Текст книги "Обикновен гений"
Автор книги: Дейвид Балдачи
Жанр:
Триллеры
сообщить о нарушении
Текущая страница: 25 (всего у книги 28 страниц)
86
От челния сблъсък с вълната лодката подскочи рязко нагоре. Двойните витла изсвистяха във въздуха. Прелетяха не повече от метър и тежко паднаха във водата пред отвора на тесния канал.
– Внимавайте! – изкрещя Валъри Месълайн, очевидно отгатнала намеренията на Уитфийлд.
Мишел се обърна в мига, в който тя скочи от моторницата и изчезна сред вълните, последвана от още няколко от нейните хора. Кормчията направи опит да заобиколи мястото, прескочено от бегълците, но вече беше късно. Моторницата удари мината, последва оглушителна експлозия.
Уитфийлд натисна руля с цялата си сила, лодката направи рязък завой и се стрелна обратно, минавайки на сантиметри от Валъри и останалите, които правеха отчаяни усилия да се освободят от тежките бронежилетки, теглещи ги към дъното.
– Как успя да го направиш, по дяволите? – попита с прегракнал от смайване глас Шон.
Уитфийлд почука екрана пред себе си.
– Нищо особено, когато знаеш къде са разположени мините. Вчера ги накарах да преместят една от тях, просто за всеки случай.
Насочиха се с рев обратно към реката. Никой не видя ракетата, изстреляна от патрулния катер. Тя се взриви на метри от кърмата. Лодката силно се разклати и Уитфийлд успя да я овладее с върховни усилия. Шон и Мишел колебливо се изправиха. Краката им трепереха. Никой не обръщаше внимание на поройния дъжд, който ги шибаше с отвесните си струи.
– Виджи! – изпищя Мишел и трескаво се огледа. – Хорейшо!
Оранжевата спасителна жилетка на детето подскачаше по вълните на петдесетина метра зад тях. Хорейшо се давеше на няколко метра вляво от нея.
Без да се колебае нито секунда, Мишел грабна един спасителен пояс, скочи във водата и заплува с всички сили към Хорейшо. Изобщо не видя как Шон скача от другата страна и се насочва към Виджи. Няколко секунди по-късно тя стигна до Хорейшо и пъхна пояса в ръцете му.
– Всичко е наред, не се паникьосвай! – изкрещя тя. – Плувай към лодката, а аз отивам за Виджи!
Хорейшо само кимна.
Мишел енергично заплува към детето, после изведнъж спря и сърцето й се сви. Няколко ръце изтегляха Виджи на борда на един от патрулните катери, а двама от мъжете се целеха в Шон, който плуваше с всички сили към тях.
– Не! – изкрещя тя, но беше безсилна да направи каквото и да било.
Миг по-късно отзад се разнесе мощно боботене и тя рязко се обърна. Лодката на Уитфийлд летеше към нея. Хорейшо вече беше на борда й, което означаваше че Уитфийлд бе проявил съобразителността да го прибере и да се впусне на помощ. Видя го как предава руля в ръцете на Хорейшо, прекрачва борда, мушва крак в подвижната стъпенка на външната стена и протяга ръка.
Мишел моментално разбра намеренията му, защото беше тренирала тази маневра, когато работеше в Сикрет Сървис. Изчака лодката да се изравни с нея и се вкопчи в ръката му. Той я стисна в желязна хватка с двете си ръце. Останалото беше лесно. Скоростта на лодката просто я вдигна във въздуха и я стовари на палубата. Мишел нямаше време дори да му благодари, тъй като грабна пистолета и го насочи към патрулния катер.
Заради Виджи не посмя да се прицели директно в някого, но петте изстрела в бърза последователност принудиха мъжете да се скрият зад борда. Това беше последният шанс на Шон да се измъкне.
– Карай към него, за да го изтеглим! – изкрещя Мишел.
