Текст книги "Мисията на посланика"
Автор книги: Труди Канаван
Жанр:
Классическое фэнтези
сообщить о нарушении
Текущая страница: 27 (всего у книги 27 страниц)
От шестте жени, които седяха край масата, само две вдигнаха ръце. Останалите не помръднаха, притиснали длани към повърхността й. Лоркин предположи, че щом Калия е вдигнала ръка, жестът й означава подкрепа.
– Четири против, две за – каза Риая. После огледа публиката. За голяма изненада на Лоркин хората също гласуваха. – Мнозинството е против – обяви Риая. Тя погледна към кралицата, която бе поставила ръката си с дланта надолу върху масата. – Отговорът е „не“.
Всички свалиха ръцете си. Лоркин отбеляза, че Риая изглежда доволна.
– Смъртта на другарка-Изменница е сериозен проблем – продължи тя. – И независимо какви са причините, наказание трябва да бъде наложено. Тивара трябва да остане в Убежището през следващите три години, след което ще получи поста разузнавач или наблюдател и ще трябва да работи усърдно, за да достигне предишното си положение. През тези три години тя трябва да посвети един от всеки шест дни за благото на семейството на Рита – Риая погледна към Тивара. – Приемаш ли тази присъда?
– Да.
– Тогава е решено. Свободна си. Този процес приключи и законът на Убежището бе спазен. Нека песента на камъните продължи.
– Нека песента на камъните продължи – отвърна публиката.
Всички в залата се раздвижиха и наставаха. Лоркин гледаше Тивара. Тя бе забила поглед в пода. Поклати леко глава и погледна към Савара. Възрастната жена й се усмихна одобрително. След това тя повдигна въпросително вежда и погледът й се премести върху Лоркин. Той примигна, после видя как Тивара завърта очи, обръща се и тръгва към вратата в дъното на стаята. Там стоеше Чари. Младата жена се усмихваше широко. Погледна го и му намигна.
Някой го подръпна за ръкава. Пазачката му се усмихваше.
– Трябва да те отведа в стаята ти – усмивката й се разшири. – Новата стая.
Той почувства как притесненията му се изпаряват.
– Дали случайно няма да имам прозорец?
Тя му махна с ръка да я последва.
– Не. Но ще имаш компания и ще можеш да влизаш и излизаш когато пожелаеш – стига да не напускаш Убежището, разбира се. Между другото, аз съм Витра.
– Приятно ми е, Витра.
Тя се изкиска.
– Вие, киралийците, се изразявате много странно – рече тя. – Толкова сте учтиви.
– Мога да бъда и груб, ако искаш.
Тя се разсмя.
– Няма нужда. По пътя ще ти дам няколко съвета как да се сближиш с хората тук.
Заслушан внимателно, Лоркин тръгна с жената към града.
Сери гледаше замислено дъщеря си. Днес не се справяше добре с уроците си, но пък и Гол допусна няколко нетипични грешки. И двамата все още се намираха под влияние на сутрешното си посещение в Гилдията и им беше трудно да се съсредоточат върху тренировката.
„Не бива да позволяват на това да повлияе на концентрацията им – помисли си той. – Ще трябва да се самозащитавам, ако телохранителите ми отново получат шанса да зърнат късче от живота на богатите и могъщите“.
Почукване по вратата привлече вниманието им. Намираха се в пивницата на Гриндър и Сери бе разпратил хората си да информират онези, които искат среща с него, че сега е моментът.
Той кимна на Гол, който отиде до вратата и леко я открехна, преди да я отвори широко. В коридора стоеше мъж, който изглеждаше също толкова замаян, колкото Аний и Гол, след като напуснаха Гилдията.
– Черната магьосница Сония, лорд Регин, две жени и две деца искат да ви видят – каза той.
– Доведи ги.
Мъжът кимна и бързо се отдалечи. Аний и Гол стояха и се хилеха един на друг.
– Хайде де, заемете местата си – нареди им Сери.
Те бързо застанаха от двете страни на стола му. Гол зае поза, която изглеждаше повече нелепа, отколкото застрашителна. Аний сви пръсти в юмрук, както правеше винаги, когато бе нервна. Сери поклати глава, въздъхна и зачака.
