Текст книги "Ханибал"
Автор книги: Томас Харис
Жанр:
Триллеры
сообщить о нарушении
Текущая страница: 2 (всего у книги 30 страниц)
Глава 2
Задънена улица в работнически квартал в Арлингтън, щата Вирджиния, малко след полунощ. Топла есенна вечер, валяло е. Въздушните маси се движат лениво, изтласквани от студения фронт. Мирише на влажна пръст и гнили листа, някъде свири щурец. Замлъква, защото го застига мощно бучене от петлитров мустанг с железни брони, който свива в уличката без изход, следван от полицейска кола. Двете машини стигат пред спретната къща-близнак и спират. Мустангът леко потреперва при угасването на двигателя. Когато отново настъпва тишина, щурецът изчаква малко, после пак подхваща мелодията си, последната преди студовете, последната за него изобщо.
От полицейската кола слиза федерален шериф, заобикаля от другата страна и отваря вратата, за да слезе Кларис Старлинг. Бял бинт придържа превръзката над едното й ухо. По шията й над зелената болнична блуза, с която е облечена, се виждат оранжеви петна от дезинфекционни разтвори.
Носи личните си вещи в найлонова чантичка с цип – малко ментови бонбони, ключове, документите й на специален агент от Федералното бюро за разследващи, пистолет с пет останали патрона, флакон нервнопаралитичен газ. В същата ръка носи колан с празен кобур.
Шерифът й подава ключовете от колата.
– Благодаря ти, Боби.
– Искаш ли двамата с Фейрън да останем малко при теб? Или предпочиташ да извикам Сандра. Не си е легнала още. Чака ме. Мога да я доведа, да не си сама…
– Не, ще се прибера, благодаря ти. Ардилия ще се върне всеки момент.
Шерифът се качва при партньора си в чакащата служебна кола и когато Старлинг влиза в къщата, двамата потеглят.
Стаята с пералнята в дома й е топла и мирише на омекотител за тъкани. Маркучите на машината и сушилнята са прихванати с найлонови лепенки за връзване на ръце. Старлинг оставя плика с вещите си върху пералната машина. Ключовете издрънчават върху металната повърхност. Изважда от барабана топка изпрани дрехи и ги слага в сушилнята. След това сваля униформения си панталон, болничната блуза и изцапания с кръв сутиен, пъха ги в пералнята и я включва. Остава по чорапи, бикини и револвер 38-и калибър в малък кобур на глезена. По гърба и ребрата й има синини, единият й лакът е ожулен. Дясното й око и бузата й са отекли.
Пералнята загрява и започва да се пълни с вода. Старлинг се увива в голяма плажна хавлия и отива във всекидневната. Връща се с два пръста бърбън „Джак Даниълс“ без лед, в стъклена чаша. Сяда на гумената подложка пред пералнята и се обляга на нея в тъмнината, докато машината пулсира и бълбука. Вдига глава и от гърдите й се откъсват няколко ридания, сухи, без сълзи. После идват и сълзите. Парещи сълзи в очите, надолу по лицето й.
Приятелят на Ардилия Мап я докара в 12,45 през нощта, след дълго пътуване от Кейп Мей. Тя се сбогува с него на прага и влезе. Отиде в банята и чу, че по тръбите тече вода, че пералнята работи.
Мина в задната част на къщата, в кухнята, която използваха заедно със Старлинг. Запали лампата. Надникна в стаята за пране, видя Старлинг, седнала на пода, с превръзка на главата.
– Старлинг! О, боже! – Коленичи до нея. – Какво е станало?
– Простреляха ми ухото, Ардилия. Оправиха ме в болницата. Моля те, не пали лампата.
– Добре. Ще ти направя нещо. Не съм чула нищо… в колата слушахме касетофона… Разкажи ми.
– Джон е мъртъв.
– Джон Бригъм!? – И двете си падаха по него, когато им беше инструктор по леки оръжия в академията на ФБР. Бяха се опитвали да разчетат татуировката му през ръкава на ризата.
