Текст книги "Колелото на мрака"
Автор книги: Линкълн Чайлд
Соавторы: Дъглас Престън
Жанр:
Классическая проза
сообщить о нарушении
Текущая страница: 11 (всего у книги 28 страниц)
26.
Беше единайсет и петнайсет, когато Кемпър влезе в централния пост на корабната охрана. Вратата беше полуотворена и той можеше да чуе веселото бърборене и ниските одобрителни възклицания, които идваха от централния мониторинг. Сложи ръка върху бравата и я натисна.
Стотици видеоекрани грееха от стените на кръглото помещение, всеки показваше определено място от кораба. Служителите по сигурността, които караха смяна, се бяха скупчили около един екран, смееха се и говореха, толкова погълнати, че не забелязаха влизането му. Бяха облени в синкава светлина от проблясващите монитори. Стаята миришеше на стара пица от множеството мръсни кутии, набутани в един ъгъл.
– А така, бабче, поеми го целия! – извика един.
– До основата!
– Ами че това била малката стара лейди от Пасадена!
Едно „У-у-у-х!“ долетя от групата, примесено с дюдюкания и смях. Един от охранителите разлюля бедра похотливо:
– Бравос! Закотви ги, каубой!
Кемпър се приближи към тях.
– Какво става, по дяволите?
Мъжете отскочиха от екрана, разкривайки дебели мъж и жена в мъждиво осветен коридор, които правеха бурен секс.
– Исусе Христе! – обърна се Кемпър. – Господин Уодъл, не трябваше ли да сте надзирателят на тази смяна? – Той огледа всички служители, застанали нелепо вдървени.
– Да, сър.
– Имаме липсваща пътничка, самоубийство на член от персонала, губим хиляди долари в казиното, а вие се занимавате да наблюдавате шоу „Виагра“. Мислите ли, че е забавно?
– Не, сър.
Кемпър поклати глава.
– Дали да не…? – Уодъл направи жест да изключи монитора.
– Не. Всеки път, когато е изключен, се записва в дневника, а всичко това повдига въпроси. Просто… отклонетеочи.
При тези думи някой сподави смеха си и Кемпър въпреки усилието си не се сдържа и прихна.
– Добре, добре. Вече се позабавлявахте. Сега се върнете на местата си.
Той прекоси мониторинговата зала и влезе в малкия си офис отзад. Миг по-късно интеркомът му иззвъня.
– Някакъв си господин Пендъргаст е дошъл да се срещнете.
Кемпър усети, че се вкисва. Малко след това частният агент влезе.
– И вие ли сте тук за шоуто, а? – попита Кемпър.
– Въпросният джентълмен е учил Кама Сутра. Сигурен съм, че тази поза се нарича „Разбиването на сметаната“.
– Не разполагаме с много време – отвърна Кемпър. – Паднали сме с още двеста хиляди в „Ковънт Гардън“ до момента тази вечер. Помислих си, че ще ни помогнете.
Пендъргаст седна, прехвърляйки крак върху крак.
– Точно затова съм тук. Може ли да погледна снимките на тазвечерните победители?
Кемпър му подаде пачка неясни фотографии. Пендъргаст ги прехвърли.
– Интересно – различна група от последната вечер. Точно както си мислех.
– И какво означава това?
– Че става дума за голям, изискан отбор. Играчите се сменят всяка нощ. Наблюдателите са ключът.
– Наблюдатели?
– Господин Кемпър, наивността ви ме изненадва. Макар системата да е сложна, принципите са прости. Наблюдателите се смесват с тълпата и следят играта на масите с високите залози.
– Кои са тези наблюдатели, по дяволите?
– Може да бъде всеки: възрастна жена на стратегически разположен монетен автомат, пийнал бизнесмен, който говори гръмогласно по клетъчния си телефон, дори пъпчив тийнейджър, който гледа със зяпнала уста наоколо. Наблюдателите са добре обучени и доста често – невероятни експерти в създаването на фалшива самоличност, за да прикрият действията си. Те броят картите – не плащат.
– А играчите?
