Текст книги "Ханибал"
Автор книги: Томас Харис
Жанр:
Триллеры
сообщить о нарушении
Текущая страница: 17 (всего у книги 30 страниц)
Глава 49
Купищата книжа, папки и дискети в кутийката на Кларис достигаха критичната маса. Молбата й за повече пространство остана нечута. Стига толкова. С безразсъдството на прокълнатите тя се настани в голямо помещение в мазето на Куонтико. То беше заделено за фотолаборатория на „Поведенчески науки“ веднага щом Конгресът отделеше малко средства за тази цел. Нямаше прозорци, но пък имаше предостатъчно рафтове и понеже беше предназначено за фотолаборатория, на мястото на вратата висяха две плътни завеси за затъмняване.
Някой анонимен съсед по кабинет изработи надпис с готически букви – КЪЩАТА НА ХАНИБАЛ – и го закачи с карфица за завесата. От страх да не изгуби стаята, Старлинг прибра надписа от вътрешната страна.
Почти веднага откри цяла съкровищница полезни лични материали в Наказателно правната библиотека на Колумбийския колеж, където поддържаха читалня с материали за Ханибал Лектър. В колежа се пазеха оригинални документи от медицинската и психиатричната му практика, както и протоколите от процеса и гражданските искове, заведени срещу него. При първото си посещение Старлинг трябваше да чака четирийсет и пет минути, докато служителките търсеха безуспешно ключа от читалнята. При второто си отиване завари безразличен студент да отговаря за читалнята и купища некаталогизиран материал.
Търпението на Старлинг не търпеше промяна към добро през четвъртото десетилетие от живота й. С помощта на шефа на отдела Джак Крофорд, подкрепен от прокуратурата, тя успя да се снабди със съдебна заповед цялата колекция на колежа да се прехвърли в подземието й в Куонтико. Щатските полицаи извършиха операцията с помощта на един-единствен микробус.
Съдебната заповед предизвика вълни, както се очакваше. В крайна сметка тези вълни докараха Крендлър…
В края на две дълги седмици Старлинг успя да подреди библиотечните материали в своя импровизиран информационен център „Лектър“. Късно в петък вечерта изми лицето и ръцете си от прахоляка, угаси лампата и седна на пода в ъгъла, вперила поглед в претрупаните с книжа рафтове. Може би бе задрямала за момент…
Събуди я миризма и изведнъж разбра, че не е сама. Миришеше на боя за обувки.
Стаята беше полутъмна и Пол Крендлър крачеше покрай рафтовете бавно, като се взираше в книгите и снимките. Не си бе направил труд да почука – на завесите не можеше да се чука, но Крендлър така или иначе нямаше склонността да чука, особено в подчинените му институции. Тук в мазето на Куонтико се чувстваше определено като благотворител в бедняшки квартал.
Едната стена беше заделена за престоя на доктор Лектър в Италия – имаше огромна снимка на Риналдо Паци, увиснал с изкормени черва от терасата на Палацо Векио. Срещуположната стена беше посветена на престъпленията на доктора в Съединените щати и на нея доминираше полицейската фотография на убития преди години от доктор Лектър ловец. Тялото му беше окачено на кука и имаше всички рани от средновековните илюстрации на „Раненият човек“. Много папки с дела бяха струпани по рафтовете заедно с гражданските искове срещу доктор Лектър от семействата на жертвите.
Личните книги на доктор Лектър от времето на медицинската му практика също бяха тук, подредени точно както някога в кабинета му. Старлинг бе проучила стари полицейски снимки с увеличително стъкло и си бе направила труда да подреди книгите по същия начин. Голяма част от светлината в помещението идваше от рентгенова снимка на черепа на доктора, поставена върху осветено отзад стъкло на стената. Другата светлина идваше от компютъра върху едно бюро в ъгъла. В момента на екрана се въртеше скрийнсейвър, наречен „Опасни създания“. От време на време компютърът изръмжаваше.
Край машината бяха струпани резултатите от издирванията й. Събираните с мъка късчета хартия, разписки, разбити по пера сметки, които показваха как доктор Лектър е живял в Италия и Америка, преди да бъде изпратен в болницата. Беше нещо като импровизиран каталог на вкусовете му.