Старлинг кимна и избърса очи с опакото на ръката си, като дете.
– Ивелда Дръмго и няколко души от бандата на Крип. Ивелда го уби. Улучиха и Бърк. Маркес Бърк от Бюрото по алкохола и тютюна. Бяхме заедно. Някой беше предупредил Ивелда. Един новинарски екип пристигна заедно с нас. Аз я убих. Не искаше да се предаде. Държеше бебето си. Стреляхме една срещу друга, тя умря.
Мап никога преди не беше виждала Старлинг да плаче.
– Ардилия, днес убих петима души.
Мап седна на пода до нея и я прегърна през раменете. Двете се облегнаха на пералнята.
– Какво стана с бебето на Ивелда?
– Измих го от кръвта. Огледах го, но не видях никакви рани по кожата му. В болницата казаха, че е здраво. След ден-два ще го дадат на майката на Ивелда. Знаеш ли какво беше последното, което ми каза тя, Ардилия? Каза ми: „Дай да разменим телесни течности, кучко!“
– Ще ти забъркам нещо – предложи Мап.
– Какво? – попита Старлинг.
Глава 3
Със сивкавата зора дойдоха вестниците и ранните сутрешни новини по телевизионните канали.
Когато чу, че Старлинг се е събудила, Мап отиде при нея с чиния кроасани и двете седнаха да гледат телевизия.
Си Ен Ен и другите мрежи бяха купили кадрите със запазени авторски права, заснети от хеликоптера на местната телевизионна станция. Бяха удивителни, показващи събитията от птичи поглед. Старлинг се вгледа в екрана. Трябваше да види още веднъж, че Ивелда е стреляла първа. Обърна се към Мап и видя гняв по кафявото й лице.
След това скочи на крака и изтича в банята, за да повърне.
– Трудно ми е да гледам – каза Старлинг, когато се върна с треперещи крака, пребледняла.
Както обикновено, Мап заговори направо по същество.
– Въпросът ти е какво мисля, след като знам, че си убила тази чернокожа жена с дете на ръце. Тя е стреляла първа. Аз искам ти да си жива. Само че, Старлинг, задай си въпроса кой всъщност е виновен. Що за задник изправи теб и Ивелда една срещу друг, на онова мръсно място, да разрешавате проблем с наркотици, като се стреляте с проклетите оръжия? Умно ли е това? Дано размислиш дали би искала да продължаваш да си маша в ръцете им. – Мап наля малко чай, за да подчертае казаното. – Искаш ли да остана с теб? Ще си взема почивен ден.
– Благодаря, но няма нужда. Обади ми се по-късно.
„Нашънъл Татлър“, най-облагодетелстваното издание от бума на таблоидите през деветдесетте, излезе с извънреден материал, който беше удивителен дори за собствените му стандарти. Някой го подхвърли пред вратата на къщата към десет сутринта. Старлинг отиде, за да види какво е паднало, и го видя. Очакваше най-лошото и го получи.
АНГЕЛЪТ НА СМЪРТТА, КЛАРИС СТАРЛИНГ, МАШИНАТА ЗА СМЪРТ – крещеше заглавието от седемдесет и два пункта. На трите снимки на първа страница се виждаше как Кларис Старлинг, с униформа, стреля с пистолет по време на състезание, Ивелда Дръмго, наведена над бебето си на улицата, с леко наклонена глава като на Мадона, с пръснат череп, и пак Кларис Старлинг, оставила бебето върху плот за чистене на риба, сред рибешка карантия, до отрязаната глава на акула.
Под снимките пишеше: Специален агент на ФБР Кларис Старлинг, застреляла серийния убиец Джейм Гъм, добавя най-малко още пет чертички върху цевта на пистолета си. Майка с бебе на ръце и двама полицаи сред убитите при провален полицейски обиск по сигнал за наркотици.