– Един наблюдател може да е в комбина с двама до четирима играчи. Спотърите следят всички, които играят карти на маса и ги „броят“, което обикновено означава даването на отрицателни номера на малките карти и положителни на десетките и асата. Всичко, което трябва да запомнят е едно-единствено число – от текущото броене. Когато съотношението между големите и малките карти, оставащи в тестето, се увеличи над определена точка, късметът се прехвърля временно на страната на играчите; големите карти в блекджека не са изгодни за крупието. Наблюдател, който вижда, че нещата на някоя маса тръгват в такава посока, изпраща предварително уговорен сигнал към един от своите играчи, който тогава сяда на тази маса и започва да залага по много. Или, ако играчът е вече на масата, той внезапно вдига залозите си. Когато съотношението отново се върне на нормалното или под него, друг сигнал от наблюдателя предупреждава играча, че е време да си тръгва, или да слезе на по-малки залози. Кемпър се размърда неспокойно.
– Как можем да спрем това?
– Единствената контрамярка срещу хитреците е да се идентифицират наблюдателите и да бъдат изритани.
– Не може да се направи.
– Няма съмнение, че те затова са тук, а не в Лас Вегас.
– Какво друго?
– Комбинирайте картите в подкови от по осем тестета и после раздайте само една трета от подковата, преди разбъркването.
– Ние процедираме с подкови от по четири тестета.
– Още една причина, поради която сте привлекли броячи. Можете да ги спрете като инструктирате ваши крупиета да разбъркват всеки път, когато седне нов играч, или когато играч внезапно вдигне залога.
– Няма начин. Това ще забави играта и ще намали печалбите. Освен това по-опитните клиенти ще се противопоставят.
– Няма съмнение. – Пендъргаст сви рамене. – Разбира се, никоя от тези предпазни мерки не разрешава проблема как да си върнете обратнопарите.
Кемпър го погледна. Клепачите му бяха зачервени.
– Има ли някакъв начин да си върнем парите?
– Може би.
– Не можем да направим нищо, което включва измама.
– Виене можете.
– Нито пък можем да ви позволим вие да мамите, господин Пендъргаст.
– Защо, господин Кемпър – отговори Пендъргаст, а гласът му бе изпълнен с обида, – казал ли съм, че възнамерявам да мамя?
Кемпър не каза нищо.
– Характерно за броячите на карти е, че си изпащат от собствената си система. Един нормален играч ще си тръгне, ако губи много – но не и професионалистът. Той знае, че късметът в края на краищата ще се върне. Това е нашето предимство. – Пендъргаст погледна часовника си. – Единадесет и половина. Което означава три часа преди началната игра. Господин Кемпър, бъдете така мил да ми отпуснете кредитна линия от половин милион.
– Половин милионли казахте?
– Мразя да съм натясно, особено когато нещата потръгват.
Кемпър помисли за момент.
– Да не би да възнамерявате да върнете парите ни?
Пендъргаст се усмихна.
– Ще се опитам. Кемпър преглътна.
– Добре.
– Ще трябва да накарате господин Хентоф да предупреди управителите ви, както и раздавачите на карти, че играта ми може да е ексцентрична, дори подозрителна – въпреки, че през цялото време ще остава в рамките на законното. Ще седна на първи стол – от дясната страна на крупието – и ще изчакам около петдесет процента от изиграните ръце, така че моля ви, предупредете хората си да не ме местят, ако не играя. Хентоф трябва да инструктира крупиетата да ми дават да цепя картите при всеки възможен случай, особено когато сядам пръв. Ще изглеждам солидно пиян, така че бъдете сигурни, че когато поръчам джин и тоник, значи искам само тоник.
– Разбрано.
– Ще бъде ли възможно да вдигнете максималния залог на една от масите с високи мизи?
– Имате предвид, без горна граница за залог?
– Да. Това ще накара броячите да забележат тази маса и връщането на парите ще е много по-ефективно.
Кемпър усети, че по челото му се стича струйка пот.
– Можем да го направим.
– И накрая, моля ви, накарайте господин Хентоф да сложи на тази маса крупие с малки ръце и тънки пръсти. Колкото по-неопитен, толкова по-добре. Кажете му да сложи картата за края на играта някъде нагоре в подковата.
– Мога ли да си позволя да попитам защо? – не се сдържа Кемпър.
– Не можете.
– Господин Пендъргаст, ако ви хванем да мамите, ще бъде изключително отвратително и за двама ни.
