Текст книги "Робинята"
Автор книги: Максим Якубовски
сообщить о нарушении
Текущая страница: 8 (всего у книги 26 страниц)
Спряхме пред хотела и наехме стая 1313 от смотан администратор с усмивка с размерите на Айова. Филис отключи вратата към мърлявата стая и извади бутилка уиски от хартиена кесия. Напълни две мръсни водни чаши и погълна и двете.
– Луда съм по теб, Уолтър – въздъхна тя, като се вдигна на пръсти и ме целуна свирепо, захапвайки долната ми устна до кръв.
Аз бях злочестият загубеняк, заловен в еротичните нокти на коварната фатална жена. Играех игра, чиито правила не знаех. Не познавах и играчите. Филис ме накара да коленича на изтрития мокет и ми заповяда да оближа черните й високи токчета.
Вдигнах очи към дългите крака, обути в черни чорапи, и към черната пола, под която нямаше бельо. Тя ми махна нетърпеливо и аз сведох глава и облизах връхчето на обувката й.
Златна гривна проблясваше на левия й глезен. Сключих треперещите си пръсти около него, вдигнах крака й и прокарах език по излъсканата кожа. После облизах и другото токче.
Филис свали розовия си пуловер, вдигна ръце към гърдите си и стисна втвърдените зърна. Поднесе острото си токче към лицето ми и аз послушно го засмуках в отчаяното си желание да й доставя удоволствие.
След като боготворих краката й достатъчно дълго, тя разкопча полата си и я плъзна надолу по голите си крака. Махна ми и аз изпълзях между дългите й крака, където без колебание набутах език в русата й козина.
– Да! – изстена тя и зарови пръсти в косата ми. – Лижи ме, Уолтър!
Сграбчих стегнатите й бедра и енергично я заблизах. Тази вечер тя бе още по-влажна. Ароматните й сокове и уханието на мускус замаяха главата ми.
– Достатъчно! – спря ме тя и ми нареди да стана и да се съблека.
Избърсах устата си с ръка, надигнах се и свалих дрехите си, като огледах мизерната стаичка за издайническия дим. Филис ми посочи напуканото огледало на стената и реших, че е двупосочно, като онези в полицията. После тя ме събори на леглото и се метна върху мен.
Хвана члена ми, насочи го към влажните си устни и седна върху него.
– Мммм, страхотно е, Уолтър – измърка и заби алените си нокти в космите по гърдите ми.
Стиснах гърдите й и се опитах да отговоря на енергичните й движения с тласък нагоре. Но нямах нито сила, нито енергия. Филис обаче яздеше диво пениса ми и ме чукаше свирепо.
Вехтото легло скърцаше в агония. Блондинката забърза ритъма. Таблата се удряше в олющените тапети. Лежах в локва от пот, тялото ми бе отпуснато, но членът ми тръпнеше от сексуално електричество.
– Да, Уолтър! Да! – изпищя Филис.
Тя заби нокти в гърдите ми и ме заязди като луда. Накрая изпотеното й тяло се загърчи в див оргазъм заедно с моето. Щастливите й крясъци заглушиха задъханото ми скимтене, когато се изпразних в дълъг оргазъм, но лишен от всякакви чувства.
Внезапно вратата се отвори и видях мъж. Огромен тип с размерите на мечка.
– Знаех си, че ми изневеряваш! – изкрещя той на Филис. – А ти ще умреш, задник! – обърна се той към мен.
Филис отново заби нокти в плътта ми и ме прикова към леглото. Раздвижи се бавно върху члена ми и погледна презрително здравеняка до вратата.
– Най-после се усети, а, Ник?
Великанът се вторачи в нея, а огромните му, космати ръце се свиха в юмруци.
– Уолтър, запознай се със съпруга ми, Ник – каза Филис/Бриджит/Деби/Кора/Криси.
После ме целуна смъртоносно.
Събудих се с вик и отблъснах черния ангел от себе си с нечовешки усилия. Скочих на крака. Не знаех какво точно ставаше, по дяволите, но бях сигурен в едно: бях определен за реалната роля на изкупителната жертва. Щях да бъда обвинен, изоставен и съсипан. Не се съмнявах в това.
