Текст книги "Робинята"
Автор книги: Максим Якубовски
сообщить о нарушении
Текущая страница: 19 (всего у книги 26 страниц)
Видях Ито отново до пощенските кутии. Беше в сряда вечер след класа ми по английски в „Хитачи“ Костюмът на продавач, с който бе издокаран, и вратовръзката му ме накараха да предположа, че се прибира от работа. Изглеждаше по-изморен и възрастен отколкото в неделя сутрин, когато ми бе направил впечатление на арогантен студент. Тъмните му очи проблеснаха дяволито, когато ме забеляза.
– Да си виждала нещо страшно напоследък? – попита той.
– Не и до този момент.
Японският ми беше достатъчно добър за флиртуване, ако не съм уплашена до смърт.
Той се ухили и ме покани на пържено фиде в ресторантчето до станцията на метрото.
Зачудих се дали да му откажа. Все пак ми се бе присмял в момент на нужда. Но по някаква необяснима причина, не можах да го отблъсна. Нито тогава, нито по-късно, когато ме покани да отида на караоке с него и приятелите му, нито когато ми предложи да вечеряме в „Кауарамачи Санджо“, луксозен японски ресторант. Да, привличането бе чисто физическо. Трудно бе да устоиш на тъмните кадифени очи и гъстата черна коса. Идеално оформеният му задник и мускулестите му ръце също ме подканяха да ги проуча по-отблизо, а след две-три бири забелязах дори чара на подигравателната му усмивка.
Освен това Ито правеше нещо, което ме възбуждаше повече, отколкото всеки друг от мъжете тук. Говореше ми само на японски. Бях свикнала да съм уважаваната английска „сенсей—“, дори в леглото, но сега аз бях тази, която трябваше да търси правилна-та дума, докато той ме наблюдаваше спокойно. Дори поправяше грешките ми, при това не прекалено любезно понякога. Открих, че се кефя на това езиково надмощие, или поне тялото ми се кефеше. След една вечеря, по време на която се мъчех да се справя с разговора с Ито, бикините ми бяха толкова мокри, че се бях уплашила да не усети миризмата ми.
Определено бях готова да заменя медитацията с малко сумо на футона ми, но и след третата ни среща Ито само ми се поклони учтиво и се качи горе в апартамента си. Прибрах се у дома, смених си мокрото бельо и се проснах пред телевизора, където се опитах да реша дали да мастурбирам, или да заспя.
После на вратата се почука. Доставчиците и досадните мормони обикновено идваха през деня, а и не очаквах никакви посетители. Отидох до домофона и попитах любезно на японски кой е.
– Боку да йо. Ито.
Край на сухите ми бикини. Само звукът на ниския, леко дрезгав глас накара соковете ми да потекат. Бързо придърпах памучния си халат върху нощницата и отворих вратата.
– Забравих нещо – каза той. – Мога ли да вляза?
Никога не беше влизал в апартамента ми – какво можеше да е забравил?
Не ми се наложи да се чудя дълго. Ито ме бутна грубо към стената в коридора. Изненадах се от силата на слабото му тяло. Ръцете и краката му се увиха около мен, сякаш имаше повече от един чифт от тях. Кръстосахме погледи. Очите му блестяха в сянката и щях да се разтреперя, ако не бях прекалено зашеметена, за да помръдна.
Но Ито се размърда. Пръстите му бяха меки и влудяващи. Първо докосна бузата ми, странно нежен жест, от който по тялото ми потече ток. Ръката му се плъзна по врата и рамото ми, проникна под халата и ущипа зърното ми под нощницата. Където ме докоснеше, кожата се нагорещяваше и ставаше по-гладка, като че ли увиваше плътта ми в гореща влажна
коприна. Другата му ръка се пъхна под халата и погали задника ми.
Изстенах.
Той се усмихна и мушна пръст под ластика на бикините ми, за да погали подутите ми срамни устни. Ахнах, когато докосна клитора ми. Ито бе оставил вратата полуотворена – точно рискованите сексуални игри, от които се бях зарекла да се откажа. Но колкото повече масажираше клитора ми, толкова повече харесвах идеята да го направим тук, така че цялото Киото да ни види.
