Текст книги "Робинята"

Автор книги: Максим Якубовски

сообщить о нарушении

Текущая страница: 17 (всего у книги 26 страниц)

Е, добре, може ли да призная още нещо? Оценката на Гордън дойде още преди проекта. Много преди него. Желаех проклетото копеле от година. И благодарение на семинара по антропология, най-после събрах смелост да си измисля оправдание.

Наблюдавах Гордън от дълго време. Или по-точно, наблюдавах тежката, могъща издутина в панталона му. Говорим за нещо страшно сериозно, почти прекалено хубаво, за да е истина. Желаех го, но той бе толкова сдържан и интелектуален.

Но сега трябваше да работя по проект за човешкото поведение и си помислих: добре, интелект за интелектуалеца. Струваше си да опитам. Можех да се престоря, че е закачка или шега. А ако всичко друго се провалеше, щях да стоваря вината върху антропологията.

Обектът на еротичните ми желания сега заекваше нещо за възрастта ми.

Е, бях подготвена за това. Извадих шофьорската си книжка, която сочеше, че съм на

двайсет и две години.

– Не, аз… аз… не исках да кажа, че е незаконно – промълви той, чаровно объркан и смутен. – Просто имах предвид, че в сравнение с мен си.

– Жизнена и желана – прекъснах го. – Не лъжи.

Заобиколих бюрото му и се настаних върху него, близо до стола му.

– Откога? – попитах. – Откога не си се чувствал жив?

Той отмести очи настрани.

– Това е. това няма значение.

– Глупости. Това е най-важното – възразих и се протегнах към ципа му.

Той се опита да ме отблъсне.

– Джулия. не разбираш.

Поех сериозен риск (това можеше да се тълкува като издевателство) и бръкнах в боксерките му.

Замръзнах.

Беше студен. Студен и неподвижен като гума. Беше гума! Беше фалшив!

Ококорих се шокирано.

Той отказа да ме погледне в очите.

– Професоре. какво. – заекнах стреснато.

Дали беше травестит? Дали бе роден като ухилено момиченце с панделка в косата? Дали шокираните му родители все още се чудеха какво бяха объркали с малката си Джорджина?

Гласът му бе тъжен и накъсан.

– Преди около десет години имах. стана инцидент.

Бях прекалено зашеметена, за да разбера.

– Какво? Какво имаш предвид?

– Имам предвид инцидент. Ще ми простиш, че не искам да навлизам в подробностите.

Ужасяващи сцени – нападение на страшно куче или луд човек – затанцуваха в мозъка

ми.

– О, Г осподи – прошепнах.

Той взе ръката ми и я отмести леко встрани. Усетих дебели белези.

– Беше. зловещо събитие – продължи той. – И много сериозно. Годеницата ми ме разочарова силно, тъй като дори не се опита да прояви лоялност. Но напоследък мисля, че направи услуга и на двама ни.

– Искаш да кажеш, че си загубил.

– Да, загубих го. Пикая като жена, макар да не се чувствам като такава. Вероятно мислиш, че малкият ми тотем е жалък. Но ми напомня за. за човека, за когото все още се смятам.

Е, отговорих по единствения възможен начин.

Свалих панталона му, дръпнах надолу тесните боксерки, стиснах проклетото нещо и го натъпках в устата си. Цялото.

И засмуках.

Смучех, за да потисна шока и страха си. Смучех, за да залича онова, което му се бе случило. Смучех, за да заплюя годеницата му, която не бе направила услуга и на двама им. Смучех за Христос, защото той, в безкрайната си обич, би дал, и вероятно чрез мен даваше, милост на този човек. Смучех за Христос, за вярата и катедралата, дори за старата сестра

Ансилита.

Точно така. Смучех за църквата. Смучех за освещаването. Смучех за ритуала. Смучех за светостта. Смучех за богохулството. Смучех, за да не се чувствам толкова тъпа. Смучех заради самото нещо!

Все пак аз бях антрополог, студентка, която изучаваше артефакти и значителни предмети. Тотеми. Да, смучех за интелекта този член, който не бе такъв. Смучех за Симон дю Бовоар. Този, който не е член, но е нещо повече. Смучех за Робърт Десно. Смучех за собствената си уста: в нея, меката гума представляваше граници, които не знаех, че имам. Г раници, които се заличаваха в момента.