Стъпките се чуваха все по-ясно и стаята изведнъж като че ли се изпълни с магьоснически мантии. Първо се появи черната на Сония, после червената на Регин. След тях се появиха Форди и една по-млада жена, които изглеждаха много кротки. В едната си ръка младата жена носеше малко момиченце, а с другата държеше ръката на малко по-голямо момче.
Аний и Гол се поклониха непохватно, но с ентусиазъм.
– Сери – каза Сония, после кимна на дъщерята и приятеля му. – Аний и Гол. Благодаря ви, че дойдохте в Гилдията. Опитах се да го предотвратя, но когато Гилдията разследва нещо толкова сериозно като магьосник-отстъпник, тя е склонна да проявява изключителна старателност.
– Всичко е наред – отвърна Сери. Той се обърна към Гол. – Донеси няколко стола.
Старите столове, които обикновено стояха в средата на стаята, бяха отместени в дъното, за да освободят място за тренировките. Гол тръгна към тях, но Сония вдигна ръка, за да го спре.
– Аз ще го направя.
Аний, Форли и другата жена зяпнаха изненадано, когато тежките столове се издигнаха във въздуха и се понесоха към средата на стаята, като се подредиха в кръг, който включваше стола на Сери. Гол се ухили доволно. Той бе виждал доста магически номера по времето, когато Сери бе работил за бившия Върховен повелител.
– Дойдохме да ти кажем какви са резултатите от разследването ни – каза Сония, след като седна. – И да поискам една услуга.
– Услуга? – Сери завъртя очи с престорено отчаяние. – Пак се почна.
Тя се усмихна.
– Да. Можеш ли да намериш безопасно място, където да се скрият Форли, дъщеря й и децата?
Сери погледна към жените. Те му се усмихнаха колебливо. Докато сядаше, младата не пусна нито едно от децата си. Момичето седеше в скута й, а момчето бе седнало на облегалката на стола.
– В опасност ли са?
– Да. Накарали са я да се яви на мястото на Лоранда – истинската отстъпничка.
– Но вие сте заловили истинската отстъпничка… нали?
– Да. И не. – Сония се поколеба и го погледна замислено. – Лоранда е майката на Скелин.
Сери усети как ледени тръпки полазват по цялото му тяло. Сърцето му заблъска в гърдите. „Майката на Скелин. Ето защо се ядоса, че не съм му казал, че съм огледал доста добре отстъпничката! Това щеше да му подскаже, че номерът с Форли няма да мине! Но той така или иначе щеше да се провали, защото не знаеше, че някои от магьосниците в Гилдията могат да четат мисли без разрешение“.
– Едва ли се чувства прекрасно в момента – рече сухо Сери.
Регин се засмя.
– Да. Но за нещастие той успя да се измъкне от магьосниците, които бяха изпратени да го заловят, така че отново имаме отстъпник на свобода, който знае, че сме по петите му.
Сери го погледна.
– Скелин е магьосник?
Сония кимна.
– Точно затова искаме да помогнеш на Форли. Той я е изнудвал, като е взел дъщеря й и децата, и е заплашил да ги убие. Надяваме се да е твърде зает да се крие, за да се занимава с отмъщения, но по-добре да не поемаме този риск.
Сери погледна към Форли и сви рамене.
– Разбира се, че ще й помогна.
– Няма да е зле самият ти да вземеш допълнителни мерки – додаде Регин.
Сери се усмихна на сдържаното изказване на магьосника. „Много по-вероятно е да подгони мен, отколкото да търси Форли. Може би трябва да потърся помощта на някой друг Крадец за нея. Някой, който не обича Скелин…“
Има и още нещо – каза Сония. – Лоранда е… беше… Ловецът на Крадци. Скелин я изпращал да избива конкурентите му. Имал е големи планове за себе си. Искал е да стане крал на престъпния свят. Смятал да използва роета, за да държи всички – дори Гилдията – в подчинение.
Когато Сери се замисли колко могъщ бе станал Скелин, това не му се стори чак толкова невъзможно. „Колко хора вече контролираше? Отсега нататък ще трябва да бъда много внимателен в подбора си на партньори“.