– Винаги ли се овлажняваш толкова бързо? – попита той, като вдигна лъскавия си от влага пръст.
Преди да успея да му обясня, че той бе виновен за това, започна да рисува по устните ми със собствените ми сокове, присвил очи съсредоточено, сякаш полагаше истински грим. След това се наведе и ме целуна. Първата ни целувка с вкус на китайски подправки, бира и дивото ми желание.
Той се отдръпна първи.
– Разбрах, че цяла вечер имаше нужда от това. Моля, приеми извинението ми, задето не помогнах по-рано. До следващия път – каза той и си тръгна, без дори да си направи труда да затвори вратата зад себе си.
Не бях сигурна дали да го прокълна, или да се засмея, но поне плановете ми за остатъка от вечерта бяха определени. Щях да мастурбирам. Завлякох се в стаята, проснах се на футона и вдигнах нощницата си нагоре. Ито се оказа прав. Бях изключително мокра. Цялото ми тяло бе покрито с тънък слой пот. Ръцете ми се плъзнаха по гърдите, стиснаха зърната, после продължиха надолу към набъбналия ми клитор. Лекият мляскащ звук на възбудени срамни устни изпълни ушите ми. Не можах да устоя и облизах лепкавите сокове, бавно и послушно, сякаш смучех пръстите на Ито, а не собствените си. Внезапно ръцете ми като че ли станаха по-силни и здрави. Движеха се по тялото ми не толкова, за да ми доставят удоволствие, а за да ми напомнят, че бях увита като пакет в невидими връзки, които се притискаха нежно в кожата ми и ме подготвяха за предстоящото пиршество.
Матасерарета. „Накара ме да чакам безпомощно“. Само да произнесеш думата е достатъчно мъчително, но когато живееш в Япония, научаваш как чакането се вплита в живота до такава степен, че наистина се нуждаят от специална дума за него. Бях свикнала да чакам „Йошида“ – връзката, в която чукаш женен мъж, но Ито бе необвързан, или поне така ми каза. Но почти цяла седмица след обещаващото ни приключение в коридора, той не се появи.
Чакането наистина беше вбесяващо, но имах чувството, че ще се върне за повече.
Оказах се права.
Тъкмо се бях прибрала от вечерния си клас в Оцу и още преди да вкарам ключа в ключалката, усетих нечие присъствие в дома си. С разтуптяно сърце открехнах вратата и надникнах в тъмната стая. Тъмна, с изключение на огънчето от цигара и мъжки силует, очертан на фона на градските светлини отвъд прозореца.
Запалих лампата. Ито ме погледна спокойно откъм футона, който бях оставила на пода, тъй като съм небрежна домакиня.
– Уплаши ме.
Пулсът ми все още бе ускорен, но вече по различна причина.
– Красива си, когато си уплашена – отвърна той и ми махна да се приближа към него.
Подходящият отговор щяха да са няколко груби думи от рода на „Ужасно нагло е да ме
пренебрегваш цяла седмица, а после да нахлували в дома ми като шибан извратеняк“. Но не знаех как точно да кажа „шибан извратеняк“ на японски, а речникът ми бе на дъното на чантата. Освен това изпитвах любопитство относно следващия му ход.
Покорно, като добре възпитана японска госпожица, седнах до него. Футонът беше топъл и се зачудих от колко време Ито седеше и чакаше.
Той прокара ръка по гърба ми с делови жест.
– Тази риза важна ли е за теб? Скъпа ли е?
– Не особено. Просто нещо, което обличам за работа.
Той кимна и се протегна към ниската масичка до футона. Забелязах бутилка саке до една от японските ми чаши за чай. Ито натопи пръсти в чашата и пръсна по няколко капки от прозрачната течност върху гърдите ми. Зърната ми незабавно се втвърдиха. Мускулите на корема ми се стегнаха, сякаш студените пръсти на Ито се бяха пъхнали и под полата ми.
– Хей, престани, ще ми съсипеш ризата – запротестирах.
Той се усмихна леко, хвана яката от двете страни и дръпна здраво.
Изпищях при звука от съдран плат. Наоколо се разхвърчаха копчета.
– Мисля, че вече я съсипах. Съжалявам.
– Да ти го начукам – извиках на английски.