Сред останките им започнах да смуча, защото бях мокра. Овлажняла за всичко от гадния му вкус и странното усещане до изкуствеността му, трагедията и гордостта му.

Желаех гумената играчка на професор Г ордън. Смучех я, ближех и галех.

– Г осподи – каза той със странен глас. – Г осподи.

Нещо се размърда до гърдите му. Останките му.

– Мили боже! – извиках. – Какво да правя? Какво да правя?

– Не знам.

Започнах да лижа назъбените белези.

Спомних си професорката си по антропология от първи курс (Шепърд, позастаряла хипарка, която много обичах). Спомних си думите й: „Когато живеех с племето Мегоно, спях в бараката с другите жени и деца. Всички лежахме заедно на пода и децата се напикаваха на сън. Будех се мокра. Тук, разбира се, не бих толерирала подобно нещо. Но там правилата бяха различни. Друга страна. “ Тя замълча за момент и се вгледа в нас. „Винаги трябва да сте готови да си съберете багажа и да изчезнете, нали!“

Когато Гордън се изпразни, спермата му бе рядка и водниста. Наблюдавах я как се разля по него.

– Панталона ми! – извика той.

И двамата се разсмяхме.

– Чакай – казах и я облизах. – Пфу! – изсумтях и избърсах уста. – Съжалявам. Никога не съм гълтала.

– Можеше спокойно да ме заблудиш.

Спрях и го погледнах. Един от малкото пъти, в които наистина поглеждах в нечии очи. Бяха искрящи и весели.

– О… – започнах, но не знаех какво да кажа освен името му и избухнах в плач.

След всичко това, как щях да го наричам „професоре“? Но пък никога не го бях наричала нищо друго. Всъщност никога преди не бях говорила с него, макар да го бях зяпала дълго време.

Той се засмя притеснено, но очите му още искряха.

– Наричай ме по име – каза нежно.

– Джордж – промълвих. – Джордж.

– Джулия – отвърна той и хвана ръцете ми.

Наведе се и ги целуна. Невероятно интимен момент. Устните му по дланите и кокалчетата ми.

Целуваше чудесно, решително, с топли, сухи устни. Помислих си, че сигурно е било страхотно, когато е можел да те положи на леглото и да те изчука. Дяволът ли те ревнуваше, Джордж?

Най-после той зарови лице в ръцете ми и се притисна в тях.

– Джулия – прошепна той. – Джулия.

Никой мъж досега не бе произнасял името ми по този начин. Нещо като съд, в който можеше да сложи всичко.

Знаех, че онова, което искаше да вложи в момента, бе значение. Нали и аз изпитвах същото? Исках да му кажа толкова много неща, когато се опитах да изрека името му за първи път. Щеше да ми се наложи да измислям думите, защото те не съществуваха, но сега си мислех, че ще успея.

Вече знаех повече. Щеше да ни се наложи да се борим. И двамата. Но вярвам, че и той бе научил нещо за това, като се има предвид начинът, по който бе живял. Що се отнася до мен, бях тренирала за дълги пътешествия и усъвършенствала издръжливия си мозък чрез дълги нощи четене на проза, която само можеше да ме отдалечи още повече от онова, което писателите се опитваха да предадат.

– Джулия – каза той отново с дрезгав глас.

– Шшшт – спрях го и погалих косата му – По-късно. По-късно. А сега… позволи ми да видя очите ти.

Единствената светлина в стаята.

Странно. Дори не знам вече къде бе започнало всичко това.

Не знам колко дълго останахме така. Но това е, скъпи професор Май, причината, поради която не се върнах в клас, в нито един от класовете, и се отписах от колежа. Надявам се да ме разберете. Моля, приемете това не като проект, а като доказателство, че онова, на което антропологията ни учи, надминава относителността на външните преживявания и стига до тази на вътрешните. Откритото от изследователи като Майа Дерън може да бъде намерено в коридора. Бях отишла далеч, за да намеря нещо повече от онова в книгите.

П.С. В случай, че се чудите, професор Шепърд получи ВНППД.

