Текст книги "Ханибал"
Автор книги: Томас Харис
Жанр:
Триллеры
сообщить о нарушении
Текущая страница: 8 (всего у книги 30 страниц)
Глава 18
Тока беше заподозрян-мечта. Като младеж, излежал девет години за убийството на мъж, когото заварил да прегръща годеницата му в някаква алея за влюбени. Освен това бе съден за сексуален тормоз над собствените си дъщери и други битови престъпления и бе излежал присъда за изнасилване.
Хората на Квестурата почти разрушиха къщата му, докато опитваха да открият някакви веществени доказателства. Накрая самият Паци намери гилза, докато претърсваше двора, и тя се превърна в едно от малкото физически доказателства, представени от прокуратурата.
Процесът се превърна в сензация. Състоя се в строго охранявана сграда, наречена „Бункера“, където през седемдесетте бяха съдили терористи, взривили флорентинската редакция на вестник „Ла национе“. Съдебните заседатели с церемониални ленти през гърдите, петима мъже и пет жени, осъдиха Тока почти без никакви улики само въз основа на предишните му прояви. Повечето хора смятаха, че е невинен, но мнозина твърдяха, че при всички случаи е перверзник и мястото му е в затвора. На шейсет и пет годишна възраст получи присъда от четирийсет години в затвора „Волтера“.
Следващите месеци бяха златни. Представител на фамилията Паци не се бе радвал на такова внимание във Флоренция от петстотин години, когато Пацо де Паци се бе завърнал от Първия кръстоносен поход и бе донесъл кремъци от Божи гроб.
Риналдо Паци и красивата му жена стояха до епископа в катедралата, когато при традиционния великденски ритуал същите тези кремъци бяха използвани, за да се запали реактивният двигател на модела на гълъб, който излиташе от църквата по специално опъната жица и пръскаше фойерверки за радост на тълпите.
Вестниците публикуваха всяка негова дума, когато благодари на служителите на Квестурата за упорития труд. Започнаха да търсят синьора Паци за модни съвети и тя изглеждаше прекрасно с дрехите, които я караха да носи модните дизайнери. Канеха ги по задушни приеми в домовете на влиятелните флорентинци. Веднъж Дори вечеряха в замъка на някакъв граф, сред рицарски доспехи.
Започнаха да споменават името му като възможен кандидат за политическа служба, хвалеха го достатъчно гръмогласно, за да се чуе въпреки пословичния шум на италианския парламент, инструктираха го да поведе съвместната борба с американското ФБР срещу мафията.
Тази инструкция, както и стипендията да учи и участва в семинари по криминология в университета в Джорджтаун, го отведоха във Вашингтон. Главният инспектор прекара много време в Куонтико в „Поведенчески науки“ и започна да мечтае да основе нещо подобно и в Рим.
И тогава, две години по-късно, дойде катастрофата. При по-спокойна атмосфера Апелативният съд, който сега не изпитваше никакъв обществен натиск, се съгласи да ревизира присъдата на Тока. Паци бе извикан у дома, за да присъства на разследването. Някогашните колеги, които бе оставил в Квестурата, точеха ножове за главата му.
Апелативният съд отмени присъдата на Тока и смъмри Паци. Съдиите казаха, че според тях самият той бил подхвърлил уликите.
Бившите му почитатели по високите места бягаха от него като от лоша миризма. Паци продължаваше да е важна фигура в Квестурата, но беше бита карта и всички го знаеха. Италианските власти са мудни, но брадвата много скоро щеше да се стовари.
Глава 19
Точно в това кошмарно време, когато очакваше брадвата да се стовари върху главата му, Паци видя за първи път човека, известен сред учените във Флоренция под името доктор Фел…
Риналдо Паци, изкачващ стълбите на Палацо Векио по маловажна работа – една от многото, които му възлагаха бившите му подчинени, докато се наслаждаваха на падението му. Паци виждаше само върховете на обувките си върху хлътналия камък, но не и чудесата на изкуството по покритите с фрески стени. Преди петстотин години предците му бяха влачени по същото стълбище, облени в кръв.