Върху един плосък скенер вместо маса беше наредила сервиза за един човек, оцелял от подредбата в дома му в Балтимор: порцелан, сребро, кристал, снежнобели салфетки, свещник – един квадратен метър елегантност на фона на гротескните фигури по стените.
Крендлър взе голямата винена чаша и я чукна с нокът. Никога не бе докосвал плътта на престъпник, никога не се бе борил с престъпник на живо и смяташе доктор Лектър за нещо като плашило за медиите и възможност за себе си. Виждаше собствената си фотография сред подобна експозиция в музея на ФБР, след като Лектър умре. Разбираше огромната стойност, която можеше да има за една кампания. Крендлър почти беше опрял носа си в рентгеновата снимка на обемистия череп на доктора и когато Старлинг го заговори, се стресна и зацапа повърхността на снимката с мазнина от носа си.
– Мога ли да ви помогна, господин Крендлър?
– Защо седиш там на тъмно?
– Размишлявам, господин Крендлър.
– От Капитолия искат да знаят какво правим във връзка с Лектър.
– Правим ето това.
– Разкажи ми, Старлинг. Въведи ме в картинката.
– Няма ли да предпочетете господин Крофорд да…
– Къде е той?
– Господин Крофорд е в съда.
– Струва ми се, че изпуска двата края, ти нямаш ли това чувство?
– Не, сър, нямам го.
– Какво правиш тук? От колежа вдигнаха пушилка, когато взехте нещата от библиотеката им. Това можеше да се уреди по-дипломатично.
– Тук сме събрали всичко, което успяхме да намерим за доктор Лектър. Предмети и документи. Оръжията му са на съхранение в „Огнестрелни оръжия и инструменти“, но имаме дубликати. Тук са и остатъците от личния му архив.
– Какъв е смисълът? Какво правите всъщност? Преследвате престъпник или пишете книга? – Крендлър млъкна за момент, за да запише остроумието в речниковия си фонд. – Ако например някой висш републиканец от Комисията по съдебните пропуски ме попита какво правиш ти, специален агент Старлинг, за залавянето на Ханибал Лектър, какво трябва да му отговоря?
Старлинг запали всички лампи. Видя, че Крендлър все още си купува скъпи костюми, но пести от вратовръзки и ризи. Кокалчетата на косматите му китки се показваха изпод маншетите на ръкавите му.
Тя се загледа за миг през стената, отвъд стената, навън към вечността, и се овладя. Насили се да гледа на Крендлър като на упражнение в полицейската академия.
– Знаем, че доктор Лектър има много добри документи за самоличност – започна тя. – По всяка вероятност притежава най-малко още една солидна самоличност. Той внимава с тези неща. Няма да допусне глупава грешка.
– Давай по същество.
– Има култивиран вкус, понякога екзотичен по отношение на храна, вино, музика. Ако дойде тук, ще иска да си набавя тези неща. Не би се лишил от тях. С господин Крофорд прегледахме сметките и разписките, останали от живота на доктор Лектър в Балтимор, преди да бъде арестуван, както и документите, които успя да ни изпрати италианската полиция, и заведени дела от кредитори след ареста му. Изготвихме списък на нещата, които харесва. Например през месеца, когато е предложил панкреаса на флейтиста Бенджамин Распай на членовете на борда на Балтиморския филхармоничен оркестър, доктор Лектър е купил два кашона бордо „Шато Петрюс“ по три хиляди и шестстотин долара единият. Купил е и пет кашона „Батар-Монтраше“ по хиляда и сто долара всеки, както и множество други не толкова скъпи вина. Поръчал е същите марки от рум-сървиса в Сейнт Луис след бягството си, после ги е поръчвал от „Вера дал 1926“ във Флоренция. Тези марки са доста редки. Проверяваме вносителите и търговците и следим кой купува цели кашони. От „Айрън Гейт“ в Ню Йорк е поръчал първокачествен пастет от гъши дроб по двеста долара за килограм, от стридения бар на гара „Гранд Сентрал“ е взел зелени миди от Жиронд. Угощението за борда на филхармонията е започнало с тези миди, последвани от агнешки дреболии, и както можете да прочетете тук в списание „Таун енд Кънтри“… – Тя започна да чете бързо: – Забележително тъмно на цвят лъскаво рагу, чиито съставки не бяха разкрити, върху шафранен ориз. Вкусът беше странно вълнуващ с величествени басови тонове, които се получават единствено при внимателно изпаряване на течността. Досега не е ясно коя е жертвата в това рагу. След това продължава… Описват се приборите и всичко останало в най-големи подробности. Проверяваме чрез квитанциите от кредиткартите покупките на порцелан и кристал.
