Текст книги "Робинята"
Автор книги: Максим Якубовски
сообщить о нарушении
Текущая страница: 5 (всего у книги 26 страниц)
– И аз също – отговори той.
– Г алиш пениса си?
– Неточно.
– Слушай, искаш ли да продължим разговора по-късно? – попита Люляк 69.
– По-късно довечера?
– Лично.
Планираха сексът им да е анонимен. Без истински имена, разговори и официалности. После щяха да изтрият имената си от сайта и никога вече да не се търсят. Хотелът щеше да е „Ренесанс“ в пристанището на Болтимор, а часът – един на обед. Преди да си тръгне от службата, Томас си взе отпуск за следващия ден. После, както правеше в края на всеки работен ден, подкара към къщата на семейство Уилсън.
– Тя ще дойде след минута, Том – каза му Карън Уилсън, застанала на прага.
Томас чу Джулия и дъщерята на Карън, Ребека, които се кикотеха някъде зад нея.
– Мият грима си – обясни му Карън.
– Грим?
– Има ли проблем? – притесни се Карън. – Искаха да видят как ще изглеждат и аз им позволих.
– Няма проблеми – увери я Том, макар идеята да не му харесваше много. – А и е по-добре ти да надзираваш подобно нещо, а не аз.
Томас имаше пълно доверие в Карън и Пол Уилсън. Бяха приятели на жена му и настояха да направят всичко възможно, за да му помогнат да отгледа Джулия, включително да се грижат за нея през часовете между края на учебния ден и края на неговия работен ден.
Джулия се появи до вратата. Бузите й бяха зачервени от търкането, а над очите й се виждаха остатъци от сини сенки.
– Г отова съм – заяви тя.
– Очевидно не си – отвърна Томас, а Карън се засмя.
Той приготви вечеря, когато се прибраха у дома – пилешко с ориз и зеленчуци. После дъщеря му се захвана с домашното си, а той седна пред компютъра и потърси Люляк 69. Не я откри, а Джулия приключи бързо с домашното си, затова изключи компютъра, прегледа работата на дъщеря си и двамата се настаниха пр телевизора. Джулия заспа около девет и той я занесе в леглото, върна се пред компютъра и откри Люляк 69 на линия.
– Развълнуван ли си? – попита го тя.
– Повече от развълнуван – отговори той. – Иска ми се да можех да те чукам още сега.
Двамата мастурбираха заедно и Томас заспа чак към пет часа. Будилникът го събуди в
шест и половина и той изтощено се надигна от леглото. Завлече се до стаята на Джулия и почука на вратата й.
– Скъпа?
– Да, татко?
Джулия навърши дванайсет години преди месец и Томас се чувстваше леко притеснен от промените в поведението й. Лаконично „татко“ замени милото „татенце“ и тя започна да изисква повече зачитане на правото й на усамотение. Томас вече не се чувстваше удобно да влиза в стаята й, без да я извика преди това. Разговорите им също се промениха. Преди Джулия си бъбреше с него за всичко, дори на теми, които вероятно не я интересуваха много – какво баща й бе работил като дете и кои бяха любимите му летни ваканции. Но сега проявяваше интерес само когато Томас я разпитваше за момчетата в класа й или за приятелките й.
Той влезе в кухнята, светна лампата и си припомни тайните си планове за следобеда. Почувства се неочаквано щастлив, тъй като не бе правил секс, откак жена му почина. После обаче започна да се тревожи. Болести, измами, лъжи. Безброй неща можеха да се объркат.
Можеше да се озове във вана с изтръгнати органи. А носеше отговорност за Джулия. Тези мисли го паникьосаха и той положи усилия да ги прогони от главата си.
Тъкмо бе свършил приготвянето на яйцата и слагаше на масата чаша портокалов сок, когато Джулия влезе в кухнята.
– Бъркани яйца? – изненада се дъщеря му. – По какъв случай?
– Няма случай – отговори Том. – Просто знам, че ги обичаш.
– Благодаря – усмихна се Джулия и лапна вилицата.