Въпреки твърденията му, че английският му слаб, Ито ме разбра идеално.
– Разбира се, ако това искаш.
Разбира се, че го исках.
След малко, когато бях легнала под него и бях прикована между краката и твърдия му член, съдбата на някаква си смотана бяла риза въобще не ми изглеждаше важна.
Но трябваше да изтърпя още чакане. Ито гали и целува гърдите ми дълго, сякаш в продължение на часове, докато накрая заскимтях и се надигнах към него. Чаршафът под мен бе подгизнал от потта и соковете ми. Най-после той се смъкна надолу, обвил ръка около бедрата ми, за да задържи краката ми един до друг, докато дразнеше клитора ми с върха на езика си. Инстинктивно се опитах да разтворя крака, но Ито не ми разреши.
– Не мърдай. Не издавай звук – прошепна той.
Потиснах стона си. Не беше лесно да лежа неподвижно и безмълвно, докато вълшебният му език изпращаше електрически шокове от удоволствие по гърба ми. Всъщност подозирах, че скоро щях да се затърча и застена.
– Мога ли да свърша? – промълвих.
Ито ме погледна.
– Това беше грешка.
– Думата ли сгреших?
– Проблемът е, че въобще не трябваше да питаш – отвърна той, като се отдръпна от мен и запали цигара.
Знаех, че това нямаше нищо общо с японската култура, тъй като жененият ми любовник винаги обичаше да го предупреждавам, за да може да проникне в мен навреме за върховния финал. Ито си създаваше свои собствени правила, но бях прекалено възбудена, за да се предам толкова лесно този път. Освен това той ми дължеше нещо в замяна на съдраната риза.
Изпълзях до него и поставих ръка на издутината в джинсите му.
– Ако обещая да се държа добре, ще ме изчукаш ли?
Той се вторачи в мен с присвити очи.
– Ще направя всичко, което поискаш – добавих.
Ито дръпна дълбоко от цигарата.
– Добре. Дай ми колана на халата си. Също и чорапите, които носеше. А и още нещо – шал или друг чифт чорапи.
Със завързани над главата китки и с бедра и глезени, омотани със здраво стегнати чорапи, бях изложена напълно на милостта му, но в същото време получих и място на първия ред за стриптийза, който определено не ме разочарова. Ито изглеждаше чудесно гол. Мускулести рамене, гладки златисти гърди и необрязан пенис, надървен и щръкнал нагоре. Ако не бях завързана, нямаше да мога да устоя да обвия ръце около него, да оближа подутата глава и да засмуча члена му. Докато лежах и точех лиги, си помислих, че оралният секс май бездруго бе единствената ни възможност. Как би могъл да ме изчука, след като краката ми бяха завързани толкова стегнато?
Ито обаче не изпитваше съмнения. Извади презерватив от джоба си, яхна ме и набута пениса си между бедрата ми. Нагласи се удобно и се плъзна в мен.
Ограничените ми движения определено бяха плюс. Коравото му стъбло притисна клитора ми, а влагалището ми бе толкова стегнато и подуто, че усетих как членът му ме разпъваше, докато влизаше и излизаше от влажната ми дупка. Ито беше истински октопод – навеждаше се да засмуче едната ми гърда, докато стискаше зърното на другата с ръка. След нула време оргазмът, който бе отложил, се завърна обратно и в стомаха ми загоря огън. Този път нямаше да поискам позволението му да свърша. Затворих очи и потиснах виковете, когато удоволствието избухна и ме накара да се затърча под връзките.
После лежахме прегърнати, а съдраните ми чорапи и риза бяха струпани около нас.
– Мислех, че си ме забравил – признах.
Лесно ми бе да го направя сега, когато той лежеше плътно до мен и се усмихваше нежно и с благодарност.
– Още една грешка – отвърна лениво и погали косата ми. – Мисля за теб непрестанно. Трудно ми бе да изчакам, но знам, че изненадите те възбуждат. А това възбужда мен.
Усмихнах се потайно, сгушена в рамото му.
Ито си падаше по мен не по-малко отколкото аз по него.
Два дни по-късно Ито се появи пред вратата ми. Носеше подарък, опакован в традиционния плат.
Усмихнах се, когато видях какво имаше вътре: навито златно въже, ухаещо на прясно окосена трева.