ПОВЪРХНОСТ

КРИСТИНА РЛИТ

Беше началото на май и плажът бе безлюден. Майкъл го предпочиташе такъв. Седнал на плажа в Нагс Хед, Северна Каролина, зачетен в последния трилър, той приличаше на доволен ерген, какъвто би трябвало да бъде, само дето продължаваше да чете една и съща страница, тъй като мозъкът му непрестанно се връщаше към момента, когато можеше да се върне на работа и към живота.

Тогава я видя.

Много красива. Тъмна коса се спускаше до раменете й, дълги крака танцуваха по пясъка. Отне му една минута да осъзнае, че тя гони две малки тъмнокоси деца.

Беше минало толкова дълго време, откакто бе ходил на среща за последен път, че бездруго нямаше да знае как да подходи към нея. Не, нуждаеше се само от почивка и спокойствие. Цял месец от нищо друго освен собствената му компания. Лекарят му го беше наредил. Трябваше да е прекрасна ваканция, но му се струваше ужасна. Почивката не беше част от живота му, но пък същият този живот се забавлява, като го срита в топките точно когато си мислеше, че е на върха на света.

Майкъл се скри зад тъмните си очила и загледа красивото момиче на плажа. Нямаше значение, че може би бе на половината на неговите години и си играеше с две деца, които сигурно бяха нейни. Може би имаше и съпруг, който бе едър тъп здравеняк. Беше сладка и сексапилна и членът му се надърви, докато я наблюдаваше как гони червена плажна топка към морето. Малко гориво за фантазиите нямаше да му навреди. Ако не можеше да прави секс, можеше поне да си мечтае.

Видя я отново на следващия ден и този път и съпругът й бе с нея. Оказа се прав за него – беше мускулест и приличаше на манекен, също като жена си. Изглеждаха идеалното семейство, но рядко се поглеждаха или си говореха, а когато го правеха, очевидно бе реакция от действията на децата.

Децата и съпругът носеха бански костюми. Малкото момиченце бе в ярколилав бански, а бащата и синът – в еднакви жълти шорти. Жената обаче носеше шорти и широка розова тениска. Тениската висеше над шортите. Изглежда имаше великолепно тяло и Майкъл се зачуди какво ли крие. Погледна собствената си бяла тениска и черния си бански и поклати глава. Трябваше да се върне на работа, за да спре да размишлява над живота на непознати хора.

Говори с нея на третия ден. Децата не бяха наоколо, а той бе дошъл на плажа по-рано от обикновено, защото следобедът обещаваше дъжд. Тя вървеше сама до морето, обвила ръце около слабото си тяло, сякаш се страхуваше, че вятърът може да я събори. Не изглеждаше невъзможно. Силен порив отнесе бейзболната шапка от главата й и я търколи по пясъка към Майкъл. Той се затича към нея, преди да бъде захвърлена в океана.

Момичето бе задъхано, когато стигна до него, а бузите му бяха леко зачервени.

– Благодаря.

Майкъл й подаде шапката и пръстите им се докоснаха.

– Няма проблеми. Децата вкъщи ли са днес?

Тя го изгледа изненадано за момент, по разтревожения начин, по който жените гледат понякога, когато непознат проявява прекалено силен интерес към тях. После лицето й се

отпусна. Вероятно си го припомни от предишните дни.

– Съпругът ми ги заведе в Кити Хоук на състезание с хвърчила.

– Аха – кимна той и погледа небето, което бързо се покриваше с тъмни буреносни облаци. – Не е много хубав ден за хвърчила.

– Май не.

Стояха един до друг и се чувстваха неудобно. Той искаше да каже нещо духовито и чаровно, но бе с около двайсет години по-възрастен за това.

– Аз съм Майкъл Ливайн – представи се и протегна ръка, тъй като искаше да я докосне отново.

Тя се поколеба за миг, после се здрависа с него. Ръката й беше хладна и мека.

– Кейт Г алагър.

– За първи път ли сте тук?

Тя поклати глава, а вятърът разлюля дългите й кестеняви кичури в различни посоки.

– Не. Родителите на мъжа ми са собственици на къщата. Идваме тук всяка година за две-три седмици.

– Е, значи ще се видим пак. Аз съм тук за цял месец.

Майкъл не можа да разгадае изражението й.

– Чудесно.

– Ако някога се нуждаете от нещо, обикновено съм тук на плажа.