В материала се разказваше за кариерата на Ивелда и Дион Дръмго в света на наркотиците и за появата на бандата на Крип в раздирания от гангстерски войни пейзаж на Вашингтон. Споменаваше се военната служба на Джон Бригъм, изреждаха се и отличията му.
На Старлинг беше посветена цяла колона под снимка, на която беше с рокля с голямо деколте, усмихната, в някакъв ресторант.
Кларис Старлинг, специален агент на ФБР, получи своите петнайсет минути слава, когато застреля серийния убиец Джейм Гъм, по прякор Бъфало Бил, в сутерена на дома му преди седем години. Сега може би я очакват вътрешно разследване и граждански искове заради смъртта на една майка от Вашингтон, обвинена в нелегално производство на амфетамини (основният материал е на 1 стр.).
„Това може да се окаже край на кариерата й – заяви източник от Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия, сестрината агенция на ФБР. – Не знаем точно как е станало, но Джон Бригъм днес трябваше да е жив. Това е последното, от което ФБР се нуждае след Руби Ридж“ – допълни източникът, който пожела да остане анонимен.
Пъстрата кариера на Кларис Старлинг започва скоро след пристигането й в академията на ФБР като курсистка. След като завършва с отличие психология и криминалистика в университета на щата Вирджиния, й е поверена задачата да разговаря с д-р Ханибал Лектър, опасен психопат, наречен от нашия вестник „Ханибал Канибала“, и успява да измъкне от него важна информация, довела до разкриването на Джейм Гъм и спасяването на Катрин Мартин, негова заложничка и дъщеря на бивш сенатор от Тенеси.
Агент Кларис Старлинг освен това три години поред е шампион по стрелба с боен пистолет на състезанията между службите, след което се оттегля от тази дейност. За зла ирония офицер Бригъм, загинал при престрелката край нея, е бил инструктор по стрелба в Куонтико по времето, когато Старлинг се е обучавала там, и е бил неин треньор в състезанията.
Говорител на ФБР заяви, че агент Старлинг ще бъде освободена от задълженията си и няма да получава заплата, докато не приключи вътрешното разследване на ФБР. По-късно тази седмица се очаква да бъде разпитана от Службата за професионална отговорност – ужасяващата вътрешна инквизиция на Бюрото.
Роднини на покойната Ивелда Дръмго заявиха, че ще търсят материално и морално обезщетение от правителството на САЩ и лично от Старлинг, като заведат дела за неправомерно предизвикана смърт.
Тримесечният син на Дръмго, който се вижда на потресаващите снимки, в ръцете на майка си, не е ранен при престрелката.
Адвокат Телфърд Хигинс, защитавал фамилията Дръмго в множество криминални разследвания, твърди, че пистолетът на агент Старлинг, модифициран колт 45-и калибър, не е одобрен и не е на въоръжение в специалните служби във Вашингтон. „Това е смъртоносно и опасно оръжие, което не е пригодно за употреба от служителите на закона – заяви Хигинс. – Самият факт, че е използван, вече представлява опасно застрашаване на човешки живот“ – добави известният адвокат.
Хората от „Татлър“ бяха успели да купят дори телефонния й номер от един от информаторите й и не спряха да звънят, докато тя не остави слушалката да виси на жицата. В работата си се обади по служебния мобифон.
Ухото и отеклата буза не я боляха много, ако не ги пипаше. Нямаше пулсиране. Държаха я две хапчета обезболяващо. Нямаше нужда от по-силните лекарства, който й бе предписал лекарят. Задряма, облегната на таблата на леглото, а „Вашингтон Поуст“ се свлече на пода. По ръцете й имаше остатъци от барут, по бузите й личаха засъхнали сълзи.
Глава 4
Ти можеш да заобичаш Бюрото, но Бюрото няма да те заобича.