Внезапно мъжът затрепери, а месестото му лице полилавя.
– Не забравяй сърцето си, скъпи – ухили се жена му зловещо. – Тръшни се от инфаркт или пък пречукай любовника ми – няма значение. И в двата случая Синджин и аз ще получим ресторанта и ще бъдем заедно.
Огледах отчаяно русото парче лед. Но беше прекалено късно за сълзи. Хвърлих се към здравеняка и го накарах да залитне към стената в коридора, стиснал гърдите си.
Полетях надолу по стълбите навън в тъмния град, между полунощ и разсъмване. Нощен беглец, профучаващ по кошмарна тъмна уличка без име. С последни сили успях да се метна на минаващия покрай мен камион и изчезнах от града.
Смотан загубеняк беглец в опасна територия и съвсем сам. Тип, отбил се в крайпътна кръчма, обречен в мига, когато отвори вратата. Можеше ли изобщо да предположа?
ИЗБУХЛИВОСТ
НИКИ МАДЖЕНИС
Франки се появи неочаквано.
В бара, където се срещнаха за първи път, той махна на Сал и я покани в сепарето си. Имаше великолепна усмивка и издишаше дим, докато говореше, така че тъмното ъгълче на кръчмата се изпълни със синя мъгла.
– Много си красива, знаеш ли?
Сал се усмихна и седна. Отпи от джина си и задържа бучката лед в уста, докато от нея остана само малко студено парченце.
– Но ще съм още по-красива гола, нали?
– Вероятно. Всъщност си мислех, че искам да те видя с пусната коса.
Сал автоматично вдигна ръка към косата си. Тази вечер я бе изправила, намазала с гел и вдигнала на кок. Няколко непокорни кичура се спускаха покрай лицето й.
– Защо не я пуснеш, сладурче?
Сал сдъвка парченцето лед. Прикова очи в неговите и разкопча шнолата. Косата й се спусна като дълга черна завеса до кръста.
– Много по-добре – кимна той. – А сега да поговорим за голотата.
Той се наведе напред и ръцете му почти докоснаха тези на Сал върху масата.
Когато най-после се протегна да я докосне, тя си знаеше какво ще стане. Но все пак й харесваше очакването и възбудата на силното желание.
– Какво ще правиш в петък вечер? – попита той.
В петък Сал го очакваше търпеливо. Позвъни се точно в осем и половина и тя подскочи като ударена от електрически ток. Насили се да не се втурне да му отвори и се опита да говори спокойно.
– Ало? – каза в домофона.
– Рапунцел, Рапунцел, разпусни си косата – засмя се той.
След един час бяха в леглото.
Това се превърна в петъчната им игра. Както той искаше, всяка седмица Сал вдигаше косата си на кок, парфюмирана и блестяща от балсама. Обличаше натруфени тоалети: копринени чорапи, корсети, дантелени комбинезони, високи токчета и безукорен грим, панделки и малки перлени копчета. Франки я харесваше издокарана и готова да бъде разопакована.
Той пристигаше точно в осем и половина. Никога по-рано, никога по-късно.
Понякога Сал предлагаше да излязат на вечеря или на кино, но Франки винаги отхвърляше идеите й.
– Нека да си останем тук – казваше той. – Предпочитам те гола.
След няколко седмици тя спря да предлага. Все пак също като него бе луда по петъчните игри. Гореше от напрежение, когато ги очакваше. Всеки път с приближаването на петъка, чувстваше как я завладява мрачната странна магия на ритуала им. Струваше й се, че чува дрънкане на барабани отдалеч, което се усилваше в края на седмицата. В петък, в осем и половина вечерта, шумът им я оглушаваше.
Беше вдигнала косата си с фиби и два черни емайлирани гребена, Когато Франки й каза какво иска, тя се обърна към позлатеното огледало над масата. Знаеше, че той обича да я наблюдава как вдига ръце, сваля гребените и разпуска косата си. Тя го гледаше в огледалото. Очите му проследиха дългата грива, която се спусна до кръста й. Сал разлюля глава и стаята се изпълни с ухание на кокос.
Застанала пред огледалото, тя зачака.
– Съблечи се – нареди й той.