Всеки ден заприличваше все повече на майка си. Томас също бе единственото дете в семейството си и никога не бе наблюдавал как някой расте и се променя. Сега му се струваше невероятно с каква скорост Джулия съзряваше. Понякога промените сякаш ставаха нощем. Дъщеря му бе слаба, дори леко мършава, но бузите й се окръгляха, а коремът и гърдите й започваха да се изпълват. Не беше заради липсата на физически упражнения – Томас я водеше на тренировки по футбол всяка събота, а доскоро и на таекуондо в неделя. Просто бе наследила фигурата на майка си. Томас често се чудеше дали въобще бе взела нещо и от него.
Джулия остави вилицата си.
– Какво гледаш? – попита тя.
– Какво?
– Седиш вторачен в мен.
– Не осъзнавах.
– Е, престани – каза тя раздразнено.
Томас забърза към компютъра, когато Джулия отиде на училище. Люляк 69 не беше на линия, но му бе изпратила съобщение. Обзе го неприятно чувство: Надяваше се, че тя не бе отменила срещата.
„Не мога да спра да мисля за следобеда. Хотел «Ренесанс». Един часа.“
Томас изключи компютъра и се зарече да не го използва вече – не искаше да изглежда обзет от нетърпение, ако Люляк 69 се появеше на линия. Прекара сутринта на канапето, наслаждавайки се на почивката и мисълта, че не върши нищо полезно. Яде вредни храни, гледа телевизия и се пребори с желанието си да мастурбира.
В десет часа си взе дълъг горещ душ и се отправи към Болтимор. Паркира до магазин близо до пристанището и си купи нови дрехи – панталон, риза и кафяви обувки. После седна и се загледа във водата, но внезапно се сети, че жена му обичаше това място. Надигна се и тръгна. Беше почти един.
Хотелът бе съвсем наблизо. Той попита администратора дали бе оставен ключ за господин Ботъмли (Люляк 69 го бе уверила, че това не е истинското й име).
Администраторът затърси наоколо и Томас бе сигурен, че нямаше да получи ключ.
– Стая 606 – внезапно каза мъжът и му подаде малък плик.
Някаква жена се качи в асансьора заедно с него. Носеше шорти и сандали, а пръстите на краката й бяха с отличен педикюр. Беше учудващо привлекателна. Томас се зачуди дали прилича на Люляк 69, или пък бе самата тя.
Вратата се отвори на шестия етаж и той излезе сам. Стая 606 беше три врати по-надолу в коридора.
Томас беше нервен и почти трепереше, но успя да вкара картата в процепа. Светна
зелено и отвори вратата.
– Люляк? – попита той.
Не беше сигурен дали трябваше да добави и 69.
– Тук съм – отговори тя с треперещ глас.
Томас изпита облекчение, когато разбра, че тя е не по-малко нервна от него.
Влезе в стаята и усети, че дишането му бе учестено.
– Да запаля ли лампата? – попита той.
Отговорът й бе категоричен.
– Не. Но затвори вратата.
Подчини се незабавно. Стаята потъна в пълна тъмнина. Томас тръгна бавно към нея, притиснал ръка към стената. Опита се да не звучи тромаво, когато се настани на леглото. Ръката му докосна тялото й случайно. Усети допира на дантела и осъзна, че Люляк носеше съблазнително бельо. Беше си представял, че тя ще е предпазлива като него и готовността й го изненада. Легнаха един до друг за миг, без да си говорят. Той тъкмо започваше да си мисли, че нищо няма да се получи, когато тя се завъртя и легна върху него.
Тялото й не беше тежко, но го притискаше силно. Томас се възбуди от усещането на бедрата й и търкането на венериния й хълм в него. Почти не я виждаше в тъмното. Малък изпъкнал корем, къса къдрава коса, извивката на рамото й, когато се наведе да го целуне, уханието на парфюма по врата й. Устните й бяха напукани.
Възбудата му нарастваше. Люляк вдигна комбинезона си, а той свали ризата. Пръстите му я погалиха нежно и тя потръпна. Гърдите й се оказаха по-малки, отколкото си бе въобразявал – всяка бе като малка топла кифла в ръката му Тя се наведе и поднесе зърната си към устата му. Изстена леко, разкопча панталона му и хвана пениса му. Томас се събу и тя започна да масажира члена му Той се протегна към нея и ръката му изчезна между краката й. Усети косми и влага. Люляк бе толкова възбудена, че ръката му се плъзна и пръстът му проникна в нея прекалено бързо. Тя изохка, а той й се извини смутено, после и двамата се засмяха.
