Текст книги "Ханибал"

Глава 86

Преди да отвори вратата, Старлинг изгаси плафона в купето на мустанга и отвори багажника.

Ако доктор Лектър беше тук, ако успееше да го залови, може би щеше да се наложи да го закара до областния затвор в багажника, окован с белезниците за китката и глезена. Разполагаше с четири чифта белезници и достатъчно дълго въже, за да го овърже като прасе, за да не рита. По-добре да не мисли за физическата му сила.

Когато стъпи на чакъла, усети, че е замръзнал. Старата кола изпъшка, когато пружините се освободиха от теглото й.

– Не можеш да не се оплачеш, нали, старче? – промърмори тя на колата си под нос. Изведнъж си спомни как разговаряше с Хана, кобилата, която отведе през нощта, когато колеха агнетата. Не затвори вратата на колата докрай. Прибра ключовете в плътния джоб на панталоните си, за да не дрънчат.

Нощта беше ясна, имаше четвъртина луна и можеше да се движи под открито небе без фенерче. Опита края на пътя – чакълът беше неравен и нетрамбован. Щеше да е по-безшумно да ходи по средата, в отъпканите следи от гумите, с леко наклонена глава, вперила поглед напред, за да види накъде се вие пътят. Имаше чувството, че нагазва в меката тъмнина, чуваше хрущенето на чакъла под краката си, но не виждаше земята.

Трудният момент настъпи, когато вече не виждаше мустанга, но все още долавяше близостта му – не й се искаше да го изоставя.

Изведнъж се превърна в жена на трийсет и три, с разбита кариера, невъоръжена, сама нощем в гората. Виждаше себе си съвсем ясно, виждаше бръчиците около очите си. Отчаяно й се прииска да се върне при колата. Следващата й крачка беше колеблива, спря, чу дишането си.

Гаргата се обади отново, вятърът разклати оголените клони над главата й и тогава се разнесе писък, който раздра нощта. Беше толкова ужасен и отчаян, извиси се, притихна, завърши с молба за смърт, с такъв съкрушен глас, че я побиха тръпки. И отново писъкът.

Още щом го чу, Старлинг замръзна на място, а вторият я накара да продължи тичешком през тъмнината. Пистолетът все още беше в кобура. С едната си ръка държеше изгасеното фенерче, другата беше протегнала напред. Не, няма да го направиш, Мейсън. Няма. Бързо! Бързо! Установи, че може да следва отъпканата следа, ако се вслушва в стъпките си. След малко пътят сви покрай някаква ограда – яка ограда от метални тръби, висока два метра.

Долитаха ридания и молби, писъците се усилваха, а някъде пред Старлинг от другата страна на оградата нещо в храсталаците се раздвижи, превърна се в тропот, по-лек от конски, по-бърз. Дочу познато грухтене.

Писъците на агония се приближиха, несъмнено човешки, но за секунда наред с виковете чу равномерно пищене – микрофония. Явно беше запис или глас, пуснат през усилвател. Между дърветата се появи светлина, видя обора. Старлинг опря лице в студените тръби на оградата, за да погледне оттатък. Видя как се втурват напред продълговати силуети, високи докъм бедрата й. От другата страна на едно голо място, широко към четирийсет метра, имаше обор, чиято голяма двойна порта беше разтворена. В края оборът беше преграден, а на оградата имаше врата, разделена на две половини в средата, над която висеше огледало с богато украсена рамка, отразяващо светлината в светъл правоъгълник на земята. На голото място пред обора беше застанал набит мъж с шапка и голям радиокасетофон, запушил едното си ухо с длан, а от апарата се носеха писъци и ридания.

От храсталаците започнаха да излизат дивите свине – жестоки муцуни, бързи като вълци, дългокраки и силни, настръхнали, рошави.

Карло хукна към оградата, мина през вратата и я затвори, когато прасетата все още бяха на трийсет метра от него. Спряха в полукръг и зачакаха, вечно озъбени заради големите си глиги. Стояха като футболисти, които очакват топката да влезе в игра, втурваха се напред, пак спираха, грухтяха, чаткаха със зъби.

Старлинг беше виждала прасета и преди, но не такива. Притежаваха някаква ужасяваща красота, бързина, елегантност. Наблюдаваха вратата на обора, бутаха се, пристъпваха напред, връщаха се назад, но винаги обърнати към отворения край на обора.

Карло метна нещо през рамо и се скри вътре.

Микробусът се появи във вътрешността на обора на заден ход. Старлинг веднага разпозна сивата машина, която спря под ъгъл спрямо оградата. Кордел слезе и отвори плъзгащата се странична врата. Преди да изгаси вътрешното осветление, Старлинг зърна вътре Мейсън, подпрян на възглавници, с респиратора, с навита на гърдите му коса. Място на първия ред. Над вратата светнаха прожектори.

