Текст книги "Робинята"
Автор книги: Максим Якубовски
сообщить о нарушении
Текущая страница: 12 (всего у книги 26 страниц)
– Да, но ние ще свършим, преди да се появят.
Погледнах през прозореца към високите борове, разлюлени от вятъра.
Неохотно Майк паркира колата и загаси фаровете. Помогнах му да смъкне задната седалка, за да си осигурим достатъчно пространство за секс. Той не бе донесъл възглавници и одеяла, затова го бутнах долу и се покатерих върху него. Свалих полата и блузата си. Майк облиза устни, когато ме видя по прашки и сутиен.
– Щях да ти направя стриптийза, на който Джанин ме научи, но няма време – извиних му се.
– Няма проблеми – отвърна той. – Това е достатъчно жестоко.
Звучеше нервно и развълнувано. Целунах го страстно, после разкопчах панталона му.
– Хей, хей, хей! – извика и дръпна ръката ми.
– Какво става? – учудих се. – Не искаш ли да ме чукаш?
Той ме погледна засрамено. Изглеждаше ужасно свенлив.
– Никога преди не съм го правил – призна той.
– Какво? – едва не изпищях. – Не си го правил? Нали си училищният жребец?
– Слухове – обясни притеснено.
– Страхотно! Още един девственик!
– Съжалявам – каза той. – Може ли да започнем отначало? Харесвам те. И искам да го направим, но не по този начин. Звучи странно, но смятам, че сексът първия път е специален, а не нещо, което просто да премахнеш от пътя си.
Втрещих се. Плановете ми се провалиха. Но в същото време изпитах силно вълнение. Майк бе изрекъл тайна парола, която отвори душата ми. Търколих се и легнах до него.
– Напълно съм съгласна – казах. – Но всички се опитват да те накарат да се чувстваш като идиот, ако разсъждаваш като нас.
– Значи и двамата вярваме, че загубването на девствеността ни е нещо специално – каза той. – Може би сме идеални един за друг.
Замълчах за момент. Чувствах се чудесно и смятах, че мога да споделя всичко с Майк.
– Познаваш ли Сара Уокър от училище? – попитах.
– Разбира се – отговори той. – Странната мадама с още по-странен акцент. Всички я познават.
– Е, не ми се смей, но тя е някакъв вид демон. Може да ти прозвучи абсолютно откачено, но тя иска нейните хора, семейството й или бог знае кой, да отнемат девствеността ми.
– Уха – изсумтя той.
Е, не беше много красноречив, но в гласа му се долавяше искрено съчувствие.
– Да – кимнах. – Обясни ми, че щели да ме глезят и да се отнасят страхотно с мен преди това. А после щели да ме облекат и отведат в зашеметяваща черна стая, където ще ме завържат на мраморна маса. Но има и нещо още по-странно. Мисля, че може да ме убият.
– Откачена история – каза Майк.
Кимнах. Зърната ми се втвърдиха. Дали беше заради интимния момент с Майк? Или заради спомена за ножа на Сара, опрян в гърлото ми, и пръстите й, заровени във влагалището ми?
– Абсолютна лудост, но не мога да спра да мисля за това – признах. – Идеята, че мога да умра, докато се чукам за първи път, ме възбужда страхотно.
Майк се замисли.
– Какво? – попитах. – Кажи ми за какво мислиш?
– Не си единствената – отговори той.
– Какво?
– Всички в училище я познават. И всички, които са още девствени, са били канени от нея да го направят по този начин. Тя изпитва желания към много от нас. И трябва да ти кажа, че в училище има много повече девственици, отколкото си мислиш.
Внезапно се почувствах измамена. Какво ми ставаше? Защо изпитвах разочарование вместо облекчение? Стегнах се и казах:
– Това е невероятно. Дали би трябвало да направим нещо по въпроса?
– Не знам – отговори Майк. – И аз самият мислех за това. Също така си мислех какво Сара ми каза, че ще ми направи. Господи, тази кучка може да те подлуди!
Забелязах подутината в джинсите на Майк и не можах да се сдържа. Протегнах ръка и стиснах надървения му член. Той изстена, затова отново го стиснах. Усетих как се навлажнявам. Доближихме се един до друг и се целунахме страстно.
