Текст книги "Водосрез"

Автор книги: Паоло Бачигалупи

сообщить о нарушении

Текущая страница: 1 (всего у книги 28 страниц)

Паоло Бачигалупи
Водосрез

На Анджула

Глава 1

Потта може да ти разкрие много.

Когато по четиринайсет часа на ден бъхти под жаркото слънце в лучената нива, превитата надве жена има по-различна пот от тази на мъжа, наближил пропускателен пункт в Мексико с молитва към Ла Санта Муерте11
  La Santa Muerte (исп.) – Света Смърт. – Б.пр.


[Закрыть] точно тия federales22
  Federales (исп.) – правителствени служители, най-често – служители на закона (полиция, жандармерия и др.). – Б.пр.


[Закрыть] да не си пълнят джобовете при враговете, от които бяга. Десетгодишно момче, втренчено в дулото на „Зиг зауер“, има пот, по-различна от тази на жена, която се влачи през пустинята и се моли на Девата скривалището с водата да се окаже точно там, където го показва дадената ѝ от койотите33
  Койот – в двукраката си вариация – трафикант (често – на наркотици), контрабандист на хора през границата Мексико – САЩ; тук и по-нататък в книгата койотите прекарват хора през р. Колорадо. – Б.пр.


[Закрыть] карта.

Потта е историята на едно тяло, сгъстена в наниз скъпоценни камъни на челото и в солени петна по ризата. Разказва ти всичко за това как някои са се озовали на правилното място в грешния момент и дали ще доживеят да видят следващото утро.

Кацнал високо над централния сондаж на „Сайпръс 1“, Анхела Веласкес следеше как нагоре по „Каскейд трейл“ се мъкне Чарлз Бракстън. Потта по челото на адвоката му говореше, че някои далеч не са така важни, както си мислят.

Нека в кантората си Бракстън да се перчи и да крещи на секретарките си. Нека в съдебната зала горделиво да крачи като сериен убиец на лов за нови жертви. Но все едно колко се големее адвокатът, в края на деня задникът му пак принадлежи на Кейтрин Кейс – и когато тя ти рече бързичко да свършиш нещо, не просто се юрваш, pendejo44
  Pendejo (исп.) – идиот, тъпанар. – Б.пр.


[Закрыть], а търчиш, докато ти гръмне сърцето и не можеш мръдна повече.

Пътеката се виеше около охладителния сондаж и нагоре по склона Бракстън беше принуден да се навежда под папратите и да се препъва покрай пълзящите бенгалски фикуси. Промъкваше се между групички туристи, позиращи за селфита пред преплитащите се водопади и висящите градини, които се спускаха по етажите на аркологията55
  Аркология – популярен в научната фантастика термин, създаден от архитекта Паоло Солери – съчетание на „архитектура“ и „екология“ с намек и за библейския Ноев ковчег, т.е. мащабна, затворена и самодостатъчна постройка с богата и удобна обитаема среда, която се постига посредством екологично равновесие и по биологичен, а не само механичен път. – Б.пр.


[Закрыть]. Пробиваше си път нагоре, зачервен и каталясал. Покрай него се стрелкаха бегачи по шорти и потници с уши, задавени от музика и тътена на здравите си сърца.

Много може да се научи от потта на даден човек.

Тази на Бракстън говореше, че все още храни страх. И за Анхела това означаваше, че засега е благонадежден.

Адвокатът забеляза Анхела, кацнал на моста, обкрачил широката бездна на централния сондаж. Помаха му уморено и му даде знак да слезе и да го пресрещне. Усмихнат, Анхела му върна поздрава отвисоко и се престори, че не го е разбрал.

– Слез долу! – извика му Бракстън.

Анхела се усмихна и пак помаха.

Победен, адвокатът се прегърби и стисна зъби за последното изкачване към убежището на партньора си.

Анхела се облегна на перилата и се наслади на гледката. Отвисоко се процеждаше слънчева светлина, озаряваше бамбука и магнолиите, осветяваше тропическите птички и хвърляше по обраслите с мъх езерца слънчеви зайчета като от джобно огледалце.

Хората далеч отдолу бяха по-малки и от мравки. Изобщо не приличаха на живи – просто точиците на туристи, жители и персонала в казиното, досущ като в архитектурните модели на биотектите на „Сайпръс 1“: миниатюрни моделчета на хора, които пият миниатюрните си латета на миниатюрните тераски на миникафененца. Миниатюрни моделчета на дечица, преследващи пеперуди по пътеките, докато миниатюрни моделчета на играчи цепят и удвояват на миниатюрните моделчета на масите за блекджек в затънтените пещери на казината.

Бракстън тежко се изкачи по моста. Изпъшка:

– Защо не слезе долу? Казах ти да се смъкнеш!