Започнаха да се галят нежно и да се целуват страстно. Томас си припомни времето, когато бе младоженец, вярваше, че никога вече няма да целуне друга жена, и това го правеше щастлив. Но сега изпитваше удоволствие от целувката с Люляк и от допира й. Той подразни зърната й, които се втвърдиха под ръката му, а влагалището й се стегна около пръста му.
– Казахме, че няма да го правим – прошепна тя, – но…
Г ласът й заглъхна.
– Какво?
– Мога ли да го лапна?
Той кимна и носовете им се докоснаха.
– Нямам проблеми с това.
– Добре – каза тя и се сгуши в краката му.
Ръката й обви пениса му и тя започна да целува и ближе главата му После го засмука дълбоко и плъзна език по него. Томас усети как изпълваше устата й и възбудата го зашемети.
– Ще се изпразня – предупреди я той бързо.
Тя спря и се отдръпна от него.
– Донесе ли презерватив?
– Да.
– Сложи го – нареди му и се надигна от леглото.
Томас изчака за миг възбудата му да понамелее, после извади презерватива от джоба на панталона си и го нахлузи. Видя силуета й до леглото.
– Застани зад мен – каза тя.
Той се подчини. Люляк се наведе и вдигна задника си към него. Проникна в нея прекалено лесно. Е, беше раждала, помисли си той. След миг осъзна, че тя си играе със себе си, докато се чукаха. Усети как пръстите й настойчиво масажираха клитора й. Стоновете й се засилиха и се превърнаха във викове. Бе готов да свърши и се отдръпна леко от нея, но тя изви гръб и се притисна към него.
– Изпразни се в мен – помоли го тя.
Мислите му препускаха лудо, но внезапно бяха пометени от учудваща нежност, сякаш в тази тъмна стая бе намерил онова, което му липсваше. Томас се изпразни мощно, като че ли искаше да я удави, облегна се на изпотеното й тяло и се притисна към нея. Интимността на мига очевидно я изненада, но тя го прие с удоволствие.
Томас се измъкна от нея и се просна на леглото. Настаниха се удобно един до друг. Дишаха тежко и се държаха за ръка. Стаята миришеше на секс. Люляк се надигна и се облече. Томас я загледа как обува обувките си, опряна на леглото.
– Мога ли да те видя? – попита той.
Тя се поколеба.
– Нали казахме…
– Имам предвид сега, на светло. Преди да си тръгнеш.
– О, не.
Вратата се отвори и светлината от коридора проникна в стаята, но Люляк изчезна толкова бързо, че Томас видя само тъмна къдрава коса.
По-късно през седмицата имаше родителска среща и Томас не успя да пропъди усещането, че той самият се бе накиснал в неприятности, когато говореше с учителите на Джулия. Зачуди се как ли биха реагирали, ако научеха, че бе правил секс с непозната. Идеята му се струваше изключително безотговорна сега. Но никой от учителите не каза нищо лошо за дъщеря му.
– Джулия е добра ученичка, но е доста тиха. Е, това е напълно обяснимо, като се имат предвид обстоятелствата.
Томас се изненада, че я описваха като тиха. От развълнуваните разговори с приятелките й и безкрайните й списъци с момчета бе решил, че дъщеря му е доста бъбрива в клас. Чутата от учителите истина го притесни. Представата му за Джулия не бе вярна. Явно бе по-отдалечен от нея, отколкото си мислеше.
А най-лошото бе, че през последната седмица я бе пренебрегвал, тъй като мислеше непрестанно за Люляк 69. Искаше да я види и да поговори с нея, но тя вече не бе на линия и имейлите му до нея се връщаха поради грешен адрес. Томас знаеше само, че живее в Болтимор, но не и къде точно. Той звънна в хотела и се опита да открие жената, запазила стаята, но отказаха да му дадат информация. Дори си помисли дали не трябва да тръгне от къща на къща и да чука по вратите, докато тя му отвори. И колкото повече време минаваше, толкова по-отчаян се чувстваше.