Сърцето ми биеше лудо, когато вдигнах глава. Навън луната още блестеше, околността бе тъмна, а клоните на дърветата още се люлееха. Но имаше и нещо различно. Огледах се и
видях движещи се форми. Внезапно осъзнах, че не бяха клони на дървета или храсти.
– Заключи вратите! – извиках.
– Какво? – учуди се Майк. – Наоколо няма никого… О, господи!
Той също ги видя. Мрачни високи фигури в дълги черни палта вървяха към нас.
Майк се задвижи енергично и занатиска бутоните.
Начело на групата вървеше Сара. Бялата й кожа блестеше на лунната светлина, късата й коса изглеждаше красива и зловеща.
– Наистина ли мислехте, че можете да го направите без нас? – извика тя.
Бе все още далеч, но гласът й отекна в джипа.
– Мамка му, кучката е довела цялото си семейство! – каза Майк. – Нямаме шанс. Ще ни очистят. Ще ни принесат в жертва.
– Трябваше да се сетя, че Джанин ще се раздрънка! Но можем да се справим. Знам какво трябва да направим.
– Да не би да имаш пистолет? – учуди се Майк.
– Трябва да се изчукаме колкото се може по-бързо.
– Просто ей така?
– Няма друг начин – казах, като го погледнах в очите. – След като загубим девствеността си, вече няма да сме интересни за тях. Хващай се за работа.
– Лесно ти е да го кажеш – отвърна той. – Как да действам при тези обстоятелства?
Светкавично смъкнах панталона му и засмуках члена му Стори ми се, че винаги съм
знаела как да правя минет.
– О, Господи, Ками, това е страхотно – изстена той. – Наистина съм надървен. Това е най-великото усещане! Мамка му! – внезапно каза той. – Приближават се.
– Добре. Вече си надървен. Захващай се за работа. Трябва да го направим колкото се може по-бързо. В противен случай ще сме техни.
Погледнах навън. Мислех, че Сара и семейството й тичат към нас, но те вървяха бавно и бяха поне на двайсет метра от колата. Тя ми се усмихна и се заразхожда грациозно, както бе правила в английската градина в часа по рисуване. И сега носеше същата бледолилава рокля, а мъжете бяха облечени в старомодни костюми.
Майк също ги видя.
– Играят си с нас – каза той. – Не знам какво да правя. Въздъхнах нетърпеливо.
– Лягай – наредих му.
Той се подчини. Надникнах навън. Сара и мъжете бяха изчезнали.
– Къде са? – попита Майк.
Затропаха по прозорците на джипа. Бяха притиснати към стъклата и ни зяпаха. Видях мъжа от черната стая.
Потръпнах, но знаех, че трябва да сваля прашките си. Мъжът прокара огромния си яркочервен език по стъклото.
– По-добре е да затвориш очи – посъветвах Майк.
– Ами презерватив? – попита той. – Не нося със себе си. Мислех, че ще отидем у нас, където мога да взема няколко презерватива от резервите на големия ми брат.
– Нямаме време да се тревожим за презервативи – прекъснах го.
Коленичих и го възседнах. Семейството на Сара се вторачи в нас.
– Проклети да сте! – изпищя Сара.
Лицето й бе зловеща маска.
– Няма да стане – уплаши се Майк.
– Ще го направя да стане – успокоих го.
Хванах члена му в ръка, наместих се и се настаних върху него. Сара и семейството й започнаха да клатят джипа. Двамата с Майк се търколихме в задната част на колата.
– Не можете да го направите без мен! – изкрещя Сара.
Бандата откачалници залюля джипа и почти го преобърна. Сара примигна и лунната светлина изчезна. Беше абсолютно тъмно.
– О, не! – извиках. – Заведе ни в черната стая.
Наистина бяхме там.
– Да – отвърна Майк. – Усещам студения мрамор под задника си.
– Дръж се! – казах.
Видях Сара с нож в ръка да се приближава към нас. Покатерих се върху Майк. Трудно му бе да задържи ерекцията си. Стиснах го няколко пъти и го втвърдих. Насочих члена му към девственото си отвърстие.
Нервните окончания във влагалището ми усетиха кадифената глава на пениса на Майк. Ахнах, когато тялото ми прие пулсиращия орган. Почувствах се като ангел, носещ се в небето, после като дявол, горящ в пламъците. Накрая нещо се скъса.