– Благодаря, но какво ще правя с него?
– Познаваш ли шибари? – попита той с искрящи очи.
– Онези порно снимки, на които жените са завързани по такъв начин, че изглеждат хванати в паяжина? – отвърнах с надеждата, че дръзкият ми тон щеше да прикрие възбудата ми.
– Забравих, че се страхуваш от паяци. А не трябва. Те носят хубав късмет.
– Онова нещо не беше обикновен паяк, а тарантула.
След първата ни среща бях проверила японската дума – хоро-гумо – паяк-проститутка, дума, която внезапно ми се стори пророческа.
– Г олемите паяци носят още по-голям късмет.
Засмях се с неудобство.
– Не съм напълно убедена в това.
Той повдигна вежди.
– Позволи ми да те науча.
Поколебах се. Ако наистина възнамерявах да се откажа от перверзния секс, сега бе времето да очертая границата. Но не можех да отрека, че Ито бе добър учител. Японският ми вече се бе подобрил, а и бях любопитна какво можеше да ме научи за въжетата и за света с различни правила, може би дори и за големите страшни паяци.
А и бях толкова възбудена от идеята, че Ито щеше да ме завърже, че вече се подмокрях.
И така, изпълних заповедта му, съблякох се и седнах на футона с изпънат гръб и подгънати под мен крака, в традиционния японски стил. Ито кимна одобрително, уви двойното въже около кръста ми и мушна краищата в примката, за да направи колан.
– Легни и вдигна крака към гърдите си.
Загледах го как няколко пъти усука въжето около сгънатия ми крак, свързвайки бедрото с пищяла ми. После го завърза под коляното ми. Въжетата бяха по-меки, отколкото очаквах, и изглеждаха учудващо красиво.
– Дай ми ръката си.
Протегнах леко треперещата си ръка към него. Той уви въжето около китката ми, после я привърза към коляното. Десните ми крак и ръка получиха същото внимание. Накрая лежах по гръб с широко разтворени крака, а Ито очевидно се наслаждаваше на гледката. Под пламенния му поглед усетих как срамните ми устни се подуха и зачервиха, после, за мой срам, от мен потекоха горещи сокове.
Ито прокара пръст по мократа цепнатина на задника ми.
– По-добре ще е, ако затвориш очи. Паяците може да са грозни, но е приятно да те докосват.
Преглътнах затруднено. В какво се бях забъркала? Но на този етап вече не можех да откажа. Затворих очи.
За миг нямаше нищо освен хладния въздух по голата ми плът, после усетих нежно докосване от ръба на въжето надолу по бедрото. Разбира се, бяха само пръстите на Ито, но зад спуснатите ми клепачи проблясна образът на дебелите кафяви крака на паяка. Стомахът ми се сви. Осъзнах, че съм затаила дъх.
Пръстите слязоха по-надолу, дразнейки дупето ми. И преди бях позволявала на любовниците си да ме пипат там, но те винаги бързаха да вкарат нещо вътре – пръст или член. Ръката на Ито загали нежно чувствителната ми кожа. Загърчих се като малко кученце, което иска да зарадва господаря си.
– Промени ли си мнението за паяците вече?
Изстенах. Това бе единственият отговор, който успях да дам.
Както и преди наказанието последва светкавично. В следващия миг паякът и приятното усещане изчезнаха.
– Харесва ми. Моля те, направи го отново.
Ако Ито искаше да му се моля, щях да го направя. Бях готова на всичко, за да върне пръстите си върху мен.
– Не, мисля, че сега паякът е гладен.
Напрегнах се, очаквайки ухапване, но вместо това почувствах копринена мекота, притисната към ануса ми. Този път не бяха пръсти, а устните на Ито, които ме целуваха на забраненото място. Едва не се изкикотих – паяците целуваха ли задници? Но после усетих горещия език, проникващ в тясната дупчица. Смехът ми се превърна в стон. Почувствах познатото изтръпване в пръстите на краката си, зъбите и клитора. Цялото ми тяло се разтапяше. В малкото ъгълче на мозъка, все още способно да разсъждава, си припомних, че паяците правеха точно това – превръщаха тялото на жертвата си в супа, после изсмукваха сладкия сок.
