Текст книги "Колелото на мрака"

11.

Пендъргаст си почиваше в салона на апартамента им и прелистваше огромния списък с вина на „Британия“. Наблизо един телевизор с плосък екран бе свързан към корабния информационен канал и един глух глас превъзнасяше достойнствата на океанския лайнер в поредица от изображения.

– „Британия“ е голям воден съд в старата традиция – монотонно напяваше култивираният британски глас. – С виещи се стълби, обширни публични пространства, две бални зали, осем ресторанта, три казина и пет басейна. Побира 2 700 пътници, екипаж от 1 600 души и товароносимостта му е 165 000 тона. Що се касае до настаняването, „Британия“ е с най-много помещения в сравнение с останалите водни съдове и съотношението екипаж – пътници е несравнимо с никой друг луксозен кораб. Някои от атракциите на „Британия“ са уникални, като например осеметажният „Гранд Атриум“, „Седония СънСпа“, свръх луксозната галерия с магазини на „Риджънт Стрийт“ и „Сейнт Джеймс“, театърът „Белгрейвия“ със своите хиляда места и топлият басейн по модел на Римските бани, изкопани в Помпей. „Британия“ се гордее с кристалната и позлатена бална зала „Крал Джордж II“, най-голямата на борда. Корабът е по-дълъг отколкото е височината на „Емпайър Стейт Билдинг“ и свиренето на сирените му се чува от петнайсет мили. В традицията на „Титаник“ и на най-големите плавателни съдове от миналото, „Британия“ се отличава с изключителното количество шедьоври, използвани за украсата му отвътре и отвън, с изразходени повече от един милион дъски от тиково дърво, махагон, кедър от Порт Орфърд, смола и бук от Куин Айлънд…

На втория етаж на апартамента се отвори врата. Констанс излезе от стаята си и се спусна по стълбите.

Пендъргаст изключи телевизора и остави настрана списъка с вината.

– Нямах представа, че винарската изба на кораба е толкова голяма – каза той. – Сто и петдесет хиляди бутилки лежат долу. Селекцията им на вина отпреди 1960-а година е особено впечатляваща.

Той я гледаше как се приближава. Беше сменила официалното си облекло за вечерята с бледожълта рокля.

– Новият гардероб ти отива, Констанс.

– Ти ми помогна да избера дрехите – отвърна тя, разполагайки стола си срещу него.

– Беше малко рязка тази вечер – погледна я той.

– Както и ти.

– Опитвам се да открия един убиец. А ти какво правеше?

Констанс въздъхна.

– Съжалявам, ако съм се държала рязко. След манастира намирам целия този разкош… отчайващ.

– „Бъди в света, но не бъди от него.“ – Пендъргаст й цитира древната будистка максима.

– По-скоро ми се иска да съм си вкъщи и да чета книга край камината. Това – тя направи жест наоколо – е гротеска.

– Не забравяй, че ние работим.

Тя се размърда неспокойно в стола си и не отговори.

Тайно за себе си Пендъргаст беше забелязал, че през изминалите пет седмици у повереницата му е настъпила промяна. Времето, прекарано в манастира, бе сътворило чудеса с нея. Беше доволен да види, че тя продължава да практикува Чонг Ран в каютата си, като ставаше в четири сутринта и медитираше един час, медитираше следобед и не прекаляваше с храна и напитки. И най-важното: вече не беше безучастна, отнесена. Беше по-целеустремена, релаксирана, интересуваше се повече от света наоколо, отколкото непосредствено след смъртта на брат му. Тази тяхна малка мисия, тази неразрешима загадка й бе дала ново усещане за посока. Пендъргаст се надяваше силно, че тя вече е на път да се възстанови от ужасните събития през март и процедурата в клиниката „Фийвършам“. Тя вече не се нуждаеше от закрилата на другите. Дори след острите й изказвания на вечерята се бе почудил дали сега пък не бе обратното?

– Какво мислиш за нашата вечерна компания? – попита я той.

– Уви, напълно безинтересни. С изключение на госпожа Далбърг – у нея наистина има нещо привлекателно. Тя изглежда проявява интерес към теб.

Пендъргаст наведе глава.

– Не съм единственият, който направи впечатление. – Той кимна към тънък ръкопис, който лежеше на малката масичка, озаглавен „Караваджо: загадката на светлосянката“. Виждам, че доктор Брок не е губил време и ти е изпратил монографията си.