– О, Г осподи – изохках.
– Вътре съм – каза Майк.
Усетих горещината на кръвта, която потече от мен.
– Наистина боли – прошепнах и паднах върху гърдите на Майк.
Когато вдигнах глава, видях, че отново сме в джипа, който вече не се люлееше. Навън Сара изплези език. Върху него бе кървавият скъпоценен камък, който бе взела от мен.
– Защо не се махат? – извика Майк. – В теб съм, но още са тук.
Сара изкрещя оглушително.
– Тук са заради теб – казах. – Искат девствената ти душа.
Майк затласка енергично в мен.
– Не знам дали мога да остана твърд, когато те са навън – каза той.
Чу се шум от разбито стъкло, когато юмрук проби страничния прозорец.
– Представи си, че завързваш пръстен около члена си – прошепнах. – Разкажи ми за
това.
– О, Г осподи, Ками, ако момчетата от отбора ме чуят да казвам това…
– Хайде, Майк!
– Добре, добре – прошепна той. – Завързвам.
Не можа да довърши. Нещо остро удари прозореца.
– Майк, трябва да свършиш – настоях.
Той се прокашля.
– Завързвам пръстена на кура си!
Огромният мъж вкара ръка през счупеното стъкло. Облиза окървавената си китка, после отключи вратата.
– О, не! – извика Майк, а самоувереността му се изпари.
Припомних си съвета, който Тия веднъж ми бе дала. Протегнах ръка и стиснах топките на Майк.
– Пръстенът върху кура ти го прави два пъти по-голям – прошепнах.
Наистина беше така. Усетих как Майк нараства в мен, събуждайки чувства, каквито никога преди не бях изпитвала. Дали щях да получа оргазъм за първи път? Приковах очи в тези на Сара, докато яздех лудо Майк.
Мъжът влезе в колата. Държеше ножа на Сара и го насочи към гърлото на Майк. Задвижих се още по-бързо. Майк изстена и го усетих да тласка силно.
– Велико! – изкрещя той и се изпразни.
Настъпи невероятна промяна. Красивата Сара, деформирана от яростта си, заотстъпва. Мъжът изръмжа и ножът замръзна във въздуха.
Огромни буци покриха цялото семейство. Глава с три очи изскочи изпод нежната бяла кожа на Сара. Тя захлипа и се превърна в един от онези хуманоиди, които вечно рисуваше.
– Бебчо, обичам те – изстена Майк.
Спермата му се смеси с кръвта ми и потече по бедрата ми. Видях как кървавият камък се спука в отворената уста на Сара. Кръв оплиска устните и врата й. Внезапно тя и мъжете се стопиха в лунната нощ.
Майк и аз лежахме на пода на джипа. Колата изглеждаше недокосната, с изключение на последиците от секса.
Подкарахме обратно към града. Зачудихме се как да постъпим. Решихме да не се обаждаме в полицията. Какъв смисъл имаше? Кой щеше да ни повярва? А и вече бяхме в безопасност от Сара.
Мълчахме, докато карахме през уютните светлини на предградията. Потръпнах, като си помислих колко близо бяхме до смъртта. Не беше ли чудесно, че оцеляхме? А и вече бях истинска жена. Можех да се разхождам из училище с високо вдигната глава. Джанин и Тия нямаше вече да ми се подиграват заради девствеността.
Извадих пудриерата и си оправих грима. В малкото огледалце се опитах да открия изисканата жена, която вече бях. Изглеждах различно. Какво ли беше? Да, за първи път забелязах колко силно приличах на майка ми.
Затворих пудриерата.
– Всичко наред ли е? – попита Майк.
– Разбира се – отговорих.
– Обзалагам се, че се радваш, задето оцеляхме. Също като мен.
– Да – кимнах.
Радвах се, че оживях. Просто не изпитвах същото щастие като Майк.
Минахме покрай гигантския мол. Винаги преди се гордеех с него: най-големия в съседните три щата, с най-модерните магазини. Около киното се мотаеха двойки. Като дете нямах търпение да тръгна по срещи там.
– Хей – каза Майк. – Какво ще кажеш да отидем на кино следващата събота?