Ръцете й трепереха, докато разкопчаваха копчетата и сваляха дрехите. Тя ги срита настрани и застана гола пред него. Той не й позволяваше да се покрие с ръце.
– Отпусни ръце настрани.
Сал знаеше, че Франки харесва контраста – тъмна коса и бледа кожа. Любимите му части бяха тези, които никога не виждаха дневна светлина. Задържаше се най-дълго по тях с ръце, език и зъби. Галеше дългия й врат и деликатната кожа от вътрешната страна на ръцете й. Извивките на гърдите й. Интимните й части.
Тя се бръснеше грижливо и бе гладка като коприна. Само миниатюрно снопче покриваше клитора й, достатъчно съблазнително за Франки, за да го подръпва с дългите си като на пианист пръсти. След няколко дни Сал се обриваше и малки косъмчета поникваха от червени петна, но си струваше заради петъчните нощи, в които виждаше как очите на Франки потъмняват, усещаше как меките му устни изучават слабините й.
Когато се чукаха, той я притискаше надолу, плъзваше се в нея като нож и се движеше толкова бавно, че тя се чувстваше пропаднала в дълбоко безкрайно пространство. Беше секс като нощното небе – безмълвен и величествен. А кожата му с цвета на мед бе стегната и идеална. Франки се сливаше с нея и двамата се превръщаха в две влажни листа, залепени заедно.
В даден момент оргазмът ги разделяше. Взрив, разцепващ вселената: нажежен до бяло, студен и ослепителен. Сал политаше в космоса сама в блаженството си. Струваше й се, че преставаше да съществува за няколко секунди. Съзнанието й бе напълно лишено от мисъл, но изпълнено с екстаз.
После лежаха в усуканите чаршафи, Франки заравяше ръце в косата й и й шепнеше думи, които тя не чуваше.
Сал трябваше да забележи предупредителните знаци, разбира се, но кой може наистина да различи опасността от удоволствието? Тя сънуваше кошмари: гротескни животни изскачаха от гардероба, електрически кабели се усукваха около глезените й, телефонни обаждания, в които другата страна мълчеше. Тя се будеше задъхана и стресната.
Минаха два-три месеца, без тя да забележи, че животът й се промени. Върху уикендите й бе спусната завеса. Петъците бяха свят ритуал. Получаваше седмичната си доза от обожанието на Франки в една-единствена прекрасна нощ.
След това, когато спяха, той се увиваше с косата й, сякаш бяха завързани заедно или плетяха нежна мрежа в съня си. Сал го оставяше да се сгуши до врата й и се чудеше дали и той се чувстваше хванат в капан като нея.
Останалата част от седмицата ставаше все по-безцветна в сравнение с петъците. Сал излизаше все по-рядко, като убеждаваше самата себе си, че има нужда да си почине от напрегнатите игри през уикенда. Но не искаше да си признае истинската причина: чакаше неочаквано обаждане от него. Трябваше да е наясно с нещата. Франки звънеше в четвъртък, точно в седем. Никога по-рано, никога по-късно. Седмица след седмица, ритуалът никога не се променяше. Но тя все пак чакаше, обзета от напразна надежда.
В нощта, когато тя се появи в дома му, без да го предупреди, беше повлякла малко куфарче зад себе си, бе издокарана с прозрачна черна блуза, тесен панталон и копринено бельо. Беше избрала кошмарно високи токчета, от онези, които я караха да върви с миниатюрни крачки, изпъчен назад задник и разлюлени бедра.
Очите му се присвиха, когато отвори вратата. Беше сряда. Срещата не бе по график.
Франки носеше костюм. Ризата му бе разкопчана на врата, а в ръката си държеше телефон.
– Какво се е случило? – попита той, като погледна стълбището зад нея.
– Нищо – усмихна се тя. – Просто исках да те видя.
Сърцето й се сви и заби лудо едновременно. Фалшива усмивка бе залепена на лицето й. Стоеше, държеше каишките на куфарчето си и се чувстваше като досаден търговски пътник, който се моли да му отделят малко време. Светлината в коридора зад Франки беше жълта и топла.
– Не се ли сети да ми звъннеш? – попита той, като задържа вратата с ръка.
Тя поклати глава и в момент на вдъхновение вдигна ръце и свали шнолата от кока си. Въздъхна и разлюля коса.