Ниският набит мъж вдигна нещо от земята до себе си, което в първия момент Старлинг не можа да разпознае. Приличаше на долна част на човешко тяло – крака. Ако наистина беше така, значи мъжът беше много силен. За миг си помисли, че това са останките на доктор Лектър, но краката се огъваха неестествено по начин, какъвто ставите не биха позволили.

Можеше да са краката на Лектър само ако костите му са били натрошени. Карло извика нещо назад към обора и Старлинг чу, че заработи двигател.

Появи се повдигачът. Караше го Пиеро. Доктор Лектър беше вдигнат високо с вилицата, ръцете му бяха вързани отстрани на дървен кръст, с движението на повдигача се поклащаха банки с инфузионен разтвор. Беше твърде високо, за да види настървените свине, да разбере какво го очаква.

Повдигачът се придвижваше съвсем бавно, сякаш беше част от някаква ужасна процесия. Карло крачеше от едната му страна, от другата – Джони Моли, въоръжен.

Старлинг веднага забеляза значката му на помощник-шериф. Беше звезда, а не като значките на местните шерифи. Бяла коса, бяла риза. Шофьорът на микробуса по време на отвличането.

От купето се разнесе дебелият глас на Мейсън. Изтананика нещо и се изсмя.

Прасетата, свикнали на шума, не се бояха от машината, а сякаш я приветстваха.

Повдигачът спря недалеч от оградата. Мейсън каза на доктор Лектър нещо, което Старлинг не чу. Лектър не помръдна с глава, с нищо не показа, че е чул. Беше по-високо дори от Пиеро в кабината. Към Старлинг ли погледна? Тя не разбра, защото вече тичаше покрай оградата, покрай обора, към задната врата, през която беше влязъл микробусът.

Карло пусна натъпканите панталони зад оградата. Прасетата се втурнаха напред едновременно, но на всеки крачол имаше място само за две, които избутваха останалите назад. Дърпаха, ръмжаха, разкъсваха мъртвите пилета от крачолите, тръскаха глави, наоколо хвърчаха вътрешности – гъмжило от четинести гърбове.

Карло беше сложил в панталоните само три пилета и няколко марули, колкото да раздразни апетита на прасетата. Направиха ги на парцали почти веднага и насочиха малките си лакоми очички към преградата, с потекли лиги.

Пиеро смъкна вилицата на повдигача почти до земята. Горната част на вратата засега щеше да предпази жизненоважните органи на доктор Лектър. Карло свали обувките и чорапите му.

– Малките прасенца, грух-грух-грух – извика Мейсън от микробуса.

Старлинг приближаваше зад тях. Те гледаха в обратна посока към прасетата. Тя отмина вратата към склада с конски сбруи и излезе в средата на обора.

– Внимавайте да не му изтече кръвта – обади се Кордел от микробуса. – Имайте готовност да затегнете турникетите, когато ви кажа.

Почисти предпазното стъкло пред окото на Мейсън с парченце плат.

– Нещо да кажете, доктор Лектър? – долетя дълбокият глас на Мейсън.

Пистолетът изтрещя в затвореното пространство на обора, гласът на Старлинг:

– Горе ръцете, не мърдайте! Изгаси мотора!

Пиеро сякаш не разбра.

– Fermare il motore – преведе доктор Лектър услужливо.

Чуваше се единствено нетърпеливото квичене на прасетата.

Старлинг забеляза само един пистолет на бедрото на белокосия мъж със звездата. Кобур, който се отваря с едно движение на палеца. Най-напред ги накарай да легнат.

Кордел скочи зад волана на микробуса и го подкара. Мейсън му се разкрещя. Старлинг се обърна рязко натам, видя с периферното си зрение движението на белокосия и се завъртя към него. Онзи изкрещя „Полиция!“ и извади пистолета си да я убие. Старлинг го простреля два пъти в гърдите с два бързи изстрела.

Неговият 357 калибров пистолет изхвърли трийсет сантиметра пламък към земята, помощник-шерифът се олюля назад, падна на колене, погледна към гърдите си, към изкривената значка, изкривена от едрокалибрения куршум, пронизал сърцето му.

Моли падна назад и повече не помръдна.

Томазо, в склада за конски принадлежности, чу изстрелите, грабна пневматичната пушка, качи се на сеновала и пропълзя в края, от който се виждаше другата част на обора.

– Правете каквото ви казвам! – нареди Старлинг с непознат за самата нея глас. Действай бързо, докато все още са стъписани от смъртта на Моли. – На земята! Главите насам!

– Girati dall’ altra parte3030
  Обърнете се на другата страна (ит.). – Б.пр.


[Закрыть] – обади се доктор Лектър откъм повдигача.