Захвърли куфарчето си на дъските и се провеси на перилата.

– Какво ми носиш? – попита Анхела.

– Хартии – изхъхри адвокатът и махна с изтощена ръка към „дипломата“ си. – За Карвър Сити. Току-що получихме решението на съдията. Смазахме ги.

– И?

Бракстън се опита да каже още нещо, но не успя да събере дъх за думите. Лицето му беше подпухнало и зачервено. Анхела се почуди да не вземе да получи сърдечен удар, а после се помъчи да реши точно колко би му пукало, ако наистина стане така.

Първата му среща с Бракстън се беше състояла в кабинета на адвоката в щаба на Водно стопанство на Южна Невада. Човекът разполагаше с изглед от пода до тавана към Карсън Крийк – риболовната река на „Сайпръс 1“ – в участъка, където тя шуртеше през различни етажи на аркологията, преди да я изпомпят обратно на горния край на системата, за да мине през нов пречиствателен цикъл. Голям и скъп прозорец към дъговите пъстърви и водната инфраструктура – и добро напомняне защо Бракстън повдига делата си от името на ВСЮН.

Тогава адвокатът се разпореждаше властно с трите си асистентки, по случайност и трите – хубавици, изловени още от колежа по право с обещания за разрешителни за постоянно пребиваване в „Сайпръс“, и говореше с Анхела, сякаш е второкласен посетител. Все едно е склонен да толерира поредния нищожен питбул на Кейтрин Кейс поне дотогава, докато продължава да оставя натръшкани подире си другите псета, по-големи от него.

На свой ред Анхела прекара срещата в опити да прецени как човек като Бракстън е станал толкова голям. Хората извън „Сайпръс“ не дебелееха като него. През целия си по-ранен живот питбулът не беше виждал подобно на Бракстън същество и откри, че е възхитен от него и обожава натрупаната плът на човек, който знае, че е в безопасност.

Ако краят на света настъпеше – както Кейтрин Кейс твърдеше, че ще стане – според Анхела от Бракстън щеше да излезе чудесно блюдо. И това на свой ред го улесняваше да подари живота на този pendejo от „Айви Лийг“, нищо че бърчеше нос срещу гангстерските татуировки на посетителя си и белега от ножа, цепнал бузата и гърлото му.

„Време е да си сменим ролите“ – помисли си Анхела, докато гледаше как от носа на Бракстън капе пот.

– Карвър Сити загуби обжалването – изпъшка адвокатът най-сетне. – Съдиите се канеха да се произнесат тази сутрин, но ние претоварихме графика на съдебните зали. Отложихме цялото дело до края на работния ден. Карвър Сити ще скача като хамстер в колело, за да попълни ново обжалване… – той вдигна куфарчето си и щракна закопчалката. – Няма да успеят.

Извади папка с лазерни холограми на документи.

– Това са ти съдебните заповеди. Имаш време до отварянето на съда утре, за да наложиш законните ни права. Щом Карвър Сити подаде обжалването, ситуацията се променя. Тогава като минимум ще те съдят за нанесени щети. Но до отварянето на съдебните зали утре ти просто защитаваш правото на частна собственост на гражданите на великия щат Невада.

Анхела разлисти документите.

– Това ли са всичките?

– Всичко, което ти трябва, стига да приключиш задачата тази нощ. Започне ли утрешният работен ден, връщаме се към мотаенето на дела и размяната на клюкарски сведения.

– И ще си се потил яката за нищо.

Бракстън ръгна Анхела с дебелия си пръст:

– Внимавай да не се случва!

Този намек за заплаха разсмя събеседника му.

– Вече съм си взел разрешителното за пребиваване, cabrón66
  Cabrón (исп.): букв. – пръч, козел, прен. – копеле. – Б.пр.


[Закрыть]. Върви да си плашиш секретарките.

– Това, че си любимец на Кейс, не значи, че не мога да ти вгорча живота.

Анхела не вдигна очи от съдебните заповеди:

– Само защото си псе на Кейс, не значи, че не мога да те метна от този мост.

Печатите и гербовите марки изглеждаха наред.

– С какво държиш Кейс, че си толкова недостижим? – поинтересува се Бракстън.

– Има ми доверие.

Адвокатът се разсмя, изпълнен с недоверие. Докато прибираше и подреждаше холокопията, Анхела му каза:

– Хората като теб си записват всичко, понеже знаят, че всички са лъжци. Така си вадите хляба вие, адвокатите… – той плесна Бракстън по гърдите със снопа съдебни документи и се ухили. – И това е причината Кейс да ми вярва на мен и да се отнася с теб като с псе – ти си онзи, който си записва всичко.

