Текст книги "Робинята"
Автор книги: Максим Якубовски
сообщить о нарушении
Текущая страница: 21 (всего у книги 26 страниц)
– Не мога да повярвам, че правиш това насред калта – ухили се Чък.
– Аз пък не мога да повярвам, че ми позволяваш – отвърнах.
Той обгърна талията ми с ръце и ме стисна здраво, докато смъквах джинсите му надолу. Можех да опипам всеки сантиметър от прекрасния му пенис и никой не можеше да ме види. Наведох се напред и челата ни се докоснаха. Стиснах пениса му и задвижих ръка енергично. Чък въздъхна.
– Защо вършиш такива неща? – прошепна той.
– Какви неща?
– Г алиш ме насред калта пред очите на всички.
– Никой не ни гледа, нали?
Чък си пое дълбоко дъх. Членът му вече пулсираше в ръката ми.
– Не.
– Но нямаше да имаш нищо против, ако гледаха, нали?
Изчервяването му бе адски сладко. Засмях се, а той се изчерви още по-силно.
– Върша тези неща, защото обичам да ти доставям удоволствие – казах.
– Ще ти се реванширам по-късно.
Ухилих се. Чък определено не беше от типовете, които биха се кефили, а после не биха си направили труда да върнат услугата.
– Знам, че ще го направиш.
Членът му потръпваше всеки път, когато докосвах чувствителното място под главата. Сложих палеца си там и го замасажирах бавно. Чък изстена. Дишаше тежко и не забелязваше абсолютно нищо, което се случваше в калта. Ръцете му стискаха талията ми все по-силно. Целунах го страстно и той се загърчи.
– Ще ме накараш да се изпразня – промърмори.
– Добре.
– Не знам какво да правя – засмя се той.
Не спрях. Цялото му тяло беше напрегнато. Бе на ръба. Намалих скоростта. Все още не исках да свърши.
– Не знаеш какво да правиш?
– Къде ще се изпразня?
Усмихнах му се дяволито.
– Където си поискаш.
– Но…
Накарах го да замълчи с целувка. Той затвори очи и изстена. Стиснах члена му по-здраво и задвижих бързо ръка; След секунди Чък се изпразни между нас. Покрих главата на пениса му със свободната си ръка и продължих да движа другата. Той стисна зъби за миг, после си пое дълбоко дъх. Ръцете му пуснаха талията ми. Засмя се леко.
– Езичница такава.
Вдигнах ръка към устните си. Чък се ококори. Облизах всичко, което бе по ръката ми. Той се засмя весело, когато му намигнах съблазнително. После се протегнах и закопчах джинсите му.
Чък обви ръце около мен. И двамата забравихме, че моите дрехи бяха чисти, за разлика от неговите. Студената кал, която намокри потничето ми, ме накара да изпищя и да се отдръпна.
Чък се засмя и протегна ръка, за да завърти ключа. Двигателят изръмжа при първия опит.
– Поправи го – извика той с престорена изненада. – Страхотна майсторка си.
Сгуших се в него. Отново бях покрита с кал, така че защо не? Целунах единственото
чисто място на врата му, а той въздъхна доволно.
– Бебчо – каза, – мислите ти са мръсни като бъгито.
17 КРАТКИ ФИЛМА ЗА ХАДЕС И ПЕРСЕФОНА
ЕЛСПЕТ ПОТЪР
Той обсипваше спалнята им с нарциси всеки път, когато Персефона се завръщаше, защото знаеше, че тя ги намира красиви. Цветята не живееха дълго в подземния свят, но ароматът им оставаше. За Хадес цветята не ухаеха по-сладко от кожата и.
Брат му Посейдон избухна в смях, когато Хадес му сподели това. Проснат на трона си от корал, лениво опипващ гърдите на морската нимфа, сгушена в скута му, Посейдон мушна Хадес с тризъбеца си. Понякога Хадес си мислеше, че тризъбецът бе нещо като помощен фалос за брат му.
– Диване! Омая момичето с нарциси! Те не обичат да си спомнят първия път, дори Зевс знае това.
Хадес знаеше, но какво друго можеше да направи? В неговия свят нямаше цветя, така че той просто нямаше представа дали тя харесва и други освен нарцисите. Трябваше му нещо, с което да й покаже, че завръщането й бе специално за него, а тя се отнасяше презрително със златото и бижутата му, независимо колко изкусно бяха изработени.