На площадката изпъна рамене, както подобава на мъж като него, и се насили да срещне погледите на хората от картините, някои от които му бяха кръвни роднини. Вече чуваше караниците от Салона на лилиите на горния етаж, където се провеждаше общо заседание на Комисията по изящните изкуства и директорите на галерия „Уфици“.
Днешната работа на Паци бе следната: беше изчезнал дългогодишният куратор на Палацо Капони. Битуваше мнението, че старецът е избягал с жена, с нечии пари или и двете. Не се бе явявал пред шефовете си в Палацо Векио на последните четири ежемесечни заседания.
Паци бе изпратен да продължи разследването. Главен инспектор Паци, който някога бе чел лекции на същите тези директори със сиви лица по въпросите за сигурността след бомбения атентат, сега трябваше да се яви пред тях в доста по-скромно положение и да им задава въпроси за любовния живот на куратора. Перспективата не го радваше.
Двата комитета се състояха от сприхави и неотстъпчиви люде. В продължение на години не бяха успели да се споразумеят дори по въпроса къде да провеждат заседанията си – никой не искаше да ходи на чужда територия. Поради това се срещаха във величествения Салон на лилиите в Палацо Векио и всеки смяташе, че помещението е достатъчно изискано за собствената му значимост и достойнство. След като започнаха да се събират там, вече отказваха да отидат където и да било другаде, независимо че в Палацо Векио в момента течеше ремонт и реставрация и на много места имаше скелета, машини и висящи предпазни платнища.
Професор Ричи, някогашен съученик на Риналдо Паци, беше във фоайето пред салона и се опитваше да укроти пристъп на кихане, причинен от гипсовия прах. Когато се възстанови достатъчно, вдигна просълзените си очи към Паци.
– La solita arringa1212
Вечните спорове (ит.). – Б.пр.
[Закрыть] – каза Ричи. – Спорят както обикновено. Идваш заради изчезналия куратор, нали? В момента се боричкат за мястото му. Солиато иска да назначат племенника му. Учените са впечатлени от доктор Фел, когото назначиха временно преди няколко месеца. Искат да го задържат.
Паци остави приятеля си да рови из джобовете си за носна кърпа и влезе в историческата зала със златни лилии по тавана. Върху две от стените бяха спуснати предпазни платнища и те донякъде заглушаваха глъчката.
Солиато, който искаше да назначи племенника си, имаше думата и я задържаше със силата на гръмовния си глас:
– В Капони има кореспонденция от тринайсети век. Може да се окаже, че доктор Фел ще държи в ръцете си, в своите неиталиански ръце, писмо, писано от самия Данте Алигиери. Ще го разпознае ли? Мисля, че не. Вие го изпитахте по средновековен италиански и не мога да отрека, че познанията му са възхитителни. За чужденец. Запознат ли е той обаче с личностите от предренесансова Флоренция? Едва ли. Какво ще стане, ако в библиотеката на Капони попадне на писмо от… от Гуидо де Кавалканти например? Ще го разпознае ли? Едва ли. Какво ще кажете, доктор Фел?
Риналдо Паци огледа присъстващите, но не видя никой, който да прилича на доктор Фел, макар да бе гледал снимката му само преди час. Не го видя, защото доктор Фел не беше седнал сред останалите. Паци най-напред чу гласа му, след това видя къде е.
Доктор Фел стоеше съвършено неподвижно до голямата бронзова статуя на Юдит и Холоферн с гръб към говорещия и присъстващите. Заприказва, без да се обърне, и беше трудно да се прецени откъде идва гласът – от фигурата на Юдит, вдигнала за вечни времена меч над главата на пияния крал Холоферн, уловен за косата, или от доктор Фел, строен и неподвижен до бронзовата скулптура на Донатело. Гласът му проряза шумотевицата както лазерен лъч разсича дим и присъстващите се смълчаха.
– Кавалканти отговаря публично на първия сонет на Данте в La Vita Nuova1313
Сборник от 25 лирични сонети от Данте с негов коментар. – Б.пр.