Остави дебелака на моста сърдито да се цупи на гърба му.

Докато си проправяше път надолу по „Каскейд трейл“, Анхела извади мобилния си и позвъни.

Кейтрин Кейс вдигна на първото звънене, рязка и официална:

– Кейс слуша.

Лесно беше да си я представи: Кралицата на Колорадо, наведена над бюрото, а стените около нея от пода до тавана са покрити с карти на щата Невада и колорадския речен басейн, владенията ѝ – облечени от данни в реално време. Вените на всеки приток мигат в червено, кехлибарено или зелено според дебита от кубични футове77
  Кубичен фут – американска мярка за дебит, равна на 28,3168 литра или 1/35 куб.м. – Б.пр.


[Закрыть] в секунда. Над различни водосборни басейни в Скалистите планини проблясват числа в червено, кехлибар или зелено и проследяват колко снежна покривка остава и какви са отклоненията от нормата при топенето. Други числа отразяват дълбочината на водохранилищата и язовирите – от бента „Блу Меса“ на Гънисън до „Навахо“ на Сан Хуан и до насипа „Флейминг Гордж“88
  И трите споменати язовира са създадени посредством завиряване в каньони по ждрелата на съответните реки и имат насипни стени. – Б.пр.


[Закрыть] на Грийн. А над тях витаят цените на спешните сделки99
  „Спешна сделка“ е вид инструмент за запълване на внезапно възникнала, непосредствена нужда; цените и обемите на допустимите спешни сделки най-често се контролират на правителствено ниво. – Б.пр.


[Закрыть] по притоци и фючърсни оферти, скролвани през НАСДАК, както и налични на свободния пазар опции за покупка, ако на господарката ѝ се наложи да презареди дълбините на „Лейк Мийд“ – безпощадните цифри, които управляваха света на Кейс така неумолимо, както тя се разпореждаше в този на Анхела и Бракстън.

– Току-що приказвах с любимия ти адвокат – осведоми я Веласкес.

– Моля те, кажи ми, че не си го дразнил отново!

– Този pendejo е голям боклук.

– И ти не си цвете, да знаеш. Разполагаш ли с всичко необходимо?

– Е, Бракстън ми даде един куп отсечени дървета, това е ясно – Анхела размаха папката с документите от съда. – Не знаех, че още съществува толкова хартия.

– Държим да сме сигурни, че всички сме на една и съща страница – отвърна Кейс сухо.

– По-скоро на едни и същи петдесетина страници.

Кралицата на Колорадо се засмя:

– Това е първото правило на бюрокрацията – струва ли си едно съобщение да бъде пратено, значи си струва да се праща в три екземпляра.

Анхела излезе от „Каскейд трейл“ и се насочи надолу към асансьорите, които щяха да го изстрелят до централния паркинг. Каза:

– Смятам до час да съм във въздуха.

– Ще ви държа под око.

– Рутинна задачка е, шефке. Тия хартии на Бракстън имат към сто различни подписа и твърдят, че мога да правя каквото си искам. Типичните заповеди за прекратяване на дейността – точно по старата школа. Обзалагам се, че „Камилите“ биха могли да се справят и сами. То си е същинска прехвалена пощенска услуга.

– Не – отсече Кейс сурово. – „То“ си е десет години менкане на шапките в съда и държа да приключи вече. Този път завинаги. Омръзна ми да раздавам разрешителни за живеене в „Сайпръс“ на племенниците на разни съдии само за да мога да продължа да обжалвам нещо, което ни принадлежи по право.

– Нямаш грижи. Когато приключим, Карвър Сити няма да знае на кой свят е.

– Добре. Дръж ме в течение за края на операцията.

Тя затвори. Анхела хвана един експресен асансьор точно преди затварянето на вратите. Приближи до стъклото, а кабината започна пропадането си в бездната. Ускоряваше главоломно през нивата на аркологията. Прелитаха край хора като мъгляви сенки – майки, бутащи двойни колички, почасови „приятелки“, цъфнали в обятията на уикенд приятелите си, туристи от цял свят, щракащи снимки и пращащи у дома съобщения, че са видели Висящите градини на Лас Вегас. Папрати, водопади и кафенета.

На развлекателните етажи беше време за смяна на крупиетата. В хотелите целодневните купонджии би трябвало тъкмо да се будят, да гаврътват първия си шот водка, да пръскат блясък по кожата си. Камериерки и сервитьори, пикола и готвачи, както и екипите по поддръжката би следвало да бачкат като хали в стремежа да задържат работните си места и в борбата да запазят разрешителните си за живеене в „Сайпръс“.