Е, не беше най-ужасната смърт, която можех да си представя.
Стана още по-хубаво. Пръстите се завърнаха, пълзейки леко по корема ми надолу към клитора.
– Това е великолепно. Паяците са хубаво нещо – промърморих.
Крайниците ми потръпнаха безпомощно в златната паяжина на Ито. Заклещена между гъделичкащите пръсти и енергичния език, можех само да се надигна нагоре. Извих гръб и се загърчих в див оргазъм. Стоновете ми бяха толкова силни, че сигурно събудиха някои от съседите.
Когато отворих очи, Ито ми се усмихваше, също като при първата ни среща. Наведе се и залепи устни в моите. Сега беше мой ред да му се насладя.
Да, преместих се в Киото, за да избягам от откачен секс. Според мен това означаваше целомъдрен живот или кротка връзка, затъмнено помещение и мисионерска поза. За щастие, Ито ме очакваше в Киото, за да ми напомни, че ако си открит за нови преживявания, животът в чужда страна може да е пълен с изненади. А някои от тези изненади са изключително приятни.
Освен това, благодарение на него, след онази нощ започнах да гледам на паяците по различен начин. Все още ме плашат, особено големите, но вече не се опитвам да ги убия. Усмихвам се и гледам как бързат да се скрият, като си припомням, че късметът има различни образи.
ЗАД МАСКАТА
СОФИ МУЕТ
Това беше моментът. Тази вечер. Най-великото изпълнение в кратката ни, но богата кариера.
„Звездата на Лукезе.“ Шестдесет карата сапфир с размера на юмрук. Кара те да мислиш за Карибско море, за летата от детските ти години, за очите на полузабравен любовник.
В тюркоазените ръкавици от еленова кожа дланите ме засърбяха. Не се потях, не бях нервна. Всичко бе в очакването. В любовната игра.
Джордж и аз бяхме страхотен екип. Не бих казала, че аз бях мозъкът, а той – мускулите, но все пак имаше нещо такова. Джордж имаше невероятни ръце – солидни и деликатни. Знаеше точно как, кога и къде да докосне, за да получи желаната реакция. Никой сейф, охранителна система и аларма не можеха да устоят на ласките му Бяха безпомощни под допира му.
Като жени.
О, да, ръцете на Джордж можеха да ме доведат до див оргазъм.
Проблемът бе, че когато се подготвяхме за дадена задача, Джордж се въздържаше от секс. Твърдеше, че той го разсейвал, а трябвало да се съсредоточи напълно.
Това обаче ме изнервяше леко, ако разбирате какво имам предвид.
Тоалетът ми тази вечер не ми помагаше. Изработеният по поръчка корсет ми прилягаше като ръцете на любовник, стягаше талията ми и караше гърдите ми да изпъкват съблазнително. Твърдите ми зърна се търкаха в деликатната копринена подплата. Дразнеха ме и ме предизвикваха.
Джордж можеше да е човекът, способен да измъкне тайните на алармена система, но аз бях гази, която ни уреди тук. Той винаги твърдеше, че с красноречието си мога да проникна или да се измъкна отвсякъде.
Погледнах надолу към съблазнителното си деколте. Да, можех да дрънкам, но и момичетата помагаха.
Не мога да ви кажа колко пъти съм била спирана заради превишена скорост и съм си тръгвала без глоба. Мога да убедя собственика на луксозен магазин, че наистина съм закупила предмета, но съм загубила разписката и заслужавам да ми върнат парите. Както казват хората, мога да очаровам планински лъв да си свали козината.
Уреждането с покани за частния прием във „Венецианеца“ беше детска работа.
А, „Венецианеца“. Типично американско сливане на декадентската красота на Ренесанса с лъскав луксозен небостъргач и двайсет и четири часовата лудост, с която Лае Вегас е прочут. Огромно казино, восъчен музей и разходка с гондола по фалшивите канали. Ама че кич!
Но тази вечер пищното зрелище би било одобрено от истински венециански дож в церемониална роба. Във „Венецианеца“ се помещаваше и вегаският клон на световноизвестния музей „Гугенхайм“. Днес музеят бе домакин на грандиозен благотворителен бал в чест на последната изложба „Бижутата на Венеция“. Поддръжниците на музея, любителите на изкуството и членовете на висшето общество бяха натъпкани в най-голямата бална зала на хотела, всички издокарани в изработени от върховните дизайнери тоалети от Ренесанса.