– Няма да мога! – извика в отговор Хорейшо.
Тя скочи на крака, изблъска го встрани и пое управлението. Уитфийлд отново зае позиция на стъпенката. Миг по-късно лодката профуча покрай Шон и тялото му тежко се просна на палубата.
– Дай газ! – изрева Уитфийлд.
– Ами Виджи? – изкрещя отговор Мишел.
– Дай газ, или сме мъртви!
Мишел натисна лоста докрай. Лодката се стрелна напред с такава скорост, че Хорейшо и Шон за малко не паднаха през борда.
– Отиваме за подкрепления! – извика Мишел, опитвайки се да надвие воя на бурята. – После ще се върнем, за да освободим Виджи!
Насочи лодката към брега и скоро носът й застърга по пясъка. Изскочиха бързо навън и се понесоха по пътеката към Бабидж Таун. В един момент Шон кривна към храстите и се появи обратно с раница в ръце.
Черни джипове бяха запълнили паркинга пред портала. Мишел тръгна право към тях, останалите я последваха. Няколко секунди по-късно бяха заобиколени от полицаи с насочени оръжия, между които си пробиваше път Мъркъл Хейс, следван по петите от агент Вентрис. И двамата бяха облечени с якета с надпис „АБН“ на гърба.
– Ти си от Агенцията за борба с наркотиците?! – втренчи се в него Шон.
– Дълга история – неохотно отвърна Хейс.
– Успяхте ли да ги обкръжите? – попита Мишел.
– Кого да обкръжим? – ядосано процеди Вентрис. – Няма никой освен охраната.
– Преди малко тук гъмжеше от въоръжени до зъби хора на ЦРУ – поясни Шон.
– Е, вече ги няма.
– Току-що водихме престрелка с тях – погледна ги с недоумение Мишел. – Обстрелваха ни дори с ракети! Нима твърдите, че нищо не сте чули?
– Досега тук виеха сирени – отвърна Хейс. – Успяхме да ги изключим преди броени минути. А и тази буря…
– Надявам се, че поне сте заловили частния самолет на Чамп, който беше натъпкан с наркотици – въздъхна Мишел.
– Хората ми провериха пистата, но там нямаше нито самолет, нито някаква следа от Чамп Полиън – поклати глава Хейс.
– За какви наркотици говорите? – подозрително ги изгледа Вентрис.
Мишел измъкна от джоба си непромокаемата торбичка и му я подаде.
– За тези. В самолета на Чамп имаше най-малко един тон. Мисля, че е хероин.
Хейс я отвори и надникна вътре.
– Откъде е дошъл според вас?
– Оттам – отвърна Шон и посочи към отсрещния бряг. – От Кемп Пиъри.
В следващия миг в небето над базата се появи ярко огнено кълбо.
– Какво е това, по дяволите? – извика Вентрис.
– О, боже! – простена Мишел. – Чух някакъв самолет, който прелетя ниско над нас. Обзалагам се, че е била чесната на Чамп. Според мен току-що го взривиха, за да унищожат уликите.
– Значи твърдите, че дрогата идва от Кемп Пиъри? – нервно попита Хейс, хвърляйки кос поглед към Вентрис.
– Кажи им, Уитфийлд – заповяда с леден глас Шон.
Но Уитфийлд го нямаше.
– Къде изчезна той, по дяволите? – учудено се озърна Шон.
– Мисля, че се отдели от нас още в гората – колебливо отвърна Мишел.
– Иън Уитфийлд беше с нас – поясни Шон. – Той ми спаси живота.
– Вярно е – потвърдиха в един глас Мишел и Хорейшо.
– Трябва да ни повярвате, за бога! – повиши глас Шон.
– Много ни се иска – кротко отвърна Хейс.
– Чакайте, чакайте! – трепна Шон и трескаво измъкна камерата от раницата си. – Трябва да видите това!