– Няма да мамя – имате думата ми.
– Как бихте могли да повлияете на играта, когато никой от играчите дори не докосва картите?
Пендъргаст се усмихна загадъчно.
– Има си начини, господин Кемпър. О, ще ми е необходим и асистент, една от коктейлните ви келнерки, някоя невидима, дискретна и интелигентна, която ще носи напитките ми и ще е на разположение за някои… как да кажа – необичайнизадачи, които неочаквано може да й възложа. Те трябва да бъдат изпълнени без въпроси и без никакво колебание.
– Ще стане.
Пендъргаст направи пауза.
– Естествено, ако всичко мине успешно, ще очаквам друга услуга в замяна.
– Естествено – измъчено въздъхна Кемпър.
Пендъргаст се изправи, обърна се и се плъзна през вратата на офиса в централната зала за мониторинг оттатък. Точно преди вратата да се затвори, Кемпър чу медения му южняшки глас:
– Мили боже, каква поза само. И то на техните години!
27.
Възрастната жена в каюта 1039 се обърна полека в леглото си, мърморейки нещо насън.
Миг по-късно се обърна отново, с нараснало раздразнение в гласа. Нещо бе прекъснало съня й: звук от почукване, силен и настойчив.
Очите й се отвориха.
– Инге? – изграчи тя.
Второ почукване.
Жената вдигна възлеста ръка и се хвана за една стоманена пръчка, която минаваше по дължината на таблата на леглото. Бавно, с пъшкане, тя се надигна да седне. Беше сънувала: то се знае, прекрасен сън, който включваше „Монти Хол“, врата номер 2 и вазелин. Тя облиза пресъхналите си устни, опитвайки се да си спомни подробностите, но те бяха вече избледнели в мъгла от изплъзващи се спомени.
– Къде е това момиче?! – измърмори тя, усещайки пристъп на страх.
Чукането продължаваше. Идваше някъде иззад спалнята.
Изпод безбройните слоеве сатен и първокачествен памук се подаде една увехнала ръка. Тя издърпа изкуствените челюсти от нощното шкафче и ги нагласи на безкръвните си венци. След това се пресегна и сграбчи дръжката на един бастун. Като не спираше да мърмори и да кълне, тя най-накрая се изправи на крака. Корабът се люлееше силно и тя се подпря с една ръка на стената, докато се придвижваше към вратата на спалнята.
– Инге! – провикна се тя.
Завладя я нов пристъп на страх. Мразеше да е зависима, наистина го мразеше, и сега се уплаши и притесни от слабостта си. През целия си живот бе независима, а сега, на стари години, трябваше да разчита за всичко на другите.
Тя светна лампата и се огледа, опитвайки се да преодолее страха си. Къде се беше дянало това проклето момиче? Колко възмутително, да я остави сама! Ами ако паднеше? Или получеше сърдечна криза? Прояви съжаление към това момиче, взе го да я обслужва и сега как й се отплащаше? С неуважение, нелоялност, непокорство. Инге сега сигурно се забавляваше някъде навън с някой тип от низшия персонал на кораба. Е, това беше последната капка: още щом корабът влезеше в пристанището в Ню Йорк, щеше да я натири с багажите й. Без предупреждение, без препоръки. Можеше да използва чара си – уличницата мръсна! – и да се върне обратно в Швеция.
Като стигна до вратата, старицата спря да си поеме дъх, облягайки се тежко върху рамката. Чукането тук се чуваше по-силно – идваше от входната врата на апартамента: вече можеше да чуе и един глас.
– Пити! Хей, Пит! – Гласът беше глух, идваше от коридора отвън.
– Какво? – извика жената. – Кой е? Какво искате?
Чукането спря.
– Пит, хайде! – отговори неясно гласът. – Няма да те чакаме цяла нощ.
– Хей, момченце, домъкни си задника тук! – произнесе друг пиянски глас зад вратата. – Помниш ли онези мацки, които срещнахме в „Трафалгарс“ тази вечер? Е, след като ти си тръгна, те се върнаха в клуба. И досега се наливахме с шампанско. Сега са в стаята ми. Хайде, приятел, твой ред е да чукаш. А високата блондинка така се измъчи, че…
Старицата започна да трепери от ярост и възмущение. Тя се подпря по-здраво на рамката на вратата.