[Закрыть], където той описва странния си сън за Беатриче Портинари – започна доктор Фел. – Възможно е Кавалканти да е коментирал и неофициално. Ако е писал на някой Капони, трябва да е Андреа, защото той е имал по-сериозни литератури интереси от братята си. – Доктор Фел се обърна към слушателите си, когато самият той прецени, че трябва да го стори след пауза, която накара всички освен него самия да се почувстват неловко. – Знаете ли първия сонет на Данте, професор Солиато? Знаете ли го? Кавалканти е бил очарован и си струва да му отделите време. Отчасти в него се казва:
Три часа от нощта били са отлетели,
когато всичките звезди над нас блестят,
когато любовта споходи ме мигновено,
че спомня ли я, тръпна в този час.
О, как щастлива стори ми се таз любов блажена
И как в ръцете си сърцето ми плени,
дорде любимата ми, мила и смирена,
във воалената й прегръдка кротко спи.
И той събуди я – а тя, трепетно покорна,
погълна туй сърце от неговата длан,
а аз, облян в сълзи, съзрях, че тръгна и ме оставя сам.
Чуйте как превръща разговорния италиански език в музикален инструмент, наречен от него самия vulgari eloquentia:
Allegro mi sembrava Amor tenendo
Meo core in Mano, e ne le braccia avea
Madonna involta in un drappo dormendo.
Poi la svegliava, e d ’esto core ardendo
Lei paventosa umilmente pascea
Appreso gir lo ne vedea piangendo.
Дори и най-свадливите флорентинци не биха могли да устоят на Дантевите строфи, отекващи в покритите с фрески стени, произнесени с чистия тоскански акцент на доктор Фел. Най-напред с аплодисменти, а след това и с възторжени възгласи и навлажнени очи членовете утвърдиха доктор Фел като куратор на Палацо Капони и оставиха Солиато да фучи. Паци не можа да разбере дали докторът се радва, защото той отново се обърна с гръб към присъстващите. Солиато обаче все още не бе казал последната си дума.
– След като е такъв специалист по поезията на Данте, нека изнесе лекция за Данте пред Кабинета. – Солиато просъска последното, сякаш говореше за Светата инквизиция – Нека се яви пред тях извънредно следващия петък, ако е в състояние да го направи.
„Кабинетът“, наречен така заради един богато украсен кабинет в двореца, беше малка група жестоки учени, провалили не една научна кариера, която често се събираше в Палацо Векио. Подготовката за явяването пред тях се смяташе за тежка задача, а самото явяване – за гибелно. Чичото на Солиато подкрепи искането, а зетят на Солиато поиска въпросът да се постави на гласуване, което сестра му вписа в протокола на срещата. Приеха предложението. Доктор Фел продължаваше да заема поста, но, за да го задържи, трябваше да удовлетвори учените от „Кабинета“.
Двете управителни тела вече имаха нов куратор за Палацо Капони, старият куратор не им липсваше особено, така че въпросите, които зададоха на низвергнатия Паци по въпроса, бяха припрени и нервни. Паци издържа възхитително.
Като всеки добър следовател той бе прецедил и пресял обстоятелствата във връзка с печелившите. Кой би спечелил от изчезването на стария куратор? Той бе ерген, уважаван учен, водил тих и спокоен живот. Единственото, което имаше, бе работата му, а с нея и правото да живее в таванското помещение на Палацо Капони.
Тук беше новият куратор, назначен от борда след изпит по история на Флоренция и староиталиански. Паци бе проверил формулярите за кандидатстване на доктор Фел и клетвените декларации за здравното му състояние.
Приближи се до него, когато членовете на борда събираха нещата си и се разотиваха.
– Доктор Фел?
– Да, комендаторе.
Новият куратор беше дребен и строен. Стъклата на очилата му бяха затъмнени в горния край, а дрехите му бяха много добре скроени дори за Италия.
– Питах се дали сте имали възможност да се запознаете с предшественика си. – Антените на опитния полицай са настроени на дължината на вълната, на която се излъчва страхът. Гледаше доктор Фел много внимателно и долови абсолютно спокойствие.
– Не, нямах тази възможност. Четох обаче няколко негови монографии от „Нова антология“. – Разговорният тоскански диалект на доктора беше също така чист, както и старинният. Ако имаше следа от акцент, Паци не бе в състояние да я долови.