– Имах лош ден – обясни Сал. – Ще ме поканиш ли да вляза?
Мина цяла секунда. Във въздуха се носеше аромат на кокос.
– Разбира се – отвърна накрая той и отстъпи назад.
Апартаментът на Франки бе непозната територия. Токчетата й затракаха по излъскания под. Той я вкара в кухнята, наля й чаша вода от чешмата и я остави.
– Трябва да си взема душ – каза той.
Сал седна и се вторачи в зелените стени. Чу затварянето на вратата на банята, после шума от душа. Кухнята беше гола. Подът бе застлан с линолеум на черно-бели квадрати, а осветлението бе осигурено от редица халогенови лампи. В буркан на плота бяха прибрани лъжици за готвене, бъркалки и ножици. На стената бе закачен календар с излизащата от морето Венера. Под нея бяха обозначени дати с различни цветове фулмастер – червени и черни кръстове. Сал се вторачи в шифрираните дати и се размърда на стола. Обувките й стискаха.
Обзета от внезапно вдъхновение, тя събу високите обувки, излезе боса в коридора и провери затворените врати. Като крадец обмисли възможностите си и накрая отвори вратата в дъното на коридора.
Леглото на Франки бе огромно и разположено в средата на стаята. Завивките бяха усукани. Сал винаги бе смятала, че той е маниакално спретнат и видът на неоправеното му легло предизвика нежни чувства у нея. Стори й се, че бе видяла тайна, скрита в смачкания бял лен.
С бързи движения тя съблече дрехите си и ги остави на купчина върху стола. В курвенското си бельо се просна върху завивките в леглото на Франки. Дързостта й я възбуди и тя се овлажни.
Пое си дълбоко дъх и усети лек аромат, останал по чаршафите. Сладникаво-горчив и мускусен, едновременно познат и чужд. Когато дръпна завивките, ароматът се надигна към носа й и тя вдъхна мириса на друга жена. После видя дълъг червен косъм на възглавницата. Франки отвори вратата, още мокър от душа, увил хавлия около кръста си.
– Мамка му – изсумтя той под носа си. – Красива си.
Приближи се до нея, зарови пръсти в косата й, придърпа я към себе си и я целуна страстно. Сал усети меките му устни, влажната уста и нагорещената му кожа.
Тя се отдръпна и се надигна.
– Легни, Франки – нареди му тя.
– Заповядваш ли ми вече, сладурче?
Сал се усмихна широко.
Франки легна, а тя зае поза на стриптийзьорка. Наведе се бавно и разкопча жартиерите си. Свали чорапите и ги поднесе към Франки като дар.
– Стриптийз, а? Тази изненада ми харесва – ухили се той, приковал черните си очи в
нея.
Сал заобиколи леглото и той вдигна ръце към нея, но тя ги сграбчи здраво. Помъчи се да я целуне, но тя се отдръпна, събра китките му и ги притисна към дървената рамка на леглото. Едва тогава се наведе и залепи устни в неговите. Разсейваше го, докато усукваше чорап между решетките на леглото и го увиваше около китките му.
– Сал, бебче, не знаех, че си падаш по това.
Тя застана в края на леглото. Франки се засмя, а тя се усмихна мило и завърза глезените му. Смехът му беше напрегнат, едновременно изпълнен с очакване и тревога.
Сал го изпъна върху леглото.
– Не мога да помръдна – каза той.
– Знам.
Сал разкопча сутиена си и го метна на пода. Когато започна да развързва сатенените панделки на бикините си, Франки облиза устни.
Тя се приближи към него, размахвайки бикините си.
– Какво правиш сега? – попита Франки, когато ги прокара по глезена и нагоре по бедрото му, по надървения му член и към лицето му.
Остави го да вдъхне аромата й, после ги завърза стегнато над очите му.
– Сега ме чуваш, но не можеш да ме видиш – прошепна му тя.
Този път Франки не се засмя, а тежко преглътна.
Сал разпиля косата си по него, уви пениса му в нея, погъделичка топките му Франки изстена. С бавни, хипнотични движения, тя се люлееше напред-назад и го галеше с косата си. Членът му лежеше на корема му, дълъг и корав.