Не можеше да повярва, че Люляк го бе зарязала с такава лекота.
Не можеше да се свърже с нея. Знаеше го добре, но бе ужасно самотен. Не бе сигурен какво точно бе очаквал – връзка или поне срещи от време на време, но определено не бе вярвал, че всичко ще приключи толкова бързо. Чувстваше се така, сякаш някой бе спрял водата, докато пие от чешмата. Беше наясно, че никога вече нямаше да се чуе с Люляк – тя рискуваше прекалено много. Но пък той си нямаше нищо.
Животът му се носеше надолу по наклонена плоскост. Дъщеря му се отдалечаваше от него, работата му не бе интересна и не го вълнуваше, а сега правеше и секс с непозната. Колко странно стана всичко само заради една проклета нощ.
– Добре ли си? – попита го Джулия, когато излязоха от паркинга на училището.
– Естествено – отговори той.
– Не изглеждаш добре.
– Защо?
– Знам си го – увери го тя. – Наблюдавам те.
– Така ли?
– Разбира се – каза Джулия, като кръстоса крака и прокара ръка през косата си, както правеше майка й.
Сърцето на, Томас се сви от болка.
– Ти наблюдаваш мен, а аз – теб. Това е сделката ни.
– Точно така – съгласи се Томас благодарно.
Дъщеря му се сгуши до рамото му и потеглиха към къщи.
САМОТНАТА ОНАНИСТКА
ЕЛАРИДЖАИНА
Живея в арката на площад „Вашингтон“. Няма прозорци и затова напомня на гробница и предизвиква клаустрофобия, макар че вътре прониква достатъчно въздух през ноздрите и устите на мраморните статуи по фасадата. В редките случаи, когато се нуждая от кислород, излизам навън през тайния капак в левия джоб на панталона на Джордж Вашингтон.
Бях наета от Министерството по парковете и почивките да изпълня проект за вътрешен дизайн, който изисква облицоването на вертикалните повърхности с доларови банкноти и застилане на целия под с монети от двайсет и пет цента. Настанена съм в малка спартанска стаичка на върха, докъдето стигам по вита стълба от ковано желязо. Спя под стъклен панел в покрива (единствения източник на дневна светлина), на метално войнишко легло, под дебело одеяло от остра вълна. Предоставиха ми и котлон, и малък хладилник, но почти не готвя. Предпочитам да се храня с вафли, спермата на парковите рейнджъри и от време на време по някой фалафел от любимото ми място на улица „Макдугъл“.
Работата ми изисква безкрайно търпение и старание и чести почивки. Запълвам времето си като чета, пиша, мастурбирам и забавлявам парковите рейнджъри, чиято работа налага същите чести почивки. Всички те имат ключове и влизат в паметника по обичайния начин – през вратичка в западната част на арката. Налага им се да се навеждат, когато влизат, разсмиваща гледка, особено като се имат предвид шапките им. Никога не знам кой точно ще се появи, нито кога, а това придава малко вълнение на дните ми. Признавам, че посещенията им са забавни, но вече започва да ми писва от рейнджърите. Всеки от тях би искал да изсипе семето си в мен и да отглежда малки дръвчета, но аз не съм съгласна. Нямам време да се занимавам с бебета и съм им го обяснила. Помолих личен състав да ми осигурят „помощ в развлеченията“, някой, който да не е от парковия персонал, и те се съгласиха.
Ще ти изпратят карта на парка на площад „Вашингтон“, където червен кръг обозначава местонахождението на бряст, в чиято хралупа е скрит ключ за вратичката към арката. Ще влезеш в паметника и ще се качиш по задните стълби. Ще ме намериш в малката ми мансарда, просната по корем на тясното легло, гола, с изключение на чифт черни ботуши до средата на прасеца. Краката ми са широко разтворени – запънала съм ботушите към ъглите на металната рамка, така че ще видиш отлично какво става.