– Разбира се – отговорих. – Искам да гледам новата серия на „Спайдърмен“ Макар че след всичко, което преживяхме тази вечер, ще ни се стори детска работа.
– Нямам проблеми с това – отвърна Майк.
Знаех, че наистина се чувства така. Аз обаче се чудех какво ли Сара и бандата й щяха да правят следващата събота? Вероятно щяха да напуснат района. Може би дори нашия век. Сара можеше да отиде навсякъде.
Аз пък щях да отида на кино в мола.
Завихме към дома ми.
– Искам да ходим сериозно – каза Майк.
– Защо не? – отвърнах, после осъзнах, че трябваше да проявя повече ентусиазъм. – Ще бъде чудесно – добавих.
– Не се притеснявай за кръвта в колата – успокои ме той. – Ще се погрижа за нея.
– Благодаря – усмихнах му се.
Той ме хвана за ръка. Погледнах към сключените ни пръсти и видях ръцете на родителите си вместо нашите. Потръпнах силно.
– Добре ли си? – попита Майк.
Спомних си нещо.
– Трябва да си проверя съобщенията – казах и извадих мобилния.
– Разбира се – кимна той кротко, сякаш вече бяхме стара женена двойка.
Натиснах бутона за съобщенията и се вслушах в гласа на приятелката ми.
– Ало, Ками? Исках да ти кажа нещо – започна Джанин със задъхан глас. – Не знам как да го кажа, но… е, просто ще го кажа.
Тя замълча. Знаех какво щеше да ми каже, още преди да чуя думите. Сърцето ми заби лудо със смесица от страх и завист.
– Трябва да ти призная нещо. Казах на Сара Уокър за теб и Майк. Не възнамерявах да го правя, но тя ме целуна и внезапно осъзнах, че й разказвам всичко. Има и нещо друго, което трябва да ти призная. Е, станаха две изповеди, нали? Ето и втората. Аз никога не съм спала с никого, Ками. Точно така, девствена съм. Просто се правех на опитна. Когато Сара погали гърдите ми, не можах да се сдържа и го споделих с нея. Помислих си, че ще ми се присмее, но тя бе много мила и изпълнена със съчувствие. И сега съм в къщата й. Невероятна е! Навън изглежда като обикновен фургон, но вътре е страхотно! Кадифе, свещи и мрамор. И семейството й е прекрасно. Мъчно ми е, че ще напуснат града. Иска ми се да познавах Сара по-добре. Както и да е, те излязоха замалко тази вечер, но вече се върнаха и ме обсипват с безкрайно внимание. Ужасно съжалявам, че нарекох Сара „боклук“. О, нямам време да говоря повече. Ще дойдат да ме вземат. Готова съм за тях. Нося невероятната бяла рокля, която Сара ми даде. И тя ще ме поведе по червения коридор към черната стая. Ками, това е най-великият момент в живота ми. Ще загубя девствеността си! Нервна съм, разбира се, но Сара ми каза, че ще прекрача прага за нула време. Нямам търпение да видя какво е от другата страна!
НОЩ В КАМЕРУН
КЕЛИ ДЖЕЙМИСЪН
ПРОСТО ХАРМОНИЧНО ДВИЖЕНИЕ = Движение, което се повтаря в постоянен модел отново и отново.
Не ми е нужно да търся много, за да открия нещо, свързано с физиката. Нито ми се налага да търся много, за да намеря готин задник.
Не завърших гимназия, но знам всичко за енергията и инерцията. Изкарвам повече мангизи със стриптийз, отколкото съученичките ми, които постъпиха в колеж, за да учат за учителки, медицински сестри или психолози, и определено мога да си позволя лъскава кола с всички глезотии по нея, но съм лоялна на вехтия ми тъмносин форд ескорт. Живея сред пасмина изнервени наематели в откачено малко местенце в града: разкарах се колкото се може по-далеч от тъпите предградия.