Франки се загърчи настрани, като повдигаше таза си и се молеше за още. Но Сал продължаваше нежното си изтезание. Спря едва когато членът му заподскача.
Боса и безмълвна, тя се отдалечи от него.
В празната стая Франки опъна чорапите, с които бе вързан, в опит да усети топлото й тяло.
Сал се върна след секунди и се наведе към ухото му Поднесе кухненската ножица към лицето му Щрак-щрак. Металните остриета се удариха едно в друго. Внезапно тялото на Франки се скова.
– Сал? – попита той, като завъртя глава към звука, после неволно се отдръпна
настрани. – Какво ста…
– ТТТттттттт.
Тя постави пръст на устните му и го накара да замълчи.
Сал се настани върху него с ножицата в ръка и разтърка клитора си в бедрото му. После се задвижи бавно, за да го накара да усети горещата й влага на сантиметри от пениса си.
Докато се люлееше, тя вдигна ножицата.
– Какво правиш, Сал? – попита Франки, но тя не отговори.
Дишането й се учести, когато започна да реже косата си на два сантиметра от скалпа си. Отрязаните кичури падаха върху Франки като листата на дърветата в късна есен. Тя знаеше, че той усеща по тялото си косата, която го гъделичкаше и галеше, усещаше и милувката на влагалището й по бедрото си. Клиторът й беше набъбнал болезнено и се търкаше диво в кожата му.
Оргазмът й започваше, но този път тя не потъваше в студеното блаженство. Намираше се някъде много по-близо до себе си. Коремът на Франки и усуканите чаршафи бяха покрити с отрязаните й кичури. Тя пусна ножицата на леглото, докато яздеше бедрото му към оргазма, който не искаше да сподели. Франки дори нямаше да може да види екстаза й. Само я чу как свърши шумно.
Когато се надигна от него, той започна да й се моли. Докато Сал се обличаше, той се тръшкаше и дърпаше лентите найлон, които го държаха здраво към леглото. Косата й го покриваше като черна вълна цунами, гъделичкаше го и го измъчваше, но не даваше облекчение на недокоснатия му корав член.
Сал го остави в леглото, обсипано с кичурите й и дългия издайнически червен косъм.
Франки може да си се кефи на косите, помисли си тя, докато вървеше към къщи с високо вдигната глава, а пролетният ветрец галеше голия й врат. Краката й бяха боси, не носеше бельо, а косата й вече я нямаше. Той можеше да задържи всичко. За първи път от месеци Сал се почувства свободна.
СУШЕНЕ
САМДЖЕЙН
– Шибан боклук! – извика Кей и скочи от пералнята.
Уредът беше почти мъртъв, а частите му – придържани от промишлена лепенка. Несъмнено тя се нуждаеше от нова пералня, по проклетото нещо й създаваше проблеми в най-важните моменти и понякога Кей си мислеше, че просто се възползваше от силата си върху нея. Тя изръмжа вбесено и срита пералнята с всичка сила. В същия миг уредът заработи отново, като вибрираше лудо, по-шумно от излитащ самолет. Кей светкавично седна отгоре. След десет секунди тя свърши диво, стенейки от удоволствие. Усилието очевидно бе изчерпало и последните остатъци от енергия на уреда, защото, едновременно с оргазма на Кей, пералнята експлодира.
– Мамка му!
Кей, която бе хвърлена на пода, се вторачи в локвата от сапунена вода, обсипана с изгорени жици и вонящи дрехи. Въздъхна ядосано, когато си помисли за предстоящите разходи. Колко ли струваха пералните напоследък? Сигурно идваха с всички възможни допълнения – вграден факс, телефон и интернет връзка. Май щеше да е по-добре да си купи просто един мощен вибратор. Винаги можеше да изпере дрехите си в мивката. Но пък пералнята беше важно нещо. Без нея не би достигала такова върховно удоволствие. Трябваше да я подмени.
– Майната й – промърмори, като се надигна и излезе от кухнята, за да обмисли положението.