И маски.
А това щеше да направи задачата ни – да изчезнем със „Звездата на Лукезе“ – много по-лека.
Да си придадеш фалшива самоличност, когато не трябва да покажеш лицето си, е детска работа. Маските бяха задължителни на приема. Моята собствена бе изделие от паунови пера и перли, направена да подхожда на роклята ми. Трябваше да вляза в ролята си на неприлично богата покровителка на изкуствата.
За по-голяма достоверност на маскарада, посетителите бяха помолени да си изберат образ, в който да се вживеят. Ние бяхме представени като граф Джовани Бели и съпругата му Франческа. Влязохме вътре самоуверено, сякаш притежавахме мястото. С впечатляваща титла и съответния тоалет хората приемат, че си в списъка на гостите.
Балната зала изглеждаше като от друг век или от друг свят. Жени в корсети и украсени с мъниста рокли, мъже в кадифени сака и клинове. Хора, облечени като сатири, нимфи, божества и други приказни същества, обрисувани в ренесансовото изкуство. Хора в обикновени вечерни тоалети (е, добре, скъпата идея на „Вог“ за обикновени), но също с изящни маски.
Среброкоса жена, висока и елегантна, в черно кадифе със сребърни бродерии и със строга сребърна маска, закриваща лицето й, водеше забележително костюмиран антропоморфен леопард на каишка. Двойка, за която бях готова да се закълна, че са Брад и Анджелина, си бъбреше с ренесансова дама, от вида на чиято смарагдова огърлица ме засърбяха пръстите, макар почти да се бях добрала до „Звездата на Лукезе“.
Толкова близо. Толкова шибано близо.
Бяхме определили момента си за пристигане половин час преди огледа. Това щеше да ни осигури време да се смесим с тълпата и да се превърнем в анонимна част от нея. По-късно никой нямаше да си спомня за нас. Не се отличавахме, не изглеждахме или звучахме различно от всички останали тук.
Целта на бала бе да се отпразнува фактът, че музеят във „Венецианеца“ бе взел назаем „Звездата на Лукезе“ от „Гугенхайм“ във Венеция. Всички тук (освен нас, разбира се) бяха дарили огромни суми, за да подпомогнат това. Заради това те и ние получавахме възможността да я видим първи, преди да я изложат в музея.
Обявиха огледа и напълнихме чашите си с шампанско в очакване. Вратата (приличаше на дървена, но бе облицована със стомана) се отвори и се втурнахме напред. По любезен светски начин, разбира се.
Не ми се наложи да потискам реакцията си, тъй като всички ахнаха и замърмориха, когато видяха Звездата. Привличах достатъчно внимание върху себе си, правейки незабележителни коментари пред хората около мен, за да не позволя на никого да забележи, че Джордж оглеждаше витрината затвор и преценяваше дали отговаря на проучванията ни.
Скоро ни върнаха обратно в главната бална зала. Метнах поглед, изпълнен с копнеж, през рамо.
Скоро. Скоро, бебче.
Оставих настрани недокоснатото си шампанско (никакви вещества, които влияеха на мозъка, преди да изчезнем безопасно) и лапнах сухарче с хайвер „Белуга“ После огледах другия поднос, на който имаше хапки с омар и сурово телешко „Коби“. Този прием определено си беше тежкарски.
Джордж изглеждаше хладнокръвен и спокоен зад маската си на Арлекин, украсена с богати медни, златисти и смарагдовозелени тонове, които подчертаваха цвета на очите му. Типично. Той притежаваше невероятна сексуална енергия, която трансформираше в решителни действия.
Моята работа бе да излъчвам колкото се може повече сексапил. Точно преди да потеглим към приема, Джордж изпрати шифъра, който щеше да изпрати фалшивите образи (бях ги измъкнала от уредник на музея под претекст, че пиша статия за списание) до охранителните камери и да извади от строя няколко важни системи за достатъчно дълго време, за да откраднем Звездата.