– Знаете ли дали Лоранда е убила семейството на Сери? – попита Аний.
Сърцето му се сви. Той погледна към дъщеря си, благодарен, че му е спестила задаването на този въпрос, но въпреки това изпълнен със страх от отговора.
Сония се намръщи.
– Не знам. Не аз разчитах съзнанието й, а не можех да накарам Калън да го направи пред всички.
„Това щеше да разкрие много повече за мен, отколкото би ми допаднало“.
– Ще се опитам да разбера – обеща тя. – Дори да не ги е убила тя, ако задачата й е била само да проникне в убежището ти с магия, тя ще знае кой го е направил. Или кой го е наредил.
– Сигурно е Скелин – рече Регин. – Освен ако не е поработвала настрани за други клиенти.
– Поне знаем, че Скелин не е действителният убиец – каза Гол. – По това време той разговаряше със Сери.
Аний леко изхъмка.
– В това няма смисъл. Защо да изпращя някой да убива семейството на Крадеца, когото е поканил, за да преговарят евентуален съюз?
Всички се умълчаха, замислени.
– Може би Лоранда знае – предположи Гол.
Сери поклати глава, озадачен.
– Поне едно нещо знам със сигурност. Трябва да заловим още един отстъпник.
– Ако все още е в Киралия – каза Регин.
– О, все още е тук – увери го Сери. – Не е хвърлил толкова време и усилия за изграждането на малката си империя, за да се измъкне после нанякъде. Не, тук има хора, богати и бедни, които ще се избият да му помагат – някои, защото са длъжни, а други, защото ще спечелят от това. Това го няма никъде другаде.
Сония кимна.
– Влиянието му над града вече достига опасни висини, но подозирам, че бъде ли премахнат, империята му ще се срути. Трябва да го намерим! – тя погледна към Сери. – Ще ни помогнеш ли отново?
Той кимна.
– Не бих пропуснал това забавление.
Тя се усмихна и се изправи. Регин я последва.
– Трябва да се върнем в Гилдията. Благодаря ти, че ще се погрижиш за Форли и семейството й.
Сери погледна към жената, която го гледаше с очакване.
– Ще намеря някое безопасно място за вас. Къде е баща им? – двете жени смръщиха вежди толкова ядосано, че Сери не се сдържа и се разсмя. – Значи няма да мислим за това! – той се обърна към Сония и я поведе към вратата. – Обзалагам се, че си привлякла много внимание по пътя за насам.
Тя се усмихна печално.
– Да. И всичките ти клиенти долу ще говорят за това месеци наред.
– Може пък да е за добро – каза Регин, който вървеше след нея. – Това ще напомня на всички, които смятат да помогнат на Скелин, че ти имаш доста могъщи приятели.
– Няма да е зле, ако решат, че все още сте тук. Това ще ни даде известно време да планираме нещата, преди да си тръгнем. През кухнята се стига до един страничен изход.
– Значи ще минем оттам. Благодаря за помощта – каза Сония. – И се пазете.
– Винаги го правя – извика той след тях, докато се отдалечаваха по коридора. После затвори вратата и огледа останалите хора вътре. Видът на децата накара сърцето му да се свие и той прогони болезнените спомени. – Гол, отведи семейството на Форли на долния етаж и виж дали не са гладни.
– Готово – отвърна Гол. Махна им с ръка и те излязоха след него от стаята.
Сери отново седна на стола си и въздъхна. После погледна към Аний. Тя се мръщеше, но не разтревожено, а озадачено.
– Какво има? – попита той.
Тя го погледна, после отвърна глава.
– Помниш ли онзи магьосник от Гилдията, който беше облечен като Сония?
– Да. Черен магьосник Калън.
– Изглежда ми познат. В първия момент не го разпознах заради мантията.
– Виждала си го без мантия?
Тя го погледна и се засмя.
– Не точно по начина, по който си го представяш. Но тогава не обърнах особено внимание на облеклото му.
– А какво правеше той? – попита Сери.
Тя сбръчи замислено чело, но след миг погледът й се проясни.
– Аха! Точно така! Един ден отидох с приятеля ми да вземе роет. Не за мен, разбира се – очите й проблеснаха, щом улови сериозния му загрижен поглед. – Докато уговаряхме сделката, отпред спря една карета. Мъжът вътре искаше роет и не му се чакаше. Успях да видя лицето му.