Аз мастурбирам, пъхнала ръце под себе си. Това е любимата ми поза. Задникът ми подскача нагоре-надолу забързано, нещо между алегро и престо, ако бях метроном. Тялото ми е изпънато като струна, всеки мускул в краката, ръцете, рамената и гърба е идеално изразен. Хълбоците ми потръпват, а зъбите ми скърцат, сякаш треперя от студ. Изключително чувствителният ми клитор изисква тънък плат между пръстите ми и него. Извадих късмет и открих наблизо магазин с неизчерпаем запас от тънки памучни кърпички и сега една от тях е на мястото си. Любимият ми рейнджър, онзи дето има чувство за хумор, вече ме посети днес и преди да си тръгне, набута в задника ми руло монети от четвърт долар, натъпкани в презерватив. Чудесна идея, като се има предвид факта, че сложната ми мастурбация разчита на съчетание от тежестта на тялото ми и напрежението на пръстите ми под мен, за да доведе до търсеното удоволствие. Става дума за елементарна физика. Крайчецът на натъпкания с монети презерватив стърчи от задника ми и напомня тъжната
гримаса на клоун.
Ти се доближаваш към лявата страна на леглото, накъдето е обърната главата ми. Лицето ми е на ръба. Тъмната ми коса е рошава и пада върху бледото ми лице. Виждаш голямо кафяво око, проследяващо погледа ти, част от нос и разтворени карминеночервени устни. Все още си напълно облечен. Разкопчаваш палтото си и го сваляш заедно с баретата и шала. Наблюдавам те как бавно разкопчаваш панталона си. Бих се протегнала да опипам мекото рипсено кадифе, но ръцете ми са заети. Вадиш члена си от скривалището му. Той е дебел и дълъг и вече пулсира леко. Ситуацията не е подходяща за официално запознанство, затова, вместо да се ръкуваш, ти поднасяш надървения си пенис към устата ми.
Сваляш ризата и фланелката си, а аз те моля да задържиш панталона и обувките. Настаняваш се на леглото между краката ми, разтваряш колената ми и опитваш, с пръсти и език, блестящата белезникава течност, избликнала от тялото ми. Лягаш върху мен, обувките ти притискат ботушите ми решително, мощният ти братвурст пулсира до задника ми. Захапваш леко врата ми и дръпваш косата ми. Токата на колана ти се впива в кръста ми и те моля да я свалиш. Изтегляш колана си от гайките с енергично движение, като опитен фехтовчик, вадещ рапирата си от ножницата, и го мяташ на пода. Задникът ми е леко наклонен напред, за да предостави достатъчно място на ръцете ми отдолу. Тази поза ти предлага идеалния ъгъл за проникване. Вкарваш члена си в мен, бавно, но решително, и ме изпълваш. Започваш да ме чукаш, отначало съобразявайки се с моята скорост, но скоро откривам, че аз следвам темпото на движенията ти. Рулото монети в задника ми притиска члена ти леко и те възбужда. Чукаш ме енергично и постепенно ускоряваш. Събирам цялата си сила и събирам краката си един до друг. Държа ги сковано, сякаш са залепени един към друг. Обичам да правя това. Затруднява чукането ти, но пенисът ти е толкова голям, че не се губи и милиметър. Усещаш невероятна теснота, като че ли чукаш девственица. Стискам бедра и подсилвам ефекта.
Първоначалната идея бе, че ти ще ми помагаш Все пак аз съм онанистка, свикнала сама да си доставя удоволствие, благодарение на самотата и ограниченията на професията ми. Но ти имаш други планове. Използваш силата на мускулестите си крака, за да разтвориш моите. Заставаш на колене, обгръщаш тънката ми талия с ръце и ме вдигаш на колене. Поглеждам настрани и виждам стотици очи на Джордж Вашингтон, вторачени в мен. Пускаш кръста ми и ме сграбчваш за ръцете. Те все още масажират клитора ми, за да ме докарат до края. Но ти не ми позволяваш да продължа. Заявяваш, че дните ми на упражнения са приключили и трябва да се науча да свършвам без ръце. Конфискуваш кърпичката ми, поднасяш я към носа си и вдъхваш богатия й аромат, после я пъхаш в джоба на панталона си. Смъкваш го надолу, стискаш китките ми и ги придържаш към гърба ми. Захващаш се отново с прекъснатото си действие, този път гола плът до гола плът. Лицето ми вече е заровено в чаршафа. Единственото, което се вижда отстрани, е дупето ми, стиснатите ми зад мен ръце и членът ти, който влиза и излиза от влагалището ми.
