Текст книги "Бездна"

11.

Точно в два следобед „Плейн Джейн“ се понесе бавно по тихата вода и се освободи от последните вълма мъгла, обвили остров Рагид. Пред себе си Хач виждаше очертанията на белия „Серберъс“, който се люлееше на котвата си: дългата му, стройна надстройка бе ниско над водата. Забеляза близо до водолинията отворен люк, в чиито рамки се очертаваше силуетът на високата и слаба фигура на капитана, който очакваше пристигането му.

Хач намали газта до нула и се насочи под ъгъл към „Серберъс.“ Под сянката на кораба бе хладно и тихо.

– Хубава лодчица си имате тук – извика Хач, докато заставаше току до капитана.

Пред „Серберъс“ „Плейн Джейн“ изглеждаше като джудже.

– Най-големият във флотилията на „Таласа“ – отвърна Найдълман. – На практика това е плаваща лаборатория и базов изследователски център. Не можем да свалим на острова цялата екипировка. Големите уреди – електронните микроскопи и ускорителят за датировка с въглерод–14, например – ще си останат на борда на кораба.

– Чудех се за този харпун на носа – рече Хач. – Да не би когато на екипажа му доскучее, да си прострелва по някой и друг син кит?

Найдълман се усмихна.

– Харпунът издава произхода на кораба, приятелю. Той е бил проектиран преди шест години от норвежка фирма като класически китобоен кораб. След това дойде международната забрана за лов на китове и корабът се превърна в скъпоструващ бял слон, преди още да бъде напълно оборудван. „Таласа“ го купи на отлична цена. Всичките балки за изтеглянето на китовете и за одирането им бяха снети, ала на никой не му и хрумна да махне харпунното оръдие. – Той кимна с глава назад. – Хайде, ела да видим с какво са се заели момчетата.

Хач привърза „Плейн Джейн“ на борд на „Серберъс“, след това изкачи трапчето до отворения люк. Последва Найдълман по боядисания в светлосиво дълъг коридор. Капитанът го преведе през няколко празни лаборатории и един салет и спря пред врата, на чиято табела пишеше „Компютърна зала“.

– Зад тази врата имаме повече компютърна мощ, отколкото някой малък университет – рече Найдълман и в тона му се усети нотка на гордост. – Ала въпросът не е само в скоростта на обработката на информация. Тук имаме и навигационна експертна система и автопилот с неврална мрежа. На практика при аварийни ситуации корабът може да се управлява сам.

– Питам се къде ли са дянали всички хора? – рече Хач.

– На борда държим само минимален екипаж. Същото е и на останалите кораби. Философията на „Таласа“ е да поддържа гъвкав екип. Ако се наложи, утре тук ще има дузина учени. Или дузина сондьори. Ние обаче се опитваме да работим с минималния и възможно най-способен екип.

– Съкращаване на разходите – кимна шеговито Хач. – Това сигурно много допада на счетоводителите на „Таласа“.

– Не е само това – отвърна напълно сериозно Найдълман.

– Взет е под внимание и въпросът за безопасността. Няма смисъл да се предизвиква съдбата.

Капитанът зави зад ъгъла на коридора и мина покрай тежка метална врата, която бе леко открехната. Хач надникна и видя различни спасителни средства, окачени на стената. Имаше и стелаж с ловни пушки и две по-малки, лъскави, метални оръжия, които не успя да идентифицира.

– Какви са тези? – попита той и посочи късите и дебели оръжия. – Приличат на миниатюрни прахосмукачки.

Найдълман надникна вътре.

– Арбалети – отвърна той.

– Моля?

– Нещо като отбранителни пушки. Изстрелват миниатюрни карбидно-волфрамови стрелички от типа на риболовните куки.

– Звучи по-болезнено, отколкото опасно.

Найдълман се усмихна леко.

– При пет хиляди изстрела в минута, изстреляни със скорост над хиляда километра в час, те наистина са доста опасни.

Той затвори вратата и провери дръжката й.

– Това помещение не бива да стои отворено. Ще трябва да поговоря със Стрийтър по въпроса.

– За какво, по дяволите, са ви необходими? – намръщи се Хач.