„Всички сте тук заради мен – помисли си Анхела. – Без мен до един щяхте да сте малки пустинни плевели без корен. Мънички тела от кост и кожа като хартия. Без зарове за хвърляне, без курви за купуване, без колички за бутане, без питие под ръка, без работа за вършене… Без мен сте нищо.“

Асансьорът стигна до дъното и звънна тихо. Вратите се отвориха пред автомобила на Анхела, марка „Тесла“, вече докаран от пиколото.

Половин час по-късно Анхела крачеше през нажежения плац на въздушна база „Мълрой“, от асфалта на вълни се вдигаше омара и слънцето залязваше окървавено над Спринг Маунтийнс. Сто и двайсет градуса1010
  120F – приблизително 49°C. – Б.пр.


[Закрыть] и светилото едва сега привършваше работния си ден. Прожекторите на базата грейнаха и прибавиха и своя дял към жегата.

– Документите ни в теб ли са? – надвика воя на „Апачите“ Рейес.

– Властите ще ни ближат пустинните задници! – размаха пачката хартии Анхела. – Поне през следващите четиринайсет часа, де.

Рейес едва-едва се усмихна в отговор, просто се обърна и се захвана да издава заповеди за излитането.

Полковникът беше едър и чернокож, служил в разузнавателните служби на морската пехота в Сирия и Венесуела, преди да влезе в топилнята в Сахел1111
  Сахел – пограничната зона на Сахара и Судан в Африка. – Б.пр.


[Закрыть] и после в Чиуауа и накрая да се намърда на сегашното си топло гнезденце при гвардейчетата от Невада.

Казваше, че щатът плащал по-добре.

Рейес махна на Анхела да се качи в командния хеликоптер. Около тях нападателните машини до една завъртаха перки, гълтайки синтетичното гориво с барели – Щатската гвардия на Невада, известна още като отряд „Камилите“, също и като „ония шибани партенки от Вегас“, зависи точно по чий задник в момента е било палнато снопчето ракети „Хадес“ – всички те се стягаха да наложат волята на Кейтрин Кейс върху враговете ѝ.

Един от гвардейците метна на Анхела защитна жилетка. Той намъкна кевлара, докато Рейес се настани в командирското кресло и взе да издава заповеди. Веласкес включи военните очила и слушалката в интеркома на вертолета, така че да чува разговорите.

Летящата им крепост се юрна към небето. В очите на Анхела потече потокът данни от пилотското „оче“, военните графити шареха Лас Вегас с ярки настойчиви етикети: изчисления за мишените, съществените структури, маркери „свой/враг“, сведения за ракетите „Хадес“ и информация за 50-калибровите муниции за долната картечница, предупреждения за горивото, топлинни сигнали от земята…

Деветдесет и осем цяло и шест градуса1212
  98,6F – 37°C. – Б.пр.


[Закрыть].

Човешки същества. Едни от най-хладните обекти наоколо. Всяко едно – маркирано, без да го знае.

Една девойка от отряда се приближи да провери дали Анхела е закопчан добре. Той се ухили, докато момичето проверяваше коланите му. Мургава, с черна коса и очи като въглени. Прочете името ѝ на табелката – Гупта.

– Мисля, че знам как да се закопчавам, а? – надвика Анхела рева на двигателите. – Навремето и с това съм се занимавал.

Гупта дори не се усмихна:

– Нареждане на мисис Кейс. Ще излезем големи глупаци, ако се разбием и ти останеш на място само защото не си си затегнал колана.

– Ако се разбием, всички остават на място.

Тя обаче пренебрегна възраженията му и все пак го провери. Рейес и отряд „Камили“ не оставяха нещата наполовина. С времето се бяха окичили със собствени елегантни ритуали, полирани до огледален блясък.

Гупта каза нещо в микрофончето си, а после се закопча на собствената си седалка зад паравана за картечницата на вертолета.

Стомахът на Анхела се обърна, когато леталото им се наклони странично, за да се присъедини към формацията на останалите летящи хищници. Обновяването на статуса се търкулна по военните му цайси, по-ярко от нощния пейзаж на Вегас:

ВСЮН 6602, излетял.

ВСЮН 6608, излетял.

ВСЮН 6606, излетял.

През полезрението му скролнаха още знаци и цифри. Дигитално потвърждение за почти невидимия стършелов орляк, изпълващ чернеещото небе и сега полетял на юг.

В слушалките изпука гласът на Рейес:

– Начало на операция „Медено езеро“.

Анхела се засмя:

– Кой измисли тази щуротия?

– Харесва ли ти?

– Обичам медовина1313
  Игра на думи с името на „Лейк Мийд“ (Lake Mead) – язовирът е наречен на Елууд Мийд, управлявал „Болдър Каньон Проджект“ до 1936 г. Фамилията му се превежда като „медовина“. – Б.пр.