– Знам, че полицаите, които първи са разследвали изчезването му, са търсили в замъка някакво писмо – прощално, предсмъртно, но не са открили нищо. Молбата ми е, ако попаднете на нещо такова сред книжата, нещо лично, колкото и да е маловажно, да ми се обадите.
– Разбира се, комендаторе Паци.
– Личните му вещи все още ли са в двореца?
– Прибрани са в два куфара с опис.
– Ще изпратя… Ще дойда да ги взема.
– Нали ще ми се обадите преди това? Така ще мога да деактивирам алармената система и да ви спестя време.
Този човек е твърде спокоен. По принцип би трябвало да се страхува от мен поне малко. Иска да му се обадя, преди да го посетя.
Разпитът преди малко беше разрошил перушината на Паци. Дързостта на този човек направо го вбеси.
– Доктор Фел, може ли да ви задам един личен въпрос?
– Ако дългът ви го изисква, комендаторе.
– На лявата ви ръка има сравнително скорошен белег.
– А на вашата има скорошна венчална халка. La Vita Nuova? – Доктор Фел се усмихна. Имаше дребни зъби, много бели. Докато Паци се съвземе от изненадата, преди да реши дали трябва да се обиди, или не, доктор Фел вдигна нагоре ръката с белега и продължи: – Синдром на кухата капрална кост, комендаторе. Историята е опасна професия.
– Защо не сте декларирали този синдром във формулярите за здравословното си състояние, когато кандидатствахте за работа тук?
– Бях останал с впечатлението, че подобни наранявания са важни само ако се искат допълнителни помощи за инвалидност. Аз нямам подобни претенции. Нито пък съм инвалид.
– Значи са ви оперирали в Бразилия, откъдето произхождате.
– Във всеки случай не беше в Италия. От италианските власти не съм получил нищо – отговори доктор Фел, сякаш беше убеден, че е отговорил изчерпателно.
Двамата излязоха от залата последни. Паци бе стигнал до вратата, когато доктор Фел го повика.
– Комендатор Паци?
Виждаше го като черен силует на фона на прозореца. Зад него в далечината се открояваше куполът на катедралата.
– Да?
– Мисля, че сте от рода Паци, прав ли съм?
– Да. Как разбрахте? – Паци очакваше да спомене някоя груба вестникарска статия.
– Напомняте ми една фигура от орнаментите на Дела Робиа във фамилния ви параклис в Санта Кроче.
– Да, Андреа де Паци, изобразен като Йоан Кръстител – кимна Паци не без удоволствие.
Риналдо Паци си тръгна и остави стройната фигура на доктор Фел в залата. Последното му впечатление беше изключителната неподвижност на този човек.
Скоро впечатленията му щяха да се обогатят.
Глава 20
Сега, след като сетивата ни са толкова загрубели за пошлото и вулгарното, би било интересно да видим какво все още ни се струва порочно. Кое все още е в състояние да разбуди съвестта ни, вечно готова да се подчинява – дотолкова, че да привлече вниманието ни?
Във Флоренция това беше една изложба, наречена „Зловещи уреди за изтезание“, и тъкмо там Риналдо Паци се срещна с доктор Фел за втори път.
Изложбата, в която бяха показани повече от двайсет класически инструменти за мъчения заедно с обширна документация, беше във внушителната Форте де Белведере – укрепление на Медичите от шестнайсети век, което охранява южната стена на града.
Експозицията се радваше на огромни, неочаквани тълпи посетители – възбудата подскачаше като пъстърва в обществените панталони.
Трябваше да продължи месец, но продължаваше вече шести месец и имаше същата посещаемост като галерията „Уфици“ и доста по-добра от някои по-малки музеи в града.
Собствениците, двама неуспели препаратори на животни, които навремето се прехранваха с карантията на обработваните екземпляри, станаха милионери и осъществиха триумфално турне из Европа с изложбата си и с новите си скъпи костюми.