– Не забравяй, Малин, „Серберъс“ не винаги е в тъй спокойни води, както да речем във вътрешността на Мейн – отвърна капитанът и го поведе по коридора. – Често ни се налага да работим в пълни с акули води.

Найдълман се спря за миг пред една врата без табелка и почука силно.

– Зает съм! – чу се раздразнен глас.

Найдълман се усмихна съучастнически на Хач и отвори вратата, зад която се оказа слабо осветена кабина. Хач последва капитана, препъна се в нещо, огледа се примигвайки, докато свикне със слабото осветление. Видя, че на отсрещната стена финестрините бяха изцяло затворени от лавици с електронна екипировка: осцилоскопи, компютри, безброй специализирани електронни уреди, за чието предназначение Хач дори нямаше представа. Подът бе покрит до глезен с разхвърляни хартии, смачкани кутийки от безалкохолни напитки, опаковки от бонбони, мръсни чорапи и бельо. Една койка до отсрещната стена бе покрита с истински хаос от чаршафи и завивки, част от които бяха разхвърляни и по пода. Стаята бе изпълнена с мирис на озон и загряла електроника, а единствената светлина идваше от многобройните примигващи екрани. В центъра на целия този хаос седеше разрошеният мъж с шарената риза и бермудките – гърбом към тях той набираше трескаво нещо на клавиатурата си.

– Кери, можеш ли да ни отделиш минутка? – попита Найдълман. – С мен е доктор Хач.

Уопнър се извърна от екрана.

– Представлението е твое – рече той с висок, раздразнен тон. – Но искаш всичко да стане навреме, досущ като вчера. – Той произнесе думата като „фчера“. – Последните четирийсет и осем часа се опитвам да свържа мрежата и не съм свършил и за пет цента работа по дешифровката на дневника.

Найдълман се усмихна снизходително.

– Сигурен съм, че ти и доктор Сейнт Джон ще можете да отделите по няколко минути на основния съдружник в експедицията.

– Доста техника сте струпали тук – отбеляза Хач, докато затваряше вратата зад гърба си. – Това вляво да не би да е САТ-сканер?

– Голям майтап. – Уопнър повдигна очилата на носа си и изсумтя презрително. – Нима мислите, че е нещо особено? Това тук е само резервната система. Основната техника бе откарана на острова вчера сутринта. Е, това вече е нещо.

– Приключи ли с он-лайн тестовете? – попита Найдълман.

– Сега минавам последните серии – отвърна Уопнър, тръсна кичур коса от челото си и се обърна към екрана.

– Един екип завършва с инсталирането на мрежата на острова този следобед – рече Найдълман на Хач. – Както каза. Кери, това е дублиращата система, точно копие на онази на остров Рагид. Скъпичко е да се действа така, но спестява време. Кери, покажи му какво имам предвид.

– Слушам, сър.

Уопнър удари няколко клавиша и екранът на монитора над главата му замига. Хач вдигна глава и видя как на екрана се появява разграфената територия на остров Рагид, която се въртеше около оста си.

– Основните програми за търсене са дублирани тук.

След още няколко натиснати клавиша върху картината на острова се появиха тънки зелени линии.

– Свързани са с оптични кабели към централния хъб.

Найдълман посочи екрана.

– Всичко на острова – помпите, турбогенераторите, компресорите и товарните стрели – са сервоуправлявани чрез мрежата. Ще бъдем в състояние да контролираме всичко на острова от командния център. Едно нареждане и помпите ще задействат; втора команда ще задвижи някой винт; трета ще изгаси лампите в офиса ти и тъй нататък.

Хач посочи въпросително друг екран, на който бе излязло изображението от птичи поглед на средновековно на вид селище. Малки фигурки на рицари и магьосници се бяха подредили в различни вериги за отбрана и нападение.

– Това е „Мечът на Блакторн.“ Интерактивна игра, която съм програмирал. Аз съм тайният автор на три он-лайн игри. – Той издаде долната си устна напред. – Притеснява ли ви това?

– Не, стига капитанът да не се притеснява – отвърна Хач и погледна към Найдълман.

Чу се силно изсвирване и на един от екраните се появи поредица от числа.

– Това е – рече Уопнър, докато преглеждаше данните. – „Сцила“ е готова.