[Закрыть].

– Всички си падаме по нея.

А след това се понесоха на юг към въпросния бидон с медовина: двайсет и шест милиона квадратни акър-фута1414
  Акър-фут: американска мярка за дебит на вода, използвана за по-големи водоизточници; 1 акър-фут е равен на 1233 куб.м вода. Прието е, че един акър-фут е водата, необходима годишно на средностатистическо семейство. – Б.пр.


[Закрыть] воден запас поначало, сега наполовина намалени благодарение на Сушавото татище. Оптимистично езеро, създадено в оптимистични времена, сега спаружено и на всичкото отгоре пълно с тиня. Спасително въже, вечно под заплаха и винаги уязвимо, все на косъм да слезе под нивото на Помпа №3 – критичната венозна система, която поддържа сърцето на Лас Вегас в движение.

Под хеликоптера се разгръщаха светлините на централен Вегас – неонът на казината и аркологиите „Сайпръс“. Хотели и тераси. Куполи и замъглени от конденза вертикални ферми, потънали в хидропонна зеленина и озарени от пълноспектърно осветление. Надраскани из пустинята геометрични шарки от светлина, до една – прихлупени от електронните графити на бойния език на отряд „Камили“.

През военните очила се процеждаха рекламни пана с обещания за представления и купони, питиета и пари и се превръщаха в точки за нападение и пробив. Плътно нагъчканите градски каньони, предназначени да насочват пустинните ветрове, ставаха на снайперистки алеи. Фосфоресциращата фотоволтаична боя по покривите предлагаше площадки за парашутисти. Аркологиите „Сайпръс“ се обърнаха на зони за приоритетно нападение, подсигурили предимството на високия терен, понеже превземаха безапелационно хоризонта на Вегас и се извисяваха над всичко останало – по-големи и амбициозни от взетите накуп предишни експерименти на Греховния град в областта на фантастичното.

Вегас свърши с отсечена черна граница.

Бойният софтуер започна да маркира живи същества – студени участъци в тъмната горещина на хилядолетния околоградски скелет: безброй квадратни мили сгради, които не ставаха за друго, освен за дърва за горене и добив на медни жици, понеже Кейтрин Кейс беше решила, че вече не заслужават вода.

Мракът нарядко бе перфориран от самотни лагерни огньове – фарове, маркиращи местоположението на прогонени тексасци и зонъри, които нямат достатъчно пари да се заселят в аркология „Сайпръс“ и нямат накъде другаде да бягат. Кралицата на Колорадо беше извадила докрай душата на тези предградия – първите ѝ гробища, сътворени за броени секунди, след като спря водата в тръбите им.

– Ако не могат да си охраняват проклетите водни запаси, да пият прахоляк! – беше отсякла Кейс.

Заради това жертвите още ѝ пращаха смъртни заплахи.

Хеликоптерите пресякоха последната буферна зона на разбитите предградия и излязоха над откритата пустиня. Първозданният пейзаж, вехт като в Стария завет. Креозотни храсти1515
  Larrea tridentata, тризъба ларея. – Б.пр.


[Закрыть]. И трънлива и самотна късолистна юка1616
  Yucca brevifolia. – Б.пр.


[Закрыть]. Туфи пустинна растителност, сухи петна, светли зърнисти пясъци, кварцов чакъл…

Пустинята вече беше напълно черна и се охлаждаше, след като острата като скалпел стъргалка на слънцето се беше вдигнала от земята. Там, долу, би трябвало да има животни. Почти безкосмести койоти. Гущери и змии. Бухали. Цял свят, който оживяваше само когато слънцето залезе. Цяла екосистема, изникваща от леговища изпод скали, юка и ларея.

Анхела гледаше малките термални маркери на оцелелите пустинни обитатели и се чудеше дали пустинята отвръща на погледа му – дали някой кльощав койот се взира нагоре към приглушения вой на прелитащите над него хеликоптери на „Камилите“ и се чуди какви ли са тези хвърковати хора.

Измина един час.

– Наближаваме – обади се Рейес и наруши покоя. Говореше почти с благоговение. Анхела се наведе напред и се взря.

– Ето я – обади се Гупта.

Черна панделка на река, виеща се през пустинята, врязана между назъбените планински вериги.

Сияйна лунна светлина се плискаше върху водата и я режеше на сребърни слитъци.

Река Колорадо.

Тя криволичеше като змия през светлия пустинен пейзаж. Калифорния още не беше вкарала този участък от течението в сламка, но щеше да го стори. Цялото това изпаряване – не бива да оставяме слънцето да краде водата. За момента обаче реката все още течеше на открито, разголена под небето и пред мрачните погледи на гвардейците.