Крендлър изсумтя.
– Ето тук от този граждански иск става ясно, че все още дължи пари за полилей „Щойбен“, а компанията „Галеацо“ в Балтимор го съди, за да си вземе неизплатеното бентли. Следим продажбите на бентли, нови и на старо. Също и продажбите на ягуари със свръхкомпресия. Свързахме се с дивечовите ресторанти и ще следим покупките на глиганско месо, ще направим същото и с червенокраките яребици седмица преди да ги доставят от Шотландия.
Старлинг написа нещо на клавиатурата, погледна някакъв списък, после се отдалечи от компютъра и почувства дъха на Крендлър твърде близо зад гърба си.
– Поисках средства, за да се купи съдействието на най-големите черноборсаджии на билети от Ню Йорк и Сан Франциско, за да осигурим билета за премиери – има няколко оркестъра и струнни квартети, които той особено обича. Предпочита да седи на шестия или седмия ред и винаги до пътеката. Разпратих най-добрите му портрети, с които разполагаме, в Линкълн Сентър в Ню Йорк и във вашингтонския Кенеди Сентър, както и в повечето големи концертни зали. Може би ще ни помогнете със средства от вашия бюджет, господин Крендлър? – Понеже той не й отговори, Старлинг продължи: – Проверяваме новите абонаменти на няколко списания за култура, за които е бил абониран в миналото – антропология, лингвистика, математика, музика.
– Наема ли садо-мазо проститутки или нещо от този род? Мъжки проститутки?
Старлинг долови, че въпросът му доставя удоволствие.
– Не, доколкото ни е известно, господин Крендлър. Преди години са го виждали да ходи на концерти в Балтимор с много хубави жени, някои от които са се занимавали активно с благотворителна дейност. Научихме рождените им дни и ги следим за подаръци. Нито една от тях не е пострадала, доколкото ни е известно, и никоя не се съгласи да говори за него. Нямаме представа какви са сексуалните му предпочитания.
– Винаги съм смятал, че е хомосексуалист.
– Защо, господин Крендлър?
– Ами всички тези префърцунени работи… Камерна музика и женски храни. Не искам да кажа нищо лошо за тези хора, ако случайно им симпатизираш или имаш такива приятели. Главното, което искам да запомниш, Старлинг, е, че искам да ми сътрудничиш. Не искам да има отделни губернии. Искам копия от всички документи, от всяка информация, от всяка следа. Разбираш ли ме, Старлинг?
– Да, сър.
На вратата каза:
– Надявам се наистина да си ме разбрала. Може би това е шанс да подобриш положението си тук. Така наречената ти „кариера“ се нуждае от всяка възможна подкрепа.
Бъдещата фотолаборатория вече беше оборудвана с вентилационна уредба. Без да сваля поглед от лицето му, Старлинг я включи, изсмука миризмата на афтършейва му и боята за обувки. Крендлър мина през завесите на вратата, без да каже „довиждане“.
Въздухът пред Старлинг затрептя като мараня над стрелбище. В коридора Крендлър чу гласа й:
– Ще ви изпратя, господин Крендлър.
Чакаше го кола с шофьор. Все още беше на такова ниво в йерархията, че му се полагаше обикновен „Меркюри Гранд Маркиз“.
Преди да успее да се качи в колата, вече отвън, Старлинг каза:
– Почакайте, господин Крендлър.
Крендлър се обърна към нея учуден. Може би имаше нещо. Гневна капитулация? Сетивата му се изостриха.
– Тук сме навън – продължи Старлинг. – Няма подслушвателни устройства, освен ако вие не си носите. – Обзе я непреодолимо желание. Когато работеше с прашните книжа, носеше широка дънкова риза върху плътно прилепнала памучна фланелка.
Не бива да го прави. Майната му.
Откопча ризата и я разтвори.