МАКСИМА ОТ СЪВЕТИТЕ ЗА РАЗДЯЛА НА ФБР
Спортният салон на ФБР в сградата Дж. Едгар Хувър беше почти празен в този ранен час. Двама мъже на средна възраст бягаха бавно по пистата на закрито. В единия край подрънкваше гладиаторът, няколко души играеха баскетбол и залата кънтеше от тропането на топката им.
Гласовете на двамата бягащи не се чуваха надалеч. Джак Крофорд беше дошъл да поспортува с директора на ФБР Тънбъри по негово настояване. Бяха изминали две мили и започваха да се задъхват.
– Блейлок от Бюрото по алкохола и тютюна ще трябва да се гърчи заради Уейко. Няма да е точно сега, но с него е свършено и той го знае – каза директорът. – Спокойно може вече да уведоми преподобния Мун, че напуска сградата.
Фактът, че Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия наема служебните си помещения от преподобния Мун, беше източник на безкрайни шегички във ФБР.
– И Фаридей ще го изритат заради Руби Ридж – продължи директорът.
– Не съм убеден – възрази Крофорд. Беше служил с Фаридей в Ню Йорк през седемдесетте, когато мафията беше обсадила оперативния отдел на ФБР на Трето авеню и 69-а улица. – Фаридей е свестен човек. Не той е измислил правилата за престрелки.
– Уведомих го вчера сутринта.
– Ще си отиде тихомълком?
– Да кажем, че ще запази привилегиите си. В опасни времена живеем, Джак.
И двамата бягаха с вдигнати нагоре глави. Леко ускориха темпото. С ъгълчето на окото си Крофорд забеляза, че директорът преценява физическата му форма.
– На колко стана, Джак? На петдесет и шест?
– Да.
– Още една година и подлежиш на задължително пенсиониране. Доста хора напускат на четирийсет и шест или петдесет, когато все още могат да си намерят някаква работа. Ти никога не си искал това. След смъртта на Бела искаше да работиш, за да забравиш, нали?
Крофорд не отговори в продължение на половин обиколка и директорът разбра, че е казал нещо нередно.
– Не го казвам с лека ръка, Джак. Онзи ден Дорийн спомена колко много…
– Все още имаме да довършваме някои неща в Куонтико. Искаме да оправим информационната система по Интернет, така че всяко ченге да може да я ползва. Виждал си го, отразено е в бюджета.
– Някога искал ли си да бъдеш директор, Джак?
– Не си падам по този вид работа.
– Така е, Джак. Ти не разбираш от политика. От теб не би станал директор. От теб не би станал Айзенхауер. – Махна му да спре, после застана до него, задъхан. – От теб би излязъл един Патън33
Има се предвид генерал Джордж Смит Патън (1885–1945), един от големите военачалници от времето на Втората световна война. – Б.пр.
[Закрыть] обаче. Можеш да преведеш хората през ада и да ги накараш да те обичат. Това е дарба, която аз не притежавам. Аз умея само да принуждавам. – Тънбъри се огледа бързо, взе хавлиената си кърпа от пейката и я метна на раменете си като съдийска тога. Очите му блестяха.
Някой хора се нуждаят от гняв, за да бъдат твърди, помисли си Крофорд, докато гледаше как се движат устните на събеседника му.
– По въпроса за смъртта на госпожа Дръмго и нейната лаборатория за наркотици… Държала бебето си в ръце… Комисията иска жертвоприношение. Иска кръв, жива плът. Също и медиите. Администрацията за борба срещу наркотиците трябва да им хвърли малко месо. Агенцията по алкохола и тютюна също. В нашия случай обаче може би ще се задоволят само с пилешко. Крендлър смята, че ще се успокоят, ако им дадем Кларис Старлинг, и ще ни оставят на мира. Съгласен съм с него. Администрацията и Бюрото ще го отнесат заради калпавото планиране на операцията. Старлинг обаче е натиснала спусъка.
– Стреляла е по убиец на ченгета. Онази жена е стреляла първа.