– Калън?
– Да.
– Сигурна ли си?
– О, да! – очите й проблеснаха. – Обръщам особено внимание на хора, които изглеждат така, сякаш правят нещо, което не трябва.
Сери изсумтя.
– Това обхваща почти всички в тоя град.
Тя се ухили.
– И особено ако това, което науча за тях, може да се използва по-късно – поправи се тя. – Смяташ ли, че Сония ще прояви интерес? Чувам, че много магьосници взимат роет.
– О, според мен ще прояви! – отвърна Сери. – Мисля, че ще й се стори много интересно. Това ще е добро извинение да се промъкна отново в болницата. Или по-добре да изчакам, когато имам и някакви новини за Скелин – той погледна към Аний и се намръщи. – Ще трябва много да внимаваме на кого се доверяваме. Скелин има много приятели и сега вече се съмнявам, че съм един от тях. Трябва да помогнем за залавянето му, без да се оставим да ни хване. Очакват ни щури дни.
Аний кимна, после се усмихна и завъртя очи.
– Колко пъти да ти повтарям? Вече никой не използва думата „щури“.
Епилог
С едно последно магическо усилие Лоркин замете остатъка от прах, коса, хранителни остатъци и неопределими частици в малка купчинка и отиде да вземе кош, в който да ги изхвърли. Бяха минали няколко седмици, откакто се бе нанесъл в мъжкото отделение. Това бе една голяма зала, пълна с няколко редици тесни легла. Сега повечето бяха празни, но по принадлежностите, напъхани под тях, можеше да се съди, че си имат постоянни обитатели. Макар да знаеше имената на повечето от тях, имаше неколцина, които оставаха за три-четири дни и после отново изчезваха, без да се представят на никого.
– Тези легла са за мъжете, които не искат да живеят повече със семействата си и които нямат жена – каза му Витра. – Няма достатъчно място, за да може всеки да има отделна стая.
– Има ли и женско отделение? – попита Лоркин.
– Може да се каже – тя сви рамене. – Понякога приятелки и сестри делят една стая.
В началото той представляваше интерес за мъжете-изменници, които го засипваха с въпроси за Киралия, за това как е дошъл в Убежището и какво смята да прави тук. За тяхно удоволствие той не можеше да отговори на последния въпрос. Дори и не помисляше да сподели интереса си към Тивара, а те се мръщеха на плановете му за преговори между техния народ и Обединените земи.
– Ти си магьосник – посочи един от тях. – Сигурно ще ти възложат нещо, в което се използва магия.
Въпреки уверенията на Савара, че ще му намери работа, все още не го бяха извикали, за да му възложат някаква задача. Затова мъжете го оставиха да поддържа чистотата на стаята им. Те се изненадаха, когато разбраха, че не знае как се прави това и се впечатлиха, когато им каза, че в Гилдията е имал прислужници, които да вършат тези неща вместо него. Но това не го спаси от задълженията му. Обясниха му набързо какво трябва да свърши и го оставиха да се оправя сам.
Той от своя страна им зададе много въпроси, научи за правилата и законите на Убежището, включително и правилата за добро държане, към които се придържаха всички, за да избегнат неизбежните за живота в такава близост конфликти.
Както го беше предупредила Чари, Убежището се управляваше от жени. Но макар мъжете да нямаха право да заемат най-висшите позиции на властта, те участваха в други дейности. Основателките бяха решили, че Убежището трябва да е най-вече място, където командват жените, но също така и структура, в която властва равноправието. Лоркин бе впечатлен да открие, че тук мъжете имат много повече свобода и уважение, отколкото жените в Киралия. Беше се притеснявал, че в обществото на Изменниците ще бъде точно обратното. Това му помогна да се замисли колко несправедливо към жените е всъщност киралийското общество. Макар че все пак беше много по-добро от много други общества – като лонмарското. И останалата част от Сачака.
Въпреки това в много случаи жените се предпочитаха пред мъжете. Мъжете се обучаваха в магия; но не и в черна магия. Само жените знаеха как да се предпазват от бременност и всички деца им принадлежаха.