Той се опита да не прозвучи като сваляч, но знаеше, че не успя. Искаше я. Нямаше логика, но след няколко дни наблюдение, той знаеше как би усетил тялото й под своето, как стоновете й щяха да звучат в ушите му, когато я чука.

– Ами… благодаря – каза тя и отстъпи назад, като се усмихваше нервно. – Май трябва да се прибирам. Съпругът ми скоро ще се върне.

По начина, по който произнесе думата „съпруг“, Майкъл разбра, че тя просто искаше да му напомни за съществуването на мъжа й. Нямаше нужда да му напомня.

Вечерта, докато мастурбираше, Майкъл си мислеше за нея. Нещо в поведението й и вечно прикритото от дрехи тяло, го подтикваше да я съблече. Бавно. Възбуждайки и себе си, и нея.

Той изстена името й, когато се изпразни.

Не я видя два дни. Валя обилно, а океанът се пенеше в черни зловещи вълни. Майкъл стоеше до прозореца, пиеше кафе без кофеин и се мръщеше. Искаше да я види отново.

Нахлузи дъждобрана и дръпна качулката върху главата си. Каза си, че излиза без определена цел, само да се поразсее. Но откри, че върви по плажа към нейната къща.

Знаеше, че щеше да се прояви като глупак, но продължи напред, докато стигна до дървените стъпала към предната й врата. На частния път нямаше коли и той се разочарова, когато осъзна, че тя не си беше у дома. Завъртя се да си тръгне, без да почука, но я видя да стои зад вратата.

– Здрасти – каза тя, сякаш го беше чакала.

Днес носеше тъмносиня тениска, която стигаше до половината на бедрата й. Майкъл не разбра дали отдолу имаше нещо. Вероятно да, тъй като Кейт не изглеждаше от типа жени, които биха се мотали наоколо полуголи. В нея имаше нещо благоприличие и възпитано. Истинска дама. Това му се стори страшно сексапилно.

– Здрасти – каза той и пъхна ръце в джобовете на дъждобрана. – Просто се разхождах.

– В дъжда? – прекъсна го тя.

– Да. Глупаво, а?

Лека усмивка разтвори устните й.

– Всъшрост мисля, че е чудесно. Преди много обичах да се разхождам в дъжда.

Майкъл искаше да я попита защо вече не го прави, но се страхуваше, че ще спре да се

усмихва, затова замълча.

– Е, та както се разхождах, си помислих да проверя дали ти и семейството ти не бихте искали да дойдете на вечеря.

Не знаеше откъде му дойде тази идея. Не искаше да ги кани на вечеря. Поправка, не искаше съпругът и децата й да дойдат на вечеря. Искаше Кейт за себе си, което бе още по-глупаво от разходката под дъжда.

– Ами… не знам.

– Добре. Съжалявам. Не исках да те притеснявам – каза той, ядосан на себе си.

Вратата се открехна.

– Чакай! Извинявай, не исках да се държа грубо.

Гласът й беше мек и топъл.

– Влез вътре. Изпий едно кафе с мен.

Майкъл разбра, че тя е сама.

– Благодаря – усмихна се той, после свали дъждобрана и го закачи на кукичка до вратата.

Последва я в къщата, която бе същата като неговата. Кухнята се намираше вляво, всекидневната гледаше към океана, само камината бе на различна стена от неговата.

Къщата беше тъмна и това я правеше по-интимна.

– Искаш ли кафе? Тъкмо го направих.

Майкъл не искаше кафе. Изпитваше желание да я привлече към себе си и да усети тялото й. Но кимна любезно.

– Разбира се. Звучи чудесно.

Кейт влезе в кухнята и се върна с две огромни керамични чаши. Седна на стола до прозореца, а той се настани срещу нея. Пиха кафето си безмълвно в продължение на няколко минути, загледани през прозореца към океана.

– Къде е. – внезапно той осъзна, че не знаеше името на съпруга й. – Къде са всички?

– Отидоха до Вирджиния Бийч за уикенда. Свекърът и свекърва ми живеят там.

– А ти защо не отиде?

– Не се чувствах добре. Мислех си, че два дни почивка ще ми помогнат.

Думите й прозвучаха правдоподобно, но той усети лъжата.