Карло вдигна поглед към Старлинг, видя, че е готова да го убие, и легна неподвижно. Тя закопча белезниците с една ръка – китката на Карло за глезена на Пиеро и глезена на Пиеро за китката на Карло. През цялото време държеше пистолета насочен към ушите им.

След това извади ножа от канията на глезена си и отиде до повдигача.

– Добър вечер, Старлинг – поздрави я той, когато застана пред него.

– Можете ли да ходите? Краката ви здрави ли са?

– Да.

– Виждате ли добре?

– Да.

– Ще ви развържа. Моите уважения, докторе, но ако опитате да ми свиете някой номер, ще ви застрелям на секундата. Ясно ли е?

– Напълно.

– Правете каквото трябва и ще оцелеете.

– Думи на протестант.

През цялото време Старлинг действаше. Ножът беше остър. Откри, че назъбеното острие реже по-добре гладкото ново въже.

Дясната му ръка беше свободна.

– Ако ми дадеш ножа, ще довърша.

Тя се поколеба. Отдръпна се на безопасно разстояние и му подаде късата кама.

– Колата ми е на неколкостотин метра оттук на чакъления път.

Трябваше да наблюдава и него, и мъжете на земята.

Доктор Лектър освободи единия си крак. Зае се с другия – трябваше да среже всяка намотка отделно. Не виждаше легналите на земята Карло и Пиеро.

– Не се опитвайте да избягате, когато се освободите. Няма да стигнете до вратата. Ще ви дам два чифта белезници – каза Старлинг. – На земята зад вас има двама души. Накарайте ги да припълзят до повдигача и ги оковете за него. След това оковете себе си.

– Двама? – попита той. – Внимавай, трябва да са трима.

Още преди да довърши, стреличката от пневматичната пушка на Томазо излетя като сребърна нишка под ярката светлина на прожекторите и се заби в гърба на Старлинг. Тя се обърна рязко, вече замаяна, опита се да открие целта, макар че пред очите й притъмняваше, видя цевта на ръба на сеновала и стреля, стреля, стреля. Томазо се изтърколи назад, обсипан от трески, нагоре към прожекторите се понесе синкав дим. Старлинг стреля още веднъж, престана да вижда. Коленете й се огънаха, но въпреки всичко протегна ръка към колана си за нов пълнител.

Пукотевицата сякаш още повече оживи свинете. Виждаха мъжете на земята в подканящи пози, грухтяха и квичаха, притискаха се към оградата. Старлинг падна по очи, а празният пистолет издрънча край нея, отворен. Карло и Пиеро вдигнаха глави да видят какво става и запълзяха мъчително към трупа на Моли, към пистолета и ключовете му за белезници. Чуха, че Томазо зарежда пневматичната пушка горе на сеновала. Имаше още една стреличка. Старлинг стана и се приближи до ръба, затърси с очи доктор Лектър от другата страна на повдигача.

Томазо беше на ръба на сеновала, нямаше да има къде да се скрие.

Доктор Лектър взе Старлинг на ръце и тръгна заднишком към вратата в преградата, като се стремеше да се прикрива зад повдигача, докато Томазо напредваше внимателно, мереше крачките си по ръба на сеновала. Стреля, но стреличката, предназначена за доктор Лектър, се заби в пищяла на Старлинг. Доктор Лектър освободи резетата на вратата в преградата. Пиеро грабна трескаво връзката ключове на Моли, а Карло се метна към пистолета, и тогава прасетата се втурнаха към вечерята, която се опитваше да се надигне. Карло успя да стреля, едно прасе падна, но останалите го стъпкаха и се нахвърлиха върху двамата с Пиеро, върху трупа на Моли. Прииждаха още.

Когато прасетата се втурнаха в обора, доктор Лектър беше зад вратата със Старлинг в ръце.

Томазо видя как лицето на брат му се превърна в кървава пихтия. Хвърли пушката в сеното. Доктор Лектър, изправен като танцьор, излезе иззад вратата със Старлинг на ръце и тръгна бос между прасетата, през морето от четинести гърбове. Някои от тях, включително и една бременна женска, се обърнаха към него и наведоха тави за нападение.

Доктор Лектър също се обърна към тях и когато не доловиха страх, отново се върнаха към лесната плячка на земята.

Никой от къщата не се притече на помощ. След като стигна до дърветата на служебния път, доктор Лектър спря, за да извади стреличките от тялото на Старлинг и да изсмуче раните. Тази в крака й бе попаднала в костта и се бе изкривила.

В храсталаците наблизо шумоляха прасета.

Той свали обувките на Старлинг и ги сложи на собствените си боси крака. Стягаха му. Остави пистолета на глезена й, така че да може да го достигне, ако се наложи.

Десет минути след това портиерът на главния вход вдигна очи от вестника си, защото чу раздиращ рев като от витлов изтребител, който напада с картечницата си. Беше петлитров мустанг, който минаваше по прелеза на шосето с 5800 оборота на двигателя.