Текст книги "Бездна"

46.

Хач насочи носа на „Плейн Джейн“ към канала. Зад гърба му се носеше хаотичната симфония на потракващи по мачтите фалове: лодките се мятаха като обезумели на вързалата си. Вятърът беше студен, небето сякаш се бе сгъстило от водните пари и пръски. Той го вкуси: повече сол, отколкото свежест. Беше виждал подобни вълни и преди, в детството си. Ала никога не бе проявявал такова безразсъдство да рискува и да излезе сред тях.

Хвърли последен поглед към брега, след това се обърна към морето и даде газ. Минаха покрай знаците „С пет мили в час“ и „Не вдигай вълна“, които така се люлееха на вълната, че бяха застанали странично, сякаш признали поражението си.

Бонтер застана до него, стиснала с две ръце командното табло.

– Е? – извика тя в ухото му.

– Изабел, проявих се като пълен глупак – изкрещя в отговор той. – Виждал съм същите основни симптоми хиляди пъти. Те просто ми избождаха очите. Всеки, който някога се е подлагал на радиационно облъчване за лечение на рак, знае за какво става дума.

– Радиационно облъчване ли?

– Да. Какво става с подобни пациенти? Гади им се. Губят сили. Косата им… Броят на белите кръвни телца пада до минимума. Всичките най-странни заболявания, които видях миналата седмица, до едно имаха тези общи черти.

Бонтер се поколеба, широко отворила очи, въпреки ослепителния прибой.

– Мечът на Архангел Михаил е радиоактивен.Помисли. Продължителното излагане на радиация убива костния мозък, на практика спира деленето на клетките. То парализира имунната система, превръща те в лесна жертва. Ето защо хората от „Таласа“ се разболяха от най-различни болести, които отвлякоха вниманието ми. Ала липсата на клетъчно делене, освен другото, спира оздравителния процес и причинява окапване на косата. Виж само как моята собствена ръка зарасна толкова бавно. По-голямата доза облъчване води до остеопороза и опадване на зъбите. Симптоми, сходни с тези на скорбута.

– А това би могло да обясни и компютърните проблеми.

– Какво имаш предвид?

– Произволната радиация има опустошителен ефект върху микроелектрониката.

Бонтер присви очи и го погледна; по лицето й се стичаха поточета от дъжд и морска вода.

– Но защо трябва да излизаме в тази убийствена буря?

– Знаем, че мечът е радиоактивен. Но знаем единствено това. Той е поставен в оловна кутия и въпреки това е убил всички, които са имали контакт с него. Един Господ само знае какво ще се случи, ако Найдълман го извади от ковчежето. Не можем да позволим това да стане.

След като лодката излезе от подветрения бряг на Бърнт Хед, морето се нахвърли върху корпуса на „Плейн Джейн“ с брутална ярост. Хач млъкна изведнъж и завъртя щурвала, като се опита да поеме вълната „на буза“. Въздухът около лодката бе изпълнен с пулверизирана вода и пяна. Той погледна компаса, коригира курса и погледна към лорана.

Бонтер се улови с две ръце за перилата и сведе глава срещу проливния дъжд.

– Но какво точно емечът, тогава?

– Един Господ знае. Но каквото и да е, то ще е адски горещо. Аз например не бих искал да…

Той изведнъж млъкна и се вторачи напред. В мрака се мержелееше бяла ивица, която се надигаше над лодката. В първия момент се запита дали това не бе някой голям кораб.

– Иисусе Христе – промърмори той, изненадан от собствения си спокоен тон. – Погледни това.

Не беше кораб. Той с ужас осъзна, че бе сриващият се връх на огромна вълна.

– Помогни ми да удържа щурвала! – изкрещя той.

Бонтер отскочи напред, стисна с две ръце щурвала, докато той отчаяно заработи с ръчките за газта. Лодката се издигна по почти вертикалната стена, Хач увеличи предпазливо газта, опитвайки се да задържи лодката на курса й. Когато сриващият се връх на вълната удари, последва експлозия в бяло и страхотен, кух рев; той се напрегна да удържи на водната маса и затай дъх.

За миг лодката сякаш увисна вътре във вълната, след това изведнъж се освободи и се гмурна надолу по склона с бясно въртеливо движение. Той веднага отне газта и тя потъна в следващата падина със страховита скорост. Последва миг на необичайна, призрачна тишина, докато лодката бе защитена от вятъра в падината между две вълни. После от тъмнината срещу тях се възправи нова зелена стена, изпъстрена с пяна.