– Е, надявам се да не се обидиш, когато ти кажа, че се радвам, задето не се чувстваше добре.

Тя не се усмихна, но не изглеждаше ядосана.

– Аз също.

Нещо се случи. Дистанцията между двамата непознати се заличи.

Продължиха да си пият кафето, но вече се наблюдаваха един друг. Майкъл забеляза, че ръката й трепери леко. Но погледът й бе стабилен.

– Женен ли си? – попита тя накрая. – Деца?

– Разведен. От пет, не, шест години – поклати глава той. – Нямах време за деца, а

сега съм прекалено стар, за да мисля за това.

Тя остави чашата си и подви крака под себе си.

– Не си прекалено стар. Можеш да намериш по-млада жена, която ще иска да има деца с теб.

Той се потупа по гърдите.

– Коя би ме искала? На петдесет и шест години съм, оплешивявам, имам бурсит в рамото и нечие чуждо сърце.

Тя го изгледа изненадано.

– Наистина ли? Олеле.

Не бе възнамерявал да споделя всичко това и се учуди защо го направи.

– Да. Оставаше ми само един месец живот и вече бях уредил нещата си, когато сърцето се появи.

– Невероятно.

Той остави чашата на масата.

– Предполагам, че е така. Но понякога се чудя какъв е смисълът. Сам съм, не мога да правя много от неща, които правех преди, а най-хубавите ми години отминаха. Може би удължаването на живота не беше много добра идея.

Тя спусна крака на пода и се наведе към него, загледана напрегнато в очите му.

– Но си жив. А това означава нещо. Жив си!

Каза го толкова страстно, че той не посмя да спори с нея.

– Не ми обръщай внимание. През повечето време съм благодарен.

Кейт се отпусна назад, сякаш задоволена от отговора му.

– Знам. Трудно е, нали?

– Кое?

– Да разнасяш тайната на собствената си смъртност, като знаеш, че повечето хора нямат представа за това.

Майкъл не беше разсъждавал по този начин, но тя бе права. Често, когато излизаше с приятелите си, той се чудеше дали имаха представа какво бе да знаеш, че днес може да е последният ти ден. Или утре. Или пък след една седмица. Чудеше се дали въобще мислеха за смъртта. Той не го бе правил преди. Но един ден сърцето му започна да върши странни неща и той се отказа от любимите си храни, спря да играе голф и качи десет кила. Отначало мисълта за смъртта го ужасяваше, но после я прие и бе готов да я посрещне. Но сега отново я мразеше и се страхуваше от нея.

– Откъде знаеш? – попита той.

Кейт се вгледа в лицето му. Стори му се, че искаше да го запамети.

– Минах през това.

Той се канеше да я попита какво има предвид, тъй като вече бяха навлезли толкова дълбоко в непозната територия, че един по-интимен въпрос беше без значение, но тя стана. Майкъл се уплаши, че ще го помоли да си тръгне, но тя не го направи. Вместо това повдигна тениската над корема си.

Носеше чифт спортни шорти, както той бе предположил. Майкъл се изненада от контраста на бледия й корем на фона на загорелите ръце и крака. Дъхът му спря, когато Кейт дръпна тениската нагоре към гърдите си.

Не носеше сутиен. Дясната й гърда беше красива и пищна, зърното бледорозово. Но там, където трябваше да е лявата, имаше само грозен тъмнорозов белег.

Тениската скриваше лицето й, докато той я оглеждаше. Очите му се местеха от едната и гърда на другата, от идеалното към деформираното, от здравото към болното. Надяваше се, че тя вече бе напълно здрава, след като бяха премахнали болната й част.

След няколко секунди, тя дръпна тениската надолу. Лицето й беше безизразно, но Майкъл знаеше какво й бе струвало да му се покаже. Не само плътта и белега си, но и онази част, която никой не можеше да види; Уязвимостта.

Тя стоеше, гледаше го и чакаше.

– Благодаря ти.

Кейт кимна.

– Страхотна двойка сме, а?

– Да, така е.

– Не знам защо го направих. Мисля, че просто вече не ми пука – каза тя меко. – Ерик, съпругът ми, не обича да говори за това. Дори не иска да ме погледне.

– Какво искаш, Кейт?

Би могъл да й каже безброй неща, но това му се стори най-важното.