– Оставете ме! – извика тя, колкото й глас държи. – Махайте се оттук!
– Какво? – произнесе първият глас, сега малко озадачен.
– Казах: махайте се!
Пауза. След това кикотене.
– О, я стига глупости! – произнесе вторият. – Да ти го начукам!
– Не, човече, сигурен съм, че каза 1039.
– Ще извикам охраната! – изписка старата жена.
Откъм коридора изригна смях, последван от звук на отдалечаващи се стъпки.
Като дишаше тежко, старицата се пусна от вратата и хвърли поглед към стаята оттатък, облягайки се на бастуна си. Съвсем определено: на кушетката не беше спано. Часовникът отгоре показваше единайсет и половина. Тя беше изоставена. Беше сама.
Обърна се и с болезнено пъшкане се върна в спалнята, а сърцето й биеше до пръсване. Отпусна се на леглото, грижливо оставяйки бастуна до себе си. След това се обърна към нощното шкафче, вдигна слушалката и набра нула.
– Корабен оператор – долетя любезен глас. – С какво мога да ви помогна?
– Изпратете ми охрана – изграчи старицата.
28.
Ан Мин видя богаташа с високите залози още при идването му на масите за блекджек в казино „Мейфеър“. Пендъргаст, това беше името, което господин Хентоф й даде. Изглеждаше като погребален агент в черния си смокинг и тя усети лека тръпка, когато той спря на вратата и насочи светлите си очи към подканящия полумрак на елегантно обзаведената зала. Явно наистина беше голям играч, щом господин Хентоф я определи за единствено негова коктейлна келнерка. А и инструкциите, които последваха, бяха озадачаващи.
– Ще желаете ли питие, сър? – попита тя, приближавайки го.
– Джин и тоник, моля.
Когато се върна с напитката – само тоник, както беше инструктирана, – тя откри странния на вид мъж до масите с високите мизи в разговор с извънредно грижливо облечен млад русокос джентълмен в тъмен костюм. Приближи се и зачака търпеливо с питието върху подноса си.
– … Значи – казваше големият играч, сега с напълно различен акцент, – дадох на момчето двайсет и две хиляди шестстотин и десет долара кеш моментално, като ги изброих по стотачки, банкнота по банкнота – една, две, три, четири, и когато стигнах пет, хоп, изникна двайсетачка; точно тогава осъзнах, че съм измамен. Пачката от стотачки в средата е била запълнена с двайсетдоларови банкноти! По дяволите, бях побеснял. Двайсетачки, както и десетачки, имаше даже и по пет.
– Извинете – произнесе младият мъж с внезапен яд. – Не ме е грижа за стотачките или двайсетачките ви, или за каквото по дяволите ми приказвате! – Той се отдалечи бързо, начумерен, устните му се движеха, сякаш мислеше гласно.
Пендъргаст се обърна към Ан с усмивка:
– Благодаря ви. – Взе си питието, остави петдесет долара на подноса, а очите му още веднъж обходиха помещението.
– Мога ли да направя за вас още нещо, сър?
– Да, можете. – Той посочи леко с очи, гласът му беше тих. – Виждате ли жената ей там? Онази пълната в широката хавайска дреха, която върви между масите с високите мизи? Бих искал да проведа един малък експеримент. Развалете тези петдесет долара и й занесете куп банкноти и монети на подноса си, като й кажете, че това е рестото от питието, което си е поръчала. Тя ще възрази, че не е поръчвала напитка, но вие ще се престорите, че не разбирате и ще започнете да броите парите. Просто не спирайте да броите, като произнасяте колкото се може повече числа. Ако тя е такава, за каквато я мисля, може да се ядоса, също както онзи млад мъж, с когото току-що разговарях – затова запазете хладнокръвие.
– Да, сър.
– Благодаря.
Ан отиде при касиера и развали петдесетачката за купчина банкноти и монети. Сложи ги върху подноса си и се приближи към въпросната жена.
– Рестото ви, госпожо.
– Какво? – погледна я жената разсеяно.
– Рестото ви. Десет паунда, пет паунда, още два по един…
– Не съм поръчвала питие. – Жената бързо се опита да се отдалечи.
Ан я последва.