– Отвъд остров Рек ще стане още по-лошо – извика той.

Бонтер не си направи труда да му отговаря, стиснала щурвала, докато се накрениха към следващия гребен, който посрещна с ужасяващ трясък.

Хач погледна екрана на лорана и забеляза, че високият прилив ги отнасяше на югоизток с цели четири възла скорост. Коригира курса, за да компенсира сноса: едната му ръка бе на щурвала, другата – върху ръчките за газта. Бонтер му помагаше да задържи руля при спусканията по склоновете на вълните.

– Професорът бе прав – извика Хач. – Нямаше да мога да се справя без теб.

Пръските и вятърът бяха измъкнали дългите коси на Бонтер изпод шапката и тя се виеше зад нея като пленителна черна плитка. Лицето й бе зачервено – не можеше да се разбере дали от страх или от възбуда.

Нова разчупваща се вълна ги помете и Хач отново погледна напред към яростното море.

– Как ще убедиш Найдълман, че мечът е радиоактивен? – изкрещя Бонтер.

– Когато оборудваха кабинета ми, в апаратурата имаше най-различни, шантави инструменти. Включително и радиоложки радметър. Високотехнологичен гайгеров брояч. А аз изобщо не включих този проклет уред. – Хач поклати глава; започнаха да катерят поредната вълна. – Ако го бях сторил, уредът щеше да полудее. При всичките тези копачи, които идваха покрити с радиоактивна пръст… Няма значение колко силно желае Найдълман да се сдобие с меча. Той не ще може да оспори показанията на брояча.

Едва дочу на фона на вятъра и собствения си крясък далечния бумтеж на прибоя откъм десния борд. Остров Рек. След като излязоха от подветрената му страна, вятърът се засили още повече. И веднага, сякаш по разписание, видя масивната бяла линия, далеч по-висока от всяка досегашна вълна, да се издига над „Плейн Джейн“. Тя се мержелееше високо над главите им, а водата на гребена шиптеше. Лодката слезе в тихата падина и миг след това се въззе нагоре. С разтуптяно сърце Хач даде още малко газ, за да ускори движението й, усетил, че вълната отново започва да ги издига.

– Дръж се! – изкрещя той, когато гребенът ги застигна.

Даде газ и насочи лодката право срещу разпукващата се водна стена. „Плейн Джейн“ бе отхвърлена яростно назад в някакъв странен сумрачен свят, в който и въздухът, и морето бяха само вода. След това изведнъж пробиха, винтът зави безпомощно, когато носът на лодката се заби в разпенената задна стена на вълната. Спуснаха се по поредния лъскав като стъкло склон и Хач забеляза как в мрака пред тях се материализира следващата бяла линия, която вреше и се носеше като обезумяла.

Бореше се с паниката и отчаянието, които се надигаха у него. Тази последната не бе случайно насложила се вълна. През оставащите три мили щеше да бъде все същото.

Започна да изпитва злокобно чувство при всяко усукване на лодката: странни вибрации, подръпване на щурвала. Лодката се държеше, сякаш бе прекалено тежка, с голям баласт. Погледна назад през шибащия вятър. Трюмните помпи работеха с целия си капацитет, откакто бяха напуснали пристанището, но старата „Плейн Джейн“ нямаше датчик за отчитане нивото на сантинните води. Нямаше как другояче да разбере колко вода имаше в трюма, освен ако не я измери сам.

– Изабел! – изрева той, запънал крака в стените на рубката и стиснал здраво щурвала. – Иди в предната кабина и развий металния люк в средата на пода. Виж колко вода има в трюма и ми го съобщи.

Бонтер избърса очи от дъжда и кимна, че е разбрала. Под погледа на Хач тя пропълзя по пода на рубката и отвори вратата на кабината. След малко се появи отново.

– Пълен е до една четвърт! – извика тя.

Хач изруга, сигурно се бяха ударили в някакъв плаващ предмет, който бе пробил корпуса; той изобщо не бе усетил удара в това бурно море. Погледна отново лорана. Две и половина мили до острова. Твърде далеч бяха стигнали, за да се връщат обратно. А може би и твърде далеч, за да успеят.