Сега задачата ми беше да разсея охранителя. Възхитих се отново на пищното си деколте и погалих нежната плът с пръст. Нямаше да имам проблеми със стратегически флирт. Освен ако охранителят, когото очаквах, не се бе сменил с щастливо женения бивш морски пехотинец. В този случай щях да се престоря, че припадам, и да се надявам на най-добрия възможен изход.
Отворих джобния си часовник, хитро маскиран като колие. Беше време.
Докоснах ръката на Джордж и прошепнах в ухото му, сякаш се канех да отида до дамската тоалетна.
После подминах тоалетната и се отправих по служебното стълбище към казиното, после още един етаж надолу до безлюден, блокиран коридор.
Служебният вход към стаята, където бе изложена „Звездата на Лукезе“, се намираше в този коридор.
Пред входа стоеше охранител. Не направих опит да го избягна, а се приближих до него с протегната ръка. Другата ми ръка лежеше грациозно над сърцето, привличайки внимание към деколтето ми.
– Много съжалявам – казах с престорен южняшки акцент, тъй като мъжете си падат по него, – мисля, че обърках пътя.
– Така изглежда, госпожо. Този район е забранен за достъп.
Охранителят не бе човекът, когото очаквах да видя. Проучването на персонала на „Венецианеца“ ме бе подготвило за петдесетгодишен негър, а не за бял мускулест здравеняк в средата на трийсетте.
При това ужасно сладък. Големи кафяви очи, вълниста тъмна коса и мощни гърди, на които бих се сгушила с удоволствие след бурен секс.
Явно бяха наели допълнителни служители за това събитие. Щях да се позабавлявам добре с разсейването този път. Всъщност не по-малко, отколкото с онзи, когото очаквах.
Докоснах нежно задната част на ръката му.
– Видяхте ли един мъж да минава оттук? Придружен от червенокосо момиче с фигура на танцьорка?
Бинго. Избрах идеалната лъжа. Смесицата от загриженост, съчувствие и любопитство можеше да ми свърши чудесна работа.
Той поклати глава.
– Страхувам се, че не – отговори той с чаровен тексаски акцент. – Някой май е приел рекламата „Каквото става във Вегас, си остава във Вегас“ прекалено сериозно, а?
Долната ми устна потръпна за секунда, преди да изпъна рамена и да се стегна. Жестът ми намекваше за опит да прикрия мъката си.
– Вината не е в рекламата или града – въздъхнах тъжно. – Нали разбирате, когато е дискретен, не е толкова лошо. Но да ме остави там сама… да се измъкне от балната зала и да ми покаже ясно, че възнамерява да се позабавлява… това е прекалено много.
Придадох си засрамен и ядосан вид. Знаех, че маската скрива лицето ми, но се надявах фалшивите ми чувства да се отразят в очите ми.
Очи, които проблеснаха от напиращи сълзи.
– Ужасно съжалявам! Не би трябвало да говоря за това с напълно непознат човек.
Едрият тип, на чиято униформа бе избродирано името Джо, сви рамене.
– Понякога е по-лесно да поговориш с непознат. А и вие сигурно сте вбесена като оса.
Докато говорехме, пристъпвах по-близо към Джо, отдалечавайки го от входа на
коридора. Пресметнах бързо колко време бе изминало. Джордж сигурно вече бе на върха на задното стълбище и се канеше да влезе в коридора, когато му дам знак.
Беше време да засиля разсейването.
– Вбесена означава ядосана и луда – казах, като пристъпих достатъчно близо до него, за да усетя смесицата от аромата на здрав мъж и евтин, но не неприятен одеколон. – Чувствам се и двете. Унизена съм. Но пък. той губи, нали? Щом той може да играе тази игра, защо и аз да не го направя?
Още една стъпка и усетих горещината, която се излъчваше от тялото на Джо. Докоснах закаченото на китката ми ветрило с пера и се свързах с Джордж.
– Госпожо? Сигурна ли сте. – учтиво възрази тексасецът, докато обвиваше ръце около мен.
– Тази вечер съм Франческа – прошепнах и го целунах.
Целунах го много по-страстно, отколкото възнамерявах.