Констанс погледна книгата и се намръщи.

– Въпреки недостатъците им, предполагам, че някои от нашите тазвечерни сътрапезници могат да се окажат полезни – продължи той. – Господин Майлс, например. Човек, който забелязва всичко.

Констанс кимна и двамата замълчаха.

– Значи – най-после се обади тя, променяйки темата, – крадецът и убиец е умъртвил Джордан Амброуз с малокалибрен пистолет. След това е извършил с нищо неоправдано оскверняване на тялото.

– Да.

– Но останалата част на модус операнди, която описа – внимателното претърсване на джобовете, педантичното избърсване и почистване на всички повърхности – не съвпада.

– Точно така.

– Не ми е известен прецедент в никоя от книгите с казуси, които съм чела.

– Нито пък на мен. Освен, може би, един-единствен случай, с който са занимавах в Канзас не много отдавна.

На вратата се почука и Пендъргаст отиде да отвори. В коридора стоеше обслужващата каютата им стюардеса.

– Заповядайте – покани я Пендъргаст с махване на ръката.

Жената направи малък реверанс и пристъпи вътре. Беше слаба, на средна възраст, с черна коса и дълбоко хлътнали черни очи.

– Извинете, сър – произнесе тя с източноевропейски акцент. – Питах се дали мога да ви помогна с нещо в момента?

– Благодаря ви, не. Добре сме.

– Благодаря, сър. Ще се върна да сваля леглата. – И с пореден лек реверанс тя напусна стаята.

Пендъргаст затвори вратата и се върна на дивана.

– Е, как ще прекараме вечерта? – попита Констанс.

– Има какви ли не следобедни развлечения на разположение. Имаш ли настроение за нещо конкретно?

– Може би…

– Всъщност, преди да правим нещо, трябва да довършим една работа. – Пендъргаст показа към голяма компютърна разпечатка, която лежеше до списъка с вината. – На борда на този кораб има две хиляди и седемстотин пътници и само седем дни, в които да открием убиеца и да вземем Агозиена.

– Това списъкът на пътниците ли е?

Пендъргаст кимна.

– Директно от корабната база данни. Включително занимание, възраст, пол и време на качването. Както ти казах по-рано, вече съм изключил членовете на екипажа.

– Как се сдоби с това?

– Много лесно. Намерих един компютърен техник от поддръжката и му казах, че съм финансов ревизор на „Норд Стар“, който оценява работата на екипажа. Той не би могъл да направи списъка достатъчно бързо. Вече бях отбелязал значителен прогрес в стесняването на кръга от заподозрени. – И той извади лист хартия от джоба на сакото си.

– Продължавай.

Дълъг бял пръст докосна хартията.

– Убийството е било извършено в десет, таксито е пристигнало на пристанището половин час след полунощ, така че убиецът е трябвало да се качи на борда след този час. С това отхвърляме хиляда четиристотин седемдесет и шест имена.

Пръстът отново докосна листа.

– Убиецът е мъж.

– Как, за бога, би могъл да го знаеш? – попита Констанс, сякаш допускането беше обида спрямо женския пол.

– Бутилката скоч. Мъж като Амброуз едва ли би избрал такава напитка, ако посетителят му беше жена. Освен това имаше нож, който е минал през тялото, през килим, дебел повече от сантиметър и почти два сантиметра дебел шперплат. Това изисква голяма сила. И най-сетне, самият Амброуз е бил алпинист във върховна физическа кондиция, човек не лесен за убиване. Това ни навежда на мисълта, че нашият убиец е силен, здрав и бърз – освен това мъж.

– Признавам логиката.

Пръстът се спусна надолу по листа.

– Поради същите тези причини можем да определим възрастта: над двайсет, под шейсет и пет. На подобен кораб този последен факт е повече от полезен. В добавка, той не пътува със съпруга: мръсното убийство, пътуването с такси, дегизировката, качването на кораб с Агозиена – всичко това са действия на човек, необвързан със съпруга. Психопатологията на убийството, страстната наслада в яростта също насочват категорично към не семеен мъж. Не семеен от мъжки пол, на определена възраст: отпадат още хиляда и дванайсет имена. И ни остават общо двеста и дванайсет.

Пръстът отново се премести.