На тринайсет години въстанах срещу авторитетите, когато ме нарекоха „лоша“. Лоша заради това, че ми пораснаха гърди, пропуших и пропих бира. Освен това седях полугола с момчетата на върха на хълма, зяпах падащите звезди и се опитвах да забравя геометрията, „Великият Гетсби“ и възрастните, които не разбирах. Влажната бирена бутилка, първият ми чифт рокерски ботуши и треперещите ръце на момчетата ме накараха да забравя музиката, мечтите си да стана пианистка, тегавата шейсетчасова работна седмица на родителите ми, хладилника, обсипан с магнити, които придържаха купони, пазарски списъци и рецепти. Научиха ме, че възрастните се страхуват, а лицата им приличат на празни места около маса, където преди бе седял някой.
Никога не погледнах назад. Танцувах и усещах хладния нощен въздух по лицето си. В ръката си държах бутилка бира. Научих се да търся падащи звезди и се чудех дали и други го правят. Не съм виждала такава от дълго време, но продължавам да търся. Когато на девет години видех падаща звезда, винаги си пожелавах нещо. Пожелавах си да отлетя от това място, където някога е имало нещо.
Нищо чудно, че съм практична като ежедневната мъгла, притискаща гърдите на този мърляв град, делова като банков чиновник, осребряващ чекове и приемащ депозити в задната стаичка на клуб. Всъщност въобще не става дума за транзакции. Когато всичко е наред, като спонтанен идеално хореографиран танц, става дума за връзка и падане, надолу и встрани, но винаги заедно във всички части от живота. Не говоря за бедра, задници, гърди и пениси, а за чувството, че си жив в дадения момент.
Лично аз никога не съм изпитвала подобно нещо към никого, но продължавам да гледам към небето. И искам да го погълна цялото.
Вторник вечер. Упорит дъжд. Не спря, а продължи до ранна утрин, след като дори и последните клиенти си тръгнаха към вкъщи с прогизналите си, бездушни мечти, надяващи се да подремнат малко, преди да се отправят към стерилните си служби за кафе и идиотски бизнес разговори.
Аз съм малко зъбно колело в клубната машина, затихнало във внезапната тишина на празнотата. Все още с лъскав сутиен, прашки и бели обувки с високи тънки токчета, спирам и заставам до рояла. Броя зелените банкноти, притиснати към плътта ми от нетърпеливи ръце. Мисля си, че роялът вероятно е най-сложният ръчно изработен механизъм в света. Веднъж четох, че имал дванайсет хиляди части, най-вече дървени, и били нужни четири години, за да стигне от гората до концертната зала или стриптийз клуба. Погалих красивото дърво и се зачудих какво ли би било да изчукам един от мъжете, изработили частите, да засмуча пръстите на човек, вдъхнал живот на машина, способна да произведе най-нежните звуци, сръчни пръсти, които разпъват и запълват влагалището ми. Да ме обладае мъж, чийто свят се състои от клавиши, струни и звуци.
Уха, я виж кой е тук… Устата. Слухът е, че тя и шефът движели с банда рокери и тя била обслужващата крава. Използвали я за какво ли не, най-вече за минети. Веднъж духала на двайсет души в мъжкия кенеф срещу три бири. Сега членовете на бандата са мъртви или в затвора. с изключение на шефа, който намерил пари да купи клуба. и Устата. Предполагам, че това я прави предаваната от ръка на ръка играчка за чукане. все още я подмятат наоколо.
Застанах сред синята мъгла от цигарен дим във влажния бар и натиснах няколко клавиша. Звукът се разпръсна постепенно, вплете се в педалите и секса, похотта и танците, които се вихреха в клуба само преди час. Роялът има хидравлично подемно устройство. Издига се бавно към тавана и се спуска надолу, а младата жена върху него люлее голите си гърди предизвикателно към вторачените мъже. Скъп реквизит, популярен сред танцьорките и мъжете в делови костюми, вратовръзки и тъмни потни чорапи, които се смятат потиснати от часовници, ипотеки, деца и дебели съпруги.
Дъртата обслужваща крава не спира да дрънка. шефът твърди, че това не го притеснява. просто трябвало да й държат устата пълна и тогава само щяла да сумти.
Танцувала съм върху рояла. Когато бях на десет години можех да свиря. „Импровизирана фантазия“, „Либещраум“, „Недовършената симфония“. Разбира се, вече съм забравила онова, което знаех като дете.