Пусна записа и им показа всичко: самолета, арабите, Валъри Месълайн и разтоварването на балите.
– Този запис действително е от Кемп Пиъри – каза Вентрис. – Как успяхте да го направите, по дяволите?
– Ще ти обясня само ако си затвориш очите за някои неща – глухо отвърна Шон.
Мишел го изблъска встрани и застана пред Вентрис с ръце на кръста.
– Изслушай ме внимателно! Тези хора отвлякоха Виджи Тюринг и в момента пътуват към Кемп Пиъри!
– Видяхте го с очите си, така ли? – намеси се Хейс.
– И още как! – изкрещя Мишел и сграбчи якето на Вентрис. – Нали каза, че ФБР се е специализирало в отвличанията? Хайде, тръгваме!
– Не можем да щурмуваме базата просто ей така! – простена Хейс. – Ще ни трябва съдебна заповед.
– Иди и я вземи, Хейс! Ти си шерифът тук, да те вземат дяволите!
– За съжаление не съм – въздъхна той. – Аз работя за Агенцията за борба с наркотиците. А през последните две години изпълняваме съвместни задачи с Майк като представител на ФБР. Мен просто ме внедриха като шериф, Мишел.
– А защо точно тук? – пожела да узнае тя.
– Защото Източното крайбрежие е буквално залято с наркотици и ние стеснихме кръга около този район – намеси се Вентрис. – Подозирахме Бабидж Таун, но не знаехме как се осъществяват доставките. Бяхме почти сигурни, че ги пренасят по вода.
– Но не може да не сте знаели, че Чамп разполага с частен самолет – отбеляза Шон.
– Разбира се, че знаехме – кимна Хейс. – Но чесната няма капацитет да пренася наркотици от чужбина. Искахме да се доберем до източника.
– Изобщо не сме подозирали за тайните полети на ЦРУ – нервно добави Вентрис. – Те все пак са държавна институция, нали?
Мишел извади касетата от камерата на Шон и му я подаде.
– Ето ти доказателството! Престани да дрънкаш глупости, ами издействай заповед за обиск и върви да освободиш Виджи! Обещавам, че ще ти откъсна топките, ако й сторят нещо, докато продължаваш се мотаеш тук!
Вентрис прие заканата с изненадващо спокойствие и кимна.
– Да вървим.
– Все пак става въпрос за проклетото ЦРУ Майк! – ужасено рече Хейс.
– Длъжни сме да опитаме.
87
Получаването на заповед за обиск на Кемп Пиъри отне известно време заради късния час, а и поради очевидната неохота на съдията. Но видеозаписът и показанията на трима очевидци нямаше как да бъдат пренебрегнати. В крайна сметка кавалкадата от черни джипове спря пред портала на секретната база. Дузина федерални агенти начело с Хейс и Вентрис се насочиха към будката на охраната, следвани от Шон и Мишел.
По настояване на Шон Хорейшо Барнс отпътува за Северна Вирджиния, придружаван от двама агенти на АБН. Там му предстоеше продължително лечение на изкривения гръбнак, белите дробове и тежките поражения на нервната система. На раздяла Шон му предаде копие от записа на самолета, арабите и балите с дрога, заръчвайки му да направи няколко допълнителни копия и да ги заключи в различни банкови сейфове.
Вентрис спря пред входа и показа личната си карта и заповедта за обиск на тримата въоръжени охранители, които се приближиха към него.
– Най-добре повикайте началника си, момчета – подхвърли Хейс и също им показа служебната си значка.
– Мисля, че вашите началници вече са тук, сър – отговори сдържано един от тях.
От будката излязоха двама мъже – единият в костюм, а другият със синьо яке на АБН. Вентрис и Хейс замръзнаха, а сърцето на Шон се сви от мрачно предчувствие.
– Дайте ми заповедта, агент Вентрис – заповяда мъжът с костюма.
– Но, сър…
– Веднага!