– Рестото ви. Десет паунда и още три по един, значи общо тринайсет паунда, двайсет и пет пенса…
Жената изсъска силно раздразнена:
– Не чухтели? Не съм поръчвала питие!
Келнерката не се отказа:
– Поръчката ви струва шест паунда, седемдесет и пет пенса, рестото възлиза на тринайсет паунда, двайсет и пет пенса…
– Ама че загубена кучка! – изригна жената и обърна към нея силно зачервеното си лице.
– Много съжалявам. – Ан Мин се оттегли с пълния с пари поднос, докато онази гледаше вбесено след нея. Тя се приближи до бара, наля тоник върху леда и добави резенче лимон. Откри Пендъргаст да се разхожда сред тълпата, очите му се стрелкаха в различни посоки.
– Питие, сър?
Той я погледна и й се стори, че вижда весели пламъчета в очите му. Заговори й ниско и бързо.
– Бързо се учите. Виждате ли сега онзи мъж, който седи на първия стол на масата, идва ви отдясно? Идете и разлейте върху него тази чаша. Трябва ми мястото му. Побързайте.
Стягайки се вътрешно, Ан приближи посочената маса.
– Питието ви, сър?
– Благодаря, но не съм…
Тя залитна с подноса и чашата падна в скута му. Мъжът скочи.
– О, за бога…
– Страшно съжалявам, сър!
– Новият ми смокинг!
– Съжалявам! Толкова съжалявам!
Мъжът измъкна носна кърпичка от вътрешния си джоб и започна да трие следите от ледените кубчета и течността. Пендъргаст се плъзна, готов да заеме мястото му.
– Толкова съжалявам! – повтори Ан.
– Забравете! – Той се обърна към крупието. – Вадете ме от играта, тръгвам си.
Загреба чиповете си и напусна бесен, което даде възможност на Пендъргаст бързо да заеме мястото му. Крупието разбърка, остави тестето долу и подаде картата за цепене на Пендъргаст. Пендъргаст я мушна в тестето, крупието цепи и напълни подковата, пъхайки картата за край на играта необикновено дълбоко.
Ан Мин се навърташе наоколо и се питаше какви ли още налудничави поръчки ще й възложи Пендъргаст.
Алойзиъс Пендъргаст огледа масата широко ухилен.
– Как я караме тази вечер? Върви ли? – Китаецът на трети стол – неговата мишена – не потвърди. Двете жени на средна възраст между тях, които изглеждаха като сестри, кимнаха за поздрав предпазливо.
– Раздавате ли хубави карти тази вечер? – попита той крупието.
– Правя каквото мога – отговори дребната жена спокойно.
Пендъргаст хвърли поглед през залата и забеляза, че дамата в хавайска роба, която се преструваше, че говори по клетъчния си телефон, сега наблюдава тяхната маса. Отлично.
– Чувствам се късметлия. – Пендъргаст сложи чип за десет хиляди паунда в кръга за залагане, след което пусна друг отпред, залагайки за крупието.
Двете жени зяпаха залога му известно време, след което вдигнаха своите по-скромни – от по хиляда паунда – мизи. Китаецът побутна един чип в кръга за залозите – също хилядарка.
Крупието раздаде картите.
Пендъргаст остана на две осмици. Двете жени играха, а неговата мишена изтегли дванайсетица и банкрутира като изтегли и вале. Крупието изтегли двайсет от три карти и обра всичките им пари.
Келнерката се върна с ново питие и Пендъргаст отпи солидна глътка.
– Проклет късмет – рече той, остави питието на една подложка и обяви следващия си залог.
Бяха изиграни още няколко ръце, след което Пендъргаст пропусна да заложи.
– Залогът ви, сър?
– Този път съм пас – каза Пендъргаст. Завъртя се и се обърна към Ан Мин: – Донесете ми още джин и тоник – изломоти той. – Нека да е сух.
Коктейлната келнерка забърза към бара.
Китаецът заложи отново, този път пет хиляди. Изражението върху умореното му лице на мъж на средна възраст не се бе променило изобщо. Този път той остана на петнайсет, докато крупието събра шест и банкрутира.