Знаеш какво правиш. Усещам, че финалът приближава. Долавям, че и ти го усещаш и си точно зад мен в надбягването. Тласкаш с такава сила, че тялото ми залитва към таблата на леглото. Ако не беше тя, щях да се търколя на пода. Зъбите ми отново затракват – сигурен сигнал, че краят е наблизо. Ти си окуражен от плодовете на труда си, от доказателството за ефекта, който имаш върху мен. И внезапно се започва. Конвулсираме заедно: влагалище, задник, пенис. Чуват се диви звуци. Чувстваш как монетите в задника ми се движат. Освобождаваш се и изливаш горещата си сперма в мен. Не спираш, докато топките ти не се изпразнят напълно. Почиваме. Ти си отпуснат върху мен, мокър от пот. Панталонът ти виси около глезените. Ръцете ти обгръщат малките ми гърди. Биенето на сърцата ни се успокоява постепенно. Ти бавно започваш да събираш нещата си. Аз също имам работа за вършене. Обличам дълга кадифена рокля и черно палто и те изпращам надолу по стълбите до малката вратичка. Излизаме от арката в тъмнината на парка. Рейнджърите са се прибрали у дома за нощта. Позволявам ти да запазиш ключа. Разделяме се. Тръгваш на изток с уханния сувенир в джоба на панталона си. Аз се отправям в обратната посока към Шесто авеню. Спермата ти се стича по вътрешната част на бедрата, колената и глезените ми. Рулото монети е все още в задника ми. Отправям се в търсене на нови кърпички, в случай че не се върнеш повече при мен.
ДИЙНА
ДОН ШЕИ
Дийна Клейтън беше гордостта на област Гилмър, Западна Вирджиния, планинско момиче, твърдо и искрящо като диамант, което успяваше да се измъкне от баща си, когато бе пиян. Тя спечели национална стипендия за висок успех, тъй като нямаше какво друго да прави с нечовешката си енергия и талант в място като област Гилмър.
Стипендията я отведе в колеж Смит в Нортхамптън, Масачузетс, където тя издържа един семестър, преди да уведоми декана, че мястото бе пълно с путки в карирани поли. Макар да бе само на седемнайсет години, Дийна винаги говореше по този начин и използваше подобни груби думи.
След Смит Дийна пристигна в Ню Йорк, където започна работа като полугола танцьорка и спечели друга стипендия, тази за нюйоркския университет. Можеше да работи, каквото поиска, но се чувстваше в безопасност в бара. Казваше, че знае какво точно искат мъжете от нея и как да се справя с тях.
Баха, Мексико
Извън Тихуана купуваме ароматни зелени пъпки марихуана от весел едноок стопаджия и се понасяме по брега към Енсенада, където се настаняваме в мотел край морето. Вилата ни е покрита с червена бугенвшия. В стаята на малката масичка, която гледа към Атлантическия океан, е поставена кошница с пластмасови цветя. Залязващото слънце огрява връхчетата на гърдите на Дийна.
– О, я стига.
– Наведи се леко назад.
– Моля те. Не мога. Аз просто…
– Знам. Млъкни и се наведи назад.
– Мразя това. Обичам го. Мразя те. О, Господи.
– Точно така. Сбогом.
Ню Иорк
Дийна ще се дипломира след един месец и вече си е осигурила, стипендия за магистърска степен по политически науки в университета в Калифорния. От два месеца живее в квартирата ми на Източна Девета улица и през повечето време сме в сексуален екстаз. Имам чувството обаче, че всичко може да се разпадне за миг. В Дийна има нещо неудържимо, опасна непридвидимост, която разпалва страстта и тревогите ми.
Връзката ни не е лесна. Караме се много. Но никога не съм я виждал да плаче, освен когато свършва. А в тези моменти я обичам толкова силно, че ми се иска да попия болката й като гъба. Чувствам го, още откак ми разказа за татко Клейтън и всичко, което й бе причинил.
Но тази сутрин не изпитвам същото. Дийна става от леглото, а единственото й облекло са малки бели бикини, украсени с розови панделки. Първото, което прави, е да извади половин дузина голи снимки от раницата си и да ми ги покаже. Всъщност са снимки на най-интимните й части, направени от различни ъгли, а останалата част от нея служи за фон.