– Виждате ли? Не нося никакви машинки. – Не носеше и сутиен. – Това може би ще е единствената възможност да поговорим насаме и искам да ви попитам нещо. Работя от години и при всяка възможност забивате нож в гърба ми. Каква е причината, господин Крендлър?
– Добре дошла си да дойдеш да поговорим… Ще ти отделя време, ако искаш да разгледаме…
– Говорим сега.
– Сама си отговори, Старлинг.
– Защото не искам да се виждаме извън работата? Или защото ви казах да отидете у дома при жена си?
– Не се самозалъгвай, Старлинг… Този град е пълен с провинциални путки.
Качи се в колата и тупна с ръка по таблото. Голямата машина потегли. Устните му се движеха, защото съжаляваше, че не го е казал докрай: „Провинциални путки като теб.“ В бъдеще го очакваха – беше убеден в това – множество политически речи и искаше да изостри вербалното си карате, да усвои още по-добре умението да хапе с думи.
Глава 50
– Казвам ти, може и да стане – проговори Крендлър към хриптящата тъмнина, където лежеше Мейсън. – Преди десет години и дума не можеше да става за подобно нещо, но сега тя е в състояние да прехвърля списъци с клиенти през компютъра както лайното минава през гъска. – Той се размърда под арката светлина над канапето.
Силуетът на Марго се очертаваше пред аквариума. Вече беше свикнал да сквернослови пред нея и дори му доставяше удоволствие. Можеше да се обзаложи, че Марго умираше да има хуй. Искаше му се да каже „хуй“ пред нея и измисли как да го направи.
– Ако знаеш как е подредила нещата и колко добре е запозната с предпочитанията на Лектър. Вероятно ще може да ти каже и от коя страна си носи хуя.
– Като стана дума за това, Марго, извикай доктор Домлинг – каза Мейсън.
Доктор Домлинг чакаше в залата за игри отвън, при големите животни. Мейсън го виждаше на екрана как изучава плюшения скротум на жирафа, до голяма степен по начина, по който семейство Вигерт бе обикаляло статуята на Давид. На екрана изглеждаше много по-дребен от играчките, сякаш се беше свил, за да може по-лесно да пропълзи в нечие детство, различно от неговото собствено.
В светлината над къта за сядане на Мейсън физиологът изглеждаше сух и много чист, но имаше пърхот. Беше преметнал косата си над плешивия скалп, а на верижката на ръчния му часовник висеше медальон-ключе на „Фи Бета Капа“, дружеството на изтъкнатите учени. Седна срещу Крендлър с вид на човек, който познава стаята.
Във фруктиерата с плодове и орехи имаше червива ябълка, обърната с дупката на червея към него. Доктор Домлинг я обърна на другата страна. Очите му зад дебелите очила проследиха Марго с удивление, граничещо с тъпотата, когато тя дойде до маста, взе още два ореха и отново се оттегли на мястото си край аквариума.
– Доктор Домлинг оглавява Факултета по психология в университета Бейлър. Той е декан на катедрата, финансирана от моето семейство – обясни Мейсън на Крендлър. – Попитах го какво би мото да свързва доктор Лектър и агента на ФБР Кларис Старлинг. Говорете, докторе.
Домлинг гледаше напред, като че ли беше на свидетелската банка в съда. Обърна се към Мейсън, сякаш там седяха съдебните заседатели. Крендлър веднага долови опита му на съдебен експерт, който дава показания срещу две хиляди долара на ден.
– Господин Върджър е запознат с квалификацията ми. Вие желаете ли да я чуете? – попита той.
– Не – отговори Крендлър.
– Прегледах бележките, които тази жена Старлинг е водила по време на разговорите си с Ханибал Лектър, писмата му до нея и материала, който ми предоставихте с обща информация за двамата – започна докторът.
Крендлър се сепна и Мейсън го успокои:
– Доктор Домлинг подписа споразумение за конфиденциалност.
– Кордел ще покаже диапозитивите на монитора, когато са ви нужни, докторе – обади се Марго.