Посейдон реши проблема по своя си начин – предложи му нимфа, която да облекчи напрежението му. Безполезен развратник. Въпреки широката й усмивка, разкриваща малки перлени зъби, и ръката й, която се спусна решително надолу по корема му, Хадес знаеше, че нежното създание в прозрачна одежда се страхуваше от него. Не можеше да понася треперенето на жените, когато седнеше близо до тях, нито гримасите им от студените му ръце, които им напомняха за мразовития гроб. Той желаеше Персефона и никоя друга. Ако въобще можеше да я дочака, разбира се.
Чакането бе най-трудната част.
Искаше тя да го дари с усмивката си, но не онази тъжната и ужасяваща, която хвърляше на простосмъртните, а лъчезарната усмивка на млада девойка, каквато бе някога.
Точно това бе целта на нарцисите.
Можеше и да не заслужава усмивките й, но копнееше за тях.
Сестра му Деметра винаги го караше да си пожелае да е някъде другаде. Всеки път, когато видеше матронската й фигура, си спомняше как навремето го бе отхвърлила и се бе мушнала в леглото на Зевс, а после и в това на Посейдон. Трябваше да признае, че не го бе направила, за да го измъчва, но с това се зае Зевс. Надълго и широко. Той винаги описваше завоеванията си, галейки пищната си брада, сякаш бе плодовитата плът на Деметра. А от съюза им се роди Персефона.
От Посейдон последва обичайното самохвалство за мъжките му способности. Не самс Деметра, но жена след жена, понякога няколко едновременно, се поддаваха на безгрижния смях на Посейдон и похотливите му ръце.
Хадес беше по-блед и по-слаб от братята си, а косата и очите му – по-тъмни, сякаш отразяваха тъмнината на долния свят. Носът му бе дълъг, устните деликатно очертани, очите – с натежали клепачи на сънлив или изпълнен с презрение човек. Не се смяташе за грозен. За разлика от братята му ръцете му не бяха мазолести, а нежни и гладки, хитонът му винаги бе изряден, сандалите му – никога износени или протъркани. Беше гладко обръснат, тъй като чувстваше, че брадата му придава вид на развратник. Подстригваше гъстата си коса късо. Да, тялото му бе прекалено напрегнато, за да е красиво, знаеше го, но пък и не беше отблъскващ.
Можеше да разпознае себе си в статуите, които простосмъртните изработваха в негова чест, макар да бяха доста малко, а и бе боготворен, независимо че преклонението се изразяваше в молене за милост и удряне на главите им в земята. И беше богат. Всички скъпоценни камъни и метали под земята му принадлежаха. Не разбираше защо жените не само му отказваха, но и го избягваха.
Разбира се, ако Деметра нето бе отритнала, Персефона можеше да е негова дъщеря, а не на Зевс, следователно не можеше да му стане съпруга. Е, май така бе по-добре. Само не знаеше дали и Персефона бе на същото мнение.
Тя трябваше да обвинява Зевс за положението си, а не Хадес. Зевс бе нейн баща и той я бе дал за съпруга. Хадес само взе онова, от което се нуждаеше.
Започна се с нар. Персефона не желаеше да общува с него доброволно, затова законовите действия бяха единственият източник за помощ Тя беше яла, следователно бе възнамерявала да остане. Хадес представи фактите на Зевс, който се съгласи с него, вероятно защото му бе писнало да слуша вечното мрънкане на Деметра за дъщеря им. Не беше така романтично, както Хадес се бе надявал, но поне имаше откъде да започне.
Никога не забрави как устните й смучеха плода. Брадичката й бе омазана в аленочервено, а очите й го погледнаха предизвикателно, когато я откри.
Хадес положи огромни усилия за сватбата им и макар да не можеше да позволи на Персефона да напусне неговия свят, за да прекара традиционния предсватбен период с майка си, той спази всички ритуали и направи нужните жертвоприношения. Украси таваните на двореца с диаманти и ги накара да светят с докосването си. Застла подовете с пухкав мъх в цветовете на най-красивите скъпоценни камъни, подредени във фигури, изобразяващи войната с Титаните. В добавка към жертвения пир той уреди и земни храни, любимите на Персефона: смокини, сирене – бяло и гладко като кожата й, различни видове маслини. После се стегна и покани сестра си Деметра. За щастие, старата Хеката взе Деметра под крилото си, веднага щом сестра му пристигна, и предотврати грозните разправии.