Посетителите идваха, предимно по двойки, от целия континент, като се възползваха от удълженото работно време, за да обикалят между машините за болка и да четат на четири езика какъв е произходът им и как се използват. Илюстрации от Дюрер и други, наред с различни дневници от онези времена, просвещаваха тълпите в тънкостите на изкуството.
Ето английския текст на един от обяснителните надписи:
Италианските принцове предпочитали да трошат костите на жертвите си с помощта на колело със стоманен обръч, което минавало върху крайника, подпрян отдолу на блокове, както е показано, докато в Северна Европа било по-популярно жертвите да се привързват към колелото, а костите им да се чупят с метални лостове, след което крайниците да се промушват между спиците към периферията на колелото, като многобройните счупвания осигурявали нужната за това гъвкавост спрямо главата и трупа в средата. Вторият метод представлявал по-добро зрелище, но развлечението можело да бъде прекъснато ненадейно, ако късче костен мозък попаднело в сърцето.
Изложбата „Зловещи уреди за изтезания“ не можеше да не предизвика интереса на задълбочените познавачи на най-лошото в човешкия род. Но най-лошото, истинската есенция на човешкия дух, не е в Желязната девица или различните остриета. Същинската грозота е изписана по физиономиите сред тълпата.
В полутъмната каменна зала под осветените, окачени на тавана клетки за прокълнатите, стоеше доктор Фел, истински познавач на лицевите изражения, уловил очилата си в ръката с белега, опрял едната им дръжка до устните си, и гледаше като в унес нижещите се пред него хора.
Риналдо Паци го видя там.
Изпълняваше втората неблагодарна задача за деня. Вместо да вечеря с жена си, трябваше да си пробива път през тълпата, за да разлепва нови предупреждения към влюбените двойки да се пазят от Чудовището на Флоренция, което все още беше на свобода. Същият плакат висеше и над собственото му бюро, поставен там от новите му началници редом със снимките на други издирвани лица от цял свят.
Двамата препаратори, които бдяха заедно над касата, нямаха нищо против да добавят малко съвременен ужас към сбирката си, но приканиха Паци да залепи плаката сам – явно никой от двамата не искаше да остави другия насаме с парите. Неколцина местни го разпознаха и с поздравите си го извадиха от анонимността на тълпата.
Паци закрепи плаката с кабарчета на едно табло за обяви на изхода, където щеше да привлече най-силно вниманието, и насочи към него специалната лампа. Вгледа се в лицата на излизащите двойки и си даде сметка, че много от тях са в размножителен период – не искаше да вижда повече аранжирани трупове, кръв и цветя.
Трябваше да поговори с доктор Фел – моментът беше подходящ да се отбие да вземе вещите на изчезналия куратор, след като се намираха толкова близо до Палацо Капони. Когато обаче отмести поглед от плаката на таблото, докторът беше изчезнал. Не беше и сред тълпата пред изхода. Там, където доскоро се намираше, под клетката за умъртвяване с глад, с нейния свит като ембрион скелет, който сякаш още молеше да го нахранят, се виждаше само каменната стена.
Паци се почувства раздразнен. Започна да си пробива път през тълпата, за да излезе, но не откри доктора.
Пазачът на входа го позна и не каза нищо, когато Паци прекрачи въжето и тръгна към неосветените части на укреплението. Приближи се до парапета и погледна на север, над река Арно. Стара Флоренция беше в подножието – виждаха се куполът на катедралата и Палацо Векио, осветени от прожекторите.
Древната му душа се гърчеше, пронизана от копието на нелепите обстоятелства. Градът сякаш му се подиграваше.
Американското Федерално бюро за разследване беше забило ножа в гърба му до кокала, защото бе казало пред медиите, че психологическият портрет на II Mostro, изготвен в Щатите, няма нищо общо с човека, арестуван от него. „Ла национе“ бе добавил, че Паци е „натикал Тока в затвора с фалшиви доказателства“.
За последен път Паци бе закачил плаката с Чудовището в Америка – това бе трофей, източник на гордост, който остана на стената на отдела за поведенчески науки. Беше го подписал по молба на агентите от ФБР, които знаеха всичко за него, възхищаваха му се, канеха го на гости с жена му.