– Всички свидетелства показват, че Амброуз е контактувал с известен колекционер, може би не на азиатски антики, но така или иначе – колекционер. И мъж, чието лице може да бъде разпознато от обществото като цяло. Това ни оставя с двайсет и шестима.

Той погледна към Констанс.

– Убиецът е умен. Постави се на неговото място. Трябва да занесе тази неудобна кутия на борда на кораб, без да изглежда подозрително. Би могъл да не се качи веднага на борда, с кутията в ръце – това би се забелязало. И освен това, той е изцапан с кръв от убийството; трябвало е да смени дрехите си и да се измие на спокойно място. Така че какво би направил?

– Отива в хотелска стая, измива се, преопакова Агозиена в по-голям пътнически сандък и се качва на борда в най-последната минута.

– Абсолютно точно. Което трябва да е някъде към девет тази сутрин.

Констанс се усмихна слабо.

Пръстът се местеше по хартията.

– Всичко това ни оставя с осем заподозрени. И тук ще забележиш едно любопитно стечение на обстоятелствата: двама бяха на нашата маса. – Той побутна листа и тя прочете имената:

Лайънъл Брок. Собственик на галерии „Брок“, 57-а Уест Стрийт, Ню Йорк сити. Години – 52. Известен дилър на импресионистични и постимпресионистични картини.

Скот Блекбърн, бивш президент и изпълнителен директор, „Грамнет Инкорпорейшън“. Години – 41. Милиардер от Силиконовата долина. Колекционира азиатско изкуство и платна от двайсети век.

Джейсън Лемб, изпълнителен директор, „Агамемнон.ком“. Години – 42. Гигант в областта на технологиите; Блекбърн е главен инвеститор в компанията му. Колекционира китайски порцелан и японски дърворезби и картини.

Терънс Калдерон, изпълнителен директор, „Телемобайл Х Сълюшънс“. Години – 34. Телекомуникационен магнат, приятел на Блекбърн. Колекционира френски антики.

Едуард Смекър, лорд Клайвбърг, има репутацията на обирджия. Години – 24. Колекционира антични бижута, сребърни и златни чинии, мощехранителници и малка пластика.

Клод Далас, филмова звезда. Години – 31. Колекционира популярни произведения на изкуството.

Феликс Стрейдж, председател на Департамента за гръцко и римско изкуство в „Метрополитън Мюзиъм ъв Арт“, Ню Йорк сити. Колекционира гръцки и римски антики.

Виктор Делакроа, писател и бонвиван. Години – 36. Колекционира еклектично изкуство.

Пендъргаст се пресегна с една писалка и прокара черта през последното име.

– Този можем да елиминираме веднага.

– Как?

– Забелязах на вечерята, че е левак. Убиецът е действал с дясната си ръка.

Тя го погледна.

– Отхвърлил си две хиляди шестстотин деветдесет и трима заподозрени – и то без да си използвал и грам от интелектуалния си потенциал?

– Отхвърлянето на последните седем може да се окаже по-предизвикателно. Тук е мястото, където трябва да се разделим, ако искаме да победим. – Той я погледна. – Аз ще се заема с разследването на горните палуби, заедно с пътниците и корабните служители. Бих искал ти да поемеш долните палуби.

– Долните палуби? Ако не е замесен член на екипажа, какъв смисъл има?

– Най-доброто място да чуеш какви слухове се носят и какво си шушукат пътниците са долните палуби.

– Но защо аз?

– Имаш по-голям шанс да убедиш хората от екипажа да говорят, отколкото аз.

– И какво точно трябва да търся?

– Най-общо – всичко, което инстинктите ти подсказват, че може да е полезно. И по-специално – кутия. Дълга, неудобна кутия.

Тя направи пауза.

– Как да стигна до долу?

– Ще намериш начин. – Той предпазливо я хвана за лакътя. – Но трябва да те предупредя, Констанс – не разбирам този убиец. И това ме плаши. Както би трябвало да плаши и теб.

Тя кимна.

– Не предприемай нищо на своя глава. Наблюдавай, после ела да го обсъдим. Съгласна ли си?

– Да, Алойзиъс.

– В такъв случай играта, както се казва, е в ход. Да вдигнем ли тост за предстоящия лов с един хубав стар портвайн? – Пендъргаст отново взе списъка с вината. – „Тейлър 55“ е особено подходящ за момента, струва ми се.

Тя махна с ръка.

– Не съм в настроение за портвайн, благодаря, но ти можеш да се насладиш.