Тя не отговори. Стоеше неподвижно под тениската, която криеше болката й, и го наблюдаваше. После бавно протегна ръка към него. Бледорозовият й лак за нокти бе леко олющен, красив, но несъвършен. Като нея.

Майкъл се наведе и хвана ръката й. По лицето й се изписа изненада, когато той я дръпна в скута си. Но се сгуши в него, сякаш имаше нужда точно от това.

Той се наслаждаваше на тежестта й, на начина, по който голите й крака се търкаха в него, а ръцете й обвиваха врата му. Членът му се втвърди под задника й и той се размърда притеснено, за да скрие това, но тя зарови лице във врата му.

– Не мърдай – прошепна. – Нека да те усетя.

Той се отпусна назад, прегърна я през кръста и облегна брадичка на главата й. Потъна в аромата й, топъл и свеж. Беше възбуден, почти болезнено, но не смееше да помръдне. Не и докато тя не го поискаше.

Най-после тя вдигна глава и го погледна.

– Кажи ми, ако допускам ужасна грешка.

Майкъл нямаше представа дали тя допуска грешка, но не възнамеряваше да я отблъсне.

– От какво се нуждаеш? – попита той.

– Нуждая се… нуждая се… не знам. Просто се нуждая.

Гласът й прекъсна. Той се наведе и притисна устни в нейните, без да чака разрешение. Отначало меко, после по-силно. Достатъчно силно да усети зъбите й зад устните. Беше разкъсван от желанието да е нежен с нея и в същото време максимално груб, за да заличи всичко, което бяха преживели.

Тя не се съпротиви на целувката, а го придърпа към себе си и го целуна страстно. Настани се удобно в скута му, като го обязди и зарови ръце в косата му. Целунаха се с дива страст, каквато той не бе изпитвал, или поне не помнеше. Езикът й влезе в устата му, а пенисът му запулсира и закопня да проникне в нея.

Майкъл плъзна ръце под тениската й, стисна я през кръста и я придърпа към чатала си. Тя се стегна за миг, когато пръстите му докоснаха гръдния й кош Палецът му погали кадифената кожа на гърдата й. Другият палец опипа само белега. Но това не го стресна и не прекъсна целувката. Знаеше какво крие Кейт и това нямаше значение.

Тя се отдръпна от него задъхано и се вторачи в очите му. Нейните бяха зелени,

изпъстрени със златисто и кафяво. Зениците й бяха разширени.

– Това… дали би трябвало…

Майкъл залепи пръст на устните й.

– Не питай. Просто не говори.

Тя се поколеба за миг, после кимна. Надигна се от скута му, а той потисна стона си, когато коляното й докосна ерекцията му. Кейт му протегна ръка в жест на доверие и уязвимост. Той стана и хвана ръката й. Остави я да го поведе по коридора.

Знаеше къде отиваха. Къщата му имаше същото разположение. Спалнята се намираше в края на коридора, а вратата беше отворена. Преди да влязат, минаха покрай още две спални, обсипани с играчки и дрехи. Кейт гледаше право напред, сякаш се страхуваше да види другите части от живота си. Спалнята беше в сиво и синьо. Приличаше на океана и небето зад големия панорамен прозорец.

– Само тази вечер – каза тя, като прокара ръце по ризата му. – Това не може да се случи отново.

Той се усмихна. Искаше да разведри настроението й.

– Само тази вечер? Разполагаш с целия уикенд, нали? Сигурна ли си, че искаш да се откажеш от всичко това? – потупа се по гърдите той.

Кейт примигна, сякаш не знаеше как да изтълкува думите му. После се усмихна леко.

– Прав си. Ще видим как ще мине тази вечер.

– О, Господи, и това ако не е изпитание.

Дъждът плющеше по покрива неуморно. Кейт скочи на леглото и коленичи пред него. Започна да го разсъблича, разкопчавайки ризата му с бавни, неумели движения.

Той сложи ръка над нейната.

– Не е красиво – предупреди я. – Мога да остана с ризата, ако искаш.

Тя вдигна очи към него.

– Искаш ли аз да остана с моята?

Уязвимостта в очите й бе толкова силна, че той я усети в костите си. Майкъл поклати глава.

– Не. Искам те гола. Искам да целуна всяка част от теб.