Започнала с песен, сватбата продължи с процесии, даряване на подаръци, пречистващи бани и жертвоприношенията на детските дрехи на Персефона. Тя поднесе кичур от косата си на Артемида и помогна да раздадат прясно опечен хляб на гостите. Хадес изтърпя всичко, приковал очи единствено в булката си. Треперещите му пръсти бяха скрити в гънките на хитона. Персефона не изглеждаше уплашена, а по-скоро високомерна като Хера, приемаща почестите на гостите си като тяхно задължение.
Персефона прекара цялата церемония мрачно вторачена през воала в майка си. Благодарение на божествените си способности Хадес виждаше ясно лицето й. Персефона изглеждаше ядосана на Деметра, но той не разбираше защо.
Е, щеше да е щастлива, когато останеха насаме. Със сигурност.
Вероятно се започна преди нара, с нарциса.
Да, той я бе подмамил в своя свят с великолепното ухание на цветето. Почувства се изненадан и облекчен от лекотата, с която тя го последва.
Ако не бе Хадес, някой друг щеше да направи Персефона своя съпруга, може би дори някой, който не беше бог. А тя заслужаваше нещо по-добро. Заслужаваше бог. Царят на мъртвите си бе сериозна работа.
В първата им брачна нощ той я отнесе в спалня, чиито стени бяха украсени със злато и сребро, отразяващи светлината също като очите й. Хадес обичаше хладните гладки камъни, но не толкова, колкото топлата податлива плът, твърде рядко срещана в неговия свят. Положи Персефона върху възглавниците и пухкавите кожи. Носеше се лека музика от цитра. Коленичил пред нея, той свали фибите и цветята от косата й и разпиля топазените кичури. И през цялото време очите му не помръдваха от ръцете й.
Но тя не го поглеждаше, а когато погали бузата й, нежно като крилце на пеперуда, Персефона се извърна настрани.
Хадес й бе дал златни фибули—, за да закачи пеплоса– си, и пояс от телешка кожа, избродиран със сърма и украсен с перли. Той внимателно разкопча фибулата на лявото й рамо. Ръцете му не трепереха, когато смъкна дрехата над пояса й.
Гърдите й блестяха в розово, зърната им бяха тъмни като смокини. Стори му се, че държи дюли в ръцете си – гърдите й бяха също така закръглени, тежки и ароматни, но по-меки. Персефона ухаеше на пресен хляб и нарциси. Очите й, тъмни и големи, се спуснаха надолу към ръцете му, после обратно към лицето, но се отместиха от него, веднага щом забеляза, че той я наблюдава.
Хадес имаше пълно право да я докосва. Той протегна ръце към гърдите й и прокара палци по зърната, които незабавно се втвърдиха. Кожата й бе мека и гладка като талка, размазан по пръстите му.
Той засмука зърното й жадно и свали пояса и пеплоса й. Персефона потръпна леко.
Хадес се наведе и я целуна. Устата й бе влажна и пърхаща като крилцата на пеперуда, изскачаща от пашкула. Освен това бе хлъзгава като съществата, които живееха в подземните басейни. Той захапа нежно пълните й устни, като се надяваше, че и тя ще постъпи по същия начин.
Накрая му се наложи да се отдръпне, за да не стовари върху нея свирепия си глад, който не можеше да бъде утолен дори с амброзия. Насили се да й се усмихне и погали деликатната й буза с опакото на ръката си. Устните й докоснаха пръстите му леко, но не нарочно.
Измъчен, Хадес въздъхна тежко.
– Погледни ме – каза той. – Няма да те нараня, Персефона.
Тя вдигна тъмните си очи към него, но те блестяха от гняв, а не страст.
Хадес потръпна.
– Искам само да ме погледнеш – каза той меко.
– Мразя те – отвърна тя и се извърна настрани.
Широко отворените й очи бяха приковани в стената.