– Важни са снимките, Джак. Не разбираш ли? Хората не са видели как Ивелда Дръмго стреля по Джон Бригъм. Не са видели и как стреля по Старлинг. Това е без значение за тях. Двеста милиона души, половината от които гласоподаватели, видяха как Ивелда Дръмго е закрила бебето си с тяло, за да го предпази, а черепът й е пръснат. Не е нужно да ми го казваш, Джак… Знам, че Кларис беше твое протеже. Само че има много голяма уста и започна с фалстарт отношенията си с някои хора…
– Крендлър е нищожество.
– Изслушай ме и не казвай нищо, докато не свърша. И без това кариерата на Старлинг не беше кой знае какво. Ще получи административно уволнение, без усложнения, и нещата ще изглеждат така, сякаш е закъснявала за работа. С това ще успее да се устрои някъде. Джак, ти свърши много работа за ФБР, особено поведенческите изследвания. Доста хора смятат, че ако защитаваш интересите си малко по-добре, ще станеш много повече от шеф на секция. Заслужаваш го. Аз ще съм първият, който ще го спомене където трябва, Джак. Ще се пенсионираш като заместник-директор. Имаш думата ми.
– Тоест да стоя настрана от това, така ли?
– Джак, ако нещата се развиват нормално, ако в кралството има мир, ще стане точно това. Погледни ме.
– Да, господин Тънбъри?
– Не те моля. Това е пряка заповед. Стой настрана. Няма да е трудно. Понякога просто трябва да извърнеш глава. И аз съм го правил. Слушай… Знам, че е трудно. Знам как се чувстваш, повярвай ми.
– Как се чувствам ли? Чувствам се като човек, който има нужда от душ – каза Крофорд.
Глава 5
Старлинг беше добра, но не и педантична домакиня. Нейната част от къщата близнак беше чиста и винаги успяваше да намери каквото търси, но нещата някак си се събираха и трупаха – чисто, несортирано пране, повече списания, отколкото места, където да ги сложи. Винаги гладеше в последния миг, но понеже не си падаше по елегантното облекло, все някак се справяше.
Когато искаше ред, преминаваше през кухнята, която ползваха и двете, и отиваше в другата половина от къщата близнак, която беше на Ардилия Мап. Ако Ардилия беше там, възползваше се от съветите й, които винаги бяха полезни, макар че понякога пробождаха по-близо до кокала, отколкото й се искаше. Ако Ардилия отсъстваше, бяха се разбрали, че Старлинг може да седи сред абсолютния порядък на жилището й колкото си иска, стига да не оставя там каквото и да било. Днес беше там. Жилището бе от онези, чийто обитател винаги присъства, независимо дали е там физически, или не.
Старлинг се загледа в застрахователната полица на бабата на Ардилия, окачена на стената в ръчно направена рамка, точно както преди това бе висяла в къщата във фермата, където баба й живееше под наем, а после и в апартамента на родителите на Ардилия в детските й години. Баба й беше продавала зеленчуци и цветя и бе пестила центовете, за да плаща вноските, а после бе съумяла да вземе заем срещу изплатената полица, за да помогне на Ардилия да преодолее последното препятствие – колежа. Имаше и снимка – дребна възрастна жена, която не правеше и опит да се усмихне, с колосана бяла яка и мъдрост в черните очи под периферията на сламената шапка.
Ардилия чувстваше произхода си, черпеше сили от него всеки божи ден. Сега Старлинг опитваше да намери упование в своя, да се овладее. Лютеранският дом в Боузман я бе хранил и обличал, бе й дал приличен модел за поведение, но за това, от което се нуждаеше сега, трябваше да се съветва с кръвта си.
С какво разполагаш, ако си от бедно бяло семейство? При това от район, в който последствията от Гражданската война са престанали да се чувстват едва през петдесетте години на този век. Ако си от хората, които в университетските градчета често наричат „сини якички“ или снизходително „бедни бели пришълци от Апалачите“. Ако дори лишените от самочувствие средни класи на Юга, които не намират нищо достойно във физическия труд, наричат хората като теб „дървари“? В коя традиция да търсиш опора? В това, че си ги помлял от бой по време на Гражданската война? В това, че прадядо ти се е сражавал геройски край Виксбърг44
Градче на брега на река Мисисипи, където през 1863 г. се провежда една от най-големите кампании на американската Гражданска война. Войските на Конфедерацията са обсадени там в продължение на близо два месеца, преди да се предадат. – Б.пр.