Кей живееше прост живот. Апартаментът й бе семпъл и почти отчайващо спартански. Имаше три помещения: кухня, спалня/хол и баня. Холът, където се намираше в момента, съдържаше само вехт матрак, одеяла, проснати на голия дървен под, и малък телевизор в ъгъла. Кей не се интересуваше от изкуство или украшения. Смяташе ги за безсмислен излишък. Наслаждаваше се на собствената си компания, макар че пералнята й се бе превърнала в необичаен приятел. Тази мисъл предизвика кратък прилив на тъга, но жалейният й период приключи бързо. Беше време за нещо ново. Но как? Трябваше да намери поне двеста лири за приличен модел пералня с достатъчно висока скорост на цикъла за сушене. Но пък не разполагаше с такива пари. Всъщност въобще не разполагаше с пари.
Потисната, тя грабна чантата си от пода и излезе, за да огледа витрините на магазините. Бъркотията в кухнята си остана непипната. Щеше да се заеме с нея по-късно. Перспективата да разглежда скъпи перални през стъклата на витрините бе достатъчно тегава. Чистенето щеше да й дойде в повече.
Площад „Олд Едуард“ бе противно място. Тълпи хора се бутаха във всички посоки и вонеше на риба и месо от пазара. Вегетарианката Кей едва се сдържаше да не повърне от миризмата. Това, което й пречеше да яде месо, не бе любовта към животните, а мисълта за гнусните мазни пържоли и филета в стомаха й. Но дори без месарските щандове и стотиците хора, площадът все пак си бе гаден. Кей предпочиташе да избегне пазаруването винаги, когато бе възможно. В живота й бе имало само няколко случая, когато бе обзета от настойчивото желание да купува нещо. Седеше си в апартамента и си купуваше храна от магазинчето на ъгъла. А там не продаваха перални. Кофти работа. Ако продаваха, сигурно щяха да са адски евтини.
– Момичето ми! – извика едър мъж и плесна изненаданата Кей по тила.
– Какво искаш, мамка ти? – изръмжа тя и стисна юмруци, сякаш се готвеше за битка.
– Ами не знам. Един минет ще ми дойде добре. Но ще платя допълнително за пълната програма.
Кей се озъби. Джед беше въплъщение на гадостта. Беше откачен на тема секс и за съжаление, също така откачен по нея. Никога не успяваше да разбере това. Да, беше слаба и сравнително привлекателна с тъмна къса коса и бледа кожа, но излъчваше гняв и омраза. Не се смяташе за приятна личност, нито за нечия добра приятелка и никога не бе имала желание да бъде такава. Защо Джед, едър глупак, в най-добрия случай, имаше такъв мерак да я чука, бе загадка за нея. Вероятно някои мъже просто се кефеха на риска да бъдат кастрирани всеки момент.
– Не можеш да си позволиш разходите – презрително отвърна тя.
Джед се ухили широко.
– Искаш ли да се обзаложим? Току-що спечелих двеста и петдесет кинта от тотото. Мислиш ли, че струваш повече?
Кей се канеше да се отдалечи от него. Нямаше нужда от такива простотии днес. Но когато се завъртя, погледът й бе привлечен от блясъка във витрината на лъскав магазин за домашни потреби. Подобно видение се срещаше само по филмите – неземен блясък, съсредоточен около нещо толкова привлекателно, което моментално я зашемети. Тя осъзна в миг, че бе намерила заместителя – пералня с висока скорост на сушене, толкова съблазнителна, че трябваше да е изложена в секс магазин.
Откъсвайки очи от красивото видение, тя се завъртя обратно към Джед.
– Какво очакваш за двеста и петдесет кинта? – попита го тя.
Джед никога не бе и сънувал, че някой ден ще да влезе в дома на Кей. Красивата Кей, за която бе сигурен, че никога нямаше да чука. Повечето момичета, които познаваше, бяха лесни и ги бе чукал безброй пъти. Но не и Кей. Тя устояваше на мераците му неумолимо и Джед почти се бе примирил с това. Но се радваше, че бе опитал днес. Печалбата му от тотото бе ниска цена за секс с тази озадачаваща жена.
– Пералнята ми експлодира – промърмори Кей, за да обясни бъркотията в кухнята. – Обичам да седя върху нея, докато се изпразня. Тя е единственото нещо, което ме вълнува сексуално, та не мисли, че ще се кефя на секса с теб. Ще бъда отдалечена и невъзбудена. Запазвам страстта си за новата си пералня.