Анхела надзърна към реката, удивен както винаги. Радиобръщолевенето на екипажите заглъхна и всички се смълчаха при вида на толкова много вода.

Дори и силно смалена от сушата и оттоците, Колорадо пробуждаше благоговейна треска. Седем милиона квадратни акър-фута годишно – вярно, от първоначални шестнайсет милиона… но при все това – толкова много вода, просто ей така плискаща се по земята…

„Нищо чудно, че индийците боготворят реките“, помисли си Анхела.

Във върховата си форма Колорадо бе достигала над хиляда мили1717
  Над 1600 км. – Б.пр.


[Закрыть] дължина – от белоснежните Скалисти планини надолу през червените скални каньони в Юта и чак до синия Пасифик шуртяла бърза и без прегради. И откъдето минавала, животът процъфтявал.

Стигало фермерът да сложи тръба, строителят да изкопае кладенец до нея или собственик на казино да пусне помпа в реката, и човек можел да се опие от предлаганите от Колорадо възможности. И в 115-градусовата жега1818
  115F – 45°C. – Б.пр.


[Закрыть] животът можел да процъфтява. В пустинята можел да се раззелени цял град. Реката била благословия, даденост като тази на Дева Мария.

Анхела се чудеше как ли е изглеждала реката по времето, когато все още течала свободна и бърза. В днешно време нивото ѝ беше ниско, а течението – лениво, спряно зад огромни язовирни стени. „Блу Меса“, „Флейминг Гордж“, „Мороу Пойнт“, „Солджър Крийк“, „Навахо“, „Глен Каньон“, „Хувър“ и всички останали. И навсякъде, където стените задържаха реката и притоците ѝ, се образуваха езера, отразяващи пустинното небе и слънце. „Пауъл“. „Мийд“. „Хавасу“…

В днешно време до границите на Мексико не достигаше и капка вода, без значение колко оплаквания постъпваха по повод Спогодбата за река Колорадо1919
  Спогодба за река Колорадо (Colorado River Compact) – споразумение от 1922 г., което разпределя между седем щата общо 15 милиона акър-фута (586 м³/сек дебит) от р. Колорадо. – Б.пр.


[Закрыть] и Речния законник2020
  „Речният законник“ (The Law Of The River) – сборът споразумения, федерални закони, съдебни решения и постановления, договори и регулативни направления, според които се разпределя и стопанисва водата на р. Колорадо между седемте граничещи с нея щата и Мексико. – Б.пр.


[Закрыть]. Децата в Картелните щати2121
  Превзетото от наркокартелите Мексико. – Б.пр.


[Закрыть] израстваха и умираха с мисълта, че Колорадо е просто легенда като чупакабра, за когото беше разказвала старата abuela2222
  Abuela (исп.) – баба, старица. – Б.пр.


[Закрыть] на Анхела. По дяволите, че по-голямата част от Юта и Колорадо не успяваха да се доберат до водата, която изпълваше каньоните под хеликоптера на Анхела.

– Десет минути до контакт – обяви Рейес.

– Има ли вероятност за съпротива?

Полковникът поклати глава:

– Зонърите не държат кой знае каква защита. Повечето им отряди все още са на мисия в Арктика.

Това беше дело на Кейс, смазала лапите на глутница политици от Източния бряг, на които не им пукаше какво, мътните го взели, става от тази страна на Континенталната черта. Тя беше задавила онези свинеглави копелета с курви и кокаин и с огромни шумолящи океани от супер-ПАК2323
  Super-PAC (от PAC – political activity committee) – относително нов тип „политически активистки клубове“, възникнали след 2010 г. в САЩ, които събират неограничени суми от компании, съюзи, асоциации и индивиди с основна цел използването им за реклама/антиреклама на политически фигури. Традиционните ПАК имат право да даряват средства директно на политическите кандидати, докато супер-ПАК по закон нямат такова право. – Б.пр.


[Закрыть] кинти, така че когато началник-щабовете2424
  Има се предвид Комитетът на началник-щабовете, Joint Chiefs of Staff – орган за планиране и управление на военните сили на САЩ. – Б.пр.


[Закрыть] откриха отчаяната си нужда да защитят петролопроводите на пясъчните си залежи на север, по съвпадение се оказа, че единствените, способни да свършат тази работа, са пустинните плъхове от Аризонската национална гвардия.

Анхела си спомни репортажите по новините, докато ги изпращаха – енергийните защитници вдигаха врява от всички фийдове. Беше му забавно да гледа как журнотата бият патриотичните барабани, за да си вдигат рейтинга. Да карат жителите на щатите пак да се чувстват като яката американска работа. Журнотата ги биваше поне за това. Даваха на американците шанс поне за секунда пак да се почувстват големите яки пичове.