Е, все пак щеше да му достави удоволствие. Брачната им нощ щеше да е идеална. Стиснал зъби, Хадес разкопча хитона си. Пръстите му трепереха, но когато голата му плът се допря в нейната, той почувства, че бе готов да избухне.
Усещаше уханието и на мускус, напомнящо на гъбите, които простосмъртните ядяха. Стисна бедрата й с ръце и повдигна таза й към устата си. Погали с език нежните й листенца, засмука тичинката й и я притисна леко между зъбите си. Персефона изстена шумно като съсипана душа, попаднала в преизподнята. Той щеше да се отдръпне от нея, ако в същия момент тя не бе заровила пръсти в косата му Хадес се зарадва, а следващият й стон изпълни сърцето му с надежда.
Персефона въздъхна и се отпусна. Той положи лекото й тяло на възглавниците и погали гърдите и лицето й. Ръката му се отпусна нежно върху бузата й, докато я целуваше.
– Мразя те – каза тя.
Персефона отхвърли презрително топаза и смарагда, аметиста и тормалина. След като го отблъсна така грубо, Хадес се качи в горния свят, за да й донесе цветя, но тя ги метна в лицето му.
Първият път, когато Персефона го остави, за да отиде при майка си, Хадес не я придружи. Не изпитваше абсолютно никакво желание да види Деметра. Старата вещица Хеката придружи жена му вместо него. Хадес се престори, че не търси в лицето и очите на съпругата си тъга или радост.
Нямаше да е прилично да изпрати Персефона сама, но ако той отидеше, щеше да изглежда прекалено вманиачен по нея. Хеката беше добър компромис. Привилегиите й в подземния свят датираха от далечното минало, преди да започне неговото царуване. Хадес знаеше, че и тя имаше нещо общо с раждането на простосмъртно дете, но не му пукаше за това. Персефона не можеше да роди след връзката си с Царя на мъртвите.
След като даровете му се оказаха безполезни, Хадес реши да спечели Персефона с поезия. Резултатът бе толкова печален, че той се отказа от повторен опит.
За известно време между Хадес и жена му имаше известно приятелство. Персефона знаеше, че Тезей и Пиритой се канеха да я отвлекат. Хадес й го съобщи и сподели с нея плана си да я запази в безопасност. Тя се засмя доволно, когато чу простия, но хитър план, и дори се захвана да наблюдава напредъка на героите в техния свят всеки следобед, сгушена до мъжа си на канапето от кедрово дърво, постлано с меки вълнени килими. За нейно удоволствие Хадес превърна една от стените в огромен прозорец, през който следеше натрапниците като самия Танатос, суров и неумолим. Двамата заедно гледаха как застаряващите герои разсеяха Цербер с медени питки. Персефона гукаше над чудовищното създание, сякаш бе пухкаво кученце. Хадес се засмя, когато тя си измисли собствени разговори с двамата герои.
– Тезей! О, пропаднах в тази дупка! Ако ме измъкнеш, ще ти смуча члена!
– Не! Мощната ми мъжественост гама да бъде близана от теб, а само от Хадес!
– Тогава и аз ще взема Хадес за моя булка, защото моето желание е да те следвам!
Понякога Хадес си мечтаеше, че още някой заблуден глупак ще се опита да отвлече
жена му, за да могат отново, да преживеят подобни щастливи времена, две същества с една и съща цел.
Персефона никога не го търсеше, за да се любят, но мрънкаше, когато я оставеше на спокойствие.
Ръцете й по тялото му никога не бяха нежни, но той приемаше грубостта й и дори й се радваше – все пак бе по-добра отколкото никакво докосване.
Персефона парадираше с удоволствието, което бе намерила при Адонис, или поне така изглеждаше. Хадес стискаше зъби и търпеше. Отказваше да погледне. Не можеше да понася смеха им, долитащ от стаята й за шиене, докато Персефона галеше Адонис и му шепнеше. Хадес си представяше какви ли не ужасни неща, вероятно по-лоши от действителността, защото Афродита, покровителката на Адонис, не би позволила на Персефона подобни волности с любимия й.
Цялото му време в подземния свят бе заето. Персефона развеждаше Адонис из двореца като домашно козленце. Държеше го за ръката или китката, а веднъж – за косата.