Вентрис се подчини. Мъжът хвърли бегъл поглед на листа и спокойно го скъса.
– Дайте ми видеозаписа! – нареди другият и протегна ръка към Хейс.
– Откъде знаете, че има видеозапис? – попита Хейс.
– Показали сте го на съдията, за да получите заповедта. Хайде, дайте ми го!
Хейс извади касетата от джоба си и му я подаде. Началникът му се обърна и я връчи на един от охранителите.
– А сега се качвайте в автомобилите си и изчезвайте! – сухо се разпореди той.
Хейс започна да протестира, но онзи безцеремонно го прекъсна.
– Става въпрос за националната сигурност, Хейс! Не казвам, че ми харесва това, което се случва, но друг начин няма. Тръгвайте!
Шефът на Вентрис кимна и добави:
– Ти също!
Мъжете се обърнаха и тръгнаха към чакащите автомобили. Мишел и Шон понечиха да ги последват, но охраната им препречи пътя.
– Вие двамата сте задържани.
– Какво?!
Вентрис и Хейс понечиха да се върнат, но началниците им ги спряха.
– Качвайте се на проклетите коли и изчезвайте! – кресна шефът на Вентрис. – Тук ние нямаме юрисдикция.
– Но ние имахме съдебна заповед! – гневно отвърна Вентрис.
– Какво искаш, Майк? – вдигна вежди онзи. – Може би да влезеш в затвора за неизпълнение на заповед? – Хвърли враждебен поглед към Шон и Мишел. – Или за укриване и подпомагане на престъпници? Предлагам да се качиш в онзи джип и да си въобразиш, че си сънувал. Това е заповед, Майк!
Раменете на Вентрис увиснаха и той погледна безпомощно Шон и Мишел.
– Вървете, вървете – успокоително каза Шон. – Ние все някак ще се оправим.
Но думите му прозвучаха колебливо и доста неубедително.
Джиповете потеглиха, пред портала настъпи тишина. После зад тях се разнесоха тихи стъпки.
Валъри Месълайн се беше изправила зад бариерата, облечена в бежов гащеризон. От врата й висеше верижка със служебния пропуск на ЦРУ.
– Добре дошли в Кемп Пиъри – хладно се усмихна тя. – Чух, че отдавна имате желание да ни посетите.
88
Килията беше два на два – студена и влажна дупка с бетонни стени, без прозорци. Наредиха на Шон да свали дрехите си и да застане мирно до стената. Шест часа по-късно, обзет от крайно изтощение, той приклекна на пода. Но вратата с трясък се отвори и чифт силни ръце го изправиха.
След още един час краката му напълно изтръпнаха и той отново седна. Последва същата процедура, която продължи до безкрайност. Двайсет и два часа по-късно най-сетне му позволиха да легне по гръб на твърдия нар. Но в следващата секунда отгоре му се изля ледена вода. След принудителната „баня“ вратата се отвори и тъмничарят го застави да седне на ръба на железен стол със завинтени в пода крака. При най-малката смяна на позата вратата се отваряше и тъмничарят го караше да заеме първоначалната поза. След всяко помръдване парченца кожа от бедрата му оставаха върху студения метал. Мускулите му блокираха някъде около петия час, а след десетия започна да повръща. Така изтекоха шестнайсет часа, след които отново му позволиха да легне на нара – така, както си беше покрит с нечистотиите. Дадоха му само чаша вода, но никаква храна.
В момента, в който започна да се унася, вратата се отвори с трясък. Получи няколко удара с дървена палка и заповед да не спи. Това се повтори още няколко пъти. Два дни по-късно силите го напуснаха и той се строполи на пода, гърчейки се в конвулсии.
На третия ден набра достатъчно сили да изкрещи:
– Не можете да правите това, по дяволите! Аз съм гражданин на Съединените щати! Нямате право!