Черно-бели са, идеално фокусирани и свирепи.
Аз току-що се бях събудил, а тя седна на леглото и ми показа снимките. Не мога да се сдържа и се възбуждам. Знам, че иска да я разпитам за мъжа, направил снимките, и какво е станало между тях, но вместо това се протягам да сваля бикините. Когато пръстите ми я докосват, тя става и се отдръпва от леглото, висока, слаба, надменна.
– Недей. Закъснявам. Имам среща със съветника ми във факултета.
– Проклета кучка!
– Поспри се малко, момче.
Подивял от похот, гледам как тя рови из раницата си и търси дрехи. Навлича черно потниче, което изглежда изрисувано върху гърдите й.
– Това ли ще носиш на срещата със съветника?
– Струва ми се, че си пада по мен. Мисля, че днес ще се опита да ме свали.
– Какво ще направиш, ако стане така?
– Всичко, което той поиска.
– Добре, край. Изчезвай оттук. Вземи си партакешите и напусни. Остави ми ключа. Не се шегувам.
– Ще се върна в моя си апартамент, ако искаш. Но съвсем не съм приключила с този прекрасен лилав и пулсиращ член. Погледни го само. Май преди да тръгна, може да…
– Вън! По дяволите, не се шегувам! Изчезвай!
Баха, Мексико
На юг от Енсенада, остър нос земя се врязва в Атлантическия океан – Пунта Банда. Плуваме голи и се чукаме като морски животни в плитките води. Ядем печени миди и пъпеш в дървения ресторант край морето, а соковете текат по брадичките ни. Очите на Дийна са котешки и зачервени. Аз съм загорял и изтощен от секс. Мога щастливо да умра още сега или да продължа да живея дълго с нея. И двете перспективи са чудесни.
– Две текили, моля.
– Да, господине.
– Дай ми крака си.
– Какво?
Дийна хваща босия ми крак под масата и го плъзва между краката си под широката пола. Повдига бедрата си и вкарва три от пръстите ми в себе си. Очите й се затварят.
– Раздвижи си пръстите.
– Дийна, за бога…
– Раздвижи ги!
Неспособен да й възразя, изпълнявам заповедта. След малко Дийна издава гърлен звук, прехапва устни и се загърчва върху крака ми като животно, набито на кол. Тъкмо когато отваря очи отново, келнерът донася текилите. Тя поглъща своята на екс.
Лос Анджелис.
Шест месеца след като Дийна напусна Ню Йорк и потегли към Калифорния, софтуерната компания, за която работя, реши да ме изпрати на курс в Ел Ей. Обаждам се на Дийна, седмицата преди да отлетя натам. Не съм се чувал с нея от година, но разговорът ни върви леко и тя, и лудостта й започват да ми липсват и го споделям с нея. Тя казва, че аз също й липсвам. После избъбря няколко възбуждащи неща по телефона, едно от които е, че наскоро е открила жените като любовници.
Думите й ме възбуждат и тя го знае добре. Признава, че разговорът ни е сгорещил и нея и се разбираме да си взема две седмици отпуска след тридневния курс в 1ВМ.
Дийна ме посреща на летището в Ел Ей, яхнала древен „Харли Дейвидсън“ Загоряла е до бронзовокафяво, а тъмната й коса се вее от горещия вятър. Ключът й от „Фи Бета Капа6“ е окачен на гайка на джинсите й с тежък месингов ключодържател. Мятам се на мотора зад нея и сключвам ръце под тениската й около гладкия й, мускулест корем. Понасяме се по магистрала „Санта Моника“ към Венис.
Дийна живее на втория етаж в стара дървена къща близо до плажа. Апартаментът е пълен с възглавници, слънце и миризма на котешка урина. Веднага щом влизаме вътре, тя се нахвърля върху мен.
– Моля те, свали си панталона и ми дай боксерките си.
Тя взема бельото ми и заравя лице в него. Не мога да устоя. Грабвам я и я занасям в спалнята и не спирам, докато не се почувствам скапан, пресъхнал и замаян.
По-късно се разхождаме по булеварда край плажа. Наслаждаваме се на кънкьорите, откачалниците и палмите на фона на залеза.