Но никога не докосваше Хадес, ако можеше да го избегне.
Тя целуваше Адонис за поздрав и раздяла, при това не само лек допир по устните му, а страстна дълга целувка, която приключваше като прокарваше устни по бузата и ухото му Персефона държеше Хадес да види всичко това и той наблюдаваше, без да мигне. Но вътрешно се гърчеше. Той трябваше да е на мястото на Адонис: обект на възхищението й и източник на удоволствието й. Но пък не бе красив като Адонис, от усмивките му изстиваха и най-смелите простосмъртни души, а докосването му по някакъв начин отблъскваше невинността.
Адонис нямаше избор при посещенията си. И поради тази причина Хадес не можеше да го унищожи, макар ужасно да му се искаше. Не беше като Зевс, който упражняваше силата си за дребнави отмъщения и лесни съблазнявания. Вместо това Хадес си доставяше удоволствие, като обикаляше царството с каляската си. Броеше богатствата си, възхищаваше се на любимото си украшение – лапитския принц Пиритой, седнал на стола на забравата с широко отворени празни очи. После си представяше Адонис на този стол или на празния, който бе пленил Тезей: справедливо наказание за мъжете, опитали се да му отнемат съпругата и любовницата.
Неизбежно той се завръщаше в семейната спалня след скромната си вечеря от маслини, хляб и агнешко, където се преструваше, че не очаква Персефона с нетърпение.
Персефона се завърна в леглото на Хадес, когато Адонис най-после я напусна. След принудителното целомъдрие, въздържанието бе невъзможно за Царя на мъртвите. Можеше лесно да се нахвърли върху жена си и да си осигури удоволствието, без да мисли за нейното, но гордостта му не позволяваше подобно нещо. Не би я оставил незадоволена и усъмнена във възможностите му.
Тялото на Персефона участваше страстно в любенето им, но думите й убиваха.
– Адонис – прошепна тя задъхано, – ме кара да забравя думите си. С едно докосване той…
Но си моя, а не негова, помисли си Хадес. После, докато лежаха изтощени, той каза:
– Адонис не те обича.
– Знам – отвърна тя спокойно, сякаш говореше за нещо абсолютно незначително. —
Не може да ме обича – добави тя, после замълча за момент. – А аз не мога да обичам теб.
– Няма значение. Аз съм твой съпруг. А той е само любовник.
– Има вкус на мед и цветя. Докосването му е като слънцето и вятъра.
– Той е за горния свят. А ти си за подземния, също като мен. Ти си царицата на този свят. Бъди доволна от това, което имаш.
– Ще те оставя много скоро, съпруже.
– Когато оставиш нашия свят, Адонис няма да е твой. Той обича Афродита. Ти го взе, когато пожела, за да си доставиш удоволствие, но не можеш да го запазиш.
– Взех го, както ти взе мен.
– Да, за да бъдеш моята царица.
– Не ми пука, че съм царица.
Той знаеше, че жена му лъже, но вече по-мъдър, отколкото навремето, не каза нищо.
Хадес често си мислеше, че щеше да е напълно съсипан без Персефона.
– Води те за топките ти – подигра му се Посейдон, но Хадес отбеляза, че похожденията на брат му никога не завършваха добре нито за него, нито за някой друг.
Не, Хадес знаеше, че верността в брака е най-разумното нещо за един цар, а и най-приятното. И желаеше Персефона. О, как само я желаеше!
След като Адонис беше убит, Хадес възнамеряваше да подари на Персефона букет от алените анемони, пораснали от кръвта му. Това щеше да е не само спомен за любовника й, но и напомняне, че бракът им бе вечен.
Но размисли и промени мнението си преди пристигането й. Реши просто да я накара да забрави, че тялото й бе познавало и друг.
Хадес създаде прозорци към горния свят, за да наблюдава жена си как тъпче сочно грозде в устата си, плете вълнени дрехи, гони малките си прасенца весело и танцува под слънцето с прислужниците си, докато всички се заливат от смях. Но не можеше да я гледа дълго, преди тялото му да се възбуди и да закопнее за облекчение. Нимфата Минти бе достатъчно възбудена, от великолепната колесница на Хадес и четирите гарвановочерни коня, които я теглеха, за да се съгласи да си легне с него, при условие, че конете наблюдаваха. Нимфите имаха странни вкусове, но Хадес не възнамеряваше да спори. Готов да проникне в мекия тунел на Минти, той бе стреснат от нежен дъх по врата си.