Докато се взираше над парапета към старинния град, усещаше соления въздух на залива Чесапийк, виждаше жена си на брега с новите й бели мокасини.
В „Поведенчески науки“ имаха изглед от Флоренция, който му показаха като куриоз. Беше същият, който сега се разстилаше пред очите му, стара Флоренция от Белведере – най-хубавият изглед от града. Но не беше в цвят. Беше рисунка с черен молив, със светлосенки, подсилени с въглен. Рисунката не беше оригинал, а заден план на снимка. На преден план беше американският сериен убиец доктор Ханибал Лектър. Ханибал Канибала. Лектър беше нарисувал Флоренция по памет и рисунката висеше на стената на килията му в психиатрията – място, мрачно колкото това сега.
Кога идеята споходи Паци? Двата изгледа – истинската Флоренция пред очите му и споменът за рисунката. Поставянето на плаката преди минута. Плакатът на Мейсън Върджър на стената в собствения му кабинет с огромната награда и допълнителните сведения:
ДОКТОР ЛЕКТЪР ТРЯБВА ДА ПРИКРИВА ЛЯВАТА СИ РЪКА И НЕ Е ИЗКЛЮЧЕНО ДА ПОТЪРСИ ХИРУРГИЧЕСКА НАМЕСА, ТЪЙ КАТО ТОЗИ ТИП ПОЛИДАКТИЛИЯ, ИЛИ НАЛИЧИЕТО НА ДОБРЕ ОФОРМЕНИ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРЪСТИ, Е МНОГО РЯДЪК И СЕ РАЗПОЗНАВА ВЕДНАГА.
Доктор Лектър, уловил очилата с лявата си ръка.
Много подробна рисунка на същия изглед на стената на килията, обитавана от Ханибал Лектър.
Дали идеята се бе появила, докато гледаше града долу, или докато се взираше в тъмнината над него? И защо неин предвестник беше уханието на соления бриз на залива Чесапийк?
Странно за човек на зрителните възприятия, но връзката се появи в съпровод на звук – звук на капка, падаща в увеличаваща се локва.
Ханибал Лектър е избягал във Флоренция.
Кап.
Ханибал Лектър е доктор Фел.
Кап.
Вътрешният глас на Риналдо Паци му прошепна, че може да е полудял в клетката на нерадостната си съдба. Трескавият му ум може би чупеше зъбите си в металните решетки както скелетът в клетката за умъртвяване с глад.
Без да си спомня точно как, установи, че е стигнал до ренесансовата порта; водеща към Коста ди Сан Джорджо – тясна уличка, която се спуска стръмно надолу и след по-малко от километър стига до сърцето на стара Флоренция. Краката му го водеха надолу по стръмния паваж сякаш по своя собствена воля, крачеше по-бързо, отколкото искаше, взираше се напред, за да зърне човека на име доктор Фел, защото това бе пътят към дома му. Малко по-нататък по Коста Скарпучия, после, все надолу, излезе на Виа де Барди, край реката. Близо до Палацо Капони, дома на доктор Фел.
Задъхан от бързото спускане, Паци се прикри в един тъмен вход срещу двореца. Ако се появеше някой, щеше да се обърне и да се престори, че звъни.
Дворецът беше тъмен. Над голямата двойна врата се виждаше червената светлинка на видеокамерата. Не знаеше дали работи непрекъснато, или само когато някой натисне звънеца. Беше монтирана доста навътре, над закрития вход. Нямаше видимост към фасадата.
Изчака половин час, заслушан в собственото си дишане, но докторът не се появи. Може би беше вътре и стоеше на тъмно?
Улицата беше пуста. Паци я прекоси и застана близо до стената.
Много тих, съвсем тих звук отвътре. Наклони глава към студените решетки на прозореца и се ослуша. Клавир. Вариациите „Голдберг“ на Бах, изпълнени много добре.
Паци трябваше да чака, да се спотайва и да мисли. Бе твърде рано за подгонване на плячката. Трябваше да реши как да действа. Не биваше пак да стане за посмешище. Заотстъпва заднишком към тъмнината от другата страна на улицата. Носът му изчезна последен.