– Не мога да се съсредоточа в университета. Страхувам се от успеха като всички жени. Получаването на докторска степен ме изпълва с ужас. Все едно, че ми расте пенис.
– Тези страхове не са типични за теб. Сериозно ли мислиш да напуснеш училище?
– Намалих броя на класовете. Присъединих се към няколко женски групи за подкрепа. И преподавам един ден седмично в колеж „Уотс“.
– А този страх от успеха? Имам предвид, откога го имаш?
– От детските години. Мъжете са ме тренирали да се провалям още от детството ми.
– Слушай, ако не искаш да вземеш докторска степен, това си е твоя работа. Но не съм убеден, че трябва да обвиняваш мъжете. Лично аз не се чувствам отговорен за решението ти.
– Да се върнем в къщата. Чукаш по-добре, отколкото говориш.
Дръпваме леглото в предната стая към големия прозорец, откъдето можем да гледаме океана и плажа. Дийна застава пред мен и бавно смъква бикините си.
– Харесва ли ти обръсната? Направих го заради една приятелка.
Тя коленичи пред мен.
– Да, така е… о, господи… и на мен ми харесва.
Тя вдига глава от скута ми. Очите й са с цвета на океана зад нея.
– По-късно, когато си в мен, искам да набуташ кубче лед в задника ми. Ще го направиш ли?
Главата й отново се заравя между краката ми. Прекалено скоро усещам, че краят наближава. Не мога да го контролирам. Дийна още не го знае и няма да го узнае, преди неволните спазми да ме предадат и аз да започна да крещя. Знам, че ще приеме експлозията в устата си.
Минават цели три минути, преди дишането ми да се успокои. Най-после успявам да проговоря.
– Това беше велико. Олимпийско постижение.
– Ще получа ли медал?
– Наблюдавах резултатите. Девет-осем, девет-осем, девет-пет, девет-седем…
– Девет-пет? – пита тя с повдигнати вежди.
– Френският съдия – обяснявам.
Времето в Ел Ей минава чудесно и отново заобичвам Дийна. Обичам високите й скули и чистата красота от Западна Вирджиния, интелекта й, самотата в основата на сексуалните й подвизи. Но малката къщичка във Венис започва да ни притиска и задушава. Нуждаем се от нова сцена за епическия ни разврат.
Наемаме тойота, намираме кой да се грижи за котките и поемаме към Мексико и полуостров Баха.
Баха, Мексико.
Дийна намира Томас на плажа, слабо момче, което дава коне под наем и информация за ресторанти и забележителности. Яздим пет километра през Юка и Котънуд към местния спа център, построен до горещ минерален извор. Огромен, димящ басейн се е образувал чрез запречването на дере под извора. Басейнът е ограден с гладки каменни плочи и пълен с мексикански семейства. Наемаме една от частните бани, малка стаичка с дървена пейка и голяма каменна вана в средата. На стената над ваната има масивен железен лост и чучур за горещата минерална вода.
Дийна е вече леко откачена от ездата. Събличаме се и изпушваме цигара марихуана. После тя ляга във ваната и разтваря крака под гигантския чучур.
– Пусни го.
Коленича до ваната, сложил ръка на лоста, и се вторачвам в гледката. Лъч светлина от високия прозорец осветява ароматния дим във въздуха и колената на Дийна, стърчащи над ваната.
– Пусни го, моля те.
– Да почакаме още една минута.
Скоро цялото й тяло се движи нервно.
– Моля те. Достатъчно. Пусни го.
Дръпвам лоста и горещата вода се излива върху нея.
Дийна става неспокойна. Иска еротична сцена, която крие истински риск. Приготвяме храна и манерки, бензин и компас и се отправяме на юг от Енсенада. Под Розарио всичко е пустиня, прашна пътека през мъртъв, обгорен от слънцето пейзаж. Само от време на време виждаме купчини боклук и тенекиени бараки, които ни напомнят на коя планета сме.
– Колата се нагорещи. Температурата на водата се покачи.
– Да спрем и да се поразходим.
Хоризонтът е трептяща от маранята, нарушена от сухото дере на запад.
– Да отидем до дерето и да видим какво има на дъното.