Скочи и се хвърли срещу вратата, но чифт здрави ръце го върнаха обратно. Той рухна на пода, ожулвайки жестоко кожата на коленете и лактите си.
– Нямате право – уморено повтори той, но вече беше твърде слаб, за да се съпротивлява. – Нямате право…
– Имаме всички права – осведоми го хладен глас и той вдигна глава към Валъри Месълайн, изправила се на прага на килията. – Вие проникнахте в разузнавателна централа на Съединените щати, за да се сдобиете с класифицирана информация.
– Ти си луда!
– Ти си предател на родината, Кинг. Разполагаме с доказателства, че целта на посещението ти в района е шпионаж, а не разследване на убийство.
– Говориш глупости и отлично го знаеш! Искам адвокат, веднага!
– Нашето разследване сочи, че ти и Мишел Максуел работите за враговете на САЩ срещу съответното заплащане – спокойно продължи Валъри. – Следователно нямате право на юридическа защита, преди да бъдете изправени пред съда с конкретни обвинения.
– Не можеш да ме държиш тук просто ей така, по дяволите! – избухна той.
– В това отношение законът ни е предоставил голяма свобода.
– Какво искаш от мен? – извика извън себе си той.
– Всичко, което си чул и видял. Дори и онова, което е било плод на въображението ти. Но ще поговорим, след като омекнеш още малко. По реката ни създадохте доста трудности. Сега е време да си платите.
Обърна се, но викът на Шон я спря.
– Вие убихте Мънк Тюринг и Лен Райвест! Вероятно пак вие взривихте и моргата. И все в служба на родината, а? Имаш ли представа колко закони сте нарушили?
– Мънк Тюринг направи това, което направи и ти – отвърна Валъри. – Проникна в забранената зона и беше застрелян. Имахме всички основания да го направим.
– Ако беше така, нямаше да си правите труда да представяте нещата като самоубийство. Застреляли сте го, защото е видял хората, които слизат от онези самолети, нали? Видял е и дрогата, ето защо е трябвало да умре. Но не сте знаели една малка подробност: той е бил тук и преди, след което е закодирал получената информация. Ние я предадохме на Алиша, която излъга, че не може да се справи, но всъщност я е дешифрирала. И в резултат Виджи изчезва. Прав ли съм, Вал? Хайде, кажи ми!
– Не си в положението да задаваш въпроси.
Макар и слаб, Шон набираше скорост.
– Ами Райвест? Той беше готов да ми разкаже всичко за Бабидж Таун, но вие го ликвидирахте. Вероятно е открил, че ЦРУ шпионира работата на учените, а после го е споделил с Алиша, която е демонстрирала фалшиви чувства към него. За съжаление не е подозирал, че тя също е ваш човек. И изведнъж го намират удавен във ваната. За всеки случай взривявате моргата, за да прикриете евентуалните улики. Как се справям, Вал? Готова ли си да заложиш хилядарка?
– Можеш да правиш предположения колкото желаеш.
– ФБР и АБН знаят, че сме тук. Този път няма начин да ви се размине.
– Ти май изобщо нямаш представа за тези неща, а? – снизходително го погледна Валъри. – Какво означава смъртта на двама души, ако трябва да се спасят милиони? Отговори ми на този въпрос, стига да можеш. Два смъртни случая! Ти си едно трудно забележимо петънце върху задника на историята, което примигва и изчезва. Никой няма да усети липсата ти.
След тези думи се обърна към тъмничаря и заповяда с леден глас:
– Удряй и не го жали!
Вратата на килията се захлопна зад гърба й.
89
Два дни по-късно Шон Кинг вече не помнеше дори името си.
– Моля ви, спрете! – молеше се той, но нямаше кой да го чуе.