[Закрыть], че едно кътче на Шайло55
Битката при Шайло (6–7 април 1862 г.) край река Тенеси се смята за една от най-героичните по време на Гражданската война. – Б.пр.
[Закрыть] винаги ще носи името му?
В това да успееш с каквото ти е останало, да постигнеш нещо с проклетите четирийсет акра земя и калното муле има много достойнство и смисъл, но трябва да си в състояние да ги видиш. Трябва сам да знаеш, защото никой няма да ти го каже.
Старлинг беше успяла в академията на ФБР, защото нямаше на какво друго да разчита. През по-голямата част от живота си бе оцелявала в най-различни институции, като ги бе уважавала и бе играла усърдно и добре по правилата. Винаги бе напредвала – печелеше стипендии, съставяше отбора. Това, че не напредваше във ФБР след блестящото начало, за нея беше ново и ужасно преживяване. Блъскаше се в стъкления таван като муха в бутилка.
Бе имала на разположение четири дни, през които да скърби за Джон Бригъм, застрелян пред очите й. Преди много време Джон бе поискал нещо от нея и тя бе казала „не“. След това я бе попитал дали биха могли да станат приятели – искрено, и тя бе отговорила „да“ – също искрено.
Трябваше да приеме факта, че самата тя бе убила пет души пред рибния пазар Фелициана. Пред очите й непрекъснато изникваше онзи бандит със смазания между колите гръден кош, който драскаше с нокти боята на покрива, докато пистолетът му се плъзгаше надолу.
Веднъж, за да намери облекчение, отиде в болницата да види бебето на Ивелда. Завари майка й, която бе прегърнала внука си и се готвеше да го отведе у дома. Възрастната жена я позна по снимките във вестника, подаде бебето на сестрата и преди Старлинг да разбере какво е намислила, я удари с всичка сила по лицето, откъм превръзката.
Старлинг не отвърна, а само я притисна до стъклената преграда на родилното отделение и задържа ръцете й, докато не се укроти – лицето й беше изкривено, притиснато в изпоцапаното с плюнки и пяна стъкло. Кръв потече по шията на Старлинг, от болката й се виеше свят. Зашиха ухото й отново, в спешното отделение, но отказа да предяви обвинения. Един от санитарите съобщи за инцидента на „Татлър“ и получи триста долара.
След това й се бе наложило да излезе още два пъти – за да уреди погребението на Джон Бригъм и за самото погребение в националното гробище Арлингтън. Бригъм нямаше близки роднини и в завещанието си бе пожелал тя да се погрижи за него.
Обезобразеното му лице налагаше затворен ковчег, но въпреки това тя бе направила всичко по силите си, за да изглежда добре – доколкото бе възможно. Беше поискала да го облекат в безупречната му военноморска униформа със Сребърната звезда и другите му отличия.
След церемонията шефът му й бе връчил картонена кутия с личните му оръжия, служебните му значки и някои неща от вечно претрупаното му бюро, включително и глупавата клатеща се птица, която пиеше от чаша.
След пет дни трябваше да се яви пред комисията, която можеше да я унищожи. Телефонът мълчеше – имаше само едно кратко съобщение от Джак Крофорд. Бригъм вече го нямаше, за да си говори с него.
Обади се на представителя си в Асоциацията на агентите от ФБР, той я посъветва по време на изслушването да не носи висящи обици и обувки с отворени върхове.
Всеки ден телевизията и вестниците се вкопчваха в историята със смъртта на Ивелда Дръмго и я изстискваха до краен предел.