– „Сцила“ ли? – попита Хач.

– Аха. „Сцила“ 1212
  Сцила и Харибда – (мит.) Тъй като Посейдон бил влюбен в Сцила, ревнивата му съпруга Амфитрита я превърнала в чудовище с кучешки глави и я заселила в една пещера до Месинския проток. Срещу нея в пещера на сицилийския бряг живеела Харибда, дъщеря на Посейдон и Гея, превърната в чудовище и захвърлена в морето от Зевс. Когато някой кораб преминавал през протока близо до Сцила, тя изтръгвала моряците му, за да ги изяде. Ако корабът успеел да се измъкне, минавал близо до Харибда, която го всмуквала във водовъртежите си. Оттук – и изразът „Да минеш между Сцила и Харибда.“ – Б.пр.


[Закрыть]е системата на борда на кораба. „Харибда“ е другата система – на острова.

– Проверката на мрежата е приключена – обясни Найдълман. – След като завърши инсталацията на острова, ни остава само да прехвърлим програмите в „Харибда.“ Всичко се тества първо тук, след това се зарежда на острова. – Погледна часовника си. – Имам да свърша още това-онова. Кери, знам, че доктор Хач би искал да чуе още нещо за работата ви с доктор Сейнт Джон по разшифровката на макалъновия текст. Малин, ще се видим горе.

Найдълман излезе от кабината и затвори вратата подире си.

Уопнър отново заблъска яростно клавишите и след малко Хач се почуди дали младежът не бе решил да го игнорира напълно. Сетне, без да откъсва очи от терминала си, Уопнър вдигна от пода една маратонка и я запрати към далечната стена. Тя бе последвана от тежко томче с меки корици със заглавие „Кодиране на програмна мрежа с езика C++.“

– Хей, Крис! – извика Уопнър. – Време е за изложението на кучета и понита!

Едва сега Хач разбра, че Уопнър най-вероятно се целеше в малка вратичка в далечния край на кабината.

– Позволете – рече той и пристъпи към вратата. – Мерникът ви не го бива много.

След като отвори вратата Хач видя Кристофър Сейнт Джон, който седеше зад дървена маса в средата на кабината и бавно чукаше на пишеща машина „Роял“.

– Здравейте – рече Хач. – Капитан Найдълман ми предложи услугите ви за няколко минути.

Сейнт Джон стана, взе няколко стари тома от писалището си, а гладкото му, мазно лице се изкриви в придирчива гримаса.

– Радвам се, че сте при нас, доктор Хач – рече той и разтърси ръката му, без да изглежда особено доволен, че го прекъснаха.

– Наричайте ме Малин – усмихна се Хач.

Сейнт Джон леко се поклони и последва Хач в кабината на Уопнър.

Сейнт Джон сви устни. Дори и тук, на море, Хач усети някакъв дъх на прах и на паяжини, който витаеше около историка. „Мястото му е в някоя антикварна книжарница, а не в екип за търсене на съкровища“, помисли си той.

– Хер Найдълман има усещането, че втората половина от дневника съдържа жизненоважна информация за съкровището – рече Уопнър. – Тъй че сме предприели двупосочен подход за разшифроването му. Аз съм по компютрите, Крис се занимава с историята.

– Капитанът спомена сумата от два милиарда долара – рече Хач. – Как е стигнал до такова заключение?

– Ами – рече Сейнт Джон и се прокашля, сякаш се готвеше да изнесе лекция, – както при повечето пирати, флотилията на Окъм се е състояла от сбирщина най-различни пленени кораби: няколко галеона, няколко бригантини, един бърз шлюп, и, аз смятам така – голям кораб на Източноиндийската компания. Общо девет на брой. Знаем, че са били толкова натоварени, че били изгубили до опасна степен маневреността си. Достатъчно е само да се пресметне товароподемността им и да се съчетаят данните с манифестите на корабите, които Окъм е плячкосал. Знаем, например, че Окъм е завзел четиринайсет тона злато само от испанската „сребърна“ флотилия и десет пъти повече сребро. От други кораби е плячкосал товари с перли, кехлибар, диаманти… Да не споменаваме църковна утвар, завзета от испанските колонии в Мейн.