Мъчителите му го пренесоха в друго помещение и го натикаха в продълговат сандък, наподобяващ ковчег. Завързаха го здраво и поставиха капака на два-три сантиметра от лицето му, предизвиквайки силно чувство на клаустрофобия. После включиха свързаните със сандъка тръби и температурата в сандъка започна да се понижава. Когато тялото му се скова малко над точката на пълна хипотермия, започнаха да изтеглят и кислорода. Той започна да се задушава, широко отворената му уста отчаяно търсеше глътка въздух. Получи я едва когато беше на прага на припадъка. Процедурата продължи десет часа, той все повече губеше сили. Накрая съвсем отмаля и припадна.
Свести се в предишната килия и установи, че има нов посетител.
– Здравей, Шон – каза Алиша Чадуик.
– Дойде да злорадстваш, а? – попита със слаб глас той.
– Не. Тази гледка не ми доставя никакво удоволствие.
– Наистина ли? – надигна се Шон и облегна гръб на стената. – Нещо не се връзва с дейността ти. Трафик на наркотици, убийство, отвличане, изтезания. Пропуснах ли нещо?
– Не съм сигурна, че те разбирам – спокойно отвърна тя.
– Имам предвид контрабандата на наркотици, която ти и Вал осъществявате с онези самолети.
– За теб може да изглежда така, но не и за мен.
– А как ще наречеш убийствата на Мънк Тюринг и Лен Райвест?
– Мънк беше застрелян на забранена територия.
– Но ти уби Лен, нали? Въпреки че уж го харесваше.
– Всички имаме своите задачи.
– Значи признаваш, че си го убила?
– Води се война, в която всеки от нас изпълнява своите задачи – повтори тя.
– Затова ли се опита да убиеш и мен?
– Бяхме наясно, че ти проникна в базата заедно с Мишел. Видели сте много неща. Ето причината да сте тук.
– Добре, ще ни изтезавате, докато изтръгнете всичко. А после? Ще ни пуснете да си вървим, така ли?
– Не знам. Други отговарят за вас.
– Ясно. Прехвърляш топката. До какво ще прибегнете този път? Газова експлозия, самоубийство или ще умра във ваната? Между другото, с протезата ли натисна горкия Лен под водата?
– Изпълнявам заповеди, нищо повече.
– Заповедите на Валъри? И те са достатъчни, за да убиваш? Заповедите на една психопатка? А какво ще кажеш за онзи доктор в моргата? С какво заслужи да бъде взривен?
– Невинните жертви са неизбежни, те са просто част от бойните действия. Лично на мен не ми харесва, но нищо не мога да направя.
– Можеш, разбира се. Просто престани да им сътрудничиш.
– Не знам в какъв свят живееш, но той очевидно е различен от моя.
– А твоят свят предвижда ли убийството на Виджи?
За пръв път от началото на разговора Алиша отклони поглед.
– Виджи ще бъде добре – прошепна тя.
– Няма да е добре, Алиша! – гневно извика той. – Тя също ще влезе в списъка на невинните жертви, ако вече не е там! Прекрасно го знаеш, нали?
Алиша се обърна към изхода.
– Защо дойде тук? – извика след нея Шон. – Да ме видиш за последен път, преди да падне гилотината? Да се увериш, че още един враг е отстранен от пътя към великата цел? Сигурен съм, че Лен е оценил този жест. Той изобщо разбра ли, че ти си му видяла сметката? Или е решил, че искаш да си поиграете във ваната?
– Млъквай! – остро отвърна тя.
– Няма да млъкна! Длъжен съм да ти кажа и ти ще чуеш!
Алиша излетя навън, а той продължи да крещи след нея.
– Ще дръпнеш ли спусъка и срещу Виджи, кучко? Отговори ми! И това ли ще направиш?
Алиша хукна по коридора, но виковете му я достигнаха. В един момент тя се подхлъзна на циментовия под, протезата се заби в здравия й крак. Просна се по очи и зарида, неспособна да избяга от виковете на Шон.
– Съжалявам, Виджи! – прошепна през сълзи тя. – Страшно съжалявам!