Бях планирала лек флирт и малко целувки, а после да избухна в плач, предизвикан от чувство за вина и ревност. Повечето мъже нямаха идея какво да правят с разплакана жена. Охранителят щеше да ме успокоява и безпомощно да ме потупва по гърба, а аз щях да вдигна достатъчно шум, за да дам възможност на Джордж да извади „Звездата на Лукезе“ от витрината и да се върне на стълбите.
Промяна на плановете. Вместо да се разплача, удължих целувката.
Защото, въпреки протестите на Джо, той очевидно се забавляваше чудесно.
Ръцете му обгърнаха стегнатата ми в корсета талия, а аз разтворих устни и облизах ъгълчето на устата му Той ме придърпа към себе си, а гърдите ми изскочиха още по-впечатляващо над ръба на корсета. Полиестерът не е секси плат, но ми стана ужасно приятно, когато униформата на Джо се притисна в нежната плът, която обикновено не излагам на показ.
Потиснатата сексуална енергия, натрупала се откакто започнахме да планираме обира, се надигна към повърхността.
Протегнах ръка, за да погаля лицето му, принуждавайки го да задълбочи целувката. Когато езикът му проникна в, устата ми, не можах да сдържа стона от удоволствие.
– Франческа – прошепна той. – Екзотично име за екзотична дама.
Плъзна ръце по гърдите ми и зърната ми се втвърдиха.
– Но не си истинска дама, нали?
Застинах, тъй като се уплаших, че бе доловил измамата. Но той просто измъкна гърдите ми от корсета. Погали зърната ми, а аз се вкопчих в ръцете му.
– По-скоро приличаш на куртизанка – каза той. – Куртизанка, която дръзко изкушава мъжете.
Стисна зърната ми и плътта между краката ми запулсира.
Продължи да ги масажира, докато устните му лениво изучаваха врата ми, ушите, ключицата, гърдите ми. В мига, когато устата му се затвори около едното ми зърно, бедрата ми вече се движеха в ритъм. Той бе наведен над мен и смучеше страстно зърната ми, така че бедрата ми не се опираха в нищо.
След миг обаче Джо се изправи и слабините ми се притиснаха във впечатляващата издутина на панталона му.
– О, какво има тук? – измърках.
Неспособна да се удържа – надървен пенис е изключително привлекателно и забавно нещо – притиснах ръка към издутината.
Усетих как членът му запулсира и се въодушевих.
Дали въобще имаше по-добър начин да разсееш един мъж? Коприната и брокатът по роклята ми прошумоляха, когато се смъкнах на колене.
– Мили боже – изстена Джо, когато смъкнах панталона му.
Членът му изскочи навън. Дълъг, леко извит и с тъмна глава.
Започнах да си свалям ръкавиците, но той прошепна:
– Не. Остави ги.
Не виждах смисъл да споря. Поех го в устата си и стиснах основата му с ръка, докато смучех.
Срамните ми устни се овлажниха. Усещах как се търкат една в друга, а клиторът ми пулсираше между тях. Но колкото и да бе съблазнително да пъхна ръка под полата си и да се погаля, успях да се удържа. Първо, обичам да правя минети. Второ, трябваше да съм нащрек за звуци от Джордж и да съм сигурна, че Джо нямаше да забележи нищо друго освен онова, което му правех.
По реакцията му разбрах, че нямаше да забележи и стадо слонове, препускащи по коридора. Той сложи ръце на главата ми и набута пениса си по-дълбоко в гърлото ми.
– 0, да, точно така – каза с глас, дрезгав от желание. – Погълни го. Смучи го. Играй си с топките ми.
Изстенах в съгласие и се подчиних на заповедта.
– Харесва ти, когато ти нареждам какво да правиш, нали? – попита той. – Лошо момиче. Точно така, смучи. Използвай ръцете си. Кожата на ръкавиците е адски приятна. По-бързо.
Увеличих натиска и скоростта. Оргазмът му наближаваше и исках да му помогна. Обичах усещането за сила и контрол.
Той изстена нещо неразбираемо и се изпразни мощно. Залюлях се на пети, доволна от щастливото, леко глупаво изражение на лицето му Е, Джордж вероятно нямаше да се зарадва, ако разбере какво бях направила, но определено свърши работа. С подобен метод за разсейване никой охранител нямаше да чуе лекия шум, който Джордж издаваше.