Играта се придвижваше все по-навътре в подковата. С ъгълчето на окото си Пендъргаст видя, че друг от набелязаните играчи, наблюдаван от младия рус мъж, печелеше на съседната маса. Трикът се състоеше в това китаецът да бъде принуден да губи по повече, за да компенсира. Фалшивата карта, която Пендъргаст бе проследил по време на разбъркването, не беше далеч и това обещаваше фойерверки.
Наблюдателката в хавайската роба очевидно също беше проследила разбъркването на картите. Сега, когато играта се приближаваше към появата на фалшификата, текущата сума на Пендъргаст беше вече плюс единайсет. Набелязаният плъзна купчина чипове към кръга за залагане: петдесет хиляди.
Надигнаха се сподавени възгласи.
– По дяволите, щом той го прави, ще го направя и аз – каза Пендъргаст и хвърли на масата своите петдесет. Смигна на играча и вдигна чашата си: – За нас, приятел!
Всяка от жените заложи по хиляда и картите бяха раздадени.
Пендъргаст остана на осемнайсет.
Набелязаният играч тегли, пожела да играе на дванайсет, когато крупието имаше пет – нарушение в обичайната стратегия, – след което изтегли осмица.
От тълпата се изтръгна едно „О-о-о-о!“
Жените изтеглиха серия малки карти, едната от тях банкрутира. После крупието допълни собствената си ръка: три, пет, шест, пет: деветнайсет – печалба за набелязания.
Бяха изиграни още няколко ръце, повечето от картите идваха ниско от подковата. Текущата сума в сметката на Пендъргаст продължаваше да се катери. Много от десетките и повечето аса оставаха все още нераздадени. Освен това те вече играеха с фалшивите карти, които той педантично бе проследил по време на разбъркването, използвайки острото си зрение и удивителната си памет. Това – и погледът, който беше хвърлил по време на размесването и сеченето – го ориентираше за точното разположение на седем от картите в подправената поредица и му даваше възможност да предугади с висок процент вероятност разположението на много от останалите. Идваше неговата голяма възможност, стига да успееше да подреди нещата както трябва. Всичко зависеше от контрола над потока на картите.
На това раздаване той непременно трябваше да банкрутира, при това с четири карти.
Заложи хилядарка.
Набелязаният играч сложи на масата сто хиляди. Тълпата зашумя възбудено.
Пендъргаст получи четиринайсет точки от картите си, белязаният играч – петнайсет, а крупието – десет.
Пендъргаст поиска допълнителна карта. Петица – деветнайсет точки. Крупието се накани да продължи, когато той заяви:
– Още една!
Банкрут.
От тълпата се разнесоха хихикания, шепот, подигравателен смях. Пендъргаст отпи от чашата си и отправи поглед към играча мишена. Мъжът също го гледаше, а в очите му се четеше намек за презрение.
Онзи поиска карта и получи осмица. Банкрут. Крупието прибра стоте му хиляди.
Едно бързо изчисление подсказа на Пендъргаст, че текущата сума по сметката му сега е двайсет, а реалната сметка се покачва. Почти нечувано. Крупието бе навлязло на седемдесет и пет процента в подковата, а до момента бяха изиграни едва три аса – останалите бяха сред фалшивите карти. Това бе комбинация, на която един брояч на карти не можеше да устои. Ако набелязаният играч следваше критерия на Кели – което той щеше да направи, ако имаше мозък в главата, – щеше да прави големи залози. Много големи. Ключът към контрола над играта, Пендъргаст знаеше това, сега бе да се спрат добрите карти, а лошите да се раздадат. Проблемът бяха двете дами, които стояха между него и набелязания: картите, които щяха да получат, начинът, по който щяха да ги изиграят и всички усложнения, които можеха да произтекат от това.
– Дами и господа? – обърна се към тях крупието и направи жест, с който ги подканяше да направят залозите си.
Пендъргаст сложи на сукното сто хиляди. Китаецът побутна купчина жетони: двеста и петдесет хиляди. Двете жени заложиха всяка по хилядарка и се закискаха.
Пендъргаст вдигна ръка.
– Недейте да раздавате. За да продължа, ще ми е нужно още едно питие.
Крупието изглеждаше разтревожено.
– Искате да прекъснем играта?
– Трябва да пийна нещо. Ами ако загубя?