Мисли се за хитра. но е дърта за този бизнес, поне тук в града. тя е единствената, която се чука с шефа, приятелите му и тузарите. Прекарва по-голямата част от живота си на колене в задната стаичка, мъжката тоалетна и кабинета на шефа. очевидно й харесва.
Представям си как лягам върху рояла и се чукам над струните и клавишите на великия символ на цивилизацията. Разтворени крака, плът, настроена към звуци и движение, влага и мъжественост. Защо не съм го направила върху това модерно превъплъщение на изобретението на майстора на клавесини, решил да зарадва флорентинския херцог? Мъж от началото на осемнайсети век, който знаел, че в света съществува нещо повече от изпъването на струни.
Тя би могла да отиде да работи в Дъбюк, Айова, или в някоя друга подобна дупка в тъпата част на страната, но не мисля, че ще го направи. не я виждам да духа в мъжката тоалетна в Дъбюк. но пък мога да си я представя как прави минети на шофьорите на тирове в крайпътните ресторантчета… това е най-подходящото за пенсионирането на дъртата кучка.
– Чудя се дали си мислиш същото като мен?
Вдигам ръце от клавишите (вече ги правят от смърч, а не от слонова кост, тъй като слоновете са застрашен вид) и вдигам очи към Джоунс, мускулестия, татуиран охранител на клуба, застанал до мен, метър и деветдесет и сто килограма. Джоунс и аз сравнихме белезите и татуировките си една вечер след затваряне на клуба. Той има повече от мен. Започнал да се татуира и да си пробива дупки за обици, когато бил едва на четиринайсет години. Попитах го как се е чувствал, когато са му направили татуировката на пениса. Той каза, че било експлозия от болка, сякаш времето и членът му били разтегнати безкрайно.
Е, тя определено се предлага безсрамно на всички. всеки идиот е прониквал в гадната кофа за сперма.
Говорихме, пихме водка и решихме, че всички обичат да ги използват. Ако се отдам на въображението си, Джоунс ми заприличва на флорентински херцог. Човек, който не е успял да се сдобие с богатство и слава, но на когото не му пука от това и продължава да води безгрижен живот. Опитах се да му обясня как се съчетават електроните в медните окиси, които са проводници на супервисоки температури. Той пък се опита да ми обясни най-дългия период на загуби в Националната хокейна лига, рекорд, поставен от „Акулите“ от Сан Хосе. Разказах му за изглаждането на гърди, промяна на тялото, упражнявана в Камерун. Майките пристягат и сплескват гърдите на навлезлите в пубертета момичета, за да ги направят непривлекателни за мъжете, като вярват, че така ще предотвратят изнасилване и прекалено ранни бракове. Налагат ги с нагорещени камъни, колани, чукала, превръзки и притискат или удрят оформящите се гърди. Местните организации се опитват да сложат край на тази практика. Казах му, че четири милиона момичета вероятно са преживели това мъчение, плакали са от болка, покривали са се с мехури и възпаления и дори са се разболявали от рак. И накрая все пак забременявали и се омъжвали.
Господи, тая дрънка най-големите тъпотии. дрън-дрън-дрън. не трябва да обръщам внимание на нищо, което излиза от устата й. нека си дрънка. това, което влиза в устата й е интересно. Особено членът ми. тя обича тоя дебел татуиран член. украсите ми осигуряват доста путки.
Джоунс не знае какво да каже, затова замълчава. Аз също не проговарям. Пием още водка. Той пита:
– Къде е Камерун?
– Република в централна Африка. Хората го знаят най-вече заради футболния им отбор. Използват дървени чукала, за да смачкат гърдите. Или пък нагорещени банани и черупки от кокосови орехи.
– Аха – изсумтява той.
Никога не ми казва „не“. не иска да се чука, а го засмуква здраво. без колебание. обича спермата в устата си, също като онези момченца, които се мотаят из обществените бани.
Иронията в това е, че той е охранителят, чиято работа е да ме предпази да не бъда изнасилена от пияниците вечер. Чукала съм го преди и не мога да се оплача. Но никога не сме го правили на пианото.
– Винаги има време за малко физика – казвам.
Физика? Какво, по дяволите, дрънка за физика? Не знае нищо за физиката… квантово това, относително онова. ако е толкова добра по физика, защо духа на тузарите в кабинета на шефа и размята дъртия си задник и увисналите си цици. тренировките вече не й помагат. тоя увиснал задник. но тя е похотлива дърта кучка.