– Мисля, че няма да стане, съпруже – промърмори Персефона в ухото му. – Не забравяй от какво се отказах заради теб.
Тя обви едната си ръка около кръста му, а другата размаха пред уплашеното лице на нимфата.
Хадес откри, че счуканата мента беше приятно ухаещо легло за правене на любов. Персефона захапа долната му устна, прокара нокти по гърба му и застена. Изви гръб назад и загука в гърлото му като гълъбица.
Но очите й бяха затворени.
Докато се мотаеше из коридорите на двореца, Хадес чуваше дрезгавото кикотене на Хеката, примесено със сладкия смях на Персефона. Веднъж, когато отиде да поднесе ежегодните си почитания на старото копеле Кронос, той се натъкна на двете жени, които се разхождаха из Елисейските полета21 хванати подръка. Според Хадес дружбата им помагаше на Персефона да приеме живота си в неговия свят.
Той се зачуди дали някога го обсъждаха. Реши, че е по-добре да не знае какви точно съвети даваше Хеката на жена му.
Взел Персефона от обятията на майка й, Хадес смяташе, че е редно тя да приеме Хеката като странен и загадъчен заместител на Деметра.
Като негова царица, Персефона имаше право да противоречи на издаваните от Хадес присъди, затова той прояви милост и позволи на Орфей да напусне света на мъртвите заедно с Евридика. Но певецът не можа да устои и погледна назад, като по този начин върна сянката на Евридика необратимо към смъртта.
По-късно Персефона тъжно наблюдаваше как Орфей, безразличен към съдбата си, позволи да бъде разкъсан от менадите.
– Аз съм виновна за това – каза тя. – Мислех, че любов като тяхната ще издържи на всичко. Но трябваше да ги оставя на мира.
Хадес я прегърна нежно.
– Никой не може да избяга от съдбата си – напомни й той. – Не си виновна.
Персефона не реагира и той добави:
– Те ще бъдат заедно отново. Когато Орфей се присъедини към любимата си, ще бъдат завинаги заедно в Елисейските полета.
– Хеката ми каза…
– Да?
– Няма да разбереш.
– Аз съм царицата тук, нали? Аз съм Царицата на мъртвите. Простосмъртните гледат към мен, когато молят за услуги.
– Вярно е – потвърди Хадес, като стисна ръце зад гърба си, за да се удържи и да не я прегърне в деня на завръщането й.
Персефона изглеждаше по-царствена от когато и да било преди. Дългата коса на красивата му булка беше прихваната с венец и ухаеше на напечени от слънцето камъни. Тя посрещна погледа му, без да мигне. Лека усмивка украсяваше розовите й устни.
Тя бе украсила спалнята им с пъстри картини, изобразяващи сеитба и оран, цветя и плодови дръвчета, но в ъгъла имаше и нов триножник, увенчан със сребърни статуетки на змии. Навито въже лежеше върху покривката на леглото.
Хадес пристъпи към жена си. Тя вдигна ръка и каза:
– Спри.
Хадес се подчини. Персефона внезапно му заприлича на някого. Не на Деметра. Сестра му носеше отговорностите си също като Персефона, но без това чувство за удържана сила. Артемида притежаваше силата, но не и спокойния контрол. Атина бе мъдра, но и жестока. Бе напълно различна и от девствената Хестия, винаги безучастна към всичко.
Очите й показваха, че сякаш бе наясно с всяка негова дума, преди той да я изрече, което му напомни за Хеката. Стори му се, че старицата бе станала истинската майка на жена му.
Но Персефона бе и самата себе си. Приличаше на него повече отколкото на другите обитатели на Олимп. Но и не само това, тя самата представляваше сила и могъщество.
– Какво искаш от мен, царице? – попита той и тя му се усмихна.
Въжето привърза китките и глезените му към стълбовете на леглото като Иксион към пламтящото колело. Персефона стоеше в краката му, облечена в бял пеплос, а голите й ръце бяха оцветени в розово и лимоненожълто от лампите. Косата й падаше по гърба, а няколко кичура се бяха залепили на гърдите й. Тя огледа внимателно голото му тяло. Хадес не знаеше дали бе доволна от вида му, или от стегнатите въжета.