Тук, в съвършено подредения дом на Ардилия Мап, Старлинг се опитваше да мисли.
Червеят, който те унищожава, е изкушението да се съгласиш с критиците си, да започнеш да се стремиш да се сдобиеш с одобрението им.
Някакъв шум се намесваше.
Опита да си припомни точните думи, казани в белия очукан микробус. Беше ли казала нещо повече от необходимото? Някакъв шум й пречеше.
Бригъм поиска от нея да разкаже на останалите за Ивелда. Беше ли проявила някаква неприязън, беше ли казала нещо обидно…
Някакъв шум й пречеше.
Дойде на себе си и осъзна, че се звъни на вратата на съседния апартамент. Вероятно репортер. Освен това очакваше призовка за делото по гражданския иск. Дръпна завесата на прозореца и видя, че пощальонът се е запътил обратно към пикапа си. Отвори вратата и го повика, като обърна гръб на репортерската кола от другата страна на улицата, от която снимаха с телеобектив, докато подписваше разписката. Пликът беше бледолилав, с лъскави като коприна нишки в хубавата хартия. Колкото и да й бе трудно да се съсредоточи, той й напомняше нещо. Влезе вътре в полумрака и погледна адреса – хубав почерк, като гравиран.
Над постоянното жужене на ужаса в ума й се извиси предупредителен крясък. Почувства как кожата на корема й потръпна, сякаш се бе поляла с нещо ледено.
Взе плика за ъгълчето и го отнесе в кухнята. Извади от чантата си чифт бели ръкавици за събиране на улики – винаги ги имаше подръка. Остави плика върху твърдата повърхност на кухненската маса и внимателно го опипа. Хартията на плика беше дебела, но въпреки това щеше да усети издутината, ако вътре имаше батерия за часовник, готова да взриви лист пластичен експлозив. Знаеше, че трябва да прегледа плика с флуороскоп. Ако го отвореше, можеше да си има неприятности. Неприятности. Да бе, дръжки!
Сряза плика с кухненски нож и извади един-единствен свилен лист. Знаеше кой го изпраща още преди да прочете подписа.
Скъпа Кларис,
Следя с нестихващ интерес развитието на публичното ти опозоряване и срам. Моето собствено не ме безпокои, ако не се брои неудобството от престоя в килията, но ти може би не виждаш светлина в тунела.
При нашите дискусии долу в тъмницата ми стана ясно, че баща ти, мъртвият нощен стражар, заема важно място в ценностната ти система. Мисля, че успешното ти унищожаване на кариерата на Джейм Гъм като моден дизайнер ти достави удоволствие най-вече защото си си представяла, че го прави баща ти.
Сега отношенията ти с ФБР миришат на лошо. Винаги ли си си представяла баща си там, над теб? Като завеждащ отдел или дори нещо повече от Джак Крофорд – като ЗАМЕСТНИК-ДИРЕКТОР, който наблюдава напредъка ти с гордост? А сега виждаш ли го съсипан и засрамен от позора ти? От провала ти? От жалкия край на една обещаваща кариера? Виждаш ли се как вършиш нискоквалифицирания слугински труд, с който бе принудена да се занимава майка ти, след като наркоманите надупчиха ТАТКО ти? А? Ще им се отрази ли провалът ти? Ще смятат ли хората за вечни времена, че родителите ти са били бели боклуци, примамка за тайфуните по къмпингите за каравани? Кажи ми честно, специален агент Старлинг.
Помисли известно време върху това, преди да продължим.
А сега ще ти покажа едно качество, което притежаваш и което ще ти помогне: очите ти не се замъгляват от сълзи, дори нарязан лук не може да ти попречи да четеш по-нататък.
Ето едно упражнение, което може да ти се стори полезно. Искам да го направиш заедно с мен, физически:
Имаш ли черен метален тиган? Ти си момиче от планините на Юга, не допускам да нямаш. Сложи го на масата в кухнята. Светни лампата.