Изморена съм, но мисълта за твърд пенис ме съживява. Иска ми се да накарам Джоунс да влезе в ролята на Готфрид Силберман – производител на органи и пиана от Дрезден – и да проникне в мен, да потърси музиката в мен и да настоява, както Бах направил веднъж, за да чуе по-хубав звук. И може би този път ще намерим по-хубав звук.
членът ми прокапва, когато си помисля за мъжете, които е прекарала днес. колко ли бяха? Пет, шест, петдесет? Добре, че сме сами в клуба. студено влажно петно на чатала ми.
Смъквам панталона му до коленете. Мускулестите му крака са като заплашителни дънери на дървета в лицето ми. Господи, курвата ме сграбчва преди да кажа и дума. кучката наистина си пада по минетите. Първото усещане за члена му в устата ми, твърдите му косми в лицето ми, мускусното ухание на мъж. стоновете ме възбуждат страхотно. искам да изрисувам нещо с устните си. татуировка на черна пантера, която се бори с кобра върху част от мускулестия му задник, надолу по пениса му. коравият член изпълва устата ми. кобрата се надига. очите на черната пантера блестят. Кучко, набутай го в гърлото си.
Изпитвам дива нужда от татуирания член. цялата съм език и уста, и горещина, и квадратна челюст. стисни циците ми, оскуби ме, заповядай ми да смуча и да гълтам като курва и. твърд, прекалено твърд. чукане в неоновия свят, където всичко е хазарт и ослепително откачено шоу Това е, това е, което искам. Разгонена кучка, засмукала член, пулсиращ, надървен, лилав.
– Изкарваш достатъчно, не е нужно да проституираш Колко човека обработи днес?
Тя изстенва и заравя глава в чатала ми.
– Отговори, курво!
Дебелият му член тръпне под устните ми. Прокарвам език по корема му, нагоре по гърдите, врата, целувам адамовата му ябълка, усещам пулса му и твърдостта на челюстта му, накрая облизвам ухото му и прошепвам:
– Аз съм лошо момиче. Путката ми те иска сега.
Не го поглеждам в очите. Когато се моля, няма лица.
още не искам да чукам дъртия парцал. да използва устата си.
– Не още, кучко, смучи. Заслужи си чукането. Колко дъртаци изсмука днес, курво?
Навеждам се и засмуквам с такава сила, че устата ме заболява. Той ме вдига за косата.
Стоманените му пръсти пробождат влагалището ми. Той ги вади и ме принуждава да изсмуча собствените си сокове. Ухилвам се. Момиченцето в мен, онова, което мастурбира под душа, фантазирайки си за дъртаци с големи кореми и твърди членове, ме наблюдава как си играя със себе си. Треперя от желание, краката ми се подгъват, а той стиска слабините ми с другата си огромна ръка.
– Не се шегувам, кучко… захващай се за смукане…
– Чукай ме, Джоунс, моля те – изохквам.
– Млъкни, кучко. Ще те чукам, когато съм готов. още не съм те чул да молиш. молиш ли се, кучко?
Коленича, облизвам вътрешността на мускулестите му бедра и той изстенва.
– Не мога да те чуя, кучко. моли се.
Облизвам члена му и го засмуквам. Той ме дръпва нагоре и смъква сутиена и прашките ми. Коленичи в краката ми и ги разтваря.
– Господи, мокра си – възкликва и облизва собствените си пръсти.
– Моля те, моля те, чукай ме. – Чукай ме веднага, преди да се изпразня на пода.
Той мята дрехите си настрани и ме отнася до пианото.
Представям си, че е мъж, прогонен в изгнание заради неприлични действия с безброй жени, след разграбването на Рим през 1527 година. Изкривяване на историята, но това е моето въображение. Той произхожда от знатен род италиански покровители на музиката и се кани да възстанови репутацията на семейството си.
Бута ме на пианото и се изкатерва върху мен. Забелязвам красивите му крака и се чудя дали си е правил педикюр.