Джед реши, че това бе справедливо и не обърна внимание на наводнената кухня. Той последва Кей в хола и послушно седна на матрака, а тя изчезна в банята. Върна се след малко и сърцето му заби учестено. Кей застана пред него по черен дантелен сутиен и прашки и размаха камшика с девет върви, който Джед бе купил от секс магазина на площада.
Кей не се поколеба, а бутна главата на Джед напред толкова грубо, че той се просна по корем на матрака. Тя го съблече, оставяйки само боксерките му, и завърза китките и глезените му с презрамки от сутиен към пироните, които стърчаха от грубия под. Краката му бяха широко разкрачени и разкриваха подутината в боксерките му. Кей почти се усмихна. Отначало се бе надявала, че всичко ще приключи бързо, за да си получи парите и да отиде да
си купи новата пералня, преди магазините да затворят. Не се срамуваше, че щеше да прави секс за пари. Не беше проститутка, но предложението на Джед бе прекалено съблазнително, за да го отхвърли. И сега стоеше в тази поза, със съдбата на Джед в ръцете си, и изпита садистично вълнение. Никога не се бе наслаждавала на вниманието му, но и никога не си бе представяла, че той обича да го малтретират. Просто трябваше да се възползва от възможността да причини болка и да измъчва човек, който й бе досаждал неприятно през последните няколко години.
– Безполезен боклук – изсъска тя, като размаха камшика и го плясна за първи път.
Той изсумтя, когато бичът удари гърба му, и мускулите на задника му се стегнаха.
– Гадно псе! Ето ти още…
Този път Джед не можа да сдържи вика си, когато камшикът ужили кожата му Кей го биеше неуморно, зачервявайки кожата му почти до кръв. После спря и остави Джед да скърца със зъби в очакване. След няколко секунди тя бавно свали боксерките му, които увиснаха грозно около завързаните му глезени.
Задникът му бе стегнат, докато очакваше поредното наказание, а подутите му тестиси лежаха непокрити между краката. Коравият му член почиваше между корема му и голия матрак. Кей бе сигурна, че позата бе неудобна за него, но не толкова неудобна, колкото щеше да я направи.
Тя нежно стисна топките му и той изстена от удоволствие. Но деликатният й подход не продължи дълго. Кей размаха бича и шибна задника на пленника си, като се увери, че краищата му ще ужилят подутите тестиси. Джед изпищя от болка и изпита отчаяно желание да прикрие слабините си, но завързаните му ръце му попречиха. Тялото му се сгърчи, когато Кей го удари отново, без да му даде възможност да се съвземе от предишната болка. Той вече стенеше непрестанно, но агонията го възбуди до степен, каквато никога преди не бе преживявал. Струваше му се, че членът му гори в резултат на болката и възбудата. Топките му плачеха за облекчение.
– Презирам те – изръмжа Кей и го плясна още веднъж, преди да се настани на гърба му.
С ноктите си, за съжаление не така дълги и остри, както би трябвало да бъдат, но все пак достатъчно ефикасни, тя издра зачервените следи от бича. Джед изстена, тъй като не искаше да проявява прекалена слабост. После с рязко движение Кей се плъзна настрани, дръпна лентите около китките му и го принуди да се търколи по гръб. Усмихна се жестоко, когато огледа мъжката му гордост. Среден размер. Нищо особено. Но си личеше, че е страхотно възбуден.
– По принцип не ям месо, но сега ще направя изключение – заяви тя сериозно, после сведе глава и лапна члена му.
Засмука го нежно и постепенно започна да увеличава скоростта. Джед изскимтя въодушевено, готов да се изпразни. Кей осъзна това и захапа твърдия му пенис. Той изпищя, неспособен да контролира агонията и възбудата си, и изля горещата си течност в устата й. Кей се насили да я преглътне наведнъж. Не обичаше да гълта, но човекът й бе платил добра сума и не вървеше да изплюе спермата. А и следите от зъбите й, оставени по члена му, компенсираха недоволството й от гълтането. Изненада се и се впечатли, че Джед се надърви, секунди след като се изпразни.