– Поеми щурвала! – извика той. – Ще отида да проверя дингито.

Той запълзя назад, стиснал отчаяно с две ръце планшира.

Дингито все още беше зад кърмата, подскачаше като коркова тапа на въжето си. Беше сравнително сухо, „Плейн Джейн“ го бе предпазила от повечето големи вълни. Ала сухо или не, Хач се молеше Богу да не им се налага да го използват.

Още в мига, в който смени Бонтер на щурвала, той усети, че лодката бе натежала забележимо. Трябваше й повече време, за да се изкачи по огромните маси вода, които я натискаха надолу.

– Добре ли си? – извика Бонтер.

– Засега – да – отвърна той. – А ти?

– Страх ме е.

Лодката отново се спусна в падина, в същата призрачна тишина, и Хач напрегнато зачака да се издигне, положил ръка върху ръчките за газта. Ала тя не се издигна.

Хач изчака. След това лодката пое нагоре, но далеч по-бавно отпреди. В един миг на надежда той си помисли, че може би лоранът се бе повредил и че вече бяха навлезли в подветрената сянка на острова. След това чу странен тътен.

Високо над главата си видя гладката, хималайска скала на водната стена. Гребенът изпревари врящата разпукваща се вълна с ръмжене и съскане като живо същество.

Извила врат нагоре, Бонтер също я видя. И двамата не казаха нищо.

Лодката се издигаше и издигаше, сякаш до безкрайност, докато водата постепенно изпълваше въздуха с рев на водопад. Последва страхотен трясък, вълната се стовари право върху тях; лодката бе отхвърлена назад и нагоре, палубата й се изправи почти вертикално. Хач се улови отчаяно, усетил, че краката му се плъзгат по палубата. Усети как водата в трюма се отля и лодката се плъзна странично.

След това рулят изведнъж олекна. След като ревящата маса вода отмина, той осъзна, че лодката е наводнена.

„Плейн Джейн“ се накрени на борд и започна да потъва бързо, твърде пълна с вода, за да се изправи сама. Хач погледна назад. Дингито също бе поело известно количество вода, но все още бе на вода.

Бонтер проследи погледа на Хач и кимна. Притиснали се до борда, до кръста в мътната вода, те си запробиваха път към кърмата. Хач знаеше, че обикновено след голямата вълна следваха серии от няколко по-малки. Разполагаха с две, може би три минути, за да се качат на дингито и да се отделят от „Плейн Джейн“, преди тя да ги е повлякла със себе си.

Стиснал релинга, Хач затаи дъх, когато водата ги заля веднъж, а после и втори път. Усети, че ръката му напипва кърмовия релинг. Кнехта, на който бе завързал дингито, вече бе твърде дълбоко под водата, за да го достигне. Намери опипом въжето в студената вода. Пусна релинга и започна трескаво да обира въжето, като същевременно риташе с все сила с крака във водата; най-сетне чу как носът на дингито се удари о кърмата. Пълзешком се спусна в него, падна тежко на дъното, след това се изправи и потърси Бонтер.

Тя се държеше здраво за кърмовия релинг, а „Плейн Джейн“ вече почти се бе скрила под водата. Той хвана въжето и започна да обира, за да приближи дингито към кнехта. Нова голяма вълна ги повдигна и ги задуши със солената си пяна. Наведе се напред, сграбчи Бонтер под мишниците и я изтегли в дингито. След като водата се оттегли, „Плейн Джейн“ се преобърна с дъното нагоре и започна да потъва във водовъртеж от мехурчета.

– Трябва да отрежем въжето! – извика Хач.

Бръкна в джоба си за ножа и започна отчаяно да кълца въжето.

Дингито изостана назад върху вълните, а „Плейн Джейн“ повдигна кърмата си към мастиленото небе и изчезна с тежката въздишка на изтласкания от нея въздух.

Без да се бави и колебае, Бонтер грабна черпалката и заработи бързо да олекоти дъното на дингито. Хач се премести към кърмата и дръпна стартово въженце на извънбордовия мотор. Дръпна отново. Двигателят се закашля, изпръхтя и в следващия момент над ревящия океан се понесе тъничък стържещ шум. Хач остави двигателя на празен ход и се зае с втората черпалка. Нямаше обаче особен ефект: след като „Плейн Джейн“ вече я нямаше, малкото динги поемаше целия удар на бурята. През борда му преливаше повече вода, отколкото можеха да изпомпят.