Мисля си как мисионерската поза е най-малко любимата ми. Предпочитам да съм на колене с вирнат във въздуха задник. Поза, която показва всичко, дори леката миризма, идваща от мястото над влагалището ми – между изпълненията кензах. Използвах влажни кърпички, но нямах време да се изкъпя. Искам да ме чука силно, да ме накара да забравя, че съм прекалено стара за това, че бирата има гаден застоял вкус и не съм виждала падаща звезда от години.
Пенисът на мъжа в мен? Генеалогия, усложнена от безброй незаконни деца и склонността на някои от членовете на семейството да се освобождават един от друг чрез убийство. Опасен мъж с опитни устни и ръце, които стискат болезнено втвърдените ми зърна. В бързината си да ме обладае той тромаво натиска с крак клавишите, които издават дисонансни звуци. Прониква в мен. В главата ми е черно и бяло. Аз, остра и плоска, съм металната рамка на пианото и опънатите му струни.
Италианският ми граф е нетърпелив. Наглася се върху мен и някак си извърта краката си навън. Струва ми се, че чувам струните на рояла да вибрират, макар никой да не е натиснал клавишите. Чувам и стоновете на хиляди селянки от четиринайсети век докато графът ме чука грубо. Ако пенисът ми принадлежеше, щях да го чукам до пълно скапване.
Тишина. кучката най-после притихна. мястото е тихо. по дяволите, тя е адски мокра.
Той тласка по-силно.
– Ти си мръсна курва. моли ме да те чукам, кучко.
Той прониква в сърцевината ми и скоро ми се струва, че се издигам нагоре. Устата му е
върху моята, вените на врата му измъкват.
– Искам да те чукам в задника, кучко!
Той вечно иска да ме чука в задника.
– Забрави за задника ми.
Стисвам влагалищните си мускули около надървения му пенис и той изстенва.
– Г осподи. Ще се изпразня… трябва да спра…
Осъзнавам, че наистина се издигаме нагоре. Приближаваме се към тавана. Джоунс сигурно е натиснал лоста с крак. Не разбира какво се случва, но продължава да ме чука свирепо.
Роялите имат специален лост, който прихваща чукчето до струните. В тази позиция, с чукчето, облегнато на лоста, пианистът може да свири стакато ноти с повече бързина и контрол отколкото на вертикално пиано.
Ритам го, хапя го, но това само го подлудява. Чука ме, сякаш иска да ме съдере. Изпищявам и захапвам ухото му с такава сила, че потича кръв.
– Какво, по дяволите, кучко.
Той поглежда настрани. После вдига очи нагоре и осъзнава, че остава само половин метър, преди пианото да размаже телата ни в тавана.
… Мамка му, шибаното нещо се вдига нагоре. проклетият под е на майната си. господи, таванът е на сантиметри от нас. ще бъдем заклещени. но проклетото нещо не може да ни размаже. ще се оправим.
– Мамка му! – само изсумтява той.
Поглежда ме в очите. Зениците му приличат на тъмни мраморни топчета.
– Мамка му!
Все още е в мен, когато се залепя в тавана. Едно от токчетата ми се прекършва. Звукът е като от счупена кост.
ДОПЛЕРОВ ЕФЕКТ = Когато към теб се носи линейка с виеща сирена, звукът, който чуваш е пронизителен, защото звуковите вълни пред линейката са смазани в едно от движещото се возило. Това кара повече вибрации да достигат до ухото ти за секунда и води до пронизителен звук. Когато линейката те подмине, звукът се снишава. Зад нея има по-малко вибрации в секунда, следователно се чува по-нисък звук. Тази промяна във височината е известна като Доплеровия ефект.
Проклет натиск. ще ме набута през тавана. не мога да дишам.
Сто килограма мъжка плът размазват гърдите ми, когато се притискаме в тавана. Не мога да помръдна. Той е в мен и нещо мокро потича в цепнатината на задника ми, мирише на сперма, говна, пикня, гнилоч, смърт, кръв. Господи, виждам ни като двама прокълнати в картините на оня откачен холандец Йеронимус Бош. Добре дошли в религиозното братство на нашата дева. О, Господи, Джоунс се опитва да говори, но само сумти. После му потичат лиги. Охва и се опитва да говори. Лицето му е изкривено, ококорените му очи се пулят, устата му е отворена, но не излиза звук, а само слюнка повърната кафява супа върху пианото.