– Искаш ли да те докосна? – попита тя студено, но очите й искряха.
Той, разбира се, искаше, но не можеше да реши какъв отговор очакваше жена му Беше грешил доста пъти.
Персефона дръпна едно от въжетата и той побърза да отговори:
– Винаги искам да ме докосваш.
– А ако предпочета да не го направя?
Той замълча за миг.
– Не го прави – най-после отвърна Хадес.
Персефона се заразхожда из стаята, обмисляйки отговора му. Хадес въздъхна облекчено, когато пръстът й докосна гърдите му и се спусна надолу, спирайки точно над пъпа, където тя заби нокът. Той потръпна възбудено. Ноктите й одраскаха леко ключицата му, после тя пъхна пръсти в устата му.
– Ще ти позволя да получиш това – каза тя.
Хадес засмука пръстите й въодушевено и захапа нежно връхчетата им. Персефона разтвори устни, но не проговори.
Отдръпна ръката си и я поднесе към устата си. Хадес загледа възбудено как жена му предизвикателно облизва пръста си, а после погалва лявото му зърно с него. Той потръпна от милувката. Тя стисна силно зърното му и това изпрати електрически шок към фалоса му.
Ръката й погали кожата му.
– Това ми харесва – бавно се усмихна Персефона.
Искаше му се ръцете му да бяха свободни. Поне едната. Въображението му го караше да си представя усещането от гладката й кожа по ръцете му и притиснатите към него пищни гърди. Илюзията бе невероятно силна и за момент му се стори, че бе успял да освободи ръцете си. Но не го направи.
Персефона се наведе и захапа вътрешната част на бедрото му Усмихна се и захапа отново. Кожата му запламтя от зъбите и езика й. Тя поспря и го погледна с притворени очи, дива и съблазнителна. Той отпусна глава назад и си пое дъх. Персефона го ухапа леко над коляното. Хадес копнееше тя да го приеме в тялото си. Беше я взел, а сега тя взимаше обратно.
– Затвори очи – нареди му тя.
Лишен от зрение, той сякаш чувстваше как въздухът около него се насочва към нея като боготворящ към идол. Искаше му се да започне да я моли. Спомни си какъв бе животът му преди нея, преди ласките й, независимо, че тя го докосваше с омраза.
– Кажи го.
– Моля те – изстена той.
– Не.
Персефона не искаше бижута. Не искаше злато. Тя…
– Ще. ще те освободя – отчаяно каза той. – Искаш ли да се освободиш от мен, Персефона?
Леглото изскърца от тежестта й. Краката й се стегнаха около него, когато тя пое пениса му в себе си. Дъхът й изскочи в нежен стон.
– Не – отговори тя. – Аз съм твоята царица.
ПРОБЛЯСЪК
ПОРША ДА КОСТА
– Какво, по дяволите, е това?
Ето го отново… проблясък от светлина от вилата на носа. Дали е това, което си мисля? Дали някой там ни шпионира с бинокъл?
– Какво става? – изсумтява Гавин изпод хавлията, която е проснал върху лицето си, за да се предпази от слънцето.
Изненадана съм, че дори ме е чул, въпреки футболния коментар по радиото. Мислех си, че е абсолютно погълнат от Джон Мотсън – и Европейската купа. Смятах, че не ми обръща никакво внимание, но очевидно не съм била права.
– Нищо. не съм сигурна. просто непрестанно виждам проблясък от нещо откъм вилата ей там.
Внезапно бях обзета от неохота да споделя подозренията си. Все пак бяха доста глупави. Хората вечно гледат към морето с бинокли. С нищо не мога да докажа, че който и да е във вилата, гледа точно нас, ако въобще използва бинокъл. А и може просто да е отражението от слънцето в стъклата на прозорец.
– Добре – промърморва Гавин и протяга ръка, за да оправи банския си, като в същото време увеличава звука на радиото с другата.
Мамка му! Значи все пак не ме слушаше.