Мап беше наследила тигана на баба си и често го използваше. Имаше гладка черна повърхност, до която не се бе докосвал сапун. Старлинг го постави на масата пред себе си.
Погледни в тигана. Наведи се и го погледни отгоре. Ако това е бил тиганът на майка ти, което би могло да се очаква, молекулите му би трябвало да са съхранили вибрациите на всички разговори, водени в негово присъствие. Всички реплики, дребни раздразнения, смъртоносни разкрития, оповестени катастрофи, стенанията и поезията на любовта.
Седни на стола, Кларис. Погледни в тигана. Ако е добре излъскан, прилича на черна локва, нали? Все едно, че гледаш в кладенец. Долу няма ясно твое отражение, но все пак виждаш образа си, така ли е? Светлината е зад гърба ти, лицето ти е черно и имаш корона, сякаш косата ти гори.
Ние сме производни на въглерода, Кларис. Ти и тиганът, и татко, мъртъв и заровен в земята, студен като тиган. Всичко това все още съществува. Слушай. Как всъщност говореха и живееха твоите борещи се с живота родители? Конкретните спомени, не представите, които изпълват сърцето ти.
Защо баща ти не беше помощник-шериф, който се разбира с хората от съда? Защо майка ти чистеше мотели, за да те издържа, макар и да не успяваше напълно да те издържа, докато не порасна?
Кой е най-живият ти спомен от кухнята? Не болницата. Кухнята.
Майка ми мие кръвта от шапката на баща ми.
Кой е споменът ти в кухнята?
Баща ми бели портокал със старото си счупено джобно ножче и ни подава парченца.
Баща ти, Кларис, беше нощен пазач. Майка ти беше камериерка.
Кариерата във федералните служби твоя или тяхна надежда беше? До каква степен би се огънал баща ти, за да се спогоди с мухлясалата бюрокрация? Колко задни части би целунал? Виждала ли си го някога да раболепничи или да се нагажда?
Началниците ти, Кларис, доказали ли са, че имат ценностна система? А родителите ти? Те имаха ли? Ако е така, бяха ли тези ценности еднакви?
Погледни честния метал и ми кажи. Излъга ли доверието на мъртвите си родители? Те биха ли поискали от теб да сервилничиш? Какви бяха възгледите им за силата? Човек може да бъде толкова силен, колкото поиска.
Ти си воин, Кларис. Врагът е мъртъв, бебето е в безопасност. Ти си воин.
Най-стабилните химични елементи, Кларис, са в средата на периодичната таблица, някъде между желязото и среброто.
Между желязото и среброто. Мисля, че това ти подхожда.
Ханибал Лектър
П. П. Знаеш ли, все още ми дължиш малко информация. Кажи ми дали все още се будиш, защото чуваш агнетата? Във всяко неделно национално издание с обява, в колоната за личните обяви, „Таймс“, „Интърнешънъл Хералд Трибюн“, „Китайски ежедневник“. Адресирай го до А. А. Аарон, така че да го сложат най-отгоре. Подпиши го Ханна.
Докато четеше, Старлинг чуваше същия глас, които и се бе подигравал, който я бе пронизвал и бе прониквал в живота й, който я бе просвещавал в строго охраняваното крило на психиатрията, когато й се наложи да изтъргува същността на живота си срещу важните неща, които Ханибал Лектър знаеше за Бъфало Бил. Металното грачене на този рядко използван глас все още звучеше в сънищата й.
На тавана в кухнята, в ъгъла, имаше нова паяжина. Старлинг се вгледа в нея, докато мислите й препускаха. Щастие и тъга. Тъга и щастие. Щастие заради помощта, защото бе видяла начин за излекуване. Щастлива и тъжна, защото пощенската служба, до чиито услуги бе прибегнал доктор Лектър, явно използваше евтина работна ръка – този път бяха използвали автомат, за да сложат клеймото. Джак Крофорд щеше много да се зарадва на писмото, както и шефовете на пощите и лабораторията.