– Трябва да се обърнем срещу вълните – рече Бонтер. – Ти изчерпвай, аз ще управлявам.

– Но…

– Направи го!

Бонтер пропълзя назад, включи малкото двигателче на преден ход, даде пълна газ и завъртя лодчицата с борд към вълните.

– Какво, за Бога, правиш? – изкрещя Хач.

– Изчерпвай! – отвърна му също с крясък тя.

Лодката се люшна назад и нагоре и водата от дъното й се изля към кърмата. В мига, в който ги връхлетя поредната разпукваща се вълна, тя рязко изви румпела и я изкатери. После мигновено завъртя отново лодката и я пусна да сърфира почти на борд по склона на вълната.

Това бе против всички правила за плаване с малки лодки, които Хач бе усвоил. Ужасен, той пусна черпалката и се улови здраво за планшира, докато набираха скорост при спускането си.

– Продължавай да изчерпваш! – Бонтер се пресегна и извади тапата от транеца на кърмата.

Водата се заизтича, а лодката набра още по-голяма скорост.

– Ще ни пребиеш! – извика Хач.

– Правила съм това и преди! – изкрещя Бонтер. – Като дете сърфирах по вълните.

– Но не и по такива вълни!

Дингито стигна с плъзгане до средата на падината, винтът изскочи от водата с отвратителен вой и те започнаха да се изкачват по предната стена на следващата вълна. Проснат на дъното, стиснал двата планшира, Хач прецени, че скоростта им наближаваше двайсет възла.

– Дръж се! – извика Бонтер.

Лодчицата се плъзна странично и прехвърли разпенения гребен. Докато Хач наблюдаваше със смесица от ужас и невяра как в един дълъг и страховит момент дингито полетя във въздуха, преди да се стовари върху задната стена на вълната.

– Не можеш ли да намалиш хода?

– Номерът не работи, ако намалиш! Лодката трябва да сърфира!

Хач погледна към носа.

– Но ние се движим в грешна посока!

– Не се безпокой. След няколко минути ще я оправя.

Хач седна до носа. Видя, че Бонтер се стремеше да остане колкото е възможно по-дълго в падините, където вятърът и вълните не ги достигаха, нарушавайки основното правило никога да не заставаш с борд към тежка вълна. Но въпреки това високата скорост на лодката й придаваше устойчивост, даваше й възможност да избере най-доброто място, където да пресече всяка вълна.

Над тях увисна гребенът на поредната вълна. Бонтер с нарочен тласък звъртя румпела на двигателя. Дингито прескочи гребена, промени курса си и се плъзна в следващата падина.

– Мили боже! – извика Хач, забил отчаяно нокти в банката на носа.

Вятърът малко постихна, когато навлязоха в подветрената сянка на острова. Тук вълните не бяха равномерни и за малката лодка стана по-трудно да язди.

– Обърни назад! – извика Хач. – Приливът ще ни отнесе покрай острова.

Бонтер понечи да отговори, но замлъкна.

– Светлини! – извика тя.

На около триста метра от тях в яростния щорм се появи „Серберъс“, мощните светлини на мостика и на предната палуба пронизваха мрака. Ето, че зави към тях, спасителна гледка в бяло, почти спокойна във виещата буря. „Може би са ни видели – помисли си Хач – не, те наистинаса ни видели.“ Сигурно бяха забелязали „Плейн Джейн“ на радара си и идваха на помощ.

– Насам! – изкрещя Бонтер и размаха ръце.

„Серберъс“ забави ход и се завъртя с левия си борд към дингито. Двамата в лодката се оказаха в неспокойно затишие, след като голямата маса на кораба ги заслони от вятъра и вълните.

– Отворете входния люк – извика Хач.

Полюляха се известно време като коркова тапа, а „Серберъс“ си оставаше неподвижен и безмълвен.

– По-бързо, по-бързо – изкрещя нетърпеливо Бонтер. – Замръзваме!

Хач се взря във високата надстройка и чу високия вой на електромотор. Погледна към входния люк в очакване да се отвори. Ала той оставаше затворен и неподвижен.

Зигзагообразна светкавица проряза небето. На Хач му се стори, че видя далеч, нависоко, самотна фигура, която гледаше към тях: силуетът й се очерта на фона на осветлението на мостика.