Желанието на Гавин всъщност бе да си останем във вилата и да седи пред телевизора, вторачен в тъпия си футбол, вместо да ме слуша. Аз лично бих се изкефила на малко бурен следобеден секс, но той, в типично мъжко настроение, изглеждаше абсолютно доволен от бирите и мача.
Това е първата ни ваканция заедно, а днес е най-слънчевият ден, откакто пристигнахме тук, затова настоях да отидем на плаж въпреки футболния мач. Трябва да призная, че Гавин понесе това достойно. Познавам мъже, които биха започнали да се цупят, ако им се наложи да се задоволят с радиото вместо с телевизора.
Ах, ето го отново! Този проблясък.
Какво зяпаш, проклет извратеняк? Тук не става нищо, което да гледаш и да онанираш. е, нямаше да е лошо, ако ставаше!
Не се оплаквам. Всъщност откакто пристигнахме във вилата, имаше доста секс и многобройни оргазми. Но съвсем простички неща, ако разбирате какво имам предвид. Мисионерска поза, рутинна любовна игра, малко орален секс. Задоволяващо и адски нежно на моменти, но просто му липсваше нещо диво и вълнуващо. Нямаше приключение. Нямаше лудост.
Нищо дръзко и откачено не ставаше на обществено място, докато някой наблюдава през бинокъл.
Какво, по дяволите, ми ставаше? Това пък откъде дойде?
Трябваше да съм възмутена от идеята, че някой ни шпионира, докато се любим. Но пък проклетата мисъл просто се заклещи в главата ми. Вместо да наклоня чадъра, така че далечният ни зяпач да не може да ни види, аз станах и го дръпнах настрани, за да не пречи на гледката. Освен това вдигнах ръце и изпълних манекенско движение, бръсвайки косата от лицето си по начин, по който гърдите ми да изпъват банския и поздравят слънцето.
Нагледай се на това, който и да си, предизвиках зяпача и прокарах ръце по врата, рамената и гърдите си. Бавно и нежно, сякаш наистина си падам по себе си… Жалко, че няма още по-голяма публика. Само аз и Гавин сме тук днес следобед. Това си е нещо като частен плаж за няколкото вили, струпани в края на дюните. Не можеш да стигнеш до тук по пътя, така че няма минувачи и златистият пясък е само на наше разположение.
– Какво правиш, скъпа?
Подскачам и се завъртам. Откривам, че Гавин е махнал хавлията от лицето си и ме наблюдава, сключил ръце зад главата си и присвил очи срещу слънцето. Жалко, защото очите му са най-великолепната му черта – кафяви като бренди, тъмни, дълбоки и секси.
– Просто се оглеждам наоколо. Разучавам пейзажа.
– Добре – промърморва той равнодушно и незаинтересовано. – Просто внимавай с воайора.
Внезапно насочва към мен онзи поглед, който ми показва, че вече е някъде далеч, въпреки миниатюрните ми бикини и сексапилното ми тяло. Мотсън вече дрънка разгорещено за дузпи и многохилядна публика. Гавин затваря очи и отново слага хавлията на лицето си.
Мамка му!
Но не мога да му се ядосвам дълго време. Моят Гавин е страхотен пич. Висок, як и почти красив въпреки размера си. Сексапилно момчешко лице с чип нос и тъмна къдрава коса. А когато няма мачове, той е направо невероятен! Внимателен. Грижовен. Нежен. Освен това е интелигентен, образован и адски забавен.
Да, ти там във вилата. огледай хубаво и мен, и миниатюрните ми бикини, както и прекрасното ми гадже с умопомрачително тяло и огромен член, скрит в банския.
Колкото повече си мисля за зяпача, толкова повече се разгорещявам. Не само от слънцето. Коленича на одеялото, грабвам шишето с крем против слънце и завъртам капачката. Изсипвам щедро количество в ръката си и започвам да го размазвам бавно и изкусително по лицето, раменете и ръцете си.
Затварям очи и си представям как мъжът във вилата ме зяпа ококорено. Които и да са хората там, те наблюдават с копнеж как се галя и как Гавин се събужда и започва да ми помага да размажа крема. Той става все по-дързък и сваля сутиена ми, а зяпачът въздъхва с одобрение. Всичко е адски истинско и внезапно осъзнавам, че бикините ми са мокри, а зърната ми стърчат нагоре и се търкат в сутиена.