Кейт се съсредоточи върху копчетата му, но бузите й порозовяха, когато каза:

– Добре.

Скоро ризата му бе разкопчана и тя я разтвори така, както бяха разтворили гърдите му, за да му дадат ново сърце. Той я зачака да потръпне. Не се бе събличал пред жена след операцията, но знаеше как изглежда.

Тя не потръпна. Наведе се и целуна гърдите му. Това го зашемети. Придърпа я към себе си, пъхнал ръце под тениската й, после в колана на шортите й. Кейт не носеше бикини отдолу. Това го изненада и възбуди. Той стисна голия й задник и я целуна страстно. Стори му се, че членът му ще да изскочи през панталона.

Тя отново се отдръпна назад. Очите й бяха замъглени, дишането – тежко като неговото. Протегна ръка към кръста му и разкопча джинсите му. Шумът от ципа заглуши проливния дъжд. Беше твърд и тежък в хладната й ръка. Майкъл изстена, когато тя стисна леко главата на пениса му.

Загледа я как го загали по-усърдно. Откакто бе правил секс за последен път, мина прекалено дълго време, за да я остави да го докосва по този начин, но нямаше сърце да я спре.

Тя някак си усети наближаващия му оргазъм и забави движенията си.

– Имам нужда от теб – промърмори с наведена глава.

Майкъл не бе сигурен дали говори на него, или на члена му.

Нежно се отдръпна от нея и я бутна на леглото. Шортите й вече бяха смъкнати до колената и той бързо ги свали. Тениската й все още предпазваше скромността й, но не възнамеряваше да я остави на мястото й. Легна до нея, а пенисът му надникна от джинсите. Тя преметна крак върху хълбока му, а ерекцията му се отърка в бедрото й.

И двамата изстенаха. Той смъкна джинсите и боксерките си светкавично. Тя го загледа развеселено как се освобождава от тежкия плат. Кейт изглеждаше хищна, гладна и изпълнена с желание. Въобще не приличаше на сдържаната жена, която бе видял във всекидневната. Майкъл се зачуди за миг дали щеше да се справи с всичко, което му предстоеше.

Протегна се към тениската й, но тя нежно бутна ръката му настрани и я съблече сама. После легна и му позволи да я разгледа внимателно. Беше невероятно щедър дар, за който бе благодарен.

Кейт беше наистина зашеметяваща. В мъждивата светлина от бурята изглеждаше великолепна и перфектна. Здравата й гърда беше красива, с тъмно и твърдо зърно. Макар никога да не я бе виждал различна, той се изпълни с мъка заради загубата на другата й гърда. Струваше му се адски жестоко да откраднеш подобна красота.

Тя лежеше с напрегнато тяло, сякаш се страхуваше да не бъде отхвърлена. Майкъл се усмихна.

– Много си хубава.

– Бях.

– Все още си.

Не й даде възможност да спори. Покри тялото й със своето. Членът му се пъхна между бедрата й, намирайки топлота и влага.

– Трябва да го направя бавно – каза той извинително. – Трябва да внимавам със сърцето си, поне за известно време.

– Можеш ли да го направиш? – попита тя с невинно ококорени очи.

– Мога да опитам.

Кейт се вгледа в него за миг. Напрежението напусна тялото й, а тя разтвори крака и се подготви за него.

Беше мокра, а той бе корав като камък и проникна в нея леко и гладко.

Тя вплете пръсти в косата му, привлече главата му към себе си и пое стона му така, както тялото й поемаше члена му. Майкъл се почувства у дома.

Притискаше се към нея, пъхнал ръце под задника й. Когато тласъците му се ускориха и станаха по-животински, той усети нежните й пръсти на рамото си.

– Спокойно – прошепна му тя. – Бавно, давай бавно.

Помисли си, че я е наранил, но осъзна, че тя се тревожи за него.

– Майната му – прошепна той. – Нуждая се от теб.

Кейт не възрази, когато той проникна в нея отново. Стегна краката си около него и заби нокти в рамената му Тихите й стонове го подлудяваха. Искаше да я чука, докато тялото му не го предадеше.