Воят на електромотора продължи. След това той видя, че харпунът на носа се завъртя бавно към тях.

Бонтер също гледаше слисана.

– Мили боже! – промърмори тя.

– Обърни лодката! – извика й Хач.

Бонтер завъртя рязко румпела надясно и малката лодка се завъртя. С периферното си зрение Хач зърна синкав отблясък горе, над тях. Чу се остър свистящ звук, след това – шумен плясък отпред. Последва силен тътен и вдясно от носа на лодката им изригна гейзер, висок седем-осем метра, осветен в основата си в мъртвешко жълто.

– Експлозивен харпун! – извика Хач.

Последва нов проблясък и експлозия, застрашително близо до тях. Малкото динги се залюля силно, след това се накрени на една страна. След като се измъкнаха от сянката на „Серберъс“, подивялото море ги връхлетя отново. Изригна нова експлозия на харпуна пред носа им.

Без да изрече и думица, Бонтер завъртя отново лодката, даде газ и се насочи право към „Серберъс“. Хач се опита да й изкрещи някакво предупреждение, но след това разбра какво бе намислила. В последния момент завъртя лодката на борд и я удари силно о борда на големия кораб. Намираха се под корпуса, прекалено близо, за да бъдат обстрелвани с харпуна.

– Ще се прехвърлим през кърмата! – извика Бонтер.

Хач се наведе напред да изчерпва водата, но забеляза странна гледка: тънка корда, която пращеше и святкаше във водата, се носеше право към тях. Заинтригуван, той се спря да види какво става. Тогава кордата стигна вълнореза на дингито пред него и с раздиращ трясък носът на дингито изчезна в облак от трески и пушек от дърво. Отхвърлен към кърмата, Хач вдигна глава и видя Стрийтър да се надвесва над перилата с някакво страховито оръжие в ръце, което той оприличи на арбалет със стрелички, насочено право срещу тях.

Преди Хач да успее да изрече нещо, Бонтер отново бе завъртяла лодката и бе дала пълна газ напред. Чу се звук като от някаква дяволска шевна машина и автоматът в ръцете на Стрийтър тропоса водата там, където дингито бе само преди секунда. В следващия миг вече бяха зад кърмата на кораба и отново в лапите на бурята; лодката се подмяташе на всички страни, а водата нахлуваше през разрушения й нос. „Серберъс“ изрева и започна да завива. Бонтер даде рязко ляво на борд и едва не ги преобърна, но насочи лодката към пирсовете на остров Рагид.

Ала малкият извънбордов мотор не можеше да се мери в това зловещо море с мощта и скоростта на „Серберъс“. Хач забеляза в поривите на тежкия шквал, че големият кораб започва да ги настига. Само след минута щяха да бъдат отрязани от малкия вход през рифовете към пирсовете на остров Рагид.

– Насочи се към рифовете! – извика той. – Ако улучиш добре гребена на вълната, можеш да ги прескочиш. Тази лодка едва ли гази повече от трийсетина сантиметра!

Бонтер завъртя лодката на нов курс. „Серберъс“ продължи да ги преследва; настигаше ги неумолимо в бурята.

– Направи му финт, нека си помисли, че до рифовете Ще завием! – извика Хач.

Бонтер докара лодчицата успоредно на рифовете, току до разбиващия се прибой.

– Той си мисли, че ни е гепил! – рече Хач, след като „Серберъс“ зави отново.

Чу се нова разтърсваща експлозия току до борда и в следващия миг Хач вдиша солена вода вместо въздух. Изскочиха от пяната. Един поглед надолу показа, че половината от левия борд бе отнесен от харпуна.

– Имаме само една възможност! – изкрещя той. – Възсядай следващата вълна и да се прехвърлим оттатък.

Подмятаха се болезнено дълго време до рифа, след което той извика:

– Сега!

Бонтер зави потрошеното динги във врящия котел, покрил рифа, и тогава се чу нова експлозия. Хач долови някакъв странен звук на трошене и усети как нещо го изхвърля с все сила във въздуха. След това всичко около него бе само вряща вода и парчета дървена обшивка, както и затихващият, приглушен звук на пукащи се въздушни мехурчета. Усети как нещо го тегли надолу и все по-надолу. Изпита само един кратък миг на ужас, преди всичко да се превърне в наистина пълен покой.