Солидарност, бейби.

Двете дузини вертолети на „Камилите“ се спуснаха на косъм от черната вода в речния каньон. Щяха да се носят по криволиците, обградени от двете страни от стръмни скатове, и да следват течните завои на Колорадо до целта.

Анхела започваше да се хили под притока на познатата адреналинова вълна, която се надига, когато залозите са сложени на масата и на играчите им остава само да открият какво се спотайва в колодата на дилъра.

Притисна съдебните заповеди към гърдите си. Всичките тези печати и холограмни марки. Целият ритуал на съдебни дела и обжалвания, всичките – водещи до миг, когато най-накрая двете страни могат да си свалят ръкавиците.

Аризона така и нямаше да разбере какво ги е сполетяло.

Анхела се разсмя.

– Времената се менят!

Гупта му хвърли поглед през рамо от мястото си зад картечницата:

– Какво точно рече?

Тя беше млада, осъзна Анхела, също като него, когато Кейс го сложи в гвардията и му одобри веднъж завинаги щатското жителство. Беден и отчаян емигрант в търсене на начин – какъвто и да е – да остане от правилната страна на границата.

– На колко години си? – попита. – Дванайсет?

Тя го изгледа мръснишки и се съсредоточи отново върху системите си за прицел.

– На двайсет, старче.

– Не изгаднявай – той посочи надолу към Колорадо. – Твърде млада си да помниш как беше едно време. А беше така, че всички сядахме на масата с банда адвокати и хартиите им, бюрократи с джобни протектори2525
  Джобен протектор – пластмасово пликче с размера на джоб на риза, което предпазва от изтичане на мастило от поставените в джоба химикалки. Патентован в САЩ. – Б.пр.


[Закрыть]…

Той замълча, като си припомни онези първоначални дни, когато го раздаваше телохранител на Кейтрин Кейс при всичките ѝ срещи с разни плешиви бюрократи, градски водни мениджъри, Бюрото по мелиорациите2626
  Бюро по мелиорациите (Buro of Reclamations) – федерална агенция за управление на напояването и водните запаси. – Б.пр.


[Закрыть], Министерството на вътрешните работи. Всички те говореха за акър-футове, правилници и сътрудничество при напояването, водна ефикасност, рециклиране, водно банкиране, намаляване на изпаренията и покриване на речните легла, ликвидиране на тамарикса, китайската роза и върбите. На практика се опитваха да прередят шезлонгите на палубата на голям, стар „Титаник“. До един играеха играта по правилата, като вярваха, че има начин всички да бръкнат в меда – преструваха се, че ще могат да си сътрудничат и ще намерят заедно изход от ситуацията, ако просто здравата нахитреят по темата.

И накрая Калифорния скъса книжката с правилата и избра нова игра.

– Нещо важно ли казваше? – притисна го Гупта.

– Не – Анхела поклати глава. – Играта се промени, това е всичко. Кейс много я биваше в онази, старата игра… – той сграбчи седалката си за опора, понеже хеликоптерите изникнаха над ръба на каньона и се спуснаха стремглаво върху мишената си. – Но и в новата игра се справяме прилично.

В мрака пред тях сияеше целта – цял комплекс, кацнал самотно в пустинята.

– Ето го.

Светлините започнаха да гаснат.

– Знаят, че идваме – обади се Рейес и захвана да издава бойни команди.

Хеликоптерите се разгърнаха и си избраха удобни мишени още докато влизаха в обхват. Собствената им машина се гмурна по-ниско, подкрепена от чифт помощни дронове. Военните очила на Анхела му показваха още една група хеликоптери право пред тях да разчиства въздушното пространство. Той стисна зъби, когато започнаха да се спускат и да се клатят, подбрали случайни траектории в очакване да видят дали от земята ще се опитат да ги подпалят.

На далечния хоризонт се виждаше оранжевото сияние на Карвър Сити. Къщи и офиси: ярки и озарени, халото на градската среда, засияло на фона на нощното небе. Всичките тези електрически лампи. Цялата тази енергия.

Всичкият този живот.

Гупта изстреля няколко откоса. Долу пламна нещо – същински фонтан от пламъци. Вертолетите се спуснаха над предната фасада на помпените и водопречиствателни инсталации. Навсякъде беше пълно с тръби и басейни.

Черните „Апачи“ накацаха по покриви и паркинги, спуснаха се на асфалта и изплюха пехотинци. Един след друг хеликоптерите се приземяваха с бръмчене като гигантски, сияйни водни кончета. Въздушната вълна от перките вдигаше облаци кварцов пясък, който жулеше лицето на Анхела.

– Време е за шоу! – Рейес му махна.

