отвърна психоаналитикът.

Шон помълча известно време, после поклати глава.

– От всичко това следва, че за момента сме в безизходна ситуация. Чакаме информация от Джоун и се надяваме Алиша да дешифрира музиката. – Пъхна плика и снимката в джоба си и се прозя. – И бездруго сме станали рано, няма да е зле да похапнем.

– Много набързо. – Мишел погледна часовника си. – В девет имам среща с Чамп за обещаната въздушна разходка.

– Въпреки всичко ще отидеш, така ли? – мрачно я изгледа Шон.

– Да.

– Не забравяй, че той няма алиби за убийството на Райвест!

– Съмнявам се, че можем да получим полезна информация от невинни хора – тръсна глава Мишел. – Далеч по-разумно е да се навъртаме около онези, които може да се окажат виновни.

– Вътрешното чувство ми подсказва, че трябва да стоиш настрана от този човек.

– А пък моят разум ми нашепва, че не можем да си позволим този лукс – тръсна глава тя.

Хорейшо се извърна към Шон.

– Пак е твой ред, освен ако не си решил да се предадеш.

– Я млъквай! – сряза го Шон и се качи в джипа.

– Господи! – възкликна Хорейшо и хвърли закачлив поглед към Мишел. – Никога не съм виждал по-типичен случай от него!

– В какъв смисъл типичен? – озадачено попита тя.

Той я погледна недоумяващо, въздъхна тежко и се качи в джипа.