Лоркин намери онова, което търсеше в един малък склад до главната стая – и дори там, отбеляза той, имаше вградени в тавана скъпоценни камъни, които да осветяват помещението. Той грабна един плетен кош и го провери за дупки.
– Според мен ще стане скоро.
Гласът беше мъжки и прозвуча откъм главната стая. Лоркин се поколеба.
– Не – отвърна друг мъж. – Ще минат години, преди да сме напълно подготвени.
– Но те удвоиха бойните тренировки. Никога досега не сме изпращали толкова разузнавачи.
– И имаме стотици камъни, които са израсли само наполовина. Няма да има война, докато не узреят, а за това са нужни месеци, ако не и година – мъжът въздъхна. – Гладен съм.
„Война?“ Лоркин погледна към коша, осъзнавайки, че ако се помотае още тук и някой от мъжете влезе в склада, за да вземе нещо за ядене, веднага ще разбере, че са били подслушвани. Затова излезе бързо навън и щом ги видя, се спря и се усмихна. Те го погледнаха изненадано.
– Поздрави – каза той, макар да знаеше колко странен им се струваше поздравът му. – Рано сте се върнали. Да ви приготвя ли нещо?
Двамата мъже се спогледаха, после онзи, който бе казал, че е гладен, тръгна към склада.
– Не, но благодаря за предложението.
Лоркин започна да прибира боклука в коша. Не беше лесно да прехвърли ситните прашни частици от пода в кръглия плетен съд и той се концентрира дотолкова, че изгуби представа за останалите.
– Лоркин – разнесе се остър женски глас зад гърба му.
Той замръзна. Което бе по-добре, отколкото да подскочи стреснато, помисли си, разпознавайки гласа. Изправи се, обърна се към жената и й се усмихна учтиво.
– Говорителко Калия – каза той.
Тя го огледа от глава до пети. Лоркин носеше обикновени панталони и туника, каквито предпочитаха останалите мъже, на които не допадаха универсалните ризи.
– Последвай ме! – каза тя.
После се обърна на пети и закрачи към изхода. Лоркин остави коша на пода и забърза след нея. Пътьом погледна към двамата мъже, които се намръщиха съчувствено.
Калия вървеше доста бързо зачовек с толкова къси крака и едро тяло. Лоркин установи, че прави по една крачка на всеки две нейни, но въпреки това тя като че ли не се изморяваше. Той си помисли, че всеки, който ги види, веднага ще разбере кой командва. „И това няма да съм аз. О, колко ниско паднах, откакто напуснах дома…“
Бързата й крачка и изражението на лицето й показваха нежелание да разговаря с него, но все пак това бе жената, която бе поискала Тивара да бъде екзекутирана. Той нямаше да й позволи да го уплаши. Или поне нямаше да й позволи да разбере, че го е страх.
– Къде отиваме? – осмели се да попита той.
– На място, където ще можеш да вършиш по-подходяща работа от това да чистиш стаята си – тя извърна глава към него, погледът й бе остър и пресметлив. – Тук, в Убежището, ние се опитваме да даваме на хората задачи, които да отговарят на характера и уменията им. Не съм сигурна, дали работата, която ще ти дам, отговаря на характера ти, но със сигурност отговаря на уменията ти.
Някак си тя успя още повече да ускори крачката си, намеквайки, че не желае да разговаря повече. Когато стигнаха до един голям свод се спря леко запъхтяна. Пое си дълбоко дъх и бавно го изпусна, посочвайки му голяма зала от другата му страна.
И тук, като в мъжкото отделение, имаше няколко редици легла. Но вместо да са празни по това време на деня, повечето от тях бяха заети с мъже, жени и деца. Позната миризма подразни обонянието му, като към нея се добави нещо, което не можа да разпознае.
Миризма на болест и лекарства.
Стомахът му се сви, но не от наличието на толкова много болни хора. Той осъзна, че Изменниците бяха открили най-добрия начин да му отмъстят за предателството на баща му. И да подложат на изпитание собственото му решение да ги обучи в лечителските умения, само ако му предложат нещо равностойно в замяна.
– Това е лечебницата – каза му Калия. – От сега нататък ще работиш тук.