Набелязаният играч не изглеждаше доволен. Крупието хвърли въпросителен поглед към управителя, който се навърташе наблизо. Онзи кимна.
– Добре тогава, ще направим кратка пауза.
– Келнер! – Пендъргаст щракна с пръсти.
Ан Мин почти на мига се материализира до рамото му.
– Да, сър?
– Питие! – извика той и й подаде петдесет долара, но не успя да ги задържи и парите паднаха на пода. Докато тя се навеждаше да ги вземе, Пендъргаст скочи на крака: – Не, не, аз ще ги вдигна!
В мига, когато главите им се доближиха, той заговори:
– Разкарайте двете дами от масата. Веднага.
– Да, сър.
Той се изправи с парите в ръка.
– Ето ги! Задръжте рестото, но не смейте да се връщате без питието ми!
– Да, сър. – И Ан се отдалечи с бързи стъпки.
Измина минута, после две. Новината за размера на залозите се бе разпространила и около масата се тълпяха внушителен брой хора. Нетърпението на множеството – и най-вече на играча мишена – растеше. Всички очи бяха насочени към високите купчинки чипове върху зеления филц.
– Направете път! – долетя един глас и Хентоф, мениджъра на казиното, пристъпи сред тълпата. Спря пред двете жени на масата на Пендъргаст, озари ги с широка усмивка и разпери ръце.
– Джоузи и Хелън Робъртс? Днес е щастливият ви ден!
Дамите се спогледаха.
– Нима?
Той положи ръка на рамото на всяка и леко ги побутна.
– Веднъж дневно провеждаме малка лотария – всички присъстващи в залата автоматически се записват за участие. Вие спечелихте!
– Какво сме спечелили?
– Деветдесетминутен масаж с Раул и Джордж, луксозни спа процедури, подаръчен комплект козметика и безплатно сандъче с „Вьов Клико“! – Мениджърът хвърли поглед на часовника си. – О, не! Ако не побързаме, ще изпуснем Раул и Джордж! Знаете ли откога ви търсим!
– Но ние точно…
– Трябва да побързаме. Наградата важи само за деня, в който е изтеглена. Пък и винаги можете да се върнете. – Той кимна на крупието. – Вади ги от играта.
– Но залозите им са вече направени, сър.
– Казах, вади ги от играта.
Крупието обмени жетоните им и Хентоф, обгърнал с ръка раменете на всяка от сестрите, ги поведе през тълпата. Миг по-късно Ан Мин пристигна с поръчката.
Пендъргаст пресуши чашата на един дъх и шумно я остави на масата. После огледа сукното с широка усмивка.
– Окей, подкрепих се! Готов съм.
Крупието обяви последните залози и раздаде картите. Пендъргаст получи две аса и ги раздели. Набелязаният играч получи две седмици и последва примера му. Горната карта на крупието беше дама.
Играчът мишена сложи нова купчинка с жетони до едната от ръцете си. Сега на масата имаше петстотин хиляди. Пендъргаст добави втория си залог и качи мизата на двеста хиляди.
Крупието даде на Пендъргаст неговите две карти: поп и вале. Двоен блекджек.
Тълпата избухна в аплодисменти, но бързо притихна, щом крупието се обърна към набелязания и сложи по една карта върху всяка седмица.
Още две седмици, точно както Пендъргаст очакваше.
– Жалко, че не играем покер! – възкликна той.
Играчът мишена отново раздели седмиците – едва ли имаше особен избор, – и неохотно сложи на масата още две купчинки с жетони. Сега пред него на масата имаше един милион паунда.
Крупието раздаде четири карти: вале, десетка, дама, асо.
Тълпата чакаше. Тишината бе почти материална.
Крупието обърна решаващата карта – десетка.
Колективна въздишка се разнесе от тълпата, докато хората осъзнаваха на какво са станали свидетели: току-що един човек бе загубил милион паунда. Този път нямаше аплодисменти, само висок развълнуван шепот, а въздухът почти осезаемо се насищаше със злорадство.
Пендъргаст се надигна от масата, събра собствените си печалби и смигна на китаеца, който вкаменен гледаше как прибират парите му.
– Риск печели, риск губи – заяви агентът и леко разклати жетоните в шепите си.
Докато излизаше от казиното, забеляза Хентоф, който го зяпаше с отворена уста.