– Най-напред малко предварителни сведения. – Домлинг погледна записките си. – Знаем, че доктор Ханибал Лектър е роден в Литва. Баща му бил граф, титлата е от десети век, майка му е от видната италианска фамилия Висконти. По време на немското отстъпление от Русия преминаващи нацистки танкове обстрелвали имението им край Вилнюс от пътя, убили родителите му и повечето слуги. След това децата изчезнали. Били са две – Ханибал и сестра му. Не знаем какво е станало със сестрата. Същественото в случая е, че Лектър е сирак, също като Кларис Старлинг.
– Което аз ти казах – обади се Мейсън нетърпеливо.
– Но до какво заключение стигнахте? – попита доктор Домлинг. – Не смятам, че става дума за някакво взаимно съчувствие между двама сираци, господин Върджър. Тук не можем да говорим за симпатия. Тя няма място. А милосърдието се въргаля окървавено в прахта. Изслушайте ме. Това, че и двамата са сираци, дава възможност на доктор Лектър по-добре да я разбере и в крайна сметка да я контролира. Всичко тук опира до контрола. Старлинг, както ми казахте, е отраснала по сиропиталища и досега не е имала стабилна лична връзка с мъж. Живее със своя някогашна състудентка, чернокожо момиче.
– Много е вероятно връзката им да е сексуална – намеси се Крендлър.
Психологът дори не го удостои с поглед – предположението му бе автоматично отхвърлено.
– Никога не се знае със сигурност защо някой живее с някой друг.
– Това е едно от скритите неща, както пише в Библията – каза Мейсън.
– Старлинг изглежда доста апетитно, ако си падаш по пълнозърнестия хляб – додаде Марго.
– Мисля, че тя привлича Лектър, а не обратното – отбеляза Крендлър. – Виждали сте я… Студена като умряла риба.
– Смятате ли, господин Крендлър? – попита Марго с присмех в гласа.
– Мислиш ли, че е обратна, Марго? – намеси се Мейсън.
– Откъде, по дяволите, мога да знам? Каквато и да е, не го споделя с околните, това е моето впечатление. Мисля, че е костелив орех, но си беше сложила маска на добро момиче. Не бих казала обаче, че е студена риба. Не разговаряхме дълго, но това е впечатлението ми. Беше, преди да имаш нужда от моята помощ, Мейсън. Изгони ме, помниш ли? Не мога да кажа, че е студена като риба. Момиче като нея трябва да спазва дистанция, защото наоколо гъмжи от задници, които непрекъснато те свалят.
Крендлър остана с впечатлението, че погледът на Марго се задържа върху него прекалено дълго, независимо че тя беше в тъмното и виждаше само силуета й.
Колко странни бяха гласовете в тази стая… Внимателният бюрократичен говор на Крендлър, педантичният магарешки рев на Домлинг, дълбоките резониращи тонове на Мейсън с липсващите съгласни и грубият нисък глас на Марго, която говореше с присвити устни като недоволно от юздата си пони. И като фон на всичко това придиханията на машината, подаваща въздух на Мейсън.
– Имам представа за личния й живот – допълни Домлинг – във връзка с очевидния й комплекс по отношение на бащата. Ще се върна на това след малко. Сега ще разгледаме трите документа на доктор Лектър, свързани с Кларис Старлинг. Две писма и рисунка. Рисунката е на часовник-разпятие, който е измислил, докато е бил в психиатричната болница. – Доктор Домлинг вдигна очи към екрана. – Диапозитивът, ако обичате.
Някъде извън стаята Кордел показа удивителната скица на поставения високо монитор. Оригиналът е въглен върху амбалажна хартия. Копието на Мейсън е правено на хелиограф и линиите са сини като натъртено.
– Опитал се е да патентова това нещо – продължи Домлинг. – Както виждате, Христос е разпнат върху циферблата на часовника, а ръцете му се въртят, за да показват времето, подобно на часовниците с Мики Маус. Интересното тук е, че клюмналата напред глава е с лицето на Кларис Старлинг. Нарисувал е скицата по време на разговорите им. Ще покажем и снимката на тази жена, за да се убедите. Кордел ли беше името? Кордел, покажете, моля, снимката.
Нямаше съмнение – главата на Исус беше на Старлинг.
– Друга аномалия е фактът, че фигурата е прикована към кръста през китките, а не дланите.