– Значи искаш още? – ухили се тя, като смъкна бельото си и насочи ръцете му към тялото си.
Кей усети влагата между краката си и за миг се засрами от факта, че сеансът я бе възбудил. Никога преди не беше изпитвала интерес към доминирането над мъж, а и въобще към мъжете. Но сега, докато Джед енергично масажираше клитора й, тя усети как я залива гореща вълна.
Зърната й бяха втвърдени и той засмука нежно едното. Не смееше да се отнася с нея със същото неуважение, което тя бе проявила към него. Кей беше господарката му, а той бе прост роб. Да му позволят да й достави удоволствие, бе привилегия, за която бе копнял дълго време.
– Достатъчно! – изръмжа Кей, като разкара лицето му от гърдите си.
Искаше й се той да продължи още известно време, но й се наложи да потисне стона си, тъй като бе ужасно упорита, а не смяташе, че би могла да устои дълго. Вместо това тя стисна пулсиращия му член и го яхна.
Джед се потруди усърдно да забави оргазма си, твърдо решен първо да доведе Кей до края. И точно така стана. Въпреки опитите й да запази спокойствие, свирепото чукане ускори дишането й и увеличи желанието й до лудост. За втори път този ден тя отметна глава назад и свърши бурно. След секунди Джед я последва, изливайки спермата си в тялото й.
– Мамка му – изръмжа тя задъхана.
– Това беше… – започна Джед.
– Да, да – прекъсна го тя, като си възвърна самоконтрола и започна да се облича. – Къде са парите ми?
Лицето на Джед помръкна и той се почувства наранен от отношението й, но сделката си беше сделка. Беше обещал да й плати.
– В джоба на панталона ми – промърмори той.
Кей зарови из джобовете му, измъкна пачка пари и излетя от къщи, оставяйки Джед завързан на пода. Оставаше само половин час, преди магазинът да затвори. Трябваше да купи пералнята веднага, за да я получи същата вечер.
Когато започна да се здрачава, Кей вече гледаше щастливо новата си пералня. Подхождаше идеално на кухнята й, която вече бе безукорно почистена. Нямаше залепени части. Нито повреди. Тръпнеше от нетърпение да я изпробва.
Кей я настрои на най-бързия цикъл за сушене и се ухили доволно. Кацнал върху пералнята, Джед безпомощно очакваше мъчението. Кей не можеше да се преструва, че следобедът не й бе доставил удоволствие и не възнамеряваше да се лиши от живата си играчка. С дяволита усмивка, която обещаваше болка, тя измъкна бича иззад гърба си и се приготви да плесне члена на Джед.
Той поклати глава изумено. Не можеше да повярва на късмета си. Кой би предположил, че загадъчната Кей бе прикрита садистка? Но пък нямаше смисъл да разсъждава върху това сега. Дългът го зовеше. Той стегна мускулите си, затаи дъх и се приготви за първия си бой върху пералня.
РАНЕН ЗИМЕН ВЛАК
С. САНЧЕЗ-ГАРСИЯ
– Къде е жена ти?
Тя лежеше върху синия юрган до прозореца, облечена в памучна пижама. Красивата и гъста коса, черна със сребристи кичури, бе разпиляна по възглавницата.
Чудя се дали жасминът бе виновен за неспокойствието й, помисли си той. Седеше на ръба на леглото до нея и я наблюдаваше тъжно. Малкият вентилатор, поставен на прозореца, раздвижваше хладния нощен въздух, наситен с уханието на жасминовите храсти, които бяха посадили заедно преди години, когато децата бяха още тийнейджъри. Храстите изпълваха стаята със сладникав еротичен аромат, съчетан със свежата миризма на земя след дъжд. Някъде далеч в кухнята радиото свиреше песен на Франк Синатра.
– Къде е жена ти? – повтори тя.
Щеше да продължи да му задава същия въпрос, докато й отговори.
– Тя е точно тук, Ейми – отвърна той, като се протегна и погали ръката й. – Не се тревожи толкова много.
– Ужасно е – промълви тя.
– Знам.
Тя се опита да седне, а в очите й набъбнаха сълзи. Той стисна нежно ръката й.
– Всичко е наред. Не се тревожи.
Тя го погледна паникьосано.