Анхела провери за последно защитната си жилетка и щракна каишката на шлема под брадичката си.

Гупта го гледаше с усмивка.

– Искаш ли оръжие, старче?

– Защо ми е? – попита я той и скочи на земята. – Нали затова ви водя с мен?

Гвардейците се строиха около него. Отрядът им се втурна към главния вход на станцията.

Взеха да светват прожектори и работниците се заизсипваха навън, наясно какво се задава. „Камилите“ държаха пушките си вдигнати и готови за стрелба и не отлепяха поглед от мишените пред себе си. От интеркома на Гупта бълваха усилени от високоговорителите заповеди:

– Всички на земята. Долу! ЛЯГАЙТЕ!

Цивилните се проснаха на пясъка.

Анхела изтича покрай сгушена и ужасена жена и размаха документите си. Надвика воя на хеликоптерите:

– Да се навърта наоколо някой си Саймън Ю?

Жената беше твърде уплашена да говори. Пълничка, бяла и с кестенява коса.

Анхела се ухили:

– Хей, госпожо, просто доставям съдебна заповед!

– Вътре – изпъшка тя най-накрая.

– Благодаря – той я плесна по гърба. – Защо не изведеш всичките си колеги оттук? В случай че нещата станат напечени?

Заедно с войниците избиха вратите на водопречиствателната станция – настръхнал с оръжия клин с Анхела в сърцевината си. Цивилните се залепваха по стените, докато „Камилите“ газеха наред.

– Вегас е дошъл! – хилеше се Веласкес. – Хващайте се за палците, момчета и момичета!

Високоговорителите на Гупта давеха гласа му:

– Вървете си! Всички! Имате трийсет минути да евакуирате инсталацията. След това сте в нарушение!

Анхела и екипът му стигнаха до главните контролни зали – плоскоекранни компютри, следящи притока и качеството на водата, химическия ѝ състав, ефикасността на помпите – пълни с цяло стадо инженери по водата, които ги зяпаха като изненадани хофери2727
  Хофер – подобен на къртица бозайник от род Geomys (гофърови), който си копае система от тунели и агресивно си я пази. – Б.пр.


[Закрыть], докато се надигаха иззад работните си станции.

– Къде ви е началникът? – попита ги Анхела. – Търся някой си Саймън Ю.

Един от мъжете се изправи:

– Аз съм Ю.

Слаб и загорял, оплешивяващ. С преметнати кичури коса върху плешивото. По бузите му – стари белези от акне.

Докато „Камилите“ се разгръщаха и обезопасяваха контролната зала, Анхела му подхвърли документите:

– Затваряме ви.

Ю хвана тромаво папката.

– Няма да стане тая! Тече обжалване!

– Обжалвайте колкото си щете, но утре – отвърна Анхела. – Тази нощ имате заповед да затворите. Провери подписите.

– Снабдяваме сто хиляди души! Не можеш просто да им врътнеш кранчето.

– Съдиите твърдят, че имаме пълно право – отвърна Анхела. – Трябва да се радваш, че ви оставяме да задържите каквото вече сте всмукали в тръбите си. Ако хората ти пестят, даже ще изкарат няколко дни на кофи, докато успеят да се разкарат.

Ю ровеше в документите.

– Но това решение е фарс! Работим по спирането му и ще бъде отменено. Това решение… та то се крепи на косъм. Утре няма да го има!

– Знаех си, че ще кажеш нещо такова. Проблемът е, че точно в момента не е утре. Днес си е. И днес съдиите твърдят, че трябва да спрете да крадете водата на щата Невада.

– Ще ви подведем под отговорност! – избълва Ю. Направи героичен опит да се вземе в ръце. – И двамата знаем колко е сериозна ситуацията. Каквото и да стане с Карвър Сити, на твой гръб ще е. Ние имаме камери навсякъде. Всичко ще се излъчва публично. Няма да искаш да ти виси над главата, когато утре решенията започнат да падат!

Анхела си каза, че оплешивяващият бюрократ му се нрави. Саймън Ю се беше посветил на работата си. Имаше аурата на онези правителствени типове, които се хващат на бачкане от желание да подобрят света. Истински слуга на народа от старата школа, посветен на старозаветната „полза за народа“.

И гледай докъде се е докарал – да убеждава Анхела. Играе си на „Нека се държим като възрастни хора и да не прибързваме“.

Много кофти, че играта, която се върти в момента, е друга.

– … това ще ядоса много важни хора – продължаваше Ю. – Няма начин да ви се размине. Властите няма да допуснат да се случи такова нещо.

Беше малко като среща с динозавър, реши Анхела. Страшничко за гледане, но всъщност как, по дяволите, е оцелял досега този тип?