Тя се напрегна и повдигна хълбоци. Това ограничи тласъците му, но Майкъл знаеше, че тя го прави заради собственото си удоволствие и това го зарадва. Кейт плъзна ръце надолу и

стисна задника му, а той й позволи да контролира мощните му тласъци.

– Да – изстена в деликатното й ухо. – Хайде, Кейт, изпразни се.

Тя изви гръб и извика, а членът му едва не изскочи от влагалището й. Собственият му оргазъм бе като вълна, понасяща го навътре, преди да успее да си поеме дъх. Сърцето му биеше лудо в гърдите, но не му пукаше. Знаеше само, че ръцете и краката на Кейт са около него, а топлото й тяло поглъщаше пениса му жадно.

Най-после дишането му се нормализира и сърцето му забави ритъм. Кейт потръпна под него и той се уплаши, да не би да плаче. Изтърколи се от нея и се вдигна на лакът. Тя се смееше.

– Не е точно реакцията, на която се надявах – каза той, но смехът й бе заразителен и откри, че се хили като идиот. – Не ласкаеш уменията ми.

– Просто си мислех нещо. Радвам се, че сърцето ти е по-силно, отколкото ме накара да повярвам.

– Аз също.

Вторачиха се един в друг и в стаята се възцари тишина. Дъждът най-после поспря. Небето притъмняваше със спускането на нощта. Кейт заговори след няколко минути.

– Благодаря ти.

Той притисна пръсти към устните й и тя ги целуна. После бавно погали бузата и врата й. Усети я да се напряга, но успокои пламналата й кожа с нежни ласки. Белегът на гърдите й бе по-хладен от околната кожа. Беше по-стар от неговия и не толкова зловещ, но все пак белег.

Майкъл се вгледа в лицето й. Видя сълзите, които се стичаха от очите й, но не се опита да спре плача й. Лежеше до нея, галеше съсипаната кожа и я оставяше да се наплаче.

Кейт се оказа права. И двамата бяха живи. И това бе единственото, което имаше значение.

ЛЕКО ОТКРЕХНАТА

ДЖЕРЕМИ ЕДУАРДС

Първо, тя започна да оставя вратата леко открехната. По-скоро затворена, но не съвсем. Достатъчно открехната, така че веселото ромолене на водопада долиташе през пролуката, създавайки тиха музика, придружаваща ивицата светлина, която виждах от другия край на тъмната спалня.

В първите няколко случая, отдадох това на небрежност. Предположих, че Бернадет бе искала да затвори вратата, но не я бе бутнала достатъчно силно. Но скоро забелязах определено поведение. Тънкият лъч светлина се превърна в надежден показател, че Бернадет е вътре и пишка. Това бе единственото време, когато вратата бе леко открехната. Статистиците биха го нарекли „съотношение едно към едно“. Ако Бернадет пишкаше, вратата бе открехната. Ако вратата бе открехната, Бернадет пишкаше.

Това ме възбуждаше. Не знаех защо ми се струваше, че пет сантиметра осветена цепнатина ме приближаваха до собствената ми съпруга, но бе така. Това бе жена, която чуках почти всяка нощ през последните три години, чиито интимни части бях изучавал, дразнил и целувал. Познавах всяка от ерогенните й зони по-добре от собствения си член. Но внезапно започнах да се възбуждам от звука на пишкането й зад открехнатата врата.

Свикнах с новия й навик и зачаках да видя дали нещо щеше да излезе от него. Дали Бернадет очакваше нещо от мен?

Няколко седмици по-късно тя започна да ми говори през пролуката. Имахме си правило да не се опитваме да говорим, когато не виждаме лицата си. И двамата бяхме израснали в домове, където членовете на семейството си крещяха един на друг от далечния край на къщата, от подножието на стълбището и дори от двора, и бяхме твърдо решени да се държим по-цивилизовано. Знаехме от ранна възраст колко лесно е да чуеш и изтълкуваш нещо погрешно, когато не виждаш събеседника си. Затова правилото ни беше, че ако трябва да кажа нещо, Бернадет не е до мен, отивах и я намирах. Тя правеше същото.

Следователно Бернадет трябваше да знае, че ако ми заговореше през леко открехнатата врата, аз инстинктивно щях да вляза в банята, за да улесня разговора ни. Все пак тя очевидно не можеше да отиде никъде в момента, така че аз трябваше да го направя.