– Това е правилното – обади се Мейсън. – Трябва да се приковават през китките и да се използват големи дървени шайби, иначе плътта се разкъсва и те падат от кръста. С Иди Амин го установихме от личен опит, когато той реши да пресъздаде всичко в Уганда един Великден. Приковахме нашия Спасител през китките. Всички рисувани разпятия са погрешни. Грешка при превода между староеврейските и латинските Библии.
– Благодаря – каза доктор Домлинг неубедено. – Разпятието явно представлява унищожен обект на преклонение. Обърнете внимание, че ръката, която показва минутите, е на шест и стеснително прикрива половите органи. Другата ръка показва малко след девет. Това девет е ясна препратка към часа, в който се смята, че е бил разпнат Христос.
– А когато обединим шест и девет, обърнете внимание, получаваме шейсет и девет, доста популярна сексуална поза – не се стърпя Марго.
– А сега да разгледаме писмата на доктор Лектър до Кларис Старлинг. Кордел, ако обичате. – Доктор Домлинг извади лазерна показалка от джоба си. – Виждате, че почеркът, красиво ръкописен, сякаш гравиран, изпълнен с писалка с широк писец, е толкова равен, че сякаш е дело на машина. Подобен почерк можем да срещнем при средновековните папски вули. Красив е, но същевременно плашещо равномерен. Тук няма нищо спонтанно. Този човек планира. Написал е първото писмо малко след бягството си, при което е убил петима души. Да зачетем текста.
Е, Кларис, млъкнаха ли агнетата?
Дължиш ми това сведение, както знаеш, и аз си го искам.
Давай обяви в „Таймс“ и в „Интърнешънъл Хералд Трибюн“. На първо число на всеки месец. За всеки случай го включи и в „Китайски ежедневник“.
Няма да се учудя, ако отговорът е едновременно „да“ и „не“. Агнетата ще млъкнат засега. Но ти ще трябва непрекъснато – отново и отново – да си завоюваш това благословено мълчание, тази тишина. Защото движещата ти сила е всяка човешка мъка, а мъка винаги ще има.
Нямам намерение да те навестявам, Кларис, защото светът е далеч по-интересен, когато те има. Ще те помоля и ти да ми отвърнеш със същото.
Доктор Домлинг намести очилата на носа си и се прокашля.
– Това е класически пример за авункулат… В специализираната литература все по-често го наричат „авункулат на Домлер“. Вероятно ще бъде включен в следващото издание на „Наръчника за диагностика и статистика“. На обикновен език може да се дефинира като заемане на поза на мъдър и загрижен покровител, с цел да се постигне лична облага. От записките по случая разбирам, че въпросът за агнетата е свързан с преживяване от детството на Кларис Старлинг, клане на агнета в ранчото в Монтана, където е била осиновена – продължи доктор Домлер със сухия си глас.
– Разменяла е информация с Лектър – обади се Крендлър. – Лектър е знаел нещо за серийния убиец Бъфало Бил.
– Второто писмо, писано седем години по-късно, на пръв поглед съдържа думи на утеха и подкрепа – каза Домлинг. – За да я измъчва, споменава родителите й, които тя явно боготвори. Нарича баща й „нощен пазач“, а майка й „камериерка“. След това им приписва чудесните качества, които тя лесно може да си въобрази, че са притежавали, а след това използва същите тези качества, за да оправдае собствените й професионални провали. Очевидно иска да й стане приятно. Тук става дума за контрол. Мисля, че Старлинг може да изпитва трайна привързаност към баща си – имаго, – което й пречи да встъпва с лекота в сексуални връзки и може да я тласне по някакъв начин към доктор Лектър чрез прехвърляне на качества, а той в перверзността си веднага би се възползвал. Във второто писмо отново я подканя да му се обади чрез лична обява и дава кодово име.
Боже мой! Този няма ли да млъкне! Несвъртането и скуката бяха мъчение за Мейсън, защото не можеше да шава на мястото си като другите хора.
– Добре, чудесно, браво, докторе – прекъсна го той. – Марго, открехни малко прозореца. Имам нов източник за Лектър, доктор Домлинг. Познава както Старлинг, така и Лектър, и ги е виждал заедно. Той се е въртял около Лектър повече от всеки друг и искам да поговорите с него.
Крендлър се размърда на канапето, а вътрешностите му се разбълникаха, защото виждаше накъде отиват нещата.
